На първо място, бих искала да направя кратко пояснение относно това що е таг. „Таг" идва от английското tag - дума с множество значения, като релевантни от тях към нашата работа са две: от една страна - етикет (на багаж и пр.), от друга - маркирам, отбелязвам. Tag се среща и в интернет-жаргона, при който се касае по-скоро за значението му на етикет, прикрепен към нещо (напр. музикално произведение или филм), служещ за поставянето му в определени категории с цел да се изясни неговия характер. В този текст обаче става въпрос за смисъла на думата в полето на графити и хип-хоп културата, като в този случай тя е по-скоро съотнесена с второто цитирано значение, т.е. тагът е вид маркер; тази употреба на думата хронологически предхожда употребата й в интернет. Тагът представлява псевдоним на графити-артистите, използван като подпис, като се слага около (под, отстрани на) по-голям графит (сн. 2) и има сходни на подписа функции (т.е. да указва и означава авторство, да маркира присъствието на автора в творбата), но също така може да бъде, и дори по-често е, самостоятелен (сн. 1, 4, 5, 6), като в този случай по-скоро маркира територия. Един от първите тагове, добили изключителна популярност и разпространение е „Taki 183", датиращ от края на 60-те години в Ню Йорк . Таговете в никакъв случай не са специфични за България, а както и самият феномен на графити-рисуването, са привнесени отвън. В София те са изключително популярни и се срещат както в крайните квартали, така и в центъра.
Както е очевидно, тези кратки надписи са реакция „отдолу", т.е. реакция на гражданите, а не на институциите. Те представляват неформално усвояване на градската среда от дадена група индивиди, като едновременно с това се намесват в зрителното пространство на голям брой хора, тъй като много често са поставени на ключови за София места (напр. Попа, Орлов мост), през които всекидневно минават хиляди погледи. Въпреки това, те са силно закодирани и сякаш не търсят разбирането, или дори вниманието, на огромната част от онези, които ги виждат, а по-скоро постепенно са се превърнали в почти невидимо, но характерно присъствие в рамките на софийската среда: погледът ги отчита съвсем бегло, повърхностно и в следващата секунда се отмества, без да вникне в тях, без да търси смисъла на съкращенията. А в някои случаи смисъл има - съкращението препраща към друга реалност, а не е просто манифестация само на себе си. Пред нас се разкриват две тенденции - едната от тях можем да назовем стремеж към видимост, изразен в маркирането на централни места, а също така и поставянето на максимален брой тагове в рамката на дадена територия, а другата - стремеж посланието да остане закодирано и неясно, освен за малък кръг от хора - евентуално тези, които сами поставят тагове.
Центърът на София е силно белязан от подобни маркери и противно на предварителната ми хипотеза, в хода на изследването се разкри, че в него се срещат тагове, препращащи към употребата на наркотици по-често, отколкото в крайните квартали; тук не би могло да се говори за ясно разграничение между център и периферия, а по-скоро за преливане от едното в другото. В ж.к. „Надежда" например не открих нито един такъв таг - единственият графит, засягащ темата с наркотиците, който намерих беше очевидно впоследствие надрасканото лице на Еминем, намиращ се в подлеза на трамваите:
Сн. 3, ж.к. „Надежда"
Тук бихме могли да отчетем неговия критичен заряд, като той по-скоро се подиграва (на Еминем) и осмива (употребата на наркотици), отколкото поощрява, и в много по-голяма степен цели да въздейства на визуално ниво, отколкото да маркира територия. И двете характеристики го отличават от съответните тагове.
От една страна, те нямат критичен заряд или поне той остава скрит. Те са неутрални по отношение на веществата, към които препращат, като сякаш единствено отчитат социалния феномен на употребата на наркотици, без да го осъждат или поощряват, а също така без да дават разяснение относно това дали този, който ги е оставил, употребява съответното вещество или не, и въобще, какво конкретно е отношението му към него. Бихме могли да допуснем, че по силата на сходството им с надрасканите имена на футболни отбори, музиканти или музикални групи, те по-скоро заявяват положително отношение към наркотика, към който реферират, но не бихме могли да бъдем сигурни в подобно предположение без да проведем необходимото изследване (включващо например интервюта с техните автори). За момента остава отворен въпросът „защо тогава именно наркотици?" и дали препращането към тях е вид реклама. Това, което бихме могли със сигурност да заявим е, че подобни тагове дават видимост на информираността на пишещите ги.
