Life is stupid and contagious

                                                                                                                                   here we are now, entertain us
 

Брикольорите

Във Vbox7, YouTube, Facebook и дори в блоговете рядко се създават новини. Както Гиърт Ловинк отбелязва, шансът да намерим блогъри, отдадени на независими журналистически изследвания, е малък. Всичко, което онлайн платформите правят, е да създадат гъст облак от впечатления около определена новина, да дадат воля на общественото мнение. От затворения кръг на традиционните медии се извличат новини, които се пускат в отвореното Интернет пространство. Там те обрастват с мнения, коментари, тълкувания. Показателно е и това кои новини ще събудят интереса на Интеренет потребителите. За тях каузата «Мис България 2009 е крокодил» (http://www.facebook.com/group.php?gid=57522618283#)  може да се окаже много по-вълнуваща от икономическата криза. Новите медии са медии с часовников механизъм. Никога не е сигурно коя новина ще взриви общественото внимание.

Отношението традиционни - нови медии може да се разгледа през призмата на предложената от Мишел дьо Серто дихотомия стратегии-практики. Вестниците и телевизията дават официалния дискурс, неутралната гледна точка. Интернет потребителите креативно консумират, потребяват официалните послания. В случая не става дума задължително за технологии на съпротивата. Видео сайтовете са идеален пример в това отношение. Там виждаме политическото,  вкарано в полето на всекидневното, на забавното и личния прочит. Иначе казано, новите медии ни позволяват да извадим познатите лица от институционалния им контекст и да ги вкараме в сюжети и конфигурации, измислени от нас. Да «брикольорстваме» за тяхна сметка, да подходим неочаквано към наличните продукти.  

Агората

            Новите медии не са алтернатива, още по-малко средство за съпротива. Те са говорилня. Те са върховната реализация на устната реч, която става все по-всевластна. Възраждането на народната култура. Ако в и-мейлите все още оцеляват отломките на епистоларния жанр, то в чатове, скайп, в коментарите във видеосоциалните мрежи всепроникваща и всемогъща се развихря всекидневната реч. В онлайн разговорите си се стремим да бъдем възможно най-небрежни, най-несериозни. Правим театрална възстановка на живия разговор, която трябва да изглежда възможно най-автентична. Добавяме към всяко свое изречение усмивки, намигания и плезене (Въпреки че сериозно подозирам, че ако в реален разговор намигам на някого толкова често или му се плезя, със сигурност ще реши, че ми има нещо. Без дори да споменавам за някои по-експресивни емотикони като «повръщане», «карате», «удар с боксова ръкавица».) Идеализираме и свъхдраматизираме (Гофман) разговорната реч. Парадоксално се оказва, че някои блог постове могат да бъдат много по-разговорни от, да кажем, живо предаване за култура по БНТ.

Новите медии са медиите на разговора, медиите, в които всеки участва. В това отношение те приличат силно на площада, на форума, на древногръцката агора. Огромни платформи, от които всеки може да се изкаже. Но на никого не са гарантира, че ще бъде чут. Защото всички говорят едновременно. Двустранният модел на предавател и получател на съобщението вече не е актуален. Всеки е и получател, и предавател. Информацията се предава от един на друг. От уста на уста. Също както във всекидневните разговори. Може би вече ще е по-удачно да говорим за медиуми вместо за медии.  В Интернет пространството всеки човек може да се превърне в медиум - посредник на съобщения без ясна отправна или крайна точка. Медиумът е някой, който препредава; някой, който се е превърнал в среда за конкуриращи се истини и перспективи. Медиумът създава информацията със самия акт на своето посредничество. Само това, което той избере да предаде, да препрати като връзка - link, ще се превърне в новина. В каква степен изборът на медиума е логичен, рационален и обективен? В същата степен, в която са логични, рационални и обективни нашите всекидневни разговори.

Contagious

            Идеите са вируси. Информацията е зараза. В прав текст така е формулирана актуалната политика на една от най-големите световни рекламни агенции: Publicy's Marc. Contagious е ключовата дума, която кара маркетинг специалистите да вещаят невиждани продажби. Рекламата вече не ни казва колко уникален е даден продукт, нито пък ни кара да се идентифицираме с него. На изчезване са добрите стари послания, включващи „нашия прах за пране" и „другия прах за пране". Не е актуално и да ни карат да се идентифицираме с продукта: „Ако карате Рено, значи сте успели и жените ви харесват". Новите реклами нямат нищо общо с продукта. Целта е да се запомни името на марката. Хората сами да го повтарят от уста на уста. Начинът - правят се заразни клипове, клипове, които са достатъчно провокативни, за да се говори за тях. Няма значение как се говори. Важното е да се говори. Този подход се оказва изключително успешен при рекламата на шоколада Cadbury. Млечният шоколад пуска серия от реклами, сред които можем да видим деца, които си мърдат веждите и ушите, и чувствена горила, която свири на барабани песен на Фил Колинс .

http://www.youtube.com/watch?v=TVblWq3tDwY  

Колкото по-кичозен, по-гротесков и безумен е даден клип, толкова по-големи са шансовете му за успех. В случая не говорим просто за лоши клипове. Не, те трябва да притежават определен нюанс на неподправена безнадеждност и отчаяна непоправимост, за да станат наистина популярни.  В такива условия клипът „Кен Лий" миналата година завоюва над 8 милиона посещения. Но няма универсална формула на успеха. Доказателството е, че обявяваното за нов „Кен Лий" изпълнение на Мустафа от Мюзик Айдъл 3 не достигна дори част от славата на своя предшественик. Уникалният продукт (в случая Мюзик Айдъл) трябва да бъде заменен от уникален клип. Всяко повторение убива ефекта, защото шокът трябва да е невиждан, нечуван, несравним с нищо досега. Видеосоциалните мрежи са непредвидими. Мюзик Айдъл е добър пример за опит за игра с техния потенциал. Целият сюжет Марин и Мустафа е идеален за видео сайтовете: смешни клипчета от максимум 5 минути, които вдигат рейтинга и рекламират предаването (http://www.vbox7.com/play:285440fd). Истината е, че голяма част от телевизионните предавания се гледат именно така: на части в Мрежата.

Избрани клипове

Обикновено до края на деня най-гледаните клипове събират няколко десетки хиляди посещения. Интернет платформите са силно свързани помежду си. Впрочем това не е нещо нечувано. То е напълно характерно и за традиционните медии. Сутрешните блокове цитират новини от вестниците. В обедните новини на всяка телевизия се споменава новина, «произведена» от сутрешния блок. После вестниците на свой ред коментират новините от екрана, телевизионните изяви на политици и журналисти. Кръгът се завърта. Ако използваме термина на Бодрияр, създава се една хиперреалност, за която не е задължително да има референт в реалността.

Има обаче и една друга,  алтернативна мрежа от платформи, които препращат една към друга:  YouTube, Facebook, Skype, блоговете. Цитатът е основният принцип на съществуване на тези платформи. Копи и пейст на линкове. Всичко протича спонтанно, лавинообразно, следвайки модела на верижна реакция. Интересно е, че изключително рядко песни се пращат по e-mail. Тук отново виждаме разделението писмена - устна реч, за което споменахме по-рано. Размяната на клипове спада към жанра на разговорната реч, на устната комуникация. Това е своеобразен ритуал. С изпращане на клип може да се започне или завърши разговор или просто да се запълни мълчанието. До голяма степен става дума за канал за поддържане на комуникацията. Поддържаме илюзията, че не заговаряме някого, просто защото искаме да го заговорим, а във връзка с нещо, което сме открили в Мрежата и му изпращаме. На живо, подразбиращият се повод за разговор е самият факт, че се срещаме. В Интернет понятието среща добива нов смисъл. Какво е да срещнеш някого, когато и двамата постоянно сте онлайн. Срещата, поводът за заговаряне се открива в клиповете. За да пишеш писмо, очевидно вече има повод. За да заговориш някого по скайп, сам трябва да създадеш повода. Клиповете идват като удобно и бързо решение.

Но клиповете са и нещо повече. В Интернет комуникацията те носят съществена информация по принципа на метонимията. Когато сме щастливи, слагаме на скайпа си щастлива песен. Когато сме влюбени, слагаме например клипа Love is all around (придружен задължително със сърчица:)  Клиповете носят нашата идентичност. Нашето вътрешно състояние се разпада на различни клипове, песни, афоризми. Ако проследим надписите на профила в скайп или фейсбук на някой човек, можем да проследим историята му в рамките на изминалата година. Разбира се, историята му такава, каквато той е искал да я видим. Аз-ът се превръща в „избрани клипове", в колекция от фрагменти, които се изпращат като линкове в чата.

Подхлъзване на политическото

http://www.vbox7.com/play:5c175eec 

Първият знаменателен клип е самодеен и представлява снимка на Бойко Борисов, вдигащ тежести, съпроводена от песента Can't touch this. Вторият клип е взет от Господари на ефира и показава как Иван Костов се подхлъзва пред президентството на фона на песента Everybody dance now. Двата клипа са различни по произход, свързани са с различни политици и все пак имат поразително сходна стилистика. Образ на политик, изваден от контекст и илюстриран с песен. И всичко това за половин минута. Това е идеалният тип политически клип.  Продължителността е достатъчно кратка, за да не досажда и да не се натрапва. Времето е сведено до пространство, до пространственото измерение на един образ без глас. Образ, озвучен от самите нас. Така, както ние искаме. Официалното политическо послание е заменено с популярна песен. Какъв по-добър пример за креативната упротреба на политическите дискурси? Уж всичко е както трябва, но не съвсем.  

В следващия клип това подменяне личи още по-ясно:

 
Чуваме гласа на Иван Костов, неговите думи, но миксирани на DJ пулт, така че питането му „кой" звучи ритмично и повторително. Изказването на петъчния контрол се превръща в хип-хоп песен. Политиците биват „подхлъзнати". Техните образи се измъкват от политическата среда и институционалните рамки, за да бъдат вкарани в нова неочаквана рамка. Като риби извън вода. Единственият, който се чувства в свои води при това положение, е Бойко Борисов. Политикът - актьор, който винаги играе с подходящ реквизит и който се въплъщава идеално във всяка роля.

Политиката се превръща в шоу, в зрелище, в спектакъл. Фигуралното измества дискурсивното. Популярността на политиците се определя не от програмите им, а от включването им в телевизионните програми, в любимите предавания на народа. Налице е сериозно отместване на политиката към сферата на забавлението. Показателна е информацията, че по време на дебата между двете водещи политически сили в Референдум, повече хора са гледали Мюзик Айдъл по БТВ. По-малко от хиляда гледания събира и всяка част от дебата, качена във Vbox7.

Българският политик е като изпълнител в оперета: трябва да може да пее, да танцува, да влиза в роля. В това отношение Бойко Борисов е истински телевизионен лъв. Той се появява в Забранена любов, отговаря на въпроси в Това го знае всяко хлапе, оценява певчески талант в Мюзик Айдъл. Сергей Станишев и Даниел Вълчев също правят запомнящи се участия в Танцуващи звезди и отново в Мюзик Айдъл.  Политиците бавно влизат в ролята на „айдълите", които трябва да забавляват публиката. В най-светлите мечти на сегашната телевизия изборите би трябвало да се провеждат на живо чрез пращане на смс-и.  Може би това би увеличило броя на гласуващите.

Vox populi

  http://www.youtube.com/watch?v=wKsoXHYICqU

   
Със седем милиона гледания за три месеца гордо се нарежда и клипът, в който актьор имитира Барак Обама и изпява песен на Бионсе: http://www.youtube.com/watch?v=8PqI12R8YNU . Подобен тип клипове не са просто еволюционен етап в развитието на видеосоциалните мрежи, а самата им същина.

И все пак именно появата и на другите, сериозните клипове, показва, че на Интернет Агората има място не само за демагогия, за прищевките на тълпата, но и за активен диалог и гражданско участие. Едва когато някой се изправи в даден клип със собственото си лице, а не скрит зад снимки и колажи, и сподели своето мнение, можем да говорим за видеосоциалните мрежи като за платформи за гражданска изява. Винаги ще присъства и другият момент: забавният, смешният, пародийният, но силата на YouTube е именно в свободното съжителство на сериозното и забавното. YouTube е платформа-кентавър. От тялото на гротеската и пародията се извисява силуетът на гражданското общество.  

            В България обаче това „извисяване" и „очовечаване" на Vbox7 още не се случва. Няма човек, който да се покаже открито със собственото си лице и да заяви позиция. В нашия видео сайт има твърде малко видео материали, заснети с лична камера (може би това се дължи и на икономически причини), но за сметка на това има много снимки от Интернет и кадри, свалени от медиите. Във Vbox7 доминират пастишите, колажите, образите, откраднати отнякъде. Виждаме как в чисто технологичен план се потвърждава тезата за креативната консумация. Налице има не активно производство на новини, на авторско съдържание, а преработване на информация, взета от другаде. Същевременно това преработване може да е свързано със сериозно изместване, „подхлъзване" на съдържанието.

Така чикагският запис на Бойко Борисов, качен в Интернет, предизвика напълно противоположни реакции от тези, които можахме да проследим в традиционните медии. Гафът на кмета по ирония се оказа голям позитив в Интернет. Там в коментарите под клипа се оказа, че онлайн общността всъщност подкрепя напълно кмета. „Евала Бойко", „Бойко си е прав" е синтезът на коментарите под различните клипове. Има особено отчетливо разделение между традиционните и новите медии по въпроса за малцинствата. Докато традиционните медии говорят за „роми" и проповядват толерантност и мирно съжителство, то под клипа ДПС потурчва циганите (http://www.vbox7.com/play:a7fda9b8) можем спокойно да прочетем такива коментари:

преди 1 седм. 1 дни todor223 каза:

ЦИГАНИТЕ НА САПУН!

jaltia каза:

ne trqbva da gi ima takiva gadove kato tia izob6to..toq grozen mangal jivee V BALGARIA V BALGARIA a ne moje da govori balgarski..trqbva da iz4istim tazi izmet gnusna..za edna 4ista BALGARIA..BALGARIA E ZA BALGARITE..JALTIA KAZA

http://www.vbox7.com/play:a7fda9b8  

Под горния клип във Vbox7 можем да прочетем следните коментари:

 
преди 4 дни 14 ч. vizdolrider каза:

da vi eba maikata turska

скрийотговори на vizdolrider

преди 1 седм. 1 дни berbatov9manu каза:

mrusni melezi da vi eba maikata

скрийотговори на berbatov9manu

преди 2 седм. 4 дни flamegor каза:

СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА!ЩЕ ИМА ВАЗМЕЗДИЕ!!!!

скрийотговори на flamegor

преди 2 седм. 4 дни flamegor каза:

Затова ли умряха Левски и Ботев?Да се вее турско знаме?

скрийотговори на flamegor

преди 2 седм. 4 дни mikosot12 каза:

svoboda ili smurt Turci ciGani Da mRat

Омразата към различните получава все по-широко разпространение в цялото общество. Повечето граждани на съвременна България, макар и не толкова крайно и истерично като членовете на Атака, мълчаливо одобряват национализма. Новите медии дават гласност, отразяват точно преобладаващата всекидневна нагласа. Написаното в коментарите е експлициране на имплицитното, неписано съгласие на обществото. Разбира се процесът е двустранен: националистическите клипове не просто отразяват съществуващата ситуация, но и допринасят за нея. Логиката на видеосоциалните мрежи е лавинообразната логика на слуховете и клюките, на разговорната реч, на заразните идеи.  

Като обобщение на казаното дотук, можем да изведем няколко основни извода: в новите Интернет платформи като YouTube, Facebook, Skype моделът предавател - получател е разбит. Вместо това всеки потребител на информация се превръща в своеобразен „медиум" - едновременно получател и предавател на информация. И докато традиционните медии ни налагат своя избор, казват ни „това е новина", то на територията на Интернет в новина се превръща само това, което е интересно на хората; само това, което те са отсели от информационния поток  и са препратили сами. Предаването на информацията зависи от активното участие на потребителите. Значението на дадена кауза, на даден клип и пр. се измерва по броя на посещенията. Най-големият авторитет е количеството.