Image

Според анкетираните именно музиката е общият елемент, който свързва всички в групата.

4) външните белези на групата - като цяло може да се каже, че феновете на електронната музика могат да бъдат разпознати по някои специфични белези, дрехи, аксесоари, прически. За кратко България изживя своя рейв период - времето на първите техно партита ("техно-зона"), „Метрополис", „Streed parade" и т. н. Тогава по улиците можеха да се видят много "цветни и екстравагантни" младежи - по единично и на групички - най-вече около паметника Баба Яга в София. Много широки панталони, тип чарлстон, обувки на платформи, боядисани коси, странни прически, множество фиби, кламери, обеци, значки, гривни - и при двата пола. Абсолютната провокация и дразнение на окото. Рейвърът се набиваше на очи - като цветно петно на улицата. Много скоро обаче, като повечето прихванати отвън влияния, „българското рейв движение" замря - може би влияние оказва фактът, че с годините става неприемливо провокативното поведение или най-малкото ексцентричният външен вид, които в тийнейджърска възраст и до 20-22 години се приемат от обществото, от родителите като нормални, типични, като нещо временно, „пубертетско". Първият сблъсък с „действителността" след напускане на училище, правилата и авторитетите в университета, пригаждането към изискванията на новата/желаната работа и съответно на получаването на определен статут в обществото, се отразява и на външния вид на младежите. Косите придобиват нормалния си цвят или поне отговарят на модните тенденции; дрехите - доста по-обикновени, ако става въпрос за клубове - дори и стилни. Единствените, които продължават да поддържат рейв стила, са крайните ексцентрици, обособени в групички, но като цяло - единици по улиците. Посещават най-вече тематични партита, следят за хард-техно, минимал, цикъл, транс събитията в страната и чужбина.

Един от респондентите, с които имах възможност да разговарям, е от най-ярките представители на underground живота в България изобщо. Чест посетител и впоследствие танцьор в култов за гей общността столичен клуб, задължително част от хард-техно партитата от години, заради специфичния си външен вид и танци често е канен като танцьор на „Метрополис" и други партита от серията. Слуша възможно най-„машинното" техно, като намира комбинацията от бумтене, валове, скърцане и пр. за „абсолютната хармония". Обсебен от електронния саунд, може да изпълни с възторг някой специфичен момент от сета (т.е. „да се разцепи" от удоволствие), но, наред с екстравагантното театралничене, той харесва и роботизирането, сковаването в танца - да се движиш като машина, да си машина. Другото, което признава по този повод - често кръщава хората около себе си (или просто разни „дразнители") на машини. Изключително саркастичен спрямо околните, спрямо нормите в обществото. Преди време е следвал неорганична химия, което било продиктувано от „любовта му към синтетиката". Абсолютно „за" наркотиците и експериментирането с тях. Умее да се превръща в тартор на групички, винаги е заобиколен от много приятели, голяма част от които е въвел в електро и drug културата. Със смях определя присъствието си като „появата на кралицата и нейния антураж". Обожава да изпъква и да заявява своята уникалност. В настоящия момент работи като go-go dancer в нощен клуб в Амстердам.