Оказва се, че освен градинката пред НДК, други важни места за графити културата са магазините за спрейове в София. Според разказа на един от респондентите преди няколко години е имало вражда между потребителите на два различни магазина. Интересно е също и че респондентите, участвали в настоящето изследване, бяха намерени именно в един от столичните магазини за спрейове. Така, освен различните графити фестивали и специализираните магазини за графити принадлежности, не се забелязват обособени места за среща на групата, което не е изненадващо с оглед на тенденцията членове на различни микрокултури да делят едно пространство - тенденция, чийто най-ясен пример е градинката пред НДК.
След като разгледахме начина, по който членовете на графити културата се самоопределят като част от младежка микрокултура, можем да обърнем внимание на отношението на writer-ите към останалите групи, както и към социалната среда, която ги заобикаля. Като цяло членовете на графити културата не се интересуват много от останалите микрокултури. Точните думи на повечето респонденти бяха: „другите не ни интересуват". Все пак, като най-антипатични са представени „чалгарите" и „емотата", чието поведение се осмисля просто мода, която не съдържа нищо креативно. Въпреки това се избягват конфронтации с членове на други младежки микрокултури. На въпроса: „Смятате ли че сте „против системата"?" респондентите отговарят, че са против нея, доколкото се поставят пречки пред тяхното изкуство. Всички твърдят, че не са политически ангажирани, не ходят по протести и че политическите надписи, както и тези в подкрепа на определен футболен отбор не са истински графити. Така отново става ясно, че графити културата е насочена към себе си, като членовете й не се интересуват много от това, което се случва извън нея.
Освен начина, по който графити културата гледа на ставащото извън нея, е добре да се обърне внимание и на общественото мнение за тази микрогрупа. За целта бяха проучени различни статии във вестници, които отразяват графити културата. Част от тях са положително настроени към графитите, като ги определят като ново, креативно градско изкуство, а самите графитери като новите художници, артистите на улицата и т.н. Въпреки това обаче, може да се каже, че като цяло на графитите се гледа с лошо око. Графитерите са описани като „вандали" и противници на реда и полицията. Разбира се, те самите отричат подобни обвинения и възприемат себе си като художници, още повече, че голяма част от тях са завършили или изучават изкуства.
