Резюме: Кeрълайн Койл е докторант към изследователския център „Женско остаряване и медии“ към Университета на Глостършър, Обединеното кралство. Въз основа на автоетнографско и поетическо проучване тя изследва идентичността на възрастни жени през участието им в келтските сезонни фестивали в Уиснич, Ирландия. В анализите си тя залага на творчески колаборации в рамките на изкуство на участието, креативни методи, релационност, интерсекционалност, конструирането на идентичност през митология и социална геронтология. В изследователската си работа Керълайн разчита на автоетнография, на собствената си практика на перформативен артист, на поетическо проучване и медии от областта на изкуството като разказ, поезия, радио, филм, драма, музика и др. Всички те се явяват инструменти за разкриване и въвличане в релационни отношения – за създаване на лиминални, релационни и потенциално трансформиращи пространства, в рамките на които могат да се договарят нови истории, идентичности и значения. През 2021 г. заедно с Шемин Гуламюсейн основава Колектив Глобални перспективи за социални грижи и за грижи за деца и младежи (Global Perspectives in Social Care / CYC).
Ключови думи: възрастни жени, богиня, ритуал, автоетнография, поетическо проучване, изкуство
Older Women Awakening the Goddess through Ritual at the Hill of Uisneach, Ireland
Caroline Coyle
Abstract: Caroline Coyle is a PhD candidate at the Women Ageing and Media (WAM) research centre, University of Gloucestershire, UK. Her study utilises autoethnographic and poetic inquiry to explore older women’s identity through their participation in the Festival of the Seasons Celtic Rituals at Uisneach, Ireland. Other research interests include the use of participative collaborative creative arts, creative methods, relationality, intersectionality, identity through mythology and social gerontology. Caroline uses autoethnography; her own practice as a performance artist; poetic inquiry; and arts based creative mediums such as storytelling, poetry, radio, film, drama, music, and art as inquiry tools of discovery; to engage in relationality; create liminal, relational, potentially transformative spaces; within which; new stories, identities and meanings can be negotiated. In 2021, along with Shemine Gulamhusein, she cofounded the Global Perspectives Collective in Social Care/Child and Youth Care.
Keywords: older women, goddess, ritual, autoethnography, poetic inquiry, art
Културната геронтология и изследванията на остаряването, ориентирани към личните преживявания на възрастните жени, предоставят множество свидетелства за тяхната невидимост в съвременното западно общество. В Ирландия липсата на присъствие и образи на възрастни жени в популярната култура оказва въздействие върху начините, по който те се възприемат в обществото. Това на свой ред влияе върху тяхната действеност (agency) в социокултурен, икономически, религиозен и политически план (Gullette, 2004; Woodward, 1991, 1999; Ylänne, 2012; Furman, 2013).
В международен контекст се развиват множество подходи към изследванията на възрастта и остаряването: чрез интервюта (Twigg, 2013), визуални методи (Martin, 2015), текстуален филмов и телевизионен анализ (Oró-piqueras & Wohlmann, 2016; Gravagne, 2013), работа на паметта (Ratzenböck, 2016), през музика (Jennings & Gardner, 2012). В проучването на Бел (Bell, 2010) преживяванията на жените във връзка с остаряването във Великобритания са изследвани на основата на наративи и поезия, като в изводите се подчертава необходимостта от преодоляване на невидимостта на възрастните жени в обществото. Но ако в различни западни контексти съществуват множество изследвания върху социалния и културния опит на остаряването на жените (Gullette, 1997; Cruikshank, 2009; Twigg & Martin, 2015), от ирландска страна те са твърде малко и недостатъчни.
Настоящото автоетнографско изследване се фокусира именно върху този опит. Използвайки метода на съконструктивното поетическо проучване (co-constructive poetic inquiry), аз и жени-респондентки се включихме в едногодишното ритуално отбелязване и празнуване на келтските сезонни фестивали на Хълма на Уиснич – едно от централните географски, свещени и лиминални места на древна Ирландия.
Всички жени се включиха на доброволни начала. С тях в съм в близки отношения от много години и помежду ни съществува силна връзка покрай участието ми в инициативи за ангажиране на общността като например „Артисти в общността“ и „Радио на общността на Атлон“. Те са повод през годините да използвам метода на поетическото проучване в рамките на различни проучвания и проекти. Например, за да фасилитирам една от инициативите, „Поезия в парка“, разработих информационни поетически семинари за различни групи в общността като „Дружество на вдовиците“ и „Активно пенсиониране Ирландия“.
В книгата ми Феноменалните жени „беше разкрита възможността за наратив, позволяващ на стари жени да артикулират чувствата си, породени от това, че са невидими в обществото“ (Coyle, 2015: 2). Като поетеса използвам своите творби, за да дам опорни точки за огласяване и изразяване на идентичности в различни пространства (Coyle, 2014, 2015, 2017; Coyle & McKenna, 2017). Разчитам не само на инструментариума на съконструктивното поетическо проучване, който ми позволява да общувам по сензитивен начин с участниците в изследването, но и на компетенциите, придобити в социалната работа. Отделно в процеса на работата ми като пърформанс артист заедно с Маккена създадохме практика на колаборативно изкуство „Феноменални жени“.
На 6 май 2017 г. тринайсет възрастни жени, в това число и аз, участвахме в честването на Белтейн, един от келтските сезонни фестивали, в кралския дворец в Уиснич в графство Уестмийт – митологичния и свещен център на Ирландия. Нека представя накратко тези фестивали.
Уиснич е известен като едно от най-големите и исторически значимите светилища в света със следи от човешка дейност от преди пет хилядолетия. През вековете то играе важна роля при всяко голямо политическо, културно, религиозно, митологично или географско събитие. Намиращият се там кралски дворец (пръстеновидна крепост) свидетелства за неговото кралско наследство. На самия хълм (на Уиснич) на фестивала Белтейн се запалва огън в съзвучие с древната традиция за отбелязване на идването на лятото чрез запалване на големи огньове по хълмовете из цяла Ирландия.
Счита се, че Белтейн идва от старата ирландска дума Бел (Bel) – „ярка светлина“ и се свързва с почитането на Богинята Ериу (Ériu) на 1 май. В нощта срещу първи май на хълма, който се намира точно в средата на Ирландия, се запалва голям огън като знак на почит към древната келтска традиция, когато този огън е служил като сигнал за запалването на огньове в двеста други свещени места в страната (McNeill, 1962).
Фестивалът Лугнаса, кръстен на името на Бог Луг, се празнува около 1 август или около средата между лятното слънцестоене и есенното равноденствие. Той бележи началото на сезона на прибиране на реколтата. В келтските времена в Уиснич се е събирала голяма тълпа, за да участва в различни езически ритуали. Хората пирували, играели игри, подобни на игрите Таилтен (скок на дължина, скок на височина, лов, хвърляне на копие, бокс, бой с мечове, плуване, конни надбягвания), а също се отдавали на пеене, танци, разказване на истории, плетене на бижута, изработване на златни украшения). Множество хора от цяла Ирландия се стичали, за да участват или присъстват на тези игри. Там се срещали много любовни двойки и масово се сключвали пробни бракове, при които младите двойки връзвали ръцете си с уговорката, че, ако пожелаят, могат да се разведат без последствия до една година и един ден (Nally, 2008).
Книгата на Маккели (McNeill’s, 1962) Фестивалът на Лугнаса описва подробно провеждането на този езически празник, като идентифицира ритуалите и обръща специално внимание на устойчивостта на фестивала в християнските времена в Ирландия. В рецензията си за книгата Шоу (Shaw, 1963) отбелязва, че сама по себе си тя е „история на оцеляването“, възвестяваща, че „продължителното съществуване на този фестивал в християнски времена трябва да е било неофициално, ако не и тайно“ и завършваща със възторжения извод, че „оцеляването на Лугнаса е забележително“. (Shaw, 1963: 212).
По повод на големия огън, запален в чест на бог Луг, Шоу обяснява следното:
„Отличителните характеристики на стария фестивал се наблюдават във всяко графство, на около двеста места в цяла Ирландия: събирането на върха на някой хълм или край езеро, церемонията по прибиране на реколтата и дегустацията на първите набрани плодове; примитивният вик на радост от пиршеството на открито, битката на клановете по групи, танците, ухажванията и сватосванията и накрая разказването на легендите за празника Луг, легенди, които пазят далечни спомени за боговете на светлината и мрака“ (Shaw, 1963: 213).
Засвидетелстван в ирландската литература от IX век, празникът Самхайн се празнува по средата между есенното равноденствие и зимното слънцестоене, в дните от 31 октомври до 1 ноември. Той е свързан с важни събития в келтската митология, чества цикъла на живота и отдава почит към предците. Маркирайки края на прибирането на реколтата, Самхайн повежда към зимата. На Самхайн са се запалвали големи огньове, за които се е смятало, че имат защитна и пречистваща сила; добитъкът се прибирал от летните пасища и големи тълпи са се събирали за пиршества. Самхайн, подобно на Белтейн, е лиминално време; когато завесата между този свят и онзи, другия свят, е най-тънка. Тогава Сидхе (Sídhe) или приказните могили са отворени и Аос Си (Aos Sí), елфите, могат да се движат между световете и да се промъкват в света на живите. Зимното слънцестоене, настъпващо на 21 декември, бележи символичната смърт и прераждането на Слънцето (Krupp, 2012: 119). Изгревът на този ден е свещено време в ирландската митология и култура – например известната гробница Нюгрейндж в графство Мийд, датирана 3200 г. пр. н. е., е „подравнена“ спрямо него. Други неолитни коридорни гробници в Ирландия като хълмът Тара също са проектирани така, че да бъдат огрявани от изгрева на Самхайн и Имболк (Murphy & Moore, 2006: 81).
Имболк или на т.нар. ден на Бригид, тоест на 1 февруари, се почита богинята Бригид, която Хътън нарича „Майката светица на Ирландия“ (Hutton, 1996: 134–138). Тогава се посещават светите кладенци и се отбелязва началото на пролетта. Бригид се свързва с поезията, лечителството, ковачеството, закрилата, акушерството и животните и неин символ е Слънчевият кръст (кръста на Бригид). През 2023 г. за първи път Имболк (Денят на Бригид) ще бъде отбелязан като национален годишен празник в Ирландия.
Месец преди срещата за празнуването на Белтейн на Уиснич проведох интервюта с дванайсетте респондентки, като им зададох следния въпрос: „Как преживявате своята идентичност на възрастна жена?“. По време на интервютата предоставих на всяка от тях дневник с молба за целите на интерпретативното изследване да напишат в него отговорите си под формата на стихове, разкази или просто да споделят мислите си. Заради този креативен момент в проекта респондентите избраха да не бъдат анонимни и поискаха имената им да бъдат свързани със стиховете им.
Също така създадох обща електронна поща за обсъждане на организационни въпроси и за предоставяне на информация за срещите. На нея изпратих пътеводител за Уиснич и копие от моята поема „Ериу“, написана специално за първото по рода си освещаване на Котешкия камък на Малка Коледа или Женска Коледа (Nollaig mBan – на 6 януари 2017 г.).
Като автоетнограф аз също участвах активно в изследването, придържайки се към дефиницията на Андерсън (Anderson, 2006) за ролята ми на пълноправен член на изследователската група, като участник в публикувания текст и като учен, ангажиран с дневния ред на едно аналитично изследване, поставящо си за цел да подобри теоретичното разбиране на по-широки социални феномени.
Участието в празника на хълма Уиснич е натоварено с особена символика, важна за разбирането на идентичността на възрастните жени. В ирландската митология на Ериу – суверенната богиня на Ирландия, на чието име е кръстена страната, се въздава почит чрез запалване на белтейнския огън. Уиснич е известен и като митичната пета провинция на Мид (Míde), с порта към Другия свят, до която се достига през „Ail na Mireann“ (Камъкът, който разделя). Тридесеттонният изсечен варовиков камък „Ail na Mireann“ (известен също като Котешкия камък) символизира обединението на петте древни части на Ирландия и е мястото за почивка на Ериу. Тъй като по-късно Уиснич става седалище на крале, присъствието на богинята е толкова почитано, че става обичайно претендентът за трона да се „ожени“ за нея на специална церемония.
В географски план Уиснич е селска земя, прорязана от хълмове, тресавища и полета, с археологически свидетелства за съществували някога заграждения, гробни могили, каменни щерни и гробни места (Schott, 2011). Той се намира на 596 фута над морското равнище и от неговия връх се виждат двадесет окръга на Ирландия, а над него – огромно небе и хоризонт. С моите респондентки се срещнахме в Уиснич на Белтейн, като най-напред се запознахме, а после се разходихме до мястото на Кралския дворец. При пристигането си седнахме по протежение на билото на двореца (пръстеновидна крепост (октогон), свидетелство за кралско наследство), разполагайки се свободно сред поляните с трева и вълнистите, зелени хълмове и дървета. Историчката Рут Илингуърт ни запозна с историческия и митологичен бекграунд на Уиснич и с Кралския дворец. Тя ни обясни, че: „на фестивала в Белтейн, Кралете на Мид или Върховните крале на Ирландия идват тук със свитата си и правят лагер. Към тях се присъединяват и други крале, за да отбележат началото на едно от най-важните времена в годината. Когато слънцето залезе и всички огньове, източник на светлина и топлина, изгаснат, и над цяла Ирландия се спусне мрак – мрак, който сега не можем да си представим заради електрическата светлина, ако нощта е ясна, небето е обсипано със звезди, кралете запалват огън, за да отпразнуват идването на лятото. Точно както ще стане и тази вечер“.
Рут изтъкна важността на Ериу в ирландската култура, припомняйки как едрият добитък се развежда между огньовете за късмет... Тя подчерта, че „фестивалът на Белтейн е в чест на Ерин (Ирландия), богинята Ериу, която е въплъщение на нашата земя, реките са кръвта, течаща през вените ѝ... а първият запален огън обозначава центъра, кръглото око, сърцето на всички огньове на Ирландия, които на свой ред са безброй огнени очи, проблясващи като слънчеви лъчи“.
Ил. 1. Да събудиш Богинята в себе си. Белтейн на Уиснич. Снимка: Никол Маккена (McKenna, 2017).
„Разказът е същностно определящ за ирландската култура. Поезията и разказите са почитани като част от всекидневната ни култура, нашия жив опит и доказателство за особено високия статут на поета. Историите са предавали най-напред в рамките на устната култура, преди около 3000 години, и то именно от поетите – Aosdana или прослойката на учените. Те са се събирали тук, на Уиснич, около пъпа на Ирландия, на хълма, който свързва всички останали хълмове... Това е невероятно място, няма друго като него, така силно свързано с богините… Тук някога е била реалната пета провинция и кралство, една провинция на въображението и на божествената женственост… Това е място на поети, самото сърце на поетичното минало на Ирландия“ (Illingworth, 2017).
След това рецитирах стихотворението си Светоносната Ериу (ÉRIU ILLUMINAT, 2017):
Ериу, Ериу, Земна Богиня
Тя никога не е далеч
Тя лежи под повърхността
Тя е синята студена светлина на висящата луна
Тя почива в Aill na Mireann,
‘Umbilicus Hiberniae’,
Омфалос
Майката на Мид
Ериу, Ериу, Ериу, Ериу
Ние те зовем от другия свят
Отвори обятията си за жените от Ирландия
Ние си идваме у дома
Освободи духа си за бабите, майките, сестрите и дъщерите
Под този гроб
Изпълни утробата си с линиите на светлината
Накарай ни да танцуваме и пеем в чест на Богинята в нас
В тази нощ на Белтейн
Ериу, Ериу, Ериу, Ериу
Тя никога не е далеч, тя лежи под повърхността
Тя е тук
Керълайн Койл, 2017
Ейне, участничка музикантка, сподели, че е получила вдъхновение да напише композиция за цигулка, която да носи особената мелодичност на моето стихотворение „Ериу“. Тя сподели: „Първите ми опити да скицирам стихотворение или нещо подобно върху празните листове на тази тетрадка завършиха с това да напиша музика за стиховете на Керълайн… Така че това е моето пробуждане… Думите на Керълайн избраха метриката на моята музика, а опитът ми със слушането на музика през годините ми помогнаха да дам форма на парчето, аз чух ниски и високи тонове, тишина и силен звук, точно като коктейл от настроения и моменти, които животът носи“ (O Regan, 2017). След това Ейне изсвири на цигулка „призрачно красивата“ си композицията „Ériu“ (Coyle, 2017).
Ил. 2. Ейне свири „Ериу“, композиция за цигулка „Белтейн на Уиснич“. Снимка: Никол Маккена (McKenna, 2017).
После поканих жените да прочетат на глас своите стихотворения и рефлексии, без съзнателно да въвеждам някакъв ред, оставяйки всичко да се случва колкото се може по- по-непринудено. Който искаше, можеше да ги прочете на глас, без да някакво задължение. Като опитен изследовател забелязах например, че една от участничките никога дотогава не е чела свои стихове пред публика и че изпитва срам. Внимателно наблюдавах езика на тялото ѝ и веднага забелязах притеснението ѝ. Така че без да следвам някаква структурирана програма, оставих всяка от участничките да се включи по начин, който я кара да се чувства комфортно.
Две от участничките, Розмари Лангтри и Тина Елифе, които са професионални артисти, бяха подготвили истински произведения на изкуството специално в отговор на въпроса за тяхната идентичност. Розмари, която е голям ентусиаст и смесен медиен артист, ни поднесе своята творба, стихотворението „Пътуването“, изработена с енкаустика, смесена техника и пеперуди, рамкирани в дървена заключваща се кутия. Най-напред тя си задава въпроса „Накъде отивам, къде ли ще се озова накрая?“. Времето е водещата тема в стихотворението ѝ: „Стрелките на часовника вървят тик-так, напомнят ми как времето минава“. И след това се обръща към самата себе си: „Трябва ли да забавя своя ход?“. Розмари използва символизма на колата на пътя, за да представи пътуването си през живота. Тя се страхува, че „резервоарът е почти празен“, но въпреки това бърза да се заяви отново, „връщайки се“ в следващия ред с „аз решавам откъде идвам, къде съм, защото това е моето пътуване“. Накрая тя придава легитимност на бъдещия си живот, утвърждавайки: „гледката, която предстои, е най-важната“. Розмари ни дава да разберем, че е очарована от пътищата. Тя се пита защо с нея е така? Пътищата са избори, които е направила и ще направи в живота, и тя подсказва това тълкуване, като подчертава преходността на времето в последния ред на поемата „Без да знам кой път да поема за моето пътуване през живота, докато време минава покрай мен“.
Ил. 3. Розмари Лангтри (Langtry, 2017). „Пътуването“ – поема, обвита в енкаустика и смесена техника. Снимка: Керълайн Койл.
Ил. 4. Розмари Лангтри (Langtry, 2017). „Пътуването“ – поема, обвита в енкаустика и смесена техника. Снимка: Керълайн Койл.
Тина, която работи с акрил, енкаустика и смесена техника, също символично говори за пътуване. В творбата си „Карта на живота“ тя използва карта за пътуване с влак в Ирландия, за да придаде физическа реалност на своето собствено пътешествие. Спирките са крайъгълни камъни, които очертават силуетите на малко дете, търсещо своята храна, на дете, обърнато към жена, а жената има формите на Ериу – Майката Земя, докато центърът на картата е географската точка Уиснич. Проследявайки своето пътуване с помощта на картата, Тина признава, че „животът е като пътуване с влак“, ние „пътуваме през живота“ и спираме на „последната спирка“. Тя подчертава, че вероятно не стигаме там, където сме искали да стигнем, „нещата, животът се случват... ние спираме“, но тя успокоява нас и себе си, „че това пътуване“ ще ни даде шанс да слезем от влака, за да „си починем, да обмислим план“ и да се „върнем“. Тина също препраща към промяната и времето, отбелязвайки, че докато „продължаваме напред“, „нещата се променят, ние остаряваме“.
Картата на живота
Животът е като пътуване с влак
Слизаме на първата гара
Продължаваме напред
Нещата, животът вървят/се случват… спираме
Понякога слизаме да си починем, да помислим и планираме
После се връщаме обратно, тръгваме напред
Нещата се променят, ние остаряваме
Тина Елифе, 2017
Ил. 5. Тина Елифе (Elliffe, 2017). „Карта на живота“, акрил и смесена техника. Снимка: Керълайн Койл.
Пространство
Искам да нарисувам кръг
И да пристъпя в различно пространство
Място, което е топло и приканващо
Място, което мога да оставя зад себе си
Място, което ме възкресява
Някъде, където времето се разгъва
За да танцувам през сенките
Да уловя остриетата на светлината
Да се изправя пред моите демони
Със смях и наслада
Размахвайки юмрук на ангелите
Тичайки през росата
Боса по склона на хълма
Моят шанс да се преродя
Ерика Фолоус Смит, 2017
Темите за пространството и мястото присъстват и в поемата на Ерика. В нея също са тематизирани пространството и мястото. Тя ни споделя, че иска да „пристъпи в различно място“, което е „топло и приканващо“, но признава, че това е пътуване, и то нейното пътуване: „Място, което искам да оставя зад себе си“. Тя се надява, че то ще е „място, което ще ме възкреси“, където ще се обърне с лице „към своите демони“. Ерика осъзнава изменчивостта на времето и разкрива своето разбиране за него в стиха: „Някъде времето се разгъва. Тя вижда целта на своето пътуване като място, което ще ѝ даде „шанса да се прероди“.
Изплувайки от зимния сън
СТАРA – древна, отживяла, антична, разложена, свършена, възрастна, изхабена, старомодна, оригинална, извън срока, примитивна, девствена, сенилна, износена...
Думи, с които да ме опишеш? Не ги усещам, не ги знам дори.
ЖЕНА – пол, който дава потомство
Нищо повече…
Принадлежа към този свят. В него съм. Глас ясен и силен. Съкровените желания сега излизат наяве… най-накрая.
КАТОЛИЧКА – благотворително настроена, щедра, либерална, толерантна, не-фанатична, универсална, не-сектантка, цяла, световна
Майко, гледах как се трудиш и се бориш с католически живот срещу армия от предразсъдъци и гняв, проправящи си път през твоите мечти и стремежи/цели. Излязох навън в същия този свят, за да се боря със същите тъмни фурии.
Булото на порочния контрол, приковано към мен, се повдига, веригите на самобичуването са свалени,
излизам от зимен сън, висока и истинска, за да покажа закръгленото си разлагащо тяло и лице на всички тях.
Аз съм страхотна, развълнувана и спокойна, либерална и освободена, жадна и желана, уникална, прекрасна и завладяваща, силна и истинска.
Сад Бреретън, 2017
В поемата си Сад разкрива своята идентичност, търсейки „думи, които да я опишат“. Тя си спомня как нейната майка „се е трудила и борила с католическия живот срещу армия от предразсъдъци и гняв, проправящи си път през нейните мечти и стремежи/цели“. Тя утвърждава, че „булото на порочния контрол, приковано към нея, се повдига, веригите на самобичуването са свалени“. Тя се измъква от ограниченията на света, в който се е сражавала с „тези тъмни фурии“, за да разкрие коя всъщност е.
За финал на срещата ни на мястото на Кралския дворец Рут Илингуърт прочете стихотворение, написано от Брайди Брийн, една от нашите участнички в диаспората. Брайди е родена в Атлон, окръг Уестмит, и повече от трийсет години живее в Манчестър.
Уиснич жив в мен
Сграбчи деня
Отговори на този зов
Уиснич е жив в мен
Събуждането започва. Разпънати земни жилки, сплетени с душа, дух и дете. Отворени портали към сърцето освободен енергиен поток влива жизнена сила. Дивото отвътре съживява природата мантия. Всички неизживени мечти в жарава се реят.
Огънят на хълма гори, разпалван от присъствието в пепелната нощ
Сграбчи деня
Отговори на този зов
Омекналата набраздена земя поема ударите на лопатата, в които
Отекват несъбраните реколти и въздигането на глада от пръстта
Чисти гласове трансцендират времето и пространството.
Могили и щерни призовават спомените.
Изобилни дарове се изливат.
Светите висши жрици излизат боси
Върховната прегръдка на Ериу
Богиня на водата
Невеста на огъня
Настроени от звездите
Запалени от лунната светлина
Обожавани от слънцето
Развълнувани от мистерията
Добили сила от вярата
Овластени от вярата
Ние стоим заедно
Сграбчи деня
Отговори на този зов
Брайди Брийн, 2017
Като представител на ирландската диаспора Бриди специално акцентира върху това, че въпреки, че не е с нас в този момент, тя ще тръгне на своето пътуване, за да открие себе си, за нея „Уиснич е жив в мен“ и дори виртуалното и лиминалното пространство, с което е разполага, е достатъчно, за да я подтикне към саморефлексия. Тя ни казва, че „новото събуждане започва“ , там където „са сплетени душа, дух и дете“ и намира „отворени портали към сърцето, освободен енергиен поток влива жизнена сила“. Така тя прави референция към природата, към историческите събития като „краят на глада“ и към митологията. Споменаването на „Богинята на водата, Брид на огъня“ е директна препратка към нейната съименичка. Авторката ни уверява, че „ясни гласове трансцендират времето и пространството“ и че тя ще „отговори на зова“.
След четенето на поезия слязохме обратно до центъра за посетители, където обядвахме заедно (всяка от нас беше донесла храна и плодове според сезона). Там, в амфитеатъра, модерирах семинара за съконструктивна поезия. Мислейки за мястото, историята, митологията, поезията, темите, думите, времето, ритуала и пространството, които бяхме споделили, създадохме обща поема, която след това прочетохме на глас, като всяка от дванайсетте участнички прочете редовете, които е написала, за да съставим накрая „Да събудиш Богинята в себе си“.
Ил. 6. Създаване на общностна поема в амфитеатъра. Снимка: Никол Маккена (McKenna, 2017).
Да събудиш богинята в себе си
Тя никога не е далеч
Тя лежи под повърхността
Тя е тук
Окъпана в злато с нейната душа широко отворена
Тя дарява своя разум на вселената
Тя е бризът, нежно присъствие
Но и войн с щит и меч
Очите ѝ блестят с мощно желание
Да открие нова истина, нови реалности
и ще я последваме
Ще я последваме в нейния път
Защото търсим нашата Богиня в себе си
В самата ни същност
Тя си поема дъх
Поемайки контрол над битката или полета
Златен прах в косите
Прозирна кожа
Спокойствие, толкова красиво
Нейните мистични очи
Всевиждащи, всезнаещи, омагьосващи поклонниците
Сега върви да намериш своя ритъм
Свири на струните на сърцето си
Пей със усмивка на познаващ себе си
Докато остарявам и малко се забавям
Можеш ли да ми дариш своята магическа власт и сила
Жената в мен, чувам те
Виждам те, усещам те
Твоят блясък е величествен и мощен
Сива коса
Златно сърце
Червени устни
Стара душа
Тук се събираме, ставаме едно
Всички ние – събудени богини
Керълайн, Янис, Ерика, Кармел, Паула, Шарон, Ане, Ейне, Еми, Урслула, Мария (Белтейн на Уиснич, 2017)
Семинарът завърши със сесия за обратна връзка:
„Беше силно, хареса ми идеята богините и поезията да бъдат доведени на хълма Уиснич. Намирам го за много вълнуващо, придава нова символика на Белтейн и на цялата идея за прераждане и ново раждане на хълма, за пролет и обновление. Наистина толкова силно, хареса ми начина, по който групата работи заедно, наистина това общо стихотворение беше наистина силно, нали? Имаше различен ритъм в него, но той набра скорост и някак също завърши, красиво, наистина силно.“
„Това, което се случи със стихотворението, е вълшебно, наистина се наслаждавах на всяка минута и мисля, че това, което ще се случи, е, че ще се сформира цяла нова група от нови приятели, да, това е, което чувствам, надмина очакванията ми. Тази сутрин се събудих с мисълта, че ще бъде вълшебно, и това наистина се случи.“
„Да, обичам стихотворения, но самата аз не мога за напиша толкова много, написах няколко стихотворения, не съм много добра в стихотворството, но мисля, че така хората изразяват чувствата си. Беше прекрасно, много хубаво, духовно, духовно, фантастично.“
„Това че изразиха чувствата си и как се чувстват, много поучително, хареса ми тук, намирам го за много освежаващо и е много интересно.“
„Всеки имаше какво да каже за това място, всеки от нас можеше да напише стихотворение“.
„Толкова вдъхновяващо. Много има какво да се прави в една женска компания, моментално се чувстваш удобно.“
„Много древно и земно и креативно.“
„Среща на умове, творци и идеи.“
„Усещане, че и преди съм била тук.“
„Пространство, което ми позволява да бъда себе си, време, което няма време.“
„Това пътуване нямаше как да се случи в по-точен момент за мен, нуждаех се от това“.
Събраните отговори на въпроса за автентичните преживявания на възрастните жени по отношение на идентичността им превърнаха деня в прекрасен букет от шумове: стихотворения, наративи, интеракции, истории и музика. Празнуването продължи и след това, защото се присъединихме към хилядите други участници във фестивала, които танцуваха, скандираха, биеха барабани и изкачваха върха, за да присъстват на церемонията по запалването на белтейнския огън на хълма на Уиснич. 2017 година беше особено знаменателна година, защото, президентът на Ирландия (на ирландски Uachtarán na Éireann) Майкъл Д. Хигинс (също поет) изкачи осветения с факли хълм, за да стане първият ирландски лидер, който пали церемониалния огън на хълма Уиснич след последния върховен крал на Ирландия (Ruaidrí Ua Conchobair), Рори O’Конър, преди около хиляда години.
Извършеното наблюдение показа, че чрез предоставяне на „място“, в настоящия случай чрез участие в келтския ритуал за почитане на Ериу на фестивала Белтейн, участващите в изследването възрастни жени имаха възможност да изследват чувството си за идентичност. Теми, които се появяваха по-рано по време на интервютата, намериха израз и в поезията: „осъзнаване на това, че времето минава“, „флуидността на времето“, „че не им е позволено да правят това, което искат“, „че прекарват времето си в грижа за другите“, „усещането, че това време сега е за мен“. На въпросите, които им бяха поставени, жените отговориха със собствени стихове и с обща поема, създадена в рамките на групата.
Участието в церемониите позволи на жените, в това число и на мен, да изследваме лични преживявания относно времето, пространството, ритуала и свещеното мястото (May & Thrift, 2001) и да използваме тези преживявания при договорянето на нашите идентичности на остаряващи жени в съвременна Ирландия.
По време на това едногодишно посещение на всеки от сезонните фестивали артистите правеха изкуство, всички писахме стихове, музикантите композираха музика; танцьорката ни въвлече в танц; бижутерът направи бижута за нас. Нарастването на увереността ни в сестринството и участието ни в келтските ритуали в чест на Ериу ни отведе до езерото Лок Лу по време на Лугнаса; до почитта към предците на церемонията по пълнолуние на фестивала Самхайн; до гробницата във утробата на Котешкия камък, („Ail na Muireann“); до танцът под звуците на музиката в амфитеатъра; до свързването ни с друидите в поезията, музиката и песента, докато отвън храната се приготвяше на огъня на зимното слънцестоене; до живия кръг около кладенеца на Бригид в Имболк, където осъществихме колаборации в поезията, изкуството, песента, танца и създаването на артефакти; за да извървим целия кръг и да стигнем до фестивала на огъня на Белтейн.
Пътуването през ритуала, времето и митологичния пейзаж, създаването на лиминално пространство, вътре в което създадохме дълбоки връзки с нашето автентично аз, както и една с друга, като принадлежащи към една общност от сестри – всичко това ни помогна да договорим и предоговорим нашите идентичности на възрастни жени в ирландското общество.
Ил. 7–12. Снимки: Никол Маккена.
Библиография
Anderson, L. 2006. “Analytic Autoethnographyˮ. Journal of Contemporary Ethnography, 35: 4, 373–395.
Bell, J. 2010. “Visible Women: Tales of Age, Gender and In/visibilityˮ (последно посетено на 18.5.2017 г.).
Coyle, C. 2014. “Poetry Reflections on Residential Car", presented to the Pathway to Social Care Conference, Athlone, October.
Coyle, C. 2015. “Phenomenal Women: A Poetic View of the Social Construction of Widows in Irish Society". Postgraduate Journal of Women, Ageing and Media, 2: 120–124.
Coyle, C. 2017. "A Poetic Avenue for the Voice of the Child, World Congress on Family Law and Children's Rights", presented to the 7th World Congress on Family Law and Children’s Rights, Dublin, June.
Coyle, C. 2017. “Noisy Women, Awakening the Goddess; Bealtaine at Uisneach 2017", presented at the 6th International Women, Ageing and Media Summer School, University of Gloucestershire, June.
Coyle, C., & N. McKenna. 2017. “The Bog Queen: Transformation through Contemplative Immersion". Postgraduate Journal of Women, Ageing and Media, 3: 43-49.
Furman, F. 2013. Facing the Mirror: Older Women and Beauty Shop Culture. New York, NY: Routledge.
Gravagne, P. 2013. The Becoming of Age: Cinematic Visions of Mind, Body and Identity in Later Life. Jefferson, NC: McFarland.
Gullette, M. M. 1997. Declining to Decline: Cultural Combat and the Politics of the Midlife. Charlottesville and London: University Press of Virginia.
Gullette, M. M. 2004. Aged by Culture. Chicago: University of Chicago Press.
Hutton, R. 1996. Stations of the Sun: A History of the Ritual Year in Britain. Oxford University Press.
Jennings, R. and A. Gardner. 2012. ʻRock on’: Women, Ageing and Popular Music. Farnham, Surrey, England: Ashgate.
Krupp, E. C. 2012. Echoes of the Ancient Skies: The Astronomy of Lost Civilizations. Courier Corporation.
May, J. and N. Thrift. 2001. Timespace: Geographies of Temporality. London: Routledge.
Murphy, A and R. Moore. 2006. Island of the Setting Sun: In Search of Ireland's Ancient Astronomers. Bentonville, Arkansas: Liffey Press.
Nally, T. H. 2008. The Aonac Tailteann and the Tailteann Games, Their History and Ancient Associations. Jesson Press.
Oró-piqueras, M. and A. Wohlmann (eds.). 2016. Serializing Age: Aging and Old Age in TV Series. Bielefeld: Transcript Verlag.
Ratzenböck, B. 2016. ““Let’s Take a Look Together”: Walking Interviews in Domestic Spaces as a Means to Examine ICT Experiences of Women 60+ˮ, Journal of Communication and Public Relations, 18 (1): 49–64.
Shaw, F. 1963. "Review of The Festival of Lughnasa, by M. MacNeill". Studies: An Irish Quarterly Review, 52 (206): 212–215.
Twigg, J. 2013. Fashion and Age: Dress, the Body and Later Life, London: Bloomsbury.
Twigg, J. and W. Martin, W. (eds.). 2015. The Handbook of Cultural Gerontology. Abingdon, Oxon: Routledge.
Woodward, K. M. 1991. Ageing and Its Discontents Freud and Other Fictions. Bloomington, Ind.: Indiana University Press.
Woodward, K. M. 1999. Figuring Age: Women, Bodies, Generations. Bloomington, Ind.: Indiana University Press.
Ylänne, V. 2012. Representing Ageing: Images and Identities. London: Palgrave.
Превод от английски: Галина Гончарова
Биографична справка
Керълайн Койл води лекции по социални грижи в Технологичния университет в Шанън, Мидлендс, Ирландия. Понастоящем тя е докторант в направление „Филм и телевизия“ към Изследователски център „Женско остаряване и медии“, Университет на Глостършър, Великобритания. Има публикации върху колаборации в практиките на социалната грижа, базирани на изкуства, върху творческо писане, автоетнография и поетическо проучване и др. Керълайн Койл е поет и артист с богат опит в работа и инициативи по ангажиране на общности.
Email: carolinecoyle[at]connect.glos.ac.uk
