Резюме: Възможно ли е дадено домакинство да живее изцяло без отпадък? Възможно ли е да се въведат такива практики в цял район от даден град? Както подчертават привържениците на движението за живот с нулев отпадък, смисълът не е да спрем въобще да генерираме отпадъци, а да генерираме възможно най-малко; да го правим отговорно и спазвайки няколко принципа – отказване на ненужното потребление, ограничаване на нужното потребление, повторно използване, рециклиране, компостиране. Статията дава отговор на въпроса как се въвеждат желаните практики в ежедневието устойчиво и за неопределен период от време. Първата половина представя преглед на някои теории по темата, а втората дава пример от теренна етнографска работа в екопроект „Вегетариум“ в село Желен, Софийска област, през 2019–2020 г.
Ключови думи: живот с нулев отпадък, етично/осъзнато потребление, антиконсуматорски практики, природосъобразен, Желен
Eco-Friendly Zero-Waste Lifestyle: An Example from the Bulgarian Village of Jelen
Petya V. Dimitrova
Abstract: Is it achievable for a household to live completely waste-free? Is it realistic to introduce such practices in an entire urban region? As the supporters of the zero-waste movement emphasize, the point is not to stop generating waste at all, but to generate as little as possible; to do so responsibly and in compliance with a couple of principles: rejecting unnecessary consumption, reducing necessary consumption, reusing, recycling, composting. The article seeks to answer the question of how to introduce such practices sustainably and in a long term. The first part presents a theoretical overview, and the second – an example of the eco-friendly zero-waste lifestyle that has been implemented by the owners of the “Vegetarium” eco-project in the village of Zhelen, Sofia region, in 2019–2020.
Keywords: zero-waste lifestyle, ethical/conscious consumption, anti-consumerism, eco-friendly, Zhelen
„Един от начините, по които завладяваме природата, е като я замърсяваме.“
Мишел Сер (Serres, 1995)
Увод
Потребителските практики на индивидите, загрижени за етични проблеми като унищожаването на природата и справедливостта в търговията на световно равнище, са известни като етично/осъзнато потребление. В какво се изразява то? В намиране на ефективни за околната среда технически решения, които намаляват потреблението на енергия и материали – например в автомобили, пестящи гориво, свръхефективни хладилници[1], естествени средства, които да заменят вредните химикали. Също така – в байкотиране (buycott), което означава отказ от използване на стоки и услуги на дадена компания или дори страна, чиито етични стандарти за производство и потребление са съмнителни. Не на последно място – в промяна на хранителния режим и преобладаващо потребяване на стоки и услуги от местни производители. Много от тези стратегии намират привърженици сред последователите на движението за живот с нулев отпадък.
Възможно ли е наистина да се живее изцяло без отпадък? Както подчертават привържениците му, смисълът на това движение не е да спрем въобще да генерираме отпадъци, а да генерираме възможно най-малко; да го правим отговорно и спазвайки няколко принципа – отказване на ненужното потребление, ограничаване на нужното потребление, повторно използване, рециклиране, компостиране (наръчник за живот с нулев отпадък в България предлага Димитрова, 2019).
Най-общото определение за живот с нулев отпадък гласи: „опазване на всички ресурси чрез отговорност в потреблението, повторна употреба, възстановяване на продукти, опаковки и материали“ (Kim-Marriott, 2021: 188). По-конкретно, на ниво „общество“, животът с нулев отпадък се описва като „методично проектиране и управление на продукти и процеси с цел елиминиране/изключване на отпадъците и запазване на всички ресурси и възстановяването им от поточната линия с отпадъци“ (ZWIA, 2004).
Независимо дали гледат преобладаващо от Аз- или от Ние-перспектива (микро- или макрониво), онези, които ограничават потреблението си, се сблъскват с това как да въвеждат желаните практики в ежедневието устойчиво и за неопределен период от време. Този въпрос е централен и за настоящата статия. Първата ѝ част се съсредоточава върху теоретичните аспекти на проблема, а втората представя пример за домакинство, живеещо с близък до нулев отпадък в село Желен.
Това разпръснато село в Западна Стара планина, намиращо се на 8 км от град Своге и 55 км от София, е централно за докторантската ми изследователска работа през 2019–2022 г., когато наблюдавах как там се натрупват множество преселници от градска в селска среда.[2] Желен се състои от десетина отдалечени и обезлюдени махали и предоставя трудна за живеене среда, която обаче остава предпочитана от 177 регистрирани като живущи там души (по данни от 2019 г.), като стотина от тях живеят и през зимата в селото. Има и почти толкова т.нар. „виладжии“, обитаващи го през топлите месеци. Околната среда запазва своя див облик, а в повечето от махалите все още е налице традиционна архитектура, като тези две характеристики правят селото привлекателно за преселници от град към село с цел промяна стила на живот (в научната литература наричани и лайфстайл мигранти).
В своя ключова статия от 2009 г. социолозите Михаела Бенсън и Карън О’Райли дефинират лайфстайл миграцията така: „относително заможни индивиди мигрират временно или постоянно към места, които по различни причини според тях се характеризират с добро качество на живот“ (Benson and O’Reilly, 2009: 621). Става дума за хора, които не се вписват в типичната представа за мигрант – след преселването не се състезават за работните места, често водят алтернативен начин на живот спрямо този на местните (и спрямо собствения си живот преди миграцията) и не изпитват особена носталгия към местата, откъдето идват. За тях тези места са символ на живот под напрежение, липса на общностен дух и високи нива на престъпност и безработица, и контрастират с приемащата среда, която се характеризира с по-бавен начин на живот, умерени цени, климатични и здравословни предимства, както и с чувство за общност (пак там: 609–610).
Централни за втората част на статията са точно двама лайфстайл мигранти, установили се преди години в обезлюдена желенска махала и развиващи там своя еко-проект „Вегетариум“, част от който е и философията за живот с нулев отпадък. Те живо се интересуват и опитват да ограничат, доколкото е възможно, употребата на материали, които не биха могли да използват многократно и които се разграждат бавно. За да вникна в природосъобразния им начин на живот, през 2019 и 2020 г. проведох включено наблюдение, съчетано с ангажирано изучаване на производствени и потребителски практики, благодарение на което съм в състояние по-задълбочено да разбера и оценя всичко, което наблюдавах (за по-задълбочен преглед на подхода „ангажирано изучаване“ вж. Carrithers, 2005: 437). Наблюдението и изучаването съчетах и с множество полуструктирурани и неструктурирани интервюта с живеещите и посещаващите еко-проект „Вегетариум“.
Теоретични аспекти на живота с нулев отпадък
Приема се, че терминът нулев отпадък за първи път е въведен във връзка с предприемаческо начинание на американеца Пол Палмър – доктор по химия, основал през 1970-те години в Силициевата долина компанията „Zero Waste Systems“ (букв. „Системи за нулев отпадък“). Той разказва: „шофьорите ни извозваха химикали, за които търсехме ново предназначение, и съответно доставяха химикали, които продавахме. Нямахме начален капитал освен този, който успеехме да наберем чрез находчиви и изгодни продажби“.[3]
Въпреки че основата на термина е поставена на индустриално и бизнес (макро) ниво, през следващите десетилетия той се налага в масовата употреба най-вече на ниво стил на живот на домакинствата (микрониво). Според Дженифър Окафор (Okafor, 2020), той влиза в масово обръщение през 1998–2002 г., когато някои градски власти започват да го използват в описанието на стратегиите си за управление на отпадъците. Десетина години по-късно, през 2009 г., набира известност блогът на Беа Джонсън „Zero Waste Home” („Дом с нулев отпадък“). През следващите години материалите за такъв начин на живот се увеличават експоненциално – така идеята за живот с нулев отпадък преминава от макро- към микрониво.
Животът с нулев отпадък е част от съвременния природозащитнически дискурс. По-често фокусът е върху справянето с отпадъка, а не върху свръхпроизводството и маркетинга, подтикващ към свръхпотребление като първопричини за появата на отпадък. Поддръжниците на движението за живот с нулев отпадък обръщат внимание и на това, че рециклирането и компостирането не са универсално решение на проблема, защото самото съществуване на продукти за рециклиране и компостиране означава, че както за добиването им, така и за рециклирането/компостирането се изразходват земни ресурси, човешки труд, а в някои случаи – и опасни химикали (Rebbeck, 2017).
Предметите, вписващи се в живота с нулев отпадък, следва да са за многократна употреба, органични, биоразградими или рециклируеми до безкрайност (например от стомана или стъкло). Ребек (пак там) очертава няколко насоки, които начинаещите в живота с нулев отпадък, неизменно получават: (1) старайте се да купувате по-малко; (2) инвестирайте в предмети, които издържат дълго; (3) компостирайте; (4) не попадайте в капана на консуматорството, купувайки всичко, от което си въобразявате, че се „нуждаете“. Тя обобщава, че домът на живеещите с нулев отпадък е крепост за пречистване от отпадъци, тъй като те спазват система от навици за пазаруване на едро, повторна употреба и компостиране. Звучи идеалистично и, разбира се, рядко е изцяло постижимо, особено при положение, че става дума за хора от средната/висшата средна класа, най-често в градска среда, които се стараят да не генерират отпадък и едновременно с това да запазят нивата си на комфорт.
Ребек предупреждава, че, противно на всички слогани в източниците за живот с нулев отпадък, не всеки може да заживее с нулев отпадък. Посочените практики са възможни само за хора, които разполагат с време, желание, достатъчно ресурси и конкретни умения. В статия за политиките на зеления Ванкувър до 2040 г.[4] Ким-Мариот също пише за „редица разходи“, свързани с живота с нулев отпадък – финансови разходи, но също така разходи на време и енергия за намиране на варианти, които попадат извън социалната норма (бих дала пример с купуването на козметика в опаковки за многократна употреба или на прах за пране изцяло от натурални съставки, както е разгледано от авторката, вж. Kim-Marriott, 2021: 190). Тя подчертава, че за да се нареди индивидът в групата на живеещите с нулев отпадък (за да се окичи със статуса zero-waster), се изискват сериозни промени в стила на живот и че не са достатъчни еднократни активности или спорадично включване от негова страна. За сравнение, много по-лесно е да се спечели статуса „природозащитник“ или „осъзнат потребител“, които са също толкова морално престижни, но не изискват толкова систематично усилие (пак там: 185). Обобщено казано, налице са пречки за упражняването на живот с нулев отпадък, които липсват в по-общото движение за опазване на природата. Препятствия пред живота с нулев отпадък са например отглеждането на малки деца, различия в гледните точки на съжителстващите в едно домакинство, здравословни състояния, изискващи употреба на медикаменти, и др.
Макар да е част от по-общото движение за опазване на природата, животът с нулев отпадък е и самостоятелно движение. Обхваща индивиди, които се предпазват от невъздържано потребление в знак на протест срещу разточителните обичайни практики, колкото и удобни да са те (пак там: 185). То обаче не се изчерпва само на микрониво. Мидълмис (Middlemiss, 2010) критикува възгледа, че само потребителите са способни да въведат цялостна промяна. Вината не бива да се отнема от макронивото (правителствата, политиките) и да се приписва на микронивото. „Версията на даден човек за отговорност може да се различава от тази на друг човек; в крайна сметка отговорността за устойчивото потребление е политическа“ (пак там: 163). Според нея, за да настъпи същинска и трайна промяна в потребителските практики, потребителите трябва да разбират отговорностите, които са в състояние да поемат, както и ограниченията, идващи от контекста на средата или от самата личност (пак там: 164).
Заман (Zaman and Lehmann, 2011: 186) потвърждава това мнение. Според него потребителите трябва да са запознати с факта, че боклукът е ценен ресурс – и по-точно с ценността на хранителните и електронните отпадъци, стъклото, картонените опаковки. Същевременно обаче законодателните органи трябва да накарат производителите на продукти и строителните компании да работят по-материално-ефективно и да оставят по-малко отпадъци. Ученият представя задълбочен анализ на управлението на отпадъци в два града, чиято визия е да се превърнат в устойчиви градове с нулев отпадък – Аделаида и Стокхолм. Той определя такъв град по следния начин: „град, който отглежда храната си, използва вода от собствени източници, произвежда енергия от собствени системи, създава работни места и икономически дейности, управлява ефективно цялата тази система и в крайна сметка възстановява всички ресурси от поточните линии с отпадъци“ (пак там: 186).
Пиецч и колектив пък изброяват ключовите аспекти за успех на движението за живот с нулев отпадък: (1) холистично управление на отпадъка – и на микро-, и на макрониво; (2) развиване на насоки и политики относно интелигентното планиране на стоки и услуги; (3) общуване с и обучение на населението по темата; (4) развитие на зелени вериги за доставки; (5) съсредоточаване върху ефективността на материалите при избора на суровини; (6) планиране и внедряване на пазара на продукти с дълъг живот; (7) инвестиции в адекватно управление на депата за отпадъци (Pietzsch et al., 2017).
Макар от гледна точка и на микро-, и на макронивото, осъзнатото потребление и животът с нулев отпадък да са по-често срещани и навярно по-улеснени в градска среда (където са магазините, подходящи за този стил живот, където придвижването е по-уредено и др.), в следващата част от статията ще покажа как практики за живот с нулев отпадък са въведени устойчиво и в едно домакинство в селска среда.
Живот с нулев отпадък: пример от село Желен
През 2015 г. Ф. (м., 39) се завръща в отдалечената желенска махала, където няколко години по-рано е развивал и впоследствие прекъснал дейността на еко-ферма „Тринога“. Набрал нови знания и нагласи след поредна серия пътувания в чужбина и България, той възнамерява да трансформира имота си, развивайки иновативен еко-проект. Поне два аспекта са ключови за тази трансформация.
(1) Задълбочена промяна в ценностите и начина му на живот. Вдъхновен от българския специалист по интегрална медицина д-р Димитър Пашкулев, който се утвърждава като негов ментор и който посещава Желен още от 2006 г., Ф. решава да построи екодом и къща за гости „Вегетариум“ (Ил. 1). Завършва го в края на 2016 г. – средата на 2017 г. Същевременно продължава да отглежда пермакултурни[5] градини, но започва да спазва правила за здравословно хранене и здравословно мислене и поведение според режим, разработен от учени като Димитър Пашкулев и Кен Уилбърс. Като стълбове в ежедневието на Ф. се утвърждават: здравословно хранене и готварство (основно плодове, зеленчуци, зърнени и бобови храни, екомлечни продукти, екояйца, хранителни добавки, както и тотално въздържание от тютюн, кафе, алкохол и психотропни вещества); телесни, дихателни и стрес-лечебни практики; eкология и оздравително земеделие; потапяне в природата; екокозметика и битови продукти – направи си сам.
Ил. 1. Екопроект „Вегетариум“.
(2) Запознанство с настоящата му половинка Б. (ж., 30). Б. е краткосрочна доброволка, чийто интерес е привлечен от проекта на Ф. в Желен. Пристига в България за кратко през 2015 г., като част от по-мащабно пътешествие от родното си австрийско село, където живее във фермата на родителите си, до Истанбул с велосипед. Още преди пътуването се интересува от пермакултура. През 2013 г. започва да пътува по света и понякога остава в екообщности като доброволец – включително в Централна и Южна Америка и на Канарските острови. Прекарва известно време на два пъти в Желен, а в останалото време поддържа връзка с Ф. и в крайна сметка двамата заживяват заедно.
Възгледите ѝ са сходни с тези на Ф. и скоро тя започва да спазва неговия режим. И двамата се стараят да потребяват осъзнато, а това върви ръка за ръка с ограничаването на отпадъците. След като Б. се присъединява към домакинството на Ф., вдъхновява партньора си заедно да последват философията за живот с нулев отпадък.
За почти четирите години, откакто Б. живее в Желен, заедно с Ф. въвеждат в домакинството множество практики в унисон с философията за живот с нулев отпадък: не е най-важното да е точно нулев, а да е възможно по-малко. Пазаруват със собствени торби и в по-големи разфасовки (например вместо пликове с ориз по 1 кг да се купи хартиен чувал с ориз); поддържат компост; изключват електроуредите, които не ползват; не прибягват до фабрични продукти, ако е възможно да се направи собственоръчно заместител (например измиване на чиниите с пепел и памучен парцал вместо с препарат и дунапренена гъбичка; или пране с препарат от счукани конски кестени, с добавка калиева основа) и др. Тези и други дейности представям графично в Ил. 2:
Ил. 2. Практики на хората, избрали да живеят с нулев отпадък (вж. също Lorenzen, 2012: 96, 103).
Ф. споделя:
„Аз подценявах тоя аспект, докато тя наблегна на него […] иначе си е една гола претенция без покритие. [Променихме – б.а.] начина пазаруване, откъде идват продуктите, в коя държава са произведени, това наистина всеки път, когато влизаш в магазина, ти да си вземаш торбички с тебе, също това да купиш ориз в хартиен чувал голям вместо в пакети с найлонови пликчета разделени, това по стаите, което го виждаш, това да се изключва зарядното, за да не се хаби ток. Също за сапуните […] изцяло от нея ако зависи, тука щеше да има само пепел за миене, нямаше да има нито една дунапренена гъбичка. И така, това са неща, които са важни и се получава баланс така да се каже. Аз си държа на някои неща и тя постепенно пробива, ами като например да продължим да слагаме калиева основа, защото препаратът, който ползваме за пране, е направен от кестени, слагаме по малко калиева основа. Сега известно време заменихме калиевата основа с една преварена пепел, която е пак с калиева основа, обаче то не пере толкова добре и сега се върнахме пак на калиевата основа.“
Б. описва стремежа си за живот с нулев отпадък така:
„Как мога от което имам наоколо да ги използвам тези неща, вместо да ходя да ги купя […] как мога да съм по-малко вредна в моя живот.“
През времето, което прекарах с тези двама респонденти в Желен, се потвърди това, че споменатите от тях практики се изтъкват не само на думи, но и се съблюдават отговорно. Когато са сами или обградени от съмишленици, Б. и Ф. успяват да живеят с минимално количество отпадъци. Фактът, че стопанисват стаи за гости обаче, води до затруднения. Показателни са два случая, при които „Вегетариум“ приема деца на еднодневен лагер. Б. е разочарована от потребителските практики на малките си гости и особено от това, че разхищават подготвеното: „Сипват си обилно, хапват си две лъжички и хвърлят в компоста“ – описва случилото се доброволецът С. (м., 30). Посетителите пък са разочаровани от вегетарианската храна и консумират пакетирани стоки по стаите си, вследствие на което оставят много боклук (също в разрез с ценността на домакините за живот с нулев отпадък). Оттогава насам Ф. и Б. стават много по-придирчиви към приемането на гости и още по-настоятелни към съблюдаването на режима.
Двамата домакини продължават да запознават своите съмишленици и посетители с факта, че нещо, което изглежда като боклук, може да бъде ценен ресурс (вж. пример в Ил. 3). Те действат старателно на микрониво, но се разграничават от макронивото – поемат лична отговорност за устойчивото си потребление, но не подбуждат инициативи за живот с нулев отпадък, целенасочено се разграничават от общественото и политическо измерение на проблематиката. Все пак животът с нулев отпадък не е техен основен фокус, а само един аспект от холистичния им подход към природосъобразното живеене.
Ил. 3. Многократно използване на пластмасови туби за опазване на растенията в пермакултурните градини от студ и вятър.
Заключение
В книгата си „Етика на отпадъците“ Гай Хоукинс цитира есето „La Poubelle Agréée“ на италианския писател и есеист Итало Калвино (Calvino, 1993), в което главният герой изхвърля боклука в Париж „с удоволствие и наслада, а не по задължение и с отвращение […], извличайки удоволствие от внимателното справяне със загубата и изхвърлянето“ (Hawkins, 2006: 39). Същата липса на вина и негодувание се забелязва и докато Ф. и Б. в Желен говорят и действат в унисон със своя режим и изобщо с природосъобразния си живот с нулев отпадък. Те са далеч от постигането на перфектност, но не това е целта им така или иначе.
Такъв живот изисква време и усилия и определено не е във възможностите на всеки, както ни убеждават нашумелите автори на текстове с насоки и факти по темата. Целта на това движение е идеалистична, твърде полюсна, и в този смисъл не е изцяло приложима, нито пък е универсално решение на световния проблем с управлението на отпадъци. Какво количество се равнява на нула – отговорът е различен за всеки потребител, както и за всеки законодател, ангажиран по темата. Към момента движението за живот с нулев отпадък се разгръща основно на микрониво, в домакинствата на образованата средна класа, и само в плановете за бъдещето – на макрониво, в някои части на градове в развити държави.
И все пак – възможна ли е промяна на отношението на индивидите и обществата към боклука? Възможно ли е гледката на кошче с отпадъци да се асоциира с красота и плодородие – подтиква ни към смяна на перспективата Гай Хоукинс. Защо да не е възможно, ако кошчето е за компостиране и си дадем сметка, че всички тези червеи работят за добиването на нова почва (пак там: 37)?
Библиография
Димитрова, Блажка. 2019. Живот с нулев отпадък в България. София: Ракета.
Димитрова, Петя. 2022. Миграция от град към село: етноложки примери от България, Словакия и Белгия. Дисертация за придобиване на ОНС „доктор“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (посетено на 12.10.2022).
Лийф Крисчън, Даяна. 2016. Да създадем живот заедно. Практически средства за развитие на екоселища и съзнателни общности. Грудевица: НЧ „Бъдеще сега 2006“ (посетено на 28.01.2023 г.).
Benson, Michaela and O’Reilly, Karen. 2009. „Migration and the Search for a Better Way of Life: A Critical Exploration of Lifestyle Migration“. The Sociological Review, 57 (4): 608–625.
Calvino, Italo. 1993. [English edition] The Road to San Giovanni. Vintage books. New York.
Carrithers, Michael. 2005. “Anthropology as a Moral Science of Possibilities”. Current Anthropology, 46 (3): 433–456.
Hawkins, Gay. 2006. The Ethics of Waste: How We Relate to Rubbish. Lanham Md: Rowman & Littlefield.
Kim-Marriott, Еlla. 2021. “Who Participates in Zero Waste? Facilitators of and Barriers to Participation in the Zero Waste Movement”. Sojourners, 12–13: 183–195 (посетено на 28.01.2023 г.).
Lorenzen, Janet A. 2012. “Going Green: The Process of Lifestyle Change”. Sociological Forum, 27: 94–116.
Middlemiss, Lucie. 2010. “Reframing Individual Responsibility for Sustainable Consumption: Lessons from Environmental Justice and Ecological Citizenship”. Environmental Values, 19: 147–167.
Okafor, Jennifer. 2020 [последно обновена 2022] “What is Zero Waste? And the Zero Waste Movement All About”. Otrvst (посетено на 12.10.2022 г.).
Pietzsch, Natália, Ribeiro, José Luis Duarte and Medeiros, Janine Fleithde. 2017. “Benefits, Challenges and Critical Factors of Success for Zero Waste: A Systematic Literature Review”. Waste Management, 67: 324–353
Rebbeck, Jordanna. 2017. “Problematising Waste: The Zero Waste Movement”. Not Published Manuscript (посетено на 12.10.2022 г.).
Serres, Michel. 1995. The Natural Contract. Ann Arbor: University of Michigan Press.
Zaman, Atiq Uz and Lehmann, Steffen. 2011. “Urban Growth and Waste Management Optimization towards Zero Waste City”. Journal of City, Culture and Society, 2: 177–187.
Zero waste 2040. City of Vancouver. https://vancouver.ca/green-vancouver/zero-waste-vancouver.aspx (посетено на 12.10.2022 г.).
Zero waste Institute. History of the Zero Waste Systems company http://zerowasteinstitute.org/?page_id=202 (последно посетено на 12.10.2022)
ZWIA. (2004). Zero waste definition adopted by zero waste planning group. https://zwia.org/zero-waste-definition (посетено на 12.10.2022 г.)
[1] В TedTalk лекция „100 Solutions to Reverse Global Warming” за глобалното затопляне () Чад Фришман дава 100 решения за глобалното затопляне и обсъжда по-подробно най-значимите от тях. На първо място е ограничаване на охлаждането във всякаква форма.
[2] Дисертацията „Миграция от град към село: етноложки примери от България, Словакия и Белгия“ е достъпна на адрес: https://ras.nacid.bg/api/reg/FilesStorage?key=7afa5b88-c4cd-40ba-9a31-70b94d0a5a60&mimeType=application/pdf&fileName=03-Migracia ot grad kam selo-dissertacia-4 broq.pdf&dbId=1.
[3] История на компанията е достъпна на адрес: http://zerowasteinstitute.org/?page_id=202 (посетено на 01.02.2023 г.).
[4] Подробно са описани на адрес: https://vancouver.ca/green-vancouver/zero-waste-vancouver.aspx (посетено на 01.02.2023 г.).
[5] Даяна Лийф Крисчън (2016: 169) определя пермакултурата като: „набор от техники и принципи за проектиране на устойчиви човешки поселения с растения, животни и сгради – и особено взаимовръзките между тях. Пермакултурата се води от етични принципи като грижа за Земята, грижа за хората и споделяне на излишъка“.
Биографична справка
През юли 2022 г. д-р Петя В. Димитрова защитава в катедра „Етнология“ на СУ дисертация по темата за лайфстайл миграция от градска към селска среда. Научните ѝ интереси са в областта на антропология на потреблението (с фокус върху антиконсуматорски практики), антропология на мобилността, миграционни процеси и антропология на околната среда. Има 10-годишен опит в книгоиздаването като редактор, творчески ментор и автор на книгата Да обичаш дивото. Монголия (2017).
Email: pvdimitrova[at]gmail.com
