„L'échаppée belle" (Boussemart, 1986:16)

  Изследването на идентичността е като преследване на призраци. Научното изследване се затруднява в опита за описание на основните черти на този феномен. Още щом се опита да формулира устойчиви критерии, с които би могло да маркира границите на идентичността, то се оказва пред едно вече трансформирано явление. Стабилни социални факти не съществуват. Константите са средства на математиката. Трябва да се признае, че социалните феномени имат променлива природа. Това в крайна сметка не е прекалено отчайващо. Изоставяйки гонитбата на призраци, можем все пак да продължим с търсенето на репрезентации: образи, писмени следи, разкази. С тяхна помощ бихме могли ако не да нарисуваме картината, то поне да скицираме образа на избрания от нас феномен. 

Като чужденка във Франция гледах филма „Добре дошли при Щи" с повишен интерес. Това бе един първичен достъп към културата и регионалните специфики, един възможен образ, но не единственият. Нещо повече, нямах никаква представа дали този образ отговаряше на истината. Ето как се породи моето любопитство. Любопитство на една чужденка, но също така и на една студентка по Културология. Двете подбудиха изследователския ми дух и ме накараха да остана и втория семестър от учебната година в град Лил. Постепенно се породиха редица въпроси: Кои всъщност са тези „Щи"? Откъде произлиза името им и какъв е регионалният им език, ако не е le bon français? Какво е тяхното историческо минало? Откъде произлизат всичките негативни предразсъдъци по отношение на „Щи-културата" на Северния регион? И в крайна сметка, успява ли филмът да се пребори с тези предразсъдъци?

Като изходно положение трябва да признаем, че не може да се говори за регионалната идентичност като ясно обособен феномен. По-уместно ще бъде да се проучат начините, по които явлението е създадено, описано и използвано от различните социални актьори, за да се достигне до дълбинните му структури. В тази статия ще съпоставя два реда репрезентации на  „Щи"-идентичността: тези, създадени от местните жители; и тези, наложени/вменени им отвън. Моята отправна точка е филмът „Добре дошли при Щи", но също така проследявам регионалната преса - всекидневникът „Гласът на Севера" (от февруари до юли 2008г.), регионалната история и „Щи"-литературата. Все пак трябва да се отбележи, че според мен не съществува стабилна регионална идентичност на хората от региона Норд-Па-де-Кале и от Фландрия, където е заснет филмът.

Ето един въможен паралел между формулираните тук въпроси и мотивацията на сценариста на филма Дани Бун:

Идеята на „Добре дошли при Щи" се зароди още от детството ми и визията, която имаха хората за Норд-Па-де-Калé и която в болшинството от случаите бе една негативна визия за региона... От където произлезе и желанието ми да направя една много човешка комедия и в нея главният герой, който не е местен жител, ще открие „Щи-културата", човечността на хората от Севера, гостоприемството, желанието за споделяне на проблемите, благородството"¹ .

Оттук се оформят две основни линии на интерпретация: тази на местните жители и тази на хората идващи „отвън". Двете гледни точки се различават, отвеждайки ни към проблематиката за двойната природа на идентичността.

С неочаквания си успех - повече от 20 милиона продадени билета само във Франция - филмът на Дани Бун излиза от тясното поле на филмопроизводството и се трансформира в социално значимо явление. Това явление съставя ядрото на нашето изследване. Най-важното около продукцията на филма е, че е избран да промоцира положителния образ на региона Норд-Па-де-Калé. Президентът на Регионалния съвет (Conceil régional) заключва, че филмът е невероятно средство за изграждане на медийния образ на региона. Въпросът, който си поставяме, е какво се случва когато филмовият дискурс се смеси с политическия?

За да навлезем проблематика е необходимо да прокараме една времева ос, която да раздели събитията a posteriori от тези, предхождащи филма. По този начин ще отграничим репрезентациите на „Щи-културата", вдъхновени от медиатизирането на филма, от тези, които вече са съществували в символното пространство на регионалната „Щи-култура".

Теоретична рамка

Социологът Клод Дюбар, в книгата си Социализацията. Конструиране на социални и професионални идентичности, описва социалната идентичност като обмен: „вътрешна транзакция между индивида и институциите, с които влиза във взаимодействие" (Dubar, 1991:76). Ето защо идентичността не е стабилен и дефиниран феномен, а по-скоро една перманентна трансформация. Нещо повече: нито държавата, нито регионът могат да осигурят континуалността на социалните идентичности:

Идентичността е резултат от едновременно стабилна и нетрайна, индивидуална и колективна, субективна и обективна, биографична и структурна същност; от различните процеси на социализация които в своята взаимовръзка, формират индивидите и дефинират институциите. (Dubar, 1991:111)

Социологическият подход на Дюбар му позволява да интерпретира процесите на идентификация чрез социализацията. Индивидът не би могъл да се опознае, имайки една изолирана представа за себе си, ако не влезе в контакт с „другите".

„Идентичността за самия себе си" (identité pour soi) и „идентичността за Другия" (l'identité pour Аutrui) са в непрестанно взаимодействие, което понякога е проблематично. Според Дюбар те са неотделими една от друга, защото:

'идентичността за себе си' е във връзка с признаването от Другия: никога не знам кой съм освен в погледа на Другия; проблематични, защото преживяванията на Другия никога не са мой непосредствен опит (...) ние разчитаме на идентичността, която Другият ни приписва. (...) Ето защо всички наши взаимоотношения на комуникация с Другия са белязани от несигурност. (Dubar, 1991:112)

Чувството на несигурност се дължи на различните възможни интерпретации. Индивидът никога не може да получи кохерентен образ от рецепцията на Другия. Той може само да я отгатва. По този начин субективното измерение на анализ поставя акцент върху преживяното, различните разкази и образи. Дюбар очертава широкото поле на сътворяване на идентичности: изградената представа за себе си, наследената социална идентичност и идентичността, дадена ми от Другия. Кръстосването на различните гледни точки често води до конфликт.

Индивидът може да откаже чуждата гледна точка, да постави под въпрос външно наложените идентичности. Ървин Гофман предлага разграничение, близко до това на Дюбар: той разграничава „реалните идентичности" (‘identités réelles', тези, които индивидът дава сам на себе си) от „виртуалните идентичности" (‘identités virtuelles', тези които са му приписани от другите). Двете не съвпадат по необходимост и налагат изработването на стратегии за изход, които да намалят разминаванията.

Гофман използва новаторско понятие, за да опише идентичностите, приписани ни от другите. Поставянето на етикети - labeling - е продукция на формули, „процес на приписване на идентичност от институциите и агентите директно във взаимоотношение с индивида" (Goffman, 2001: 63). Важно е да се отбележи, че поставянето на етикети е резултат от взаимоотношението между индивида и групата, а не просто един образ „спуснат отгоре". За да обобщим, отношението между наследените, приетите и отхвърлените идентичности и тези, които са желани от индивида, зависи от моделите на признаване. Всичко това е един акт на надграждане на различните репрезентации.

Подход към феномена Добре дошли при Щи

В настоящата статия разглеждаме комедията Добре дошли при Щи като форма на културна манифестация. Сценаристът Дани Бун  цели чрез филмовите средства да покаже недобре познатата „Щи-културата" на французите от другите региони. Това не означава, че ще предложи един идиличен портрет на хората от Севера. Дани Бун ще използва самите предразсъдъци и, довеждайки ги до тяхната крайност, ще се опита да ги преодолее. Поставя се въпросът дали филмът наистина успява да надмогне негативния образ на региона и да го промени.

Най-напред е необходимо да дефинираме произхода на думата „Щи". Според лингвиста Ги Дюбоа изразът се ражда по време на Първата световна война (1914-1918). Войниците от всички френски региони се намират в сърцето на конфликта. Те си дават наименования служещи за различителен знак според територията от която произхождат. Хората от останалите региони различават тези от Норд-Па-де-Калé по начина им на говорене. Последните произнасят звука „ch" пред повечето от думите, също казвали „mi" и „ti" вместо "moi" и „toi" (характерна черта на регионалния диалект). Ето защо щом ги виждали, другите войници казвали „Аh, ce sont les ‘ch-est-ti', ‘sh-est-mi" ("А, това са ‘ше-ти', ‘ше-ми'"), което по-късно става „Ch'timi" (Ш'ти ми), и в кратка форма „Щи" ("Ch'ti"). В крайна сметка изразът „Щи" ще служи като разграничителен белег на обитателите на региона Норд-Па-де-Калé.

Регионалният „Щи-език" няма статута на самостоятелен език. Той е вид диалект (patois) на езика пикард. Среща се в северна Франция и произхожда от романския език - т.е. от простонародния латински. Необходимо е да се отбележи, че пикард не е деформация на френския език. Изоставен като литературен език през XVI век, пикард съществува и до днес под различни форми в регионалните диалекти. Този език все още се използва, макар и все по-рядко и само в семейна и приятелска среда в регионите Норд-па-де-Калé и Пикарди, както и в граничните белгийски градове.

Методология

По време на престоя си в Северна Франция осъществих теренно изследване върху някои от културните практики в региона: la braderie de l'art (продаване на стари и нови артистични предмети) в Рубé (декември 2008) , карнавалите в Байой и Дънкерк (февруари 2009), парадът на великаните в Туркоан (март 2009), карнавалът в Берг (март 2009). Най-важно за целите на изследването ми се оказа посещението на Берг - града, където е заснет филмът. То включва „Щи-тур" по стъпките на заснемане на филма, посещение на Туристическия офис, градската кулата (le beffroi), местните ресторанти и магазини за „Щи-продукти".

Приложената методология е дескриптивна, с антропологически подход, опитващ да скицира, а не да дефинира репрезентациите на идентичността „Щи". Този подход няма претенции за изчерпателност, тъй като полето на изследване остава широко.

Филмът Добре дошли при Щи

Филмът е заснет през юни 2007г. в няколко града: Берг, Бруйо-ла-Брусиер, Лил, Ленс. Ето в какво се състои и неговият сюжет:

Успехът на филма зад граница: учудващо „вписване" на регионалната комедия в различен културен контекст

Успехът на филма надмогва френските граници и започва своето любопитно околосветско пътешествие. Филмът е разпространен в множество страни, не всички, от които са френскоговорящи: освен Квебек, той пътува до Германия, Италия, Испания, Португалия, Австралия, Индонезия, Америка и др.

Отношението с Америка е различно от културологична гледна точка. Прекосявайки Атлантика, филмът прекосява и различни културни кодове. Не е очевидно, че една регионална комедия ще се възприеме толкова добре в Америка, колкото в Европа. Въпреки това Добре дошли при Щи е поканен на 12-тия фестивал на френския филм в Лос Анжелис „Град на Светлини, град на Ангели" („City of Light, city of Angels") през април 2008г. Пред-премиерата в Америка привлича около 700 души и завършва с положителна рецепция от страната на публиката. Все пак съществуват затруднения при разчитането на културните кодове. Дори самото заглавие трябва да бъде променено, тъй като името „Щи" не създава никакви асоциации сред американските зрители. Ето защо филмът е преименуван на Welcome to the sticks. Изразът ‘sticks' описва хора, живеещи на село. По-късно филмът ще провокира дискусии около създаването на римейк - историята на жител на Ню Йорк, който отива да живее в Тексас.

След като представихме рецепцията на филма зад граница, предвиждаме да опишем промените, които той предизвика на туристическо, икономическо и културно ниво в „Щи-столицата" Берг. Наша цел ще бъде да отговорим на въпроса, толкова настоятелно повтарян във френската преса: наистина ли Добре дошли при Щи прераства от границите на филма в социален феномен?

Берг: как един фламандски град се превръща в „новата символна „Щи-столица"?  

Берг, основна сценична площадка за заснемане на филма, отваря нова страница от своята история: историята на символната „Щи-столица". Противоречието се състои в това, че Берг всъщност се намира във Фландрия и не е част от региона Норд-Па-де-Калé. На туристическите пана на входа на града ясно е написано:

Този малък фламандски град от 4 300 жители ще претърпи решаваща промяна, превръщайки се в „сърцето на Щи-културата". Феноменът ни бе разяснен от вицепрезидента на бюрото по туризма, Жак Мартел. Последният прави паралел между съдбата на Берг и тази на един град в Белгия - Даме:

Това е град, който съществува изцяло върху един приказен персонаж - Тил Ойленшпигел. Всичко е посветено на него, дори един музей. Няма значение, че героят никога не е бил в града. Има един романист от деветнайсети век, който е локализирал Тил Ойленшпигел в Даме през седемнадесети век, а в интерес на истината Тил е герой от тринайсети век и от северна Германия.

Фламандският град Даме дава живот на историята и мобилизира символната й мощ в служба на своето развитие. Според Жак Мартел тази позитивна употреба на образа е общото между белгийския град Даме и фламандския град Берг. Трябва само да се потърсят подходящите ниши за съживяване на героичния образ в града. Вицепрезидентът на бюрото по туризма се надява, че „филмът ще произведе и задвижи един положителен облик на града", макар и „не точно" съвпадащ с фламандската му същност.

Заснемането на филма и прочутият „Щи-тур" 

Дани Бун започва снимките в Берг на 23 май 2007г., когато целият екип пристига с осем камиона снимачна техника. Поради създадения интерес след излизането на филма в кино-салоните, туристическият офис решава да направи организиран тур по стъпките на заснемане на филма. Първият „Щи-тур" се състои на 8 март 2008г. Визитата трае 1ч.30 и минава през пощата, улиците за нощни снимки, къщата на майката на Антоан, големия площад и завършва пред градската кула (le beffroi). Някои от местата са автентични, други са създадени специално за филма. Фламандската среда се смесва с „Щи-средата". В една от сцените например ясно се вижда жълтото знаме на лъва на Фландрия.

Нека дадем няколко примера за конструиране на „Щи-среда": пощата от филма, разположена на ул. Сирни пазар N9, всъщност е стара приемна на Gaz de France. Построена през 1962г. и изоставена след 2006г., тя е избрана от Дани Бун за снимките, защото не получава разрешение да снима в истинската поща на града разположена на централния площад. По-късно, след успеха на филма на дневен ред идва въпросът за съдбата на пощата-декор. Тя е предизвикала множество конфузни ситуации - понякога туристите не успяват да различат коя от двете е истинската поща. Директорът на пощата е принуден да постави табелка с надпис: „Вие се намирате в истинската поща на Берг".

Освен пощата има други сцени от филма, които не отговарят на истинските сгради в града. Градската кула на Берг, символично место в сценария, е снимана само отвън. Сцените от вътрешността на кулата са заснети в студио. Нещо повеч  е, песните на пианото, задвижващо камбанения механизъм (le carillon) са изпълнени от църковния музикант на Доуан - Стефан Колети. Той е преподавател в регионалната Консерватория в Доуан - единственото място, където се преподава свирене на карийон. Това предизвиква интереса на едни журналист от Sunday times, който се потапя в историята на карийоните в Северна Франция и описва решението на Гилдията на музикантите, свирещи на карийон, да обявят Дани Бун за почетен член. Според президента на асоциацията Жан Пиер филмът на Бун дава един съвременен поглед към карийона и пробужда обществения интерес.

Свиренето на карийон се осъществява в градската кула (le beffroi). Скулпторът от Бетюн Ален Визьор решава да прави малки градски кули от гипс. След излизането на филма търсенето на подобни статуйки в Бетюн нараства значително. Градската кула на Бетюн става най-търсената от всички кули в Норд-Па-де-Калé, вписани от ЮНЕСКО в листата на европейското културно наследство през 2005г.

Тези постройки са били издигани по време на средновековието като символ на авторитета и властта на градската управа. Представяйки свободата на търговците на Севера, градските кули имат първостепенен статут сред останалите архитектурни паметници в региона. Филмът на Дани Бун засилва символичния им статут. Според Жак Мартел едва след успеха на комедията, реконструкцията на градската кула в Дънкерк става приоритет за местната управа. Проектът е очаквал одобрение в продължение на десет години.

Друго пространство, създадено специално за филма, е караваната за пържени картофи „Момо", защото тя по произход е от Хазебрук. Дани Бун е търсил стара каравана за картофи, отговаряща на спомените от детството му, която открива в Hedimag (производител на каравани Sensans). Точно преди началото на снимките старата каравана Sensans е трансформирана в „Момо" във фламандско ателие. Трябва да се отбележи, че пържените картофи и бирата са ястието, което северняците охотно споделят с белгийците, но французи от юга никога не биха докоснали поради радикалното му различие от изисканата френска кухня. Според управителя Жан-Пол Дамбрин „бараката за пържени картофи има чудовищен успех"³ след излизането на филма.

Интересът към „Щи-тура" е впечатляващ, тъй като от март 2008г. до юни 2009г. според преброяването на бюрото по туризма в Берг са приети 30 000 посетители. Целият град е претърпял промяна от притока на толкова много туристи и все още се облагодетелства от „Щи-вълната".

 Икономическите ползи от „Щи-вълната"

Към Берг тръгва значителен туристически поток. Според Жак Мартел той се покачва от 30 000 до 120 000 човека: „на ниво на посещения на градската кула се минава от 1 520 към 36 547 души. А относно организираните визити: те са се покачили от 1 600 на 27 000." (Интервю с Жак Мартел, 30 май 2009). Администраторът на туристическия офис Марк Бурел споделя, че „за месец май 2009г. туристите са шест пъти повече отколкото за същия месец миналата година"⁴ . Той дори се шегува, че „излизането на филма е ‘изтрило с гумичка' понижаването на туристическия поток в случай на лошо време". Предлаганият пакет „Уикенд при Щи" включва нощувка в хотел в Берг, „Ши-тур" на града, дегустация на местни специалитети и опция за разходка с малка ветроходна кола (характерен спорт за плажовете на Северно море, на който е посветена и една от сцените във филма).

Освен „Щи-тура", градът притежава и други туристически обекти. Градската кула и крепостните стени са архитектурни паметници, които обаче често остават „засенчени". Повечето туристи признават: „нямахме представа, че Берг е бил средновековен град с крепостни стени, приятно изненадани сме!" Повишаването на културните визити от 1600 на 5 000 посочва, че фламандският град разполага и с други привлекателни туристически забележителности, които досега просто не са били достатъчно популярни. Хотелиерите се опасяват, че до няколко месеца „Щи-еуфорията" ще отмине. Поради тази причина местните жителите се заемат да предлагат множество производни „щи-продукти": пощенски картички, фланелки, шапки.

Ресторантьорите развихрят въображението си: освен традиционната фламандска кухня, (les flammekuches, le pot'je vleche, le welsh, la carbonnade flammande, les frites fricadelles) в менюто откриваме les flammekuches ch'ti, щи-пица, щи-гофрета. Специално място на регионалните специалитети е отделено в една от сцените от филма, когато Филип Абрамс отива на вечеря с колегите си от пощата и дегустира няколко фламандските ястия. Колкото до месарницата в града, оборотът й нараства с 50%, след като продавачът пуска наденицата Biloute и щи-пастет. Трябва да се отбележи, че „щи"-продуктите се продават много добре, но те предизвикват интереса и към други местни продукти. Търсейки сиренето Мaroilles от филма, клиентите питат и за сиренето, правено в Берг. Maroilles очевидно не произхожда от Берг, а от град Мароал (Авесноа) и там също така донася значимо покачване на приходите от продажби.

Повишен туристически интерес към региона

„Щи-вълната" повлиява не само Берг, а се разпростира и върху целия регион. Според изследването на агенцията Protourisme регионът привлича повече туристи от последните години, когато интересът е бил нисък поради лошите метеорологични условия (постоянни валежи, остър северен вятър). През юли 2008г. тя регистрира между 3% и 5% повече туристи от предходната година. „Благодарение на филма хората опознаха ценностите на Норд-Па-де-Калé"⁵ заключва Дидие Арино, съставител на анкетата. В Регионалния комитет по туризъм (CRT) признават, че в края на юни 2008г. резервациите достигат 10% увеличение. За Ален Етиен от Центъра за регионален туризъм ефектът от Добре дошли при Щи е реален и не се ограничава само до Берг. Градът Дънкерк например не привлича вече само с плажовете на Северно море, а и с визитите в градската кула.

Туристите идват в региона и заради по-ниските цени по отношение на курортите от Средиземноморието. Хотелиерите от Ница и Лазурния бряг информират за спад с 3% до 4% на резервациите. Според Дидие Арино „Щи-вълната" може да окаже дълготраен положителен ефект върху региона при условие, че новите туристи останат доволни от предложените условия. Той констатира промяната в статута на Норд-Па-де-Калé по отношение на миналите години: „Преди десет години бяхме класирани на 14то от 22 места. От две години сме в първите десет желани дестинации."

Заключение

След извършената теренна работа може да заключим, че филмът Добре дошли при Щи оказва стимулиращо влияние върху града Берг и региона Норд-Па-де-Кале. В този смисъл „разгърнатият туристическият проспект" е свършил своята работа. Това обаче не означава, че предложеният въображаем образ отговаря на реалността. Берг, макар и провъзгласен за „Щи-столица", остава с фламандски корени: нещо, което местните жители не биха могли, а и навярно не биха искали да отрекат.

Библиография на български език:

1.         Андерсън, Бенедикт (1998) Въобразените общности. Размишления върху произхода и разпространението на национализма. София: Критика и хуманизъм.

2.         Гофман, Ървинг (1999) Представянето на Аз-а във всекидневието. (превод Иванка Томова) София: ИК "Петър Берон".

3.         Дичев, Ив. (2004) „Еросът на идентичността", сб. Балканите като метафора между глобализацията и фрагментаризацията. София: Труд.

4.         Дичев, Ивайло (2002) От принадлежност към идентичност. София: ЛиК.

5.         Кьосев, А. (2004) „Тъмната интимност: карти, идентичности, идентификации", сб. Балканите като метафора между глобализацията и фрагментаризацията. София: Труд.

6.         Николов, Елит (2005) Културната идентичност на Европа. София: Хорус.

7.         Серто, Мишел дьо (2002) Изобретяване на всекидневието. (превод Емилия Грекова) София: ЛиК.

8.         Смит, Антътни (2000) Националната идентичност. София: Кралица Маб.

9.         Тейлър, Чарлз (2003) Изворите на Аза. Формирането на модерната идентичност. София: Сонм.

10.       Шютц, Алфред (1999) Чужденецът. София: ЛиК

Библиография на френски език:

1.         Bayart, Jean-François (1996) : L'illusion identitaire. Karthala : Fayard.

2.         Calame, Claude (2008) : Identités de l'individu contemporain. Collection « La Discorde ». Paris : Textuel.

3.         Certeau, Michel de (1980) : La culture au pluriel. Paris : Christian Bourgois.

4.         Donnat, Olivier (1994) : les Français face à la culture. Paris : la Découverte.

5.         Dubar, Claude (2000) : La crise des identités. L'interprétation d'une mutation. Paris : PUF.

6.         Dubar, Claude (1991) : La socialisation. Construction des identités sociales et professionnelles. Paris : Arman Colin.

7.         Elias, Norbert (1991) : La société des individus. Paris : Fayard.

8.         Fleury, Laurent (2006) : Sociologie de la culture et des pratiques culturelles. Paris : Armand Colin.

10.       Goffman, Erving (2001) : Stigmate. Les usages sociaux des handicaps. Paris : éditions de minuit.

11.       Grosser, Alfred (1996) : Les identités difficiles. Paris : Presse de la fondation nationale des sciences politiques.

12.       Guern, Philippe (2004) : Les cultes médiatiques. Culture fan et œuvres cultes. Presse universitaire de Rennes.

13.       Hall, Stuart (2007) : Identités et cultures. Politiques des cultural studies. Paris : Amsterdam.

14.       Lévi-Strauss, Claude (2007) : L'identité (conférence). Paris : PUF.

15.       Noiriel, Gérard (2007) : L'identification. Genèse d'un travail d'Etat. Paris : Berlin.

16.       Schutz, Alfred (2003) : L'étranger : un essai de psychologie sociale. Paris : Allia.

17.       Touraine, Alain (1981) : Le pays contre l'Etat. Paris : Seuil.

18.       Wagnon, Claude (1988) : Identités du Nord-Pas de Calais. Centre lillois d'études et de recherches sociologiques et économiques. Lille : Imprimerie du Siècle.

1. Цитатът е от предговора към комикса по филма, излязъл през септември 2008г.

2.   http://www.bienvenuechezleschtis-lefilm.com/ , посетен на  2 юни 2009.

3. Christophe Caron « Le fabuleux destin de la friterie « Momo », La voix du Nord j.N19839, mercredi 12 mars 2008, p3.

4. Marine Pennetier « Anticyclone Ch'ti à Bergues », La voix du Nord N19950, dimanche 22 et lundi 21 juillet 2008, p3.

5. Laurent Decotte « Cet été, le Nord a la cote. Gagnant de l'été, le Nord profite de l'effet ‘Bienvenue chez les Ch'tis » », j.N19959, jeudi 31 juillet 2008, p28.