Резюме: Статията представя изследователски казус, който задълбочено разгръща въпроса за функцията на конспиративните теории и техните употреби сред религиозна общност по време на Глобална пандемия. Фалун Дафа е ново религиозно движение, което възниква в Китай и е забранено от Китайската комунистическа партия. Прераствайки в глобална общност, днес то има последователи в много страни, включително и в България. Сложната доктрина на движението начертава ясно зададен път за самоусъвършенстване на последователите, като включва и визии за предстоящото унищожение на човечеството. Днес те служат като добре подготвен механизъм за справяне с кризата, като са определили своите апокалиптични очаквания много преди появата на COVID-19. Въз основа на дългогодишни наблюдения върху общността в България изследвам как конспиративните разкази, заложени в основата на това движение, помагат за успокояване и възвръщане на психологическия баланс сред последователите и по какъв начин конспиративните нагласи се стабилизират в ситуация на Глобална криза.

Ключови думи: Фалун Дафа, нови религиозни движения, конспиративни теории, самоусъвършенстване, апокалиптизъм, COVID-19

 

The Falun Dafa Community in Bulgaria: Between the COVID-19 Pandemic and Saving the World

Aneliya Manova

Abstract: This paper presents a research case study that explores in depth the question of the function of conspiracy theories and their uses among a religious community during a Global Pandemic. Falun Dafa is a new religious movement that emerged in China and was banned by the Chinese Communist Party. Growing into a global community, it has nowadays followers in many countries, including Bulgaria. The movement’s complex doctrine includes visions of the impending destruction of humanity. Today, they serve as a well-prepared coping mechanism to deal with the crisis, having set their apocalyptic expectations long before the advent of COVID-19. Based on years of observation of the community in Bulgaria, I explore how the conspiracy narratives, underlying this movement, help to reassure and restore psychological balance among followers and how the conspiratorial attitudes get stabilized in such a situation of Global Crisis.

Keywords: Falun Dafa, new religious movements, conspiracy theories, cultivation, apocalypticism, COVID-19

 

Въведение

„Спрете насилственото отнемане на органи в Китай“ – надпис, който срещам разхождайки се из центъра на град Пловдив в България още през 2014 г. Около широкия и виждащ се отдалеч транспарант има група от хора, облечени в жълти фланелки, масичка, на която стоят различни флаери и петиция. Всеки преминаващ е поканен да положи своя подпис след кратко информиране, че в Китай има група от хора, репресирана от комунистическия режим заради практикуването и разпространението на „древна система“ за самоусъвършенстване на тяло и дух, която може да доведе човека до „високи нива на съзнание“ и да осигури „изключително здраве“. Последователите твърдят, че тъкмо поради изключителното им здраве, придобито чрез системите упражнения, както и неподчинението им към властта, органите им са станали ценни за черния пазар, за сметка на животите им. Системата се нарича Фалун Дафа, а събирането на подписи цели да привлече вниманието на обществеността към ситуацията в Китай. Групата провокира изследователския ми интерес, свързан със съвременна алтернативна духовност и по-конкретно практики за самоусъвършенстване в полето на Ню ейдж духовността. През 2014 г. защитих и магистърската си работа, базирана на етнографско изследване в тази общност, чрез което имах възможност да опиша и да участвам в живота на общността в рамките на около година (Манова, 2014). Продължих да поддържам контакти с част от моите респонденти през годините и да следя, макар и от дистанция общността Фалун Дафа и развитието ѝ в България.

Когато пандемията, причинена от вируса COVID-19, скова целия свят и хората започнаха да търсят и оформят всевъзможни обяснения за случващото се, често се връщах към спомените си от работата ми с Фалун Дафа. Бидейки милеанистко движение, в техните визии за бъдещето се открояват някои особено ярки линии на апокалиптични идеи. Заедно с това родствената връзка на учението с Китай ги доближава една идея повече към актуалния казус: новооткрит вирус, изолиран за пръв път именно в Китай. Особено обтегнатите им отношения с китайското правителство оформят основа за допълнителна критика от страна на привържениците на ФД[1] към действията по овладяване на пандемията от правителството на Китай. Тук застава и една много централна теория, заложена в учението, и тя е, че всеки който е избрал да се самоусъвършенства спрямо принципите му и неговата методика, всъщност постига изключително здраве (без това да е основната му цел). Това е така, защото постигайки „високи нива на съзнание“, практиката неминуемо и по мистичен начин усъвършенства и тялото. Поради това един „истински практикуващ“ учението Фалун Дафа не би трябвало да страда от каквито и да е заболявания, включително и не би могъл да се разболява от вируси.

Последен и може би най-значим елемент на движението, около който фокусирах вниманието си, е един разказ, който устойчиво функционираше в реториката на общността още през 2014 г. Той беше свързан с едно очакване за бъдещо бедствие, което ще започне именно от Китай и ще засегне цялото човечество. Без да се уточнява какво би било това бедствие, се обясняваха причините за него, а те бяха свързани с „морална деградация“ и „упадък на ценности“ в Китай, но и по целия съвременен свят. Според практикуващите техният учител Ли Хонгджъ, автор на тази практика, притежава изключителни, свръхестествени сили и от години насам, извършва процес, наречен Фа-коригиране, който цели да промени законите на измерението, в което цялото човечество се намира. Само „правилно практикуващите“ и „праведни хора“ ще преминат в следващо измерение, където ще се спасят. Всичко останало от познатия стар свят, заедно с морално деградиралите човешки същества, ще бъде заличено или ще попадне в много по-ниски нива на съществуване (Ли, 2017: 177).

В тази така пъстра философия е заплетен сложен сценарий, който ревностно се защитава от последователите на Фалун Дафа. В него функционират а) добри сили (учителят, боговете, духовни същности, праведни хора) и зли сили б) (китайската комунистическа партия, морално деградиралите хора); в) знание, което е известно на една група хора, опитваща се да просветли, доколкото е възможно, непросветените в него (практиката Фалун Дафа); г) ясно начертана координатна система, в която всеки има своето място и всичко е подредено и свързано по един мистичен начин. Тези характеристики, макар да произтичат от дългогодишните наративи на общността, са и поразително сходни с ключовите характеристики на конспиративните теории (Knight, 2000; Bratich, 2008; Robertson, 2016; Hofstadter, 1964; Barkun, 2003; Butter, 2014). Това не прави автоматично Фалун Дафа само конспиративно движение, а подчертава, че има структурни прилики между милеанистко движение като ФД и конспиративните теории, които ги карат да си подават ръка във време на криза. От такава перспектива общността Фалун Дафа предоставя много добра възможност да надникнем в един (вече) конспиративен свят, за да огледаме и обсъдим как тези елементи сглобяват идентичности, оформят житейска траектория, но най-вече как успяват да се справят с чувството на несигурност и тревожност, присъщо на постмодерния свят. На този фон имаме една допълнителна възможност и тя е да проследим как тези конспиративни теории служат в една ситуация на пандемия, когато кризата не е само в теорията на дадената общност и нейните визии за бъдещето, а е действителна и неподвластна на контрол.

В методологически план едно допълнително обстоятелство е възможността за предварителен тест, доколкото конспиративните теории в тази общност са факт преди пандемията (и са регистрирани от мен и от други изследователи по темата[2]), а не са пряко породени от нея. Те изглеждат по-скоро като вид заготовки за кризисни ситуации, вече изградени матрици на обяснения, които влизат в употреба незабавно. По този начин КТ в различни контексти и общности могат да бъдат разглеждани като един спасителен план, който дълго и старателно се подготвя да поема върху себе си различни страшни сценарии, далеч преди да се появи дадена криза. Всичко казано дотук води към главния изследователски въпрос, заложен в настоящото изследване: Как пандемията от COVID-19 се отразява в светогледа на Фалун Дафа и как този светоглед успява да послужи при справяне с чувството на обща несигурност и тревожност, успокоявайки членовете на групите от Фалун Дафа? Разгръщането на този въпрос ще даде информация за функцията на конспиративните теории в конкретна общност, когато те са предзададени и вградени в основата на нейното учение. Макар потенциално те да могат да провокират страх в една нормална обстановка, в извънредна ситуация този страх се трансформира в спокойствие по отношение на личното здраве и безопасност. Така извънредната ситуация не се оказва проблем за последователите на Фалун Дафа, тъй като тяхната теория ги поставя в една непрекъсната извънредност, на която те са винаги изложени. Тази функция сама по себе си е забележителна и отваря поле за научни дискусии за същината на кризата, за нейната предсказуемост и извънредност и за начините, по които събужда реакции у различни индивиди и общности.

Настоящото изследване е част от моите дългогодишни интереси, свързани със съвременна алтернативна духовност, нови религиозни движения и Ню ейдж практики (Манова 2022). То се основава на антропологичен подход, при който се използват редица етнографски методи, които включват дългогодишни наблюдения с лични участия в практиките на общността, свободни разговори със събеседници, полуструктурирани интервюта и наблюдения върху живота и всекидневието на моите респонденти. Както беше уточнено и по-горе настоящата статия се основава на работата ми през 2014–2015 г., но само доколкото в този период са осъществени контактите в общността, събрани са основните данни за нейната философия и практики и са осъществени включените наблюдения. През 2021 г. изследователския ми интерес се поднови в посока конспиративни теории по време на пандемия със специален акцент на тяхното въздействие върху различни религиозни общности; апокалиптични идеи и употребите им днес. В рамките на шест месеца бяха проведени интервюта с нови респонденти, като тяхната цел беше да актуализират наблюденията върху вече регистрираните разкази в тази група. Акцент бяха разказите за „фа-коригиране“; пандемичната обстановка и актуалните предписания на учителя Ли Хонгджъ, а целта ми беше да достигна до най-дълбоките пластове на употребата на философията на ФД и да проверя как тя служи във време на пандемия, какви обяснения поражда и как хората в тази общност преживяват актуалните събития.

Фалун Дафа основни контексти

Фалун Дафа (или Фалун Гонг)[3], превеждано като Практика на колелото на Великия Закон или като Велик път на колелото на Закона, е учение за физическо и нравствено самоусъвършенстване, създадено в Китай през 1992 г. от Ли Хонгджъ. Последователите му твърдят, че изпълняването на пет медитативни упражнения[4] създават необикновена устойчивост на човешкото здраве, но основната цел на практикуването на Фалун Дафа е постигането на „по-високи нива на съзнание“ и „освобождаване на цикъла от прераждания“. Движението се причислява към чигонг системите, част от китайската народна култура, в чиято дълбочина се преплитат будистка и даоистка философия. Tо се появява през период за страната, наречен чигонг бум (Ownby, 2008; Palmer, 2007), наред с много подобни медитативни практики, които имат сходни идеи, цели и методики, разпределени в различни школи и преподавани от различни учители, често в конкуренция помежду си. Фалун Дафа се разпространява безплатно, без членски внос или дарителски кампании. Учителят Хонгджъ разпространява идеите си основно чрез книги, лекции и конференции, а в по-късното развитие на движението се създават и някои медийни канали като вестници, телевизии и радиопредавания, обхващащи идеите, философията и въпросите около практикуването и развитието на движението. Фалун Дафа е сред най-устойчивите чигонг школи, чието влияние се разраства до световно движение, а изследователите го определят най-вече като ново религиозно движение (НРД).

Противоречивата философия, религиозният характер на практиката и нарастващата ѝ популярност са сред вероятните причини за силното недоволство сред китайските общественици. За отключването на напрежение между двете позиции най-често се посочват серия от протести между 1998–2001 г. Правителството на Китай ги потушава със сила и използва възможността да изрази позицията си, че Фалун Дафа е опасен култ (Farley, 2018; Chang, 2004). През 1999 г. учението е официално забранено на територията на Китай. Привържениците твърдят, че от този момент са започнали репресии, преследвания, изтезания и отнемане на органи (Ownby, 2008; Farley, 2014b; Junker, 2019). Лидерът на учението намира убежище в САЩ, където живее и до днес (Melton, 2001: 542). Ли Хонгджъ се заема с двояката задача както да разпространява учението Фалун Дафа сред нови последователи, така и да „разяснява фактите“, а именно да запознава широката общественост със ситуацията в Китай по отношение на практикуващите Фалун Дафа там. Учениците в различните страни подемат задачата по „разясняване на фактите“, като организират подписки, представления, шествия, протести пред посолствата на Китай в различни държави по света. Така Фалун Дафа се изважда от рамките на локалния контекст и се разпространява бързо, навлизайки в много западни страни, включително и в България.[5]

В последните двадесет години в по-големите населени места малки групи от последователи на движението в страната (всяка, от които варира между 10–50 българи) се събират веднъж-два пъти седмично за обща гимнастика или групови четения. Отбелязват, че са съпричастни към съдбата на китайските си събратя и организират подписки срещу жестокостта в Китай. Смятат също така, че именно това учение ще ги доведе до по-висока осъзнатост и ще подобри здравето и живота им.

Българският случай е интересен с това, че общността е изградена върху културния пейзаж на една постсоциалистическа страна. След политическия преход през 1989 г. хората започват свободно да следват нуждата си от духовност и това се изразява във все по-нарастващ интерес към религиозни практики и идеи, към секти и деноминации на християнството или просто към паранормалното (Беновска-Събкова, 1991; 1993). Наред с това интересът към такъв тип движения като Фалун Дафа сред някои българи (макар и малко по численост), може да се обясни и със своеобразна фиксация за реакция и също реваншизъм към предишния режим. Вероятно това е нужна компенсация за част от българското население, което носи в себе си импулса за съпротива и дава израз на този импулс чрез включване в нов тип религиозни практики. Разклатената и променяща се социокултурна среда на прехода се характеризира с криза на доверието в новите авторитети на властта, което от своя страна поражда друг тип доверие – към харизматичността на новите религиозни водачи (вж. напр. Verdery, 1996). В българската научна общност тези проблеми са изследвани задълбочено и продължават да са обект на наблюдение от изследователите. Обръща се внимание на някои съществени последици от прехода, все още доловими и днес като възхода на религиозността в постсоциалистическите общества, „разомагьосването“ и новото омагьосване на света след края на комунистическите режими в Източна Европа, постсоциалистическите идентичности, новите социални връзки и проявите на доверие и недоверие след 1989 г. (вж. напр. Баева, 2013; Георгиева, 2013; Vukov, 2009; Roth, 1999; Лулева, 2021). Всички тези процеси без съмнение оставят отпечатък върху движението Фалун Дафа и играят роля за неговото присъствие в България.

Фалун Дафа като ново религиозно движение – специфики

Фалун Дафа е добре известна общност в академичните среди в международен план и вече е била поставяна в множество академични дискусии, където са откроявани отделните ѝ аспекти (Ackerman, 2005; Ownby, 2008; Ching, 2006; Farley, 2014a, 2014b; Junker, 2019; Melton, 2001). Това показва нейната значимост и разпознаваемост сред новите религиозни движения. По същество ФД е определяно като милеанистко движение (Chang, 2004; Ownby, 2008; Palmer, 2002), което поради характерната си съдба (забрана за практикуването му в родината), е изведено отвъд локалния си контекст и добре стандартизирано за западна публика, което скоро го превръща в глобално движение. Неговият успех може да бъде търсен в посока на практиките за физически и душевен комфорт, които предлага и които на Запад са високо остойностявани, предвид популярността на Ню ейдж културата и нейните духовни идеи. Въпреки, че привлича аудитория, свързана по-скоро с Ню ейдж търсения, изследователите на ФД го определят като ново религиозно движение (ter Haar, 2006; Adams, 2011; Chang 2004; Ownby 2005). Тази позиция не се споделя от последователите, дори общността се разграничава от всеки намек за религиозност. Все пак не могат да бъдат избегнати някои явни белези на религиозност като това, че движението има ясно дефинирана философка доктрина, космология, харизматичен лидер, добре оформени общности, които макар да претендират за липса на формална йерархичност, имат своите неформални лидери по региони и места. Наблюдава се още каноничност, основана на текстовете на Ли Хонгджъ, в която има ясни указания за благочестив начин на живот и система за самоусъвършенстване, която трябва да бъде спазвана от всеки, който желае да бъде „истински практикуващ“. Впрочем съществува ясна граница в словесната репрезентация на привържениците Фалун Дафа отличаваща тях като „истински практикуващи“ или Дафа практикуващи[6] и останалите хора, наричани често „обикновени“ или „непрактикуващи“. Това разграничение оформя границите на общността и маркира отделянето ѝ в едно по-специално цяло. Движението също така развива активни граждански инициативи, подчинени на писанията на Ли Хонгджъ, които също имат свои наименования („разясняване на фактите“ – става въпрос за публично огласяване на конфликта между ФД и ККП, и „спасяване на съзнателни същества“ – отново може да се отнася както до конфликта с правителството на Китай, така и просто до разпространение на системата ФД сред нови последователи).

Фалун Дафа и полето на конспиративните теории

Религиозните характеристики на движението се преплитат и с някои дълбоко конспиративни нагласи, произтичащи от писанията и изявленията на Ли Хонгджъ и вградени в основите на тази философия. По-горе откроих някои от тях, които недвусмислено могат да се преведат като конспиративни: битка между доброто и злото; ясна подредба на познатия свят и ясно зададен път към просветление, знание което малцина разбират. Не е нова тезата, че в новите религиозни движения се наблюдават редица конспиративни тропи, които постигат едно повторно омагьосване в един секуларен свят, отказал се от своите богове в полза на рационализма (Popper, 2013; Wood & Douglas, 2018). Рационализмът и духовността обаче са сложно преплетени, като всяка теория се доказва с доказателства, градящи се на вяра (Barkun, 2003: 7; Hofstadter, 1964: 38– 39). Именно този елемент кара учените често да разглеждат съвременните конспиративни теории в пряка връзка с религиозността (Dyrendal, Robertson & Asprem, 2018). Според Джефри Кубит дуализъм и окултизъм са две главни характеристики, които са част от съставянето на конспиративни теории. (Cubitt, 1989: 13). Майкъл Баркън откроява три ключови характеристики, наблюдаващи се в конспиративното мислене, (които се отчитат и при ФД): нищо не се случва случайно; нищо не е такова, каквото изглежда; и всичко е свързано (Barkun, 2003: 7). Фигурата на злото пък е основен елемент, подпомагащ оформянето на конспиративни разкази (Uscinski & Parent, 2014: 32). Питър Найт подчертава, че „с откриването си на скрит план зад повърхностния хаос на съвременната история, теорията на конспирацията се опитва да осигури компенсаторно усещане за историческо разпределение“ (Knight, 2000: 20).

Всъщност темата за конспиративните теории стои в академичните полета на голяма част от социалните науки далеч преди пандемията. Днес терминът конспиративни теории не е завършено и стабилизирано понятие. В полетата на различни науки обаче се оформят редица дискусии по отношение на границите, функциите и употребите на понятието (вж. Butter & Knight, 2020). В случая, за нуждите на тази статия, се интересуваме от когнитивните функции на конспиративни разкази и теории, вградени в по-голямото поле на религиозна философия. Фалун Дафа е точно такъв случай. Движението е още едно, поредно доказателство, за дълбоката нужда от духовност и напътствия, присъща на човека в постмодерния свят, както и от нуждата от утеха на общност от съмишленици, в която да осъществява себе си. Преди да предположим обаче, че функцията на конспиративните теории цели възстановяване на суеверно мислене и по-традиционни форми на социална организация, е важно да се спомене, че подобни привидно антимодерни идеи и настроения всъщност са вградени в процесите на модернизация и са мотивирани от нея (Aupers, 2012). КТ изразяват дълбоко вкоренена логика на недоверие, присъща на културата на модерността (Aupers & Harambam, 2018). Опитът на индивида да се противопостави на социалния контрол (институциите) и на съвременните авторитети, произвеждащи знанието (науката) пораждат радикално съмнение (Melley, 2000: 13). Това показва конспиративните теории като продукт на самата модерност, а опита на хората да бъдат рефлексивни, логични, като отговор на сложността и несигурността в съвременния свят. Независимо как ще се отнесем към разбиранията и теориите, в които се откриват класически формули на конспиративността, е важно да обърнем внимание на техните функции да осигуряват обяснения тогава, когато те са от особена необходимост.

Всички тези разработки засягат отделни аспекти от сложната материя на конспиративните теории. Фокусът, който води настоящата статия е, че доколкото са вградени във философията на религиозни групи, теориите на конспирацията се стабилизират и служат при укрепването на чувството за смисъл и цел. Случаят Фалун Дафа показва, че това стабилизиране помага, когато е необходима бърза адаптация, например в кризисни ситуации, предизвикани от социални и здравни обстоятелства като пандемията, причинена от COVID-19.

Какъв свят създава Ли Хонгджъ за своите ученици?

За да се разбере влиянието на кризата COVID-19 върху стратегиите за съставяне на обяснения и възвръщане на психологическия баланс в рамките на Фалун Дафа общността е необходимо да се огледа как линиите на конспиративност, които очертах по-горе, се вписват в мирогледа на привържениците на това движение. Какви са специфичните обяснения, които са предварително и дори изначално зададени, които имат силни допирателни линии с конспиративното мислене? Какъв свят изгражда Ли за своите привърженици и как този свят се справя с несигурността и тревожността?

Харизмата на Учителя Ли. Приобщаване към общността. Практики

Публичният образ на Ли Хонгджъ оформя харизматичността си чрез сложните концепции, които лидерът сам произвежда за себе си и които описва в книгите и лекциите си. Става въпрос за свръхестествени способности като левитиране, умение да става невидим, умение да вижда през „вътрешното“ си око (Farley, 2014a). Заедно с това той може да се свързва с всеки свой ученик и да е в контакт с мислите му (Ли, 2017, p. 79), както и има невидими същности, които са негови копия и могат да пътуват навсякъде, наричани „Фашъни“ (fa-shen) (Ли, 2017: 183). Приобщаването към общността ФД за всеки новооткрил този път на самоусъвършенстване също е процес, белязан от мистика. Според разказите на последователите и според писанията на Ли, всеки който със сърцето си е приел принципите „доброта – истинност – търпение“ бива локализиран от фашъните на Учителя и в долната част на стомаха на този човек се инсталира невидим орган, наречен Фалун (превод: колело) (Ли, 2017: 49; Adams, 2011: 388; Burgdoff, 2003: 334). Функцията на този орган е да пречисти тялото на новодошлия от болести и да изкупи част от кармата му. После новият Дафа практикуващ продължава работата по изчистване на карма и поддържане на тялото, просто като изпълнява петте упражнения, които учителят е преподал. Чрез този акт, който се вгражда във всекидневната рутина, колелото Фалун продължава своя въртящ ход, като „култивира“ специална енергия в тялото на човека (гонг). Според моите събеседници тази енергия е от по-висши нива и веднъж започнало процесът на култивация тялото на практикуващия вече има различна структура. То не се поддава на болестите, от които страдат телата на обикновените хора.

Това обаче е едва основата, необходима за практикуването. „Човек не може да се самоусъвършенства с болно тяло“, споделят моите събеседници, но голяма част от самоусъвършенстването е по-скоро нравствен акт. В реториката на групата нравственото извисяване се нарича „култивиране на xinxing“ (превод: характера). То включва непрестанно елиминиране на привързаности (както е учил Буда), заедно с това прилагане на принципите доброта – истинност – търпение във всекидневието на практикуващия (както учи Ли). За да разбира добре какво значи да се прилагат „правилно“ тези принципи, практикуващият е зает със задачата да изучава Фа (превод: закон). Това е другата практика на учението, която включва системно препрочитане на книгата Джуан Фалун (в група или поотделно), считана за основополагаща за Фалун Дафа и написана от Ли. Според Ли системното четенето на този текст спомага за подобряване на разбирането му и достигането на по-високо ниво на осъзнатост. Тълкуването му обаче е строго забранено. То е прерогатив само на Учителя. Настояването на Ли Хонгджъ за неговата изключителна тълкувателна власт поражда загриженост относно възможните употреби на неговата харизматична власт (Burgdoff, 2003: 334). Космологията на ФД включва още богат пантеон от богове, различни измерения и различни версии за история и научни факти, дори извънземни, които се счита, че отдавна имат контакт със Земята (Farley, 2014a).

Фа-коригиране

Идеята за Фа коригиране е широко популярна и също основополагаща за философията на Фалун Дафа. Тя отразява апокалиптизма, характерен за движението, който именно го причислява към милеанистките движения (Chang, 2004; Plamer, 2007; Burgdoff, 2003 и др.). Фа-коригирането пряко кореспондира със свръхспособностите на Ли Хонгджъ и също така обяснява неговата дейност. Според Ли Хонгджъ, човешката цивилизация е била унищожавана 81 пъти в своята история, но малцината, които са се спасявали, са полагали основите на всяка следваща цивилизация (Hongzhi, 2017: 27). В днешно време, поради морална деградация на хората, цивилизацията отново е пред тотално унищожение. Практиката и древното знание, които обаче Ли Хонгджъ разпространява, очертават ясен път за хората, даващ указания как да се спасят и „издигнат на високи нива“. В основата си то се състои от изчистване на кармата на всеки духовно пробуден човек. Това е индивидуална работа, която всеки извършва сам, и никой не може да помогне на друго човешко същество. Работата на Ли Хонгджъ обаче е да повлияе на колективно ниво. Според него истинските закони на вселената резонират с принципите доброта – истинност – търпение, които обаче вече не се спазват поради ниския морал на хората по земята. В теорията на Ли последното означава, че хората или бързо трябва да бъдат уведомени, че е нужно да се покаят и да започнат съзнателна духовна работа по изчистване на своята карма или сами ще допринесат за изчезването на своя вид. Как се случва точно процесът на фа-коригиране не е изяснен момент, а също и в какво би се изразявало унищожението на света. Любопитен факт е, че учениците почти не показват интерес по тези въпроси и поради това те не са особено коментирана тема. Фа-коригирането е най-споменавано по отношение на преследването на практикуващи от ККП. Твърди се, че това преследване е най-очевидният белег „за настъпването на края на дните“ (Chang, 2004).

Премахване на привързаности и култивиране на характер

Самоусъвършенстването във Фалун Гонг е дисциплинирана духовна практика, която изисква от практикуващите да отговорят на конкретни предизвикателства в техния житейски опит (Burgdoff 2003: 336). Докато Ли е зает със своите космически задачи и удържа крехкия баланс между доброто и злото, основната задача на учениците е да напредват в своето самоусъвършенстване, фокусирани основно върху себе си, като не обръщат внимание на външните фактори. Това означава да са дисциплинирани по отношение на физическите упражнения, с помощта на които ще изчистват кармата, и да са последователни в четенето и препрочитането на книгите и лекциите на Ли Хонгджъ (изучаването на Фа). Така те тренират своето търпение и издръжливост, за да остават непоклатими при външните предизвикателства и да разбират „правилно“ както вътрешния, така и външния свят. Също така се очаква, че Учителят често ще им изпраща („аранжира“) предизвикателства в техния житейски път и от това как те се справят с тях, остават ли непоклатими, се измерва техният напредък в самоусъвършенстването и изчистването на карма. Съществен белег за устойчивост на характера е също така превъзмогването на всякакъв вид привързаности. Да превъзмогват своите привързаности включва да не проявяват прекален ентусиазъм и любопитство към развиване на свръхестествени способности; към работата на Учителя по Фа-коригирането; към извънземните или други феномени. Учителят ги информира за тези неща, но дотолкова че да са осведомени и наясно с по-сложното функциониране и структура на този свят. По този начин е отрязана възможността за критики и излишно любопитство. Всеки, който проявява тези качества, се счита, че не разбира добре закона (Burgdoff, 2003: 333). Към него се реагира с безпристрастност и състрадание. Това може да е човек, който отскоро се е присъединил към групата или човек с „по-слаб дух“, който има да изчиства повече карма.

Изключително здраве

Дафа учениците считат себе си за необикновени хора, не само поради устойчивия си характер, но и поради необикновеното здраве на техните тела. Едно от първите неща, които всеки заинтересован би научил от тях самите, е че не могат да се разболяват от каквито и да е болести, а ако са имали предишни оплаквания, то те са изчезнали след приобщаването към принципите доброта – истинност – търпение. В разказите на учениците често фигурира завръзката: „имах оплаквания, прочетох Закона (получих Фа) и тогава осъзнах много неща. От около (период от време) не съм боледувал и всички стари болежки изчезнаха“. Също така според тях отвличанията от китайските власти целят да отнемат органите на Дафа практикуващите, тъй като са разбрали, че могат да бъдат изключително ценни. По-горе обясних откъде идва това убеждение за необичайно здраве: мистичното приобщаване от Учителя; промяната на структурата на тяхното тяло и усърдното изпълнение на специалните упражнения.

Всъщност тази тяхна теория изисква няколко допълнителни обяснения. Честа критика към Ли Хонгджъ е, че всеки който иска правилно да се самоусъвършенства спрямо неговото учение, е съветван да се откаже от всякакъв вид медикаменти и медицинска помощ (Hongzhi, 2017: 267; Burgdoff, 2003: 341; Palmer, 2007: 229; Ownby, 2008: 110). Тази забрана отново произтича от концепцията за изчистване на карма. Предполагаемата болест представлява уникална възможност за освобождаване от значителни количества карма, но само ако практикуващите разпознаят тази възможност. По този начин болката и страданието от болестта се разбират като духовен, а не като медицински проблем (Burgdoff, 2003: 341). Това е особено важен елемент на учението с оглед на пандемичната обстановка. А също така, както ще стане ясно по-надолу в текста, е възможност за редица договорки, целящи преодоляване на когнитивния дисонанс. Към вероятни заразявания и болести практикуващите трябва да се отнасят като една добра възможност за изчистване на тяхната карма. Този елемент буди особено безпокойство сред външните наблюдатели, но заедно с това е сред съществените фактори за запазване на спокойствието при самите Дафа практикуващи по време на пандемия.

ККП и злото

Общността, която Ли е оформил за своите последователи, е сякаш оазис в свят, където действат силите на злото, чиито тайни заговори целят тотално унищожение. Този най-базов наратив насочва вниманието към факта, че изначално последователите на Фалун Дафа са подготвени за кризисни ситуации. Движението възниква и функционира в една непрекъсната криза и напрежение с властта в Китай. Това е сред първите неща, с които всеки новооткрил това учение бива запознат. Моят разказ за това как открих пловдивската група от Дафа практикуващи показва вид сцена на извънредност – събиране на подписи за спасяване на хора, които са отвличани и брутално убивани заради възгледите си. Фактът, че тази криза се пренася извън пределите на Китай и се посява върху чужди контексти, може би загатва първите линии на конспиративност, произтичащи от учението. Това, разбира се, не означава, че напрежението между ФД и ККП е измислено. Напротив, то буди дълбока загриженост сред всеки запознат с казуса (Burgdoff, 2003: 332; Ownby, 2008: 136). Множество доказателства говорят за пропагандна война, в която двете страни се надпреварват да представят разнообразие от аргументи и контрааргументи едни срещу други (Farley, 2018). В тази сложна вълна от информация обаче всеки външен наблюдател би се изгубил. Според ФД тоталитарният режим в Китай грубо потъпква човешките права и свободи.[7] Според официалните изявления от правителството на Китай ФД е „зъл култ,“ който цели дестабилизиране на страната и „промиване на мозъците“ на последователите.[8] Този конфликт обаче е ключовата завръзка, примамката за любопитството на всеки незапознат да разбере какво всъщност знание дава ФД, което да е толкова опасно за широката общественост. В този смисъл, както отбелязва Крейг Бъргдоф, всеки задълбочен анализ на случая не може да не признае, че „КНР е партньор в продължаващата еволюция на теологията на Фалун Гонг“ (Burgdoff, 2003: 334).

Обстоятелство, което допълнително усложнява картината, е фактът, че конспиративните теории понякога сбъдват своите предсказания (Aupers, 2012: 24). Ревностно преследвани или нарочно провокиращи властта, Дафа практикуващите, споделят действителни и проверими случаи на отвличания или неправомерни задържания. Един такъв пример е случаят от декември 2014 г., когато 7 български граждани са задържани при пътуване до Сърбия, където е трябвало да участват в мирен протест пред Китайското посолство при посещение на лидери от Китай. Тъй като са установени редица нередности по задържането им, тяхното освобождаване се случва чрез намеса на Министерство на външните работи на Република България и Европейският съюз и е широко отразено в българските медии.[9] За нуждите на настоящия анализ обаче аз се интересувам главно от символния елемент на този конфликт, а именно ККП като основна антагонистична фигура във вселената на Фалун Дафа.

Извънземна теология

Апокалиптичните нагласи и преследванията от официалните власти са придружени от друг потенциален източник на тревожност и това са извънземните. Според разказите на Ли Хонгджъ те отдавна са в контакт със Земята и се опитват да се намесват в живота на хората. В интервю пред Ню Йорк Таймс от 1999 г. Ли Хонгджъ разяснява детайли около извънземните като външен вид, умения да използват човешките тела, контрол над умовете на хората, с помощта на съвременните технологии като компютри и мобилни устройства; отвличане на хора и пренасянето им на други планети, където ги отглеждат като домашни любимци.[10] Според Ли извънземните са морално неразвити и тяхната алчност и похот са довели до междугалактически „звездни войни“ (Farley, 2014a: 414). Тези твърдения са посрещнати с остри критики както от медиите, така и от академичните наблюдатели. Последователите на движението обаче не взимат отношение по тези въпроси и са предпазливи при коментирането им. Вместо това учениците заявяват, че са наясно с тези „неоспорими факти“, но самите те нямат каквато и да е роля в сложните междупланетарни отношения. Затова, според тях, техният фокус „би трябвало“ да бъде единствено върху нещата, над които имат контрол: премахване на привързаности, изчистване на карма и разпространяване на информация за преследванията в Китай. Всички свръхдейности са оставени на грижата на учителя Ли. Освен, че снема отговорността и ситуира вниманието най-вече върху Аза, този акт намалява и възможността за възможни критики от страна на практикуващите.

Кой ще бъде спасен? Обяснения и препоръки от Учителя по отношение на пандемията

Прави особено впечатление, че предвид богатата философия и сложните обяснения на Ли Хонгджъ за устройството на този свят, той дава само едно официално изявление по повод Световната Пандемия от COVID-19. Текстът на официалното му изявление излиза на 19.03.2020 г. със заглавие Останете рационални.[11] Поместен в международния сайт falundafa.org. и е преведен на български език, което е обичайна практика за последователите на движението в България. В този текст Ли призовава учениците да запазят спокойствие (и здрав разум), тъй като пандемиите, според него, са „аранжирани“ от боговете и са неизбежни последствия от „ниския морал“ на хората. Според него мерките за справяне с вируса са „погрешен ход“ за овладяване на нещо, което е предопределено от боговете, за да изчисти света от кармичния дълг на човешките същества. Разбира се, това не засяга Дафа практикуващите:

Истинските Дафа ученици имат енергия от по-високо ниво и са способни да унищожават кармата и микробите; те са посланици на спасението в тези последни дни и чрез своята мъдрост допринасят за спасяването на хора, докато споделят истинна информация за нашата практика.

Те обаче са строго предупредени да не се опитват да помагат на обикновените хора по начин различен от това да ги осведомяват за моралния упадък и най-вече за дейността на КНР.

Също така трябва да спомена, че практикуващи от много региони призовават всички да изпращат праведни мисли заедно, за да сложат край на китайския комунистически вирус (вирусът Ухан). 

Но това не е правилната идея. Вие не сте тук да променяте историята, а по-скоро да спасявате хора в това най-опасно време в историята, като повишавате осведомеността, убеждавате хората да се оттеглят от трите основни комунистически организации на Китай, насърчавате хората искрено да изрекат магическите думи[12] и така нататък. Всичко това е най-доброто възможно лекарство, най-добрият начин да спасите хората – когато моралът на хората се промени, нещата ще се променят към добро.

Важен момент от изявлението е, че „чудо“ е възможно, ако отделните страни по света се откажат от своето сътрудничество с Китай. Посочва се също аргументът на Ли, че най-засегнатите страни от вируса били тези в тясно сътрудничество с Китай. Според различните преводи се използват думи като „дявол“; „зло“; „бандит“. Казва се още, че „ККП е в предсмъртни гърчове и се опитва да навреди на хората, като причинява пандемия по света“.

Следващият път, когато темата за пандемията отново влиза в изявление на Ли Хонгджъ, е на 18.11.2021 г., носещо заглавие: „Събудете се!“.[13] Това изявление започва с важното съобщение на Ли, че Фа-коригирането вече е приключило. Следват станалите може би задължителни уточнения. Някои от тях са, че сега светът се намира в преход от старото състояние към новото; че се унищожават животи с огромна карма, Дафа практикуващите са защитени, но само тези, които се самоусъвършенстват правилно. Изглежда, че за останалите липсва подкрепата на Учителя:

Коригирането на Космоса от Фа приключи и сега се извършва преход към Фа коригирането на човешкия свят. Повечето от нашите Дафа ученици ще се присъединят към мен, докато Фа коригира човешкия свят.

Но докато то е в ход, многобройни животи с огромна карма, както и членове на злата Комунистическа партия, ще бъдат унищожени и изличени. Наред с това, сред Дафа практикуващите са и онези, които не са изпълнили обетите, подписани от тях с животите им в момента на пристигането в този свят – например, не са правили добре каквото Дафа учениците се предполага да правят или не са работили по спасяването на хора – и които в резултат имат силно човешко мислене и дълго време имат отрицателен ефект върху средата за духовно развитие сред практикуващите.

Освен тези важни за общността новини, Ли Хонгджъ дава съвсем кратка информация и по една от най-коментираните теми за 2021 г. – ваксинирането против COVID-19:

Някои практикуващи се страхуват да не се заразят, докато други непреклонно отказват да се ваксинират. Във всеки случай трябва да спрете и да се запитате дали сте достойни за титлата „Дафа ученик“. Това, разбира се, включва някои практикуващи жени, които са бременни. Но не е така, че ви казвам дали да се ваксинирате, нито как епидемията може да ви повлияе. Не бъдете крайни, независимо в коя насока. Да правите това произтича от човешко мислене. Искам да кажа, че вие се измервате с човешко мислене, вместо да гледате нещата от перспективата на човек, който е отдаден на духовна практика. И това е, защото има пропуск в начина, по който се развивате духовно.

Тези два документа служат за мобилизиране на вярата на учениците; посочват сходствата между настоящите събития и учението на Ли. Целят да покажат достоверността на думите му по отношение на теми, които са били предмет на обсъждане през по-голямата част от живота на движението: комунистическия режим в Китай; правилното практикуване на Фалун Дафа; силите на Учителя. Изглежда, че пандемичната криза е само фон за тези доказателства, средство за проверка на вярата на учениците. Ли порицава страха и като че ли възхвалява отказа от ваксинация, въпреки че завършва с призив учениците да не бъдат крайни. Въвеждането на понятието „титла Дафа ученик“ е сякаш награда, която се размахва като примамка за мобилизиране на усилията на практикуващите. По отношение на тази титла Ли завършва изявлението си с думите: „Макар от време на време да има хора, които правят глупави неща, титлата „Дафа ученик“ е нещо, на което дори божествата се възхищават и биха искали да притежават“. Прави впечатление особено назидателния характер на това изявление на Ли (а впрочем и в голяма част от неговите послания към учениците му). Изглежда също, че неговото благоволение лесно може да бъде изгубено.

Това са актуалните коментари по отношение на пандемичната криза, показващи каква роля играе новият вирус във философията на Фалун Дафа. На границата на директност и индиректност са поставени най-щекотливите въпроси относно предпазване от вируса; относно благоволение на Учителя; относно спасяване на света и възможно частично унищожение на човечеството. Последното коментира въпроса по какъв начин хуманността се разглежда в мирогледа на Фалун Дафа? Този въпрос заслужава да бъде фокус в отделно изследване, тъй като засяга общия консерватизъм, наблюдаващ се в учението. Тук е важно да отбележа само, че макар в движението да се наблюдава подчертано хуманистичен подход, насочен към защита на човешките права, особено отношение към правото на избор на вяра и свобода на слово, тези свободи са изключени по отношение на различна сексуална ориентация, смесени бракове и феминистки идеи. Според учението на Ли Хонгджъ последните спадат към моралния упадък на човечеството и са част от причините за унищожаване на хората, защото водят до натрупване на огромна карма. Този двоен стандарт поражда сериозни критики към лидера на Фалун Дафа.

Главни функции на религиозните вярвания и конспиративните теории във Фалун Дафа

Изброените елементи от философията на Фалун Дафа очертават сложните контексти, в които са потопени последователите на това движение. Формираният мироглед и интернализираните ценности и норми, които произтичат от учението на Ли Хонгждъ, макар в основата си да почиват на ужасяващи сценарии за бъдещето, всъщност са натоварени с когнитивни функции оформящи определена идентичност, цел и обща смислова рамка на съществуване, което е от съществена важност за поддържане на психологически баланс. Философията, която развива Фалун Дафа, се простира до много мащабни обяснения за света. Така учението покрива вариация от ужасяващите сценарии, които биха изплашили всеки човек; биха разклатили неговото спокойствие и чувство за безопасност. Този ефект спомага за сплотяването на общност, която има отговори и „знае“ какво предстои, разполага и със знание отвъд този живот „невъзможно знание“ (вж. Hristov, 2019), включващо минали животи и други измерения. Ключът тук е в огромните мащаби, които това учение задава. Никое човешко въображение не може да осмисли докрай такъв обем от информация. Борави с огромни отрязъци от време (древността) и пространство (планети), като това лишава от възможност за каквато и да е верификация на тези твърдения. В такъв контекст конспиративното мислене се залага сякаш превантивно. То е заложено да устоява на вариация от страшни сценарии: отвличания от официалните власти; нашествие на НЛО; контрол на ККП (по целия свят): парадигмален сценарий за сблъсък между силите на доброто и злото. ФД притежава добре разработен механизъм за посрещане на кризисни ситуации, именно благодарение на непрекъснатата си изложеност на конспиративните теории на лидера Ли Хонгджъ. Но нека разгледаме какви биха били функциите на това сплашване.

Присъединяване към общността

Една от най-базовите функции на учението е, че то осигурява сигурни и устойчиви общности за своите последователи. Тази най-видима роля облекчава значително задълбочаващите се процеси на алиенация във все по-глобализиращия се свят (Bauman 2001). Въпреки това първоначалното посвещаване в групата на Фалун Дафа е свързано с послание за висока тревожност. Философските концепции на Ли може и да поддържат спокойствието в групите от посветени в неговото знание, но за един външен наблюдател едва ли тези теории биха донесли успокоение. В подкрепа на това твърдение може да се посочи, че последователите споделят за своите особени неразположения в началото на присъединяването им към ФД (меланхолия и обърканост до главоболие, диария, повръщане). Учителят ги обяснява с първоначалното физическо и ментално изчистване на карма и инсталиране на Фалун (Ли, 2013: 90), но по-вероятната причина е новодошлите да не могат да се справят с толкова сложни, мащабни и застрашителни обяснения за света и функционирането му, както и за неговата съдба на унищожение. Така след този преход и първоначална „шокова терапия“ цялата отговорност за самоусъвършенстването пада върху индивида, а нещата, които не могат да бъдат контролирани са оставени в ръцете на Учителя (Фа- коригиране; извънземни; свръхспособности). Това е особена динамика между личен самоконтрол и предаване на отговорност в ръцете на висш авторитет. По този начин се залага надеждата, че чрез личните усилия и свръхспособностите на Учителя ходът на съдбата може да бъде променен. Така се оформя цел, която изисква посвещение, но в замяна осигурява смисъл, който пък укрепва общата несигурност в един тревожен и объркан свят.

Въобразена идентичност

По отношение на създаването на устойчиви общности при Фалун Дафа се наблюдава една забележителна стандартизация. Въпреки, че философията на движението е силно обвързана с китайската култура и традиция, които често са трудно преведими за западна публика, е постигната една хомогенна среда, която предлага усещането за едно общо цяло, което е сред основните фактори за изграждането на спокойствие. Допълнително това наблюдение се затвърждава от етнографските описания на общностите по света, публикувани от изследователите в различни страни (Ackerman, 2005; Porter, 2003; Burgdoff, 2003; Ying-Ying, 2011). Динамиките и действията, които се описват в тези изследвания свидетелстват, че учението успява да изгради съвсем идентични групи в различни културни контексти. Успешната стандартизация може се дължи на редица фактори, като например безплатен достъп; лесни за научаване упражнения; използване на съвременните телекомуникационни технологии за предаване на знанията, които учението предлага. По отношение на китайската диаспора движението Фалун Дафа може да се свърже с една носталгия по родината и опозиционен акт срещу властта (Ying-Ying, 2011). Групите, съставени от чужденци обаче, използват редица стратегии, за да се приближат максимално до контекста на Китай, като по този начин оформят въобразена идентичност, за да участват в едно универсално братство. Една от тези стратегии например е разказ, регистриран сред българите, който гласи, че всеки човек, роден на този свят, е прекарал първата си инкарнация именно в Китай, тоест някога е бил китаец. Заедно с това се твърди, че последното прераждане на всеки човек, който някога е съществувал и ще съществува на Земята, отново ще се осъществи именно в Китай. Този разказ според събеседниците ми е споделен от Учителя Ли, макар аз поне да не открих подобно писание. Възможно е това да е реално изказване или локален разказ, оформящ претенцията за единство с китайския народ. И в двата случая този разказ сближава два съвсем отдалечени културно и географски народа, служи за сплотяване и постигане на една кохерентна среда.

В езика на Фалун Дафа идеята за общност се предава чрез метафората „единно тяло“. Нерядко последователите, наричат своите групи „тяло,“ а също така извършват честа „диагностика“ на това тяло, тествайки не само себе си но и групите си, чрез акциите, които организират заедно и екипната си работа. Често срещан въпрос, е: „Ние образуваме ли заедно единно тяло? Достатъчно единни ли сме?“ (Манова 2014). Така се изгражда обща идентичност, която непрекъснато трябва да бъде препотвърждавана, чрез системно практикуване и подобряване на характера, защото титлата Дафа ученик, може лесно да бъде загубена и човек да изпадне от лоното на общността. Тази метафора несъмнено демонстрира особената тъга от загубата на общ телос, характерна за съвременния човек. От тази перспектива цялата реторика във ФД, свързана с унищожение, разпад, врагове, край на света, може да бъде свързана по-скоро с криза породена от един аморфен, непостоянен, рисков и труден за осмисляне свят, който поради липсата на солидни структури, даващи някакъв ясен контур на реалността не може да предвиди друго освен разруха.[14]

Злото

Освен че във визиите на Фалун Дафа присъства ясно дефинирано зло, то обективизирането му точно в правителство на дадена държава, очертава класически облик на конспиративните нагласи. Обвиненията в задкулисие към официалната власт (църква, правителства, режими) е чест елемент на съвременните конспиративни теории (Knight, 2000; Butter, 2014, Aupers, 2012). То може да се свърже с кардинално недоверие на модерния човек и разрушена връзка с авторитетите (Aupers & Harambam, 2018: 51). Фигурата на властта (злата власт) играе съществена роля за стабилизиране на конспиративните теории на Ли. Съпротивата, която движението оказва на режима в Китай, оформя стабилността на парадигмалния сюжет за сблъсък между силите на доброто и злото. Заедно с това този елемент на обективизиране на злото в нещо обозримо и видимо показва, че конспиративността на Ли носи белезите на една „сигурна параноя“ (Knight, 2000; Melley, 2000). Според теорията на Питър Найт съществува динамика в конспиративните нагласи изразяваща се в един преход от „сигурна параноя“ (фиксация по един ясно дефиниран враг: комунисти; мюсюлмани; евреи) към „несигурна параноя“ (неясно чувство на безпокойство, породено от особеностите на съвременните общества: бюрократичност, нестабилност, липса на авторитети). Найт подчертава, че след 60-те години на ХХ в. „популярният конспиратизъм мутира от мания по един фиксиран враг през генерализирано подозрение към конспиративни сили до далеч по-несигурна версия на конспиративна тревога, която потапя всичко в един безкраен регрес на подозренията“ (Knight, 2000: 4). Според друг изследовател, Стеф Ауперс, по-старата форма на параноя „парадоксално укрепва личната и националната идентичност и осигурява някаква форма на културен катарзис“ (Aupers, 2012: 24). Ако по-старата форма на параноя се свързва със изграждане на обект, всяващ страх, то по-новата форма е аморфна, причиняваща по-скоро неясно и дифузно чувство на безпокойство. Модерните конспиративни теории се обясняват по-скоро с „параноя по отношение на създадените от човека институции и самото модерно общество“ (Aupers, 2012: 32).

Страхът и безпокойството обаче са два различни проблема, които имат различни психологически последствия. Безпокойствието е една непоносимост. То потапя, дезориентира, обезсилва. От друга страна, страхът от един фиксиран враг мобилизира, акумулира смелост и изгражда характер (неслучайно „култивирането на характер“ е особена отличителна черта на учението на Ли). В случая този страх е постигнат чрез конкретна, ясно очертана група (ККП). Така Ли успява да овладее всъщност тревожността като я замести със страх от един фиксиран враг. Този страх се доразвива и от теорията за извънземните, която надгражда страха и го отвежда към надпланетарни размери. Идеята за извънземни може да се разгледа като всъщност друг „превод“ на идеята за алиенация в съвременността (Dean, 1998).

Стратегии за преодоляване на когнитивен дисонанс по отношение на здравето

От скорошните ми интервюта с последователи на това движение в България става ясно, че убеждението, че не могат да се заразяват от вируси, остава устойчиво в техните възгледи. Всеки път, когато се стига до този въпрос обаче, това убеждение се огражда с допълнителни уговорки. Пример за разработена стратегия за справяне (намаляване) на когнитивен дисонанс по време на пандемия са отговорите на въпросите относно това дали е възможно Дафа практикуващ да се разболее от COVID-19. Интервюираните без изключение заявяват, че това не е възможно, „ако“ човек е „истински“ практикуващ, ала в статута „истински практикуващ“ има редица условности. Не всеки, който изпълнява просто упражненията, е истински Дафа практикуващ. Не всеки, който чете книгата, е истински Дафа практикуващ. Има членове на групата, които например са открили наскоро тази философия и още се посвещават в нея. Има и такива, които не са изчистили определени черти от характера си; има такива, които преминават през редица изпитания; има и такива, които притежават доста по-голям кармичен багаж от други. За всички тези „изключения“ няма гаранция, че са защитени от вируса, тъй като той е естествена „аранжировка“ за тестване на характера. В такива случаи отново е нужно да се подходи с мъдрост и търпение. Все пак при „истински практикуващите“, заразяване с вирус или друг вид болест би било немислимо, защото те са развили гонг, което е енергия от по-висши нива, докато вирусите и болестите според интервюираните, принадлежат към по-нисшите нива. Тези уговорки са особено нужни за преодоляване на възможен когнитивен дисонанс, когато действителността е неподвластна на контрол (Festinger, Riecken & Schachter, 2009)

Функцията на подобен род стратегии е видима и в следния пример от мое интервю. Събеседникът (А. С.[15]) ми разказа история, според която негов близък приятел от групата му бива тестван за коронавирус преди пътуване в чужбина. След като тестът се оказва положителен, веднага се свързва с А. С., споделяйки ситуация си. Тъй като човекът е практикувал отдавна и моят събеседник го оценява „като много добър практикуващ“, който съвестно работи със своите привързаности и е последователен в самоусъвършенстването си, го съветва да повтори теста: „Просто му казах, че това няма как да бъде вярно и го изпратих да си направи нов тест“. Вторият тест се оказва отрицателен, което се превръща в потвърждение на думите на А. С. Така непоклатимата вяра на практикуващия спомага за нормализиране на ситуацията. Явните доказателства за отсъствието на вирус се търсят в моралните заслуги на практикуващия, а тестът, който да обективизира тази реалност, е повторен до отрицателен резултат.

Практикуващите не би следвало да изразяват страх от заразяване, тъй като това би било равносилно на липса на доверие в качествата на Учителя и неговата система. Страхът от заразяване е изместен и от опасността от маргинализация в групата. В най-добрия случай страхът би се сметнал за привързаност или признак за недобро самоусъвършенстване. Подобно разклащане според някои практикуващи, всъщност само би спомогнало за възможно заразяване.

Въпросът по отношение на ваксините за предпазване от COVID-19 остава отворен за Дафа практикуващите. Сред интервюираните от мен нямаше лица, които са се ваксинирали. И тук обаче се наблюдават някои договорки. Споделя се мнението, че както вирусът не може да навреди на телата на практикуващите, така и ваксината не би могла. Затова тя може да бъде поставена при необходимост, но се уточняваше, че тъй като е излишна за всеки Дафа практикуващ, то тя би се поставила само при крайни обстоятелства (заповед от шеф; за удобство при далечно пътуване; при желание от роднини). Темата за ваксините е една допълнителна възможност за препотвърждаване на непоклатимостта на всеки Дафа практикуващ. Важно уточнение тук е, че последните проведени от мен интервюта с Дафа практикуващи са от края на октомври 2021 г., тоест преди изявлението на Ли Хонгджъ (от ноември 2021 г.), където се засяга въпроса за ваксината. Тоест тези последно изразени позиции, може да подлежат на преразглеждане от Дафа практикуващите и по места да се наблюдават различни нагласи. Според Ли Хонгджъ избавлението от вируса ще настъпи по съвсем друг начин: той би бил отказване от сътрудничество с Китай от всички държави по света.

Заключение

Фалун Дафа е разпознаваемо и популярно движение с откроен религиозен характер и милиенистки черти. Преследвано в собствената си страна, на Запад то се радва на известна симпатия поради това, че е жертва на репресиите на ККП и поради факта, че демонстрира (поне) привидно защитаване на човешките права и свободи чрез гражданските си инициативи, с които е по-популярно. Тези активистки прояви обаче, често заглушават дискусиите около неговата сложна доктринална същност. Въпреки че открито критикува политическия режим на Китай, лидерът на движението също управлява своите групи до голяма степен по тоталитарен начин. В неговия образ често се наблюдават неразбираеми за един външен наблюдател елементи като свръхестествени способности, настоявания за изключителни тълкувателни права върху собствените текстове; особен контрол върху учениците му с помощта на непрекъснати поощрения и порицания.

Основната теза, около която се развива настоящата статия е, че в тази специфична общност функционират разкази, които могат да се определят като конспиративни и които са вградени в основата на философията ѝ. Тяхната функция е да породят едно чувство на безпокойство, което после да послужи за присъединяването към група от съмишленици и да изгради основни качества сред практикуващите: самодисциплина, лична отговорност; състрадание към околните. Основните разкази, с които борави учението, поставят участниците в една непрекъсната извънредност. Първоначалната тревожност, която би изпитал всеки новодошъл или всеки външен на учението обаче, скоро след присъединяването в група се замества със спокойствие и безстрашно отношение към външните предизвикателства. По този начин, попаднали в една действителна извънредна ситуация (породена от нов вид вирус), последователите на движението вече са изминали пътя на трансформиране на тревожността в спокойствие по отношение на личното здраве и безопасност. Редица стратегии сработват, за да гарантират сигурността и комфорта, така както само една сплотена общност би могла.

Случаят Фалун Дафа оголва основните екзистенциални въпроси и дава своите безапелационни отговори. Осигуряването на отговори е сред най-съществените ползи на това учение за последователите му. Тези отговори скрепяват идентичности, оформят общ телос, осигуряват цел, а всичко това поражда дълбок смисъл за последователите на движението. Без значение как са постигнати тези така необходими за съвременния човек формули, те представляват ценни инструменти за адаптация и оцеляване. Когато светът е атакуван от невиждана опасност, тези предварителни матрици от обяснения представляват форма на спасителен план. Мащабите, с които лидерът на движението си служи в своите обяснения за света, не позволяват членовете на групите му да бъдат погълнати дори от една световна вирусна пандемия. Нещо повече – благодарение на предварителните си дълго уговаряни сценарии, лидерът съумява да подчини едни независими и неподвластни на контрол обстоятелства като ловко адаптира актуалните контексти на кризата към контекста на своето учение, използвайки го като фон, за да докаже своите твърдения и да утвърди харизмата си. Въпреки че тези действия са подчертано опасни и повдигат тревожни въпроси около неговата харизматична власт, то в социален и психологически план за момента демонстрират един начин за справяне с биологична заплаха чрез лековете на културата.

 

Библиография

Баева, В. 2013. „Конструиране на святост: почитта към архиепископ Серафим Соболев в Руската църква в София“. В: Свети места в Софийско – култове, разкази, образи. София. АИ „Проф. Марин Дринов“, 102–117.

Беновска-Събкова, М. 1991. „НЛО, полтергайст, мистика и духовна криза (Съвременно митотворчество и фолклорна традиция)“. Български фолклор, 3: 55–62.

Беновска-Събкова, М., 1993. „Явлението екстрасенси от гледна точка на фолклористиката“. Български фолклор, 5: 3–17.

Георгиева, А. 2013. „Връщането към религията като път към интеграция“. В: Георгиева, А. (съст.) Свети места в Софийско – култове, разкази, образи. София: АИ „Проф. Марин Дринов“. 9– 46.

Ли, Х. 2017. Джуан фалун. София: електронна версия на български достъпна на falundafa.org.

Лулева, А. 2021. Култура на (не)доверието в България. Антропологични перспективи. София: ИК „Гутенберг“.

Манова, А. 2014. Общността Фалун Дафа. Практики за самоусъвършенстване. Дипломна работа за придобиване на образователна степен „магистър“, ПУ „Паисий Хилендарски, Пловдив (неиздадена).

Манова, А. 2022. Ню ейдж в България: житейски проекти и практики за самоусъвършенстване. София. ИК „Гутенберг“.

Ackerman, S., 2005. “Falun Dafa and the New Age Movement in Malaysia: Signs of Health, Symbols of Salvation”. Social Compass, 52 (4): 495–511.

Adams, R. J. T. 2011. “Falun Gong”. In: M. Juergensmeyer and W. C. Roof (eds.) Encyclopedia of Global Religion. Thousand Oaks: SAGE Publications, 388–389.

Aupers, S. and Harambam, J., 2018. “Rational Enchantments: Conspiracy Theory between Secular Scepticism and Spiritual Salvation”. In: Dyrendal, A., D. Robertson, E. Asprem (eds.) Handbook of Conspiracy theory and contemporary Religion. Leiden, Boston: Brill, 48–68.

Aupers, S., 2012. “‘Trust no one’: Modernization, Paranoia and Conspiracy Culture”. European Journal of Communication, 27 (1): 22–34.

Barkun, 2003. A Culture of Conspiracy: Apocalyptic Visions in Contemporary America. Berkeley: University of California Press.

Bauman, Z., 2001. Community: Seeking Safety in an Insecure World. Cambridge: Polity.

Bratich, J., 2008. Conspiracy Panics: Political Rationality and Popular Culture. Albany: State University of New York Press.

Burgdoff, C. A., 2003. “How Falun Gong Practice Undermines Li Hongzhi’s Totalistic Rhetoric”. Nova Religio, 6 (6): 332–347.

Butter, M., 2014. Plots, Designs, and Schemes. American Conspiracy Theories from the Puritans to the Present. Berlin: Walter de Gruyter.

Butter, M. and P. Knight (eds.). 2020. Handbook of Conspiracy Theories. London: Routledge.

Chang, M. H., 2004. Falun Gong: The End of Days. New Haven and London: Yale University Press.

Ching, J. 2006. “The Falun Gong: Religious and Political Implications. Religious Organizations and Democratization”, Case Studies from Contemporary Asia, 41–54.

Cubitt, G., 1989. “Conspiracy Myths and Conspiracy Theories”. Journal of the Anthropological Society of Oxford, 20 (1): 12–26.

Dean, J., 1998. Aliens in America: Conspiracy Cultures from Outerspace to Cyberspace. New York: Cornell University Press.

Dyrendal, A., D. Robertson, E. Asprem (eds.). 2018. Handbook of Conspiracy Theory and Contemporary Religion. Leiden: Brill.

Farley, H. 2014a. “Falun Gong: А narrative of Pending Apocalypse, Shape-Shifting Aliens, and Relentless Persecution”. In: Lewes, J., and J. Petersen (eds.) Controversial New Religions. Oxford: Oxford University Press, 400–423.

Farley, H. 2014b. “Death by Whose Hand? Falun Gong and Suicide”. In: Lewis, J. and C. Cusack (eds.) Sacred suicide. Farnham: Routledge, 215–232.

Farley, H. 2018. “Evil Cult or Persecuted Minority? Conspiracy Theories Surrounding Falun Gong and the Government of the People’s Republic of China”. In: Dyrendal, A., D. Robertson, E. Asprem (eds) Handbook of Conspiracy Theory and Contemporary Religion. Leiden and Boston: Brill, 490–512.

Festinger, L., H. Riecken, S. Schachter. 2009. When Prophecy Fails. London: Pinter & Martin Ltd.

Hofstadter, R. 1964. “The Paranoid Style in American Politics”. Harper’s Magazine, 77–86 (последно посетено на 01.11.2022 г.).

Hristov, T. 2019. Impossible Knowledge: Conspiracy Theories, Power, and Truth. New York: Routledge.

Junker, A. 2019. Becoming Activists in Global China: Social Movements in the Chinese Diaspora. Cambridge: Cambridge University Press.

Knight, P. 2000. Conspiracy Culture. From Kennedy to the X Files. London: Routledge.

Melley, T. 2000. Empire of Conspiracy: the Culture of Paranoia in Postwar America. Ithaca: Cornell University Press.

Melton, J. G. 2001. Encyclopedia of Occultism and Parapsychology. 5th edition. Detroit: Gale Group.

Ownby, D. 2005. “The Falun Gong: A New Religious Movement in Post-Mao China”. In: Lewis, J. and J. A. Petetsen (eds.) Controversial New Religions. Oxford: Oxford University Press, 195–214.

Ownby, D., 2008. Falun Gong and the Future of China. New York: Oxford University Press.

Palmer, D., 2002. “The Doctrine of Li Hongzhi. Falun Gong: Between Sectarianism and Universal Salvation”. China Perspectives, 35: 14–23.

Palmer, D., 2007. Qigong Fever: Body, Science, and Utopia in China. London: Hurst & Company.

Popper, K., 2013. The Open Society and Its Enemies. Princeton: Princeton University Press.

Porter, N., 2003. Falun Gong in the United States: An Ethnographic Study. MA thesis, Department of Anthropology, University of South Florida.

Robertson, D. 2016. UFOs, Conspiracy Theory and the New Age. Millennial Conspiracism. London: Bloomsbury Academic.

Roth, J. 1999. “Global or Local? New Identities in Unified Europe”. In: In Search of the Self at the corner of XXI Century (International Interdisciplinary Conference, 16–18 May 1998, Sofia). Sofia: Foundation Madara – Bulgaria, Prof. M. Drinov Academic Publishing House, 121–132.

ter Haar, B., 2006. “Falun Gong”. In: Clarke, P. (ed.) Encyclopedia of New Religious Movements. London and New York: Routledge, 202–205.

Uscinski, J. E., J. M. Parent. 2014. American Conspiracy Theories. New York: Oxford University Press.

Verdery, K., 1996. What Was Socialism, and What Comes Next? Princeton: Princeton University Press.

Vukov, N., 2009. “‘Post-Socialist’ Identities and Their Representations: Monuments and Museums in Bulgaria and Romania after 1989”. Revue des études sud-est europeénnes (Journal of South-East European Studies), XLVII (1–4): 273–292.

Wood, М., K. Douglas. 2018. “Are Conspiracy Theories a Surrogate for God?”. In: Dyrendal, A., D. Robertson, E. Asprem (eds.) Handbook of Conspiracy Theory and Contemporary Religion. Leiden, Boston: Brill, 87–105.

Ying-Ying, T. L. 2011. Falun Gong, the Diaspora, and Chinese Identity: Fieldwork Among the Practitioners in Ottawa. Ottawa: Library and Archives Canada.

 

Благодарности: Статията е финансирана по програма „Млади учени и постдокторанти“ към Министерството на образованието и науката на Република България за периода април 2021 г. – декември 2021 г. по проект „Биографични проекти и вербални репрезентации сред представители на Ню ейдж културата в България“.

Статията е публикувана на английски на: https://doi.org/10.31577/SN.2022.3.30.

 

[1] Няколко съкращения ще бъдат използвани в настоящия текст, които целят да облекчат повторенията: ФД – Фалун Дафа; КТ – конспиративни теории; ККП – Китайска Комунистическа Партия и КНР – Китайска Народна Република.

[2] Palmer, 2007; Farley, 2014a, 2014b; Ownby, 2008; Chang, 2004.

[3] Превод от съвременен китайски език.

[4] Няма да се спирам на подробните им описания, защото те са били представени от други изследователи преди мен (Burgdoff, 2003; Ownby, 2008; Chang, 2004; Porter, 2003).

[5] Според официалния сайт на движението към днешна дата то е разпространено в над 70 страни. Линк: <https://en.falundafa.org/falun-dafa-global-contacts.html>, последно посетен на 01.12.2021 г.

[6] Техен етикет също е словосъчетанието Дафа общност; Дафа ученик; Дафа събитие; Дафа закон. В настоящия текст по отношение на последователите и общността, аз също се придържам към тези наименования.

[7] Повече информация за официалната позиция на последователите на Фалун Дафа можете да се намери тук: <https://faluninfo.net/why-is-falun-gong-is-persecuted-in-china/> , последно посетен на 01.12.2021 г.

[8] Повече информация за позицията на Китайската Народна Република може да се намери тук: <http://www.chinaembassy.bg/eng/zgzt/jpflg/LiHongzhiandHisFalunGong/200406/t20040613_2370466.htm>, последно посетен на 01.12.2021 г.

[9] Случаят е разгледан в документалния филм “The Black Listed” от 2019 г. на режисьора Деян Маркович Скиле, последно посетен на: 01.12.2021 г.

[10] Интервюто може да бъде видяно тук: <http://content.time.com/time/world/article/0,8599,2053761,00.html>  последно посетен на 01.12.2021 г.

[11] На български излизат два превода на този документ, където се срещат някои различни нюанси на думите, а също се различават и заглавията. При единия превод заглавието е Разум (автор: син отбор: препратка), при втория превод заглавието е Останете рационални (автор: жълт отбор: препратка). За нуждите на настоящата статия са разгледани и двата превода, но са цитирани части от превода на жълтия отбор, поради по-изчерпателния превод.

[12] В дадената бележка под линия от преводачите оригиналната препратка е: „Препратки към някоя от двете фрази, които хората често рецитират, за магически ефект, на китайски език: Фалун Дафа хао (която често се превежда буквално като „Фалун Дафа е добро!“) и Джън, Шан, Жен хао (която се превежда пряко като „Честност, Състрадание и Търпение са отлични ценности.“).

[13] Изявлението може да се види тук: https://en.falundafa.org/eng/articles/20211118A.html , последен достъп на 01.12.21.

[14] В тази връзка вж. също изследването на Т. Христов Impossible Knowledge: Conspiracy Theories, Power, and Truth, където авторът разглежда КТ като форма на социално страдание (Hristov, 2019).

[15] Мъж, 39 г. Инициалите са променени, за да се запази максимално самоличността на информатора. Оригиналното интервю е засекретено и може да бъде открито в архив НЦНКН при ИЕФЕМ-БАН под номер ФнАИФ № 3134 .

Биографична справка

Анелия Манова е главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките. През 2020 г. защитава дисертация по етнология на тема: „Ню ейдж в България: житейски проекти и практики за самоусъвършенстване“ в ПУ „Паисий Хилендарски“, а през 2022 г. излиза и монографията ѝ със същото заглавие. Изследователските ѝ интереси са насочени към антропология на религиите; нови религиозни движения; ню ейдж общности; съвременни спиритуални практики; свещено слово; биографични разкази за духовно израстване.

Email: aya_[at]abv.bg