„Мястото“ е измерение на практическия и интелектуален живот, където се срещат архитекти, урбанисти, икономисти, социолози, мениджъри, политици. Пространството става „място“, разбира се, когато се насели, мисли и опише от хора; поради това антрополозите неизбежно и съзнателно изграждат интерпретативните си кули здраво фундирани в определени места като България, Бали или село Баня. Интимната връзка на индивидите и общностите с местата им, била тя реална или символична, вековна или ефимерна, забучена на върха на обелиски или закопана под гробищни камъни, запечатана в контролираните наименования за произход или в колажните пощенски картички нерядко е осезаема почти колкото гравитацията. Има много имена за наричането й: носталгия, аура, дух, идентичност, мистика, енергия, душа, корени, наследство.

Ние избрахме да възкресим една антична представа – тази за „гения“ на мястото – за да подредим оптиките и да организираме наблюденията си върху случващото се в, върху, около и чрез местата, в които живее днес населението на територията „България“. „Ние“ е екип от изследователи в специалност Културология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподаватели, докторанти и студенти, а „Геният на мястото“[1] беше общ, споделен, жив и интересен терен в едно място – територията на град Хасково. Настоящият брой на Семинар_BG е преработените впечатления, наблюдения, разкази и спомени за разкази, вечерните дискусии и запомнените реплики от катерене по пътеки към светилища и стълби към паметници.

Основният обем на изданието са академични изследвания, някои по-строги, други – по-скоро изострящи един аспект на местното. Малко необичайно за структурата на списанието, ние добавихме коментари на хора, чието мнение чухме на специално организирана дискусия и които разширяват говоренето за местата и това, което правим с тях. И накрая, добавихме един обширен материал за финансирането на общинските инициативи – и като жест към партньорите ни политолози и мениджъри, и защото материалността на мястото е без съмнение част от неговия гений.

Райна Гаврилова, съставител

Корица: Владислав Петков

[1] Част от материалите и текстовете на този брой бяха събрани през 2016 г. в хода на проекта „Геният на мястото“, подкрепен от ФНИ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.