Когато отидох за пръв път в Димитровград през 2005, усещането за голям градски пазар, обемащ всичките сфери на града, беше сякаш навсякъде. Самият автобус спираше на улицата, която води към него и върволицата от коли, насочила се натам нямаше спиране до малките часове на деня. Търговците разтваряха сергиите си от два часа през нощта на предния ден и по тъмните алеи кипеше бурна дейност. Сякаш изтикан преди отвъд града, по продължение на ж.п. линията, пазарът бавно, но сигурно се разпростираше отвъд земеделските земи, на които се намираше, беше обгърнал старата спортна зала и навлизаше към жилищните блокове. Това усещане за инвазия сякаш бе продиктувано от настроенията, които самите търговци споделяха: пазарът бе едновременно срамен, мръсен, но и необходим и реален. Димитровград, градът на младостта, „туптящото сърце на индустрията", през 1990 се беше превърнал в града с най-голям открит градски пазар. Това усещане се промени при завръщането ми към пазара през 2008, когато слизайки от влака установих променено работно време и сякаш по-опитомен и скрит пазар. Но тази промяна на повърхността крие една по-дълбока промяна в капиталите, която ще се опитам да анализирам.

През 1980-те години, около традиционния зеленчуков пазар в Димитровград започва да се развива един от най-големите открити пазари¹ за промишлени стоки в България и най-значителният в региона. Бурното развитие на такива пазари е характерен феномен за страните от бившия СИВ (Wallace & Sik 1996). Зародили се през социалистическия период, тези пазари коригират дефицитите като заместват зле функциониращия сектор на търговията на дребно, а след 1989 се превръщат основно в центрове на доставка за обеднели социални групи. Тяхното бурно развитие предопределя и „дивостта" им (Дичев 2005) като пазарни форми - те бързо апроприират празните ниши на градското пространство и преобръщат изградените през социализма инфраструктури. Няколко взаимосвързани структурни промени правят възможна появата и разцвета им: разграждането на хегемонния сектор на доставка - момент, в който се либерализира търговията на дребно, рязкото изчезване на СИВ, отварянето на границите, промяната в ролята на държавата, засилването на консумеристичната култура и чувствителното спадане на стандарта на живот. Така пазарът се възползва от разхлабването на режима на трансгранични пътувания и запълва „една относителна празнота на ниво на механизмите на обмен и дистрибуция" (Burawoy & Verdery 1999: 3). Тази празнота бързо се запълва от това, което Константинов, Туен и Кесел (1996) наричат „търговци-туристи", или което на всекидневен език назоваваме "куфарни търговци" - „индивидуални търговци, които оперират сами или организирани в малки семейни мрежи и които основават нови канали на доставка и на редистрибуция на потребителски стоки".

Конкретно за Димитровградския пазар няколко фактора изиграват значима роля при институционализирането му и се изразяват в близостта му до важни за функционирането му места: „виетнамските общежития", ж.п. линията, свързваща България с Турция, по която според много от устните истории се трафикират контрабандните стоки, и градската автогара. Разрастването на Димитровградския пазар се случва на няколко вълни, които представляват узаконявания на извършването на пазарна дейност върху вече завзети терени от града. Пампоров (2003) посочва, че тази тенденция се обръща през 1997 вследствие на реституцията на земеделски земи - част от собствениците на реституирани терени се обединяват и предприемат нова експанзия на пазара. Този процес, от една страна, напомня на описаното от Бродел възникване и институционализация на градските пазари, които първоначално се разполагат в празните ниши на градското пространство и постепенно биват завладени и подложени на контрола на градските власти. А от друга, се случва предефиниране на отношенията между публични и частни интереси и се получава форма на партньорство, в която вътрешните граници и форми са изключително размити. Същевременно всички разкази за процеса носят усещането за право върху града, т.е. респондентите не мислят пазара като апроприация, а като използване на полагащото им се по право.

Това, което ще се опитам да анализирам, е наблюдението за случилата се промяна в организацията на пазара, която се вижда най-добре през намаляването на видимостта му. Именно през промяната в пространствената практика и в организацията на пазара се открояват различните битки за контрол над нови икономически полета. Анализът на властовата структура на пазара и неговото развитие представляват процес на ретериториализация, битка за нови икономически и/или социални полета. Ето защо самият начин, по който възниква и се развива градският пазар като място и институция може да бъде мислен като отражение и съставна част на процеса на реорганизация на социалните йерархии в обществото и в капиталистическите отношения.

Ще тръгна от общото наблюдение за непрекъснатата тенденция паралелно на стабилизацията на пазара да се случва и неговото „скриване". Под „скриване" имам предвид няколко различни, понякога свързани, процеси, които се наблюдават при изследваните пазари. Това би могло да бъде физическото изтласкване на пазара отвъд видимостта на града или, както беше в случая на битака на Перловска река - под линията на погледа. Това би могло да бъде и преместването на пазара в периферията на града (отново битака в София) или скриването му чрез изграждане на магазиноподобни павилиони, какъвто е случаят в Димитровград. По този начин се „изчиства" пространството от града, заето от пазара, като се поставят ясни граници между двата пространствени феномена. Това поставяне на граници е изключително важно на концептуално ниво, като основната аргументация на този феномен минава през мотива за пазара като „срамен" и „мръсен". Самата промяна в отношението между града и пазара, която се наблюдава през ограничаването на видимостта му, е дълбоко свързана с промяна в капитализма/капитала. Това, което наричам скриване в Димитровград се случва по два начина: от една страна, се премахват търговците, предлагащи стоката си по земята, т.е. всички т.нар. амбулантни търговци, като все пак в т.ч. влизат и много малки производители, основно възрастни жени, които продават плетени стоки, а, от друга, това е обграждането на пазара със закрити павилиони. Амбулантните търговци, които са по-слабите актьори, биват изтласкани към вътрешността/периферията на пазара и този процес говори за окрупняването му - отпред излизат „по-сериозните" търговци. Можем да мислим това и като заявяване на желание за промяна на нагласата спрямо пазара, освен узаконяване на контрабандата. 

Промяната, за която става дума, се случва между 2005 и 2008, като в този период в Димитровград се появяват две големи вериги магазини - „Била" и „Техномаркет" - и паралелно започва строежът/реконструкцията на ж.п. линията Пловдив-Свиленград, а една неправителствена организация подема инициатива по обявяване на сталинистките сгради за архитектурен паметник. През този период се случва и още нещо, което много често се актуализира на идеологическо ниво като форма на рационализация, и това е влизането на България в ЕС. Този факт започва да работи като оправдание за всяка основна промяна, която се въвежда на пазара. Промяната в организацията на пазара съвпада и с избора на нов (десен) кмет на града.

Тези взаимосвързани процеси показват трансформацията на капиталите вътре в самия град и загатват възможността за един процес на джентрификация, който започва да тече. В същия този период се променя и управлението на пазара, като това най-ясно личи от различията в самата карта, по която се дават под наем масите. През 2007-2008 пазарът бива заснет геодезически и новата цифрова, ясно разграничена карта замества използваната дотогава ментална карта, по която се подписват договорите. Това само по себе си говори за трансформацията на капитала, който оформя пространствените отношения и върви плътно по описания от Анри Льофевр (1974) процес на абстракция на пространството, процес необходим на капитализма, за да превърне градското пространство в конвертируема стока.

Картата, използвана доскоро от пазарната администрация във връзка с управлението на пазара и отдаването под наем на маси. Изключително интересен е нейният ментален характер, защото както се вижда от геодезическото заснемане, пазарът има напълно различна форма. От друга страна, от картата си личат и секторите, които не представляват интерес: зеленчуковият пазар и частните пазари са без номерация.

Новата карта на пазара от 2009. Абстракцията, казва Льофевр, е възможна благодарение на геометрията, чрез която презентацията на пространството под формата на карти го оформя на парцели.

През 2005, на пазара, който вече се е развил значително в пространствено отношение и като важна икономическа институция в града, се наблюдаваше едно много любопитно преобръщане (détournement) на социалистическото градско пространство. По време на първите теренни посещения той заемаше и преобръщаше пространството пред спортната зала на града, като самата тя беше полупревърната в търговско място, а частна фирма бе купила автогарата и по този начин нейният терен също бе апроприиран. Същевременно по тротоарите около пазара бяха разположени сергии по предварително разчертани площи, основно предлагащи стари книги и дребни стоки втора ръка. Самото работно време на пазара в този период бе доста особено: сделките на едро се сключваха между 4 и 6 часа сутринта в четвъртък срещу петък. И това ми беше обяснено по няколко начина, които предават усещането за дивост и неуправляемост на пазарния принцип и за нехуманност на търговския интерес, изтъквайки конкуренцията между търговците и желанието на управата да събира по-високи такси поради по-дългия период.

Това е спортната зала на града, пред която са разположени подвижни търговци.

Сергиите по ул. „Стефан Стамболов", които по-късно ще претърпят много интересна промяна (2005).

След едно сравнително дълго отсъствие от терен, през 2008 се оказа, че сякаш пазарът е станал по-малко видим от перспективата на града, което дори създаваше илюзията, че е намалял. Всъщност цялото пространство пред спортната зала е „изчистено" от търговците и единствената търговска дейност е ограничена под формата на бутици. Но това усещане е по-скоро илюзорно, защото всъщност броят на търговците не е станал по-малък, а просто част от тях са сменили местоположението си. Всички тези „наземни" търговци са преместени в задната част на пазара, където терените са със статут на земеделски земи². Старите метални маси са преустроени в затворени помещения, като тези от вътрешната част на тротоара (и откъм пазара) са често по-луксозни, по-големи и повече приличат на магазини, а търговците на стари вещи са преместени на територията на автомобилното тържище. По този начин частта от пазара, която „навлиза" в града, е оформена само от затворените павилиони. Всъщност е станало много ефектно: ул. „Стефан Стамболов" е напълно трансформирана в нещо като търговски пасаж, оформен от малки магазини, залепени един до друг и затворени с метални капаци през дните на седмицата. Паралелно на това се наблюдава и промяна в отношението и чувствата, споделяни от информаторите. От общо усещане за срам и безизходност през 2005, към 2008-2009 се наблюдава нормализиране на изживяването, което върви заедно с промяната му в пространството.

Пространството пред спортната зала през 2008. Вляво се виждат новите павилиони, които са част от стратегията на старата управа на пазара да промени облика му. Рекламата върху сградата е на завода на бащата на настоящия кмет на града.

Закритите павилиони по ул. „Стефан Стамболов".

Външната част на сергиите по ул. „Стефан Стамболов".

Основният визуален ефект от това изграждане е скриването на пазара, тъй като построените павилиони са в непрекъсната редица. Самото преминаване от открита маса в павилион се счита за престижно. То, от една страна, заявява статута на търговеца и улеснява дейността му, от друга, се използва като довод срещу опитите за преместване на някои зони на пазара. Пространствената практика представлява и своеобразна апроприация на мястото чрез изграждането на щанд, който по-късно се трансформира в магазин. Това действие се oбговаря по няколко начина от информантите. От една страна, се обяснява чрез вложената инвестиция в изграждането на павилиона. Друг повтарящ се довод е правото върху пазара, което може да идва от факта, че собствениците са димитровградчани или от действията, свързани с изграждането и пребиваването на търговеца.

Надписът „Продава се" се забелязваше на много павилиони през 2009. Освен че показва разминаване между прогнозите за развитие, които някои търговци са правили, и политиката на старото ръководство на пазара, тази табелка сама по себе си е интересна, защото предава отношението към мястото. Възможно е тя да се отнася единствено към конструкцията, но според отделни информатори става дума за мястото на пазара, което като действие няма юридическа стойност. По павилиона се виждат и различните номера, отговарящи на етапи от развитието на пазара.

Както ще разбера по-късно, през лятото на 2009 започва (насилственото) разваляне на външните павилиони.

Предишното ръководство на пазара (по-скоро става дума за еднолични решения на отделни негови представители) започва да провежда политика по реорганизация на пазара, която има за цел да подкрепи производителите, на които при преференциални и тацитни условия се дават централни места. Начинът, по който това се аргументира е значението на пазара за местната икономика откъм създаване на работни места. Но не трябва да забравяме, че това представлява и опит за преобръщане и промяна на оригиналната специализация на пазара като място за търговия на вносни (контрабандни) стоки. „Политиката" на поддръжка на местните производители води до трансформация на пазара, който постепенно в някои свои сектори се превръща във витрина, в това, което Фернан Бродел нарича „частен пазар", а именно пазар, при който сделките се сключват зад него. Освен това, като ефект от изграждането на представителни павилиони, много по-слаби търговци също започват да се опитват да подражават.

Процесът на трансформация на пазара в закрити павилиони минава през няколко етапа, които са свързани с развиване на чувство на собственост и право върху сергията: инсталиране на СОТ, на електромер, изливане на основи, заключване, т.е. превръщане на сергията в частно пространство. Постепенно, след една вълна на изграждане на павилиони, започват да се очертават противоречия между пространствената практика и различни общински регулации, между които и достъпа до публичните блага (ВиК мрежа, електроснабдяване), които пазарът застрашава, според официалните версии, тъй като сергиите са изградени върху техните трасета. На идеологическо ниво, за да аргументира действията си, общината започва да противопоставя интереса на търговците на публичния интерес, въпреки че самите постройки са съгласувани. Този пример показва колко са лепкави още нормите и как в момента се случва предефиниране на отношения и значения. Процесът е доста по-сложен - от една страна, част от инициативата идва от по-силни търговци, които по този начин защитават позициите си и стоката си, тъй като за тях е по-изгодно да инвестират в нещо, което би им спестило времето по товарене и разтоварване на стоката, но, от друга страна, по-слабите търговци твърдят, че са били задължени.

Сергия с инсталирано електричество. Когато няма електромер, търговците заплащат такса на ден.

Въпросът, който остава е: може ли да бъде мислен пазара като централна институция на икономическата трансформация? Анализираната връзка между градското пространство и сравнително спонтанната през 1990-те години пазарна практика не е еднопосочна. Първоначалното диво завземане на празните (и удобни) ниши на града разказва за икономическото реструктуриране, за разпадането на старите регулации и връзки, и показва пространствените ефекти на навлизащия (див) нов капитализъм. В този момент обаче пазарът се оказва и основната стратегия на оцеляване за жителите и за града. Промяната в икономиката и окрупняването на някои актьори вървят успоредно с опити за поставяне на ясни пространствени граници между това, което сякаш се мисли като непримирими сфери: пазара и града. Тези пространствени граници се изразяват във физическото и „естетическо" отделяне. Така пазарът променя пространството, първоначално като си го присвоява, а с усложняването на отношенията на собственост, промяната в ролята и основните актьори и със собственото си развитие, самото градско пространство започва да влияе върху конкретната локална практика. Основният мотив, структуриращ връзката между двата феномена, е самата представа за пазара, която придава индивидуалните преживявания на икономическата промяна и ефектите й върху житейските истории, и приема форма в начина, по който се концептуализира и конструира пространствената практика на пазарното място.

Бавното му успокояване и пространствената му реорганизация показват по-дълбоко протичащата промяна в икономическата култура и капитализма. Самият начин на физическо построяване и отвоюване на терена и на мястото на сергията е част от процеса на апроприация на пространството и конструиране на ново градско място. Същевременно, поради различната важност на икономическите актьори, този процес е дълбоко свързан с промяната в пространствените отношения, с предефиниране на категориите за публично и частно и трансформация на начина на управление на пространството. В голяма степен видимата част на пазара се формира като констелация на по-силни търговци, които започват да използват пазарното пространство като място за излагане на стока, докато сделките се сключват извън публичното пазарно пространство. Така процесът на скриване говори едновременно за промяна и окрупняване на икономическите актьори. Явлението е и израз на полуявното желание за промяна на образа на пазара: от пазар на контрабандни стоки към арена на производители - действие, което съотнесено към Веберовия анализ на възникване на капитализма, може да бъде мислено и като опит за реабилитация на пространството чрез изтриване/скриване на по-презряната търговска практика за сметка на по-престижното производство.

Библиография

Braudel, F. 1967. Civilisation matérielle et capitalisme (XVe-XVIIIe siècle). Paris: Armand Colin.

Burawoy, М. & Verdery, K. (Eds.) 1999. Uncertain transition: Ethnographies of change in the postsocialist world. Lanham: Rowman & Littlefield.

Certeau, M. de, Giard, L. & P. Mayol. 2001. L'invention du quotidien. Paris: Gallimard.

Harvey, D. 1989. From managerialism to entrepreneurialism: The transformation in urban governance in late capitalism. In: Human Geography 71 (1), 3-17.

Konstantinov, Y. 1996. Patterns of reinterpretation: Trader-tourism in the Balkans (Bulgaria) as a picaresque metaphorical enactment of post-totalitarianism. In: American Ethnologist 23 (4), 762-82.

Lefebvre, H. 2000. La production de l'espace. Paris: Economica.

Sik, E. & Wallace, C. 1999. The development of open-air markets in East-central Europe. In: International Journal of Urban and Regional Research 23 (4), 697-713.

Дичев, И. 2005. Пространства на желанието, желания за пространство. Етюди по градска антропология.София: ЛИК.

Пампоров, А. 2002. Димитровград. В: Дайнов, Е. (Съст.) Сивата икономика в България. Причини, следствия, политики. София: Център за социални практики и НБУ, 48-66. 

__________

1. Така превеждам англоезичното open-air marketplace, което се опитва да държи сметка за пазара, от една страна, като място, а от друга - като форма. В литературата най-често този феномен се отнася към експанзията на пазари на основно контрабандна стока, нароили се из страните от бившия СИВ. По своето културно значение и институционална роля този феномен може да бъде съотнесен към пазарната институция, изследвана от Geertz 1979, Alexander & Alexander 1991 и др.

2. Не проверих статута на земята, което би било интересно и има отношение към основния аргумент. Тази информация се повтаряше от всички интервюирани, като много често се добавяше, че това са ниви. В момента основното значение, което бих могла да й придам, е, че територията се мисли като нерегулирана, на границата с дивото и спонтанното.

Изследванията проведени през май 2009 г. са финансирани от Фонд „Научни изследвания" към Министерство на образованието и науката.