Нови млади, нови култури, нови каузи:
интердисциплинарни подходи в културните изследвания
Проектът си поставя за цел да развие комплексен подход за изследването на новите български млади, да анализира и осмисли разрива между поколенията днес. За разлика от досегашните чисто социологически подходи към проблема, екипът ще работи с качествени методи, ще привилегирова интерпретативните микроанализи пред големите количествени разрези, ще съчетава социална с културна проблематика. Интердисциплинарен по същество, този подход предполага включването в екипа на изявени специалисти по антропология, културология, социология и медии. Участието на млади изследователи е съществен момент в приближаването до обекта на изследване.
Поколението на 18-30-годишните днес е белязано от дълбоките промени, довели до отварянето на страната съм света и от бурното развитие на комуникационните технологии. Тематичните ядра на работата са три: мобилността на новите млади, географска, но и културна, ценностна; отчуждението на младите от политиката и появата на нови каузи и граждански активности; влиянието на новите комуникации - слабо изследвано у нас - върху появата на нови културни практики, идентичности, общности. Амбиция на екипа е да разработи метод за обвързването на изследване и управленски практики, като даде основа за нови политики към младите.
Проектът цели да въведе методите и проблематиката на културните изследвания (cultural studies), които по света отдавна успешно съчетават в качествените подходи на социалните науки проблемите на популярната култура, субкултурите и лайфстайла с работата върху бурно променящата се медийна и виртуална среда. Като дългосрочна задача си поставяме, с помощта на чуждестранните партньори, това научно поле да бъде въведено в българската наука, а млади специалисти да бъдат подготвяни за него в хода на изследователската работа.
Участници в проекта:
ръководител: проф. дсн Ивайло Дичев, Софийски университет
Доц. д-р Орлин Спасов, Софийски университет
Доц. д-р Даниела Колева, Софийски университет
Доц. д-р Петя Кабакчиева, Софийски университет
консултант: проф. д-р Гейл Хершатер, Калифорнийски университет
консултант: проф. д-р Дейвид Морли, Голдсмитс Колидж, Великобритания
консултант: проф. Кевин Робинс, Сити университет, Великобритания
консултант: проф. Гер Диджингс, Училище за славянски и източноевропейски изследвания
д-р Валентина Георгиева, Софийски университет
Красимир Терзиев, докторант, Софийски университет
Николета Даскалова, докторант, Софийски университет
Елена Колева, докторант, Софийски университет
Светла Казаларска, докторант, Софийски университет
технически координатор: Ния Нейкова, докторант, Софийски университет
За контакти:
e-mail:Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
телефон: (02)971 76 44
0885 85 20 07
- Детайли
-
Създадена на Вторник, 07 Април 2009 23:54
-
Написана от Ивайло Дичев
Темата за колекционера ми се вижда много важна за разбиране на този нов свят. Има един прочут текст на Зимел за колекционера, там той нарича притежанието „най-интимното отношение към предмета". Техниката ни позволява да притежаваме още по-лесно от преди нещата, всеки собственик на компютър е по определение колекционер.
Колекционерите на клипове (линкове, картинки...) си говорят с тях. Това малко ми прилича на описаното от Суифт в „Пътешествията на Гъливер - страната, в която си говорят като носят съответния предмет - искам да кажа „обувка", нося обувка и я показвам, другият иска да ми отговори „чорап", вади чорап. Въпросът е в това дали този вид общуване е същия като онзи с думите. С какво се различава?
Възходът на аматьоризма също ми се вижда централна тема тук. Част от въздействеността на тези клипове е в това,у че са лошо направени, т.е. не будят съмнение в манипулация, създават усещане за истинност. Така е станало с авангардното изкуство от началото на ХХ век - изведнъж, преситени от красивите и професионално направени неща, артистите отиват към грозно, криво, импровизирано, безсмислено, да-да..
- Детайли
-
Създадена на Понеделник, 09 Март 2009 04:00
-
Написана от Ивайло Дичев
Теми за дискусия за 10.03
Предлагам дадискутираме доколко новите медии и в частност мобилния телефон могат да служат катооснова за преструктуриране и за създаване на нов тип младежки култури, коитопроменят традиционните условия и начини за изразяване на идентичност. В този смисъл е интересно да се запитаме далиможем да говорим за продължение на тенденцията, отбелязана от БенедиктАндерсън, че типът общуване в една култура предопределя идентичности иобщности, тоест новите форми на общуване следва да пораждат и нови форми наобщност със свои специфични прояви на индивидуализация и индивидуалнаидентичност, изграждани през потребление и лайфстайл.
Вероятно подобна тема би могла да серазглежда на две нива. От една страна, промените, които настъпват вкомуникационната култура като цяло, за които говори Ъри, свързани с прехода отточни уговорки към гъвкавостта на непрекъснатата координация и свързани сизграждането на специфични мрежи и натрупването на „мрежови капитал”.
От друга, интересно е да се проследяти нови форми на включеност в обществото като цяло, както и в отделнимикрокултури. Като пример за първото би могло да се даделегитимирането на употребата на мобилнотоустройство през ролята на отделния индивид визграждането на гражданското общество чрез генерирането на непосредственаинформация от мястото на събитието и без отлагане във времето или пък чрез феномена на флаш-мобовете. Паралелно с това се оказва, че младежите могат да удържатидентичността си в рамките на дадена микрокултура със символни действия, коитоне винаги се случват на общо за групата място, а стават достъпни, след катобиват заснемани и качвани в Интернет, преодолявайки пространствените ивремевите ограничения на своята аудитория. Визуализирането на специфични проявис цел споделянето им с други членове на общността се извършва главнопосредством мобилните телефони, които са лесно преносими и достъпни.
Може би най-подходящи за изследване втакъв контекст биха били приложението на картографския метод на културнитеизследвания и етнографията на мобилния телефон, които да описват полето инеговите динамики преди да го интерпретират.
