Conversation Seed: +http://www.bogomil.info/2090/
01/11/2009 http://luchko.net/2009/01/11/555 (from: Монологър)
01/11/2009 Аз подкрепям протеста на 14.01 (from: Блог за нови трендове и стари навици.)
01/13/2009 Протест, 14-ти януари 2008, София (from: optimiced | bg)
01/13/2009 Аз подкрепям протеста на 14.01 2009 година (from: PrinceofPersia-BG Блог)
01/13/2009 http://ninp.wordpress.com/2009/01/13/762 (from: Eдин аматьор пише)
В случая става дума не за коментари, а за публикации на отделни блогове, обвързани от една тема. Перманент линковете, коментарите и тракбекът позволяват да се прехвърлят мостове между отделните блогове, да се изгради постоянна система от връзки и по този начин устойчива общност. Така например прави впечатление, че хората, които Комитата е сложил като линкове на своята страница, също имат линкове към неговия блог. Получава се затворен кръг, мини-блогосфера, Мрежа в Мрежата. В този смисъл, да говорим за блогър общество би било пресилено. За сметка на това, изхождайки от определението на Тьонис, съвсем спокойно можем да говорим за редица блогър-общности в България: сплотени групи, обвързани от обща (виртуална) памет, цели и емоционални връзки[11]. Общностите са флуктуиращи, нямат ясно дефинирани граници, размери, кодекс, но следват свои неписани правила и притежават огромен потенциал. Както изтъква Комитата във вече цитирания откъс: с учудване открих, след като се занимавам с това нещо вече повече от две години, че ние имаме някакви общи интереси, които можем да защитаваме по някакъв начин заедно и че заедно сме по-силни.
Именно този огромен потенциал на блогърите, останал дълго време скрит за българското общество, избухна и буквално разтърси публичното пространство през януари 2009 г. Блогърите в България се обединиха около една обща кауза. Отделните общности се събраха по Интеренет, за да подкрепят студентите и да заявят активно гражданската си позиция. Именно защото беше организиран по Интернет, този протест беше толкова неочакван, странен за традиционните медии. И толкова ефективен. Беше направено изместване в хода на играта. Появи се непредвиден играч и медиите трябваше да наваксват, да обясняват това, което самите те не могат да разберат. Кутията на Пандора се отвори и от нея излязоха блогърите. Блогърите с пистолет и блогърите с мнение. Абсолютните непознати и абсолютните приятели. Както се случва с всяко ново явление, техният медиен образ се люшкаше между «Осанна!» и «Разпни го!». И докато на първа страница на 24 часа се виждаше озверял блогър, отвлякъл автобус, по Дойче Веле започна поредица с гости блогъри, които правят анализи.
Внезапно от Интернет изскочиха тези същества със странни имена, които започнаха да говорят - да говорят разумно, да говорят като журналисти, но от позицията на граждани. Виртуалната публичност стана реална, належащо реална. През родилните мъки на протеста от януари 2009 г., на бял свят се появиха блогърите и ни заставиха да говорим за тях. За тези, които говорят, започна да се говори. И то от различни гледни точки и в различни дискурси. За тях се заговори не само в медиите, но и в академичните среди, сред приятели и пр. И когато всички започнаха да говорят за тях, Народното събрание реши да ги накара да замълчат. Но няма начин да накараш блогър да млъкне. И в добрия, и в лошия смисъл на думата.
И за да завършим своите наблюдения относно определянето на блогър-общността, трябва да отбележим, че ако има една кауза, която обединява абсолютно всички блогъри, то това е свободата на словото:
