Членовете на графити културата виждат себе си като част от по-голямата хип-хоп култура. В този смисъл на въпроса: „Как бихте се описали? Какъв сте Вие?" нито един от респондентите не се определя като writer. Графитите се приемат като един от петте елемента на хип-хоп културата, което обяснява приликата между стила на графитерите и рапърите например. Белезите на този стил са ясно определени и лесно разпознаваеми - носят се широки дрехи и смъкнати панталони, което според последователите на стила отразява свободата, която им дава хип-хоп културата. Всички респонденти твърдят, че са негативно настроени към модата и се обличат по този начин, защото им е удобно. Друг елемент от стила на графитера е музиката - като цяло се предполага, че слуша рап. Във всички интервюта обаче проличава, че специфичното облекло, музика и поведение не са това, около което се обединява групата. Важно е умението да се правят графити, защото именно то отделя графити културата от останалите хип-хоп култури.
Друг важен елемент от изграждането на идентичността на writer-ите като група е специфичният език, който използват. Употребяват се основно термини от английския, които маркират различните стилове в рисуването на графити, както и техники на пръскане, различни капачки на спрейове и др. Графити „речникът" включва: writer - драскач, графитер; crew - група от няколко графитери; cap - капачка на спрей; battle - състезание между драскачите; bomb - незаконни графити; piece - парче, произведение; to kill - да драскаш и др. Езикът като елемент от стила на графити културата е много важен за самоопределянето на writer-ите като група. Интересен беше случаят, когато един от респондентите отговори, че би разказал за графити речника само на друг драскач, факт, който показва, че езикът се пази за членовете на групата. Става ясно, че той играе важна роля в определянето на границите на графити културата - не можеш да бъдеш част от групата, ако не го владееш.
Самите графити представляват най-често надписи с ярки цветове на възможно най-видимите места в града. Интересна практика е правенето на графитите максимално трудни за разчитане. В повечето случаи тези надписи могат да се разберат само от хората, които се занимават с графити, т.е. членовете на самата графити култура. По време на интервютата се оказа, че в повечето случаи това не са политически послания или израз на социален протест, а псевдонимът на съответния writer или името на групата (crew), в която участва. Така може да се направи заключението, че посланията, отправени чрез тези надписи са насочени не към хората, които всеки ден минават покрай тях, а към самите членове на графити културата.