Новата пропаст между поколенията?

Има ли generation gap между поколенията? От една страна почти не попаднахме на случаи, в които младите да са в конфликт с родителите си. Слушат същата музика, носят същите дрехи. Родителите ги окуражават във виртуалните им начинания, тласкат ги към мобилност, пазят ги, радват се на потребителството им и изобщо рядко влизат в ролята на институция, която регламентира и забранява. Психологическите проблеми, които води след себе си родителят-приятел са известни: неустановеност, неувереност, удължена инфантилност.
Наред с това от десетина години насам тече най-дълбокият поколенчески конфликт от времето на рокендрола насам . У нас също светът на поколението на 18-30 годишните няма много общо с този на родителите - комунизмът е екзотично минало, за това пък база за сравнение е чужбината, присъстваща всекидневно чрез образи, приятели или личен опит в живота им.. Според много изследвания младите се оказват близки до средната класа не само по оптимизма и по очакванията си за двойно (!) по-високо заплащане, но и по обективното си положение в обществото (Gallup 2007). Дори това да се дължи отчасти на факта, че им помагат родителите (със стая в семейното жилище), очевидно тук има и обективна тенденция - частният бизнес предпочита младите като по-адаптивни, подаващи се на моделиране и обучение, физическите здрави, нямащи семейни ангажименти. Младежите са на страната на социалната промяна, поради това, че имат нужда от място под слънцето - а в случая промяната е в посока на приватизиране на публичното от частния интерес. Трудов стаж, класическо образование, кариера, професия, стабилност - всичко това са ресурси на старите: обезсмислянето им ще изстреля младите напред така, както национализацията след 9 септември е издигнала шеметно двайсетгодишни младежи на ръководни постове. Днес, в много по-мека форма младите се чувстват на гребена на вълната на един капитализъм, която помита старото общество, издига ги със скорост, за която родителите им само са можели да мечтаят, снабдява ги с материалните придобивки, за които те са чакали с години.
Но за разлика от 40те или 60те, днес между поколенията като че ли няма сблъсък - младите просто емигрират от света на старите; игнорират ги, наместо да се борят с тях за място. Сегашният период на невиждано разрастване на социалния свят - не просто няколкогодишния икономически растеж, но и разрастването на технологиите, на потребителските практики, на глобалните културни сцени - правят това по-лесно от всякога. Мирното разминаване на поколенията разбира се ще трае, докато балонът на растежа не се е спукал.
И все пак едва ли трябва еднозначно да обявим младите за безпрекословни поддръжници на неолибералния обрат от последното десетилетие, който втечни социалните отношения, подкопа държавата, разкъса връзките между капитал и територия. Наистина сред респондентите ни цареше едно шокиращо безразличие към теми като социална справедливост, солидарност или граждански права. Няколко добре платени служители на частни фирми буквално казаха, че държавата би трябвало да работи като предприятие и че в последна сметка една фирма се грижи за служителите си най-добре. Корпоративното гражданство в тяхната представа прилича на националното с това, че във всеки момент можеш да "гласуваш с краката си". Виж да стачкуваш, респективно да водиш политически битки - това е за губещите, онези, които нямат друг избор.
От друга страна при всяка тема, която надхвърляше личното справяне, неизменно се появяваше държавата . Според екомладежите именно държавата трябва да озапти строителите, които унищожават природата, да установи стандарти, а пък ако нашата държава не иска, то трябва да я натисне квази-държавното образование на Европейския съюз. Още по-етатистки са настроени националистите, които тъгуват за задължителната военната служба, държавните граници и намесата в икономиката. Откъде идва този оптически парадокс - неолиберали отблизо, етатисти отдалеч? Дали нацията не се е превърнала в една повече медийна (виж по-горе), отколкото гражданска даденост, която все повече се разминава с реалните микропрактики на всекидневието?
Другият въпрос се отнася до ценностните нагласи. От една страна наложилият се циничен прагматизъм като че ли няма алтернатива - високото морализаторско говорене автоматически те прехвърля към групата на старите и губещите. От друга страна в ход е търсене на грас-руутс ценности и каузи, които сякаш остават невидими със стария инструментариум. Почти не срещнахме изявени ценностни консерватори - голямата мода на "връщането" към религията, традицията или семейството като че ли отшумя преди 7-8 години. Наместо това през последните две години сме свидетели на истинска епидемия на вегетарианство, като зад него стоят смътни морални мотиви. Срещнахме младежи, които се оттеглят на село, за да живеят естествен живот, да правят всичко с ръцете си, да сеят зеленчуци без химикали. Други виждат каузата си в битката срещу интелектуалната собственост: това, което корпорациите наричат пиратство, за тях е право на достъп до култура (думата "право" разбира се не е от техния речник, добавям я аз) . Дори расистката идеология е в последна сметка мотивирана от някакви морални мотиви: националната гвардия на Боян Расате например от една страна преиграва италианския фашизъм видян във филмите, от друга обаче опитва да откликне на нуждата от сигурност и защита на най-базово ниво.
В един свят, в който пластичността и адаптивността не само не се възприемат като форми на експлоатация (както е за младите в западна Европа), а тъкмо обратното, са основно предимство в борбата между поколенията за място под слънцето, традиционните леви послания нямат особени шансове. Но също така неадекватни са десните, които си мислят, че могат да се върнат авторитетите и йерархиите в епохата на WEB 2.0. 
В това търсене на каузи "политика" е мръсна дума - синоним на частен интерес, самореклама, агресия, кариеризъм. Първата стъпка в търсенето на ценности се оказа гнусливото отхвърляне на "политическото", изолирането на места, където политиката на възрастните е забранена, изместването, бягството. Така аполитичността става оръжие в по същество политическата битка между поколенията.