Резюме: Статията се стреми да очертае някои определящи характеристики, белези, пейзажи на мъгливите земи на Ню ейдж. Тя поставя под въпрос ленивите и безразборни критики на Ню ейдж като неизбежно повърхностен, нарцистичен и консуматорски феномен. Изкусително е този тип религиозност да бъде отхвърлен като вече отминала мода, но в действителност тя е начинът, по който светската религия се явява в постмодерното общество.

Ключови думи: Ню ейдж, духовност, консуматорство, постмодерност, пантеизъм, холизъм, психологизъм

Do-It-Yourself Your Soul. Miscellaneous Remarks on New Age

Vladimir Gradev

Abstract: This paper identifies contours, landmarks and defining features in the misty spiritual lands of New Age. It challenges lazy and catch-all critiques of New Age as inevitably superficial, narcissistic and consumerist. It may be tempting to dismiss this type of religiosity as mere fashion which passed away, but, in reality, it is the way in which secular religion manifests itself in the context of postmodern society.

Keywords: New Age, spirituality, consumerism, postmodernity, pantheism, holism, psychology

On what wings dare he aspire?

Уилям Блейк

През 80-те и 90-те години на миналия век Ню ейдж беше на мода, ала в началото на третото хилядолетие, когато трябваше да настъпи „новата ера“, която той възвестяваше, дойде 11 септември, за да покаже, че бленуваната ера на Водолея съвсем не носи peace and love на обединеното от глобализацията човечество. Днес Ню ейдж не е повече trendy, никой от millennials не се определя като newager. Причината за залеза е най-вече в структурата на съвременното консумативното общество, в което интересът към модното бързо изстива и то трябва да намери своя нов бранд.

Ню ейдж обаче не възникна като комерсиален феномен. Той не бе дело на маркетингови специалисти като диско музиката или манията по междузвездните войни, по динозаврите или гладиаторите. В началото движението се вдъхновяваше от изтъкнати учени като Бейтсън и Пригожин, Лавлок и Капра, от екологичното безпокойство и най-вече от младежката контракултура. Ню ейдж дойде с културните booms в Калифорния през 60-те и 70-те години на миналия век: дроги, рок, свободна любов, кибернетика, кацане на Луната, ядрена заплаха, Виетнамска война. Това бе матрицата на Ню ейдж: ентусиазъм, техника, Summer of Love, война, разширяване и споделяне на съзнанието. Неговите vibes стигат и до нас.

Движението бе наистина pop, без харизматични основатели и лидери, без свещени текстове, общо кредо и правила. Ню ейдж включваше деца-цветя, психеделични стопаджии, трансцендентално медитиращи, неодруиди, еко-феминистки вещици, алтернативни терапевти, аура четци, всевъзможни духовни търсачи, които, искаха да преомагьосат света, улавяйки чрез паранормалното неговите скрити vibes.

Ню ейдж бе мощен микс от идеалистични блянове и пазарен прагматизъм, от езотерични фрагменти и self help мистицизъм. Терминът се наложи постепенно благодарение на социологическите изследвания и медиите, които постепенно очертаха движението и наложиха това символично име, за да изразят тренда на епохата, която кипеше от окултизъм, права на животните, окултизъм, веданта, феминизъм, алтернативна наука, бионергетизъм, чакри, аури, ролфинг, джогинг, здравословни храни, тай чи, хипнотизъм, тантризъм, кристали, астрология, енергийни тела, акупунктура, райхианска терапия, SoulCycle, таро, аяхуаска, полифазен сън и Burning Man: кажи речи всичко с изключение на официалните църкви.

През 1980 г. Мерилин Фъргюсън публикува Конспирацията на Водолея (Ferguson, 1980), благодарение на която Ню ейдж доби своето определено лице. Фъргюсън, изследвайки новите тенденции в психологията, медицината, музиката, отбеляза осезаема промяна на нагласите, белег за възникването на нова холистична култура. Младите американци, подчерта тя, изповядват нова философия на съществуването, насочена към себепреобразуването и изграждането на по-щастлив собствен Аз, нещо което всеки сам се стреми да постигне, забърквайки нужната му смес от културни и религиозни елементи: един вярва в паранормални феномени, друг изповядва превъплъщението, трети практикува тантристка йога или трансцендентална медитация и т.н., и т.н. Всички само са обърнали гръб както на традиционната християнска религия, така и на модерния атеизъм, чиито вярвания и убеждения им им се струват еднакво закостенели, авторитарни, суеверни.

Репортажите на Фъргюсън, подети и от други журналисти и изследователи, имаха бестселърен успех и станаха отправна точка за по-сетнешните фенове на Ню ейдж. Младежката култура разви чувствителност, пазарът я улови и я продаваше после на младежите, докато те я изконсумират и тя престане да бъде новост. Ала Ню ейдж не бе просто летен хит, а богат и сложен микс, чиито идеи и нагласи проникнаха във всекидневните практики, зададоха lifestyle, който остана и до днес: от алтернативните медицини до йога и дзен и в нашите предградия.

Невъзможно е Ню ейдж да бъде разложен на простите му съставни елементи, които го съставят, защото движението или по-скоро мъглявината Ню ейдж е гигантски микс, огромен миш-маш, съставен от други миш-маши и крайният продукт не може да ни отведе до първоначалните ингредиенти. Езотеризмът например е като матрьошка, която съдържа в себе си други тайни учения, които на свой ред съдържат други. Синкретичен и полиморфен, той е кръстопът на различни синкретични учения като гностицизъм, алхимия или кабала, които на свой ред са продукт на смесицата от най-различни култури: алхимията смесва в едно древна и средновековна натурфилософия, християнска традиция, арабски и юдейски влияния, занаятчийство и гностицизъм; гностицизмът пък обединява юдео-християнските принципи с късно-елинистичните вярвания и неоплатонизма. Неоплатонизмът смесва различни философски школи с магически практики и източни влияния. Същото може да се каже и за алтернативните терапии и младежката контракултура. Къде да спрем? Не само Ню ейдж няма ясни и отчетливи черти и първооснования, но такива нямат и разнородните елементи, които го изграждат.

Така Ню ейдж е даден от изследователите общ термин, подет от медиите етикет, който покрива patchwork от разнородни феномени и тенденции: увлечение по Изтока, чиито най-езотерични учения станаха универсално достъпни и вече се преподават и практикуват в гимнастически салони; channeling (канализиране на отвъдните гласове и паранормални сили) и възраждане на спиритизма като медиумите вече са не озарени жени, скептични учени, на които духовете дават емпирични доказателства за своето съществуване; психотропи; холистична медицина, която включва най-различни различни, стари и нови, западни и източни алтернативни терапии, обединени от старата идея, че произходът на болестта е духовен и се корени в душата на неподозиращия истинските сили в себе си индивид; общата духовна основа на всички религии; нова наука, схващащи отново света като живо и органично цяло; първостепенно значение на личния, търсещ цялостното преобразуване на мисленето и живота опит.

Единственият сигурен елемент в тази заплетена система от „семейни прилики“ ни го дава самият терминът Ню ейдж.

Уилям Блейк пръв говори за Ню ейдж в предговора си към поемата „Милтън“ (1804), в който призовава „Rouze up, O Young Men of the New Age!“. Изразът става популярен в края на ХIХ в. благодарение на теософите около Мадам Блаватска, които свързват Новото време с настъпването на Ерата на Водолея, която астрологът Пол Льо Кур изчислява, че ще настъпи около 2000 г. Теософите предричат, че епоха на Водолея ще бъде действително ново време, защото ще изпълни света с чиста и истинска духовност, благодарение на преоткриването на древната мъдрост, на преобразуването на модерната наука, психология, медицина и прехода от традиционните религиозни институции към нов личен, непосредствен духовен опит, който ще доведе до положителна промяна на обществото и света.

Ню ейдж е еклектична и синкретична религия на бриколажа. Той par excellence постмодерната религиозност. В края на 70-те години на миналия век Жан-Франсоа Лиотар констатира края на големите разкази, на идеологиите, даващи цялостно разбиране за света, човека и историята. Метанаративите експлодират, но техните фрагменти остават в обръщение: отломки и отпадъци от теории, идеологии, религии, които без да дават цялостни и последователни светогледи, забъркват различни „пост“ миксове. Легитимирането на знания и вярвания отстъпва място типичната за технологиите оперативност и перформативност: anything goes стига да върши работа. Историческата наука твърдеше дотогава, че веднъж преодолени нещата остават в миналото: езичеството например се смяташе за отдавна отмряло, без място в модерността. В края на ХХ век дойде краят не на историята, а на това чувство за история, както свидетелства подемането и до днес египетски, келтски, скандинавски орфически и прочие култове. Ню ейдж е религиозното лице на трансформациите на постмодерното общество.

Днес вместо newagers е популярен изразът SBNR (Spiritual but not religious), подобно за LGBTQ+. Както и да е. SBNR отхвърлят, както името им показва, всяка институционална религия и разтварят религиозната субстанция в друга категория: духовност. Но какво е духовност за тях? За какво говорят, когато казват дух във време, когато науката е последната инстанция, а тя няма нужда от хипотезата „Дух“?

Едни вярват в силата на ума да излекува тялото, други имат екстрасензорни възприятия. Трети владеят телепатията и ясновидството. Някои са в астрологията или разгадават превъплъщенията или пък разказват под хипноза своите различни съществувания с впечатляващи детайли от древен Египет, Атлантида, средновековна Англия, Версай, Монголия. Други откриват астралните си тела, за да пътуват по звезди и галактики. Мнозина научава чрез медитации или дроги да влизат в досег със скритите енергийни източници и ритми на макро- и микрокосмоса.

Наричат всичко това „духовност“: възможност за друг свят и живот, в който цветовете, звуците, преживяванията са по-интензивни и автентични, в който другата реалност, както и да бъде наричана тя, е непосредствено налична и чрез влизането в досег с нея се постига хармония с нас самите и света.

Ню ейдж духовността е убеждението, че „изцяло другото“ може да бъде познато, преживяно и опосредствано сред множество обикновени и необикновени случки в нашия живот. То вече не е далечно и откъснато, а странно присъстващо сред нас, обичащо и искащо да бъде обичано. Тя е откриването и приемането на неговото тайнство, на смислите, които са отвъд непосредствения взор, но при все това са достъпни. Духовност като вярване, че има друг по-реален, по-ценен свят от всекидневния или изследвания от науката. Тя замества религията като система от традиционни практики и институции, за да се превърне в съществено измерение на вътрешния живот.

Ню ейдж духовността слива в едно наука и романтика, техника и поезия, фантазия и медитация. Лекът срещу обективирането на природата и живота от науката и техниката, е търсен в разширяването на съзнанието в унисон с пронизания от енергии космос. Всичко се държи във всичко: всичко случващо се в нас намира своя отзвук във вселената и обратно, няма дуализъм, няма противопоставяне между субект и обект, между човек и свят. Тя се изразява в конкретни практики, почерпани най-вече от Изтока, в които се осъществява вътрешното търсене, духовното преживяване на тялото, емоциите, взаимоотношенията, насочено към изцелението и психичното и телесно благополучие.

Сведена до психическа потребност духовността лесно се подава на манипулиране от маговете на пазара. Реалното откриване на духовната дълбочина не е слизане в сутерените на субекта, а разчупване на самоочевидната фасада на нещата и излизане навън, стъпване отвъд, което прави всеки автентичен духовен, религиозен, художествен опит.

Можем вече да изведем основните характеристики на нагласата Ню ейдж: пантеизъм; холизъм, еволюционизъм; психологизъм. Тези четири елемента се вписват, както показва и самото име на движението в миленаристична перспектива: настъпването на новата ера на Водолея, в която всеки е призван да преобрази собственото си съзнание като условие за всеобщото преобразуване на съзнанието. Никакво пасивно или трескаво очакване на апокалипсиса и катастрофата. Ню ейдж е изпълнен с оптимизъм (нали е под добрия знак на Водолея): прогрес и духовност вървят ръка за ръка и ще успяват да осъществят своя хармоничен синтез.

Първият от елементите е пантеизмът. Има една най-обща висша безлична, всеобхватна Реалност, която може да бъде наречена Дух, Живот, Енергия, призовавана като Силата^[1], която извира от недрата на самия живот (а не от трансцендентен на света Бог), която подържа жив както света, така и индивида.

Енергията, разбира се, означава много неща: неуловимата същност на космоса, тайнствената йони, разширяването на сетивността, улавянето на единството на всички неща всички живи същества. За newаgers тя е всичко това, защото е силата, която свързва човешкото съзнание с вселената. Както Рам Дас пише в своя magnum opus на новото време, Be Here Now: „Съзнание се равнява на енергия = любов = пробуденост = светлина = мъдрост = красота = истина = чистота“. Това е все СЪЩОТО пътуване. Все СЪЩОТО е. Всяко пътуване води до СЪЩОТО място“ (Dass, 1971).

Енергията, Ню ейдж терминът за изразяване на свързаността на всички неща, сякаш е направен за нашия интернет, проводник на всички енергии. Всеки прекарващ време в мрежата, било откривайки нови сайтове, било скролвайки социалните медии, е почувствал преминаващата през нея невидима енергия. Да, това е все СЪЩОТО пътуване, само дето, за разлика от Рам Дас, то днес не ни прави особено happy. Всесвързаносттта, характерна за online живот не е онази на Ню ейдж холизма, а на хомогенността в добрия случай, на параноята в лошия.

Препоръчващите алгоритми ни дават „все СЪЩОТО пътуване“, генерират playlists според нашите вкусове, реклами на идентични продукти ни следват от сайт на сайт, от device на device, за да ни покажат, че има тайна сила, която преминава през всеки срещнат образ, звук, обект, колкото и те привидно да ни изглеждат те различни: все същата енергия в песента и в пастата за зъби. Енергията, някога образ на утопичната общност и мистичната всесвързаност на Новото време, днес проектира космическите симпатии в чипове, които направляват нашия живот.

Ню ейдж пантеизмът се съчетаваше с типично американско позитивно отношение към собствения свят, схващан като възможно най-добрия от възможните светове. Свят, в който злото няма собствена реалност, а се дължи на това, че умът не познава своя истински произход и ще освободи от него, Аза и света, ако успее да се съедини с Енергията, от която произтича. Всичко е божествено: Исус е божествен, Азът е божествен, заекът е божествен... Вече имаме всичко, което е и може да бъде: няма зло, няма смърт, няма бъдеще отвъд това, което сега сме.

Вторият елемент е този за еволюцията, но тя не е сляпа и ирационална, а следствие на началния big bang, и целенасочена, телеологически ориентирана и отделният индивид чрез просветлението на съзнанието трябва да влезе в синхрон с нея.

Третият елемент е холизмът: стремежът към глобално, цялостно осъзнаване на действителността, търсенето на равновесие и хармония чрез преодоляването на разлома между разума и чувствата в индивида и между хората в communitas, новата органична общност, възпята още от Шилер и романтиците, подета от хипитата през 60-те години.

Характерно за холизма е радостното удивление, че сме част от този свят, чувство, което ни обхваща в лятно утро, когато стоим на сянка в градината, а птичките пеят и пчелите жужат и усещаме, че съществува всемирна симпатия между всички неща, че светът не просто е единно цяло, но и единен жив организъм. Ню ейдж духовността търси да развие тази емпатичната способност на асимилиране на света, на премахване на всяка граница и сливане с него. Учени холисти се стремят да възстановяват единството на научното изследване и духовното дирене, да осъществят синтеза например между квантовата физика и мистичния опит.

Оттук и екологично съзнание, което разви Ню ейдж духовността, която първа масово осъзна, че в усилието да контролира живота и природата, съвременният човек със своя инструментален подход, разрушава, без да може после да възстанови най-ценното: балансът на биосфера и показа, че има нещо фундаментално сбъркано, светотатствено дори в съвременното отношение към природата като средство за задоволяване на човешките, твърде човешки цели.

През 70-те години на миналия век английският астрофизик Джеймс Лавлок разработи хипотезата Гая (Lovelock, 1979). Слушайки разказите на астронавтите, виждайки снимките на земята от космоса, Лавлок има епифанията, че земята е жив организъм. Самата дума Гая му я дава неговият приятел писателят, нобелов лауреат, Уилям Голдинг: в гръцката митология богинята Гея или Гая представлява цялата планета. Според хипотезата Гая земята е една цялост, съставена от живите същества и елементите (атмосферата, водите, почвите), които не могат да съществуват едни без друг и това именно я прави място подходящо за живот. Земята, с други думи, е жива планета, единен жив организъм, от който хората са малка, но съществена част, защото като всички други живи същества (бактерии, растения, животни) те не просто пребивават в околната среда, а я правят. Холистична, теорията Гая скъсва с биологическия редукционизъм. Тя е отхвърлена от начало от научната общност,^[2] но е приета с ентусиазъм от Ню ейдж, който прибавя душа на земното кълбо. Оттук разбираемото търсене да се възстанови единството на човечеството, Земята и космоса в unus mundus. Инак Гая, предупреждава Лавлок, богиня, която не се интересува особено от делата на човеците, ще отговори на безжалостното експлоатиране на земните ресурси, от глобалното затопляне и разрушаването на биосферата и ще възстанови сама своето равновесие като „свали кожата“ си и се отърве от тях. Времето на края приближава като все по-ясно става, че апокалипсисът ще бъде екологичен.

Холистите виждат човешката психика и тяло като поле, през което протича една енергия и лекуват нарушената връзка между душевното и телесното здраве посредством алтернативни терапии. Холистичните терапии търсят да излекуват цялата личност, а не просто симптомите на болестта. За целта използват широко ветрило от практики: акупунктура, biofeedback, кинезиология, хиропрактика, хомеопатия, ирисология, ергономия, рефлексология, терапевтично докосване, полярни масажи, медитиране и визуализиране, хранителни режими, билки, кристали, метемпсихозни терапии, дванадесетстепенни програми за себереализиране и пр., и пр.

Четвъртият елемент е психологизирането на религията и сакрализирането на психологията. Имаме радикално психологизиране на религиозния опит, от тази гледна точка Ню ейдж най-добре изразява религиозността в епохата на индивидуализма. Фокусът е личният опит и духовното трябва да говори на този опит.

Юнг започва голямата трансформация на ХХ век, а именно заместването на религията от психотерапията. С архетипните образи, алхимичните текстове, нуминозните сънища Юнг премоделира търсенето на спасението като процес на индивидуация. Той видя целта на човешкия живот в синтеза на конфликтните страни на личността в завършено цяло. Целта на юнгианската психотерапия е да извади наяве сенчестото, тъмното, окултното в индивида, да позволи то да бъде интегрирана от съзнанието и да се постигне мир между воюващите в душата сили. Така езотеричната психология на Юнг, черпеща от гностицизма и окултизма, предлага лечение на душата без интелектуалните трудности, моралните терзания и сковаващата дисциплина на традиционната религия.

Не са само юнгианците, разбира се, в мъглявината Ню ейдж проблясват и райхианци, трансперсонални психолози, енергийни лечители, работещи с аурата и миналите животи, ясновидци, астролози, учители по медитация, събирани обикновено под рубриката human potential movement.

Духовността днес се проявява като стратегии за самолечение и душевен комфорт. В края на ХХ век започна бумът на self-help книгите. Самият израз self-help идва от първата книга, публикувана с това име през 1859 г. от Самюел Смайлс. Основното послание: можеш сам да си помогнеш, повярвай в себе си, в това, което вършиш, а когато успееш, помогни и на някой друг. Помага ли ти Библията? Супер! Използвай силата там, където я намериш, важното е да живееш възможно най-добре живота си и ще го направиш, когато откриеш, че душата ти е невероятна. Днес благата вест си ти самият, ти си страхотен, духовна мантра, която милиони днес си повтарят.

Индивидът, който се стреми да бъде духовен, а не религиозен, иска да открие и осъществи собствения Self, защото тайнствената енергия тече и в него. За целта трябва просто да преодолее собствените си блокирания, свързани с нейното непознаване, за да я освободи и истински да се възползва от нея. Накратко спасението е психологически процес, вътрешно пътуване през лабиринтите на собствената душа. Налице е сакрализиране на психологията, сякаш тя е в състояние да снеме булото на илюзията, да освободи от незнанието и комплексите, да даде онези нови преживявания, чрез които може да се постигне просветлението и мистичното единение. Духовният опит се освобождава от всеки религиозен код, става напълно индивидуален: Бог напуска традицията и публичната сфера, за да стане с Аза в неговата пълна свобода. Ню ейдж породи силен индивидуализъм, доверяване на вътрешния глас и откровение, нови различни форми на общност, гъвкави и без авторитети, които лесно се фрагментират и разпадат, само-създаващи се, само-преобразуващи се и само-изчезващи мрежи.

Въпросът е какво е божественото в този тъй личен, собствен Бог. Какво е Бог в епохата на Неговата техническа възпроизводимост, ако перифразирам Бенямин? До каква степен глобалната и фрагментарна медийна консумация разрушава Неговата аура? Наистина ли е Бог или е само продукт на различните техники на Аза, които го формират и манипулират. Достатъчно е да разлистим кой да е self help каталог, за да видим, че можем да си доставим лесно и удобно този личен Бог. Можем да сме сигурни, че всички наши желания, тревоги, неудовлетворения, представени като духовни потребности могат да бъдат задоволени от социалните и пазарни мрежи на новата духовност.

От бриколажа на Ню ейдж, който съвместяваше най-различни вярвания и религиозни практики, остава водещото убеждение е, че всеки може да направи сам своята духовност, като улови вибрациите на универсалния дух, като намери и освободи неговата енергия вътре в себе си. Тази духовност на откриването на Self-a, на личното преобразуване, на синхроничността със себе си, другите и света е гъвкава и подвижна нагласа, която не е обвързана с определени времена и места, а е преносима като лаптопа и айфона, освободена от бремето на традицията, рекламно искряща и преливаща от оптимизъм: духовност без Бог и без Църква, без отвъден свят и без Страшен съд.

Така, за да отговори на собствените си неудовлетворености и потребности, за да стабилизира собствената си психика, за да се постигнат онези ценности и смисли, които традиционните религии вече не му дават, индивидът започва да действа върху самия себе си, да създава нов постхуманен Аз, който доведе и до Ню ейдж, в смисъл, че стана език на глобалния свят е по-духовен и уравновесен и който бих лично аз бих нарекъл постхуманен, защото търси да пресъздаде изкуствено самия себе си чрез духовни техники, използващи прогреса на новите технологии. Всичко в постхуманното почива на техниките, които индивидът изпробва върху самия себе си, а те на свой ред се определят най-вече от движенията на пазара.

От Ню ейдж остава днес духовното лице на постхуманното: плод, разбира се, на синтетиката, на медийно и рекламно въздействие, на културни моди и окултен trash. Тази синтетичност изисква от нас не заклеймяване, а осъзнаване на глобалния културен и религиозен контекст, в който днес се играе всяка игра, включително и тази на душата.

Библиография

Dass, R. 1971. Be Here Now. San Cristobal: Lama Foundation.

Ferguson, M. 1980. The Aquarian Conspiracy, Personal and Social Transformation in Our Time. New York: Putnam.

Lovelock, J. 1979. Gaia: A New Look at Life on Earth. Oxford: Oxford University Press.

[1] The Force be with you!

[2] Лавлок не само не получава Нобеловата награда като своя приятел писателя Голдинг, но списание Nature отхвърля като ненаучна неговата студия Гая. Биологът и нов атеист Ричард Докинс се подиграва, че за да работи хипотезата Гая, всички животински и растителни видове трябва да се срещат веднъж годишно на Арарат (където според Библията намира убежище през потопа Ноевият ковчег), за да решат какъв точно климат искат. Днес обаче все повече учени са убедени в научността на теорията Гая. За Бруно Латур Лавлок е новият Галилей и самият Латур посвети последните години от живота си на защитата и конкретното прилагане на теорията Гая.

Биографична справка

Владимир Градев преподава теория на религията в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Сред другите си дейности, той е публикувал книги за Фуко, философия на религията, политическата теология и мистиката.

Email: vladimirgradev[at]yahoo.it