Резюме: Текстът представя българска Фейсбук група, предназначена за запознанства на вегани, както и резултатите от антропологични интервюта с любовни двойки, чиито съвместен живот е опосреден от тази идеология. Анализът проследява взаимовръзката между ежедневните практики на потребление/не-потребление на месо и легитимирането през тях на възможността за съвместен любовен живот.
Ключови думи: веган, сайтове за запознанства, хомогамия
Abstract: The text presents a Bulgarian Facebook dating group created for vegans, as well as the results of anthropological interviews with love couples, whose life is mediated by this ideology. The analysis tracks the interrelationship between everyday practices of consumption /non-consumption of meat and the legitimacy they give to the possibility of a common love life.
Keywords: vegan, dating sites, homogamy
Веган. Все по-често това определение сякаш завихря около себе си редица полемики в публичното пространство. Наред с всички вицове и забавни истории около „модерната диета”, то попада върху храни, магазини, барове, пекарни, ресторанти, магазини за облекло, книги и дори... върху любовта.
Съществуващите социални изследвания на този тип диетичен режим се фокусират предимно върху мотивите и ценностите, които стоят зад решението да се стане вегетарианец или веган. Самите вегани описват избора си като идеологически. В този смисъл той се свързва с желание за изява на лична идентичност (Lindeman and Stark, 1999, 2000; Fox and Ward, 2008), с част от съзнателно избран житейски проект (Giddens, 1991; Larsson et al., 2003). Носителите на културата говорят както за вътрешни причини като етика, здраве, отвращение от месото, така и за влияние от страна на социалния кръг на приятелите, семейството, училището, социалното въображаемо в медиите и популярната култура. Основен фактор обаче не само за навлизането в практиките на веганизма, но и за тяхното устояване остават значимите други. Именно в този контекст темата за любовта и нейните граници се оказва изключително актуална, макар и непроблематизирана до този момент. Макар че силата на любовта е тази, която може да събере различните, да срути стереотипите и да опрости недостатъците, когато става въпрос за веганизъм, нещата не са толкова прости.
Улрих Бек (Beck, 1992) предполага, че значението на социологическите променливи като пол, класа и етническа принадлежност е променено през последните десетилетия. Хората се сблъскват със сложно разнообразие от възможности във всички области на живота. Вследствие на това идентичността се определя повече от начина на живот или действителните практики на хората, отколкото от класическите различия, въпреки че социално-демографските характеристики на потребителите все още могат да окажат влияние в определени области. Рутинните действия са рефлексивно отворени за промяна, което прави самата идентичност отворена за промяна (Giddens, 1991). В тази перспектива консумацията на храна може да се разглежда като съзнателен избор, който хората правят в късната модерност. Да станеш веган е съставен компонент от това, което Антъни Гидънс ще нарече „житейски проект“ (Giddens, 1991) – начин на живот, последствията от който са сериозно осмислени. В този контекст преходът към веганизма може да бъде разглеждан като базиран на знание, а индивидите – като носители на това знание (Giddens, 1987).
Темата за любовта също може да бъде разглеждана като част от този проект. Тук ще покажем обаче, че нейната основна идеологическа характеристика на рушене на всякакви граници се оказва нерелевантна при наблюдението на едно доста затворено веган общество, което търси тази любов предимно сред собствените си редици. Поради чувство за избраност или за неразбиране от страна на другите, веганите са все по-склонни да отхвърлят възможността за романтична връзка с някой „карнист“.
Раждат се веган групи за запознанства и приложения за мобилни телефони, в които не всеки е добре приет. Дали това е защитна реакция срещу възможните враждебни коментари или проява на нетолерантност, трябва да бъде изследвано много внимателно и като се има предвид, че да си веган, според самите членове на общността, не е просто хранителен режим или съвкупност от ограничения. То е начин на живот и гледна точка. Веганизмът има своя „свещена” реторика, свързана с една единствена дума – състрадание. Абсолютно и лишено от лицемерие, към всяко живо същество и към себе си. Веганите не строят храмове, просто защото вярват, че всеки се ражда с такъв – тялото, което трябва да бъде опазвано чисто и третирано с уважение. А свръхестествената сила е душата, която всяко живо същество носи. Въз основа на тези разбирания, веганизмът определя своите допустими морални граници, създавайки завършена религиозна система.
Същевременно, много хора виждат в него сравнително ново течение на агресия или пък на скъсване с традициите, ужасени са от „кървавите” веган протести и са отблъснати от настоятелността на групата от последователи.
Какво всъщност е веганизмът?
Веганизмът започва своето съществуване като разновидност на вегетарианството. През ноември 1944 г. в Лондон секретарят на Лестърското вегетарианско дружество (Leicester Vegetarian Society) Доналд Уотсън кани на среща други пет вегетарианци, които не консумират млечни продукти. На тази среща той измисля думата „веган” като взима първите три и последните две букви от английската дума за вегетарианец – „vegetarian”. Тогава започва издаването на информационен бюлетин „Веган новини” (Vegan News). След първия брой на бюлетина в редакцията са изпратени повече от 100 писма, едно от които е от Джордж Бърнард Шоу, който решава да се откаже от яйцата и млечните продукти. По-късно през същия месец Уотсън и 24 последователи на течението основават Веганското дружество (The Vegan Society) – най-старата веганска организация в света.
През 1949 г. Лесли Дж. Крос, член на дружеството, отбелязва, че няма приета дефиниция за веганизма и предлага следната: „принцип за еманципация на животните от експлоатацията на хората”. През 1951 г. Веганското дружество дефинира веганизма като „доктрина, според която хората трябва да живеят без да експлоатират животните”. През 1979 г., когато дружеството е регистрирано, дефиницията е променена. Според новата такава веганизмът е „... философия и начин на живот, който се стреми да изключи – доколкото е възможно и осъществимо – всички форми на експлоатация на и жестокост над животните за храна, производство на дрехи или каквато и да е друга цел; допълнително подпомага развитието и използването на неживотински алтернативни продукти за благото на хората, животните и околната среда. От гледна точка на диетата, означава преустановяване на употребата на продукти, получени изцяло или частично от животни“.
Днес веган организации има по целия свят. Основната им кауза е свързана със защитата на животните, но освен това веганизмът е насочен към подобряване на здравето и проява на състрадание. Вече може да се говори за цялостна веган култура, дори и в България. Има веган магазини, ресторанти, пекарни, стоки. Много от ресторантите, които предлагат месо, обозначават в менютата си храните, които могат да се консумират от вегани. Организират се дори веган фестивали, базари и други събития.
Емпиричните изследвания идентифицират поне три типа вегани: традиционните, организираните и индивидуалистичните (Larsson et al., 2003).
Традиционните вегани (Conformed Vegans) се социализират често в групи на други вегани и целят да отговарят на изискванията на определено групово поведение, опитвайки се в голяма степен да имитират другите. Повечето обаче се оказват с не толкова силни убеждения и често отпадат от течението, ако не преминат към групите на организираните или индивидуалистични вегани.
Организираните вегани (Organized Vegans) вярват в ценностите и идеологията на веганизма. Те се свързват силно с етиката към животните, равенството, солидарността. Много от тези вегани са разработили и развили своя веганска идентичност. Те са тези, които търсят общественото внимание, разпространяват веган информация и участват в акции срещу McDonald’s например. Много често поддържат контакти с други вегански/вегетариански групи. Крайна фракция на тази група вегани са войнстващите вегани, стигматизирани в медиите поради своите по-агресивни протести.
Индивидуалистичните вегани (Individualistic Vegans) също са силно мотивирани и убедени в своето решение да бъдат вегани, но не чувстват необходимост от обединение с други вегани. Избягват да бъдат свързвани с модните тенденции, не възприемат веганизма като тяхна идентичност и в този смисъл много по-лесно и безпроблемно общуват с месоядни. Те вярват, че съзнателното решение да станат вегани ще бъде трайно.
В сходна перспектива Елизабет Чери (Cherry, 2006) разграничава веганите според субкултурната им афилиация, като пънк и не-пънк, отново в зависимост от колективното или по-скоро индивидуалистично конструиране на тяхната идентичност. Авторката разглежда три основни аспекти на техните социални мрежи – дискурс, подкрепа и въвлеченост, които показват, че поддържането на веган лайфстайл не зависи толкова от личното желание или следването на определени норми, а в много по-голяма степен от участието в социални мрежи, които подкрепят веганизма. Изследването показва, че колективната идентичност е важна, но не е достатъчна, за да се удържа участието в едно толкова дифузно социално течение като веганизма. Поддържането на вегански лайфстайл не зависи толкова от индивидуалната решимост, от субкултурните норми или колективната идентичност, а от това да имаш силни социални мрежи, които подкрепят веганизма. В този смисъл пънк и не-пънк веганите имат различен дискурсивен опит. Докато при първите става въпрос за колективни дискурсивни рамки, които формират публика, и усвояване на основните постулати на веганизма през пънк субкултурата, то не-пънк веганите не познават много други вегани, обсъждат диетичния си режим предимно с не-вегани и научават за движението главно от информационни материали и книги. В резултат се оказва, че първите поддържат много по-стриктни вегански практики от вторите.
Както видяхме, значимите други и мрежите от контакти и дискурсивните практики на споделяне на обща опитност се оказват от изключително значение за развиването и удържането на веганска идентичност. Отскоро и в България съществува група в социалната мрежа Facebook, наречена „Български вегански съюз”. Тя осигурява възможност на хора със сходни възгледи да обсъждат темите, които ги вълнуват. Най-дискутирани в нея са насилието над животните, хранителните режими и развитието на веган културата. Макар много хора да свързват веганизма с диета или модерна култура, потребителите в тази група абсолютно единодушно го възприемат като начин на живот, който изхожда от идеята за състраданието и почита всяка форма на съществуване. Ето защо считат за напълно противоестествено да се консумира мъртва плът или пък да се отнема живот заради храна. Макар че често течението бива асоциирано с актуалните напоследък „супер” храни или пък с адаптирани веган продукти, повечето последователи споделят, че се придържат към консумацията предимно на плодове и зеленчуци и разказват, че въпреки легендите, да си веган не е по-скъпо, понеже имаш много по-малко изкушения. Веганизмът за тях не е и система от ограничения, с което се различава, например, от религиозните пости. Въздържането от месо и животински продукти се приема напълно естествено и биологично логично.
Да си веган не е свързано само с храненето, но и с избора на козметика, дрехи, консумативи, медикаменти и дори автомобил. Това се отразява на целия живот: от местата, които посещаваш, до възпитанието на децата и съответно – до изборите, които правиш по отношение на човека до себе си.
Веганизъм и любов или какво е да имаш приятелка-сериен убиец
Раса, националност, майчин език, професия, финансови възможности, социален статус, възпитание, хобита и интереси – има много неща, по които хората се различават. Обаче в контекста на съвременната любов тези различия често се разглеждат като незначителни. Веганите са изключително толерантни в своята общност, където никой няма да те осъди заради сексуалната ти ориентация или месечния ти доход. Дори се поощряват различията, като всеки получава множество възможности да определи и изрази своята идентичност. Но по отношение на външния свят, по отношение на „другите”, последователите на веганизма са често съвсем безкомпромисни, признавайки, че не могат да имат връзка с някой, който не изповядва техния мироглед. Оказва се, че съществуват много препятствия за „смесена“ връзка и те често не могат да бъдат преодолени. Това предпоставя създаването на веганска общност с възможности за комуникация и срещи от по-затворен тип, при която „излишните“ да не преминават през съответния „веган филтър”.
И все пак, дали е възможно да съществува здрава връзка между веган и почитател на добре приготвеното месо и какво е необходимо за това? В чуждестранните електронни медии могат да се прочетат десетки журналистически статии, които разглеждат този проблем. Съществуват двойки, които преодоляват това голямо, според тях, различие в гледната си точка към света. Според статия по темата, публикувана в The Vegan Society (Orde, 2016) най-важно за съвместното съжителство на веган и човек, който консумира животински продукти, са уважението, комуникацията и личното пространство. Други материали също подкрепят това твърдение или разказват истории за това как любовта побеждава неприятното противоречие и не след дълго и двамата партньори се радват на своята щастлива веган връзка. Но какво се случва, когато месоядният партньор не желае да се промени и защо е толкова невъзможно за някои вегани да обичат различния от тях във века на толерантността?
Според статия на Анжелик Прю в Huffington Post (Preux, 2016), за да се разбере това явление, трябва да се има предвид, че да си веган не е просто диета, а се отразява на всеки аспект от живота. „Да приемам запаси от мъртви животни в хладилника си, да гледам как се готвят в тиганите ми и да усещам миризмата на печено месо в къщата си би ме побъркало”, споделя авторката. След това допълва, че когато си партньор с някого, вие пазарувате заедно, готвите си и делите разходите за общите консумативи. Но тя не би могла да финансира покупки, които не са веган, или да приеме консумацията им от своя партньор. „За мен би било невъзможно да обичам някого, който си затваря очите за страданието на другите или за последствията от своите действия и избори в живота”, пише Прю. И изобщо не е единствената, която изразява толкова крайно мнение. Виждаме, че представата за любовта тук се припокрива с ежедневните практики на съвместно съществуване, а те, от своя страна – с редица консуматорски рутинни действия, които могат да родят принципни идеологически противоречия. Подобно овсекидняване на представата за любовта лесно поставя основата на солидни разделения, изграждани на базата на лайфстайла на различните партньори.
За да се осигурят възможности за запознанства между вегани, вече има създадени редица мобилни приложения, като KaleDate App, Lettuce Love, Vegan Singles, Vegan dating и много други. Да вземем например KaleDate App. То работи както повечето обикновени приложения за запознанства. Първо, потребителят трябва да заяви своите пол и сексуалност. Веднага прави впечатление големият избор от полове и сексуалности. Има цели девет възможности за пол – мъж, жена, non binary (лице без принадлежност към нито един от двата пола), трансджендър (трансполова личност, чиято полова идентичност не отговаря на пола, който е приписан при раждането), транс мъж (трансджендър мъж, който е записан като жена при раждането), транс жена (трансджендър жена, която при раждането е записана като мъж), цис мъж (лице с първични полови белези на мъж, което се определя като мъж), цис жена (лице с първични полови белези на жена, което се определя като жена) и възможност „други”, ако лицето не се припознае в нито едно от изброените. По отношение на сексуалността потребителят избира между хетеросексуален, хомосексуален, бисексуален, пансексуален (влечение към всички възможни полове), полисексуален (привличан от множество полове) и асексуален (човек без сексуални влечения). След това потребителят попълва информация за себе си – дата на раждане, къде живее, дали има деца. Освен това бъдещият абонат на приложението посочва своите интереси, като възможностите за избор са: йога, медитация, готвене, пътуване, домашни любимци, четене, кино, отглеждане на растения, спорт, музика и доброволен труд. Разбира се, всеки може да напише нещо допълнително за себе си, но тези интереси са посочени като водещи в групата на веганите. Освен това може да бъде уточнено дали се търси среща, приятелство, връзка или отворена връзка. Полето, което няма да бъде открито в обикновените приложения за запознанство, е свързано с диетата. Тук обаче потребителят избира между веган, етически веган, веган, който яде вредна храна, алкален веган, веган суровоядец, фрутарианец – който яде само плодове, „80–10–10” (плодова диета само със сурови продукти, като дневното меню трябва да е съставено от 80% въглехидрати, 10% протеини и 10% мазнини), HCLF (веган диета с високо съдържание на въглехидрати и ниско съдържание на мазнини) и суровоядец до четири часа. След като цялата информация е попълнена, потребителят може да разглежда профилите на другите, както и те – неговия. Когато някой потребител ти стане симпатичен, можеш да му изпратиш покана за приятелство, съобщение или покана за любов, с която показваш интереса си. Ако от другата страна също има интерес, започвате да комуникирате.
Посочените различия не са просто някаква формалност. Представянето на приложението е изградено върху тях: „Какво ще кажете за веганите суровоядци, 80–10–10 или суровоядците до четири часа? Сортирайте хората според специфичната им диета...”, това гласи част от представянето.
Каква обаче е ситуацията в България? Единствената българска група за запознанства, предназначена специално за вегани, се намира в социалната мрежа Facebook. Групата е от затворен тип, има над 600 членове и се нарича „Необвързани Вегани”. След създаването си преди няколко години, групата добива широка популярност и провокира появата на друга – „Необвързани Вегани тире Уфолози”, чиято цел е да осмее първата. Въпреки този негативен обществен отзвук, оригиналната група за запознанства е все още активна и членовете ѝ изглеждат доста свързани помежду си. Достъпът до групата не е лесен и изисква поне минимална проверка с цел защита на членовете от нападки и присмех.
Присъединяването на нови членове се извършва след изпратена молба. Администраторите преглеждат профила на съответния потребител в социалната мрежа и преценяват дали е подходящ за групата, като основните условия са да е веган и необвързан. При съмнение за последните две, администраторите изискват допълнителна информация от лицето. По-голямата част от членовете живеят в София. Възрастта им варира в границите 20–50 г. Участват хора с най-разнообразни професии и хобита, представители на различни субкултури, с различен стил и начин на живот. Важно е, че това пространство не е просто за запознанства, а за такива с цел създаване на семейство. Вътре хората обсъждат интересите си, актуалните теми от деня или мнението си по обществени въпроси. Често се публикува информация за веган протести и веган срещи. Срещат се и обяви – някой пише кой е и какъв човек търси и очаква отговор. Членовете могат също така да разгледат профилите на всички участници и да се свържат лично с избраните. Те често биват поощрявани да са активни, като се дават примери с щастливи семейни двойки, които са се запознали именно в групата.
Враждебна реакция може да се срещне, когато става въпрос за консуматори на месо и животински продукти. Хората, които не са вегани, биват наричани „мършояди”. Общото мнение за различността в това отношение е негативно. На въпроса дали е възможна връзка между веган и „мършояд”, по-голямата част отговарят отрицателно.
Според повечето изказани в групата мнения основната причина за неуспеха на смесените връзки е ценностната система. В повечето случаи става въпрос за различното отношение към света, което води до появата на проблеми при отглеждането на децата, проблеми с роднините, които обвиняват родителя веган, че не отглежда правилно своето дете, натякване за избора и т.н. Една от участничките в дискусията в заключение заявява, че е най-добре веганите да са със „себеподобни”, освен ако другият не е готов да се промени и да приеме веганизма. Добавя, че е нормално да не си безразличен, ако човекът до теб е напълнил тялото си „като морга с трупове”.
Независимо от разнообразните мнения по поставения въпрос, ясно е, че членовете на групата категорично разделят себе си от месоядните, та дори и от вегетарианците. Това разделение между „ние” и „те” е мислено като съвсем нормално и никой не го оспорва. Създава се усещането, че веганите приемат себе си като по-развити и малко или много връзката с партньор, който не е веган, би имала за цел неговата промяна. Нещо като съдействие.
Интересен момент от смесената връзка е свързан с децата. Ако толерантността позволява на двама души да живеят заедно по различен начин, къде свършва тази толерантност, когато стане въпрос за правилното отглеждане на детето? В интернет пространството се води голям дебат по темата. Електронните медии съобщават за случаи, при които деца са отнемани от родителите им, защото начинът на живот на последните вреди на здравословното им развитие. В Италия дори е внесен проектозакон, който забранява подлагането на лица под 16 години на хранителни режими, лишени от основни елементи за здравословното израстване на децата. Противниците на проектозакона изтъкват, че затлъстяването е много по-голям проблем в страната и че само 1% от малолетните лица са подложени на хранителен режим, който изключва месото и млечните продукти.
Има голям брой статии и изследвания, които защитават тезата, че диетата, която изключва месо и млечни продукти, е полезна за младите организми. С такова становище излизат през 2015 г. Американската академия по педиатрия (American Academy of Pediatrics) и Академията по хранене и диети (The Academy of Nutrition and Dietetics) (Hayes, 2017). Въпреки положителната оценка, която някои институции и специалисти дават на този вид хранене, има хора, които не са съгласни децата им да бъдат отглеждани и възпитавани като вегани.
Една от интервюираните от мен млади двойки е именно от смесен тип.[1] Успяват да съжителстват „добре... поне по отношение на храната”. С голяма доза хумор поговорихме за проблемите, които съществуват в такъв тип връзка.
„Понякога е много дразнещо... принципно е дразнещо да си след мъж в кухнята, пък какво остава като трябва да гледаш мазнината, която е текла по скаричката, защото той си е правил кюфтета. Често спорим, всъщност напоследък повече си говорим за това. Обаче не е причина да не сме заедно. И той се дразни, особено като непрекъснато питам в ресторантите кое какво съдържа, отегчава се. Но е въпрос на навик. Поддържаме баланс. Аз се опитвам да не се вманиачавам, а той пък е по-внимателен. Всичко е въпрос на разбиране и компромис”.
На въпроса за децата се включва мъжът:
„В никакъв случай не бих отгледал детето си като веган. Бих му давал както месо, така и яйца и млечни продукти, стига да не са от партидите на масовото производство. Обаче ако стане веган в някакъв момент, няма да имам нищо против. Но не става въпрос само за мляко и месо. Като цяло всички изкуствени продукти и обработени храни ще отсъстват от менюто на детето. Виждам как влияят на моето тяло. Имам алергии и дълго се борех с излишните килограми. Не е приятно. Обаче що се отнася до домашни продукти, детето ще ги яде. Има право да ги опита”.
Жената е съгласна.
„Понеже имаме планове скоро да си имаме бебе”, продължава тя, „този въпрос сме го обсъждали доста. В началото много се карахме и дори ми е хрумвало, че не можем да създадем семейство заедно. Обаче той, пък и приятелите ми, успяха да ме убедят. Двадесет и три години съм се хранила със сирене и месо, не мога да лиша детето си от това да познава вкуса. Но тайно се надявам да вземе решението, което взех аз”.
„Веганството е начин на живот!”, единодушни са всички респонденти на възраст между 18 г. и 60 г. Причините за решението за промяна при всеки са различни, но изпитаното удовлетворение от избора е несъмнено. По-голямата част от хората отказват месото и млечните продукти заради здравето си, а впоследствие започват да се интересуват от животните и етичните проблеми. Но има и такива, които стават вегани основно защото са против насилието. На въпроса дали е скъпо да си веган отново получаваме единодушен отговор – не. Разбираме, че има и скъпи продукти, но веганите основно се хранят с плодове и зеленчуци, които са евтини.
За любовта обаче нашите събеседници имат различно мнение. Тези от тях, които са станали вегани по време на връзката си, не намират проблем в смесените отношения. За своя опит ни разказва Светлана, която е на 42 г. Макар вече да го е обмисляла, тя става веган заради конкретно интервю, което гледа по телевизията. Не ѝ харесва идеята за насилието над животните и употребата на месото им. Партньорът ѝ обаче консумира месо и млечни продукти. „Тук вече е въпрос на конкретни взаимоотношения и на интелигентност на хората, които съжителстват. Не приемам нито да налагам собствената си воля, нито на мен да ми налагат. Човекът, с който съм, разбира моите разбирания, дали ги приема, дали не ги приема, дали яде от моите гозби. Когато иска да яде нещо друго, или ми казва да му направя, или отиваме някъде и си поръчва каквото иска. Не е нормално според мен и не е адекватно изобщо да се поставят такива условия”, споделя тя.
Подобен е случаят и при Петър. Той е на 52 г. и има дългогодишен брак. От осемнадесет години не консумира месо. Причината да вземе това решение става интересът му към медитативни практики. По-късно започва да открива още мотиви за избора си. Това по никакъв начин не пречи на брака му, от който има и дете. „Ако партньорът е истински партньор, той ще приеме другия такъв, какъвто е”, категоричен е той.
Оксана е на 36 г. и става веган преди една година. Причината за това са здравословни проблеми. Възмущава се и от насилието върху животни. Към момента на разговора ни е омъжена и за брака с месояден разказва:
„Моят съпруг не е веган, нито вегетарианец, но ме разбира, не ми оказва натиск и много често дори ме насърчава да готвя нещо веганско. Той вижда положителното въздействие на веганската храна върху здравето – както върху моето, така и върху неговото. Съпругът ми също е и много състрадателен. Така че и относно насилието над животни сме единодушни. Но имаме доста голям напредък. От около година все по-рядко ме моли да му готвя с месо”.
Нейният избор е променил живота на партньора ѝ, който преди е консумирал месо всеки ден. Сега го прави веднъж на няколко месеца. Това е типичен и често срещан пример при смесените двойки.
Не всички обаче са толкова толерантни. Описаните тенденции рязко се променят при представителите на възрастовата група до 30 г.
Антон е на 28 г. и е веган от година и половина. Решението му е продиктувано от несъгласието му с начина, по който се отглеждат животните за консумация. Той е толерантен към хората, които не споделят разбиранията му, но по отношение на интимните отношения и съвместното съжителство с такива хора, заявява: „Много е трудно да си съвместим с човек, който не споделя твоите разбирания. И почти е невъзможно”. Разказва ни, че не обича да ходи на места, където се продават животински продукти, а това би затруднило евентуална връзка. Освен това приготвянето на храна ще отнема повече време.
Дългогодишната връзка на Владислав, 25-годишен, се разпада, защото след като решава да стане веган, приятелката му отказва да уважи избора му. Той разказва как тя се чувствала зле от факта, че не знае какво да му сготви и се опитвала да го убеди да се завърне към консумацията ако не на месо, то поне на млечни продукти. Именно тази проява на неразбиране става причина за прекратяване на връзката, а към днешна дата интервюираният не може да си представи отново да има връзка с някой не-веган и заявява: „Няма как да съм с човек, който не е веган, защото не е с моето мислене, не е с моите ценности”.
Той не е единственият, който отхвърля тази възможност. Явор е веган от десет години и вегетарианец от още десет преди това. Да си веган, според него, това е „начин на живот, който изключва насилието”. Избира веганизма, за да е с чиста съвест и да бъде щастлив. По отношение на любовта споделя:
„Истината е, че не бих могъл да имам връзка с човек, който яде животни. Причината е проста. Трудно ми е да приема, че мога да бъда с, да обичам някой, който би наранявал, би убивал. Това е все едно да имам приятелка, която е сериен убиец“.
Ако приемем твърдението на Ева Илуз, че любовните мъки са резултат днес по-скоро от структурирането на емоционалния живот от страна на институциите, то бихме могли да видим любовния опит, в случая опосредстван от темата за консумацията на месо и състраданието към животните, като колективна арена, в която се проявяват социалните разделения и културните противоречия на капитализма (Illouz, 1997). Арена, при която любовта може да има за огледало най-ежедневното – храната. Арена, изпълнена с медийни представи, протестни акции и т.н. Специфичните хранителни консуматорски практики черпят от теми и изображения, които предлагат временен достъп до мощна колективна утопия на самоусъвършенстване, здраве и морална позиция.
Същевременно именно ежедневните практики на потребление/ не-потребление на месо са провидени от респондентите като възможност или липса на възможност за съвместни любовни практики, което изглежда, особено за по-младите, като еквивалентно на любов. Така се появява един нов фактор на хомогамия в любовта – този на яденето. Идеята, че рационалистката и консумеристката логика свеждат любовта до съвпадение на интересите и хобитата, води до представата, че можем да сме заедно, ако можем да готвим и ядем заедно.
Библиография
Beck, Ulrich. 1992. Risk Society: Towards a New Modernity. London: Sage Publications.
Cherry, Elizabeth. 2006. “Veganism as a Cultural Movement: A Relational Approach“. Social Movement Studies: Journal of Social, Cultural and Political Protest, 5 (2), 155–170.
Fox, Nick, Ward, Katie. 2008. “Health, Ethics and Environment: a Qualitative Study of Vegetarian Motivations“. Appetite, 50 (2–3), 422–429.
Giddens, Anthony. 1987. Social Theory and Modern Sociology. Stanford: Stanford University Press.
Giddens, Anthony. 1991. Modernity and Self-identity: Self and Society in the Late Modern Age. Stanford: Stanford University Press.
Hayes, Dayle. 2017. “Feeding Vegetarian and Vegan Infants and Toddlers”. EatRight, 01.11.2017, (последно посетен на 29.08.2018 г.).
Illouz, Eva. 1997. Consuming the Romantic Utopia: Love and the Cultural Contradictions of Capitalism. California: University of California Press.
Larsson, Christel, Rönnlund, Ulla, Johansson, Gunnar, Dahlgren, Lars. 2003. ”Veganism as Status Passage: the Process of Becoming a Vegan Among Youths in Sweden“. Appetite, 41 (1), 61–67.
Lindeman, Marjaana, Stark, Katariina. 1999. ”Pleasure, Pursuit of Health or negotiation of identity? Personality correlates of food choice motives among young and middle-aged women“. Appetite, 33 (1), 141–161.
Lindeman, Marjaana., Stark, Katariina. 2000. “Loss of Pleasure, Ideological Food Choice Reasons and Eating Pathology“. Appetite, 35 (3), 263–268.
Orde, Elena. 2016. “Can Vegans date Non-Vegans?”. The Vegan Society, 15.07.2016, (последно посетен на 29.08.2018 г.).
Preux, Angélique. 2016. “Is It Possible For a Vegan to be in a Healthy Relationship with an Omnivore?”. Huffington Post, 29.02.2016, (последно посетен на 29.08.2018 г.).
[1] Изследването се базира на резултатите от общо 20 дълбочинни интервюта с мъже и жени от гр. София, на възраст между 18 и 60 години, проведени през януари–март 2017 г.
Биографична справка
Йоанна Николова е студентка в специалност „Културология“ към катедра „История и теория на културата“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Основните ѝ интереси са в областта на съвременни телесни практики и консуматорска култура.
