Универсална като тематика, любовта най-често препраща към извънисторичното, макар и да създава много истории. Променливостта на формите на нейното изразяване обаче, както и непрекъснато обновяващото се определение за нея, показват, че тя също може да бъде обект на емпирично изследване от страна на социологията, антропологията и науките за култура. Можем да се вгледаме в процесите на артикулация на любовния опит, свързани с разнообразни практики, идеи, форми на отношения, нормативни рамки, социално въображаемо, дискурси.

Фокусирането на антропологията във въпросите за генеалогията, родителството и съпружеството доведе до създаването на значителен корпус от познание върху системите на родство. Засиленият интерес на социологията към анализа на класовите отношения позволи да се идентифицират в детайли социалните логики, които ръководят избора на партньор. В последните години вече се правят и редица колективни изследвания върху формите на изява и въображаемото около любовните отношения, върху връзките между любов, мобилност, глобализация и модерност, както и по-широко, върху въпроса за социалното конструиране на емоциите.

Актуалността на темата за любовта се предопределя не само от нейната екзистенциална всеобхватност, но и от няколко фактора на съвременната култура, които я превръщат в място за преживяване на колективна утопия, в секуларен ритуал, в пространство за консумация (Ева Илуз), в рефлексивен проект за себе си (Антъни Гидънс) или в публична интимна сфера, основана на демократичния компромис (Улрих Бек, Антъни Гидънс, Жан-Клод Кофман, Франсоа де Сенгли). Това показва именно, че темата за любовта се възприема като пряко свързана с идентичността и може да бъде интерпретирана през условията и начините за нейната изява в променящия се във времето културен контекст.

През разнообразни теми настоящият брой „Алгоритми на любовта“ търси отговор на въпроса кои са днес културно обусловените комуникационни кодове, през които мислим и живеем любовта. Опитваме се да отговорим на този въпрос чрез емпирични щрихи на конкретни практики в тази иначе необятна тема, а целта ни е поставянето на проблеми и очертаването на възможни полета за изследване, които остават сравнително слабо засегнати, особено в български контекст.

Възможните тематични оси около любовта са много. В случая се концентрираме върху любовната двойка. В този смисъл, когато са проблематизирани, теми като любовта към Бога, любовта между родители и деца, любов към животни, предмети, практики и т.н., те остават разгледани през призмата на търсенето на любовен партньор. Интерес за авторите на настоящия брой представлява изследването на любовта като културен текст/контекст, любовта като хомогамия, любовта като неравенство и любовта като избор.

Ния Нейкова, съставител

Корица: Владислав Петков