От проведените интервюта стана ясно съществуването на силно изразена йерархия сред членовете на микрогрупата. Това обяснява и съдържанието на надписите - непрестанното изписване на името на определен writer му гарантира все по-голяма известност сред останалите и постепенно издигане в йерархията. Важно е името да бъде изписано по сложен начин, за да се покаже умение. От значение е и мястото, на което е направен графита. Престижни са централните, ясно видими, но и опасни за рисуване места, както и вагоните на влаковете и метрото. В графити културата съществуват изразени лидери. Това са хората, които се занимават с графити от дълго време и които са маркирали стените на града с най-добрите графити. Лидерите не са много и всички знаят кои са. Респондентите разказват за съществуването на неписан „кодекс на поведение на writer-ите", според който на по-напредналите драскачи се дават определени привилегии - могат да рисуват върху графитите на по-слабите графитери, ако определено произведение им се стори недостатъчно добро. Един от респондентите дори разказа, че му се е случвало по-неопитни драскачи, които не харесват някои от своите надписи, да го търсят с молбата да нарисува нещо друго върху тях (да го „мине" според графити речника). Така на лидерите в групата се предоставя нещо като цензурираща роля - решават кое произведение е достойно да остане и кое трябва да бъде „минато". Според неписаното правило по-добрият драскач винаги може да заличи работа на стоящ по-ниско в йерархията негов колега. Лидерите на групата са натоварени и с педагогическа функция - никой не може да стане writer, ако не бъде обучен от някой от изявените драскачи. Самите те с гордост приемат ролята на учители на начинаещите драскачи. Така постоянното издигане в йерархията се очертава може би като най-важният елемент на графити културата. Оттам и стремежът да блеснеш като напишеш името си по най-сложния начин, разпознаваем само за опитните writer-и, и то да го направиш на възможно най-видимото място. Така да бъдеш writer означава постоянно да се стремиш да развиеш уменията си, с оглед издигане в йерархията и придобиване на популярност сред графити общността.
Графити културата се определя от своите членове като градска. Това предполага определени места на градското пространство, на които се срещат членовете й. Въпреки това, от интервютата стана ясно, че подобни обособени части почти няма. Изключение са различните графити фестивали, които се организират в София, като Sprite Graffiti Fest и Write 4 Gold пред НДК. Интересен феномен е, че „подобен ключов за комунистическата власт топос, в който е заложена идеята за монументалност, се е разпаднал на микросветове, което много добре може да бъде илюстрирано и от гледката на рушащия се в градинката паметник, посветен на 1300 години от създаването на българската държава и ограден сега от графитите на младежите"[2].