Резюме: Статията предполага, че съблазняването се състои в това да бъде накаран да желае друг. С оглед на това запознанствата онлайн представляват форма на съблазняване, доколкото имат за цел да породят у друг желание да отговори. Но за разлика от личните срещи, запознанствата онлайн са прицелени в множествен, виртуален друг, чието желание е непознато. Поради това потребителите взимат решения като пресмятат, оптимизират и контролират рискове, стремейки се да ги уравновесяват с очакваните ползи, при това без да могат да използват мълчаливото знание, на което разчитат във всекидневния си живот. Въз основа на това опитвам да покажа, че онлайн запознанствата могат да бъдат описани като режими на сигурност в смисъла на късния Фуко.
Ключови думи: съблазняване, желание, риск, сигурност, онлайн запознанства, социални медии
Abstract: The paper claims that seduction consists in conducting the desire of the other, and in that sense online dating is a form of seduction as far as it is geared at provoking in the others the desire to respond. However, online dating is targeted at a collective and virtual other, whose desire is essentially unknown, and in order to be able to make decisions, the users need to calculate, optimize and control risks, and to balance them against the expected benefits, without being able to rely on the tacit knowledge they employ in their everyday lives. Building on that, I am trying to demonstrate that online dating is a regime of security in the sense developed in the later works of Michel Foucault.
Keywords: seduction, desire, risk, security, online dating, social media
Виртуалното съблазняване
Да съблазня друг означава да го накарам да ме желае.
Според теориите на съблазняването мога да постигна това, ако изпиша върху тялото си знаците на това, което желае другият, може би един сън или фантазия (Felman, 1983, Luhmann, 1982). Или ако представлявам енигма за него, ако се представям, ако предстоя пред погледа му като воал, който може да повдигне (Киркегор, 1987). Или ако присадя своето желание върху енигматичното желание на другия (Laplanche, 1970). Или ако се впусна в дуел, в двубой, чието единствено правило е да отговарям на другия, да му отговарям с повече, да показвам пред него все повече слабост, докато го сразя с ранимостта си (Baudrillard, 1984). Или ако се превърна в симулакрум на себе си, отварящ в очите на другия примамлива дълбочина, дълбочината на един друг живот, възможен живот, живот с възможности, свободен от тревогата, стаила се в дълбочината на моя собствен (Baudrillard, 1984).
Но всичко това предполага да съм срещнал другия. Поради това трудно могат да бъдат приложени върху запознанствата онлайн, макар те също да представляват съблазняване, доколкото участниците в тях се стремят да накарат друг да желае.
Как мога да накарам да ме желае друг, когото не съм срещал, с когото не споделям едно тук и сега? Как мога да съблазня виртуален друг?
Оптимизиране на шансовете
Виртуалното съблазняване е възможно благодарение на сайтовете за запознанства.
Но те разлагат срещата с другия на серия от събития: моята покана, неговия отговор, платените съобщения в сайта, безплатното общуване по мейл, chat и icq, предплатената комуникация по sms и телефона, първата лична среща, може би на кафе в обедната почивка.
Събитията от тази серия не следват по необходимост. Те са свързани само от вероятности и поради това от всяко може да не следва нищо. В такъв случай времето, силите, надеждите, чувствата, които съм вложил в тях, ще се окажат пропилени. Но това не е въпрос на съдба, както нещастната любов. Защото за разлика от съдбата, една серия от вероятни събития може да бъде управлявана.
За щастие разполагаме с обширна литература, която ни учи как.[1] За разлика от книгите с романтични съвети, от които произлиза, тя не третира запознанството като спонтанно умение. Тъй като е съчетано с технологии, то е станало умение, което трябва да бъде учено.
Тази литература ни учи преди всичко, че другият не е единственият. В сайтовете за запознанства има много други. Следователно винаги има шанс да избера и да бъда избран от друг.
Мога да подобря шансовете си, ако си дам сметка, че аз също не съм единственият. На сайта има много други, които искат същото като мен, да избират и да бъдат избрани от друг. Аз съм в конкуренция с тях.
За да спечеля конкуренцията, трябва да се отличавам от другите. Но тъй като на сайта аз съм профила си, той трябва да се отличава от другите профили. Следователно трябва да бъде индивидуализиран.
Ала профилът ми не може да бъде неповторим. Дори самият аз да съм такъв, за да си направя профил, трябва да отговоря на въпроси, на които отговаря всеки друг, например на каква възраст съм, какво работя, какъв е доходът ми, какво е семейното ми положение, имам ли деца, кои са любимите ми филми, книги, музика. След като на тези въпроси отговарят милион други, за да отговоря като никой друг, трябва да съм един на милион.[2]
Да си представим, че съм разведен, на средна възраст, със среден доход, с работа в областта на информационните технологии и разумно авантюристично хоби.[3] Сам по себе си аз може да не съм като другите. Може да се откроявам сред приятелите и познатите си. Но на един сайт за запознанства има толкова много други, че каквото и да ме отличава, то може да бъде открито и у друг. Например семейното ми положение споделят стотици хиляди потребители на сайта, възрастта ми – повече от милион, професията ми – десетки хиляди, дохода ми – хиляди, авантюристичното ми хоби – стотици. При регистрацията на профила си е трябвало да отговоря каква марка щях да бъда, ако бях кола, обмислил съм внимателно този въпрос, за да отговоря кой съм аз на езика на автомобилния пазар, но ето че от същата марка са десетки хиляди други. Отличителните ми черти не очертават лице, те очертават население.
Поради това, за да индивидуализирам профила си, трябва не толкова да покажа своята индивидуалност, колкото да се отлича в рамките на един вид, да се представя като всеки друг не като всеки друг.
Мога да постигна това, първо, ако вложа повече труд от другите, например като разкажа по-старателно за себе си или като напиша усърдно есетата за любимия си филм, актьор и песен, които много потребители пропускат. Този труд би показвал, че придавам на запознанствата стойност, гарантираща, че няма да пропилея времето, усилията и уменията, които биха вложили в общуването с мен.
Второ, мога да откроя профила си като поема повече рискове от другите. Например като рискувам да кача снимка, на която се вижда добре не само усмихнатото ми като всеки друг лице, но и горната половина на тялото ми или дори цялото ми тяло, може би дори няколко снимки. Или като избера категории, които крият в себе си риск, например „пия“ вместо „пия за компания“, или „женен, но сме разделени“ вместо „необвързан“. Защото щом рискувам в повече, показвам повече сигурност в себе си, в собствената си стойност.
Трето, мога да индивидуализирам профила си, ако впиша в него другия. Например ако благодаря на прочелите профила ми, ако опитвам да ги разсмея с подходящи, внимателно калибрирани анекдоти, ако завършвам описанията за себе си с въпроси, ако отправям призиви, на които би откликнал всеки, например да бъдем добри, да ценим откровеността, да се подкрепяме взаимно. Накратко, ако успея да интерпелирам другия като индивид, ако създам у другия усещането, че макар профилът ми да е изложен пред един множествен поглед, аз се обръщам лично към него.
Четвърто, за да създам отличителен профил, е необходимо да представям себе си позитивно и следователно да преработвам негативното като го изтласквам или измествам:
„Например представете си, че тъй като сте погълнати от всичките си проблеми и тревоги и не можете да мислите за нищо друго, ги извеждате на преден план: „Хей! Боже, толкова съм натоварен на работа, че не мога да дишам; детето ми тъкмо си счупи носа в детската градина... идиотите там дори не могат да го избършат сами – за какво им плащам изобщо? Човек, ако шефът ме накара да правя още нещо, ще счупя неговия нос. Е, последната, с която се запознах в такова настроение, се оказа истински загубена; надявам се ти да не си.". Може би това е краен пример, но идеята е, че ако сте в лошо настроение, не е нужно да го оставяте да пречи на опитите ви да привлечете някого вместо да го отблъснете. Дори ако сте потънали в грижи, отговорете елегантно: „Хей, на работа се случват много неща, но исках да ти кажа, че получих съобщението ти; ще свърша някои спешни неща и ще ида да тичам край езерото; надявам се скоро да имам вести от теб!” (Holden, 2005: 160).
Наистина, когато разкривам страданието си пред близък, бих могъл да очаквам състрадание. Но ако непознат ме избере заради страданието ми сред толкова много други, които му обещават радост или поне приятно прекарване, той вероятно предпочита страданието, движен от злонамереност или от перверзно желание. Щом съм съпоставен с толкова други, страданието ми всъщност не изглежда лично, то изглежда просто пасив.
Пето, за да се открои сред другите, профилът ми не трябва да навлиза в дълбочината на това, което съм преживял, чувствам или мисля. Какво се крие в дълбочината ми би било важно за този, който иска да ме познава задълбочено. Но сайтовете за запознанства събират хора, които тепърва трябва да решат дали искат да се познават. Потребителите им трябва да прегледат десетки профили за час или два седмично, така че да опознаят дълбочината ми преди да са общували с мен би им се сторило прахосване на време. Затова бих спечелил повече, ако играя с другите, ако представям себе си като на игра:
„За много хора като мен мисълта за флирт връща към танците в салона на гимназията, когато опитвах да бъда неустоим за обекта на нежните ми чувства и постигах в най-добрия случай празен поглед, а в най-лошия – груб отговор. Благодарение на онлайн запознанствата не е нужно да умея да флиртувам. Когато търсите хора онлайн, можете да флиртувате, без да се налага да се безпокоите как да правите умни бележки, как да се шегувате, как да останете насаме, дали да намигате, дали да докосвате ръце и други подобни. Безопасно е и не заплашва с нищо; ако някой друг няма интерес, той просто няма да отговори. Можете да изпратите група флиртуващи съобщения и да видите кой ще реагира“ (Holden, 2005: 148).
Шесто, ако искам профилът ми да бъде индивидуализиран, ако искам да се откроя като индивид сред безличната маса потребители, не бива да говоря за любов. Дори да търся любов, дори да ми се струва, че съм я намерил, щом заговоря за това, другият би дочул искане да се обвърже с мен, ограничаващо свободата му да избира. Тогава дори да го привличам, той не би ме избрал, защото това би означавало да каже „да“ на едно искане, което прави избора му окончателен, при това без да му дава сигурността на един споделен живот или дори на едно лично общуване, би превърнало всеки друг избор в изневяра или раздяла, би изисквало да се откаже от най-съблазнителното обещание на сайтовете за запознанства – че винаги може да избере друг, че винаги има избор.
„Лесно ли е да срещнете мечтания човек? За съжаление не, също както в реалния живот. В повечето случаи всичко опира до упорство и късмет. Но все пак интернет ви дава предимството да разполагате с огромна група от самотни хора, потенциални партньори, между които да избирате, същевременно премахвайки почти всички социални бариери, така че шансовете ви да срещнете подходящия човек значително се подобряват“ (Jones, 2007: 12).
Любовта не може да бъде цел на едно запознанство онлайн. Разбира се, тя не може и не трябва да бъде изключвана, защото никой не може да предвиди как ще се развие такова запознанство, дали то няма да предизвика онзи непредвидим ефект, който авторите на тези поучителни книги наричат магия или химия. Независимо от това при онлайн запознанствата любовта може да бъде само краят.
Контролиране на рисковете
Ако разглеждам шансовете си не откъм това, което мога да спечеля, а откъм това, което мога да изгубя, те крият рискове. Тогава да управлявам шансовете си означава да контролирам рискове.[4]
Шансовете да избера друг крият рискове да вложа време и сили в общуване, което не ми носи удовлетворение. Може би дори да бъда наранен. Шансът да бъда избран крие рискове другият да лъже, да ме използва или дори да злоупотреби с мен.
Да контролирам тези рискове не означава да ги премахна. Не мога да ги премахна, без да се откажа от шансовете си да срещна някого онлайн. Да ги контролирам означава да не позволя да прераснат в опасности.
Пастирите на множествата, които се надяват да срещнат друг онлайн, ни учат, че можем да постигнем това, ако пресмятаме поведението си, изхождайки от знание какво е нормално, ако уравновесяваме и диверсифицираме рисковете, ако следваме политика на пестеливост, ако се ръководим от принципа на реализма и ако използваме като предпазна мярка приятелството.
Но нормалното при запознанствата онлайн не може да бъде сведено до норми. Например да поддържам няколко връзки във всекидневния си живот би било липса на вярност, но при запознанствата онлайн то е по-скоро здрав разум. Да позволя физическа близост след първа среща би могло да изглежда леко поведение, но след като вече съм се сближил с другия онлайн, то е по-скоро естествено. Да обработвам снимките си, така че да подчертая предимствата и да прикрия недостатъците си би било манипулация, но във висококонкурентната среда на онлайн запознанствата то е необходимост. Да не отговоря, когато ме заговарят, би било невежливост, но с оглед на интензифицирането на комуникацията онлайн то е за предпочитане, защото би могло да създаде фалшиви очаквания у другия.
Да знаеш какво е нормално означава да знаеш как е обикновено. Какви са обикновено другите. Какъв обикновено е ритъмът на общуването онлайн. Какво се очаква обикновено от мен и какво мога да очаквам от другите.
Литературата върху онлайн запознанствата ни учи какви са обикновено другите посредством типизирането на желанието им. Макар разгръщаните типологии да не съвпадат, те като правило включват следните типове: средният потребител, стремящ се към трайна връзка, серийните потребители, които се стремят към винаги нови връзки, потребителите, които само се наслаждават на чуждите профили, без всъщност да са готови за връзка, приказливите, които искат само да общуват, съблазнителите, колекционерите на контакти, мошениците, странните, откъснатите, наранените (Jones, 2007: 15).
Описват обичайния ритъм на онлайн запознанствата като серия от фази на постъпателно интензифициране: сигнализиране на интерес, размяна на кратки съобщения през сайта за запознанства, поддържане на връзка по мейла, учестяване на връзката, така че другият да знае какво се е случило с мен през деня, преминаване към връзка, чиято скорост позволява на другия да знае какво се случва с мен сега, например icq, skype, sms или twitter, установяване на връзка по телефона, дълги разговори по телефона вечер, уговаряне на лична среща. Преходите между тези фази са маркирани от знаци като скоростта на отговаряне или топлотата на тона (Holden, 2005: 147). От един участник би следвало да се очаква да познава тези знаци, защото дори да не е чел за тях, той или би ги усвоил от собствен опит, или би се провалил в конкуренцията с останалите потребители и би станал практически неизбираем. Но тъкмо защото от потребителите може да се очаква да познават знаци, поведението им е означаващо. Например ако другият поддържа връзка по мейла, но отлага преминаването към фазата на телефонните разговори, това може да означава, че не е готов да се обвърже повече, че се готви да прекъсне връзката или дори че в дома или офиса му има друг, когото опитва да скрие или от когото опитва да се крие.
При все това знанието какви са обикновено другите или как става обикновено не е знание как трябва да бъде. То не е дори знание какво ще се случи, какво може да се случи или какво се случва сега. То е по-близо до знанието за средния човек, отколкото за човека или хората. Но тъкмо защото е усреднено, стохастическо, квазистатистическо, то позволява да бъде разпознавано анормалното.
Разбира се, анормалното поведение онлайн не може да бъде мислено по модела на престъплението. Например ако другият продължава да поддържа връзка с мен, но отбягва лична среща, той не престъпва морална или правна норма. Но въпреки това в анормалния ритъм на поведението му може да бъде разпознат кълнът на едно прахосване, на пропиляването на възможността за среща, на която другият изглежда придава единствено стойността на резерв, вероятна загуба на времето и силите, които съм вложил в общуването си с него, на другите възможности, които съм се отказал да изпробвам, докато го чакам.
Наистина, не мога да избегна риска общуването с друг да се окаже загуба на време. Но ако съм въоръжен със знание какво е нормално при онлайн запознанствата, мога да не допусна този риск да стане опасност като оставя другия при първите признаци на анормално поведение.
Политика на пестеливост
Събота вечер е, грижите ми са стихнали и аз разглеждам профили в сайт за запознанства.[5] След час попадам на един, който се откроява и решавам да се обърна към него.
Учат ме да му направя комплимент, да му благодаря, да покажа разбиране, да се представя игриво, без да казвам твърде често „аз“, ако е нужно, да почерпя идеи от чужди профили. Да си представим, че отправям следното съобщение:
„Мисля, че можем да се разбираме чудесно; изпрати ми мейл през системата на Match.com, ако искаш да поговорим“ (Holden, 2005: 150).
Независимо от лекотата на това съобщение, то е нещо, което искам да кажа. Следователно в него е вложено едно искане, за което съм отговорен и което изисква от другия да отговори. Но ако искам от него повече, ако искам да отговаря в повече, отколкото би искал, то аз бих изисквал от него, каквото не иска и в крайна сметка бих препречвал желанието му. Така че той би пожелал да ме отблъсне и това, което съм вложил в общуването с него, би било пропиляно.
Този риск може да бъде минимизиран, ако влагам в общуването по-малко.
Да си представим например, че сайтът ми дава възможност да му намигна. Намигането ми няма да означава повече от едно свободно „да“. Свободно, защото макар да казвам „да“ на другия, не потвърждавам казаното в профила му. Не утвърждавам определено състояние на нещата. Не искам да кажа нищо повече от това, което може да бъде казано с „хей“. Значението на намигването ми е индексично, то произтича от акта на изказване, но е вкоренено във виртуалното тук на сайта и раздвоеното сега, разгръщащо се между моето съобщение и неговия отговор. Изказване без казано, фактическа комуникация.
Но в крайна сметка такива са всички страстни изказвания (Cavell, 2006: 180–182). Все пак ако само намигна на другия, ще съм поискал да отговори на толкова малко, че няма да съм препречил желанието му, няма да съм ограничил правото му да избира. И дори въпреки от намигването ми да не последва нещо, ще съм вложил в него толкова малко желание и труд, че загубата ще бъде незначителна.[6]
Тази политика на пестеливост е дотолкова ефективна, че все повече изтласква във фона нефатическата комуникация. След няколко години хегемония текстовите профили на Match.com са изместени от Tinder, където представянето на себе си е ограничено до 500 знака, снимка, личен химн, локализация, класифициране по доход, образование, работа и възраст, а работата по намигването е олекотена до жест – плъзването на снимка наляво или надясно.
Принципът на реализма
Да си представим, че другият ми отговаря и споменава нещо, което обичам, може би „Междузвездни войни“.[7]
Означава ли това, че обича същото като мен, че може да се обикнем?
Но аз не знам нищо за него. Какво, ако под гладката повърхност на това, което показва, се крие желание да ме използва, да злоупотреби с мен?
Наистина, това може да се случи и при запознанство телом. Но то обикновено е предшествано от опознаване на другия. Аз го виждам преди да го заговоря, мога да съпоставя казаното от него с показаното, да договарям дистанции и допирни точки, да се уверявам постепенно в желанието му, да изпробвам искреността му с малки тестове какво иска да каже, от рода на тези, с които проверяваме прагматичните импликации на казаното, когато то звучи странно (Cavell, 1969: 8–10).
В едно онлайн запознанство не мога да се опра на знание за другия. Той може да лъже. Дори да не го прави, аз мога да се лъжа за него:
„Човешкият ум има изумителната способност да предполага и да си въобразява. Вашето въображение, очаквания и подсъзнание имат склонност да поемат контрол, когато имате ограничено количество информация, каквото често ни предлага интернет. Толкова лесно е да направим погрешни предположения за някого и един от най-големите уроци на запознанствата онлайн е нищо да не предполагаме. Несъмнено ще откриете профил или ще срещнете в чат стаите някого, който ще ви се стори съвсем съвършен, човекът, когото сте чакали цял живот. Повярвайте ми, след известно време това се случва на всеки, който търси запознанства онлайн. Каквото и да става, трябва да устоите на изкушението да мислите, че сте срещнали човека от своите мечти. Спокойно можете да бъдете ентусиазирани или обнадеждени, но опитайте да не скачате до толкова големи заключения с по същество твърде малко информация“ (Jones, 2007: 18).
Литературата върху онлайн запознанствата от миналото десетилетие е опитвала да овладее този риск като научи своите читатели да разглеждат профилите като детективи.
Препоръчват им да внимават в несъответствията между казаното и показаното, във фините пукнатини в образите, в едва доловимата неадекватност на поведенията, да задействат малки тестове, които да уловят хитроумно истината за желанието на другия.
Читателите трябва да се научат да виждат скрити дефекти. Но те следователно трябва да се научат също да не виждат съвършенство, да третират привидното съвършенство като недовиждане, да не вярват на съвършенството. В крайна сметка не показва ли липсата на дефекти в една снимка допълнителна цифрова обработка, съвършенството на един стил – обработеност, зад която се крие съмнителна изкусност, подозрителен опит?
„Получавам същата тръпка, когато видя снимката на жена и тя е облечена в съвсем провокативен стил, с пиърсинг и татуировки, но казва, че е домошар, който обича църквата и тихите домашни вечери. Това може да е вярно, но знам, че вероятно има още нещо, което не ми казва... Също както можете да лъжете със снимките си като използвате стари или такива, на които не изглеждате, както в действителност, така можете да лъжете и в текста на профила си, дори без да си давате сметка за това. Пропускане на важна информация, прикриване на ключови недостатъци, обрисуване на идеализирана вместо на реалистична версия на себе си – всичко това са малки лъжи, също толкова вредни, колкото и една обработена снимка, в която сте премахнали бръчките или излишните килограми“ (Ulick, Wodtke, 2005: 158–159).
Истината като пукнатина в съвършеното. Но на тази херменевтика на подозрението слага край интегрирането със социалните мрежи.
Дали наистина другият се интересува от „Междузвездни войни“? В профилите си в социалните мрежи той е натрупал архив от снимки и текстове, които би следвало да го потвърждават и ако не го правят, то значи го опровергават. Дали е сам от дълго време или от толкова скоро, че вероятно ще се наложи да слушам дълго разкази за раздяла? Достатъчно е да прегледам датите на снимките му с други. Какви са приятелите му, семейството му, дали в миналото му не се крие опасна странност или страст?
Защо да подозирам, след като мога да проверя? Благодарение на социалните мрежи истината вече не е пукнатина, разкриваща се пред аналитичния поглед под повърхността на привидно съвършенство. Тя е станала ефект на натрупване, придобила е силата на една инерция, получила е формата на навик.
Един пример за ефективността им. Алгоритъмът на Facebook я посочва като някой, когото трябва да познавам. Вероятно ме е препоръчал и на нея, защото тя ми изпраща покана за приятелство. Приемам, разглеждам профила и следвайки принципа на реализма решавам, че е привлекателна и сама. Но воден от принципа на пестеливостта изчаквам известно време, защото в крайна сметка при онлайн запознанствата да изискваш, да ангажираш, да настояваш, да оказваш натиск на другия означава сигурен провал. Ето че тя публикува своя снимка, аз я лайквам и коментирам с „Хей!“. Тя отговаря с „Познаваме ли се?“ и вече се познаваме. Нещо повече, тя вече си е казала, че съм сам, че снимките ми са сладки, че щом не правя или казвам нищо прекомерно, общуването с мен ще носи чувство за приятна лекота. Една щастлива любовна история. От сайта на експерт по онлайн запознанствата (Facebooklovestories, 2017).
Предпазната мярка на приятелството
Обикновените запознанства също крият рискове. Мога да пропилея също и времето и усилията, вложени в реални срещи. Мога да бъда използван или заблуждаван и от реални други. Всъщност в това отношение запознанствата онлайн ми дават едно допълнително предимство. Те ми позволяват да се сприятеля с другия преди да го срещна. Благодарение на това увеличават шансовете ми да срещна приятел, дори да не се стигне до нищо повече.
Романтиците са схващали любовта като страст (Luhmann, 1982: 53–54). Това схващане се е оказало дотолкова неустоимо, че е заразило дори онези умове от епохата на модерността, които са изглеждали имунизирани срещу романтизъм, например психиатрите или бюрократите. Но страстта гори бързо и се надявали, че след като прегори, тя може да запази силата си, само ако се превърне в приятелство. Приятелството като режим на кодиране на интимността трябвало да бъде сивата следа на една страст (Luhmann, 1982: 101–105). Но пастирите на множествата, които се срещат онлайн, ни учат, че ако се стремим към сигурност, ако подхождаме благоразумно, ако не проявяваме безотговорност, приятелството трябва да предхожда страстта. То се е превърнало в превенция на рисковете на любовта.
Режим на пресмятане
За да контролирам рисковете при едно запознанство онлайн, трябва да пресмятам.
Да следя за отклонения от средното, да регистрирам разминавания, да преценявам количествени натрупвания.
Но колко голямо е опасното отклонение от средното, кога не съм достатъчно пестелив, доколко сме се сприятелили достатъчно, какво, ако натрупаният в социалните мрежи архив дава достатъчно сигурност?
Алгоритъмът на Tinder я е срещнал с друг.[8] Известно време са си разменяли съобщения. Но той внезапно замлъква. Дали е объркала нещо? Дали го е отблъснала? Колко дълго да чака?
Задава въпрос в Twitter консултацията на известен експерт по запознанствата онлайн, който отговаря, че мълчанието онлайн не означава нищо. В един всекидневен разговор то би могло да казва нещо или да показва, че другият не иска да каже нещо, или дори, че няма нищо за казване. Но мълчанието онлайн може да означава просто ангажираност или разсеяност. Освен това мъжете и жените имат различен ритъм и е възможно това, в което чува мълчание, да е просто друг ритъм.
Наистина, скоро той отговаря отново, казва, че е време да направят следващата стъпка и иска да се сприятелят във Facebook. Дали това не е прекалено много? Дали не е прекалено скоро? Сега тя задава въпроси в Twitter консултациите на двама експерти по онлайн запознанствата. Новият казва, че не бива да му дава достъп до информацията, натрупана в профила й, без да го познава от поне половин година. Но как да му откаже, без да го отблъсне? Експертът я съветва да му каже, че така постъпва по принцип. Но това й се струва прекалено рисковано и ето, че на следващия ден той вече я съветва как да подготви профила си в Twitter за неговия поглед, допълвайки формулите, които е заела от Cosmopolitan.
Експертът, с когото се е консултирала преди и с когото ще продължи да се консултира, казва, че следващата стъпка е да говорят по телефона. Но кой на кого трябва да се обади? Колко дълго да говорят?
Във всекидневния си живот те биха изработили заедно знанието какъв е един обикновен разговор помежду им, биха се договорили как да говорят. Но сега това е невъзможно, защото още не са говорили.
Тя не иска да рискува, защото може да изгуби любов. Но за да не рискува, трябва да пресмята. На първо място какво е нормално. При това не какво е нормално за нея или за други, които познава. Какво е нормално за един среден потребител, за средния онлайн човек.
Но нормалното за средния човек е статистическа конструкция, а тя не разполага със статистически данни, не знае как да използва статистически инструменти, няма време и сили да се научи, в крайна сметка тя обича спорта, особено леката атлетика и футбола, едновременно работи и учи, живее в сравнително малък град.
Всъщност тъкмо затова разчита на знанието на експерти. Двадесет минути, казва този експерт, нормалният първи разговор по телефона трае двадесет минути. Но по-добре да се обади той, защото момчетата обичат да водят. Да не отказва нещо, ако тя самата го иска. Не, това не означава, че е лека, защото правилата онлайн са различни. Напротив, да не гледа достатъчно леко на нещата означава, че има прекалено труден характер, а това отблъсква. Експертното знание какво е нормално ми се струва сексистко и банално.
На второ място, за да не рискува прекомерно, тя трябва да пресмята неопределени количества. Наистина, колко е прекалено много или недостатъчно дълго? Каква дистанция между съобщенията означава мълчание? Кога отклоненията от нормалното стават анормални? Например, ако е надхвърлила с малко възрастовите предпочитания, които той е посочил в профила си, дали това е проблем? Не, казва експертът, мъжете са предимно визуални. Но дали тя има достатъчно добра визия? После, дали ако са говорили само десет минути, разговорът ще е ненормално кратък? Кога позволява на другия да прекрачи твърде бързо границите на личното й пространство? Кога другият е вече твърде близо? Къде всъщност минават границите, щом отграничават Twitter от Facebook, текстовите съобщения от телефона?
След три месеца те все още не са говорили. Трябвало е да вземе решение, но то изисква пресмятане на неопределени количества от рода на повече, малко, достатъчно, незначително и след като не успява да ги пресметне с достатъчна сигурност, тя не може да реши.[9]
Ала нерешителността неумолимо увеличава и усложнява пресмятанията. Дали е чакала твърде дълго? Дали той твърде дълго не предлага разговор по телефона? Как да го накара да поиска да говорят по телефона? Какво да говори цели двадесет минути?
Експертът казва, че вече е чакала твърде дълго. Но кога е трябвало да спре да чака? Къде минава границата между още има време и вече няма време? Как би могла да пресметне момента, който би бил навреме? И след като не е могла, означава ли това, че вече нещо е пропуснала?
Сега експертът я успокоява, че от значение е само да стигне до първата среща, съветва просто да му поиска телефон и да му каже учтиво, че би желала да му се обади. Повечето момчета харесват това, казва експертът, консултант на глобални марки като Psychology Today, The New York Times, CNN, CBS, ABC, FOX, Elle, Glamour (Dating expert, 2017). Но нали е трябвало да го остави да води? Правилата онлайн са различни, припомня експертът.
Но ето, че вече са говорили и той я кани на новогодишно парти на хиляди километри, в Ню Йорк. Не е ли прекомерно далеч, прекомерно рано, прекомерно много?
Няма такова нещо като прекомерно рано, казва експертът. Нима досега е пресмятала напразно дали не го допуска прекомерно бързо до себе си, дали не му е позволила прекомерно много, дали не го е оставила да стигне прекомерно далеч?
Но експертът е щастлива жена, открила любовта за себе си и много други. При това я съветва благоразумно да се срещнат сред много други и да се възползва от случая, за да опознае приятелите му.
Заминава. Скарват се. Иска спешен отговор от експерта как да го накара да се отнася към нея с уважение, как да сложи край, защо мъжете не се отнасят към нея с подходящ тип внимание, как да изтрие профила си.
Сега експертът я съветва да не бърза, да не прави нищо, да се наслаждава на новогодишните празненства в Ню Йорк.
Позитивно заключение
Литературата върху онлайн запознанствата ни учи, че ако овладея рисковете им, мога да извлека ползи. На първо място, участието в тях ме освобождава от нормите, на които е подчинено общуването телом.
„Много аспекти на общуването и телесния език, с които сте израсли и свикнали, или вече няма да бъдат релевантни, или трябва да бъдат видоизменени, за да се използват онлайн. Бързо ще откриете, че обичайните реплики при флирт не работят, че не можете да разчитате на езика на тялото или контакта с поглед. ... Макар да има много сходства между срещите онлайн и запознанствата с хора по традиционните социални канали, интернет като медия изравнява играта за всички. Това определено е изкуство от един съвсем нов свят с различни правила“ (Jones, 2007: 6).
Или да вземем раздялата. Тя неизбежно наранява. Но раздялата онлайн създава възможности за омекотяване на раните, каквито липсват при една раздяла лице в лице. След като напусна друг онлайн, мога да му спестя поне болката, че е бил изоставен вместо сам да изостави като му дам време пръв да смени статуса си във Facebook. Но разбира се, не твърде много време, за да го оставя с невярното впечатление, че съжалявам и че бих се върнал.
На второ място, онлайн запознанствата ми дават възможност да диверсифицирам връзките си и следователно рисковете, които се крият в тях. Например, ако едно телесно общуване се окаже неудовлетворително, периодът, в който съм се ангажирал с него, ще е бил празно време. Но онлайн мога да поддържам няколко връзки, всъщност литературата препоръчва пет или шест, и след като те се развиват едновременно, неуспехът на една от тях няма да създаде период на празно време.
На трето място, онлайн запознанствата увеличават ефективността на общуването. Тъй като създават близост от дистанция, те ми дават възможност да се срещам с други, без да напускам комфорта на дома си и същевременно без да ги допускам в него, правят графика на срещите по-гъвкав, по-приспособим към неумолимия ритъм на всекидневните ми задължения, дават ми възможност да спестя време, сили и средства, защото ме освобождават от нуждата да се подготвя, да пътувам, както и от разходите, които една среща неизбежно влече със себе си.
„Предимствата да потърсим запознанства онлайн са много. Можете да получите дълъг списък с перспективни кандидати за минути и да се запознаете с тях, без да напускате уютния си дом. Не трябва да се обличате и да харчите за ресторанти, концерти или други събития (поне не в началото). Получавате възможност да научите много повече за някого още преди да сте му изпратили първия си мейл или текстово съобщение. Можете да търсите хора, с които споделяте интереси и ценности. И лесно можете да станете близки приятели, преди да сте се срещнали“ (Holden, 2005: 11).
Освен това запознанствата онлайн ускоряват общуването (Virilio, 1999: 61–62), защото ни дават възможност да общуваме с повече хора за същото време и защото намаляват времето, което пропиляваме в очакване. Вече не е нужно да чакаме дни до следващата среща или дори часове до вечерния телефонен разговор, можем да получим отговор веднага, и дори той да се забави, закъснението му на свой ред ще казва нещо. Казват например, че ако получа отговор едва на следващия ден, другият има неутрално отношение към мен. Но ако отговорът дойде същата вечер, другият се интересува от мен, ако е незабавен, ме обича, ако се налага да чакам с дни, ме отблъсква (Jones, 2007: 128–129).
Настина, това интензифицирано общуване може да не доведе до любов. Но то ми обещава радостите на всяко пътуване – да опознавам, да преживявам, да опитвам, да променям, да си тръгвам. Да се наслаждавам на свободата на чужденец, необвързан с правила и необременен от задължения. Любовен туризъм.
Негативно заключение
При едно запознанство онлайн не мога да разчитам на всекидневни знания.[10]
Във всекидневния си живот знам маса неща, които не могат да бъдат тематизирани, без да бъдат проблематизирани, без да се превърнат в проблем. Например знам как се заговаря друг, кога е уместно да го заговоря, че той отвръща топло или хладно, защо може да е хладен, каква дистанция да поддържам, за да не изглеждам напорист.
Разбира се, тези мълчаливи знания трудно могат да бъдат описани. Те са твърде зависими от ситуацията, твърде несигурни, тяхното значение се разгръща като един неопределен хоризонт от какво, как, защото, за да, ако, че, винаги, отново, и така нататък. Освен това аз не се ориентирам само по всекидневните си знания. Напротив, ориентирам се също по посоките на желанието си, по триангулацията на тревогата си, по опорните точки, които често опитват да опишат с понятието идентичност. Нещо повече, всекидневните знания лесно преминават в незнание. Например, макар да ми се струва, че знам как да заговоря друг, лесно може да се окаже, че знанията ми са недостатъчни или неадекватни.
Но въпреки това всекидневните знания очертават областта на това, което може да се очаква. Тъй като при запознанствата онлайн не мога да разчитам на такива знания, може да се очаква всичко. Тъкмо поради това, за да взимам решения, се налага да пресмятам рискове и ползи, да уравновесявам, да оптимизирам, да контролирам. Запознанствата онлайн може да правят любовта по-лека или по-бърза. Но те я превръщат в апарат на сигурност.[11]
Лично заключение
В крайна сметка литературата върху онлайн запознанствата ни учи да обичаме благоразумно и пестеливо. Но любовта е дар. Един от даровете, за които никога не може да бъде въздадено достатъчно. Поради това пестеливата и благоразумна буржоазия често е виждала в нея бродещия призрак на едно прахосване.
Библиография
Вацов, Димитър. 2016. Това е истина!. София: НБУ.
Деянов, Деян. 2016. „Некласическа интенционална аналитика на интрасубективността: методологическите микроскопи на социоанализата“, доклад, представен на конференция „Праксеологическият обрат: от етнометодология към социоанализа“, проведена в ПУ „Паисий Хилендарски“, 26–27.11.2016 г.
Киркегор, Сьорен. 1987. Дневник на съблазнителя. София: Народна култура.
Коев, Кольо. 2017. Етнометодология и логика на всекидневното разбиране. София: НБУ.
Кюркчиев, Симеон. 2017. „„Себе си“ като проект: Психологичните игри на ставане-друг“. Семинар БГ, 14, (последно посетен на 20.11.2017 г.).
Роуз, Никлас, Рабиноу, Пол. 2016. „Биовластта днес“. Социологически проблеми, 3–4, 110–141.
Тенев, Дарин. 2018. „Модалности, модализации, модални преходи“. Социологически проблеми, 1, 196–218.
Baudrillard, Jean.1984. De la séduction. Paris: Denoël.
Bridges, John. 2012. The Illusion of Intimacy: Problems in the World of online dating. New York: Clio.
Cavell, Stanley. 2006. Philosophy The Day After Tomorrow. Harvard: Harvard UP.
Cavell, Stanley. 1969. Must We Mean What We Say? Cambridge: Cambridge UP.
Dating Expert. 2017. Press Room, (последно посетен на 20.11.2017 г.).
Davies, Laurie. 2013. Love at first click: The ultimate guide to online dating. London: Simon & Shuster.
Deangelo, David. 2001. Double Your Dating: What Every Man Should Know About How to be Successful with Women. Self-published.
Ewald, François. 1986. L'État Providence. Paris: Grasset.
Facebooklovestories. 2017. Alexa and Devin. Facebooklovestories.com, (последно посетен на 20.11.2017 г.).
Felman, Shoshana. 1983. The Scandal of the Speaking Body: Don Juan with J. L. Austin and J. Derrida, or Seduction in Two Languages. Stanford: Stanford UP.
Foucault, Michel. 2004. Sécurité, Territoire, Population: Cours au Collège de France (1977-1978). Paris: Gallimard, Seuil.
Holden, Greg. 2005. Absolute Beginner's Guide to Online Dating. Indianapolis: QUE.
Jones, David. 2007. The Art of Internet Dating: The Definite Practical Guide. Melville: The Oracle Press.
Krämer, Ralf. 2000. Über Human Capital und Informationsrenten, Cyberlords und modernen Sozialismus Zeitschrift fuer Sozialistische Politik und Wirtschaft 5.
Laplanche, Jean. 1970. Vie et mort de la psychanalyse. Paris: Flammarion.
Luhmann, Niklas. 1982. Liebe als Passion: Zur Codierung von Intimität. Frankfurt am Main: Suhrkamp.
Monas, Steve. 2006. Chemistry and numbers: the online dating guide. New York: Fast Books.
Oyer, Paul. 2014. Everything I needed to know about economics I learned from online dating. Boston: Harvard Business Press.
Slater, Dan 2013. Love in Times of Algorithm: What Technology Does to Meeting and Mating. London: Penguin.
Smith, Eric. 2013. The Geek's Guide to Dating. Philadelphia: Quirk Books.
Ulick, Terry, Wodtke Alyssa. 2005. Truth, Lies, and Online Dating: Secrets to Finding Romance on the Internet. Boston: Thomson.
Virilio, Paul. 1999. Politics of the Very Worst. New York: Semiotext(e).
[1] Това обобщение на литературата върху запознанствата онлайн се основава върху Deangelo, 2001, Holden, 2005, Ulick, Wodtke, 2005, Monas, 2006, Jones, 2007, Bridges, 2012, Davies, 2013, Slater, 2013, Oyer, 2014. То включва всички заглавия, до които имах достъп по време на писането на статията, но не обхваща напълно съществуващата литература и не може да претендира за представителност. При все това ми се струва малко вероятно анализът на по-голям масив от текстове да отведе до несъпоставими резултати. Но трябва да се има предвид, че характерът на тази литература зависи от развитието на платформите за онлайн запознанства. Например, ръководствата от последните години се фокусират в значително по-голяма степен върху ефективността на визуалното представяне и рационалността на решенията, взимани от потребителите след като възходът на Tinder през последните години доведе до намаляването на относителното значение на текста в представянето на себе си.
[2] Да изпъкнеш сред другите предполага стойност. Не разменна или потребителна, потенциална стойност. Но един потенциал има стойност, доколкото може да бъде актуализиран. Не доколкото може да бъде превърнат в актуална стойност. Доколкото актуализирането му не е невъзможно, доколкото има надежда да стане действителен. Разбира се, това е особена форма на надежда. Тя е по-близо до надеждата да спечелиш от една игра на късмета, отколкото до надеждите на всекидневния живот. Но сайтовете за запознанства извличат от тази надежда, от потенциалната стойност на профилите в тях, актуалната стойност на една печалба, която може да бъде мислена като рента върху достъпа до информация (Krämer, 2000). Капитализъм на надеждата (Роуз, Рабиноу, 2016).
[3] Този случай е реконструиран въз основа на профил в match.com, използван като пример в Holden, 2005, както и въз основа на Facebook профилите и личните сайтове на съответното лице и съпругата му. Разбира се, както и при следващите няколко случая, това е само възможно описание на случилото се, което не мога да верифицирам. При реконструкцията на случаите, анализирани в статията, са игнорирани разликите в препоръките, които ръководствата за онлайн запознанства отправят към мъжете, жените и ЛГБТ потребителите. В това отношение трябва да се отбележи, че тези разлики по-скоро допълват и персонализират, отколкото видоизменят основните принципи, върху които се основава анализа.
[4] Това схващане за риска се опира на Foucault, 2004: 63; Ewald, 1986: 125–132.
[5] Този случай е реконструиран въз основа на профил в Match.com, използван като пример в Holden, 2005, както и въз основа на Facebook профилите и личните сайтове на съответното лице и съпругата му.
[6] От друга страна, ако вложеното в общуването с другия е твърде малко, то може да се окаже лишено от стойност. За да бъде избегнат този риск, то трябва да прави разлика, без същевременно да ангажира с определено желание или съдържание. Един пример как може да бъде постигнато това: Популярен корейски сайт за запознанства предлага на потребителите срещу скромна допълнителна такса да подарят виртуална роза на трима предпочитани други. Розите не оказват влияние върху потребители, които са уверени в стойността си. Но те увеличават значително положителните отговори от страна на масата потребители, които не са благословени с такава увереност. Защото думите са евтини и често са отвръщали на прояви на интерес, които са се оказвали лишени от стойност. Докато виртуалната роза гарантира, че другият им придава стойност, която надхвърля потенциалната стойност на един интересен профил и следователно че рискът вложеното в общуването с него да бъде пропиляно е значително по-малък (Oyer, 2014: 49). Но в крайна сметка какво означава една роза? Повече в сравнение с множеството други, които не я получават. Но едно безплътно, формално, призрачно повече. Различителна стойност.
[7] Позоваването на „Междузвездни войни“ е взето от история на запознанство, сходна с използваната дотук, която открих в Smith, 2013.
[8] Този случай е реконструиран въз основа на отговорите на въпроси от потребителя #sportysmile12 в микроблоговете #datechat и #datingbydavid.
[9] Внимателен анализ на отношението между неолибералните режими на пресмятане и тревожността виж в Кюркчиев, 2017.
[10] Това схващане за всекидневните знания се опира на концепциите на Коев, 2017; Вацов, 2016; Тенев, 2018; Деянов, 2016.
[11] В смисъла на Foucault, 2004: 46–48: „Дисциплината е същностно центростремителна. Искам да кажа, че дисциплината функционира, доколкото изолира пространство, определя сегмент. Дисциплината концентрира, тя центрира, тя затваря. Първият жест на дисциплината е очертаването на пространство, в което властта и механизмите на властта й действат напълно и неограничено. ... Виждате, че апаратите на сигурност, както опитах да ги реконструирам, напротив, непрекъснато се стремят да се разширяват, те са центростремителни. В тях непрекъснато се интегрират нови елементи... Второ, втора голяма разлика: дисциплината по дефиниция регламентира всичко. Дисциплината не оставя нищо да й се изплъзне. Тя не само не оставя да се прави (laisse faire), а принципът и е че дори най-малките неща не трябва да бъдат оставяни на самите себе си. Най-малкото нарушение на дисциплината трябва да бъде обхванато с толкова повече грижа, защото е малко. Апаратът на сигурността, напротив, както виждате, оставя да правят (laisse faire). Не че оставя всичко да се случва, но има ниво, на което да оставяш да правят (laisser-faire) е необходимо. (...) С други думи, дисциплината не третира детайла по същия начин, както апаратът на сигурността. Дисциплината по същество има функцията да предотвратява всичко, преди всичко детайлите. Сигурността има функцията да се захваща за детайлите, които няма да бъдат оценявани сами по себе си като добри или лоши, за които ще се захваща като за необходими, неизбежни процеси, като природни процеси в широкия смисъл, и ще се захваща за тези детайли, които са такива, каквито са, но не са разглеждани като релевантни сами по себе си, за да постигне нещо, разглеждано като релевантно, доколкото е ситуирано на нивото на населението. И трета разлика. В основата си как процедират дисциплината и правните системи? Е добре, те реартикулират всичко в съответствие с код, такъв, че разрешава и забранява. ... В апарата на сигурността, който опитвах да ви представя, ми се струва оправдано да се каже, че не се застава нито на гледната точка на предотвратяваното, нито на гледната точка на задължителното, а на достатъчна дистанция, за да може да се схване точката, в която се случват нещата, независимо желани или нежелани. Тоест опитва да ги обхване на нивото на тяхната природа ... на нивото на тяхната ефективна реалност“.
Биографична справка
Доц. д-р Тодор Христов се занимава с изследвания на властта, критическа теория и постколониални изследвания, теория на медиите. Той е доктор по теория на литературата и социология. Основните му интереси като университетски преподавател са в областта на теория на литературата, подходи към изследването на визуалната култура, теория на словесното художествено творчество, литературната власт, литература и национализъм.
