Скоро се ражда стилът House - от името на превърналият се в култов чикагски клуб - "The Warehouse" ("Складът"), открит 1977г., с резидент диджей Франки Никълс, провъзгласен за "The Godfather Of House" заради своята роля в създаването на модерната денс и диджей култура. В хаус музиката всички хора са равни, независимо от расовата принадлежност, от сексуалните предпочитания. Затова хаус феновете, а оттам и всички електронни слушатели, са против расизма, фашизма, деленето на хора по цвят на кожата и т.н. Пионерите на новото начинание, чрез внимателното миксиране на инструментални части от старите диско-хитове, нов евро-бийт поп и синтезиран ритъм и перкусия собствено производство постигат нова и нечувана до момента амалгама от високо-енергийни звуци. Първите ди-джеи, които започват да продуцират собствена хаус музика, вместо да адаптират познати хитове са Marshall Jeferson, Adonis, Farley "Jackmaster" Funk и Tod Terry. В създаването на новия звук трябва да се отбележи и ролята на техниката и специално на синтезаторните модули на Roland 808 и 909, звуците от които практически са в основата на парчетата. Всички признават новия стил, когато произведението на Steve Hurley "Jack Your Body", без никаква подкрепа от радиостанциите, става номер 1 в Америка, а по-късно и в Англия. Собствениците на клубовете и продуцентите бързо стават милионери. Навсякъде из Щатите се танцува по новия, повлиян от сексуалната игра танц от "къщата на порока", както започват да наричат Warehouse възмутени родители и морализатори. Хаус музиката от Чикаго и Ню Йорк носи ритъма на свободата, и то на свободата на сексуалното самоопределение и поведение. Тя е енергия, емоция, цветове, светлина, пищност. Отиването на клуб става истински празник, едно очаквано и искано забавление/излизане от ежедневието. За станалото там се носят легенди. Клубът се превръща в едно митично пространство на "нереална" - т.е. компютърна музика, на лазери и др. светлинни ефекти, всевъзможни наркотици и всевъзможни "крещящи" дрехи. Дрехите и гримът блестят със своята изкуственост, носят се перуки, обувки на платформи, трудно става дори да се определи дали полът отговаря на преценката от пръв поглед. Налице е провокация, стигаща от наша гледна точка, и до комичност. Синтетиката маркира всички елементи от живота на новото поколение.

Полицията подлага на преследване и наказание участниците. Стига се до масови побои. Техното излиза извън закона. Бива обвинявано за причината, а не следствие, на проблемите в обществото. Съпротивата обаче поражда още по-силна съпротива и електронната култура продължава живота си в Европа, повлиявайки на музикалните и модни тенденции в световен мащаб. Началото на 90-те донася новия образ на тийнейджъра - наркотично слаб, блед, далеч от спретната визия на ученика от уреденото американско семейство от 50-те. Дизайнерите възприемат новите тенденции и налагат новия еталон за красота. Анти-модата отново става "на мода". Постепенно посоката на развитие върви към все по-голяма комерсиализация и опростяване, докато хаусът не придобие статут на музиката на богатите, парадиращи със своя "стил и модерност". Модните ревюта, коктейлите и партитата след тях стават немислими без присъствието на хауса. Той се превръща в символ на висок стандарт на живот". Поне привидно. Всичко е скъпо, лъскаво (но с мярка), актуално. Съвременната клубна култура се превръща в голямо разочарование за намаляващите ценители на underground звученето.