С оглед на ограничената и твърде специфична природа на разглеждания материал, не изглежда възможно никакво “обобщаване“ в строгия смисъл на думата. При все това материалът подсказва определени перспективи от по-общ характер. Макар да са извлечени като догадки от опитаните тук специфични интерпретации, те би следвало да формират фона на цялото изследване и особено да създадат разбиране защо е направено то. При все, че както беше посочено по-рано, не се интересуваме от самата астрология като такава, е добре да се припомни, че увлечението по астрологията, както и други подобни, е достатъчно широко разпространено и упражнява достатъчно влияние, за да е оправдано изследването му само по себе си. Ако и нарастването на астрологическата мода да не може да бъде "доказано" по очевидни причини, тъй като не са налице сравними цифри от миналото, то изглежда доста вероятно. Така в немските вестници зодиакалният знак, под който е роден някой, често се споменава в обявите за самотни сърца. Ако това нарастване бъде приписано само на покачващата се експлоатация на склонността към суеверия, на по-голямото разпространение на астрологически материал, това обяснение надали ще бъде достатъчно, защото нарастването на материала едва ли би било реализирано, ако сред хората нямаше определена податливост към него. Тази податливост заслужава много повече внимание от астрологията като такава; искаме да използваме своите изследвания на астрологията като един вид ключ към по-широки социални и психологически възможности. С други думи, искаме да изследваме астрологията, за да открием какво показва тя като "симптом" на някои тенденции в нашето общество, както и на някои от психологическите тенденции, които то е прегърнало.
Очевидно, първото понятие, което ни идва наум в тази връзка, е социалната и психологическа зависимост. Нашият анализ на колоната на Лос Анджелис Таймс показва детайлно как потребностите от зависимост на публиката биват последователно предполагани, подхранвани и експлоатирани. При все това с оглед на спецификата на съвременната астрология понятието за зависимост изглежда донякъде твърде абстрактно, за да ни отведе особено далеч. През историята мнозинството от хората в организираното общество са били по някакъв начин зависими и в някои фази повече от днес. Тук обаче трябва да бъде направена известна уговорка. Дори индивидът днес да е "по-свободен" в много отношения отпреди, "обладаването" му от многобройни канали на организация със сигурност се е увеличило. Струва си да се твърди като илюстрация, че традиционната дихотомия между работа и почивка все повече бива редуцирана и социално контролираните "почивни дейности" поглъщат все по-голям дял от извънработното време на индивида. Макар фундаменталната му зависимост от социалното тяло, при това във високо ирационална форма, винаги да преобладава, тя е поне "забулена" за много хора в класическата ера на либерализма, когато хората започват да се схващат като самодостатъчни монади. Сега това було е разкъсано и хората са изправени пред лицето на своята зависимост в много по-голяма степен, отколкото преди 80 години; преди всичко защото процесите на социален контрол вече не са тези на анонимния пазар, който решава съдбата на индивида в категориите на търсенето и предлагането. Процесите, посредничещи между социалния контрол и индивида, са на път да изчезнат и индивидът отново трябва да се подчини на непосредствената присъда на върха на обществото. Може би не нарастването на зависимостта като такава, а нейната повишаваща се очевидност е това, което се усеща днес и което подготвя умовете на хората както за астрологията, така и за тоталитарните догми. По-голямата степен на осъзнаване може парадоксално да доведе до регрес към нагласи, преобладавали дълго преди възхода на модерния капитализъм. Защото макар хората да признават зависимостта си и често да изпробват мнението, че са само пионки, за тях е извънредно трудно да се изправят пред цялата и суровост. Обществото е направено от тези, които обхваща. Ако те признаят напълно зависимостта си от създадени от човека условия, би следвало да обвиняват себе си, би следвало да осъзнаят не само безсилието си, но и неговата причина и би следвало да поемат отговорност, която днес извънредно трудно може да бъде понесена. Възможно е това да е една от причините, поради които хората толкова обичат да проектират зависимостта си върху нещо друго, без значение дали то е конспирация на банкерите от Уолстрийт или разположението на звездите. Това, което тласка хората в ръцете на разни "пророци на заблудата", е не само чувството им за зависимост и желанието им да припишат тази зависимост на някакви "по-висши" и в крайна сметка по-оправдани източници, но също и желанието им да усилят зависимостта си, да не взимат нещата в свои ръце – желание, истински вкоренено в крайна сметка в натиска, под който живеят. Може да се каже, че привържениците на астрологията често изиграват и преиграват своята зависимост; хипотеза, която би паснала добре на наблюдението, че толкова много от тях изглежда не вярват съвсем, по-скоро възприемат снизходителна, полуиронична нагласа към собствените си вярвания. С други думи, астрологията не може да бъде интерпретирана просто като израз на зависимост, тя трябва да бъде разглеждана също и като идеология на зависимостта, като опит да бъдат усилени и някак оправдани болезнените условия, които изглеждат по-търпими, ако се настроим позитивно към тях. Както и да е, светът днес се явява на мнозинството хора повече от когато и да било като "система", покрита от всеобхватна организационна мрежа без дупки, в които индивидът да може да се "скрие" от погледа на вездесъщите изисквания и тестове на едно общество, управлявано чрез йерархично структуриране на начинанията, твърде близо до това, което наричахме “verwaltete Welt”, управляван свят, свят, обхванат от администрацията.
Тъкмо тази реалност на ситуацията има толкова много и очевидни сходства с параноидните системи на мислене, че изглежда да предизвиква както такива модели на интелектуално поведение, така и компулсивни нагласи. Сходството между социалните и параноидните системи се състои не само в затвореността и централизираността на структурата като такава, но също и във факта, че "системата", в която чувстват, че работят повечето хора, за тях има ирационален аспект сама по себе си. С други думи, те чувстват, че всичко е свързано с всичко друго и че нямат изход, но същевременно целият механизъм е толкова сложен, че не успяват да разберат неговата рационалност, нещо повече, подозират, че тази затворена и системна организация на обществото в действителност не служи на техните стремежи и нужди, а има фетишистко, самовъзпроизвеждащо се, "ирационално" качество, странно отчуждено от живота, който структурира. Така че дори хора с предполагаемо "нормален" ум са готови да възприемат една системи от делюзии поради простата причина, че е твърде трудно да ги отграничат от еднакво неумолимата и еднакво непроницаема система, в която са принудени да живеят. Това е съвсем добре отразено както в астрологията, така и в двете марки тоталитарни държави, които също претендират, че имат ключ за всичко, знаят всички отговори, редуцират сложното до прости и механични заключения, отстраняват всичко странно и неизвестно, без същевременно да успеят да обяснят нещо.
Така характеризираната система, управляваният свят [“verwaltete Welt”], има заплашителен аспект сам по себе си. За да бъдем напълно справедливи към нужди като тази, която удовлетворява астрологията, трябва да си дадем сметка за вездесъщото заплашително въздействие на обществото. Чувството, че си „хванат“, това, че повечето хора, колкото и да напрягат въображението си, не могат да се схванат като господари на собствената си съдба, е само един от елементите на тази заплаха. Друг елемент, по-дълбок психологически и социологически, се състои в това, че нашата система, въпреки затвореността и изобретателността на технологическото си функциониране, изглежда се движи към саморазрушаване. Чувството за фундаментална криза никога не е изчезвало след Първата световна война и повечето хора си дават сметка, поне смътно, че непрекъснатостта на социалните процеси, а по някакъв начин и дори на собствената им способност да възпроизвеждат живота си, вече не се дължи на предполагаемо „нормални“ икономически процеси, а на фактори като всеобщото превъоръжаване, които раждат разруха сами по себе си, макар да са привидно единственото средство за самосъхранение. Усещането за заплаха е достатъчно реално и някои от неговите изрази от рода на атомните и водородните бомби са на път да надхвърлят дори най-дивите невротични страхове и разрушителни фантазии. Колкото повече хората изповядват официалния оптимизъм, толкова по-дълбоко е вероятно да бъдат засегнати от това настроение на обреченост, от идеята – погрешна или не – че съвременната ситуация трябва някак да води към тотална експлозия, по отношение на която индивидът може да направи много малко. Чувството за обреченост днес може да придобие особено зловеща окраска поради факта, че сегашната форма на социално съществуване изглежда се срива, като същевременно на хоризонта не се появява нова и по-висока форма на социална организация. „Вълната на бъдещето“ изглежда поглъща самите тези страхове, създадени от настоящата обстановка. Астрологията полага грижи за това настроение, като го превежда в псевдорационална форма, вмествайки свободно плаващата тревожност в конкретен символизъм, но тя дава също и една неясна и неопределена утеха, доколкото придава на безсмисленото външния вид на един грандиозен, сякаш скрит смисъл, макар същевременно да потвърждава, че този смисъл не може нито да бъде търсен в областта на човешкото, нито да бъде добре схванат от хората. Съчетаването на реалистично и ирационално в крайна сметка може да бъде обяснено с факта, че репрезентира едновременно заплаха и избавление, също както един страдащ от психоза може едновременно да запали пожар и да се подготвя за потушаването му.
Въпреки тази утеха, астрологията отразява тъкмо непроницаемостта на емпиричния свят и предполага толкова малко вяра в трансцендентното, което на свой ред е толкова непроницаемо, че лесно може да бъде приета от хора, които са предполагаемо скептични, лишени от илюзии. Интелектуалната нагласа, която изразява, е тази на дезориентирания агностицизъм. Култът към Бог е бил заменен от култа към фактите, също както фаталните единици на астрологията, звездите, сами биват разглеждани като факти, неща, управлявани от механистични закони. Не би могла да бъде схваната спецификата на астрологията и цялата мисловна рамка, която тя представя, ако просто бъде наречена регрес към по-стари състояния на метафизиката: характерното за нея е преобразяването на един свят от неща в квазиметафизични сили. Постулатът на Огюст Конт, че позитивизмът трябва да стане своеобразна религия, е иронично осъществен – науката е хипостазирана като крайната, абсолютна истина. Астрологът, както беше посочено в краткия ни преглед на списанията, твърде страстно се стреми да представи астрологията като наука. Може да бъде отбелязано мимоходом, че привържениците на философския емпиризъм изглеждат по-податливи на организираното вторично суеверие от спекулативните мислители; крайният емпиризъм, учещ, че умът трябва да е абсолютно покорен на наличните данни, „фактите“, не разполага с принцип от рода на идеята за разума, посредством който да разграничава възможното от невъзможното, вследствие на което развитието на Просвещението се прегъва върху себе си и създава мисловност, която вече често не е способна да се съпротивлява на митологическите изкушения. Може също да се спомене, че модерната наука, заменила все повече от категориите, позволявали интерпретирането на събитията по един сякаш смислен начин, е склонна да стимулира своеобразна непроницаемост, която поне непосветените трудно разграничават от също толкова непроницаемата и непрозрачна теза, че индивидуалната човешка съдба зависи от разположението на звездите. Макар астрологическият начин на мислене да отпраща към един „лишен от илюзии“ свят, той унищожава допълнително илюзиите, подчинявайки идеята за човешкото на сляпата природа в степен, дори по-голяма от реалното подчинение.
При все това астрологията не е просто увеличен дубликат на непроницаемия и овещнен свят. Макар хората да са били подчинени на условията по такъв начин, че да не могат да мислят или да си представят нищо различно от съществуващото, те същевременно отчаяно искат да се изплъзнат от него. Стоковото общество, което не позволява на никое качество да съществува заради самото себе си, изравнявайки всичко до функция на универсализираната размяна, изглежда непоносимо сиво, така че прегръщат всяка панацея, която обещава да го позлати. Вместо сложните, напрегнати и трудни интелектуални процеси, които могат да преодолеят усещането за сивота посредством разбиране какво прави света толкова сив, търсят отчаян кратък път, предлагащ едновременно спорно разбиране и бягство в една предполагаемо по-висша област. Астрологията напомня по това другите масови медии от рода на филмите повече, отколкото във всяко друго измерение: посланието изглежда нещо метафизично смислено, възстановяващо спонтанността на живота, докато в действителност отразява същите овещнени условия, от които изглежда да ни избавя чрез един апел към „абсолюта“. Сравнението между астрологията и религиозния мистицизъм, съмнително в повече от едно отношение, е невалидно, особено доколкото мистерията, приветствана от астрологията, е празна – движенията на звездите, които предполагаемо обясняват всичко, не обясняват нищо и даже цялата хипотеза да беше вярна, би следвало да се обясни защо и как звездите са се оказали определящи за човешкия живот, обяснение, каквото астрологията дори не е опитвала. Лустро от научна рационалност е било примесено със сляпото приемане на недоказуеми убеждения и спорно екзалтиране на фактическото.
Тази странна структура на астрологията обаче е от значение, защото на свой ред може да бъде сведена до световна структура от всеобщо значение: разделението на труда, толкова основополагащо за целия жизнен процес на обществото. Може спокойно да бъде признато, че изолирани, елементите на астрологията са рационални. От една страна са налице звездите и техните закони, изследвани от астрономическата наука, и астролозите изглежда се грижат техните твърдения, доколкото се отнасят до небесни събития, да следват строго линиите на действително съществуващите според астрономите звездни движения. От друга страна има емпиричен живот на човека, особено във връзка с типични социални ситуации и психологически конфликти, и нашият анализ показа, че астролозите проявяват твърде остра и чувствителна проницателност по отношение на живота; че те говорят от опит, без никакви следи от делюзия. "Мистерията" на астрологията, с други думи елементът на ирационалност - и както се оказва, единственият елемент, който обяснява нейната масова привлекателност - е начинът, по който тези две "несвързани" области се свързват една с друга. В астрологията няма нищо ирационално освен решителната и убеденост, че тези две сфери на рационално знание са взаимосвързани, макар да не може да бъде предложено дори най-малкото доказателство за взаимосвързаността им. Тази мистерия обаче не е просто "суеверие". Тя е негативният израз на организацията на работата и по-точно на организацията на науката. Има само един свят и разделянето му на несвързани сфери се дължи не на битието като такова, а на организацията на човешкото познание за битието. В известен смисъл пълното откъсване на астрономическата наука от психологическата е "произволно", макар и неизбежно с оглед на историческото развитие. Тази произволност оставя белезите си в самото знание; между двете науки има прекъсване, континуитетът прекъсва за всички практически цели и систематичните опити за унифициране на науките остават външни и формалистични. Осъзнаването на този разрив е отразено в астрологията. От една страна тя представлява опит, отново по съкратен път, да бъде хвърлен мост над разрива, да бъде съотнесено с един замах несъотнесеното, което в крайна сметка се чувства, че трябва да бъде някак взаимосвързано. От друга страна самият факт, че двете области не са съотнесени, че помежду им има разрив, своеобразна ничия земя, предлага идеална възможност за установяване в нея и за издигане на необосновани претенции. Фактически тъкмо тази несъотнесеност, ирационалността на отношенията между астрономия и психология, които нямат най-малко общо кратно, нямат "съотношение", дава привидно оправдание на претенцията на астрологията, че е мистериозна, че е нерационално знание сама по себе си. Непроницаемостта на астрологията не е нищо друго, освен непроницаемостта, преобладаваща между различните научни области, които не могат да бъдат събрани в едно по смислен начин. Така че би могло да се каже, че самата ирационалност е издънка на принципа на рационализацията, развил се в името на по-високата ефективност - разделението на труда. Това, което Шпенглер нарича модерният пещерняк като че обитава кухините между организираните науки, които не обхващат универсалността на съществуването.
Разбира се, основната заблуда, произволното свързване на несвързаното, би могла лесно да бъде схваната в категориите на съвременното научно знание. Но за ситуацията е от значение, че това знание е действително "езотерично", тъй като малцина изглеждат способни да направят подобни изводи, докато самообявилите се за езотерични знания като астрологията са станали извънредно популярни. Беше посочено и преди, че също както расизма и други интелектуални секти, астрологията предполага състояние на полуерудираност. Когато обаче астрологията бива оценявана като симптом на упадъка на ерудицията, трябва да се внимава да не се поддаваме на повърхностните твърдения на официалния културен песимизъм. Би било безотговорно да се допуска такъв упадък общо и количествено, не само защото не изглежда възможно валидното сравняване с предишни периоди, но също и защото е вероятно ерудицията да е в много отношения по-широко разпространена отпреди, т.е. слоеве от населението, които преди не са имало достъп до култура и знание, сега са поставени в контакт с изкуствата и науките посредством съвременните средства за масова комуникация. Умственото състояние, което основателно може да бъде наречено полуерудиция, изглежда отпраща към структурна промяна, а не към разпределението на културните блага. Това, което в действителност се случва, е, че паралелно на все по-нарастващата вяра във "фактите", има тенденция информацията да замества интелектуалното проникване и разбиране. Елементът на синтез в класическия философски смисъл липсва все повече; от една страна има богатство от материал и знание, но отношението е по-скоро от формален порядък, то е по-скоро класифициране, отколкото разкриване на предполагаемо упоритите факти чрез интерпретация и разбиране. Симптоматична за тази интелектуална ситуация е поддържаната от много влиятелни днес философски школи твърда дихотомия между логически формализъм и един вид емпиризъм, схващащ всяка теория като израз на очаквания, които трябва да бъдат изпълнени от открити впоследствие факти. Тази интелектуална обстановка е отразена също и от астрологията и спокойно би могло да се каже, че астрологията представлява сметката, която трябва да бъде платена за пренебрегването на интерпретативното мислене в името на събирането на факти. От една страна са налице "фактите" както за движенията на звездите, така и за добре известните психологически реакции, но няма дори опит за реален синтез, не е установено никакво смислено отношение - и то вероятно не може да бъде установено между две така широко разминаващи се сфери. Вместо това бива опитвано напълно външно подчиняване на човешките събития на астрономически закони, овъншняване, което, както следва да бъде припомнено, е същностна страна на астрологията във всяко отношение. Елементът на полуерудиция се проявява в неуспеха на ума да разпознае погрешността не на така свързания материал, а на спорността на свързването му. За готовността да бъде свързано несвързаното – между другото, добре познат на психиатрията мисловен модел – допринасят липсата на "разбиране", дезориентирането в една сложна и същевременно фатална социална обстановка, както и може би също объркването, породено от неразбирането на съвременните развития в природните науки (особено заместването на понятието за материя с това за енергия, породило диви конструкции). От тази гледна точка астрологията може спокойно да бъде дефинирана като организирана система от "референтни идеи". Макар наивните, които приемат случващото се за даденост, едва ли си задават въпросите, на които астрологията претендира да отговаря, а наистина образованите, напълно развитите интелектуално биха прозрели погрешността и, тя е идеален стимул за тези, които са започнали да размишляват, които са неудовлетворени от лустрото на чистото съществуване и които търсят "ключ", но същевременно са неспособни да поддържат интелектуалното усилие, необходимо за едно теоретично прозрение и освен това нямат достъп до обучението в критика, без което би бил напълно напразен всеки опит да се разбере какво се случва. Днес във възход изглежда тъкмо този тип, едновременно скептичен и недостатъчно екипиран интелектуално, тип, който едва ли е способен да интегрира различните интелектуални функции, разпокъсани от разделението на труда. Така че астрологията изразява препятствието, достигнато от разделението на интелектуалния труд не само обективно, в съответствие с вътрешно присъщата му структура, но и субективно, с оглед на насочеността му към тези, чиито умове са били формирани и изкорубени от разделението на труда. Астрологическата мода може да бъде обяснена основно с комерсиалното експлоатиране на тази умствена нагласа, която едновременно предполага и потвърждава регресивните тенденции. Доколкото е неделима част от всеобхватния модел на културната индустрия, специфичната идеология, разпространявана от публикации като колоната на Лос Анджелис Таймс, фактически е до голяма степен същата като поражданата от филмите и телевизията, макар те да са прицелени в донякъде различен тип – и между масовите медии също има известно "разделение на труда", основно по отношение на различните видове клиенти, които всяка опитва да хване в клопката си. Преди всичко, астрологическите публикации "продават" поради обективните и субективни характеристики, очертани дотук. С оглед на този търговски успех астрологията бива подета от по-мощни икономически дейци, които като че я отдалечават от атмосферата на взирането в кристални топки (също както големите студия са извели киното от затъмнените кабини в увеселителните паркове), прочистили са я от явно налудните и черти, направили са я "достойна за уважение" и вследствие на това са започнали да извличат от нея комерсиални ползи в голям мащаб. Разбира се, това е възможно, само доколкото вътрешно присъщата идеология на астрологията е в съзвучие с това, което поддържат вложените в тази област интереси. Няма голямо значение дали, както изглежда вероятно, конформизмът и подчинението са присъщи на астрологията a priori, или идеологията, забелязана в нашия анализ на колоната на Лос Анджелис Таймс се дължи на интегрирането на астрологията в една по-широка идеологическа рамка.
Ако говорим по-общо, астрологическата идеология напомня по всички свои главни характеристики мисловността на "високите точки" от "Авторитарната личност". Фактически тъкмо това сходство ни подтикна да предприемем настоящото изследване. Наред с изолираните от нашия анализ, биха могли да бъдат споменати още някои черти на характеризиращите се с високи точки, които могат да бъдат извлечени от колоната. Тук спадат всеобщото овъншняване, стимулирано от астрологията, идеята, че всичко отрицателно се дължи единствено на външни, предимно физически обстоятелства, но иначе "всичко е наред", последователното подчертаване на конвенционалната целокупност. Всичко това разкрива твърди психологически защити срещу инстинктивните подтици. Но психологическият синдром, изразяван от астрологията, е само средство, което служи на определена цел - поддържането на социалната идеология. Той има предимството да завоалира всички дълбоки причини за безпокойство и вследствие на това поддържа приемането на даденото. Нещо повече, усилвайки усещането за фаталност, зависимостта и покорството, този синдром парализира волята да бъдат променени обективните условия в каквото и да било отношение и измества всички грижи в един частен план, обещаващ, че всичко ще бъде излекувано от същото покорство, което възпрепятства промяната на условията. Лесно може да се види колко добре устройва това най-общата цел на преобладаващата идеология на съвременната културна индустрия – да възпроизвежда статуквото в умовете на хората. Не бива да се пренебрегва това, че в общата обстановка на идеологията на масовата култура астрологията представлява "специалност". Както и привържениците и, ядрото на нейната доктрина показва много от характеристиките на секта. Но тъкмо този сектантски характер, претенцията от страна на нещо частно и апокрифно да бъде всеобхватно и изключително, е признак на най-зловещ социален потенциал: преходът от една лишена от сила либерална идеология към тоталитарна. Тези, които могат да четат кухите знаци на звездите, вярват, че са знаещи, също както последователите на тоталитарни партии вярват, че специалните партийни панацеи са универсално валидни и се чувстват в правото си да ги наложат като общо правило. Парадоксалната идея за еднопартийна държава – макар идеята за "партия", извлечена от "част", сама да подсказва множественост – е завършекът на една тенденция, немощно предизвестявана от предвзетата, неподатлива нагласа на адепта на астрологията, който защитава кредото си с всички възможни средства, без изобщо да влезе в реален спор, който разполага с помощни хипотези, защитаващи твърденията му, дори когато са грубо погрешни, на който в крайна сметка не може да се говори, изобщо не може да бъде достигнат, живее на нарцистичен остров.
В крайна сметка тъкмо този аспект оправдава акцента върху психиатрията, който получи нашето изследване, интересът на психиатрията към астрологията и психиатричната природа на много от нашите интерпретации. Трябва отново много да се внимава да не бъде прекомерно опростено отношението между астрология и психоза. Някои от усложненията на това отношение бяха формулирани в самия текст. Трябва да се подчертае, че това не оправдава нито това адептите на астрологията да бъдат примитивно наричани психотици, доколкото – както бе показано – тя изпълнява също и функцията на защита срещу психозата, нито да бъде постулирано, че самата астрология показва, че хората полудяват все повече, или че нараства параноята като такава. При все това можем да рискуваме с хипотезата, че различни исторически ситуации и социални обстановки благоприятстват различни психологически синдроми и "изкарват" и подчертават различни типове възможности, които са винаги налице в човешките същества. Така идеята на либерализма от XIX в. за малкия независим предприемач, който натрупва богатство чрез спестяване, вероятно е извличала повече характерологични формации от анален тип от да речем XVIII в., където азовият идеал е в по-голяма степен определен от характерологичното въображаемо на феодализма, което във фройдистки термини би могло да бъде наречено "генитално"[1] – макар че едно по-внимателно разглеждане вероятно би показало, че този аристократичен азов идеал едва ли е толкова основан върху факти, колкото са предполагали романтическите желания. Както и да е, изглежда, че в епохи на упадък на социалните системи, при които са широко разпространени несигурността и тревогата, параноидните тенденции в хората са изразявани и често канализирани от институции, желаещи да отклонят такива тенденции от обективните им причини. Така организираното самобичуване и апокалиптичните фантазии сред масите са били характерни за първата фаза на упадък на феодалната система, а ловът на вещици – за периода на контрареформацията, когато се прави опит да бъде изкуствено реконструиран социален ред, който е вече архаичен. По сходен начин днешният свят, който предлага толкова силна опора в реалността на общото усещането за преследване, предизвиква параноични характери. Хитлер със сигурност е бил психологически анормален, но тъкмо тази анормалност е породила магията, която е направила възможен успеха му сред немските маси. Спокойно би могло да се каже, че тъкмо елементът на лудост парализира и привлича последователите на масови движения от всички видове; вследствие на тази структура хората никога не вярват напълно, в каквото претендират да вярват, следователно пресилват собствените си вярвания и са готови незабавно да ги преведат в насилствени действия. Движението "Морално превъоръжаване" никога не би получило импулс само от общите си хуманитарни цели, изглежда, че като реален стимул действат обаче ексхибиционисткият му ритуал на публично признание и враждебната му нагласа към секса, толкова силно напомняща укрепването на защитите из другите масови медии. Функцията на тези изповеди спокойно може да бъде сравнена с принудените изповеди на предполагаемите предатели в Русия и в сателитните държави зад желязната завеса, които далеч не лишават от илюзии последователите на комунизма в свободния свят, а вместо това често изглежда магически очароват и предизвикват пълно доверие. Астрологията трябва да бъде разглеждана като малък модел на много по-мащабно социално подхранване на параноидните нагласи. В тази е степен тя е симптом на регреса на обществото като цяло, позволяващ на погледа да проникне в самата болест. Тя обозначава възвръщането на несъзнаваното, направлявано за целите на социален контрол, който в крайна сметка е сам по себе си ирационален.
Може би трябва да бъде смятано за символично това, че в началото на епохата, която изглежда върви към своя край, философът Лайбниц, пръв въвел понятието несъзнавано, също пръв заявява, независимо от толерантния си и миролюбив ум – той понякога се подписвал Pacidius - че изпитва дълбоко презрение само към онези умствени дейности, които са насочени към измама, давайки като основен пример астрологията.
Превод от английски: Тодор Христов
Превод от: Adorno, T. 1994 (1974). "The Stars Down to Earth". In: Adorno, T. 1994. The Stars Down to Earth, and Other Essays on Irrationality in Culture. New York: Routledge, pp. 152-166.
[1] Фройд, З. 1991. Уводни лекции в психоанализата. София: Наука и изкуство, с. 471
