Геният на мястото: семинар за политиките на идентичност в българските градове

25-26 ноември 2016 г., Софийски университет „Св. Климент Охридски"

ПАНЕЛ: Популярна култура – политика – идентичност

Модератор: Валентина Георгиева

Цонко Цонев, кмет на Каварна в периода 2003-2015 г.

Валентина Георгиева: Как се прави рок-фест у нас?

Цонко Цонев: През 2009 г. темата на заключителната конференция на Програма Регионално развитие беше „Културата и развитието на регионите“.[1] След приключването й Карстен Размусен[2] предложи през 2010 г. програмата да финансира некомерсиални фестивали, но, за съжаление, нашият фестивал беше комерсиален. Тогава започнахме да мислим за кандидатстване. Първите фестивали, които направихме, бяха през 2012 г., с участието на всички по-малки фестивали (за суджука и пр.). Най-интересното за рок-фестивалите обаче е, че освен в Каварна, успяхме да направим този рок-фест и на други места и посредством концертите да брандираме общината. Тази година написах и издадох книга за това и във втората й част описвам това, което се случи с общината, най-големите проекти, които промениха облика й. Освен с рок-музиката, успяхме да брандираме общината и с блокове с ликовете на известни музиканти, изрисувани из града ни. Аз направих втората програма за саниране, беше една донорска програма, започнала 2006 г. Така че, да знаете, че в България имаше и културна програма за саниране на блокове. Отделно направихме в парка на Каварна рок-алея, заедно с паметника на Георги Минчев, т.е. обликът на града не се промени само от рок фестивалите, а също и от атмосферата, която се промени в този град. Всяка година хиляди хора отиват да почиват там – именно заради тези неща, които се случиха като изграждане и концепция за града.

Иначе всичко започна през 2003 – 2004 г. Нямах някаква стратегия, не бях някакъв много мъдър човек с програма да докарам хиляди милиони чрез рок музиката. Понеже я харесвах, започнах да създавам контакти. Запознах се с Джон Лоутън и му отправих покана, когато за пръв път беше тук за концерт на „Юрая Хийп“. Случи се така, че на концерта дойдоха много хора, не очаквах, че в нас има такава дупка, такъв глад за рок музика. Чалгата точно беше в своя пик със своите телевизионни канали. Видяното тогава ми показа, че започнатото трябва да се продължи. Следващата година поканих и „Назарет“, стана случайно. Имах намерение да поканя Ванеса Мей, но тя искаше много пари и имаше специални изисквания – сто хиляди долара, не знам какви апартаменти, коли и т.н. Накрая решихме да се обадим на мениджъра на „Назарет“ и да ги поканим. Те се съгласиха да дойдат след три дена. Никой не вярваше, че ще свирят в Каварна. Това беше вторият им концерт в България, при това именно в Каварна. По повод техния концерт бях направил цялостна културна концепция на града за определени дати: на 6 май – Празникът на Каварна, на 1 юни – откриване на туристическия сезон, на 1 юли – Джулай морнинг. До този момент се развиваше спонтанно, но видях, че ако се подкрепи, можеше да стане още по-мащабен. Основните възлови събития си останаха около тези три дати. Направихме един бирен фест, а преди четири години – и двудневен фестивал на фойерверките, с поп музика с добри изпълнители. Друго събитие е концертът на Нова година – Каварна беше първият град, след София, който започна да празнува Нова година – на 31 декември 2005 г. Оттам всъщност започнаха концертите. След „Назарет“ успяхме да убедим да дойдат „Саксън“, след което стана големият удар, когато имаше възможност да поканим в календара с много добра цена Рони Джеймс Дио. И никой не вярваше, че Рони ще пее в Каварна през 2005 г. Тогава заваля един дъжд и като изпълни парчето „Rainbow in the dark” се появи дъга и се получи магическо събитие. И вероятно защото стана потресаващо, ме номинираха за Мъж на годината, заедно със Станишев. Незнайно как, но хората гласуваха за мен. Но оттогава се отказах от всякакво участие в такива конкурси, тъй като пораждат повече публични проблеми, отколкото да ги решава, или пък са ни необходими. През 2006 г. решихме да работим с промоутър – „Жокер Медия“, и да пробваме с рок фестивал, защото от само себе си, стъпка по стъпка, се оказа, че това е добра стратегия.

Когато встъпих в длъжност градът имаше 100 свободни леглови места, „Русалка“ беше затворена туристически, бизнесът беше умрял, нямаше нищо. Накрая, когато застъпих последната си година като кмет, легловата база беше 6000 легла и то само ниско строителство. Да уточня, че ние никога не позволихме да се строят повече от 5 етажа за хотели и 4 за ваканционни комплекси, следвайки забраните за високото строителство по морето. Голф-игрище също беше построено. Всичко това се получи в резултат на културната инвазия около концертите с поп и рок музика. Поканихме и Соник, много известна диджейка, тогава в топ 10 в света, т.е. не наблягахме само на рок музиката.

В сърцето на програмата ни беше и фестивал с участието на деца на българи в чужбина, които танцуват и пеят български песни. След нас започнаха да се провеждат подобни детски фестивали и на други места в страната. Идеята ни беше чрез тези различни форми на култура да включим хората, но наистина основното ни брандиране и интерес беше насочен към рок фестивалите. Като трябва да ви кажа, че най-големите ни удари, останали завинаги в историята, е изпяването на българския химн от „Меноуър“. Малко ни критикуваха – как може химна ни да се изпълнява в метъл вариант, но може да видите в интернет, че беше нещо грандиозно: музиканти американци, сред най-големите легендарни хеви-метъл групи в света, да направят аранжимент, да си играят една година... „Меноуър“ по принцип, когато отидат в някоя държава, правят вариант на свое парче на съответния национален език – ако е в Русия – на руски, ако е в Япония – на японски. Но за пръв път изпълниха национален химн. А изпълнението на годишнината на едно легендарно парче беше с българската филхармония в Каварна на едни от рок фестивалите. Тогава „Меноуър“ поставиха рекорд на Гинес – пяха я около час, не знам дали е регистрирано от хората.

Това бяха стъпките и събитията, и каквото и да се случи оттук нататък, останахме в историята. Описал съм в книгата си някои от героите, които идваха и помагаха тези неща да се случат. Вторичната реклама от тях след като си тръгнат е много важна. А хората си тръгват доволни, това е хубава реклама за Каварна, тъй като градът нямаше туристическо развитие през последните десетилетия, базата беше западнала.

В началото местните жители много се оплакваха заради шума от концертите на стадиона, тъй като той се намира в центъра на града. Но като започнаха да изкарват пари и шумът спря да им пречи. Започнаха да ни питат: „Тази година кой да очакваме?“. Има хора от София, които запазваха места в хотели и квартири специално за фестивала. От чужбина също, разбира се, особено румънците. Започнахме да работим с няколко румънски метъл сайтове и радиостанции. Последните години идваха 10-15-20 хиляди човека, а нашата база беше 6 хиляди, така че пълнехме и Албена, и Златни пясъци, и Балчик, и по-малките места около нас, т.е. получи се един „доплер ефект“ – помагаш на всички около теб да развиват туристическия бизнес. Постъпваха финанси, с които хората можеха да развиват своите хотели.

Друг ефект от успеха на фестивалите беше скачането на цените на земята многократно – когато аз започнах мандата си, цените бяха около 2 лв. на квадратен метър, след това цените стигнаха между 50 и 100 евро в зависимост от местоположението на парцела. Апартаментите също скочиха. Много от англичаните и германците, които преди инвестираха по Южното Черноморие, се прехвърлиха към Северното, именно заради фестивалите, след което искаха да живеят в Каварна. Повечето са от Великобритания, но имаме два блока на шотландски фирми. Този икономически бум беше ефект, който не съм предполагал, че ще се случи, тъй като е много трудно, развива се с години – при нас този процес отне около 12 години.

За да приключа, искам да кажа, че рок музиката като част от културата раздвижи този наш Северно черноморски район, забравен с годините, и даде тласък на целия регион. Така че, правилно беше името на конференцията –„Културата и развитието на регионите“. След това се подхванаха всички онези фестивали из цяла България, които са успешни.

Цонко Цонев отговаря на въпрос от публиката: За мен винаги ползите от културата са били реклама, защото това си е една културна реклама по време на тези културни мероприятия. При нас фестивалът си беше частно финансиран – фирми и частни спонсори, както и други мероприятия (напр. с Андрей Слабаков). Имаше инициативи, които са финансирани от общината, но от държавата, за съжаление, нямаме финансиране. На много места у нас културата в курорти се финансира с частни средства, като говорим за хубави, важни културни мероприятия. В България просто практиката е такава.

[1] „Подкрепа за осигуряване на подходяща и ефективна държавна културна инфраструктура, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали”.

[2] Представителят на ГД "Регионална политика" на Европейската комисия.