Така например в метъл клуба има и много пънкари, а в сравнително новите места за срещи - чайните - растафари, еколози, хипита. Най-често тези традиционни топоси за среща са вътрешно разделени на отделни стаи, в които се слуша и танцува на различни стилове музика. Дори специализираните магазини за облекло и аксесоари често обединяват различията, следвайки същия принцип на отделени, но същевременно съседни едно до друго пространства (например общ магазин за метъли и рапъри).[13]
Всъщност горният цитат насочва и към едно евентуално обяснение за подобно сегментиране - сегментиране на пазара. Без съмнение това не е подбудата при блогърите, но все пак не можем да отречем, че това е една от ключовите характеристики на Интернет. В него, в рамките на едно пространство съществуват примирени непримирими неща, противоречия и различия. Всичко зависи от нишката, по която някой ще тръгне. На мен не ми пречат националистите, ако не разглеждам техните сайтове. Аз просто се плъзвам покрай тях в търсене на това, което мен ме вълнува. В това се състои и идеята на т.нар. frictionless capitalism - капитализъм без търкания. Противоречието се получава, когато националистът излезе от Мрежата и отвлече автобус. И когато полицията и медиите абсолютно неадекватно го нарекат блогър, приравнявайки го с хора, които пишат поезия, политически анализатори и обществени критици. В мрежата има място за всички. Но общото място не е маркер за обща идеология, идеи или каузи. То е изначално фрагментирано. Оттук нататък всяка заедност идва не като аксиома, а като резултат. Не a priori, а a posteriori. Резулатат от постепенно сближаване, говорене и обединяване.
И така, в заключение можем да кажем, че се наблюдава блогър култура с множество постмодерни характеристики, която споделя общи черти със субкултурите, но трудно бихме могли да я определим като една от тях. Първата й основна разлика от субкултурите е, че блогър културата е максимално отворена. Тя не е скрита, затворена, недостъпна, не е „суб", а напротив - разчита максимално на публичността, огласяването на мнението и откритото себеизразяване. Именно поради това блогър общността се конституира не само чрез признанието на самите членове на културата, но и чрез признанието на „външните", на читателите. Това я прави отворена, флуктуираща и крехка.
Блогър културата няма специфични стилови особености. Не можем да познаем блогъра по прическата, дрехите и пр. Блогърите настояват за своята абсолютна индивидуалност и уникалност. Същевременно те се чувстват като част от група, която може да защитава своите членове, да се обединява около общи каузи и да има силна позиция в обществото. В този смисъл блогърството е един вид колективно изповядвана индивидуалност. Блогър културата споделя много общи черти с културите около Facebook, Last FM, форумите и пр. и би било по-коректно да я възприемаме най-вече като част от една обширна интеренет култура, която за момента приютява различните традиционни субкултури, но може би някой ден ще ги измести, т.е. доминиращи ще станат мястото, вида медия, а не стиловете, които ще съжителстват мирно.
Блогър културата е силно фрагментирана. Тя се състои от отделни общности „по интереси", които контактуват помежду си, но могат и да се обединяват в случай на нужда.
Това, което отличава блогър културата от всички останали култури е незабавната връзка, обвързаността между различните членове на общностите. Обвързаност на ниво творчество, което е изключително трудно за постигане. Блогърите са обвързани не на пасивно ниво, не от консумация на стил и експериментиране с идентичности, налагани от медиите, а на активното ниво на конкуренция с медиите. Те изграждат една нова гражданска медия, при която посредничеството е не между активен предавател и пасивен примник, а между множество активни страни. Бихме определили блогърството като „журнализъм във връзка".
Този журнализъм не налага едно мнение, а залага на плурализма и различието на гледните точки. Важни са не конкретната новина или случай, а самият факт на свързване на различни хора, които могат да обменят мнение, да говорят и да упражняват контрол върху дейността на властта.
