В свят, в който хора, продукти, образи, техника, капитали и идеи се движат все по-интензивно в рамките на рушащи политическите граници културни потоци, медицината доскоро беше мислена като един от последните стожери на локалността, териториализацията и неподвижността¹ . Представата, че лекарят винаги може да помогне, защото е близо до нас и е на разположение денонощно, и до днес представлява важна съставна част от идеята както за добра лекарска практика, така и за ефективност и ефикасност на медицинските услуги. Емблематична в това отношение е фигурата на личния лекар, който познава болния, историята на заболяванията му и дори семейната му обремененост. Убеждението, че лекарят трябва да види, чуе, преслуша, сетивно да усети тялото на болния, т.е. да бъде в непосредствен физически контакт с него, е залегнало дълбоко в основата на представите ни за качествено - и дори единствено възможно - лечение. Въпреки това, през последните едно-две десетилетия набират скорост различни практики на медицински туризъм, които все повече поставят под съмнение статута на медицината като локална институция. Тези практики включват медицината в процеси на движение, преместване и пътуване - често на големи дистанции, превръщайки я по такъв начин в едно от измеренията на глобалната мобилност.

Всъщност медицината отдавна е част от глобалния пазар. През последните години редица големи болници - в САЩ например - участват във все повече дейности по аутсорсинг, като прехвърлят през политическите граници електронната обработка на застрахователни искания, писането на медицински отчети, редица клинични изпитания и интерпретации на диагностични резултати (Cortez, 2008: 76). Снимки от рентген, скенер или ядрено-магнитен резонанс, направени в Бостън, Торонто или Лондон, се разчитат в рамките на един-два дни от образни диагностици, намиращи се в Индия или Австралия, много често обучени в САЩ, но работещи срещу значително по-ниско възнаграждение. Телемедицината, или лечението от дистанция, също раздалечава лекаря от пациента - консултации се дават по телефона, оперира се през екрани, психиатрична и психологическа помощ се предоставят през скайп. Последният - и може би най-важен сегмент, който се подчинява на глобализацията - са пациентите. Именно те - медицинските туристи - ще бъдат във фокуса на настоящата статия.

Нейтън Кортез обобщава възгледите на изследователите на медицинския туризъм (антрополози, юристи, икономисти и лекари) и отбелязва, че медицинският туризъм означава "пътуване през различни законодателни режими с цел медицинско обслужване" (Cortez, 2008: 76). Макар в редица случаи това определение да включва и вътрешен туризъм (например между различните щати и провинции във федерални държави като САЩ² и Канада), най-честата характеристика на медицинския туризъм е преминаване през държавни граници - и дори цели континенти - в търсене на адекватно лечение. Статията ще хвърли светлина върху основни измерения на този феномен в световен мащаб, а именно, формите, дестинациите, потоците, причините и етичните проблеми, които той поставя. Ще дискутирам процеса на комодифициране на здравеопазването, което е продължение на един вече дълъг процес на комодифициране на тялото, както и ефектите му върху медицината. Ще се спра и на проблема за размиването на границите между медицината и грижата за тялото с цел удоволствие, като ще насоча вниманието си по-подробно към една конкретна емблема на това размиване, а именно спа туризма. Ще завърша с размисъл за начина, по който процесите на медицински туризъм биха могли да засегнат и България - например гранични градове като Сандански, развиващи както специфични медицински услуги за чужденци, така и инвестиращи в образа си на спа-центрове.

  Форми, дестинации и потоци

Една от първите форми на медицински туризъм е т.нар. "прокреативен туризъм", понятие, с което Барта Нопърс и Соня ЛеБри през 1991 г. обозначават практиките на все повече пациенти да правят репродуктивните си избори в други, по-малко рестриктивни държави или просто в страни, където процедурите и услугите са по-евтини (Cortez, 2008: 76). "Фертилният туризъм" или "туризмът на зачеването" е стимулиран най-вече от различните юрисдикции, които регулират асистираната репродукция при двойки с проблеми в раждането на дете в различните страни по света. Хлабавото законодателство, съчетано с високо ниво на технологиите и медицинската експертиза, е най-честата причина държави като Италия и Белгия или щати като Калифорния да станат класически центрове на "прокреативен туризъм". Обратно, страни, които се опитват да регулират практиките на донорство, покупко-продажба и дори бартер на яйцеклетки и сперма, започват да се превръщат в държави, които изпращат медицински туристи навън. Във Франция например е забранено използването на пресни яйцеклетки за ин-витро процедури, докато Германия забранява както донорството на яйцеклетки, така и на сперма. В Англия яйцеклетки не могат да се продават, но пък могат да се даряват (Cortez, 2008: 77; Spar, 2005: 532). Клиники в Детройт, Чикаго, Бразилия, Испания и Саудитска Арабия, които извършват пред-имплантационна генетична диагностика, която в самото начало на бременността разкрива пола на бъдещото дете, привличат многобройни "репродуктивни туристи" от цял свят. Спорни практики, като цитоплазменият трансфер (при който яйцеклетка от жена получава митохондриална ДНК от друга жена и се опложда със спермата на мъжа, така че детето носи гените на трима души), който в САЩ е забранен от 2001 г. поради страх от генетични клонинги, кара множество американски семейства да пътуват до Бейрут, където процедурата е разрешена и легална (Spar, 2005: 531-2).

Поставянето на абортите извън закона в Ирландия води до поток от около 7 000 жени годишно, които отиват във Великобритания, за да прекъснат бременността си. В опит за заобикаляне на рестрикциите, през 2001 г. започва работа Women on Waves - холандска клиника "на вода", която извършва аборти на кораб, акостирал в международни води в близост до Ирландия, Португалия и Полша, които не позволяват прекъсването на бременността (Cortez, 2008: 77, 114). Сурогатното майчинство - или т.нар. "майка под наем" - е също практика, която някъде е в рамките на закона, а другаде - извън тях. Това разминаване в юрисдикциите води до поток от медицински мигранти от близки и далечни държави към "по-благосклонните" дестинации - напр. Украйна и Индия, считани за "истински рай за комерсиалното сурогатство" .

Същевременно, медицински туристи се откриват и в много други сектори на здравеопазването, извън сферата на репродукцията. Нарастващ брой американци отиват в Индия и Тайланд за сърдечни и очни операции или подмяна на стави. Все повече чужденци пристигат в Полша с цел зъболечение и различни пластични операции. Налице е трансплантационен туризъм - за присаждане на бъбреци в Пакистан, или ксенотрансплантации (трансплантация на животински клетки, тъкани или органи) в Мексико, и дори самоубийствен туризъм в държави като Холандия или Швейцария³ .

Кортез (Cortez, 2008) твърди, че в света са се оформили 9 водещи дестинации за медицински туризъм. Чили е център на медицински туризъм за пациенти от Латинска Америка и особено Боливия. Куба още от 80-те години на миналия век се опитва да се превърне в глобална медицинска дестинация, като привлича туристи от Латинска Америка, Карибите, Русия и Англия, търсещи процедури в областта на офталмологията, кожните болести, хирургията на ставите и неврологията. Индия е най-бързо развиващата се дестинация за медицински туризъм в света, като индийското правителство следва примера на Сингапур и Тайланд - пионерите на медицинския туризъм в Азия - в позиционирането на страната като световна медицинска сила. От началото на 1990-те Йордания се опитва да се превърне в регионален медицински център за държавите от арабския свят; сходни амбиции има и Малайзия, където през 1998 г. е учреден Национален комитет за медицински туризъм.

Останалите две топ дестинации - САЩ и Великобритания - едновременно изпращат и посрещат медицински туристи. Те са страни на дестинация поради високоразвитите си системи на здравеопазване, а са същевременно изпращащи държави поради високите цени на медицинските услуги, или дългите списъци на чакащи за определено лечение в самите тях. През 2004 г. във Великобритания Националната служба за здравеопазване изчислява, че 41 000 пациенти трябва да чакат повече от 6 месеца за различни операции (ортопедия, очни болести и др.), затова самата тя започва да ги изпраща във Франция, Германия и Испания, в опит да намали напрежението върху британската медицинска система (Cortez, 2008: 79). Не само правителствата или националните институции на здравеопазване могат да се окажат ключов фактор за стимулиране на медицинските миграции. Все повече бизнеси в САЩ например предпочитат да изпращат работниците и служителите си на лечение в чужбина или пък оказват натиск върху застрахователните компании за сключване на договори за лечение в чужбина, където цените са по-ниски, а качеството - гарантирано.⁴ Много японски компании, базирани в провинцията, изпращат служителите си за годишни профилактични прегледи в Тайланд и Сингапур, където цените са значително по-ниски - стойността на самолетния билет е почти толкова, колкото на този до Токио, епикризите се пишат на японски, а снимките се изпращат електронно в Япония (Connell, 2006: 1096). Наднационални актьори също могат да подпомагат процеса - ЕС например още от 70-те години на миналия век има политика, която принуждава националните държави-членки да лекуват пациенти от общността.

В резултат на тези комбинирани усилия на наднационални институции, национални правителства, системи на здравеопазване и частни компании, потоците от медицински туристи се ускоряват, като започват да обхващат и все повече хора. Така през 2005 г. в Тайланд има 1 млн. медицински туристи, в Индия - 500 000, в Сингапур - 250 000. През 2006 г. медицинските туристи в Коста Рика са 150 000 (при население от 4 млн. души), а в САЩ - 250 000 (при население от 300 млн. души). Около 80 000 американски пенсионери живеят в Мексико с цел да се възползват от по-евтиното здравеопазване, а в някои пенсионерски клубове в Аризона се предлагат редовни автобусни линии до Мексико за купуване на лекарства и извършване на дребни медицински процедури. С повишаване качеството на здравеопазването след 1989 г. и особено след присъединяването към ЕС, както и с все още ниските си цени, редица страни от Източна Европа също се включват в дестинациите за медицински туризъм. В полския град Шчечин, който е на около 150 км. от Берлин, немци търсят услугите на висококвалифицирани и евтини полски зъболекари, а в Полша през 2006 г. има общо около 450 000 медицински туристи. В унгарския град Шопрон, който се намира на един час път с кола от Виена, работят 200 зъболекари и 200 очни лекари - 10 пъти повече, отколкото биха били в друг град със сходно по брой население от около 20 000 души (Herrick, 2007: 5).

  Причини и дебати

Както вече беше посочено, една от причините за медицинския туризъм е наличието на серия медицински услуги в определени държави и отсъствието им в други. Подобна липса може да се обясни с комбинация от фактори - дадени процедури могат да се считат за неморални, или прекалено експериментални и рискови; но непредлагането им може просто да се дължи на ограничения в експертизата, технологията или инфраструктурата - какъвто е случаят с лечението зад граница, одобрявано от българския Фонд за лечение на деца в чужбина например. Стана ясно и че дългите списъци от чакащи за лечение пациенти могат да стимулират медицинския туризъм.

Една от най-важните причини за пътуването за лечение в чужбина обаче е разминаването в цената на медицинските услуги. Процедури в Тайланд и Малайзия струват 4-5 пъти по-евтино от сходни такива в САЩ, а Индия предлага дори още по-ниски цени.⁵ Девън Херик изчислява, че в САЩ почти никой не би пътувал за лечение на голямо разстояние, за да спести 200 долара или по-малко, но 25% от осигурените и 38% от неосигурените биха пътували в чужбина, за да спестят 10 000 долара (Herrick, 2007: 2). Особено интересен е случаят на осигурените пациенти, които избирайки пътя на медицинската миграция, загърбват медицинските си застраховки удома. Същевременно медицинските мигранти - осигурени или не - се лишават и от законовата протекция срещу лоша медицинска практика, без обещание да получат дори минимално сходни права в местата, където отиват.⁶

Причина за медицински туризъм може да бъде и търсенето на анонимност в дистанцията. Някои пациенти предпочитат да извършат анонимно редица процедури, като смяна на пола например, в която се специализират тайландските клиники, или различни козметични операции - от присаждането на коса до липосукция и поставяне на силиконови импланти. Възстановяването и дългият процес на приемане на новата идентичност в подобни случаи могат да се окажат по-успешни и безболезнени на разстояние, далече от ежедневния живот и социалната среда на пациентите (Connell, 2006: 1097).

Търсенето на по-евтино лечение в чужбина би трябвало да преобърне - или поне сериозно да разклати - традиционните представи за медицинския турист като богат и разглезен пациент и за медицинския туризъм като лукс и привилегия на избрано малцинство от състоятелни индивиди. Често именно бедните, неосигурените или хората, усетили загуба в социалния си и финансов статус - като пенсионерите например, са принудени да изберат пътя на медицински мигранти, за да си осигурят изобщо достъп до медицински услуги. И докато някои изследователи смятат, че медицинският туризъм увеличава социалните неравенства, защото не всички могат да си го позволят, то други твърдят, че чрез него нараства достъпът до медицина на прослойки, които дотогава са били оставени извън нея - на неосигурените, или недостатъчно осигурените. Този дебат се разширява и в друга посока, а именно дискусията около възможността за създаване на преносими здравни осигуровки, които биха улеснили медицинския туризъм и в същото време биха преосмислили из основи принципите, на които се градят местните, национални системи на здравеопазване (Cortez, 2008: 96-8).

Един от най-сериозните дебати, който медицинският туризъм повдига, е този за възможността за заобикаляне на неудобно законодателство чрез простото преместване през граница. По такъв начин правителствата се оказват сериозно затруднени да прилагат закони, които хората считат за морално неоснователни. "Гласуващите с краката си" медицинските туристи подлагат законодателството за определени медицински процедури на символен публичен референдум - изложение на моралните убеждения на мнозинството. Медицината се транснационализира, като все повече индивиди успяват да заобиколят институциите на нацията-държава и от дистанция да заявят мнението си по ключови въпроси на днешното общество, които занимават не само законодателите, но и философите, специалистите по религия, експертите по биоетика и др. Защо законът трябва да забранява доброволната продажба на органи за трансплантация? Репродуктивната медицина луксозен продукт ли е (като ботокс) или е фундаментално право (като спешната медицинска помощ) (Spar, 2005: 531)? И не на последно място, справедливо ли е противоречивите закони да се отнасят само за тези, които не могат да си позволят пътуване в чужбина?

  Комодификация на медицината и тялото

Медицинският туризъм и целият набор от практики, които той предполага, съдействат за постепенното превръщане на медицината в продукт - в стока, която се пакетира, сертифицира, рекламира, продава и купува. Този процес на комодифициране на медицината е свързан с дискурси и практики на консумация и върви ръка за ръка с един по-общ процес на комодифициране на тялото и вписването му в глобални вериги на потребление и циркулация. Нанси Шепър-Хюс отбелязва, че тялото - освен като текст, тропа или метафора - може да се разглежда и като предмет (макар и фетишизиран), като стока, която може да се дава на бартер или под наем, може да се продава или краде - цяла или на части (Scheper-Hughes, 2002: 1). Комодифицирането на телата е резултат от една нова представа за тялото - «гъвкавото тяло» или тялото като проект - тялото, което контролираме и променяме с козметика, диета, гимнастика, татуиране, пластична хирургия или продажба на бъбрек, и в чието производство активно се намесваме чрез ин-витро процедури, изкуствена инсеминация, утроби под наем или трансплантации. Както пише Лоурънс Коен, налице е една "етика на частите" (Cohen, 1999), в която разчлененото тяло и неговите собственици отговарят рационално на изискванията на пазара, допринасяйки за появата на нова форма на късен, модерен, нео-канибализъм.⁷

Усилието за привличане - или изпращане - на медицински туристи спомага за превръщане на медицината в стока, която се потребява като всяка друга, както и за все по-голямата й близост с традиционни търговски и туристически практики. Една от най-известните болници за медицински туризъм в света - тайландската болница Бумрунград в Банкок - с мраморните си коридори, пикола в ливреи, фонтани и ресторанти прилича повече на петзвезден хотел, отколкото на клиника (Kher, 2006). Често тези болници имат в действителност и хотелска част, или субсидират, или изцяло плащат за престой в определени луксозни хотели. Някои болници в Банкок предлагат Макдоналдс, Старбъкс, интернет и ЛСД телевизори и се рекламират чрез набор от «камериерски услуги» - персонална медицинска помощ, транспорт от врата до врата от летището до болницата, наемане на хотели за придружаващите лица или храна, приготвена от известни готвачи от реномирани местни ресторанти. Самите медицински дестинации се рекламират масирано в интернет сайтове, вестници и телевизионни канали, а на собствените им уеб страници стоят подробни ценоразписи за извършваното лечение (Herrick, 2007). Все по-често медицинските услуги се «пакетират», за да се постигне по-ниска «пакетна» цена - сърдечна операция плюс зъболечение, или очна хирургия, комбинирана с пластична хирургия (Turner, 2007: 308). 

Заимствана от бизнеса и мениджмънта е и практиката на сертифициране и акредитиране на клиниките за медицински туристи. Влиятелната международна организация Джойнт Комишън Интернешънъл, която сертифицира американските болници, за последните 10 г. е акредитирала над 300 държавни и частни болници в 39 страни по света. Съществуват рейтинг системи на болници и лекари, сходни с рейтингите и звездите на хотелите. Високият рейтинг се постига чрез сътрудничество с водещи клиники и университети, които функционират като глобално разпознаваеми брандове - болницата Джонс Хопкинс в Балтимор, Харвард Медикал Интернешънъл в Бостън, Клиника Майо в Минесота, Флорида и Аризона и др. Свободата на пациентите-клиенти се увеличава - предлага им се избор измежду множество възможни дестинации за медицински туризъм с алтернативни цени за лечение, а и самото лечение се комбинира с пътувания до туристически атракции, развлечения и културна програма (Turner, 2007: 311). При избора си пациентите-консуматори могат да разчитат на помощта на онлайн общности, които споделят впечатления за болници и лекари, дават съвети на бъдещите пациенти и предупреждават за опасности. Сред продуктите, които медицинските туристи вече могат да закупят, е и медицинска застраховка срещу лекарски грешки в чужбина (Herrick, 2007: 17, 19).

Комодифицирането на медицината и тялото предизвиква иронични реакции у редица изследователи, които говорят за "трите s-а» - «sun, sand, and scalpels" [слънце, пясък и скалпел], или за «четирите s-а» - «sea, sun, sand, and surgery" [море, слънце, пясък и хирургия] (The Economist, 2007; Connell, 2006). Някои добавят и още "s" - спа, сафари и т.н. От друга страна понятието медицински туризъм е критикувано, защото извиква представата за забавление, релаксация, удоволствие, разглеждане на нови места и приключения, докато голяма част от пътуващите търсят лечение в чужбина заради сериозни здравословни проблеми, които са извор на болка и страдание. Въпреки това понятието е широко използвано от брокерите на офшорни медицински услуги и самите медицински дестинации, които участват в "борбата за тела" (или "ловът на тела") в глобален мащаб (Terry, 2007: 452; Turner, 2007). 

  Спа туризмът - между лечението и удоволствието

Спа туризмът е едно от специфичните проявления на комодифицираната грижата за тялото и здравето, която стремглаво набира скорост по света, а също и в България. Примерът на спа курортите е особено показателен за промяната, която настъпва в разбирането за балнеологията като вид здравна техника и нейното де-медикализиране в резултат на комодифицирането на балнеотерапията и включването й в глобалните вериги на медицински туризъм. Едно от малкото антропологически изследвания на този преход принадлежи на Ейми Спейър (Speier, forthcoming)⁸ и е фокусирано върху здравния туризъм в Марианске Лазне (Мариенбад) в Западна Бохемия - традиционен чешки спа курорт с население от около 14 000 души. Спейър показва различните представи за балнеотерапия, формирани в разстояние на повече от един век - от възхода на спа курортите в Западна Бохемия в края на 19-ти и началото на 20-ти век до днес. Докато в началото на 20-ти век балнеолечението е елитна практика, в която европейската аристокрацията съчетава лечение с вода, кал, хума и газ с развлечение с разходки и балове, след Втората световна война комунистическото правителство на Чехословакия национализира инфраструктурата на курорта и я ориентира към трудещите се граждани. Повече от половината от хотелите вече принадлежат на профсъюзите, които изпращат там работници за безплатен престой като награда за труда им. И въпреки че курортът е ремоделиран все повече като медицинска институция, идеята за "почивката", чиято цел е да възстанови силите на работника и увеличи производителността му, не изключва танци и забавления.

След 1989 г. обаче, продължава Спейър, смисълът на балнеологията е отново предефиниран, като спа терапията се свързва все повече с пазарно-базираната консумация, вместо със сферата на производството. В момента в Марианске Лазне идват много малко чехи - остатък от социалистическото минало, обикновено тежко болни, частично заплатени от здравната каса и по правило носталгично настроени. Курортът все повече се обръща към чужди пациенти-туристи. Основната му клиентела са немски пенсионери, чиито спа-процедури не се поемат от здравните им застраховки в Германия и които избират чешките балнео-курорти заради по-евтината цена и възможността да комбинират лечението с ваканция в чужбина.

Спейър в детайли описва комодифицирането на балнеологията в Марианске Лазне и новите дебати, до които то довежда. От една страна, тя вижда сблъсък между докторите, които се опитват да контролират медицинската част на спа курорта, и маркетинговите агенции, които създават все повече пакети за туристи, акцентиращи върху развлечението, релаксацията и удоволствието. Тези сблъсъци се пренасят и сред самите клиенти, които имат различни разбирания за същността на спа дестинацията. Докато немските пенсионери търсят калните бани и инжекциите с газ за облекчаване на болки в ставите и шийните прешлени, нарастващият брой американски и английски туристи настояват за релаксиращи процедури с горещи камъни и ароматерапия. Последните се оплакват, че още при пристигането им в хотела от рецепцията ги изпращат при медицинската сестра за измерване на кръвното, или пък че вечерята е от 17.30 до 19.30 часа, със студено, оскъдно, диетично меню. В гидовете, рекламиращи спа курорта в САЩ и Великобритания, присъстват единствено гори и планински пътеки, за да се подчертае "чистата природа"; снимки на сгради липсват, както и референции към спа-частта на града. Преместването на акцента върху красотата и фитнеса в разбирането за балнеолечение разкрива ефекта на комодификацията и прехода от система на национално обществено здравеопазване към една глобална индустрия на здравен туризъм.

  Вместо заключение

Процесите на комодифициране на медицината и тялото чрез медицинския туризъм започват да се наблюдават и в България. Един град като Сандански например се превръща в дестинация на медицински туризъм за гърци и македонци, които са привлечени от евтините и качествени зъболекарски услуги, и едновременно с това в място за спа туризъм за широк кръг чуждестранни туристи. В центъра на града могат да се видят множество зъболекарски кабинети, обозначени с табели с информация на български и гръцки език, явно разчитащи на чуждестранни пациенти.

Ил.1. Рекламни табели на стоматологични клиники в Сандански на български и гръцки език (Сн.Р.Генчева)

Интересно би било да се проучи дали обслужването на чуждестранни пациенти е прерогатив на определена група зъболекари от Сандански и дали тези специфични високоплатени услуги не създават разриви в общността на медицинските работници в града, или дали например не са извор на напрежения между зъболекари и други местни организации, изградили бизнеса и дейността си около чуждите туристи. Любопитно би било да се установи също така дали спа туризмът, който сега се развива в Сандански, следва модела на „удоволствието" или този на „медицината" и до колко социалистическото - а и до-социалистическото - балнеолечение оказват влияние върху него.

От друга страна самите български граждани започват да търсят услугите на външни медицински заведения - например ин-витро клиниката Якентро в Солун или Анадолския медицински център "Джонс Хопкинс" в Истанбул, специализиран в лечение на ракови заболявания (същият поддържа страница на български език във Фейсбук). Предизвикателство пред изследователите е да пристъпят към изучаване на тези процеси, за да се добие представа за обема, формите, потоците, дестинациите и тенденциите на включването на България в глобалния пазар на медицински туризъм. От особена важност е проучването на ефектите на медицинския туризъм върху страната - например как гледат професионалните медицински и туристически кръгове на тези процеси и каква е ролята на зараждащата се и у нас професия на медицински брокер, пакетиращ лечебни процедури с туристически и бизнес практики. Струва си да се проследят реакциите на различни актьори към тези нови развития - държавни институции, болници, туроператори, но също така пациентски организации, синдикати, дори пенсионерски клубове. Всеки един от тези актьори би могъл да припознае медицинския туризъм като инструмент за решаване на сериозни социални проблеми чрез „износа" им зад граница, но и да възрази срещу възникването на модерни медицински заведения в страната, достъпни единствено за чужденци и тесен кръг заможни български граждани. И не на последно място, заслужава си да видим до какви локални морални и етични дебати ще доведе глобалното комодифициране на медицината и тялото и какви ще бъдат местните отговори - на различни прослойки от българското общество - на тези световни процеси на мобилност и движение.

Използвана литература:

  Cohen, Lawrence. 1999. "Where It Hurts: Indian Material for an Ethics of Organ Transplantation", Daedalus 128 (4): 135-165.

  Connell, John. 2006. "Medical Tourism: Sea, Sun, Sand ... and Surgery", Tourism Management 27: 1093-1100. http://www.ataland.com/Files/Articles/z4.pdf

  Cortez, Nathan. 2008. "Patients without Borders: The Emerging Global Market for Patients and the Evolution of Modern Health Care", Indiana Law Journal, 83: 71-132. http://www.indianalawjournal.org/articles/83/83_1_Cortez.pdf

  Gray, Harriet H., Susan C. Poland. 2008. "Medical Tourism: Crossing Borders to Access Health Care", Kennedy Institute of Ethics Journal, 18 (2): 193-201. http://bioethics.georgetown.edu/publications/scopenotes/sn47.pdf

  Herrick, Devon. 2007. "Medical Tourism: Global Competition in Health Care", NCPA Policy Report No. 304. http://www.unf.edu/brooks/center/pdfs/Medical%20Tourism%20Herrick.pdf

  Kher, Unmesh. 2006. "Outsourcing Your Heart", Time, 21 May 2006, http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,1196429,00.html

  MacPherson, Douglas, Brian Gushulak, Liane Macdonald. 2007. "Health and Foreign Policy: Influences of Migration and Population Mobility", Bulletin of the World Health Organization, 85 (3): 200-206. http://www.who.int/bulletin/volumes/85/3/06-036962.pdf

  Nolan, Justin, Mary Jo Schneider. "Miracles in the Mountains: Medical Tourism in Rural Arkansas' Ozark and Ouachita Mountains". In B. Duggan, S. Folmar (eds.), Reimagining and Sustaining Community in a Globalizing World. University of Georgia Press, forthcoming. http://cast.uark.edu/ar_tourism/content/Miracles_Mountains.pdf

  Scheper-Hughes, Nancy. 2002. "Bodies for Sale: Whole or in Parts". In Nancy Scheper-Hughes, Loïc Wacquant (eds.), Commodifying Bodies. London, Thousand Oaks, New Delhi: Sage Publications, 1-8. http://books.google.bg/books?id=l8t4b4zSde8C&printsec=frontcover&dq=Commodifying+Bodies&source=bl&ots=Ia5x57G42_&sig=JtKNRjp7zV9Fty3BiaK3E4dMJ7M&hl=bg&ei=jY8ETZzHJ5H2sgb85JTsCQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CCEQ6AEwAQ#v=onepage&q&f=false

  Spar, Debora. 2005. "Reproductive Tourism and the Regulatory Map", The New England Journal of Medicine, 352 (6): 531-533. http://www.nejm.org/doi/pdf/10.1056/NEJMp048295

  Speier, Amy. 2010. "Medical Tourism in a Czech Health Spa", Anthropology & Medicine, 17 (3), forthcoming.

  Terry, Nicholas. 2007. "Under-regulated Health Care Phenomena in a Flat World: Medical Tourism and Outsourcing", Western New England Law Review, 29 (2): 421-472. http://assets.wnec.edu/164/25_arti_Under-Re.pdf

  The Economist. 2007. "Medical Tourism: Sun, Sand and Scalpels", 8 March 2007. http://www.economist.com/node/8825097

  Turner, Leigh. 2007. "‘First World Health Care at Third World Prices': Globalization, Bioethics and Medical Tourism", BioSocieties, 2: 303-325. http://www.ahc.umn.edu/bioethics/prod/groups/ahc/@pub/@ahc/@bioethics/documents/asset/ahc_asset_177834.pdf

1. Настоящият текст е изнесен като обзорна лекция по време на лятната школа в град Сандански през септември 2010 г., в рамките на проект «Градът на границата: културни трансфери, работна миграция, конструиране на идентичност» с ръководител проф. д.с.н. Майя Грекова, спосориран от фонда за факултетски изследователски проекти на Философски факултет, СУ «Св. Климент Охридски"». Благодаря на участниците за коментарите им.

2. Виж например Nolan (forthcoming) за медицинския туризъм в планините на Арканзас, привличащ туристи от всички кътчета на САЩ, търсещи билки, лечение с кварцови кристали, терапия с допир, ирисова терапия, масажи или рефлексология; както и за техниките на франчайзинг, които местните алтернативни лечители използват.

3. За близо десетилетие от 1998 г. насам, швейцарската фондация Дигнитас помага на 450 болни и възрастни чужденци да сложат доброволно край на живота си. Това става възможно, тъй като Швейцария поставя извън закона асистираното самоубийство само ако то е продиктувано от "лична заинтересованост" (Terry 2007: 432).

4. Неотдавна хартиеният завод Блу Ридж в Северна Каролина, САЩ, предлага да изпрати работник за операция в Индия, тъй като има сключен договор с местния застраховател IndUSHealth да изпраща служители на лечение в Индия, по тяхно желание. Профсъюзът на работниците в американската стоманолеярна промишленост, който е най-големият индустриален профсъюз в САЩ, обаче рязко се противопоставя, тъй като компанията кара работника да подпише документ, с който я освобождава от всякаква отговорност по отношение на извършената медицинска процедура. Представителите на профсъюза се опасяват също така, че докато в момента лечението в чужбина е доброволно, твърде скоро то може да се превърне в задължително и да наруши правата на техните членове (Cortez, 2008: 121).

5. През 2005 г. 45-годишният Кевин Милър - самонает и неосигурен масажист от град Юнис, Луизиана - претърпява автомобилна катастрофа. Операцията по наместване на шийните му прешлени в САЩ би му струвала $ 90 000. Непосилната сума кара Кевин, въпреки протестите на лекуващите го лекари, да се обърне към интернет, където намира болницата Бумрунград в Банкок. В тази "истинска Мека на медицинския туризъм" обучен в САЩ доктор намества шийните му прешлени за $ 10 000. Виж Kher, 2006.

6. В Тайланд например пациентите се компенсират с много ниски суми при лекарска грешка, като не се възмездяват изобщо за болка и страдание ( Cortez, 2008: 106-7). Стремейки се да защитят гражданите си, развитите държави, които изпращат медицински туристи, се опитват да регулират медицинския пазар в по-слабо развитите страни-дестинации - опит, наречен от Никълъс Тери "юридически колониализъм" (Terry, 2007: 470).

7. Комодифицирането на телата обаче не е нова практика. Още от Средновековието се колекционират части от телата на светци, а бръснарите през 16-17 в. крадат трупове от гробищата, за да се упражняват да извършват дисекции и изучават човешката анатомия. През 19 в. започва продажбата на зъби и коса, за да се стигне през втората половина на 20 в. до глобалния пазар и трансфер на всякакъв телесен материал - бъбреци, сърца, дробове, кръв, ретина, сперма, яйцеклетки, гръбначен мозък, стволови клетки и др. (Scheper-Hughes, 2002: 3).

8. Благодаря на Ейми Спейър, че ми предостави статията преди публикацията й.