Геният на Хасково

Райна Гаврилова

Резюме: Предложеният текст е опит да се отговори на въпроса има ли genius loci на Хасково или как се проявява, мисли, представя, договаря, присвоява и финансира онова, което композира идентичността на мястото и хората, които живеят в него. Огледани са преди всичко визуалните разкази на публичните интернет платформи, допълнени с коментари на хора от града и на екипа от изследователи. Наблюдаваното в Хасково показва почти пълното изличаване от мисленето и говоренето на физическите следи на комунистическото управление – мраморният площад, партийните сгради, балкантуристките хотели. Краят на употребите и прекъсването на траекториите е освободило истински обживяната и присвоена характерност на града, в която са намерили място и осиротелите, но жизнеспособни произведения на минали епохи.

Ключови думи: genius loci, идентичност, интернет сайтове, забележителности, места, обживяване

THE GENIUS LOCI OF HASKOVO

Rayna Gavrilova

Abstract: The proposed text is an attempt to answer the question whether there is a genius loci of Haskovo or how what compiles the identity of the place and the people who live in it is manifested, thought, presented, negotiated, appropriated and funded. Primarily the paper reviews the visual narratives of the public Internet platforms, supplemented by the comments from the inhabitants of the city and the researchers team. The observation shows the almost complete obliteration of the physical traces of the Communist government in the thinking and the speaking in/about Haskovo – the marble square, the party buildings, the Balkantourist hotels. The end of the uses and the interruption of the trajectories has liberated the truly enlivened and appropriated character of the city in which the orphaned but viable works of the past eras could be found.

Keywords: genius loci, identity, internet websites, landmarks, places, enlivening

Думата „гений“ в заглавието на този текст[1] очевидно препраща към едва третото значение на думата в речника на българския език („дух покровител на мъжете“[2]), което можем да използваме само със значителни уговорки, дори и да пренебрегнем сексисткото изключване на жените. Чуждоезичните речници са по-подробни: „дух, който ръководи/покровителства (préside) съдбата на всеки човек, на всеки колектив, организация или място“ (на френски); attendant spirit (дух-помощник/покровител) на човек или място, но и „особен, различен, идентифициращ характер или дух; общностите и традициите на дадено място; персонификация или въплъщение“ (на английски) (Le Petit, 1996: 1011; Webster, 1983: 511).

Ил. 1. Геният на мястото (genius loci) и лари. Фреска в ларариума на Къщата на Ветиите в Помпей, 60-79 г. от н.е. (Източник: Arte e Storia di Pompei. CASA EDITRICE BONECHI, Firenze, 1989, p. 99-100 <http://ancientrome.ru/art/artworken/img.htm?id=1278>). Римският гений на мястото и ларите имат своите съответствия в българската фолклорна култура, където откриваме същите хипостази и атрибути (Георгиева, Иваничка. 1983. Българска народна митология. София: Наука и изкуство, 170-179).

Без да навлизам в много интересната статия на канадския географ Едуард Релф, в която той разглежда различните подходи за дефинирането и възприемането на усещането за място, ще преходя към темата на настоящия текст със следния финален параграф на неговата статията:

„Винаги е съществувал и практически аспект на усещането за място, който го превръща в сгради, пейзажи и градски гледки. Той включва всичките средства за планиране, създаване, правене, поддържане, обгрижване, трансформиране, възстановяване или друга форма на поемане на отговорността как нещо изглежда и функционира [к.м. Р.Г.]. В много мои публикации съм твърдял, че решението на съвременните предизвикателства като климатичните промени, тероризма и неравенствата не може да бъде само в подробните, централизирани, технически подходи. В добавка към едромащабните дипломатически и политически решения е необходимо да имаме политики и практики, които отразяват локално отличаващите се (locally distinctive) местни условия и значения [к.м. Р.Г.]. Това би изисквало да насърчаваме усещане за място, което съчетава признаване/оценяване (an appreciation) на местната идентичност и различност с разбиране на мащабните и общо споделени процеси и последствия, а след това да се търсят локално подходящи локални посоки на действие. Наричам това ‘прагматичното усещане за място’“ (Relph , 2015).

Откъсът позиционира въпроса за гения на мястото като важен и универсален, теоретичен и практически проблем и затова една от първите изненади при срещите в Хасково по време на антропологически терен през септември 2016 г. бе изявлението на много от нашите събеседници, че Хасково няма нищо отличително освен новопостроената (2003 г.) най-висока статуя на Богородица с младенеца. Няма стар квартал, няма забележителни сгради, няма особено популярни места за събиране, няма забележителни ресторанти и типична градска храна. По-настоятелното разпитване, разбира се, изяви както интересни места, така и и интересни (полу)разкази, но усещането за недостатъчност ни провокира да потърсим и други източници, които да допълнят интервютата. Предложеният тук текст започва с базовото питане има ли гений на Хасково и – ако се опитаме да избегнем очевидния отговор на този въпрос – как се проявява, мисли, представя, договаря, присвоява и финансира онова, което композира местната идентичност.

Трябва веднага да направя едно уточнение: очевидно тук аз ще използвам различни сродни понятия като бранд и идентичност като легитимни версии на гения на мястото. Това твърдение, впрочем, заслужава кратко обяснение. В своята много полезна статия Айзис Брук предлага заети от различни публикации и обобщени елементи на това, което дефинира духа[3] на мястото: присъствие на свръхестествени същества (богове, демони, феи); поле на интензивна енергия, дължащо се на специфична конфигурация на пейзажа или разположеност в по-мащабни полета на енергия;[4] автентичност, разбрана като липса на контаминация и вярност към първообраза; наратив (доминиращ, устойчив и разпознаваем разказ); местна отличителност (детайлите, стила на обикновеното и всекидневното); същност (в духа на архетипите на Гьоте, вж. Ebach, 2005); характер (съвкупност на черти); екосистема (съвместното съществуване на отделни части – флора, фауна, геология, климат, човешка дейност). Според Брук (Brook, 2000) тази съвкупност от „объркващи дефиниции“ всъщност описва реалността и може да служи за практически цели. Всяка една от тях може да предложи интересни посоки за самостоятелно изследване, като не изпускаме от поглед факта, че както казва Родман „местата не са инертни контейнери. Те са политизирани, културно относителни, исторически специфични, локални и множествени конструкти. [...] Трябва да се пазим от допускането, че дискурсите на географите и на жителите са консистентни и че всички жители (и географи) имат еднакви виждания” (Rodman, 2003: 205, 207). Тоест геният на мястото има толкова версии колкото и идентичности и наблюдатели. Нито изследването им поотделно, нито опитът да бъдат синтезирани е особено полезен.

Последното изречение звучи като методологически задънена улица. Ако си припомним, обаче, че според Едуард Кейси, един от най-влиятелните философи занимаващи се с пространството, геният на мястото е „уникалният гещалт от черти, които правят от едно място това място“ (Casey, 1993: 303 цит. в Brook, 2000: 145), то предложеното изследване би могло да се служи най-малкото като феноменологична стъпка. Материалите, с които разполагам (изказванията на наши събеседници и представители на институциите в Хасково, публикации в традиционни и нови медии, визуални материали и лични наблюдения), дават възможност да се опитаме да представим именно този град. Други текстове в настоящия брой уплътняват картината.

Какъв образ заявява официално Хасково в публичното пространство

Най-пълно самопредставяне на града намираме в сайта на Туристическия информационен център. Създаден е през 2015 г. и е само на български език, което ясно показва каква е цèлената аудитория. На началната му страница върви слайдшоу, в което фигурират: монументът на Богородица, камбанарията до монумента на Богородица, пилонът с националния флаг (зад него – обелиск с петолъчка), Александровската гробница (музеят и една от фреските), възстановената стара часовникова кула, снимка на водна повърхност с капка (Хасковски минерални бани), Узунджовската църква. Всеки слайд носи едър постоянен надпис „Хасково Градът на Богородица“.

Ил. 2. Слайдшоу на началната страница на сайта на Туристическия информационен център-Хасково. Източник: <http://www.haskovo-bulgaria.com/bg/>, (последно посещение: 31.03.2017 г.).

На същата начална страница[5] със снимки и текстове са представени накратко и в следната последователност основните емблеми на града: освен изброените по-горе, виждаме още спортен център „Къщата“ (снимка на момиче в китайска дреха) и песента на „Щурците“ „Среща“ (снимка на тополи на фона на синьо небе с перести облаци).

Материалите на сайта са организирани в меню с раздели 1. Светилища, 2. Паметници, 3. Гробници, 4. Крепости, 5. Храмове, 6. Музеи, 7. Култура, 8. Природа, 9. Вино, 10. Местна кухня, 11. Спа туризъм, 12. Спорт и забавления, 13. Лов и риболов, 14. Орнитоложки туризъм и 15. Хотели и ресторанти. Категориите очертават широк набор от черти, които с голяма доза увереност можем да приемем за описващи представата на авторите на сайта къде/какъв е геният на Хасково. Самото меню очертава известни особености, например включването на територията в образа на града – половината от разделите изброяват обекти, които не са в Хасково: „Светилища“, „Гробници“ и „Крепости“, „Спа туризъм“, „Лов и риболов“, „Орнитоложки туризъм“ (1, 3, 4, 11, 13, 14) представят изключително района, а не града; раздел „Природа“ (8) изброява градските паркове редом с природни забележителности в областта. Първото обяснение на това разширено мислене на града е, разбира се, прагматичното: сайтът предлага туристическа информация и изброява обекти, интересни за туристи. Значителното присъствие на неградски обекти, обаче, би могло да се мисли като утвърдено и несъвсем обичайно широко, регионално мислене на идентичността на Хасково, от едната страна, и нужда от набавяне на това, което липсва, от друга.[6] Разделът „Паметници“ обаче е богат, изчерпателен и изцяло градски,[7] което подсказва че можем да мислим този тип знаци като по-тясно свързани с топосите и образите на самия град. Съдържанието на самите статии предлага друга възможност за по-общо наблюдение. Като цяло те са сравнително кратки и предимно информативни, но при няколко обекта стандартните кратки статии са заменени от по-дълги и понякога по-пристрастни описания. Скулптурата „Борци“, например, която никой не спомена и не ни показа в Хасково по време на престоя ни и за която аз лично научих от сайта, а не от хора, има сравнително подробно представяне свързано с Боян Радев и Младежкия фестивал през 1968 г. Паметникът на Тенчо Хубенов и Димитър Канев-Ашика (ремсисти) е описан подробно и биографично. Представянето на витража „Горящото сърце на Данко“ е по-скоро апел за запазването му. Описанието на паметника на Тримата ремсисти звучи като текст от местното издание на Работническо дело отпреди 30 години (откъдето е и взето вероятно):

„Паметникът на Тримата ремсисти е ярък представител на т. нар. „тоталитарното изкуство“ (по-точно е „социалистическо изкуство“ или „социалистически реализъм“) в България. Образите са талантливо изваяни от скулптора Димитър Алексиев. Мемориалът е открит на 6 ноември 1974 година. На церемонията присъстват най-близките на загиналите, първият секретар на Окръжния комитет на БКП – другарят Корцанов, секретарят на ОК на БКП – другаря Атанасов, чавдарчета, пионери и комсомолци. За живота и подвизите на загиналите младежи говори другарката Иванка Димитрова – секретар на ГК на БКП.“ (оригинален правопис запазен, бел авт.)

Ил. 3. Паметникът на Дзержински. Източник: <http://www.haskovo-bulgaria.com/bg/page_592_89.html>, (последно посещение: 21.03.2017 г.).

Много любопитно е представянето на сайта, включително и със снимка, на вече несъществуващия паметник на Дзержински (демонтиран 1991 г.), без никакво пояснение кой е той (Ил. 3), и който впрочем не фигурира в списъка на паметниците. Съдържанието и тона на статиите в раздела подсказват, че паметниците или ако трябва да бъдем по-точни скулптурите и мемориалите са оспорвано поле. Трябва да отбележим, че авторите използват думата „паметници“ непоследователно и по-скоро в първоначалното им значение – „скулптурно или архитектурно произведение, издигнато в памет на някого или на нещо“ (вж. тук), независимо че някои от тях са просто скулптурни произведения („Паметника на завистта“, „Реката“, „Отдих“). Второто значение – „запазен предмет, който свидетелства за по-ранни култури“ – е представен оскъдно (Менхирът при Овчарово, Римският път), а сградите, местата и пейзажите в града са описани в други раздели. В раздел „Храмове“ са представени всичките градски църкви, но започва с представянето на църквата в Узунджово (четири материала!). По средата на страницата е представена Арменската църква, а в края ѝ – бих казала с критичен тон – двете джамии, независимо, че едната от тях се смята за най-старата в България. И двете статии са без снимка. Четирите запазени и реставрирани възрожденските къщи са представени в раздела „Музеи“, разположени след заемащата първо място сграда на Александровската гробница, но предшестващи поставения на шесто място в раздела „Музеи“ Регионален музей, който би следвало да е флагманът на музейното дело в града и областта. Други исторически сгради в града не са посочени никъде в сайта – включително сградата на общината, импозантната сграда на централния площад, реставрираната и обживяна стара търговска зона, тютюневите складове. Изключение представлява един единствен материал – „Градоустройство и архитектура на Хасково през ХХ в.“ – разположен в раздел „Неделни уроци по история“ в дъното на сайта. Умерената експертност на авторите на сайта, както и сглобяването му от материали от различни източници вероятно е една от причините за отбелязаните особености, но няма съмнение, че „хасковските елементи“ на градската среда отстъпват на „звездите“ от региона (Александрово, Узунджово), а старото – пред новото.

Незабелязване на архитектурата на града на споменатия сайт е компенсирано донякъде от сайта http://haskovo-online.com/, създаден по проект за трансгранично сътрудничество с Гърция и предлагащ пълна информация на български и на английски. Макар и без изрично посочване, оформлението, рекламите и хипервръзките го свързват с новинарския портал http://haskovo.info, който е един от двата най-видими в града. Наричащ себе си „Онлайн пътеводителят за Хасково“, сайтът представя на главната си страница колаж от пет фотографии: Монумента на Богородица, театъра „Иван Димов“, новия търговски и административен комплекс „ХХІ век“, камбанарията на църквата Св. Богородица и паметника на незнайния воин.[8]

Ил. 4. Начална страница на „Онлайн пътеводителят за Хасково". Източник: <http://haskovo-online.com/>, (последно посещение: 05.02.2017 г.).

Структурата му е различна и включва обща „Информация“, „История“, „Култура“, „Любопитно“, „Личности“ и „Забележителности“. Разказите за историята на града и региона отново предизвикват размисъл: от шестте статии две са за Хасково (обща история и Освобождението на Хасково), а четири не са (битката при Клокотница, Левски в Хасково, капитан Петко войвода, Узунджовският панаир). Забележителностите на града обаче са по-интересни и напълно градски: на първо място са поставени възрожденските къщи, на второ – паметникът на незнайния воин, на трето – светилището на нимфите при с. Каснаково и на четвърто – Монументът на Богородица. Трети сайт с туристическа насоченост, но с национален обхват – „Насам-натам“ – изброява почти същите „Топ 10 причини да посетите Хасково“ – като е добавен обаче и Паметникът на завистта, който ще бъде коментиран по-долу.

Официалните образи на Хасково виждаме и на други места, както и в други изразни форми. Старият сайт на общината е украсен със снимки на сградата ѝ, на Монумента на Богородица с младенеца, на изглед от парк и на възрожденска къща. На новия сайт обаче фигурира снимка на стара сграда (отпреди 1944 г.) в сняг и вероятно се мени според сезона.[9] В публичното пространство се среща често гербът на Хасково, приет през 1995 г. и включващ кръст, ключ и крепостна стена с девиз „Достойнство и вяра“. От 2008 г. градът има и химн с текст на хасковските поети Ели Видева и Петър Ванчев и музика на Стефан Диомов, като ключовите думи са: ранна пролет, траки, Орфеева лира, хълмове, река, жита, „достойнство и вяра“, „над нас Богородица бди“, „небе южно“ (в този ред). „Южния град“ е образ, култивиран още от времето на социализма: освен националния литературен конкурс за дебютна литература „Южна пролет“, учреден от Община Хасково и Съюза на българските писатели през 1973 г., интернет издирването открива плоча „Този южен град“, записана от Вокално-инструментален ансамбъл Хасково по случай 1000-годишнината на града (за която не се откриват никакви следи) с песни озаглавени „Този Южен Град“, „Моята Улица“, „Тракия“, “Хасково“, „Завръщане в Сакар“, „Моят Град“ и др. Асоциацията допринася за образа на града, но е нехарактерна и не го отличава.

Ил. 5. Новият сайт на общината и гербът на Хасково. Източници: <http://www.haskovo.bg>; <http://www.haskovo-bulgaria.com/bg/page_307_21.html>, (последно посещение: 05.02.2017 г.).

Статиите от сайтовете, посветени на културния живот, предлагат възможност да преминем от репрезентацията към праксиса, за който говори Родман (Rodman, 2003: 207).[10] Сайтът http://www.haskovo-bulgaria.com/ има отделен раздел „Култура“, в който са включени: драматично-кукленият театър, регионалната библиотека, читалище „Заря“, Астрономическата обсерватория при Младежкия център, Кукленият театър, фолклорният танцов ансамбъл „Хасково“, Националният събор „Китна Тракия“, Националният литературен конкурс „Южна пролет“, Музикалните дни „Проф. Недялка Симеонова“, Националният конкурс-фестивал „С песните на Ари“, Haskovo Jazz, театрален фестивал, отворен фестивал „Вълшебен свят“, детски етнофестивал в Хасковски минерални бани, трио Рокива, детски хор „Орфей“, галерия „Форум“, Художествена галерия – Хасково, Фестивалът на камерния танц – Хасково, фестивалът за български хора и танци „Хайдушка софра“, организиран от клуб “Фъртуните на Мишо“, Джаз клуб Хасково и няколко прояви и читалища извън града. Комбинирани със статиите от раздела „Спорт и забавления“, където, освен стадиони и площадки, са посочени Димитровградският пазар (илюстриран с дефиле на момичета по бански), цяла група клубове (танцов клуб „Тангра“, клуб по спортно ориентиране, по карате, по аеробика, туристически), скейтборд площадка (изградена от общината, стойност 300 000 лева), мотописта (открита 2011 г.), тенис комплекс, картинг писта и стрелбище, те създават представа за интензивен и диверсифициран културен живот и възможности за развлечения и хоби, за участие на гражданите в различни дейности, за отвореност за обмен с други градове и страни. От текста на статията „Нощен живот“ научаваме, че „Хасково е известен и с бурния си и модерен нощен живот. Хасково се спряга за града с най-много заведения от глава на населението“. Разделът „Шопинг терапия“ съдържа малко конкретна информация, но много образователни послания. Независимо от смесването на сгради, институции и прояви, тази картина представя наистина богата и разнообразна структура на възприетото обозначение „културен живот“ и като че ли се разминава с национално-популярния химн на провинциалния град:

„Този град, в който аз съм роден,

за мнозина навярно е скучен,

разпиляваш се ден подир ден –

просто няма какво да се случи“ (вж. тук).

Културните институции, клубове и прояви са както специфично хасковски, така и стандартни, съществуващи в десетки други градове. Специфицират ги включването на името на града в заглавието и, в по-редки случаи – създадената многогодишна традиция („Южна пролет“, „Китна Тракия“). Коя от тези черти прави мястото „това място“ следва да потърсим в други свидетелства.

Какво мислят жителите (във виртуалния свят)

В предния раздел на тази статия дадох значително предпочитание на интернет източниците за изследване проекциите на официалната идентичност на Хасково, поради което ми се струва естествено да потърся на първо място съпоставка с виртуални, но неинституционални, лични картини. В това отношение особено полезна бе Фейсбук страницата „Изгубеното Хасково“, създадена през 2011 г., която с около 7000 харесвания (likes) и почти толкова следващи страницата (following) дава добра представа за мненията на 10% от населението на града, макар и много от лайковете да са на хора, живеещи извън Хасково. Групата не предлага информация за създателите си; от разговори с жители на града узнахме, че колекционерът и местен историк г-н Агушев е един от тях и е допринесъл значително за събирането на снимковия архив.

Ил. 6. Фейсбук страницата „Изгубеното Хасково“. Източник: <https://www.facebook.com/%D0%98%D0%B7%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%A5%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE-225728837440355/?ref=page_internal>, (последно посещение: 31.03.2017 г.).

Началната страница (ил. 6.) и мотото: „Целта ни е да съхраним и да си припомним облика на Хасково през годините!“ ориентират погледа към миналото. Профилната снимка представя улици в старата търговска част на града; на главната страница се вижда снимка преди/след на сграда от началото на ХХ в. Хронологически, публикуваните снимки представят (от най-нови към най-стари): началото на улица „Къдрджалийска“ (нач. 20 в.) – 172 харесвания; Окръжния народен съвет (социалистически период, по-нататък Социализъм) – 346; ТК „Жеко Димитров“ (Социализъм) – 146; СП „Свила“ (Социализъм) – 192; Стадион (Социализъм) – 175; Кенана (Социализъм) – 323; главната улица (нач. 20 в.) – 185; Долменът – 65; Празнуване на 24 май (Социализъм) – 85; Парк Кенана (Социализъм) – 241, общ изглед, тополите (Социализъм) – 129; 3 март 1937 г. – 177; Първата бензиностанция (нач. 20 в.) – 204; Центъра (нач. 20 в.) – 386; Тютюневите складове (нач. 20 в.) – 228; Парк Ямача с братската могила – 287; Хасковски футболен клуб (Социализъм) – 193 и т.н. Ако броят на харесванията може да бъде приет за индикатор за пристрастията към едно или друго място, то тяхната „класация“ изглежда така:

- Колаж от няколко снимки на Кенана – 1200;

- Мостът на улица "Кърджалийска" с ученички и офицер в униформа и дядо с потури и калпак – 386;

- Окръжният народен съвет – 346.

Ниска популярност имат:

- Долменът край м. Остров – 65 харесвания;

- Детска градина отива на манифестация на 24 май – 85;

- Събарянето на един от тютюневите складове има едва 20 харесвания.

Този подход има очевидни ограничения, доколкото факторите, определящи активността във Фейсбук, не могат да бъдат контролирани, но все пак добиваме представа за интереса към наследеното в градската среда. Фейсбук страниците дават интересни възможности за сравняване на аудиторията, но доколкото това не е тема на този текст, ще отбележа само следното: първо, сравненията на няколко много харесвани снимки (едната от предвоенния период, едната – от социалистическия) – съответно 386 и 428 харесвания – показва около 100 души, които харесват и двете снимки – т.е. една четвърт от харесващите харесват града с цялото му минало и наследство; останалите са или еднократни посетители, или имат идеологически предпочитания, както се вижда и от коментарите.[11]

Ил. 7. Скрийншот на постинг на снимка от квартал Орфей и два от коментарите.

Темите на снимките отразяват много малко от забележителностите, коментирани в първата част на този текст: повечето от тях не съществуват в миналото, дори построената днес наново часовникова кула се вижда само в изгубения си вариант (една снимка). Това е обяснимо предвид заявеното търсене на „изгубеното“, но все пак показва какво виждат и помнят хората в града; какво са снимали като частни лица; какви картички и снимки са запазили. Носталгичната картина на града, почерпена главно от лични архиви и пощенски картички, вижда два различни града: предвоенно и социалистическо Хасково.

Ил. 8. Предвоенно Хасково (повече от 2/3 от снимките).

Ил. 9. Социалистическо Хасково.

Наблюденията върху Фейсбук страницата без съмнение са интересни, но относителната им тежест в общественото мнение все пак трябва да бъде поставена в перспектива. Към момента на разглеждането на групата – 31 март 2017 г. – активността на следящите го клони към нула.

Гласът на гражданите (и наблюдателите) във виртуалното пространство може да бъде „чут“ и в няколко блога и коментара. В блога си Георги Станков разказва с думи и със снимки за обиколка по местата на града през 2012 г. с ученици от Хасково, като спирките им са: възрожденските къщи, църквата „Св. Богородица“, тютюневите складове, къща от 20-те години, нови сгради, възстановени в духа на стари, кино „Клокотница“, Общината. Коментарите на автора показват как той предлага да се мисли околното пространство – като част от разбиране на промяната на града:

„Сега разбрахте ли как от едно средно голямо село Хасково се е въздигнало до град с по-сериозен статут?

Разгледахме и църквата „Св.Богородица“. Трябваше да помислим защо в района има не една, а две православни църкви. Това ни наведе на мисли за българския национален нрав...

Вие познавате „Старият конак“ като кръчма, а само до преди 20 години тук хората сключваха граждански брак. И, бай дъ уей, това никога не е било конак!

По мои изчисления, в Хасково е имало поне 7-8 големи складове като този тук... Градът ни е бил един от най-големите центрове на тютюнопработвателната промишленост. Работниците работили при много тежки условия, затова започнали да стачкуват и да протестират. Така левите партии, особено комунистите, спечелили много поддръжници сред тютюноработниците. И все пак: защо в Хасково?

Тук една до друга се издигат изтънчена буржоазна къща от 20-те години на 20в. и соцхотел от 70-те, днес реновиран в духа на кубизма.

Колко много орнаменти има в архитектурата на буржоазно Хасково. Любима ми е! [к.а. Р.Г.]

Има какво да се види в центъра на Хасково. Всякакви идентичности: и мюсюлмански джамии, и арменска църква, и различни паметници, и буржоазни сгради, и сгради от соцепохата, и сгради от най-ново време...

Нова сграда, построена в центъра на Хасково. Съгласно стандартите за строеж на място, което е колективен паметник на културата, новата постройка трябва да следва общия стил на района.

Тук виждаме пример за успешна архитектурна интервенция!

Една от сградите, които най-много харесвам. Хем модерна, хем старовремска.

До старата джамия. Казват, че е най-старата запазена джамия в България.

Страхотно, нали?! Тук беше легендарното кино „Клокотница“, в което за първи път гледах „Стената“!

Сградата на Общината в Хасково е строена и достроявана три пъти. Досега“.

Ил. 10. Снимки от блога на Георги Станков, Източник: <http://psychologyworkshop.blogspot.bg/2012/07/12-2012.html>, (последно посещение: 31.03.2017 г.).

Друг блогър, Тенчо Тенев, пише:

„Аз съм Тенчо Тенев, с хубави очи на 19 от Хасково /долината на широките гащи/. Принципно Хасково е много уюутно местенце населено с 'секви наркомани и друсалки, но всичко зависи от гледната точка. Ако си гръцка баба на пазар – Хасково е идеалното място. Има красиви улички, чисто е, подредено, всичко е новичко...ама няма хора! Затова и се махнах.“ (21.11.2011 г.) (правописът е запазен).

„Ех...долината на широките гащи! Китно селце зачукано в гъзъ за географията. На кръстопътя на нелегалните цигари без бандерол и наркотиците от турция за Европа. Ах... какво прекрасно място....Поради специфичното си местоположение и близоста до Турция и Гърция, и наистина богатата история, за която ще говоря друг път, говора се е превърнал в цветущо бръщолевене. ... Ако някой ден посетите това екзотично кътче, райски остров сред пустинята на глобализацията, можете да поздравите някой местен екземпляр по следният начин...“ (24.11.2011 г.) (правописът е запазен).

В интервю публикувано през 2014 г. арх. Николай Лазаров, живеещ и работещ в Хасково, казва:

„Градът, в който живея и работя, гр. Хасково, не е голям, но в сравнение с други градове от неговия калибър има доста привлекателен облик. Можем да се похвалим с най-високата статуя на Богородица в света, абсолютно обновена централна градска част и други обекти, представляващи интерес за туризма. Въпреки това съществуват доста сгради в неугледен вид, оставени на „произвола“ поради една или друга причина. С удоволствие бих работил безвъзмездно по реновирането и фасадното оформление на такива сгради“.

И накрая, ако попитаме TripAdvisor какво може да се прави в Хасково, откриваме четири обекта: Монумента на Богородица, гробницата в Александрово, клуб Баркод и клуб Сенс.

Какво собствено „хасковско“ изявиха нашите срещи, разговори и интервюта

Какви елементи съжителстват във физическото пространство и какво разпознават като „забележителност“ на града си хората, които живеят в него бяха и въпросите на нашата работа през септември 2016 г. Повечето от нас следяха конкретни теми и търсеха конкретни събеседници, но целият екип се възползваше както от уговорените интервюта, така и от случайни срещи, за да разберат какво мислят хората за града (си).

Няколко откъса:

„В: Ако дойде гостенин, къде ще го заведете?

О: Когато сме водели хора аз ги развеждам и им разказвам. Когато им разказваш им става интересно. Повече неща от ширпотребата. Затова за да се разпознаваме, трябва да се познаваме. Ако администрацията трябва да мисли нещо, то е как да ги събере всички тези елементи в едно, от различни епохи и етноси и религии [к.м. Р.Г.]. ... Ние не сме установени, нямаме облик, много неща са загърбени – например, че сме мултиетнически град. За сметка на това си вкарваме нови моди. ... - Например Кауна, нямаше го това преди 20 години. ... Ние се асоциираме повече с бирата Астика. ...

В: Сега кое място е куул?

О: За младите – вече има различни места. Заведенията в центъра се изпразват, но в кварталите се оживяват – и там е пълно, в Градската градина са две.. ... Туристическият информационен център беше създаден, за да промотира статуята на богородицата. В тези 15 години не сме рекламирани нищо друго. Когато едно поколение израсне с тези послания то не забелязва нищо друго освен Богородица... Хората все пак харесваха Г. Иванов [бившия кмет – б.м. Р.Г.], защото правеше неща – видими неща.

В: Вие харесватe ли си Богородица?

О: Част от хората я харесват, ние сме свързани с Богородица – малка Богородица.

В: Вие харесвате ли я?

О: Вече я има, няма да я разваляме. Лошото е че всичко друго се заличи. Например Хасково има разкошни тютюневи складове – по-хубави от Пловдив.“ (Г. С.)

Или:

„Много хора се оплакват че им е скучно, нищо не се случва. За мен тук е удобно – може би защото съм интроверт. Хасково е много удобен град за живеене, по-малък от Пловдив. Моите родители са живели в Стара Загора и смятат че тук няма никакъв дух, всичко е заспало.“ (Л. С.)

Или:

„В: А Хасково познавате ли го като град?

О: Да.

В: Да ни кажете някакви места, на които хората се събират за забавление, паметници?

О: В момента има празник на града. И е пълно с... На площада, на Кенана, там ходят и се разхождат... Горе на Богородица вечер се събират хора и се разхождат. Ние преди там ходехме да играем салса....

В: А места, които хората не харесват?

О: В Хасково има паметник на завистта. Дали го харесват другите хора не знам, но паметник на завистта... Ако ще сложим нещо – да вдъхновява, да прави хубаво, нещо което да подчертава, това е моето мнение. Има и още един паметник – на Кауня. Да направим на Васил Левски паметник, на Христо Ботев, защо да правим на Кауня?

В: А някакви паметници на герои?

О: Капитан Петко войвода в Хасково, има историческа плоча, ако мога така да я нарека, на един македонски войвода, но не мога да се сетя името – е там.“ (Г. Г.).

Или:

„Неделно хоро – от една година го правим в Хасково, излиза си от старата традиция да се играе в неделя хоро на мегдана. Въпреки, че в Хасково едно време хората са играли в парка Ямача, там е имало Хòрище.

В: Някакви хасковски типични ястия?

О: Агнета [Смях].

В: Има ли места, където не е хубаво да се ходи?

О: Нощните барове. Хасково има център и нищо друго.

В: А паметници които не харесват?

О: Не че е лош, но обслужва лични интереси. Има хубав паметник – за коя армия беше – Балканските войни. Хасковци почти не го знаят защото беше в двора на поделението. Старият кмет четири мандата изкара и много промени града. И много хубави неща, но рязко забогатя. И хората го намразиха.

В: Какво мислите за Богородица? Харесва ли ви?

О: Да, да харесва ми. ... Хубав символ, а и мястото се превърна в много приятно – осветено, облагородено. Там се събират много хора, спокойно е, осветено.

В: Как ще опишете Хасково на някой, който не е бил?

О: Хасково е град с дълга история [Знае старите имена на града, знае за долмени]... А видяхте ли Хасково отгоре колко е зелен?“ (М. К.)

Таксиджия, който ни превозва в града, ни показва и описва пазарите на града; на въпроса ни за заведения с местна кухня отговаря, че навсякъде уж предлагат местни ястия, но всъщност няма. Е., наша случайна събеседничка, с която се заговаряме в двора на църквата „Св. Богородица“ след празничната литургия се оказва специалист по вътрешен дизайн, която днес не работи по специалността. На въпроси за самата църква и постройката в двора или не може да каже нищо, или дава неточна информация. М. Р., срещнат пред Театъра, където седи и слуша изпълнението на духовия оркестър, ни споделя, че е ходил навсякъде по празника, за да види какво се прави. Оказва се почитател на Димитровград и непрекъснато прави сравнения между двата града, неблагоприятни за Хасково, където, според него няма нищо: няма паметници, старият кмет е бил крадец и е правил само неща изгодни за самия него, хубаво място е била градската градина, едно време заобиколена от богат квартал.

Почти всички срещи и разговори споменаваха неизменно няколко знака на града. На първо място, това е статуята на Богородица – харесвана или не, критикувана или изтъквана, тя възниква спонтанно в разговорите и е ясен и разпознаваем белег на града, независимо от оценките. Свързаната с нея линия на православно очертаване на града, присъстваща в химна, лозунга, герба не е толкова ясно видима за гостите, но е съвършено разпознаваема за гражданите, отново приемана или не. В най-различни контексти беше споменавана скулптурата на „Кауня“ и цялата съвкупност от визуални и дискурсивни елементи, свързани с образа на пъпеша: вестник „Каунь“, започнал да излиза през 1999 г., „Ъкъдемия Каунь“, в която участват основателите на вестника; [12] едноименна награда със статуетка, връчвана ежегодно, като, въпросната скулптура.[13] Едноименният литературен конкурс, се обявява и в сериозни медии като „Литературен вестник“, и Радио „Дарик“. От 2014 г. се организира конкурс за комедиен филм „Каунь фест”. Във форуми срещаме обръщения към хасковлии като „кауни“ – „по спокойно бе кауни“ (вж. тук) или „Ей каун вземай, че се усещай какво ръсиш във форума!“ (вж. тук) или „Тоя каун се чудеше защо колите му свирят, а ние като минахме край него едва нему забърсахме вратата...“ (вж. тук). Опит за обективно мнение откриваме в статия за прякорите на българските градове: „Каунь” е диалектното название на пъпеша в Хасково. Съответно, всеки местен получаваше този прякор в казармата. Но в землището на града, а и в цялата община бостани почти няма. Пъпешите зреят по поречието на Марица чак след Харманли и най-много в община Любимец. Всъщност хасковлията може безпогрешно да бъде разпознат по възклицанието „ябааа”, с което се изразяват всякакви чувства (вж. тук). Като цяло, събеседниците ни отричаха каквато и да било традиция да се самоназовават или да бъдат наричани кауни. Едновременно с това, предишната кметска администрация очевидно съзнателно и последователно е поддържала тази запазена марка – главно чрез финансови инструменти (издръжка на вестника и фестивалите; изработване на скулптурата). Недопитването до гражданите и налагането на визия, която мнозина намират за унизителна, не е най-добрата управленческа практика и предстои да се види дали тази емблема и дискурс ще оцелеят при новото местно управление. Две други странни скулптури, монтирани на и до общината – на баба Яга и на бухал – поставени от предишния кмет, са били незабавно демонтирани след изборите. Не срещнахме нито един жител на града, който да съжалява за изчезването им или да одобрява поставянето им. Очевидно чувството за хумор няма място в (само)възприемането на хасковлии, но трябва да се отбележи, че скулптурите са в стила на кичозните бронзови паметници, залели българските градове, така че съпротивата може спокойно да е по линия на естетическата нетърпимост. Почти всеки запитан обаче посочваше като забележителност паметника на Завистта – скулптура на Икар, с две ръце, вкопчена в крилата му, които го дърпат надолу. Поставена по същото време и от същия градоначалник, тя оцелява и, както видяхме, е включена в официалното себепредставяне на града. Жителите я споменават като забележителност; намира се в центъра на централния площад и в нея няма ирония. Без да разполагам с източници бих предположила, че гражданите откликват по-скоро на (само)критическия й патос, а не на художествения. Тази съпоставка между Кауня (баба Яга, бухала) и Завистта е важно, доколкото показва, че гражданите не са враждебни към урбанистичните промени и не са непременно в опозиция на предишния кмет. Линията на приемане и отхвърляне е сериозността на посланието.

Ил. 11. Скулптурите на Кауня и на Завистта. Източници: <https://clubz.bg/27477-sled_bogorodica_baba_qga_i_zavistta_v_haskovo_si_imat_i_statuq_na_kaunq>; <https://m.opoznai.bg/view/pametnik-na-zavistta>, (последно посещение: 31.03.2017 г.).

Парковете на града, малки и големи, се появяваха редовно било като прости обозначения на място, било като места, които са били важни за града – Кенана, на първо място, но и Ямача (паркът, където е разположена статуята на Богородица), Мерсито (или според новото име Арменския парк), Градската градина. Един от събеседниците ни спомена Градската градина като най-хубавото и любимото място на града.

Ил. 12. Парк Кенана с езерото. Източник: <https://www.facebook.com/225728837440355/photos/a.513461828667053.122306.225728837440355/1469532826393277/?type=3&theater>, (последно посещение: 31.03.2017 г.).

Знак от по-друг порядък е много често споменаваният хасковски диалект. „Градът“ е известен с Х-говорящите хора (ама не Хикс, а Хъ). Сред меСното население е извеСна поговорката: „От Аскуу до Арманли сичку йе Хасфалт“ (вж. тук). Освен издадения речник, това е популярна тема за разговор и се споменаваше от много от нашите събеседници, а примери могат да се открият в блогове и форуми.[14] „Ученици играят сценки на хасковски диалект за 24 май“, съобщава един от двата водещи местни електронни вестника Haskovo Info на 20.05.2011 г. Както отбелязва една коментаторка от форумите, „трийсет години вече живея в Хасково, но съм роден в съседния Димитровград, а и тоя хасковски диалект вече не е жив. Тоест няма хора които да говорят така. Дори и от най – възрастните. Има разбира се хора, интелигентни, които искат да го запазят. Събират и записват всичко което чуят. В града има една „Ъкадемия Каунь“ която провежда Конкурс за любителски комедиен късометражен филм. Провежда се и литературен конкурс със същото име. Издава се и вестник „Хасковски каунь“. Целта на тези мероприятия е да се запази и популяризира хасковския диалект и хасковския хумор“, а друг отбелязва, че „наистина момчетата от града по-скоро го ползваха този говор като сленг“, докато нормално така се говорело по селата.[15] По-неопределена и с неясни контури е реката – обезсмъртена в песента „Край реката редят се тополите“, увековечена в скулптура и навързала в едно цяло кварталите на града. Днес тя е обект на дискусии и оспорвани градоустройствени решения, най-вече заради покриването ѝ и построяването на мястото на пазар.

„В: Ще се събарят ли паркингите над реката?

О: Има такава препоръка в заданието. Екипът обаче ще трябва да се съобрази с много фактори, включително финансови, защото тези паркинги са частни. При решение за събаряне те ще трябва да бъдат възмездени. Може пък да се предложи да се премахнат само някои части от застрояването. Това ще преценяват по-големи експерти от мен.

В: Вашето мнение какво е?

О: Ами вижте картата на Хасково. Ето завоите на реката, наричат се меандри. Около тях възниква поселището. Всъщност реката е създала града. Сега градът унищожава реката. Но както казах това е доста сложен и щекотлив въпрос и трябва да се съобразят много неща. Общият устройствен план трябва да бъде съобразен не само с екологията, но и с икономиката, с демографията, с транспортните коридори, дори ако щете и със съседните държави“.[16]

В саркастичния си блог пост изселен жител на Хасково, говори за „сега на пролет по-заможните момичетата масово ще започнат да излизат на пазар „над реката“ или в „универмага“, за разлика от по-скромните, които пазаруват от „Д-градския пазар“. Разлика в дрехите няма, но като отидеш на кафе в Баркод, едно е дрехите ти да са от „Д-град“, друго е да са от „Над реката“ или „Хасково е и дом на най-големият фен на Преслава! Тук можете да видите интервю с него, разбира се снимано „Над реката“!“ [видеоклипът вече не съществува, б.м. Р.Г.].

Ил. 13. Реката. Покрита, но тополите са там. Снимка: авторът.

Какво запомни екипът

Този преглед на говоренето за особеното на Хасково няма да бъде пълен без перспективата на участниците в екипа. Осем от тях, докторанти и студенти на възраст под 35 години, бяха помолени да отговорят на въпросите: „Какви бяха първите неща, които ви направиха впечатление в Хасково?“ и „Днес [шест месеца по-късно] какво бихте казали, че е интересно в Хасково?“. Отговорите на първия въпрос откроиха три повтарящи се мотива:

1) колко жив и оживен е градът („градът беше оживен, или поне в централната си част“, „впечатли ме главната им улица, носеше духа на свежест, някак ‘елитарен вкус’, своеобразен ‘лукс’, която се отличаваше сякаш от останалата атмосфера на града“; „бях наистина изненадана колко е жив градът, нищо общо с образа на „заспала и отдалечена от София провинция““; впечатли ме колко добре изглежда и колко поддържан е центърът и колко „пъстро“ е обитаван – различни възрасти, различни етноси, стори ми се по-разнообразно място от центъра на София, например“.

Ил. 14. Делнична привечер в реконструираната централна търговска част. Снимка: авторът.

2) многото и нестандартни паметници, които предизвикват разногласия сред гражданите („нестандартните паметници и символи, които могат да се видят на доста места в града, както и мнението на местните хора за тях“, „паметниците – щури, различни, еклектични, провокативни и будещи различни мнения у гражданите. Имам предвид паметника на Баба Яга, паметникът на Завистта и този на Пъпеша. Внушителната „Богородица“, която беше гордостта на всички, с които говорихме“, „когато бях за пръв път в Хасково през 2015 г., ми направиха впечатление паметникът „Кауня“, Богородицата, паметникът на Завистта, паметникът на Баба Яга“.

3) дюнерджийниците [като знак за съжителството с турци, б.м. Р.Г.] („голямото количество дюнерджийници, което според мен е показателно за ролята на турското население и култура в града“, „при първото посещение ... дюнерджийниците“).

Спонтанната реакция на поканата за класиране или извеждане на интересното за сметка на просто доброто предлага два типа оценки. На първо място е, разбира се, споменаването на „забележителностите“, „като се замисля какво е интересно в Хасково, стигам до парка около Богородицата, паметника „Кауня“, гледката от камбанарията и може би центъра на града (сгъстеността на заведенията на фона на парка)“, „за мен преди всичко Хасково си остава градът с паметниците“. Запомнянето на иронични, проблематични или незабележими за гражданите черти характеризира почти всички отговори: „Кауня“, животинският пазар, „бабешкият пазар“, „езикът“, „това как самите граждани изграждат представата за себе си“, „местните образи като кака Снежка“. От друга страна, по-общите наблюдения отново се фокусират върху разнообразието: „оттогава си мисля, че градът ми прилича на мозайка/пъзел от хора/култури/знаци (центърът сякаш олицетворява това – джамия, стар часовник, нов часовник, новите паметници на предишния кмет, долмен, статуя на Богородица и т.н.)“, „тъй като тясно се занимавах с темата за метъл музиката в града, това което ми идва веднага на ум и все още ме изумява е разнообразието от банди в града и желанието им да се развиват“, „впечатлиха ме младите хора, които срещнах там, едновременно „местни“ и много „космополитни““.

**Геният на това място**

Ако се опитам да предложа по-общо наблюдение върху това което прави Хасково Хасково, така както го прочетохме, видяхме, чухме и записахме, то ми се струва, че може да очертаем две по-общи групи или категории на конститутивите на гения на мястото.

В първата се включва единичното и уникалното, което се свързва именно с този град и го характеризира независимо от знака на оценките – положителни или отрицателни. Жителите (от случайно срещнатите до имидж-мейкърите) забелязват на първо място именно различното, независимо дали го мислят като бранд или като собствена идентичност: статуята на Богородица, Кауня, скулптурата на Икар (Завистта), хасковския диалект. Няма съмнение, че това са създадени, конструирани и разработвани отлики; дори популяризирането на вече неупотребявания диалект е насърчавано чрез финансова подкрепа на сатиричен вестник и сатиричен фестивал. Активната намеса в градската среда на общинските ръководства и най-вече на бившия кмет Иванов е произвела елементи, плод на визията на неговата администрация: тя е залагала на хиперболата, провокацията, истински отличителното. Рецепцията на тези елементи е различна: някои са се превърнали действително в част от образа на града, дори в обозначаващ образ (най-високата статуя на Богородица с младенец). Други са възприети от жителите макар и да са малко известни извън града (Кауня, Завистта, Оранжевият мост,[17] хасковският диалект, новата „стара“ часовникова кула, витражите в параклиса под Богородица, създадени още през социализма като илюстрации на горящото сърце на Данко, днес прелели се в християнската представа за любовта). Трети са отхвърлени и отиват в градоустройственото небитие поради неприемане от жителите. В тази голяма група влизат както новите експерименти (Вещицата, Бухала), така и наследените от социализма добавки (модерната часовникова кула, слънчевият часовник, серията идеологически паметници).

Тази категория градски черти е особено интересна за изследване на връзката между менажирането на публичните ресурси и гения на дадено място. Изразходването на общински средства очевидно може да доведе до сравнително трайни изменения в градската среда и нейното възприемане. Това се случва в сложна конфигурация от политически цели, лични интереси, неформални мрежи (добре известни на жителите на града), бизнес интереси и „обществен интерес“, представляван от малки, но активни групи. Хасково илюстрира един конкретен дългогодишен процес и неговите резултати. Амбициозен и авторитарен кмет, заобиколен от хора на перото и изкуството, за 10-15 години довежда до видими и трайни изменения в градската среда (центърът, покриването на реката, парковете, образът на Кауня). Нещо повече – едноличната му хрумка смайващо се превръща в масово припозната емблема на града. „Широката общественост“ има мнение, но няма следи това мнение да е отчитано. От друга страна, корекциите осъществени от новия кмет се мотивират именно с обществения интерес. Този казус поставя сериозно въпроса за мястото на делиберативната демокрация в местните политики. Взимането на решения единствено през механизмите на представителството довежда до колеблив успех и полярни мнения, но традиционните механизми за консултиране (референдуми, публични обсъждания) остават неизползвани. Едновременно с това, в новата комуникационна ситуация мненията на социалните мрежи, подети от традиционните медии, които изпитват вечен глад за информация, се превръщат в доказано средство за натиск, вероятно защото зад тях стои призракът на масовия недоволен избирател. „Инфлуенсърите“ се превръщат във все по-важен субект на формиране на обществено мнение и това хвърля експертите (делигитимирани в тази нова ситуация) ту в надежда, ту в отчаяние. Няма съмнение, че даването на мандат на лица, които имат достатъчно воля за промяна си остава основен механизъм на промяната, но към коректива на изборите се добавя важен нов инструмент за формиране на някакви консенсуси, макар и непостоянни, флуидни и много оспорвани.

Втората група елементи на духа на града е тази на обживените места (в смисъл на места, в които се живее всекидневно): парковете и градините, обновеният стар търговски център, реката. По същество в тях няма нищо уникално и типично хасковско, с изключение на името, ако има такова. Старите имена (Кенана, Ямача) имат популярност, но нито един събеседник или автор не спомена името на реката (Хасковска река) – тя е обозначавана именно като Реката с главно Р, включително и в името на скулптурата, която й е посветена. Следва да добавим, че извън актуалните им употреби днес, в много случаи те пазят спомен за някогашно време и използване. Днес те са оживени и разнообразни места („бяха много интересни младежките групи по централния площад и в парка Кенана. Като че ли нямаше особена флуидност“), понякога обновени, но нерядко и неглижирани, което предизвиква критики (неподдържането на Кенана, градоустройствените решения за покриване на реката). Спомените за техните минали употреби са настояще и минало ги прави емоционално топли (вж. Stedman, 2003: 672 и сл.).

И при двете групи носители на идентичността на Хасковско в основата се открива един и същи разтегнат процес на присвояване (appropriation). Изследователите отбелязват, че при градовете, „това което се случва в градското пространство – поведенческо и физическо – може да има пряко въздействие върху взаимоотношенията с това пространство“ (Cheshmehzangi & Heath, 2012: 263). След Мишел дьо Серто мисленето на града не може да се случва отделно от „практиките на пространството“ (Серто, 2002: 175; вж. и Stock, 2006). При първата група има активна медиация на различни агенти; при втората – класическа картина на свързване на хората с територията през градските практики (пазаруване, свободно време). Наблюдаваното в Хасково показва почти пълното изличаване от мисленето и говоренето на физическите следи на комунистическото управление – мраморният площад, партийните сгради, балкантуристките хотели, независимо, че предприетото преработване на градската тъкан е най-мащабното в историята на града. Краят на употребите и прекъсването на траекториите е освободило истински обживяната и присвоена характерност на града, в която са намерили място и осиротелите, но жизнеспособни произведения на минали епохи.

Библиография

Георгиева, Иваничка. 1983. Българска народна митология. София: Наука и изкуство.

Серто, Мишел дьо. 2002. Изобретяване на всекидневието. София: ЛИК.

Brook, Isis. 2000. “Can Spirit of Place be a Guide to Ethical Building?”, in: Fox, Warwick (ed.) Ethics and Built Environment, London: Routledge, 139-151.

Casey, Edward S. 1993. Getting Back into Place, Indianapolis: Indiana UP.

Ebach, Malte C. 2005. “Anschauung and the Archetype: The Role of Goethe’s Delicate Empiricism in Comparative Biology”, Janus Head, 8(1), 254-270.

Cheshmehzangi, Ali, & Heath, Tim. 2012. “Urban Identities: Influences on Socio-Environmental Values and Spatial Inter-Relations”, Procedia-Social and Behavioral Sciences, 36, 253-264, <https://www.academia.edu/17906373>, (последно посещение: 27.11.2017 г.).

Le Petit, Robert. 1996. Dictionnaire de la langue française. Paris.

Relph, Edward (Ted). 2015. Sense of Place: an Overview, <http://www.placeness.com/sense-of-place-an-overview/> (последно посещение: 06.02.2017 г.).

Rodman, Margaret. 2003. “Empowering Place: Multilocality and Multivocality”, In: Low, Setha M. and Lawrence-Zúñiga, Denise. (eds.) The Anthropology and Space & Place: Locating Culture. Malden, MA: Blackwell, 204-223.

Webster, Merriam. 1983. Collegiate Dictionary, Ninth Edition Springfield. MA: Merriam-Webster Inc.

Stedman, Richard С. 2003. “Is It Really Just a Social Construction?The contribution of the physical environment to sense of place”, Society and Natural Resources, 16, 671-685, <https://www.researchgate.net/publication/233245425>, (последно посещение: 26.11.2017 г.).

Stock, Mathis. 2006. ‘Pratiques des lieux, modes d’habiter, r´egimes d’habiter : pour une analyse trialogique des dimensions spatiales des soci´et´es humaines. Travaux de l’Institut de G´eographie de Reims’, 213-230, <https://halshs.archives-ouvertes.fr/halshs-00716573/document>, (последно посещение: 26.11.2017 г.).

[1] Част от материалите и наблюденията в основата на този текст бяха събрани през 2016 г. в хода на проекта „Геният на мястото“, подкрепен от ФНИ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

[2] След 1. Творец с висша творческа способност. и 2. Самата висша творческа способност. <http://rechnik.info/%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B9>.

[3] Очевидно, аз използвам „дух“ и „гений“ на мястото като синоними.

[4] Като тук аз [Р. Г.]бих включила мощната енергия на национализмите.

[5] Важно място, защото огромна част от случайните посетители на сайта не отиват по-далече от началната страница – т.е. остават с впечатленията именно от нея – т.нар. от маркетолозите impressions.

[6] За сравнение, сайтът на Туристически информационен център – Стара Загора (град разположен наблизо) включва значително по-малък брой извънградски места, (последно посещение: 21.11.2017 г.).

[7] Монумент на Богородица, Монумент „1000 години Хасково“, Камбанарията, Старата часовникова кула, Незнайният воин, капитан Петко войвода, Завистта, Пилонът с флага, Реката, Отдих, Хасковските възрожденци, Легендарният 10-ти пехотен родопски полк, Димитър Иванов-Лицо, полковник Веселин Вълков, Слънчевият часовник, Менхирът при Овчарово, Римския път извън града, Оранжевият мост, паметната плоча Конуш, Петър Берковски, Митьо Ганев, Братската могила, и още 5-6 паметника, морени и релефи.

[8] Заслужава да се отбележи избраната перспектива на снимките в колажа – поглед отдолу нагоре, заявена монументалност, дори фалически тонове, която впрочем, не съответства на по-интимното въздействие на града на нивото на наблюдателя.

[9] Старият сайт на общината: <http://old.haskovo.bg/bg/>; новият сайт на общината: <http://www.haskovo.bg>; (последно посещение: 05.02.2017 г.). При посещение на новия сайт на 20.04.2017 г. изгледът е сменен със слайдшоу от забележителности – Оранжевият мост, статуята на Богородица, поглед отгоре на площада с възстановената стара часовникова кула, театърът.

[10] „...[М]естата възникват (come into being) чрез праксис, не само чрез наративи“ (Rodman, 2003: 207).

[11] Ivan Kangaldjiev: „Pravilno beshe kazal baj Tosho - Kakvoto sme postroili , vie nemojete da go bojadisate ! ;))“ (живеещ в чужбина (б.м .Р.Г.) – 19 харесвания. Зоре Христозова: „Абе хора, Вие нормални ли сте, се питам? Какво му беше хубавото и какво му е хубавото на кв. Орфей?! Та пред Вас на снимката е едно обикновено гето - погледнете около блоковете 18,19,20. Вижте козята пътека през „зелените“ площи или всъщност всички кози пътеки. Хората наблъскани в панелни кутийки, които купуваха с триста зора, колите също.“ – 16 харесвания.

[12] „Ъкъдемия Каунь и вестник Каунь“, Peika, 6.09.2014 г., <http://www.peika.bg/Akademiya_Kauny_i_vestnik_Kauny_l.e_i.89157.html>, (последно посещение: 16.02.2017 г.). Впрочем вестникът е финансиран и издържан от общината.

[13] „Що е то хасковски каунь“, Патриотичен десант, 13 Септември 2015 г., <http://www.desant.net/show-news/34043>, открита през 2015 г., изработена от Господин Тенев – Гуспата, автор на другите известни нови скултпури Баба Яга, Бухала на кметството, човечетата на Моста на влюбените, както и Паметника на завистта.

[14] „Хасковският говор“, 29.12.2009 г., <https://www.pomak.eu/board/index.php?topic=2945.0>; „Хасковският диалект, или хасковският език...“, 21.11.2011 г., <http://whisperssecrets.blogspot.bg/2011/11/blog-post_5280.html>; <http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=8185; http://blog.drartik.com/haskovo-dimitrovgrad.html>, (последно посещение: 31.03.2017 г.).

[15] <http://forum.hobbykafe.com/viewtopic.php?f=8&t=173&start=3795>, (последно посещение: 31.03.2017 г.).

[16] Интервю с инж. Драгомир Колев, директор на дирекция “Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции” в община Хасково, HaskovoNet, 17.08.2016 г., <http://www.haskovo.net/news/399613/Dragomir-Kolev--Sazdava-se-dalgosrochna-viziya-za-razvitieto-na-Haskovo>, (последно посещение: 31.03.2017 г.).

[17] „Определено имаше едно нещо, което ми направи голямо впечатление, още когато минавах през Хасково миналото лято преди лятната школа.Става въпрос за един от изходите на града, над който има някаква постройка, която оприличавам на миниатюрен вариант на моста Голдън Гейт (може би само заради червения цвят). Имаше малки статуи, закрепени върху него, които не успях да ги видя добре“ (М.А.).

Биографична справка

Райна Гаврилова има магистърска и докторска степени по История от Софийски Университет „Св. Климент Охридски", България, и преподава в Катедрата по културология към Философски факултет в същия университет. Тя е била Фулбрайт стипендиант в Харвардския университет; изследовател в Аненбърг Институт за близкоизточни и юдейски изследвания във Филаделфия, Пенсилвания; изследовател в "Maison des Sciences de l'Homme" в Париж; и гостуващ професор в Макалистър Колидж, Сейнт Пол, САЩ. Проф. Райна Гаврилова води курсове по „Историческа антропология на Югоизточна Европа“, „Антропология на храненето и храненето“ и „Градът като начин на живот“. През последната година е публикувала книгата "Семейната сцена: Антропологичната история на семейното хранене в България" и две статии: „„Българско" за вечеря“ и „Алтернативно наследство?“.