Изводи от проведените интервюта

I. Характеристика на представителите на електронната култура

1) възраст - фенове на електронната музика могат да бъдат открити сред доста широк възрастов диапазон, но определено най-активни са младежите от 13 до 30 години. Хора, необвързани още със семейство и "сериозна" работа. След 30-годишна възраст повечето напускат тази субкултура и я заменят с друга, като в музикално отношение се  насочват към по-спокойно и меко звучене, към ретро хитове, а нерядко и към попфолк. Възможно е запазване на принадлежността, но след известно "омекотяване" - музиката вече не е "за парти", а нещо по-релаксиращо, неангажиращо, позволяващо водене на разговори в приятелски кръг. В повечето от под-стиловете на електронната музика обаче подобно нещо е невъзможно. Единият от анкетираните, бивш барман в няколко столични клубове, сподели, че при него се е натрупал "прекалено много хаус...", наситил се е на клубен живот по дискотеки и вече посещава предимно по-малки и спокойни заведения (но където музиката отново е хаус) или пиано баровете. Липсата на желание да остава цяла нощ на парти свързва с "остаряването" и "улягането" си. Доста често над 30 години са онези членове на групата, които имат професионално отношение към електронната култура - диджеи, продуценти, организатори, собственици на клубове и т. н.

Извод: Електронната култура в България може да се определи към младежките субкултури.

II. Лично отношение към електронната култура

1) чувство за принадлежност - повечето с гордост се определят като част от "групата  на ценителите на електронния саунд"; белег за принадлежност към "най-стилната" част от обществото в днешно време е честото посещаване на известен клуб, дрехите, аксесоарите, нови модели телефони и плеъри.

2) влизане в групата - чрез приятели, съученици и то предимно в ранните младежки години. Първото парче се помни с умиление, а след началното парти настъпва "обсебването" от електронната музика. Мястото и хората на събитието са основна част, те излъчват енергия. "Полудяването" става само на парти и само когато е споделено. Някои от стиловете (експерименталните, chill out и др.) са предназначени само за слушане, без танц. В известна степен, се възприемат и усещат по-добре самостоятелно.

Увлечението по електрото скоро може да прерасне и в професионална ангажираност- започване на работа в клуб, диджеинг, отразяване на хаус събития за някоя медия и т.н. "Everybody wants to be a DJ!....And everybody can..." - да станеш диджей (или поне да навлезеш в "изкуството") е сравнително лесно, тъй като съвременните компютърни технологии и Интернет предоставят свободен достъп до различни програми за миксиране, цифрово третиране на звуковия сигнал, смесване на акустичен и синтетичен звук и т. н. В домашна обстановка се създават множество композиции, предимно с некомерсиално, експериментално звучене,  които се пускат чрез лични сайтове, блогове, интернет радио, както и сайтове за авторска музика, откъдето биват селектирани от "търсачи на нови таланти" от някоя голяма музикална компания или от по-малки независими лейбъли със специфична ориентация и критерии. Като пример в интервютата ми беше даден проектът „die linken Haende / two left hands", иницииран от екипа на немското списание за транс култура „Mushroom Magazine", чрез който се дава поле на изява на млади „неизхабени" артисти в сферата на визуалното и акустично изкуство. „Левите ръце" могат да бъдат поставени във всички мислими сфери - от декорация, светлина, тон, до организацията и провеждането на едно парти.

Самоопределението на един от тези продуценти на underground артисти - Helping Hand, генератор на случайности, дизайнер на реалността и снабдител на мечти, стажант в министерството за разсейване, разпространител на бъркотии и релакс - може да бъде съотнесено към повечето такива ентусиасти, които слушат електронна музика по над 80 часа на седмица. Основна тяхна мечта е създаването на една Global-Еlectro-Community, чрез свързване на локалните сцени и използвайки комуникацията по Интернет (напоследък все по-често се използва тази връзка на диджеите дори и по време на сетове. Например Contact Shows позволяват на диджеите да осъществят едновременно и заедно да правят партита в Токио и Ибиса. Едно мигновено разширяване на границите - пространствените, времевите, стиловите).