Постурбанистични пейзажи (2003), Красимир Терзиев

Вглеждането в постсоциалистическия град София от страна на художниците започва доста късно. Когато промените са настъпили необратимо. Един от първите, които не просто забелязват, а осъзнават, че нещо се случва, е Красимир Терзиев. В серията „Постурбанистични пейзажи" (2003) той хиперболизира действителността. Кучетата - сериозен и все още неразрешен проблем на демокрацията - владеят града. Огромните им силуети са днешният лендмарк на София, независимо дали става дума за центъра или за крайните квартали.  

Хроника на промените 2 (2003), Калина Димитрова  

По същото време Калина Димитрова създава своята фотографска инсталация „Хроника на промените 2" (2003). Тя снима из различни динамични точки на града и чрез начина на заснемане на кадрите натрупва множество събития, случващи се в един момент. Крайният образ е неясен, но очевидно движение има. Лицата на хората са се превърнали в линии и петолиния, които преминават през града и го маркират със забързаност.  

  Бригадата на Стефан (и зетьове), Лъчезар Бояджиев

През втората половина на 2003 започва проектът „Визуален семинар" на Института за съвременно изкуство-София и на Центъра за академични изследвания-София . Той е насочен изцяло към град София като „естетическа гледка". Стипендиантът Лъчезар Бояджиев създава „Горещ визуален град". В него той рекламира един скромен махленски бизнес със средствата на корпоративната реклама, опитвайки се да примири централната и крайната част на града, съществуващи като две отделни планети. Така билбордът „Бригадата на Стефан (и неговите зетьове)" цъфва на фасадата на Националната художествена галерия.  

Проектът на Лъчезар Бояджиев се състои от различни сегменти и наблюдения за града София. В „Изглед от ул. „Граф Игнатиев" преди пл. „Славейков" (южна страна)" художникът премахва сградите, които и без друго често пъти изчезват зад огромни билбордове, и оставя тънкото равновесие на града да се крепи само на волята и желанието на рекламодателя.

Раят на билборда (2005), Лъчезар Бояджиев

През 2005 Лъчезар Бояджиев продължава изследването си в цикъла от 19 принта „Раят на билборда". Той се базира на по-ранното му заключение, че в София всичко може да бъде закачено навсякъде, стига да се плати на собственика на фасадата. Тук можем да видим гигантска реклама на известна марка българска водка, висяща над входа на катедралния храм „Ал. Невски". Но също така образите от плакатите вече са напуснали фасадите. На тях, а най-вече на собствениците на съответните марки, там им е станало тясно. Затова те са превърнати от автора в гигантски бекграунд, а градът изглежда като дребен декор на този фон.

Софийски лъвове (2005), Надежда Олег-Ляхова  

Надежда Олег Ляхова също е от художниците, които се пристрастяват към вглеждането в града. Тя обикаля софийските улици с фотоапарат и камера в ръка. Един от резултатите на това „поемане на предизвикателствата" е изложбата й „Софийски лъвове" (2005). Ляхова обръща повече внимание на хората, на онези градски персонажи, които остават незабелязани покрай лъскавите молове и уличните дупки. В обектива й няма съжаление, критика или драматизъм. Художничката ги нарича „просто улични истории".  

D I 117 W, Отговорна живопис (2006), Кирил Прашков

„Отговорна живопис" (2006) на Кирил Прашков е неговият коментар към града, комунизма и съвременното изкуство. Той забелязва прекрасните „картини" по калканите на софийските панелки, създадени от натрупванията на безхаберие и опит за оцеляване. Решава да ги „открадне" за своите си артистични цели и да ги покаже като абстракции, отделени от досадата на битовизма. Прекрасен и ироничен коментар на преживяното, на това, което е било, което е и което в крайна сметка ще остане. Още и закачка с постоянните вопли за връщане към живописта като единствена алтернатива на изчерпалото силите си концептуално изкуство.  

Разходка в квартала II (2007-2008), Красимир Терзиев

В „Разходка в квартала II" (2007-2008) Красимир Терзиев фиксира в 60 кадъра постоянно изникващите строежи из София. Важното за всяка снимка е видимостта към 3D проекта на сградата, представящ я в завършен вид със съответните срокове и технически данни. Така вниманието ни е разкъсано между реалното състояние на нещата и обещанията за прекрасния краен продукт. Градът София вече 20 години живее в напрегнато очакване, че светлото му бъдеще все пак ще се случи.