Ю: Кой конституира блогърите като такива? Читателите или другите блогъри? Откъде идва признанието?

К: Ами признанието идва като напишеш... т.е. като те видят, че си сериозен да пишеш, т.е ако почнеш да подържаш блог и той не умре първите няколко месеца и те поканят на първата сбирка някъде на някакво напиване на блогърите, вече можеш официално да се считаш за блогър.

Ю: Събирате ли се блогърите в реалния живот? Имате ли някакви срещи, сборове и пр.?

А: Като изключим факта, че повечето от моите приятели са блогъри сами по себе си, много от хората, които познавам, фактически ги познавам по простата причина, че са от вече обособяващата се субкултура на блогърите. Мисля че поне веднъж на три месеца има голяма блогърска среща, често се правят обучения за различните технически нововъведения, свързани с блоговете...

Ю: А формални или неформални са срещите? Тоест официално ли се обявяват или просто някакви хора се събирате и казвате „Хайде да ходим някъде!"

А: Тези, за които говоря в момента, които са по-скоро технологично насочени, те са официални и се пускат в блоговете и по различните социални мрежи. Иначе другото, което щях да кажа, е, че много от блогърите се виждат на по чашка, да хапнат, да пият, да обменят идеи и така.

В отговора на Алекс се вижда, че той самият говори за обособяваща се субкултура на блоговете. Обвързаността на блогърите се пренася и отвъд Интернет. Те се събират «на по чашка». Както се вижда от отговора на Комитата, именно прекрачването от виртуалното към реалното пространство се разглежда като инициация в групата, знак за придобиване на статус. Парадоксално, осъществяването на блогъра като такъв става в реалното пространство, а не в Интернет. Макар да е възможно блогърите да отхвърлят подобна теза, факт е, че блогърът доказва себе си не като пише за себе си, дори не като пише за другите, а като действа за другите. Затова толкова блогъри бяха на протеста на 14.01 и излязоха със снимки и публикации. Затова и тук-таме се чуваха обвинения от рода на: «А ти защо си стоиш пред компютъра вкъщи, а не си на протеста?». Блогърът не е някой, който си стои пред компютъра. Блогърът е някой, който е навън - в центъра на нещата. И по възможност носи компютъра със себе си, за да публикува незабавноJ)

Блогърът държи да се знае, че е такъв. Той слага в мейловете си линкове към блога. Ако има профил в скайп и пр., задължително слага линк и там. Ако не постоянно, то поне към някои публикации. Някои блогъри правят и едното  , и другото.