Никола Русинов е студент в специалност „Културология"

Графити културата е сравнително нов феномен. Първите графити се появяват в САЩ в края на 60-те и началото на 70-те години на XX в., като визуална форма на социален протест и маркиране на територия. Първите графитери или writer-и изписват с маркери и аерозолни спрейове малките си имена или псевдонимите си, като по този начин „маркират присъствието си в градската среда, запазвайки анонимността си"[1]. Интересен е случаят с куриера Деметриус от Ню Йорк, който оставя псевдонима си TAKI 183 на стените на сградите, на които доставя пратки. Скоро целият град е покрит с неговите подписи, а това маркира и началото на графити културата.

            В Европа графитите се пренасят през 80-те години на XX в., най-вече в Германия, Франция, Великобритания и Скандинавските страни. В България графити културата се развива през втората половина на 90-те, което я прави една от сравнително новите младежки микрокултури. У нас тя не е на нивото на САЩ и Западна Европа, но въпреки това е доста интересен феномен. Настоящето изследване ще се фокусира именно върху графитите в България, които, въпреки че в основата си представляват копиране на това, което се прави в други страни, внасят и много свои елементи, свързани с конкретните проблеми, с които се срещат родните writer-и (съществува, например графит с изображение на Тодор Живков).

            С оглед целите на изследването беше направено теренно проучване в периода  януари - февруари 2009 г., по време на което бяха интервюирани 4 респондента. От наблюдението на графити културата се очертаха няколко основни хипотези. Преди всичко тези, че графитите са форма на социален протест и че с надписите си графитерите изразяват недоволството си от социалната среда; изображенията представляват политически послания, с които авторите им показват протеста си срещу гоненията на полицията; те са насочени към всички граждани, което се потвърждава от стремежа на writer-ите да ги рисуват на все по-видими и ключови за градското пространство места - центъра на София e доста по-предпочитан за правене на графити от крайните квартали, въпреки че възможността конкретният артист да бъде хванат е много по-голяма. Тръпката от правенето на незаконни графити също се очерта като една от основните хипотези при предварителното наблюдение.

Членовете на графити културата виждат себе си като част от по-голямата хип-хоп култура. В този смисъл на въпроса: „Как бихте се описали? Какъв сте Вие?" нито един от респондентите не се определя като writer. Графитите се приемат като един от петте елемента на хип-хоп културата, което обяснява приликата между стила на графитерите и рапърите например. Белезите на този стил са ясно определени и лесно разпознаваеми - носят се широки дрехи и смъкнати панталони, което според последователите на стила отразява свободата, която им дава хип-хоп културата. Всички респонденти твърдят, че са негативно настроени към модата и се обличат по този начин, защото им е удобно. Друг елемент от стила на графитера е музиката - като цяло се предполага, че слуша рап. Във всички интервюта обаче проличава, че специфичното облекло, музика и поведение не са това, около което се обединява групата. Важно е умението да се правят графити, защото именно то отделя графити културата от останалите хип-хоп култури.

  Друг важен елемент от изграждането на идентичността на writer-ите като група е специфичният език, който използват. Употребяват се основно термини от английския, които маркират различните стилове в рисуването на графити, както и техники на пръскане, различни капачки на спрейове и др. Графити „речникът" включва: writer - драскач, графитер; crew - група от няколко графитери; cap - капачка на спрей; battle - състезание между драскачите; bomb - незаконни графити; piece - парче, произведение; to kill - да драскаш и др. Езикът като елемент от стила на графити културата е много важен за самоопределянето на writer-ите като група. Интересен беше случаят, когато един от респондентите отговори, че би разказал за графити речника само на друг драскач, факт, който показва, че езикът се пази за членовете на групата. Става ясно, че той играе важна роля в определянето на границите на графити културата - не можеш да бъдеш част от групата, ако не го владееш.

            Самите графити представляват най-често надписи с ярки цветове на възможно най-видимите места в града. Интересна практика е правенето на графитите максимално трудни за разчитане. В повечето случаи тези надписи могат да се разберат само от хората, които се занимават с графити, т.е. членовете на самата графити култура. По време на интервютата се оказа, че в повечето случаи това не са политически послания или израз на социален протест, а псевдонимът на съответния writer или името на групата (crew), в която участва. Така може да се направи заключението, че посланията, отправени чрез тези надписи са насочени не към хората, които всеки ден минават покрай тях, а към самите членове на графити културата.

От проведените интервюта стана ясно съществуването на силно изразена йерархия сред членовете на микрогрупата. Това обяснява и съдържанието на надписите - непрестанното изписване на името на определен writer му гарантира все по-голяма известност сред останалите и постепенно издигане в йерархията. Важно е името да бъде изписано по сложен начин, за да се покаже умение. От значение е и мястото, на което е направен графита. Престижни са централните, ясно видими, но и опасни за рисуване места, както и вагоните на влаковете и метрото. В графити културата съществуват  изразени лидери. Това са хората, които се занимават с графити от дълго време и които са маркирали стените на града с най-добрите графити. Лидерите не са много и всички знаят кои са. Респондентите разказват за съществуването на неписан „кодекс на поведение на writer-ите", според който на по-напредналите драскачи се дават определени привилегии - могат да рисуват върху графитите на по-слабите графитери, ако определено произведение им се стори недостатъчно добро. Един от респондентите дори разказа, че му се е случвало по-неопитни драскачи, които не харесват някои от своите надписи, да го търсят с молбата да нарисува нещо друго върху тях (да го „мине" според графити речника). Така на лидерите в групата се предоставя нещо като цензурираща роля - решават кое произведение е достойно да остане и кое трябва да бъде „минато". Според неписаното правило по-добрият драскач винаги може да заличи работа на стоящ по-ниско в йерархията негов колега. Лидерите на групата са натоварени и с педагогическа функция - никой не може да стане writer, ако не бъде обучен от някой от изявените драскачи. Самите те с гордост приемат ролята на учители на начинаещите драскачи. Така постоянното издигане в йерархията се очертава може би като най-важният елемент на графити културата. Оттам и стремежът да блеснеш като напишеш името си по най-сложния начин, разпознаваем само за опитните writer-и, и то да го направиш на възможно най-видимото място. Така да бъдеш writer означава постоянно да се стремиш да развиеш уменията си, с оглед издигане в йерархията и придобиване на популярност сред графити общността.

             Графити културата се определя от своите членове като градска. Това предполага определени места на градското пространство, на които се срещат членовете й. Въпреки това, от интервютата стана ясно, че подобни обособени части почти няма. Изключение са различните графити фестивали, които се организират в София, като Sprite Graffiti Fest и Write 4 Gold пред НДК. Интересен феномен е, че „подобен ключов за комунистическата власт топос, в който е заложена идеята за монументалност, се е разпаднал на микросветове, което много добре може да бъде илюстрирано и от гледката на рушащия се в градинката паметник, посветен на 1300 години от създаването на българската държава и ограден сега от графитите на младежите"[2].

Оказва се, че освен градинката пред НДК, други важни места за графити културата са магазините за спрейове в София. Според разказа на един от респондентите преди няколко години е имало вражда между потребителите на два различни магазина. Интересно е също и че респондентите, участвали в настоящето изследване, бяха намерени именно в един от столичните магазини за спрейове. Така, освен различните графити фестивали и специализираните магазини за графити принадлежности, не се забелязват обособени места за среща на групата, което не е изненадващо с оглед на тенденцията членове на различни микрокултури да делят едно пространство - тенденция, чийто най-ясен пример е градинката пред НДК.

            След като разгледахме начина, по който членовете на графити културата се самоопределят като част от младежка микрокултура, можем да обърнем внимание на отношението на writer-ите към останалите групи, както и към социалната среда, която ги заобикаля. Като цяло членовете на графити културата не се интересуват много от останалите микрокултури. Точните думи на повечето респонденти бяха: „другите не ни интересуват". Все пак, като най-антипатични са представени „чалгарите" и „емотата", чието поведение се осмисля просто мода, която не съдържа нищо креативно. Въпреки това се избягват конфронтации с членове на други младежки микрокултури. На въпроса: „Смятате ли че сте „против системата"?" респондентите отговарят, че са против нея, доколкото се поставят пречки пред тяхното изкуство. Всички твърдят, че не са политически ангажирани, не ходят по протести и че политическите надписи, както и тези в подкрепа на определен футболен отбор не са истински графити. Така отново става ясно, че графити културата е насочена към себе си, като членовете й не се интересуват много от това, което се случва извън нея.

Освен начина, по който графити културата гледа на ставащото извън нея, е добре да се обърне внимание и на общественото мнение за тази микрогрупа. За целта бяха проучени различни статии във вестници, които отразяват графити културата. Част от тях са положително настроени към графитите, като ги определят като ново, креативно градско изкуство, а самите графитери като новите художници, артистите на улицата и т.н. Въпреки това обаче, може да се каже, че като цяло на графитите се гледа с лошо око. Графитерите са описани като „вандали" и противници на реда и полицията. Разбира се, те самите отричат подобни обвинения и възприемат себе си като художници, още повече, че голяма част от тях са завършили или изучават изкуства.

В заключение могат да се посочат няколко основни тенденции. Предварителната хипотеза за графитите като форма на социален протест беше в голяма степен опровергана в хода на изследването. Въпреки че не е водещ, несъмнено съществува момент на социален протест, доколкото графити културата изразява недоволство от факта, че правенето на графити е незаконно и подлежи на наказание. Все пак важното за графитерите не е да изкажат недоволството си от системата, а да издигнат себе си в йерархията на своята група, като напишат името си по най-престижния начин - на най-трудното място и с най-сложния надпис. Така се опроверга и хипотезата, че посланията, отправяни от writer-ите са насочени към хората извън графити културата. Като резултат от изследването може да се направи едно основно заключение. Младежките микрокултури решават проблема на прехода на младежите от детство към зрялост. Такъв е и случаят с графити културата. Тя предоставя на индивида възможности за по-лесна социализация, като му позволява да развива себе си в определена посока, да усъвършенства определени умения, да се издигне в определена йерархия, като по този начин изгражда своята идентичност в рамките на групата.

[1] Иванова, М. Графитите: изображения, с които се сблъскваме в забързания си делник - В: Vox Litterarum, бр. 3, год. II, С., 2004.

[2] Нейкова, Н. Младежките микрокултури - места за среща в градското пространство, с. 3, под печат.