Резюме: Статията разглежда визиите на арабските бежанци за любовта и мъжко-женските отношения в контекста на Западния свят. Политическите имигранти често са разглеждани като заплаха, поради езика и религиозната си принадлежност. Страхът от чуждото и непознатото идва и по линия на интимното. Текстът е построен около мненията и очакванията на самите бежанци за любовта в една различна културна среда от тази, в която са отраснали.

Ключови думи: арабски свят, бежанци, любов, Изток, Запад

 

Abstract: The article explores Arab refugees’ views on love and male-female relations in the context of the Western world. Political immigrants are often seen as a threat because of their language and religious affiliation. Fear of the strange and the unknown comes also from the intimate sphere. The text is built around the views and the expectations for love of the refugees themselves, developed in a different cultural environment than the one they grew up in.

Keywords: Arab world, refugees, love, East, West

 

Взира се нагоре

и звезда съзира –

в него тя се взира!

Взира се към долината,

гроба си съзира –

в него той се взира.

Взира се в жена –

тя го измъчва и привлича,

и към него не поглежда.

В огледалото си той се взира,

чужденец съзира като него –

в него той се взира!

„Двама чужденци“ (Следа от пеперуда), Махмуд Даруиш, прев. Мая Ценова (Даруиш, 2009: 89)

Западната представа за любовта в арабския свят традиционно е „облечена” в одеждите на приказното и магичното. Близкият изток може да бъде разгледан като съвкупност от наративи, чиито шарени нишки изтъкават пъстрата черга на екзотичния арабски свят. Касидите, приказките от „Хиляда и една нощ”, странностите на халиф Харун Ал-Рашид, стереотипите за Ориента и некохерентните разкази за войните в Леванта поддържат представата за Изток, в който безвремието се мери с пясъчни часовници, а в пустинята няма какво да се случи.

От тази безкрайна „приказка” идват сирийските бежанци. Действителността, която те познават, силно контрастира с романтизирания Машрек. Самите те също имат своите представи за Европа – страхове, очаквания и надежди. Тук възниква въпросът за любовта – чакана, търсена, искана, част от един съкровен приватен свят. Тя показва живота на бежанците отвъд разказите за жертвите на войната, икономическите мигранти, изнасилвачите или успелите търговци, чийто малък или среден бизнес се развива в България. Подобен поглед обръща перспективата в една посока отвътре-навън, от личния свят и очаквания към действителността и нейните предизвикателства.

В публичното пространство често биват артикулирани отчетливи образи на търсещите и получилите убежище в страната. Всички те попадат под общия знаменател на понятието „бежанец”, без оглед на вида политическа закрила, която са потърсили, или тази, която вече са получили. По данни на Държавната агенция за бежанците в периода 2013 – 2016 г. убежище е предоставено на общо 16 410 политически имигранти. При позоваването на тази информация трябва да се направи уточнението, че тя отчита общия брой на получилите убежище в страната. В този смисъл, статистическата извадка отразява не само броя на сирийските имигранти, но и този на всички останали чужденци с предоставен статут.

Военните конфликти в Сирия, Ирак и Афганистан акумулират засилените миграционни процеси от Изток на Запад. Това, от своя страна, поставя началото на така наречената „бежанска вълна”. Тя има отглас в България, тъй като за гореспоменатия период страната приема най-големия брой бежанци в най-новата си история. Отношението към търсещите убежище би могло да се обособи като крайно положително или отрицателно. Заплахата от чужденците се подхранва от онлайн и традиционните медии. Те показват полюсни образи на получилите закрила като успели хора или като аморални младежи. Съществуват и конспиративни теории, според които Ердоган пренасочва бежанци към България, с цел възвръщане на предишните територии на Османската империя. Също така според пророчество, чието спорно авторство се приписва както на Нострадамус, така и на Ванга, се твърди, че до средата на столетието арабите ще завладеят Европа до териториите на днешна Франция.

Една от множеството линии, по които се приплъзва страхът от близкоизточните имигранти, е опасението за превземането на страната „отвътре”, чрез любовните взаимоотношения, които бежанците биха имали с българските жени. Подобно твърдение също притежава оттенъка на конспиративна теория, но сред националистическите движения и групите, споделящи ксенофобски настроения, тази теза притежава своята значимост. При формулирането на тези предположения отсъства собствената представа на бежанците за любовта и мъжко-женските взаимоотношения. Този текст разглежда техните визии и очаквания в полето на любовта, семейството, а също и отношението им към българките. В статията са поместени разказите за любовта на петима млади сирийци и един египтянин, като двама от тях са християни. Бежанците са се установили в България преди не повече от четири години и са част от така наречената „бежанска вълна”.

Любовта като културна конструкция в Европа

В основата на разбирането за любовта, както в Европа, така и в Близкия изток, унаследяващ арабо-мюсюлманската традиция, се наблюдават идеите за любов, заложени в старогръцкия език. Четири са основните глаголи, свързани с любовното чувство, а оттам и нюансите, които те съдържат в различните типове на неговото сбъдване. На първо място това е любовта приятелство, изразяваща се с глагола φιλέω (филео). Алтруистичната любов, която съдържа в себе си уважение, е заложена в ἀγαπάω (агапао), в християнски контекст тя се свързва с идеята за Божията любов. Семейната любов и братската обич се обединяват в στέργω (стерго), а любовта като силно желание и стремеж в ἐράω (ерао), откъдето идва и ерос, в перспективата на плътското желание. Ключов в това отношение е диалогът „Пирът” на Платон. Сократ предава разказа на Диотима, като посочва, че Бедността зачева Ерос от Способа, сина на Разумността, по време на празненството за раждането на Афродита. Това определя и естеството на Ерос, вечно в недоимък и умел изобретател.

Историческата перспектива на разкриването на романтичните чувства се маркира от куртоазната любов. В края на XII век в Англия постепенно се увеличават текстовете, посветни на любовта и съдбата.

„Много нови изрази за любов и нежност възникват в английския език, предимно от френската литература, където е развит феноменът на куртоазната любов. Според Луис [...] дворцовото боготворене и идеализация на една жена са религията на преданата любов. Ключовата особеност на дворцовата любов е страдание и копнеж, поради отделяне от близкия човек.“ (Karandashev, 2015: 7, последно посетен на 03.06.2017, б. авт.: превод мой)

Изживяването на любовното чувство и неговото заявяване се случва по различен начин в рамките на една историческа епоха, според културния контекст. Куртоазната любов и романтичното чувство се развиват в западната култура през средните векове, а идеята за романтична любов навлиза в Русия едва след управлението на Петър I (пак там: 8). Това показва, че концепцията за любовта не се съдържа в искреността или размера на любовното чувство, а е резултат от културната обусловеност и епохата, в която се артикулират любовните емоции.

Понятието „романтична любов” възниква през XVIII век и е плод на работата на литературоведа Гастон Пари, който описва основните характеристики на средновековната куртоазна любов. Този тип чувство се смята за присъщо на културата на Западна Европа, въпреки че подобна концепция се открива и в „диалозите на Платон, ислямската култура и древните индийски писания” (пак там: 7). Есенцията на любовното влечение според Албърт Елис (пак там: 4), е съставена от четири елемента: приятелство, похот, нежност и привързаност.

Платоническата обич би следвало да обединява в себе си φιλέω (филео) и ἀγαπάω (агапао), като може да прерасне в романтична при наличие на привличане – ерос. Без страст не би имало романтична любов, но именно идеята за романтика „опитомява” похотта. Куртоазната любов е наследница на любовта към Бога в средновековната култура. Това предзадава висшата стойност на романтичното чувство, то е отдаване, смирение, страдание, страст, въплътени в идеята, че романтичната любов има своята добавена стойност. Този тип емоция се явява опозиция на традиционните разбирания за брак и семейство, при които родът има важна роля за определяне на брачния партньор. Романтичната любов става маркер за промяната на социалните отношения – от строго патриархални към антропоцентрични. Традиционната роля на жената като пасивна е изместена от участието ѝ в любовните взаимоотношения. Тя става приласкаваща, търсеща, бягаща, отдаваща се, но преди всичко нейното присъствие или отсъствие маркират началната и крайната точка на любовната игра.

В постмодерния свят романтичното чувство продължава да има своето важно значение. Ева Илуз го свързва именно с идеята за утопичност, блян и фантазия. Ако преди две столетия тегобата на любовния трепет се е състояла в трудно осъществимата любов, макар и споделена, то днес самата романтична любов изглежда е в дефицит. Това е резултат от трансформациите, настъпили в разбирането и изживяването на любовното чувство, а също и преразпределението на ролите в него.

През 90-те години на XX век Антъни Гидънс въвежда понятието „чиста любов”, или „чиста връзка”. Тя може да съществува в една постмодерна ситуация и измества романтичната любов, като компенсира неравенствата в нея.

„(Любовната връзка) продължава толкова дълго, колкото се смята, че двете страни могат да доставят достатъчно удоволствие на другия, за да може той да остане в нея. Любовта е свързана със сексуалността и за повечето „сексуалната” норма се осъществява чрез брака; но сега двете са свързани все повече и повече чрез чистата връзка.” (Giddens, 1992: 58, б. авт.: превод мой)

Сливащата любов извежда индивидуалността на преден план. В основата на взаимоотношенията не е споделеното страдание, а взаимното удоволствие. При романтичната любов консумирането на връзката не е задължително условие, а крайна кулминационна фаза в отношенията, или действителност след брака. При чистата любов сексът може да е в основата на любовната връзка, а не резултат от нея. Липсата на сигурно обвързване позволява на жената да има претенции към публичната сфера и ѝ дава свободата да напусне връзката във всеки един момент. Чистата любов запазва авторитета на мъжа, който е проблематизиран при романтичната, тъй като сантименталното страдание го прави подвластен на жената, ирационален, слаб и уязвим.

Предвид емоционалните терзания или липсата на такива, „за повечето мъже романтичната любов се съдържа в напрежението с императивите на прелъстяването” (пак там: 59, б. авт.: превод мой). Флиртът носи в себе си обещание за щастие, но и възможност за падение. Постигането на възлюбената поставя множество препятствия, които мъжът трябва да преодолее, това прави жената толкова желана. Тя е предизвикателство и евентуално завоевание. Флиртът е послание от жената към мъжа и следователно тя не би следвало да се разглежда като жертва. В нейното поведение се редуват бинарни опозиции на приемане и отричане, съгласие и отказ. Три са подходите, в които може да бъде поместена любовната игра – ласкателство, презрение и провокация (Simmel, 1984: 135). Удоволствието от любовната игра се „простира до момента на еротичното притежание, което е още по-отдалечено, изпълнено със загадки и символи...” (пак там: 142, б. авт.: превод мой). Движеща сила във флирта, макар и латентна, е жената, а нейният финален отговор – приемане или отхвърляне, поставя окончателния край на любовната игра. Любовта от пръв поглед е интенция за флирт, нейното случване е по-вероятно в романтичната любов, отколкото в чистата връзка.

„...Това легитимиране на секса заради самия себе си е развенчало културния разказ за „любовта от пръв поглед“, именно на основанието, че това е „просто“ сексуално привличане. Докато в романтичната традиция сексуалната възбуда е била сублимирана и поради това е легитимна в сценария за „любов от пръв поглед“, днес любовта от пръв поглед е заподозряна като предлог за това, което вече може да бъде явно признато, а именно, сексуалното желание.” (Illouz, 1997: 159, б. авт.: превод мой)

Романтичната любов еманципира до известна степен индивида, що се отнася до свободния му избор в интимния му свят. Чистата любов формира двама пълноправни участници, които споделят любовни чувства според усещането си за взаимност. Гидънс посочва, че това е възможно само в общество, в което всеки може да се реализира сексуално, без да му бъдат налагани рестрикции. За разлика от романтичната любов, чистата предполага по-голям брой интимни партньори, както за мъжете, така и за жените. Това снема образа на достойната и недостойната жена като обект на обожание, характерен за романтичната връзка. По този начин се бележи прехода от търсенето на точния човек към търсенето на точната връзка. Романтичната любов изисква влагането на по-голям капитал в откриването на подходящия партньор, тъй като опитите за споделяне на живота с множество потенциални други е невъзможен. Сливащата връзка е съсредоточена върху самото споделяне на емоциите, като в центъра на връзката е взаимността, която допринася за дълготрайните отношения.

Любовта, поставена в контекста на капитализма, изгражда линиите на чистата любов. Ежедневният ритъм на живот има своето ясно разграфяване – труд и свободно време. През призмата на консуматорските практики свободното време е управлявано чрез фантазмите, които пазарът създава. В подобна среда дълготрайното страдание по трудно осъществимата любов се явява в противоречие спрямо категориите време и хедонизъм. Поради тази причина съвременният тип връзка е базирана на работещия екип (пак там: 7). Той споделя своите отговорности и пред него не стоят тегобите на трудно артикулираните чувства или невъзможните сексуални преживявания. Поради това романтичната любов напуска пространството на реалния опит и намира своето място в популярната култура.

Любовта в арабската култура

Западът разглежда Близкия изток като традиционно изостанал, ориенталски, в противоположност на развиващия се Запад, теза широко развита от Едуард Саид. Този предразсъдък продължава да съществува в медийното пространство дори днес, почти четиридесет години след издаването на книгата Ориентализмът (Саид, 2005 [1978]). На пръв поглед не би следвало християнска Европа да има сходства с ислямския Левант по отношение на бита и любовта. В историческа перспектива обаче гръко-елинският свят и семитските народи споделят общи територии. Ако разгледаме Средиземноморието през Античността като топос, свързващ различни точки от Европа, Леванта и Северна Африка, то в тази перспектива арабският халифат унаследява значителна част от териториите на Източната Римска империя. Омаядският халифат избира за своя столица Дамаск (661 година), която по своята същност е „елинистично-семитски мегаполис” (Янакиев, 2012: 113). Абасидите преместват столицата в Багдад столетие по-късно, а в развитието на златния век на арабо-мюсюлманската култура в съчиненията на Платон, Аристотел, Гален и други могат да бъдат открити идейните първоизточници на ислямската представа за романтичната любов. Част от античната философия достига до християнска Европа именно през арабските си преводи. В този ред на мисли арабската култура се изгражда до известна степен върху част от културните парадигми на Римската империя и заимства елинските представи за любовта.

През арабското средновековие разказът за любовта съществува под формата на касида. Джахилийският период се свързва с промискуитет, а началото на Омаядския халифат и ислямизацията на Машрека нормират до голяма степен мъжко-женските отношения в строг патриархален ред. В предислямския период жената е водеща фигура в любовните взаимоотношения. Тя може да приема различни мъже в покоите си, а заченатото потомство, поради неизвестния си баща, се причислява към нейния род.

„На този етап връзката между мъжа и жената не се регулира от никакви правила, а нейното времетраене се измерва с аршина на желаното от партньорите удоволствие.” (Павлович, 2000: 242)

Персите осъществяват промяна в дворцовите ритуали и имат сериозна заслуга в развитието на науката и различните религиозни течения. На почит са поставени външният вид, разточителството, поетите и наложниците.

„Тази атмосфера на духовна свобода и морална разкрепостеност създава основа за сексуалния преврат на ранната абасидска епоха. Строгите критерии на омаядското време са загърбени, героизмът на бойните полета под знамето на джихада – забравен, а жителите на имперската столица и големите градски центрове изпиват до дъно чашата на забравените до скоро удоволствия.” (пак там: 262)

Могат да бъдат обособени три периода в ислямския изток, свързани с Абасидския халифат, според начина, по който се разбира любовта. На първо място, това е епохата IX-XII век, която се концентрира около понятието „чиста” любов عشق (ишк), а самата арабска дума „чете” любовта в контекста на страстта и множеството ѝ измерения. Вторият период от XII до XIV век поставя чистата любов عشق (ишк) в опозиция на هوى (хауа) – езическия тип любов, насочваща към страст, каприз, фантазия и увлечение. Така се формира бинарната опозиция на страстната любов към Бога عشق (ишк) и плътското желание هوى (хауа) (Теофанов, 2004: 436).

Думата в арабския език, бележеща любовта حب (хуб) се свързва с чистотата, устойчивостта и изпълненото с любовно чувство сърце. „...Според арабските представи за любовта, вложени в съответната етимология, нейните плодове носят не толкова радост, колкото нещастие и скръб – тъга, печал, меланхолия, страдание и болест” (пак там, 2004: 506). Любовта между мъжа и жената се случва в думата حب (хуб), но не и без наличието на ерос – عشق (ишк). Страстта към човек от срещуположния пол съдържа в себе си андрогинния стремеж към сливане. Притегателната сила винаги е разрушителна, защото влюбените биват разделени, или въздържанието от плътските наслади е най-голямата тегоба за тях. Страстта عشق (ишк) може да има двойно четене. От една страна, да е ориентирана към Бога, а, от друга, примесена с هوى (хауа) или حب (хуб), да се съотнася към телесните наслади. Присъствието на жената олицетворява сбъднатото щастие чрез сливането, а нейната недостъпност довежда до болка. Тя може да бъде достижима във фантазиите, но физически отсъстваща в реалността.

В основата на любовните чувства са слухът и погледът نظرة (назара), които привличат вниманието. Те прерастват в обич, която се трансформира в любов حب (хуб), а сетне в силно приятелство, възпламеняващо физическа страст هوى (хауа). Въпросът за погледа, водещ до любов, намира централно място в ислямската философия. Първият поглед نظرة (назара) е позволен, тъй като той би могъл да бъде случаен, но вторият е забранен, защото буди плътските желания и изобличава страстта (пак там: 497). Важно е да се отбележи, че тук не воайорът е покорителят на свята гледка, а обратното – гледката е „оплела в своите мрежи” наблюдателя. Поради тази причина жената се смята за изкусителка. Страстната любов е трудно излечима, за да се предпази от нея мъжът трябва „да не поглежда към чужди съпруги и въобще жени, да не разговаря с тях и да не стига до уединение” (пак там: 508).

Женската красота се смята за източник на страстта, въпреки това по-активен в любовните взаимоотношения е силният пол. „Средновековните арабски източници дефинират сексуалността като акт на мъж, който изпълнява активна роля и обладава по-нискостоящите от двата пола” (пак там: 541). Тези действия имат своето ясно нормиране като големи и малки грехове. Голямо прегрешение е аналният секс между двама зрели мъже, тъй като се счита, че мъжествеността е отнета от онзи, който е бил пасивен. За малък грях се смята този „между мъж и жена, практика, позволена от шиитите, но забранена от всички сунитски юристи...” (пак там: 543). Към тази точка може да се причисли и сношението с младеж, тъй като липсата на отчетливо развити вторични полови белези говори за неоформилата се мъжественост в него. Сексуалната активност на мъжа е важна, райските радости се състоят в наслади с девойки. Наградата на вярващите мюсюлмани са „...градини и лозя, и с напъпили гърди – девствени връстнички и пълни стакани” (Свещен Коран, 2006: 258). Райските девици нямат цикъл, а след загубването на девствеността си, отново си я възвръщат, не могат да забременяват, а снагата им се откроява, независимо от тежкото им облекло.

Любовта в средновековния арабски свят се дели на два типа – страст в търсенето на Аллах и пагубна похот, която отдалечава от божието присъствие. Имплицитно заложеният модел на невъзможната любов разполага със собствен романтизъм. Патриархалният ред, при който женихът се определя от родителите, отсъствието на жената от публичната сфера или липсата на досег с нея преди брака, очертават страданията на романтичната любов. Както в европейските представи, така и в арабските, любовта е съотносима към Бога и човека, а в основата на романтичната любов стои еросът. Осъществяването на страстната връзка може да е реалност в джахилийската епоха, или само фантазия, провокирана от шум и гледка в контекста на ислямското традиционно общество.

Любов и сексуалност в съвременния арабски свят

Съвременната научна литература, посветена на мъжко-женските отношения в арабския свят често акцентира върху неравенството между половете. То пронизва всички слоеве на човешкото всекидневие – комуникацията, професионалната реализация, избора на любовен партньор, разпределението на задълженията в семейството и консумирането на любовта в брачната двойка. Обяснение за разпределението на ролите може да бъде потърсено в патриархалния модел, който е ценност за народите от Близкия изток и Северна Африка.

Символната дихотомия в междуполовите отношения налага активното рационално мъжко начало над променливото женско. Поради тази причина биват унаследени предмодерните разбирания за сексуалността, която се демонстрира чрез власт и притежание. Опазването на девствеността на бъдещата булка е семеен ангажимент на бащата и братята, тъй като момичето носи семейната чест. Бракът позволява преминаването на девойката от пределите на родното ѝ домакинство към припознаването ѝ като част от новото семейство. Това ясно показва, че момичето се разглежда в контекста на семейството – първо като дъщеря, а сетне като съпруга. „По този начин арабският патриархален ред разграничава уважаваната жена – съпругата и майката – от неморалните жени (певици, проститутки, любовници), които са свързани със сексуалното удоволствие” (Dialmy, 2005: 19, б. авт.: превод мой). Според Кораничния аят „Вашите жени са като нива за вас. И отивайте при нивата си, както пожелаете, и подготвяйте се отнапред, и се бойте от Аллах...” (Свещен Коран, 2006: 34). Жената е видяна като наслада за своя съпруг. Към подобно разглеждане на низпослания текст трябва да се добави и равенството на жените, при желанието им за реципрочност в любовните взаимоотношения, описани в някои хадиси. Мъжът е представен в ролята си на познаващ тайните на любовната игра и съблазънта, докато жената е привлекателна в своя свян.

Стагнацията в Близкия изток и Северна Африка е в основата на младежката безработица. Без необходимия финансов капитал мъжът не би могъл да обезпечи бъдещето на своята евентуална съпруга и съответно не би получил разрешение да се ожени за нея. Друг фактор, който рефлектира върху по-късната възраст за встъпване в брак, е висшето образование, както за младежите, така и за девойките. „В Тунис, Алжир и Ливан между 1–4% са омъжените жени на възраст между 15 и 19 години, а процентът на жените между 35 и 39 години, които никога не са встъпвали в брак, [...], варира между 15% и 21%” (Rashad, Osman, Roudi-Fahimi, 2005: 2, б. авт.: превод мой). Данните сочат, че 3/4 от жените в цитираните държави се задомяват в диапазона между 20-та и 35-та си година. За младежите тази възраст се увеличава повече заради необходимостта от сигурен финансов капитал, което означава, че бракът за тях се измества към средата на 30-те им години. Регулацията върху личния живот рефлектира върху романтичните връзки и интимните взаимоотношения. В този контекст Фехти Бенсалама коментира драстичните промени, случващи се в арабския свят при прехода от едно традиционно общество към едно модерно такова.

„В традиционния 90% селски свят на мюсюлманите, който съществуваше допреди около 30 години, сексуалният живот беше ясно нормиран и уреден. Момичетата се омъжваха на около 15-годишна възраст, момчетата – на 18. В рамките само на едно поколение всичко това се промени радикално. Днешните мюсюлмански младежи вече не могат да водят онзи сексуален живот, който са водили бащите и дядовците им. Западната модерност удължи годините на подрастване чрез училището и професионалното образование. За много младежи това обаче означава и дълго чакане.” (Бенслама, 2017, последно посетен на 15.06.2017 г.)

В изследването си от 2013 г. Sex and the Citadel: Intimate Life in a Changing Arab World Ширин ел Феки (El Feki, 2013) посочва, че под сексуален акт в исляма трябва да се разбира единствено проникването на мъжкия полов орган във вагината на жената. Сексуалният живот е възможен след встъпването в религиозен брак. Ислямът регистрира няколко вида брак. Най-разпространеният е този, който обвързва двойката в траен съюз. От друга страна, временният брак позволява известна полигамност, тъй като той трае до първата менструация на жената след консумиране на връзката или до няколко месеца след това.

Университетите в Близкия изток и Северна Африка се възприемат като пространства със сравнителна свобода. Средното образование традиционно разделя тийнейджърите в мъжки и девически гимназии, a висшето ги среща отново в университета. През 2001 г. 30% от анкетираните второкурсници от мъжки пол в Бейрут са водили полов живот, а сред момичетата едва 2% (Dialmy, 2005: 24). Опазването на семейната чест и почтеното име предполага по-голяма свобода в сексуално отношение за мъжете, отколкото за жените. От множеството си разговори проведени с египтянки Ширин Феки твърди, че половият живот е възможен сред сгодените, като неговото заявяване дори в най-тесен кръг е табуизирано. Оралната и аналната любов се разглеждат като превенцията срещу забременяване и загуба на девствеността. Този тип полови контакти са гаранция за неопетненото име на момичето, при евентуално разтрогване на годежа.

Предвид големия интерес от страна на западните изследователи към неравнопоставеността между половете и сексуалността в Близкия изток, бива пренебрегвана темата за романтичната любов. Романтичните чувства са широко експлоатиран образ в популярната култура, както на Запад, така и на Изток. Любовта е най-ясно артикулирана в арабските песни, които възпяват трудно достижимата възлюбена или невъзможната връзка. Разглеждането на мъжко-женските отношения единствено през призмата на обичая и брака, узаконяващи половите контакти и бъдещото потомство, показват трафаретното разбиране на любовта в Леванта като лишена от романтика.

Достъпът до съвременната западна популярна култура и социалните мрежи в контекста на глобалната ситуация рефлектира върху начина, по който се артикулира любовното чувство в арабския свят. Сравнителната свобода сред младите хора в Машрека и Магреба е в основата на желанието за самостоятелен избор на любовния партньор.

„Любовта е привидно свързана с такива социални институции и концепции като семейството, силата, джендър динамиката, глобализацията, съпротивата, модерността, социалната промяна, религиозното сектантство, междугенерационните взаимоотношения, индивидуализацията и патриархата.” (Oghia, 2015: 3, б. авт.: превод мой)

Това поставя младежите в Близкия изток между западните представи за любовта, привнесени от Холивуд, общественото мнение за подходящ любовен партньор и ислямската традиция, регламентираща половия живот преди и след брака. Концепцията за романтичната любов е разкъсвана от редица фактори и бива бриколажно пресътворяванa от младите хора. Любовта като културна конструкция трябва да се чете в границите на епохата, историческата традиция, обичаите и религията. Майкъл Огия се опитва да даде дефиниция на съвременната романтична любов в Близкия изток. Той акцентира върху факта, че прозападно ориентираните арабски студенти с високо ниво на познаване на английски език имат една по-нетрадиционна представа за любовта в Близкия изток (пак там: 4). Основните параметри, по които се приплъзва тя, са противопоставянето Изток – Запад:

„Интервюираните също така често обвързват любовта със западните културни представи като индивидуализма, като те [културните представи] пораждат конфликти или предизвикват други културни концепции като чест, срам, семеен колективизъм и традиционализъм. Това също показва, че любовта е лукс, свързан със социалната класа, по своята същност и с брака, но и наситен със семейни и обществени противоречия.” (пак там: 20, б. авт.: превод мой)

Поради това романтичната любов крие в себе си заплахата от разрушаване на патриархалния ред и реализиране на неприемливи любовни практики. Консумирането на любовната връзка в романтичните холивудски филми при отсъствие на сключен брак се възприема като недопустимо сред младежите. В арабски контекст романтичната любов се осъществява единствено и само след сватбата, а влюбените инвестират във връзката си, като предпоставка за своя щастлив семеен живот.

През призмата на популярната култура може да се види големия разлом в представите за интимност такива, каквито съществуват в европейския запад и ислямския изток. В арабския свят любовта сама по себе си е изкушение. Тя е дълго чакана, възприемана е като предизвикателство и страдание, а сексуалността е табуизирана. В обратна перспектива, американските филмови продукции показват облика на Запада като позволяващ романтичните връзки, а социалните норми и регулации по отношение на избора на интимен партньор не съществуват. Това поражда фрустрацията сред арабските младежи, които се стремят да бъдат модерни хора в своите разбирания и живот, но и да останат верни на социалните норми и религиозните предписания.

Любовта в арабския свят е смесица между посланията на романтичните касиди, част от които се изучават в арабските училища; патриархалните и семейни ценности, в които са възпитани младежите; религиозното нормиране на интимния живот; образите на популярната европейска култура, идеализираща любовните чувства и сексуалната освободеност. Романтичната любов е крайъгълният камък, който бележи преминаването от брака-обичай към индивидуалната свобода при избора на любовен партньор. Поради тези свои характеристики любовта в Близкия изток и Северна Африка е романтична. Мъжът артикулира страстни и невъзможни чувства, които са негова слабост. Поставени в този контекст, те не се разглеждат като излишна сантименталност и не го показват като слаб. Романтичното влечение разкрива дόсега със същността на любовните чувства. В този смисъл влюбеният превъзхожда останалите, тъй като, макар и уязвим, той е познал сладостта на любовта. Субординираната позиция на жената след брака е заложена в традиционния семеен модел, поради тази причина не е задължително тя да има негативна конотация, а би могла да бъде разглеждана в полето на обособените роли в социума.

Любовта като процес в Близкия изток

Любовта в арабския свят притежава множество четения. Тя съвместява патриархалното семейство, желанието за свободен избор на романтичен партньор, драматизма на невъзможната любов или сбъдналата се романтична връзка в брак. Достигането на финалните щрихи от развитието на любовното отдаване са предшествани от множество стъпки, които бежанците очертават в разказите си за любовта. На първо място трябва да се отбележи, че любовната игра е нещо тайно, поради факта, че арабското общество е сегрегирано на полов принцип. Това ѝ придава особена харизма на престъпление, което всички желаят да извършат, а липсата на наказание придава усещане за триумф.

Излизанията, погледите, срещите и подаръците ясно показват, че двамата млади се намират в любовна връзка. Достигането до този етап от техните взаимоотношения има своята последователност, която стриктно се спазва. На първо място стои погледът, той е отправен от страна на момчето. По своята продължителност погледът е дълъг и съсредоточен, като наподобява съзерцание. Той е теофания, но и води към страст عشق (ишк). Продължителното взиране, което винаги е добронамерено, има за цел да привлече вниманието на девойката. Ако тя е заинтересована, също отвръща с поглед, но по-кратък, или с лека усмивка. Това може да се повтори неколкократно в период от дни или седмици. Младежът, сигурен, че момичето има симпатии към него, благодарение на зачестилите погледи, намира нейни координати – телефонен номер, електронна поща, Facebook акаунт и заявява открито своите любовни чувства. Разбира се, по-смелите сред тях съумяват лично да разкажат за поривите на сърцето си. Това е и своеобразна покана за връзка. Момичето може да приеме тази любов или да я отхвърли. Пренебрегнатият младеж не се отказва от своята възлюбена, тъй като се смята, че добре възпитаната девойка не би приела веднага покана за романтична връзка. Той продължава да я наблюдава, обсипва тайно с комплименти и изпраща подаръци, докато не му се отдаде втора възможност да се доближи до нея. Този процес може да продължи цяла година. Любовната мъка бива засвидетелствана чрез личния профил на влюбения във Facebook. Там биват публикувани любовни стихове, песни и картинки с надписи, разкриващи романтичните страдания, а името на възлюбената никога не присъства. Това запазва достойнството на девойката.

Положителният отговор на момичето поставя началото на любовната връзка. Срещите са редки и тайни, устройват се извън квартала по местоживеене. Избират се по-необитаеми пространства, градинки или скъпи ресторанти, които биха опазили влюбените от съседските погледи. Също така се избират американски вериги за бързо хранене, които не будят подозрение при скупчването на младежи на едно място, или съответно кафенета. Докосванията по време на първата среща са забранени, а любовното държане за ръка се осъществява само чрез преплитане на малките пръсти на ръцете. Подобна връзка може да продължи с месеци или години до нейното разтрогване, или до „узаконяването” ѝ в годеж. Мъжът показва любовта си чрез редица жестове, например комплименти и мили думи като: любов моя, възлюбена моя, сърце мое, душа моя, живот мой.

Ил. 1. Източник: Everyday Arabic, More than 10 Romantic phrases in Arabic. <http://www.everyday-arabic.com/2015/06/more-than-10-romantic-phrases-in-arabic.html>, (последно посетен на 17.02.2018 г.).

Не липсват и подаръци и заинтересованост за живота и делата на любимата. Момичето отвръща с нежност и отзивчивост, също може да прави малки подаръци, а нейната загриженост към момчето и членовете на неговото семейство се чете като знак за откровените ѝ силни чувства. Физическата близост е ограничена, но въпреки това:

„Мога да ти кажа, че гушкаме се и се целувахме. Това не беше нормално. Това беше много тайно и излязохме от този път, който ти казах за него. Да, така беше. Аз бях смел.” (Малик, 25 г.)

Любовта в Близкия изток се развива и протича бавно. Тя се пази като съкровена тайна в рамките на двойката, за която знаят само най-близките приятели. Те, от своя страна, оказват помощ на влюбените, като препредават съобщенията им или уреждат срещите им. Любовта до голяма степен притежава характеристиките на приятелство, примесено със страстни чувства. В арабския свят не съществуват приятелски взаимоотношения между мъжете и жените, поради това честото общуване на момче и момиче се свързва единствено с романтичната любов.

До голяма степен общуването между младите протича през социалните мрежи, те се използват и за откриване на нови запознанства. Друга практика за общуване сред младежите преди навлизането на Facebook е повсеместното включване на Bluetooth сигнала на личния телефон, когато на близко разстояние се намират групи от момчета и съответно момичета. Чрез него започва трансфер на картинки и текстове, които се превръщат в своеобразна комуникация и опит за флиртуване с членовете на компанията, които в противен случай биха били недостъпни.

Общуването онлайн осъществява революция в традиционните мюсюлмански общества, особено що се отнася до флирта и взаимоотношенията със срещуположния пол. Омъжените и неомъжените използват Facebook предимно като средство за намиране на бъдещи любовни партньори или извънбрачни афери. Той позволява проследяването на живота и роднините на възлюбения, а също и неговите настроения. Любовният партньор присъства на снимките в собствения си профил и в контекста на арабската култура социалната мрежа „работи” чрез погледа и механизма на желанието. След започването на връзката, комуникацията преминава в WhatsApp или Viber, а, при липсата на Wi-Fi, в краен случай могат да бъдат използвани есемеси. Чатовете протичат ежедневно и отнемат по няколко часа, като на ден могат да достигнат до 500 изпратени съобщения през WhatsApp (Costa, 2016: 118).

Визиите на бежанците за любовта

Темата за любовта и бежанците е значима, защото тя косвено засяга и въпроса за междуполовото общуване и междукултурните разминавания. Познаването на културния контекст, от който идват близкоизточните мигранти би очертал предизвикателствата, пред които те трябва да се изправят в личен план. Най-малката социална единица – семейството, е и най-устойчива откъм традиции, заемана роля в дома и начина на показване и споделяне на любовта. Нормите, изискуеми в публичната сфера, нямат тежест в частната. В този ред на мисли любовта е и сблъсъкът между стереотипите на Изтока и Запада за мъжко-женските отношения и сексуалността. Оттук би следвало да се проследи какъв любовен модел биха пожелали и защитили бежанците в собствения си живот. Ако любовта в Машрека се трансформира от обичай-традиция към романтична любов, това означава, че животът в България би привнесъл от характеристиките на чистата любов в техния опит. В тази връзка е важно и мястото, което заема бракът в живота на младите мъже.

Предвид множеството трудности, с които се сблъскват получилите закрила в страната, любовта е поле, в което те се чувстват силни, поради факта, че заявяването ѝ често пъти е табуизирано в родните им страни. В контекста на чувствата нито един от интервюираните не се заявява като бежанец, всички те се описват като араби. В това отношение стъпват на равна нога с всички останали чужденци, живеещи в България. Любовта се оказва важна част от живота им, тъй като тя е умишлено търсена и в нея се инвестира много. Личният им свят често пъти е изпълнен със страх, самота и липса на споделеност. Наличието на интимен партньор, било то в спектъра на романтичната любов или физическите удоволствия, компенсира тегобите.

През любовта може да се разберат до голяма степен ценностите, в които са възпитани бежанците. Това може да се случи само чрез проследяване на любовния им опит, придобит в родината им и любовните чувства и терзания, които преживяват тук. Важна е и перспективата, през която виждат жената, възлюбената, българката. Животът в традиционното общество поставя определени граници и закони във взаимоотношенията. Поради тази причина, и любовта съществува в определена норма. Изпълнението на предзададените стъпки превръща любовните отношения в позволени حلال (халал) и забранени حرام (харам).

Всички интервюирани посочват като начало на своя любовен опит периода между седемнадесетата и двадесетата си година. Навлизането в любовния живот през последните години на тийнейджърството е свързано с идеята за младостта и чистотата. По своята същност тази идея е много важна, защото регулира половия живот и формира приемливата възраст, на която би следвало да се сключи брак и да бъдат заченати децата. В различните арабски държави младежите и девойките встъпват в брак по-рано или по-късно в зависимост от това дали следват в университет и каква е средната възраст за венчавка в страната. Ако за Тунис и Ливан възрастта при момичетата се е покачила от 25-та година нагоре, то в Сирия тя е по-ниска. Там девойките се задомяват между 18-та и 22-та си година. Поради това „връзките започват около 19-та, 20-та година, нещо такова. И винаги продължават до брака” (Махмуд, 27 г.).

Любовта е най-сюблимна в периода непосредствено преди и след сватбата, но най-вече преди да се родят децата. Това е времето, в което младото семейство разполага със сравнителна свобода, но също и моментът, в който двамата се опознават и за първи път споделят интимността на брачния живот. Поради това периодът се разбира като най-скъпоценен. В тази връзка бежанците критикуват любовните взаимоотношения такива, каквито ги разбират в Европа:

„Не мисля, че има много истинска любов тук. Почти всички връзки са кратки, може би, защото тук, когато момичето е на 30, 35 години, тя започва да мисли, че иска да се сгоди за някого, дори без любов, само да бъде женена. Тук в България и в европейските култури любовта започва по-рано, или на по-ранна възраст, така че ѝ отнема всичко – правенето на любов, или правенето на секс, всичко.” (Махмуд, 27 г.)

За бежанците, въпреки множеството забрани, любовта е по-истинска в собствените им държави:

„В арабския свят любовта е нещо по-скоро сакрално, тя е в думите, не толкова в действията, не толкова физическо. И затова там може би е по-чиста в същинския смисъл на думата.” (Мустафа, 35 г.)

Подобна позиция показва любовните взаимоотношения като дълъг процес, който започва със спечелването на вниманието на момичето, преминава към изграждането на лоялност, страст и желание за брак. Погледът, който е в основата на флирта, е последван от ухажването. Досегът до момичето се възприема като предизвикателство, а всеки сам избира своя подход:

„Това е цял филм. Първо трябва да се знае, че ситуацията не е толкова лесна. Просто, ако добавиш момиче във Facebook, за нея е като: „Той ме харесва, той ме иска!". Тя ще мисли много. Ако не ти пука, аз не обръщах внимание на тези неща, но някои хора... да. Но това винаги е началото. Трябва ти контакт, дори само да започнеш да ѝ пишеш. [...] Да говориш. Да, да говориш във Facebook, или в която и да е социална мрежа, което прави нещата лесни в началото. За мен, понеже не съм толкова смел, да тръгна напред и да кажа нещо, аз предпочитам да намеря някои социални контакти, за да мога да я достигна. И после може да пиша...” (Дейвид, 27 г.)

Facebook спомага за контакта с физически недостъпните хора. Писането е непрекъснато, то е проява на внимание, смелост и ясна заявка за желание за присъствие в живота на момичето. От друга страна, Facebook замества всички мачмейкър апликации, тъй като употребата му е поливалентна. Той позволява поддържане на контакти с роднини и приятели, но също така е и средство за флирт чрез личните чатове. Социалната мрежа изгражда видим образ на онзи, който го използва, но прикрива и множество други употреби. Като следваща стъпка в любовните отношения след онлайн комуникацията, могат да бъдат отбелязани различни подаръци, които младежите правят. Преди всичко те са символични и се отнасят до външността на възлюбената. Всички подаръци, направени от бежанците, са приети от техните възлюбени в Сирия. В традиционните общества мъжко-женските предбрачни отношения се нормират от дарообмена.

„Отказът да даваш, да поканиш, както и отказът да приемеш, е равностойно на обявяване на война, това значи отказ от общуване. Сетне даваш, защото си принуден, защото получателят има своеобразно право на собственост върху цялото имущество на дарителя. Тази собственост се изразява и се осмисля като духовна връзка.” (Мос, 2001: 62)

Получилите убежище твърдят, че с жестовете си не купуват чувствата на девойките, по-скоро подаръците правят техните любими щастливи. След приключване на взаимоотношенията няма условие за връщане на вече направените дарове.

В Близкия изток има пространства, в които случването на любовта е значително по-лесно. Това са университетите. Първоначалният контакт, осъществен и поддържан през Facebook, се материализира именно там. В Сирия университетът е първото място, където вече полово съзрелите младежи имат реален физически досег едни с други.

„В арабските държави е трудно момиче да контактува с момче до момента преди университета [...], защото техните родители се грижат за момичето, за традициите, това е важно нещо.” (Махмуд, 27 г.)

„Това е връзката, говорим си в университета, естествено, виждаме се всеки ден, имаме лекции, и в свободното време, разбира се.” (Мустафа, 35 г.)

Висшето образование има своята важна роля в развитието на сексуалността при арабите. Освен краткотрайните срещи със своите дълго ухажвани любими, младежите започват да водят полов живот. Това се случва посредством посещението на арабски дискотеки, които имат статут на публични домове.

„Не, само момчета и курвите са там. Защото те не са от Сирия. От Мароко, от Украйна, от Беларус. Те ходят там да работят. Те взимат пари да седнат на масата. Те взимат 100$ да седнат на маса за цяла нощ. [...] Да, да говорим, да пием, целуваме и така и после като се разберем за още нещо, плащаме още 100$, за да се качим нагоре.” (Аладин, 27 г.)

Поради тази причина бежанците имат отрицателно отношение към дискотеките в България, както и към запознанствата с жени на тези места. Нощният живот се свързва предимно с краткотрайните телесни удоволствия, от които е невъзможно да произлезе сериозна връзка. Този устойчив стереотип от Сирия се въплъщава в любовния опит на Малик в България:

„Аз не ходя по дискотеки. И по-добре, защото по дискотеките всички не искат това истинското. Те „излизат” от живота и ходят там да танцуват и могат да намерят някой за една нощ. Разбира се, че не ми харесват [...] Не знам, аз опитах и вярвах в едно момиче, което ми изглеждаше много добро. Ама аз я познавах от дискотека. Когато видиш нещо, опитваш. И вярвах, че тя е много добра. Но, просто, беше в дискотеката и така. След това разбрах, че тя е много лоша...” (Малик, 25 г.)

Студентският живот позволява физическите наслади не само за младежите, но и за девойките:

„А, не. Те са девствени [колежките от университета], не правят секс. Просто идват и ти си знаеш за какво става въпрос. [...] Еми, може да правят анален секс, това няма проблем. Тогава още е девствена. [...] Аз да ти кажа. Имам няколко, две-три колежки, беше с мене в университета и спахме заедно, ама те са девствени.” (Аладин, 27 г.)

Въпреки че ислямът определя аналния секс като грях, за младежите това е по-приемливият начин да водят полов живот, отколкото да заплащат за подобни услуги. След интервюто Малик споделя, че войната в Сирия е „разклатила” и здравия морал сред младите по отношение на сексуалния им живот. Ежедневните смъртни заплахи провокират влюбените да консумират връзката си, тъй като вероятността да встъпят в брак става все по-малка. Поради тази причина двойките водят полов живот, въпреки че запазването на девствеността на момичето и сред тях остава като важно условие.

Бракът се оказва трудна стъпка в живота на младите. Това е резултат от липсата на финансова стабилност сред младежите, а и от несъгласието от страна на родителите да позволят брак с жених, който е от нежелана социална прослойка или принадлежи към друго вероизповедание.

„Родителите не мислят за любовта. Родителите мислят за... Виж за мен, съжалявам, но е глупаво [...] Не, не, материалното и също трябва да е християнка – православна, първо. Това е без да го обсъждаме, без да го обмисляме, без нищо. Преди да е дошла и да сме имали време с нея – православна християнка, ОК? Или ако са мюсюлмани – мюсюлмани сунити, или шиити, както и да е. Трябва да е така. После започваме да говорим. И много годежи и сватби, и връзки се разпадат, заради хладилника, заради печката. Те не са осигурили печка [...] Това е лудост, абсолютна лудост. Не можеш да си представиш.” (Дейвид, 27 г.)

Сватбата, макар и по любов, притежава характеристиките на традиционния брак. Той се урежда от родителите, както сред християните, така и сред мюсюлманите. Това означава, че самите порядки са много по-свързани с предмодерните разбирания за любов, в контекста на традицията.

Любовта в България и образът на желаната жена

Бежанците имат ясна представа за жената, с която искат да споделят бъдещето си. Това, което прави впечатление, е че очакванията им не са базирани на личния им опит в романтичните им връзки в Сирия или България. Те споделят и препотвърждават патриархалните отношения или мюсюлманската визия за добрата жена. Мюсюлманите сред тях артикулират като мантра образа на добрата съпруга, като посочват необходимите човешки качества, но и държание, което трябва да засвидетелства тя:

„Тя трябва да е красива отвътре, не ми пука дали е кралицата на света или не. Това е в моята глава. Какво мисля за жената, за да е перфектна – да разбира мъжа си, да внимава за него, да полага добра грижа за себе си, нали знаеш, и за съпруга си. И ако имат деца, да е внимателна.” (Рашид, 26 г.)

„Тя е кралица на дома, но и кралица над мъжа, и това, което той не може, т.е. той може, но не иска, или не може в някои случаи, тя е отговорна да поеме и неговите задължения, отговорности.“ (Мустафа, 35 г.)

„За мен, нека кажем, няма значение. Има значение, както казах, да я обичам, тя да ме обича, да бъде добра майка, съпруга, да пази къщата, съпруга си.” (Махмуд, 27 г.)

„Да ме обича, да обръща внимание на къщата, да не ме използва, казах ти, и да ме слуша, да не се държи злобно. Да. Аз нямам против дали има приятели, дали има бивше гадже. Нямам против, вече свикнах тука [в България]. Да, казах ти, аз имам опит с жена. Да ти кажа честно, беше всичко наред през цялото време. Докато не разбрах, че тя ме е използвала, зад гърба ми. Още по-зле, като разбрах, че тя ми изневерява.” (Аладин, 27 г.)

Доколко тези изисквания са изпълними може да се проследи в начина, по който бежанците описват българките и арабките. Мненията препращат по-скоро към жена, възпитана в ценностите на традиционното общество. Въпреки това, получилите закрила не са сигурни, че арабките биха били най-подходящите съпруги за тях. Дейвид и Малик са разочаровани от меркантилността на арабските жени, които държат да са финансово обезпечени и в този аспект ги обрисуват като златотърсачки. Подобни наблюдения имат и другите бежанци, като добавят, че жените от Близкия изток са по-ревниви и често свързват излизанията извън дома на съпрузите си с извънбрачни наслади. За сметка на това, жените от Машрека са по-любвеобилни, търпеливи и процентно, според тях, изневеряват по-малко.

Политическите имигранти са впечатлени от външния вид на българките. Бялата кожа, по-слабото телосложение, свободното държание ги привличат. Тази физическа красота би следвало да радва единствено съпруга, поради тази причина християнинът Малик е против това бъдещата му съпруга да посещава дискотеки и барове, особено ако вече е родила. Същото мнение споделя и Махмуд:

„Като цяло, какво не харесвам, например, след брака тя може да излиза навън късно, след 12, или след 1 сама, тя може да ходи на дискотека, с приятели. Това не ми харесва. [...] Да, но когато излезе почти гола навън, момчетата ще започнат да я гледат или... не знам. Не ми харесва.” (Махмуд, 27 г.)

Положителните качества на българките се изразяват във факта, че те не са ориентирани до такава степен към съпруг, който да ги издържа финансово. Също така, европейското им възпитание позволява по-лесното пристъпване към любовни взаимоотношения. Нетипично за бежанците се оказва желанието на българките за краткотрайни любовни взаимоотношения или за връзки, които не целят сключване на брак. Основен недостатък, все пак, остава опасението, че българските жени изневеряват повече от арабските. Последното е устойчив стереотип, приписван на европейките. Българките притежават известна двоякост, според респондентите, тя се крие в идеята за „свободата”.

„Това е за мене главната точка. Разликата. Не мога да ти кажа, примерно, че жените тука правят секс, примерно, а там не правят. Защото това е едната част. Но главната точка, че тя е свободна, тя мисли – ако може, да излизам с това момче, или не. Тя мисли сама, не чака приятелите или родителите да казват – излизай или не.” (Малик, 25 г.)

Свободният избор на жената да предпочете един пред друг любовен партньор в известен смисъл е чест за онзи, който е бил избран. От друга страна, Малик е възмутен от жените, които заживяват с алкохолици и наркомани. Тук свободата придобива смисъла на глупост. Рашид свързва свободомислието с демокрацията или по-скоро с жената, възпитана в демократично общество: „Момичетата спират да мислят за брак и стават по-демократични” (Рашид, 25 г.)

Тази свобода пряко рефлектира върху избора на брачен партньор, но и върху удачното време за стартиране на семеен живот. От друга страна, според бежанците момичетата я получават твърде рано, което оказва влияние върху цялата концепция за любовта и брака като дълго чакани и много съкровени:

„Защото аз научих тука в България, разбрах това нещо. Не е ОК. Това нещо е луда работа. Те са свободни, те знаят какво искат. Знаят какво трябва. Ама, да ти кажа, честна дума, не ми харесва толкова свободата. Например, момиче 9-ти клас, или 10-ти клас да има гадже, това не е ОК по мое мнение.” (Аладин, 27 г.)

Този поглед към еманципацията на девойките девалвира образа на европейката. За нея бързата смяна на любовни партньори не е проблем, а сексуалният живот не притежава добавената стойност, която има на Изток. Това до известна степен показва българката като по-лесно достижима жена, която не притежава благочестието на арабката. Въпреки това, тя също трябва да бъде уважавана, ако е избрана за съпруга. Свободомислието на българките и различните условия на живот в страната изискват различен набор от похвати, с които да бъдат впечатлявани местните жени.

„Или колежка, или приятелка, чакам неин контакт и ѝ пиша, на нея. И се срещаме като приятели и следващият път ѝ пиша: „Аз те харесвам". Е, като става – става, като не става – живи и здрави! Ама не обичам да говоря с някоя направо. Само един-два пъти го правих. Ама беше ме малко срам.” (Аладин, 27 г.)

Ревността е важен елемент от заявяването на любовните чувства. Според бежанците тя е форма на внимание и страст, но и едновременно с това – вид изпит за верността на жената. Основното предимство на живота в България е откритостта на българските жени и възможността връзката да бъде афиширана без санкции от страна на обществото. Излезли извън пределите на Сирия, пред чужденците за първи път отпада обществената нормираност, регулираща любовните взаимоотношения, възниква и възможността за живот с жена в пределите на чистата връзка. Самите чужденци ясно поставят времевите граници, в които съвместният живот без брак може да продължи. Споделянето на общ покрив може да бъде за не повече от една календарна година, всяко удължаване на този срок изисква сключването на брак. Аладин е живял една година с приятелката си преди да сключат брак. Малик също подчертава, че приемливият период е една година, а след това връзката трябва да бъде прекъсната или узаконена. Рашид се противопоставя на живота без брак като казва, че двойката трябва да се венчае, дори и да настъпи развод след пет години. Този обществено приемлив срок за респондентите отпраща към продължителността на романтичните взаимоотношения при наличието на годеж. След размяната на годежните халки младите имат възможност да се опознаят и да развият отношенията си за период не по-дълъг от една година. Това означава, че бежанците до голяма степен разиграват познатия си любовен модел в новата действителност. За тях бракът е в основата на семейните взаимоотношения и в този смисъл той е изключителна ценност. За разлика от Близкия изток, брачният живот в България започва да губи своята стойност. Според данни на Националния статистически институт, през 2015 година са били сключени 26 803 брака (НСИ, 2015) на територията на страната. Спрямо тези данни за същия период са родени общо 38 091 извънбрачни деца (НСИ, 2015). Това показва, че към институцията на брака се гледа с недоверие. От друга страна, подобни данни биха могли да се четат в контекста на чистата любов, при която връзката продължава докато партньорите са взаимно удовлетворени от нея. Всяко едно разтрогване на дълготрайни отношения, които са били ясно заявени, създава стрес за бежанците:

„Българите свикнаха с този живот. Не ги е срам да псуват, не ги е срам да се разделят. А мен много ме е срам. Не да псувам, да се разделям с някоя жена. Ти знаеш ли колко ми беше тежко, когато се разделихме с Надя. Не е просто любовта. Просто, хората се радват за нас. Хората казват: „Много сте напред, много предлагате за бъдещето!”. И две седмици след сватбата се разделихме. От това нещо много ме е срам, как да вървя сам по улицата.” (Аладин, 27 г.)

Тази перспектива показва и самочувствието на бежанците, които смятат, че в полето на любовта биха могли да дадат много и са по-достойните партньори. Според тях българските мъже не показват достатъчно грижовност и уважение спрямо любимите си, по-склонни са да изневеряват, а също и да нагрубяват възлюбените си.

„Това, което съм видял, че мъжете не се грижат за жените си, така, като арабите. Например, за моите гаджета в Сирия всеки път като излизахме аз купувах по нещо – цветя, аксесоари, не знам... Правих им изненади. А тука сме просто приятели.” (Махмуд, 27 г.)

Подобно отношение Мустафа обяснява с факта, че:

„Арабският мъж притежава една нежност, прекалена нежност и уважение към жената, към любимата, към приятелката, и в това отношение той е може би по-добрият от българския, заради тази съкровена любов, която той проявява към жената отсреща.” (Мустафа, 35 г.)

От своя семеен опит Аладин добавя:

„Плащам всички сметки в нас – наем, сметки, всичко – трябва храна, всичко плащам. Нейната заплата въобще не се пипа. Като тя е тъжна или се сърди, друго отношение. ]...[ Да, което българите не се интересуват – "Еба си майката и излизат!". Да. И аз видях това нещо в моите приятели българи. И, примерно, говорят по телефона: "Еее, майка ти да еба". И затварят и ходят с друга. Голяма част от мъжете така правят, аз не казвам, че те са лоши. Те са свикнали на този живот...” (Аладин, 27 г.)

Любовта в България е поле, в което финансовата сила на мъжа има по-малка тежест. В спектъра на сантименталните чувства правовите категории губят своето място. Излизането на получилите закрила от маргиналната бежанска общност ги прави на практика неразличими от българите. Ако при търсенето на работа или дом чужденците нямат право на претенции поради езиковата бариера или заради факта, че не всички хазяи биха отдали апартамента си на араби, то в любовта те имат своите изисквания и очаквания. Бежанците са по-склонни да търсят жени, числящи се към техен близък приятелски кръг. Също така по-привлекателна за тях би била онази по-скромна девойка, която е възпитана в патриархалните ценности. Дори и да не е мюсюлманка, важна е позицията: „Момичето, в което съм влюбен, уважава исляма” (Рашид, 26 г.). Разбира се, тук роля могат да имат етносът и религията. Мустафа, който е етнически кюрд, не би се оженил за друга, освен за кюрдка. Палестинецът Махмуд, който е дълбоко вярващ мюсюлманин, няма против брака с християнка, защото така или иначе потомството по бащина линия ще бъде възпитано в исляма. Въпреки това той споделя в интервюто, че предпочита да се ожени за мюсюлманка, която да въведе децата в устоите на религията му.

Дейвид, Малик и Аладин биха избрали за съпруги българки. Именно в този избор жената би следвало да се чете като предпоставка за оставане в страната. Семейството на Дейвид очакват от него да се ожени за православна християнка. Самият той е доволен от факта, че българките не са набожни, тъй като иска да избяга от религиозната нормираност на коптската общност, в която е отраснал. При Малик като католик също е важен бракът с християнка, още повече, че той разглежда българката като ключ към културата и порядките в страната, в която иска да живее. Секуларните възгледи на Аладин не му поставят граници в избора на нова съпруга. Самият той няма намерение да се завърне в Сирия, което предполага неговото устройване и задомяване в България. Не бива да се смята, че бракът с българка предоставя гражданство на бежанците. Получаването на подобен статут е възможно само ако те са живели в страната минимум пет години, подали са молба за дългосрочно пребиваване, а по-късно и молба за българско гражданство. Отделно се изисква и полагане на изпит по български език. В този ред на мисли, бракът с местен е въпрос на личното желание за интеграция и усядане в новата общност, но, сам по себе си, той не носи гореспоменатите облаги.

Трудно би могло да се формира точно определение за любовния модел, който припознават бежанците в новата за тях действителност. Любовният им опит съвместява възгледите им за любовта и брака, унаследени от патриархалното възпитание, което са получили, и свободата, която срещат тук. В известен смисъл това е синтез на образа, въплъщаващ обществено приемливата съпруга, възлюбената, към която съществуват трайни романтични чувства, и онази, която допринася за благото и комфорта във взаимоотношенията. Тук може да се забележи преплитане на когнитивните линии на любовта през призмата на брак-обич; романтичните чувства, които будят терзания и желание за достигане на възлюбената; и като трети компонент – взаимното участие на двамата партньори за успеха на връзката. На пръв поглед би следвало тази любовна формула да е дисбалансирана, но в действителност хибридният любовен модел показва преминаването от едно традиционно към едно модерно осмисляне на любовните взаимоотношения. Това поставя чистата любов като възможен еманципаторски проект, който е приемлив само дотолкова, доколкото позволява взаимността в отношенията, но във всеки друг аспект той буди страх. Респондентите представят семейните взаимоотношения като взаимно уважение и разбирателство. В този случай идеята за любовта сред бежанците е по-близка до патриархалното семейство, изградено на взаимна почит, доверие и признание.

Противно на мненията, че бежанците са ориентирани към връзки, девалвиращи образа на жената до обект на плътски наслади и средство за превземане на страната „отвътре”, получилите убежище желаят да създадат едно по-консервативно семейство. В сферата на любовта мигрантите се чувстват равноправни, а галантността в отношението им към жените ги кара да се възприемат като по-достойните любовни партньори в сравнение с местните мъже. Животът в Европа предоставя различен любовен модел спрямо този в арабския свят. Това, от своя страна, изисква време за опознаване на любовните отношения на Запад и преодоляване на някои стереотипи. Въз основа на опита си и носталгичните чувства към любовните практики, характерни за Близкия изток, бежанците търсят хомогамия и имат желание за съвместяване на европейските и арабските любовни модели. Любовта и бракът с местна жена са част от сферата на личното щастие и като такива те би следвало да се разглеждат като поредната от множеството стъпки, които политическите имигранти предприемат, за да продължат живота си след войната. Любовта за тях не притежава конспиративен оттенък, а се свързва със самостоятелност и щастие в личен план.

 

Библиография

Бенслама, Фетхи. 2017. „Наслада от смъртта?“. Дойче Веле, 04.06.2017, (последно посетен на 15.06.2017 г.).

Даруиш, Махмуд. 2009. „След тебе няма „след”. Антология. Подбор и превод: Мая Ценова и Азиз Таш. София: Издателство „Български писател“.

Мос, Марасел. 2001. Дарът. София: Критика и хуманизъм.

НСИ. Сключени бракове през 2016 г. по области на местоживеене. nsi.bg, (последно посетен на 11.06.2017 г.).

НСИ. Живородени брачни и извънбрачни деца през 2016 г. по области, общини и местоживеене. nsi.bg, (последно посетен на 11.06.2017 г.).

Павлович, Павел. 2000. История и култура на древна Арабия. София: Галеон.

Свещен Коран. 2006. София: Главно мюфтийство на мюсюлманите в Р. България.

Саид, Едуард. 2005 [1978]. Ориентализмът. София: Издателство „Кралица Маб“.

Теофанов, Цветан. 2004. Арабска средновековна култура: от езичество към ислям. София: УИ „Св. Климент Охридски”.

Янакиев, Калин. 2012. Светът на средновековието. Генезис, история, общество. Университетски курс лекции. София: Фондация „Комунитас”.

Costa, Elisabetta. 2016. Social Media in Southeast Turkey. London: UCL Press.

Dialmy, Abdessamad. 2005. “Sexuality in Contemporary Arab Society”. Social Analysis: The International Journal of Social and Cultural Practice, 49 (2), 16–33.

El Feki, Shereen. 2013. Sex and the Citadel: Intimate Life in a Changing Arab World. London: Chatto and Windus.

Giddens, Anthony. 1992. The transformation of intimacy. Stanford: University Press.

Illouz, Eva. 1997. Consuming the Romantic Utopia. London: University of California Press.

Karandashev, Victor. 2015. “A Cultural Perspective on Romantic Love”. Online Readings in Psychology and Culture, 5(4), 1–21.

Oghia, Мichael. 2015. “Different Cultures, One Love: Exploring Romantic Love in the Arab World”. In: Raddawi, Rana (ed.). Intercultural Communication with Arabs. Studies in Educational, Professional,and Societal Contexts. Singapore: Springer, 279–294.

Rashad, Hoda, Osman, Magued, Roudi-Fahimi, Farzaneh. 2005. “Мarriage in the Arab World”. Population Reference Bureau. Washington: PRB.

Simmel, Georg. 1984. On Women, Sexuality and Love. New Haven: Yale University Press.

---

Биографична справка

Десислава Иванова е завършила специалност „Културология“ и магистърската програма „Културна антропология“ към катедра „История и теория на културата“, СУ „Св. Климент Охридски”. Понастоящем е докторант към същата катедра. Изследователските ѝ интереси са насочени към Близкия изток и културните стереотипи за Изтока и Запада.