Както заявява Хмиелевска, става въпрос за „видим езиков знак" под формата на текстово присъствие. Знаците не търсят да бъдат обяснени и не дават евентуални ключове към откриване на тяхното значение, те заявяват предимно сами себе си и сякаш „по случайност" едновременно с това препращат към нещо друго, в случая - към конкретен наркотик. Значението им се крие предимно в мястото, на което са поставени, по силата на това, че го маркират. Тяхната кодифицираност ги прави неразличими едни от други, трудно запомнящи се, чужди на неинформирания човек. Надписите, препращащи към наркотици са само една малка част от безбройните други подобни съкращения на латиница, както илюстрира тази снимка:
Сн. 6, център
Съответно, те стават още по-неразбираеми за случайния поглед, тъй като той рядко цели да вникне и да си обясни случващото се в заобикалящата го среда, а по-скоро отчита онези нейни свойства, които имат отношение към целите, които индивидът се стреми да постигне. В рамките на градската среда една от основните цели, които индивидът има сякаш е придвижването. Както е видимо, образуват се мозайки от знаци, разнородни по цвят и по набор от букви, но еднородни по характер. За да заговорят, за да съобщят нещо на този, за когото не са предназначени, е необходимо внимателно вглеждане - любопитен, търсещ поглед, който да разложи, да разплете мозайката до съставните й елементи, проследявайки всеки един от тях, за да види накъде ще го отведе, до коя част на града ще стигнат заедно.
Очевидно обаче те имат своите реципиенти, за които са предназначени, и това са другите хора, правещи тагове. Напластяването, влизането в диалог, дори търсенето на такъв диалог, са очевидни. Дали обаче се търси диалог с останалите хора, минаващи през града? Кодът има за цел да бъде декодиран, макар и не от огромната част от хората, които ще го видят. За тези, които го разплетат остава удоволствието от разбирането на още един пласт от обкръжаващото ги пространство. Кодът е носител на специфични функции (маркираща, усвояваща пространството на града) и това, че понякога реферира към дадени наркотици, сякаш е по-скоро случайна, макар и умишлена негова характеристика, изразяваща по-скоро информираност, отколкото директно заявяваща отношение, но която дава видимост на определен феномен - употребата им - без същевременно да е директно свидетелство. Бихме могли да кажем дори, че тези тагове са в известен смисъл покана за диалог, по силата на това, че „предизвикват" този, който ги разбира (било то към отношение или към реакция). Случайността, която сякаш стои зад избирането на точно тези букви, бива отчасти снета при дешифрирането на съкращението - имаме смисъл, имаме и код, чрез който е предаден смисълът. Смисъл, който вероятно се простира отвъд направените в текста презумпции и който предстои да бъде доразплетен от погледа на изследователя.
Снимковият материал за изследването беше събран в периода ноември 2008 - май 2009 в София (в рамките на научната практика „Направи си сам град" с ръководител проф. Ивайло Дичев), като тук са приложени 6 снимки, които да илюстрират направените наблюдения.
__________
1. Думите „наркотик" и „наркотично вещество" не са дотам точни, тъй като са внесени в българския език от английското "narcotic", означаващо преди всичко упойващо вещество (каквито са например опиатите), въпреки това употребата им се е наложила достатъчно широко (вкл. в българската правна терминология, в т.ч. в Закона за контрол на наркотичните вещества и техните прекурсори), за да бъде проблематизирана в настоящия текст.
