Румяна Каишева е студент в специалност "Културология"
I. Увод
Електронната култура определено е едно от ярките и многообразни явление на XX и XXI в., с тенденцията да се развива и завладява все по-осезаемо нашето ежедневие, успоредно и подпомагано от навлизането на високите технологии. Проучването на историята на електронната движение показва, че вече над едно столетие то е част от художествените и технологични експерименти, от "подземния", забранен живот в крайните квартали на големите градове, символ на социалната, сексуална, расова и нравствена свобода, приятен начин за прекарване на свободната време или място на активни социални контакти. В миналото класическите инструменти са успявали да възбудят фантазиите на слушатели, но днес, като че ли, техният звук "не пасва", "изхабен"е. Новото звучене е резултат от потребностите музиката да е именно такава. С нея идват и още стотици други елементи, които днес ни позволяват да обособим феновете на електронната музика в самостоятелна субкултурна общност.
Освен огромното количество информация, което предлага Интернет, интересни сведения дават самите участници в групата, които с готовност и дори ентусиазъм говорят за "увлечението си по електрото". Анкетираните заемат различно положение в общността - чести посетители и ценители на клубната музика, работещи в клубове (в София, Лос Анджелис, Амстердам), диджей и продуцент на електронна музика.
II. Възникване на електронната култура
Електронна, т. е машинна, е музиката на големите урбанизирани пространства. Класическата музика, подобно на "изкуството на старите майстори", е изоставена, определена като принадлежаща на друго време и на друго място. Канонът отстъпва на експеримента и творческата свобода.
Още футуристите от първото десетилетие на ХХ в. провокират слуха на съвременниците си, създавайки "шумопроизвеждаща" машина, с претенциите за музикален инструмент. Тя е тяхното оръжие срещу изтърканата естетика на класическата музика. Шумът, тропотът и хаосът заменят хармонията на тоновете, което, според футуристите, отговаря в най-голяма степен на музиката на масите ("Technical Manifesto of Futurist Music" (1911)).[1] През 1913 г. Луиджи Русоло написва есето „The Art of Noises" (L'arte dei Rumori), с което повлиява на развитието на музикалната естетика през ХХ в. в изцяло нова посока - интерес към механичния, изкуствения звук, който отваря врати към съвсем различни светове пред слушащия. Тъй като музикалните инструменти от миналото вече не вдъхновяват и не въздействат с предишната сила, Русоло призовава към вслушване в "шумоленето на града", в изучаването на жизненото ни градско пространство, доверявайки се повече на слуха (футуристичното ухо), отколкото на очите си. Според него, веки елемент, всяко проскърцване, пуфтене, изсвирване, бумтене носят музиката в себе си и само чакат да бъдат групирани, съчетани и настроени в една нова "електронна хармония". Чрез регулирането на различните технически показатели като скорост, темпо, ритъм и пр. могат да се създадат огромно разнообразие от звукови композиции, което обяснява роенето на музикални стилове в електрониката през 60-те и70-те г. Футуристите поставят началото през 1913 г. и на "live" изпълненията пред публика, където музиката се композира на момента, посредством мегафони и сирени и то именно в най-големия индустриален център на Италия - Милано. Година по-късно и "културната столица " на Европа - Париж - е "оглушена" от новата механична музика. През следващото десетилетие се изобретяват редица устройства, даващи все по-голяма свобода за експерименти. Появяват се електро-оперета Mr. Bloom и Ballet Mécanique (1924) на George Antheil, станали култови сред авангардистите. В Ballet Mécanique на зрителя е поднесено представление (балет) не на човешко тяло, а на музикален инструмент. Движението на предметите замества/измества човека в произвеждането на хармония.[2]
Подобно на останалите проекти на авангардистите и музикалният предизвиква скандал - той е нещо нечувано, ужасно, вредно за слуха, "музика ли е изобщо?!", в сравнение с гениалните произведения на класиците. Интересен е фактът, че същите упреци към електронната музика се отправят и днес, сто години по-късно. Макар и превръщайки се постепенно в масова, популярна, тя все пак запазва в някои под-стилове своите специфични и трудноразбираеми характеристики. Делението на "високо" и "ниско" музикално изкуство, на елитарно и на underground продължава. Да слушаш Бах, Моцарт, Шопен или дори някои от класиците на джаз и рок музиката е признак на вкус и висока култура, докато звукът на синтезаторите и компютъра привлича предимно "откачалки", ексцентрици и наркомани - предразсъдъците са живи.
Неразбираема остава най-вече силата на електронната музика да предизвика едно колективно удоволствие, да докара публиката до състояние на транс.
Постепенно музиката излиза от статута си на "лабораторен експеримент", провокиращ естетическите разбирания на критици и ценители. Започва да присъства "органично" в живота и на обикновените хора, става средство за забавление, отразяващо нещо типично човешко - сексуалното привличане, еротиката. Поради това не е учудващо, че първите стъпки в популяризирането на електронната музика правят най-разкрепостените в американското общество - хомосексуалните от афроамерикански произход. Маргинална общност в пълния смисъл на думата, тя се оказва мощен генератор на идеи и тенденции - в музиката, модата, танцът, начина на живот, жаргона и пр. Изключително провокативни и независими от общественото мнение, тъй като водят свой "подземен", скрит в клубовете живот, редица гей творци си позволяват нестандартен подход в композирането и продуцирането на музика - експериментирането със стари диско плочи и синтезаторно звучене.
Скоро се ражда стилът House - от името на превърналият се в култов чикагски клуб - "The Warehouse" ("Складът"), открит 1977г., с резидент диджей Франки Никълс, провъзгласен за "The Godfather Of House" заради своята роля в създаването на модерната денс и диджей култура. В хаус музиката всички хора са равни, независимо от расовата принадлежност, от сексуалните предпочитания. Затова хаус феновете, а оттам и всички електронни слушатели, са против расизма, фашизма, деленето на хора по цвят на кожата и т.н. Пионерите на новото начинание, чрез внимателното миксиране на инструментални части от старите диско-хитове, нов евро-бийт поп и синтезиран ритъм и перкусия собствено производство постигат нова и нечувана до момента амалгама от високо-енергийни звуци. Първите ди-джеи, които започват да продуцират собствена хаус музика, вместо да адаптират познати хитове са Marshall Jeferson, Adonis, Farley "Jackmaster" Funk и Tod Terry. В създаването на новия звук трябва да се отбележи и ролята на техниката и специално на синтезаторните модули на Roland 808 и 909, звуците от които практически са в основата на парчетата. Всички признават новия стил, когато произведението на Steve Hurley "Jack Your Body", без никаква подкрепа от радиостанциите, става номер 1 в Америка, а по-късно и в Англия. Собствениците на клубовете и продуцентите бързо стават милионери. Навсякъде из Щатите се танцува по новия, повлиян от сексуалната игра танц от "къщата на порока", както започват да наричат Warehouse възмутени родители и морализатори. Хаус музиката от Чикаго и Ню Йорк носи ритъма на свободата, и то на свободата на сексуалното самоопределение и поведение. Тя е енергия, емоция, цветове, светлина, пищност. Отиването на клуб става истински празник, едно очаквано и искано забавление/излизане от ежедневието. За станалото там се носят легенди. Клубът се превръща в едно митично пространство на "нереална" - т.е. компютърна музика, на лазери и др. светлинни ефекти, всевъзможни наркотици и всевъзможни "крещящи" дрехи. Дрехите и гримът блестят със своята изкуственост, носят се перуки, обувки на платформи, трудно става дори да се определи дали полът отговаря на преценката от пръв поглед. Налице е провокация, стигаща от наша гледна точка, и до комичност. Синтетиката маркира всички елементи от живота на новото поколение.
Полицията подлага на преследване и наказание участниците. Стига се до масови побои. Техното излиза извън закона. Бива обвинявано за причината, а не следствие, на проблемите в обществото. Съпротивата обаче поражда още по-силна съпротива и електронната култура продължава живота си в Европа, повлиявайки на музикалните и модни тенденции в световен мащаб. Началото на 90-те донася новия образ на тийнейджъра - наркотично слаб, блед, далеч от спретната визия на ученика от уреденото американско семейство от 50-те. Дизайнерите възприемат новите тенденции и налагат новия еталон за красота. Анти-модата отново става "на мода". Постепенно посоката на развитие върви към все по-голяма комерсиализация и опростяване, докато хаусът не придобие статут на музиката на богатите, парадиращи със своя "стил и модерност". Модните ревюта, коктейлите и партитата след тях стават немислими без присъствието на хауса. Той се превръща в символ на висок стандарт на живот". Поне привидно. Всичко е скъпо, лъскаво (но с мярка), актуално. Съвременната клубна култура се превръща в голямо разочарование за намаляващите ценители на underground звученето.
III. Електронната музика в България
А в България дори усилено се води спор дали изобщо е останало нещо подобно на underground култура. Окупирането на големите и станали култови клубове от субекти от тъмните групировки успява за кратко да превърне хауса в доходен бизнес. Прокарва се единствено/предимно това, което се продава. Слушащите хаус са почти толкова, колкото са и чалга феновете. Интересният звук все по-рядко достига до ухото и то само след споделянето на името на артист/проект/радио, никому известен досега. Изключително малко са хората в България, които създават експериментална музика и те са предимно независими, непродуцирани от големи лейбъли.
Любов към хаус културата има, но по-скоро към нейния "стилен" вариант.
Посещението на някои от известните клубове е присъщо на младите, добре изглеждащи - т.е. fashion people - стилни, urban хора. Институцията, в която се превърнаха MTV и Fasfion TV, налага един и същи модел на поведение, една и съща визия.
Изводи от проведените интервюта
I. Характеристика на представителите на електронната култура
1) възраст - фенове на електронната музика могат да бъдат открити сред доста широк възрастов диапазон, но определено най-активни са младежите от 13 до 30 години. Хора, необвързани още със семейство и "сериозна" работа. След 30-годишна възраст повечето напускат тази субкултура и я заменят с друга, като в музикално отношение се насочват към по-спокойно и меко звучене, към ретро хитове, а нерядко и към попфолк. Възможно е запазване на принадлежността, но след известно "омекотяване" - музиката вече не е "за парти", а нещо по-релаксиращо, неангажиращо, позволяващо водене на разговори в приятелски кръг. В повечето от под-стиловете на електронната музика обаче подобно нещо е невъзможно. Единият от анкетираните, бивш барман в няколко столични клубове, сподели, че при него се е натрупал "прекалено много хаус...", наситил се е на клубен живот по дискотеки и вече посещава предимно по-малки и спокойни заведения (но където музиката отново е хаус) или пиано баровете. Липсата на желание да остава цяла нощ на парти свързва с "остаряването" и "улягането" си. Доста често над 30 години са онези членове на групата, които имат професионално отношение към електронната култура - диджеи, продуценти, организатори, собственици на клубове и т. н.
Извод: Електронната култура в България може да се определи към младежките субкултури.
2) образование и работа- предимно високо образовани или в процес на придобиване на такова. Всички представители имат изявен интерес към високите технологии, новите тенденции, владеят чужди езици. Голяма част от тях са креативно мислещи - занимават се с различни области на дизайна - интериорен, моден, графичен; в рекламата, в развлекателния бизнес, с възможност за чести пътувания в чужбина и "задължителното" посещение на някой култов клуб (т.н. клубен туризъм). Демонстрират претенции за "западен стил и мислене", нехарактерен за балканците. По отношение на работата си, една част са добре платени, поддържат висок стандарт на живот; работното им място най-често е в офиси, ателиета, редакции. Други обаче просто имитират "благосъстояние". Некомерсиалните творци в повечето случаи имат друга добре платена работа - в областта на дизайна, превода, издаване на списания и пр. При тях обаче липсва показност.
3) местоживеене - почти 100% от феновете в световен мащаб живеят в големите градове. Това са хора, които харесват динамичността на града, неговото многообразие, шумове, активния нощен живот, анонимността и възможността за свободен избор на забавления, по-трудното налагане на родителски контрол, постоянното обновление в програмата на културните институции и на заведенията, смяната на стоките по магазините.
Любов към хаус културата има, но по-скоро към нейния "стилен" вариант.
Посещението на някои от известните клубове е присъщо на младите, добре изглеждащи - т.е. fashion people - стилни, urban хора. Институцията, в която се превърнаха MTV и Fasfion TV, налага един и същи модел на поведение, една и съща визия.
Изводи от проведените интервюта
I. Характеристика на представителите на електронната култура
1) възраст - фенове на електронната музика могат да бъдат открити сред доста широк възрастов диапазон, но определено най-активни са младежите от 13 до 30 години. Хора, необвързани още със семейство и "сериозна" работа. След 30-годишна възраст повечето напускат тази субкултура и я заменят с друга, като в музикално отношение се насочват към по-спокойно и меко звучене, към ретро хитове, а нерядко и към попфолк. Възможно е запазване на принадлежността, но след известно "омекотяване" - музиката вече не е "за парти", а нещо по-релаксиращо, неангажиращо, позволяващо водене на разговори в приятелски кръг. В повечето от под-стиловете на електронната музика обаче подобно нещо е невъзможно. Единият от анкетираните, бивш барман в няколко столични клубове, сподели, че при него се е натрупал "прекалено много хаус...", наситил се е на клубен живот по дискотеки и вече посещава предимно по-малки и спокойни заведения (но където музиката отново е хаус) или пиано баровете. Липсата на желание да остава цяла нощ на парти свързва с "остаряването" и "улягането" си. Доста често над 30 години са онези членове на групата, които имат професионално отношение към електронната култура - диджеи, продуценти, организатори, собственици на клубове и т. н.
Извод: Електронната култура в България може да се определи към младежките субкултури.
II. Лично отношение към електронната култура
1) чувство за принадлежност - повечето с гордост се определят като част от "групата на ценителите на електронния саунд"; белег за принадлежност към "най-стилната" част от обществото в днешно време е честото посещаване на известен клуб, дрехите, аксесоарите, нови модели телефони и плеъри.
2) влизане в групата - чрез приятели, съученици и то предимно в ранните младежки години. Първото парче се помни с умиление, а след началното парти настъпва "обсебването" от електронната музика. Мястото и хората на събитието са основна част, те излъчват енергия. "Полудяването" става само на парти и само когато е споделено. Някои от стиловете (експерименталните, chill out и др.) са предназначени само за слушане, без танц. В известна степен, се възприемат и усещат по-добре самостоятелно.
Увлечението по електрото скоро може да прерасне и в професионална ангажираност- започване на работа в клуб, диджеинг, отразяване на хаус събития за някоя медия и т.н. "Everybody wants to be a DJ!....And everybody can..." - да станеш диджей (или поне да навлезеш в "изкуството") е сравнително лесно, тъй като съвременните компютърни технологии и Интернет предоставят свободен достъп до различни програми за миксиране, цифрово третиране на звуковия сигнал, смесване на акустичен и синтетичен звук и т. н. В домашна обстановка се създават множество композиции, предимно с некомерсиално, експериментално звучене, които се пускат чрез лични сайтове, блогове, интернет радио, както и сайтове за авторска музика, откъдето биват селектирани от "търсачи на нови таланти" от някоя голяма музикална компания или от по-малки независими лейбъли със специфична ориентация и критерии. Като пример в интервютата ми беше даден проектът „die linken Haende / two left hands", иницииран от екипа на немското списание за транс култура „Mushroom Magazine", чрез който се дава поле на изява на млади „неизхабени" артисти в сферата на визуалното и акустично изкуство. „Левите ръце" могат да бъдат поставени във всички мислими сфери - от декорация, светлина, тон, до организацията и провеждането на едно парти.
Самоопределението на един от тези продуценти на underground артисти - Helping Hand, генератор на случайности, дизайнер на реалността и снабдител на мечти, стажант в министерството за разсейване, разпространител на бъркотии и релакс - може да бъде съотнесено към повечето такива ентусиасти, които слушат електронна музика по над 80 часа на седмица. Основна тяхна мечта е създаването на една Global-Еlectro-Community, чрез свързване на локалните сцени и използвайки комуникацията по Интернет (напоследък все по-често се използва тази връзка на диджеите дори и по време на сетове. Например Contact Shows позволяват на диджеите да осъществят едновременно и заедно да правят партита в Токио и Ибиса. Едно мигновено разширяване на границите - пространствените, времевите, стиловите).
Според анкетираните именно музиката е общият елемент, който свързва всички в групата.
4) външните белези на групата - като цяло може да се каже, че феновете на електронната музика могат да бъдат разпознати по някои специфични белези, дрехи, аксесоари, прически. За кратко България изживя своя рейв период - времето на първите техно партита ("техно-зона"), „Метрополис", „Streed parade" и т. н. Тогава по улиците можеха да се видят много "цветни и екстравагантни" младежи - по единично и на групички - най-вече около паметника Баба Яга в София. Много широки панталони, тип чарлстон, обувки на платформи, боядисани коси, странни прически, множество фиби, кламери, обеци, значки, гривни - и при двата пола. Абсолютната провокация и дразнение на окото. Рейвърът се набиваше на очи - като цветно петно на улицата. Много скоро обаче, като повечето прихванати отвън влияния, „българското рейв движение" замря - може би влияние оказва фактът, че с годините става неприемливо провокативното поведение или най-малкото ексцентричният външен вид, които в тийнейджърска възраст и до 20-22 години се приемат от обществото, от родителите като нормални, типични, като нещо временно, „пубертетско". Първият сблъсък с „действителността" след напускане на училище, правилата и авторитетите в университета, пригаждането към изискванията на новата/желаната работа и съответно на получаването на определен статут в обществото, се отразява и на външния вид на младежите. Косите придобиват нормалния си цвят или поне отговарят на модните тенденции; дрехите - доста по-обикновени, ако става въпрос за клубове - дори и стилни. Единствените, които продължават да поддържат рейв стила, са крайните ексцентрици, обособени в групички, но като цяло - единици по улиците. Посещават най-вече тематични партита, следят за хард-техно, минимал, цикъл, транс събитията в страната и чужбина.Един от респондентите, с които имах възможност да разговарям, е от най-ярките представители на underground живота в България изобщо. Чест посетител и впоследствие танцьор в култов за гей общността столичен клуб, задължително част от хард-техно партитата от години, заради специфичния си външен вид и танци често е канен като танцьор на „Метрополис" и други партита от серията. Слуша възможно най-„машинното" техно, като намира комбинацията от бумтене, валове, скърцане и пр. за „абсолютната хармония". Обсебен от електронния саунд, може да изпълни с възторг някой специфичен момент от сета (т.е. „да се разцепи" от удоволствие), но, наред с екстравагантното театралничене, той харесва и роботизирането, сковаването в танца - да се движиш като машина, да си машина. Другото, което признава по този повод - често кръщава хората около себе си (или просто разни „дразнители") на машини. Изключително саркастичен спрямо околните, спрямо нормите в обществото. Преди време е следвал неорганична химия, което било продиктувано от „любовта му към синтетиката". Абсолютно „за" наркотиците и експериментирането с тях. Умее да се превръща в тартор на групички, винаги е заобиколен от много приятели, голяма част от които е въвел в електро и drug културата. Със смях определя присъствието си като „появата на кралицата и нейния антураж". Обожава да изпъква и да заявява своята уникалност. В настоящия момент работи като go-go dancer в нощен клуб в Амстердам.
Хаус партита
След техно партитата, в България на мода стават хаус партитата. Оформя се клубна култура. Рейв потокът се влива в далеч по-мекия хаус, встрани от рязката провокация във всяко отношение. Това позволява разпространението му сред повече младежи от различни възрасти и социално положение. Той започва да се обвързва с модното, стилното, лъскавото, скъпото. Дрехите се променят, прическите, поведението и начинът на танцуване също. В един момент можеше да се разбере кой посещава хаус клубове по начина, по който изглежда на улицата. Определения като "червиларско" (от клуб "Червило", ползващ се с митична слава преди време) се срещаха често и носеха смисъла на готино, страхотно, fashion.
Външният вид е изключително важен за клубната култура. Като се започне от това, че може да не бъдеш допуснат до партито, ако не отговаряш на дрескода на клуба, за който следи facecontrol-а (също ползващ се с митична слава и култов статут). Колкото по-строги са критериите, толкова по-сладко става влизането вътре. Допуснатите в такива дискотеки се чувстват малко или много сред избраното висше клубно общество. „Ти си там, сред страхотни хора, най-добрите световни диджеи пускат музиката, осветлението е лазерно, а интериорът - стилен до последния детайл." Всичко това създава атмосферата на партито и кара феновете на хауса да се връщат отново и отново. Определено можем да говорим за модни марки и личности, които са възприемани като еталон, пример за подражание, икони - всички величия в модния бизнес, Fred Perry, Lacoste, Paul Smith и др., а от световните знаменитости - Мадона, ексцентричката Роусин Мърфи от Молоко и мн. др. В известен смисъл партито се превръща в моден подиум. Електронната музика идеално пасва на истинските модни дефилета. Възприета е като музиката на fashion средите. Неслучайно големият моден канал Fashion TV (вече от десетилетия превърнал се в институция) продуцира свои компилации от клубна музика, поканата за участие в които също става доста престижна. Всеки от поколението на клубната музика иска да бъде харесван, да получи одобрението на групата. Напоследък това става чрез популярните сайтове PartyStar.com и tillate.com, където се публикуват снимки на забавляващи се интересни хора, заснети от специални „агенти" с фотоапарати, които работят именно това - обикалят и снимат. Ако попаднеш пред техния обектив, се чувстващ като звезда, знаменитост. Ако снимката ти е поставена там, тя бива разпратена на всички приятели, става твоя гордост, нещо с което се хвалиш. Обратният вариант също е възможен - подигравката. Към публикуваните снимки е оставена възможност за коментар. Клъбърите като цяло са доста критични, саркастични, а дори може да се каже - с изключително високо самочувствие. Да станеш обект на подигравки от парти-средите е ужасяващо, защото обикновено те са скрити, а оттам и трудно обясними.
5) DJs - За голяма част от феновете „God is a DJ"( както се пее в едно известно електронно парче), но за други, предимно от ъндърграунд средите, е по-вярно твърдението „Music is God". Диджеят е ключовият елемент за едно добро парти. Той има отговорната задача да следи за настроението, емоциите на публиката. Принципно, преди да застъпят на пулта, той наблюдава сцената, за да предположи кои са „носителите на енергия" и да хване онова, от което те се нуждаят. „Най-хубаво ми е когато успея да уловя настроението и да се потопя в него" (DJ Liese). Това потвърди и Dj Alex Metchev[3], с когото успях да проведа няколко разговора на тема: "Има ли електронна култура в България и твоето място в нея ?".
За Dj Alex Metchev е проблемно очертаването на границата между комерсиално и некомерсиално, ъндърграунд и club hits. Музиката на един артист трябва да бъде продаваема, да носи средства, с които творецът да може да се издържа, да продължи да се занимава с изкуство, а не да се преориентира към друга сфера. Да бъдеш "продаван", сочи положителните ти качества като артист, т. е произвеждаш стойностен продукт. Но да създаваш, за да бъдеш "продаван" - ето това е комерсиализъм. Да се ръководиш от маркетингови принципи с изначалната цел да бъдеш по-продаваем, да правиш компромиси със стила си, с идеята и концепцията на творбите си, притискан от различни субекти от музикалния бизнес - продуценти и издатели, собственици на големи клубове и т.н., това снижава качеството на музиката, тя става все по-еднообразна. По клубовете се пуска една и съща танцувалната музика, а дозата експеримент е минимална. Този факт се основава на някакъв страх от страна на продуцентите, че ако направят нещо по-разчупено, то изобщо няма да се продаде и ще загубят пари. Веднъж разпознатото като успешно звучене, бива репродуцирано многократно, стилът - копиран от други артисти. Диджеите са различни, но музиката е еднаква. Можем да говорим и за използване на новаторството от миналото, което да компенсира еднообразието от настоящето или за така наречения „бум на ремиксите" на стари клубни класики - „схема за измъкване от липсата на идеи".
6) Наркотиците - Факт е, разбира се, че хаус, транс, техно музиката разпознава в дрогата перфектно свое допълнение. Доказано е, че ритмичните звуци (басовете с много високи децибели) могат да повлияят на усещанията на човек, да го доведат до транс, замайване и пр. Когато към това се прибавят амфетамин, метаамфетамин, кокаин, различни видове екстази (често в непредпазлива комбинация), се достига до "невероятното усещане на партито".
Получаваш „шанс да се потопиш в безмерно съзнание и да станеш едно с целия свят. Трансът е парче качество на живот, което в нашия повърхностен, вървящ на бързи обороти живот, поставя лични акценти. Трансът е каналът между нашето цивилизовано съзнание и праинстинктите ни. Слушаш, танцуваш, мечтаеш, медитираш..."
Достъпът до наркотици на парти е изключително лесен. Въпрос на личен избор е употребата им. Повечето взимат само на парти и не продължават в ежедневието си. Само в редки случаи се отразява на личните и професионалните им отношения. Употребата на наркотици преди и по време на парти е свързана с определени малки ритуали в приятелската група. Често за наркотиците се мисли като за нещо "сплотяващо". Има и хора, твърдо против или безразлични към взимането на дрога. Предпочитат алкохол или енергийни напитки. Но те са значително по-малко.
7) Места за срещи - най-често клубове, барове, дискотеки в центъра, носещи духа на хаус културата - интериор, музика, напитки и др. Що се отнася до drum'n'bass, trance, psychedelic феновете - това може да се различни по-малки барове, чайни или пък срещи на открито („Лодките" в Борисовата градина), в планината, на плажа. Като цяло те предпочитат партитата в зала или на открито (по-далеч от типичната клубна обстановка.)
През месец юли в България се провежда един международен фестивал на язовир Батак - „Чамла Кингдъм". За участниците това е пренасяне в илюзорна действителност за около седмица, която дава убежище на юристи, бизнесмени, дизайнери. За около месец всяко лято те пътуват по подобни форуми и се отдават на музиката и идеите, които ги свързват, на природата и имагинерната общност, към която принадлежат. Там откриват разнообразен спектър от дейности - уъркшопи, семинари, дискусии, масажи, майски календари, източни учения, йога, медитация. Има специални места за децата. Възрастовият диапазон е много широк - от бебета до хора на седемдесет години.
8) ангажираност в обществени прояви - Psychedelic trance, dub, jungle/dnb движенията наричат себе си "нео-хипи" - транс музиката създава равновесието между миналото и бъдещето, живот в равновесие без да се изпада в крайности, защото "всяка крайност е неефективна".
Поради бързото протичане и "смесване" на информацията на глобално ниво във всички сфери, включително и в музиката, електронната музика има много общо с етномузиката на африканските племена, а идеите, които споделят psychedelic trance движението - с дзен будизма, ученията на маите и толтеките. Можем да говорим за ангажираност в различни културни и екологични проекти, защита на правата на животните.
9) основен канал за обмен на информация - определено може да се твърди, че през Интернет се формират виртуални общности, събрани от музиката. Нарастващ брой посетители, които са активни във форумите, изказват мнения, дават предложения, задават въпроси и се включват в организирани проекти. Към популярните традиционни медии често се изпитва презрение.Изключение правят някои радио станции, български музикални канали, лайфстайл списания.
При участие в сайтове и форуми, където се изисква създаване на профил - задължително се посочва принадлежността, поне по дух, към електронната култура. В същия контекст мелодията на мобилните телефони е любимо електронна парче, нерядко и записано от парти на живо. С телефоните се правят снимки на известните диджеи, на танцьорките и др. любопитни неща на партито. Апаратът се избира с по-голяма памет и възможност за съчетаване на функциите на MP3 плеър.
10) България/чужбина? - Повечето любители на електронната музика не са особено обвързани с патриотично чувство към България. Привлича ги западният начин на живот, славата на големите клубове, известните диджеи и величията по партитата, интересният ъндърграунд живот, с който се славят градове като Берлин, Амстердам и др. В този смисъл перфектният вариант за тях им се струва непрекъснатото пътуване и динамичност, срещите с различни хора от различни места и култури, възможността да си „гражданин на света".
IV. Източници:
http://artmospheric.org/bg/all
http://www.mushroom-media.com/
[1] "To present the musical soul of the masses, of the great factories, of the railways, of the transatlantic liners, of the battleships, of the automobiles and airplanes. To add to the great central themes of the musical poem the domain of the machine and the victorious kingdom of Electricity."
[2] Късометражният филм Ballet Mécanique на френският кубист Fernand Leger идва като продължение на идеите на George Antheil още същата година. В него участва Kiki of Montparnasse - кабаретна актриса, модел, художник, символ на бохемския Париж и истинска знаменитост през 20-те и 30-те години. Част от приятелския кръг на Хемингуей, Кокто и Ман Рей. Филмът може да бъде видян в интернет : http://www.liketelevision.com/liketelevision/tuner.php?channel=1100&format=movie&theme=guide
[3] Dj Alex Metchev е един от първите, благодарение на които електронната култура навлиза в България през 90-те. Част от организаторите на Vortex - първото най-мащабно транс движение в България, създадено с идеята да се развива електронната музика и да среща българските фенове с известни майстори на Techno музиката. Дълго време е резидент-диджей в клуб Indigo. Има бакалаварска степен в "Бизнес администрация" и изкарва 9 курса по психология в Американския Унивеситет, Благоевград.
