Резюме: Само за няколко години от появата си частните лотарийни игри придобиват огромна популярност и „търкането на билети“ се превръща в масова практика. В свят на несигурност и несправедливост, тези лотарии предлага илюзията за равен шанс, защото „всеки е роден с късмет“, в комбинация с ключовата фантазия на финансовия капитализъм за бързи и лесни пари. Масовото купуване на лотарийни билет е симптом за масовото желание за промяна, за която обаче са необходими и споделена воля и енергия.
Ключови думи: лотария, финансов капитализъм, промяна
Abstract: Over the last couple of years, private lotteries have become extremely popular and “scratching the cards” has become a mass phenomenon. In a world of insecurity and inequality, these lotteries offer the illusion for equal chance, because “everyone is born lucky” combined with the key financial capitalism fantasy for quick and easy money. The mass demand for lottery tickets is a symptom for a mass need for chance, which also requires shared will and energy.
Key words: lottery, financial capitalism, change
Началото на прехода от планова към пазарна икономика у нас остава в културната памет с редица популярни произведения, сред които и песента с текст „пирамиди, фараони и балъци за милиони“ (Стоянов, 1995). Новите икономически условия и свободата на пазара дават надежда за бързи, лесни и големи печалби, но не винаги я обезпечават и в никакъв случай не за всички инвестирали във високорисковите финансови инструменти, възпети в песента. Четвърт век по-късно мечтата за лесни пари очаквано продължава да съществува. Новата й форма е едновременно драстично променена, но и символно подобна: това са станалите повсеместни лотарийни билети, на част от които буквални образи на златни пирамиди и фараони примамват към големи печалби.
Така нареченото „търкане на билетчета“ придобива нарастваща популярност през последните години и е широко обсъждан в публичния дискурс социален, икономически и културен феномен. Целта на този текст е да проследи развитието на тази нова практика, за да се опитаме да разберем какви фактори я предопределят и какво можем да научим за обществото си през публичния дискурс около лотариите. В резултат както на различни исторически предпоставки така и на действията на публични и частни актьори наблюдаваме как хазартна практика се нормализира по нов механизъм и става масово развлечение. Защо лотариите са едновременно толкова популярни и толкова категорично заклеймявани? Анализът представен тук е основан на първични данни от разговори с потребители, със служител на Табак Маркет АД, с бранд мениджър на бързооборотни стоки, както и вторични данни публикувани в медии и в социални мрежи.
Хазартът като културна практика
Преди да разгледаме конкретния казус на частните лотарии нека обърнем внимание на няколко по-общи положения по отношение хазарта като културна практика. Социалната история на игрите на късмета е дълга и изпълнена с интересни примери. Изследователи на хазарта като социолога Герда Рийт и професора по публична администрация Джан Макмилън разглеждат хазартът като универсална проява както в различни епохи, така и в различни култури. Но съдържанието на самото понятие, разбирането за това какво е хазарт, риск или шанс, винаги е определено от конкретния социално-исторически контекст. В наши дни определението за хазарт е прерогатив на държавни и международни институции. Например според дефиницията на Министерство на финансите: „Всяка игра, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залога, e хазарт.“ Джан Макмилън подчертава, че да се мисли за хазарта само през призмата на индивидуалното поведение и мотивации не е достатъчно и следва да се анализират и отношенията между частните капитали и държавните институции, както и политическите и правни решения (McMillen, 1996: 19), които са неизменна част от формирането на практики и представи около хазарта. В първата част от анализа на разглеждания казус ще разгледаме именно тези институционални отношения, които са в основата на бързия ръст на лотарийните игри.
Герда Рийт (Reith, 1999) разграничава две основни интелектуални традиции в разглеждането на хазарта. Доминантната позиция проблематизира хазарта с различни мотиви. За протестантската етика опитът да се спечели богатство без това да е плод на усилията на труда е равносилно на грях. За мислителите на Просвещението да се разчита на шанса е ирационално. За психоаналитичната школа играчите на хазарт са компулсивни невротици, които играят мазохистично, защото знаят, че няма да спечелят. Противоположната (и не толкова наложена) интелектуална традиция не е толкова критична към хазарта, а извежда на преден план игровия му характер. Рийт проследява развитието на тази традиция през идеите на различни мислители за ролята и важността на играта. За Шилер играта е висша форма на естетическо възпитание и извисяване на човека. Според Хьойзинха играта е в основата на културата, която сама по себе си е игра. Това не означава разбира се, че хазартът е автоматично одобрен – за Хьойзинха той е стерилна и нетворческа дейност.
Самата Герда Рийт ясно позиционира изследването си озаглавено „Епохата на шанса” във втората традиция и насочва внимание към амбивалентността в съвременните отношения към хазарта:
„От тези две традиции е произлязла особената двойствена позиция на хазарта в края на 20 век: от една страна приет и насърчаван от комерсиални интереси и държавни институции като „безобидна игра на дребно“, а от друга – осъждан от агенции по зависимости и много академични изследователи като морално покварена търговия с човешката надежда и доверчивост.“ (Reith, 1999: 30)
Изследователската цел на Рийт е да разглежда хазарта като социална конструкция и като част от социално и исторически обоснована мрежа от взаимоотношения. Тя обяснява нелогичния от рационална гледна точка ръст в хазартната дейност с нарастващата несигурност на съвременния живот, която във времето на публикуването на книгата (1999) се свързва с нарастващите глобални потоци на хора, капитали и информация. В настоящето време на пост-истини и небивалици несигурността има нови измерения, а обръщането към шанса е пряко свързано и с обрата към все по-въздействащи дразнения и все по-моментни изживявания в публичната среда. В този контекст във втората част на анализа на разглеждания казус ще обърнем внимание на публичния дискурс около моментните лотарии.
Ръстът в хазартната дейност през последните десетилетия е пряко свързан с нейното комерсиализиране от 70те години насам (McMillen, 1996: 1) и управление в условията на неолиберален или финансов капитализъм като всяка друга икономическа дейност. Сами по себе си хазартът и финансовите спекулации са много близки като логика – успехът е резултат не от труд или производство, а от рисков залог върху вероятности. Слабо регулираните финансови пазари, където се търгуват сложни финансови инструменти без връзка с реални активи, функционират повече като казина отколкото като пазари на материални продукти, което дава повод да се говори за казино капитализъм. През 1986 г. британският икономист Сюзан Стрейндж публикува книгата си „Казино капитализъм” (Strange, 2005), в която обсъжда рисковете на все по-спекулативните финансовите пазари и защитава тезата за по-силна регулация. Динамиката на борсовия живот през 80те и 90те, отразена в популярната култура с образи на шеметно забогатяване във филми като „Уолстрийт” и „Вълкът на Уолстрийт”, тласка човека към фантазията за печалба изведнъж, за бързи и лесни пари. Историята потвърждава предвижданията на Стрейндж и други икономисти, както с дот ком бума в края на 90те, така и със събпрайм кризата започнала през 2007 г. (периоди на спекулативно покачване на цените на финансови инструменти последвано от пазарен срив и негативен икономически ефект с широк обхват). Но дори и от подобни кризи не подкопават напълно вярата в „магията“ на пазарите – три години след последната финансова криза бонусите на банкерите са по-високи от периода преди това (Kuchler et al., 2013)
От държавен към частен монопол
Лотарийни игри у нас възникват и се развиват през последните години благодарение на благоприятна законова уредба, а чрез маркетинговите си стратегии, успяват да се възползват максимално от съществуващите условия.
До 2005 година „мекият хазарт“ (или тото и лотарийните игри) са държавен монопол. Държавната лотария е създадена през 1935 година, а Българският спортен тотализатор (БСТ) – през 1957 г. Приходите от лотарийните игри се инвестират в различни обществени проекти, а от тотото – в развиването на спортни дейности и инфраструктура. Подпомагането на обществени инициативи чрез лотарийни игри е практика с дълга история и участието в подобни игри се легитимира като доброволен данък в подкрепа на конкретна кауза или общото благо. Като дете израснало през 1980те редовно получавах лотарийни билети от близки и далечни познати и макар и анекдотичен, този пример показва, че хазартният елемент на държавната лотария е бил много слабо проблематизиран.
След 1989 г. свободният пазар идва заедно с представата за бързи и лесни пари и във всички хазартни категории има бум – от „тука има – тука нема“ до ротативки, казина и бинго зали. През 1993 г. е регистрирана и лицензирана мрежата от букмейкърски пунктове „Еврофутбол“, собственост на Васил Божков, където се правят залагания за резултати от футболни мачове. Макар и с растяща популярност, този вид хазартна дейност, който най-много се доближава до меките форми на хазарт, е естествено ограничена в растежа си най-малкото поради нуждата от определено ниво на интерес и дори експертно знание в сферата за футбола, за да се участва.
През 2005 г., в периода между парламентарните избори и съставянето на правителство, Държавната комисия по хазарта (ДКХ) за пръв път дава лиценз за лото игра на частната фирма „Евробет“ с мажоритарен собственик Васил Божков. През 2006 г. ДКХ приема промени в правилата за тото и лото игрите, чрез които отпадат изискванията пунктовете за тото и лото залагания да са отделени от други видове хазартна дейност, както и да има фишове и талони. Тоест в мрежата на Еврофутбол вече могат да се разпространяват и лото игри (Гунчева, 2006). През 2011 г. Държавната лотария става част от Българския спортен тотализатор заради скромни приходи и загуба.
Драстичната промяна в пазара на мек хазарт идва през 2012 година, когато при първото правителство на Бойко Борисов се правят промени в Закона за хазарт, които позволяват лотарийни игри да се продават и извън специализираните пунктове (Филипов и Михайлова, 2015). По-рано през същата година частната фирма „Ню Геймс“ АД вече е получила лиценз за организиране на лотарийната игра „Национална лотария“, която започва да се продава дни след влизането в сила на законовите промени (Национална лотария, 2017). Това е втора частна фирма с лиценз след „Евробет“, но не става дума за конкуренция, а за разширяване на същия бизнес, тъй като старият играч е свързан с новия през няколко дъщерни компании (Антонов, 2012). През 2014 г. „Евробет“ създава марката „Лотария България“, която обединява различни серии скреч карти с моментни печалби, и заедно с „Национална лотария“, организирана в сходни серии, мощно, но и координирано, развиват разпространителската си мрежа, така че да се продават на различни места в цялата страна.
Според данни на Капитал, приходите на двете фирми, които организират частните лотарии „Национална лотария“ и „Лотария България“ през 2014 г. са били над 200 млн. лева, за 2015 г. – над 500 млн. За сравнение: приходите на БСТ намаляват за периода 2014 – 2015 и са малко над 160 млн. лева в края му (Денизова, 2016). През 2016 г., ръстът на продажби на лотарийни билети е 30%, спрямо предходната година. За 2015 г. пазарът на лотарийни билети се оценява на 250 млн. лева, а за 2016 г. – на 320млн. лева (Игнатова, 2017). Според национално представително изследване на МБМД, проведено по поръчка на фондация „Отговорна игра“, 50% от населението участва в лотарийни и цифрови игри и спортни залагания. 33% от запитаните възприемат купуването на лотарийни билети като загуба на пари, но за 46% е възможност за печелене и играят в търсене на печалбата на живота си (Игралната индустрия в България, 2016: 13).
Популярността и комерсиалният успех на новите частни лотарии е неоспорим, а според браншовия доклад за 2016 г. пазарният им дял се очаква да продължи да расте (пак там). Решенията на държавните институции както и концентрацията на собствеността на частните лотарии са лесно проследими. Допълнителни акценти като „данъчната ваканция“ за лотарийните игри през 2014 г. вследствие от промени в Закона за хазарта, приети от кабинета „Орешарски“ (Дневник, 2016) или продължилото две години забавяне в издаването на лиценз за международна компания конкурент в онлайн залаганията (Къртунов, 2016) още повече засилват подозренията, че държавните институции не само пропускат сериозни данъчни приходи, но и не работят за увеличаване на конкуренцията в сектора.
 |
 |
Ил. 2 и 3. Пунктовете на „Национална лотария“ са позиционирани като лъскави места с висока концентрация на „късмет“.
„Ти може да си следващият милионер“[1]
Всеки учебник по маркетинг представя така наречения маркетинг микс – продукт, цена, реклама, дистрибуция. Може да се твърди, че в основата на успеха на частните лотарии е именно успешно изградената комбинация от тези четири елемента, които взаимно се допълват и усилват ефекта си. Да разгледаме всеки от елементите.
Цените на билетите варират от 1 до 5 лева в съответствие с размерите на потенциалните награди. Най-разпространени са билетите по 2 и 3 лева, което ги прави по-евтини от кутия цигари и сравними с пакет чипс например. Според бранд мениджър на марка чипс през последните години продажбите на чипс са се повлияли неблагоприятно от появата на частните лотарии. Лотарийните билети и чипсът са продукти от категории, които на пръв поглед дори нямат допирна точка. Причината е, че най-продуктивната маркетингова кампания за увеличаване на продажбите на чипс е към него да се добави малко надежда и по-конкретно: надеждата в опаковката да се намери банкнота от 2 до 50 лв. И докато подобен тип промоции са работели безотказно преди, то през последните години пазарът на надежда е доминиран от новите играчи. Най-скъпите билети са по 10 и 20 лв. в празнични коледни серии на „Национална лотария.“ Дизайнът им напомня адвент календарите – популярни в Западна Европа и навлезли у нас в различни комерсиални форми през последните години. Много по-важната културна традиция обуславяща празничните и скъпи билети, както и популярността и приемливостта на мекия хазарт като цяло, са традиционните новогодишни късмети „печалба от тотото/лотарията“, актуални от десетилетия.
 |
 |
Ил. 4 и 5. Ако късметът не работи, то е защото няма достатъчно "вяра" в него.
Продуктът, който се предлага, има ясни физически измерения, талони с покритие, което трябва да се отстрани, за да се установи наличието или липсата на печалба. Различните серии се отличават по размера, разпределението на наградите и дизайна си. Преобладават екзотичните теми – вече споменатите фараони и пирамиди, инки, китайски дракон, карибско съкровище или Монте Карло, Вегас, както и Американско бинго. Други категории са свързани със злато („златна мина“, „златно съкровище“, „24 карата“), зодиакалните знаци, различни игри (пасианс, кръстословица), конкретни награди (кола, апартамент, екскурзия) и просто пари в брой („супер кеш“, „кеш за мига“, „100 милиона кеш“). Впечатление прави универсалния и почти лишен от локални специфики дизайн на сериите, който повече прилича на франчайз продукция отколкото на местна дейност. Двете изключения са сериите посветени на популярната култура – „Под прикритие“ на „Национална лотария“ (актьорът Захари Бахаров, който участва в едноименния сериала, е водещ и рекламно лице на лотарията) и „Планета“ със звездите на Планета Пайнер в портфолиото на „Лотария България“. Интересно е дали и кога биха се появили други по-национално ориентирани сценарии като „тракийско съкровище“ или „Варненско злато“ например. За съжаление от компанията не коментираха този въпрос и потенциални възможности.
Ил. 6. Водещият на предаванията на "Национална лотария" е и герой на серията билети „Под прикритие".
Едно възможно обяснения е, че екзотичното и далечното се свързват с повече надежда от по-близкото и познатото. Известна е фразата на Чарлс Ревсън, основател на козметична компания, „ние не продаваме червило, ние продаваме надежда.“ Този цитат е станал христоматиен пример за обратa в рекламата отвъд качествата на продукта към емоциите на потребителите, започнал от средата на 20 век и напълно доминиращ тази индустрия през последните няколко десетилетия. Частните лотариите не продават нищо друго освен надежда и това, което е необходимо да добавят, е някакъв елемент на сигурност, ако не гаранция. Правят това, от една страна, чрез ритуализиране на практиката на консумиране на билетите, от друга – чрез настоятелна комуникация на вече реализираните печалби.
Това, което всеки участник в лото игрите със сигурност получава срещу парите си, е възможността да преживее наситения с очакване процес на изтъркване на билета. Моментът от купуването на билета до разкриването на съдържанието му е потенциално граничен и съответно целият процес е силно ритуализиран както от страна на организаторите на лотариите, така и от самите потребители. Специализирани пунктове на „Национална лотария“ наречени „късметлийски щандове“ с организирано пространство за попълване на фишове и изтъркване на билети имат надпис, че това място „носи късмет“. Потребителите от своя страна развиват разнообразни ритуали – билетите се търкат само с една късметлийска монета или се купуват само на една определена дата, например в деня на заплатата. Други купуват само от една серия билети и само от един вид. Това се отнася най-вече за зодиакалните серии и конкретната зодия на човека, който купува или за който е предназначен билета. Обратната стратегия за манипулиране на шанса също се използва – винаги да се купува различен вид билет и т.н. Но освен банални, подобни практики могат до достигнат и доста по-сложни форми. В сайтове посветени на магии (например: www.occult-times.com, www.dreamland-bg.com, www.magicgatebg.com) могат да се намерят разнообразни предложения за действия, ритуали и магии, които да осигурят печалба от лотарията – от това в деня на купуване на билети да не се облича нищо ново, дори и чорапите, до ритуал със зелена свещ или амулет с брезово клонче.
Ключов елемент от успеха на новите лотарийни игри е рекламната им стратегия, която разчита на ежеседмични телевизионни предавания – по Нова ТВ за „Национална лотария“ и БТВ за „Лотария България“. Предаванията се описват като „грандиозно шоу“ и „най-щедрата телевизионна игра“ и се вписват в жанра познат ни от 90те и класическото супер-шоу „Невада“. За разлика от предаванията на Български спортен тотализатор тези изглеждат много по-мащабни продукции в лъскави студия с публика. Водещите са популярни актьори и привлекателни дами, а времето на излъчване е събота в прайм-тайм след централните новини за лидера „Национална лотария“, а всяка сряда веднага след новините – в 19:45, се теглят числа за една от игрите. Всички тези елементи от медийната ритуалност (предаване на живо, около новините, известни водещи и т.н.) служат успешно, за да легитимират представяното съдържание. Самото участие и възможност за включване в игрите е обект на желание и една от възможните награди от лотарийните билети. Всеки участник в предаването споделя мечтите си, които почти неизменно са свързани или с екскурзии, или с имущество (коли и апартаменти), но има и хора, които споделят, че мечтата им е била да участват точно в това телевизионно предаване.
Освен тръпката на проследяване на игрите на късмета обаче тези предавания имат и важната роля да показват вече спечелилите. Между 20 и 30 човека се канят на сцената само за да им се връчат демонстративни чекове, а за спечелилите по-големи награди се правят специални репортажи. Медийният образ на успеха трябва да е убедителен, да се види радостта, но и лекото им смущение пред камерата. В жанра на реалити телевизията водещият пътува до родните им места, влизаме в дома им или виждаме мястото, откъдето е купен щастливият билет, разбираме какви са плановете им за парите. Те са обикновени хора като нас, и посланието е ясно: всеки от нас може да е на тяхно място.
Според данни на Нилсен, за март 2017 г. съботното предаване на „Национална лотария“ е 12-тата най-популярна ТВ програма в националния ефир и е с малко по-висок рейтинг от новинарската емисия, която го предшества в програмната схема. В програмата на Нова ТВ единствено предаването „Като две капки вода“ е с по-висок рейтинг. В същото време „Национална лотария“ е петият по ред рекламодател за същият период (Информационен бюлетин, 2017). С други думи, инвестициите в реклама са значителни и те създават така наречения pull (от англ. дърпам) ефект, който привлича потребителите и генерира желание за консумация.
Противоположният push (от англ. бутам) ефект на разпространението на билетите на частните лотарии е елементът от маркетинг микса, с който частните лотарии най-ясно се открояват. Те са буквално навсякъде: супермаркети, павилиони, пощенски станции, молове, офиси за плащане на сметки, бензиностанции, магазини, книжарници и т.н., и т.н. Мрежата е толкова гъста, че в рамките на един обект като супермаркет може да има няколко независими точки за купуване на билети: на касите на самия супермаркет, в специализиран обект на „Национална лотария“ в супермаркета, във всеки от съседните павилиони – на телеком, застраховател и каса за сметки. „Изкушението“ дебне отвсякъде. По информация на респондент от „Табак маркет“ АД – фирмата управляваща веригата павилиони „Лафка“, най-големият оборот се генерира именно от лотарийните игри. Затова, освен всичко друго, лотарийните билети са франчайз възможност, за която може да кандидатства всеки бизнес с търговски обект, а продажбата на билет с голяма награда носи бонус на търговеца отвъд стандартната комисионна схема. Така в мрежата от икономически отношения се включват малкият и среден бизнес.
Разпространението на наградите е също толкова широко, колкото мрежата на разпространение на лотарийните билети. Посланието е ясно: „всеки може да спечели, независимо дали живее в малък град или село“, лотарийните билети са продуктът с най-равен достъп по отношение на физическото им разпространение. Но по-важното е, че достъпът до късмета е равен, защото „Ние вярваме, че всеки човек е роден с късмет и трябва постоянно да пробва късмета си!“ (официално представяне „За нас“ на „Национална лотария“ на сайта им). Всячески се внушава справедливост: случайният принцип прави възможно всеки да стане богат, социалният асансьор, който иначе е запецнал, така сякаш действа. Може ли да се оспори, че „всеки е роден с късмет“? Не, а ако някой е недоволен, значи просто не е пробвал късмета си достатъчно… Само че никъде не се споменава колко точно би било това достатъчно. Ако вземем само един тираж на една серия с 5 награди от 1 млн. лв. в тираж от 20 млн. билета, то вероятността за печалба е 0.00000025. Приблизително същата е вероятността 22 поредни пъти да се хвърли само ези. Ако и това е твърде абстрактно, статистиката на БСТ може да е друг ориентир за принципните шансове за голяма печалба в подобни игри – за 60 години 89 човека са станали милионери от тотото.
Пирамиди, фараони и….
Историята на частните лотарии може да бъде разказана и така: промени в закона позволяват на частни компании да участват в пазара на лотарийни билети; в резултат на големи инвестиции и интегрирана маркетинг стратегия частните лотарийни игри бележат бърз и висок ръст. Това би могло да бъде добра новина – инвестициите и професионалният подход имат възвращаемост.
Но публичното говорене около частните лотарии не е в положителния спектър. Допълването на историята с гореописаните подробности, които я превръщат от история за функциониращ пазар в история за олигопол правят част от негативния дискурс напълно разбираем. Фрустриращи са отношенията между държавна администрация и частни интереси, но много по-лесно е критиките и негативизмът да се прехвърлят към потребителите. В най-различни медии (Goguide[2], Лентата[3], Дневник[4]), в постове в социалните мрежи и онлайн форуми, както и в популярната култура[5] „търкащите билетчета“ са стереотипно представяни като бедни, обезнадеждени и глупави хора, които хвърлят парите си на вятъра. Отдавна е казано, че лотарията е данък за хората, които не ги бива по математика, но за феномен с толкова широко разпространение (50% от населението, според цитираното изследване на МБМД) е ясно, че няма един идеален образ на потребителя, а потребителските истории и мотивации са разположени в широк спектър. Би могло да се предположи, че за част от потребителите купуването на билети не е напълно информиран избор по отношение на вероятността за печалба. В онлайн форуми и дискусии от типа „Печели ли се от лотариите?“ (например в БГ Мама или data.bg), основаната част от дискусията е основана на анекдотични свидетелства и конспиративни теории в стил „всичко е нагласено и спечелилите са подставени лица“, без да се коментират вероятности, които могат да се изчислят на базата на публично достъпна информация за всеки тираж. Има и потребители, които смятат, че „Национална лотария“ и „Лотария България“ са държавни лотарии заради имената си. Знае се и че младежи под 18 години си купуват билети – против правилата на провеждане на игрите (Тошева, 2016), което също поставя въпроса доколко информиран е изборът им.
Ако трябва все пак да се говори за купуването на толкова много лотарийни билети като масова практика, може да се върнем към теорията на Герда Рийд и нейното твърдение, че хазартните игри привличат, защото дават възможност за среща с шанса или съдбата – в лиминалния период между правенето на залога и обявяването на печалбите. Увеличаващото се търсене на лотарийни билети можем да разглеждаме като знак за широко споделено и увеличаващо се желание за промяна. Проблемът е, че дебнещите отвсякъде билети предлагат само мимолетна симулация, а за реална промяна е необходима споделена воля и енергия.
Библиография
Антонов, Стефан. 2012. „Нов конкурент на държавната лотария“, Капитал, последно посетено на 19.05.2017 г.
Гунчева, Елеонора. 2006. „Божков разбива монопола на тотото“, Капитал, последно посетено на 19.05.2017 г.
Денизова, Вера. 2016. „Големият джакпот е за лотариите на Божков“, Капитал, последно посетено на 19.05.2017 г.
Дневник. 2016. „Чрез лотариите си Васил Божков спестил 30 млн. лв. данъци“, Дневник, последно посетено на 19.05.2017 г.
Дневник. 2017. „Кристиан Таков: Училищата произвеждат безропотни консуматори на сутрешни блокове“, последно посетено на 19.05.2017 г.
Игнатова, Лилия. 2017. „Бизнесът на лотариите е скочил с 30% до 320млн. лв.“, Капитал, последно посетено на 19.05.2017 г.
Игралната индустрия в България. 2016. Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ), последно посетено на 19.05.2017 г.
Икога, Стефан. 2016. „“Вървят ли двама…“, ги остави на мира“, GoGiode, последно посетено на 19.05.2017 г.
Информационен бюлетин. 2017., последно посетено на 19.05.2017 г.
Карбовски, Мартин. 2015. „Добичета на късмета“, Lentata, последно посетено на 19.05.2017 г.
Къртунов, Божидар. 2016. „Букмейкърът bet365 започна дейност след двегодишна борба за лиценз“, Капитал, последно посетено на 19.05.2017 г.
Стоянов, Володя. 1995. „Пирамиди – фараони.“ Пирамиди, фараони. АРА Аудио-Видео.
Тошева, Райна. 2016. „Ученици от Враца и Видин масово търкат лотарийни билети“, Монитор, последно посетено на 19.05.2017 г.
Филипов, Георги и Михайлова, Паулина. 2015. „Господарите на късмета“, Капитал, последно посетено на 19.05.2017 г.
Kutchler, Hannah, Schaefer, Daniel and Pickard, Jim. 2013. Financial crisis just a “blip” for banker, Financial Times, последно посетено на 23.05.2017 г.
McMillen, Jan (ed). 1996. Gambling Cultures. London and New York: Routledge.
Reith, Gerda. 1999. The Age of Chance. London and New York: Routledge.
Strange, Susan. 2015. Casino Capitalism. Manchester: Manchester University Press.
[1] Лозунг на сайта на Национална лотария.
[2] “И докато тъпите копелета търкат билети, надявайки се да имат възможност да избягат от живота си, накрая на нашия да се окаже, че си е струвало да се помотаем напред-назад заедно, че не сме били обикновени жертви на синдрома „ебе ми се и ме е страх да съм сам“, а през цялото време сме вървели към идеалния край, на два съвсем обикновени живота.” (Икога, 2016).
[3] „Търкайте, добичета, търкайте.“ (Карбовски, 2015).
[4]„В днешно време тази образователна система, говоря и за университета, не само за училището, произвежда безропотни консуматори на сутрешни блокове, произвежда безпаметно гласуващи на Славееви референдуми, смисълът на чиито въпроси въобще не разбират, води до празни погледи на нещастни хора, които в безнадеждността си търкат билетчета на национални лотарии.“ (Дневник, 2017).
[5] „Не търкам фишове, заложил съм на себе си“ – част от текста на хип хоп песен „Сам съм си виновен (за успеха)“ на Bate Sa, тук.
Биографична справка
Росица Болгурова е докторант в катедра „История и теория на културата“, Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Интересува се от медии, комерсиализирането на културни практики, бизнес антропология.
