Пол и етническа принадлежност в неплатения труд: резултати от изследването „Бюджет на времето“ – 2001–2002 г.

Гергана Ненова

Резюме: Статията разглежда проблема за джендър неравенствата в неплатения (домашен) труд през призмата на теорията на пресечностите, като се фокусира върху начина, по който категориите пол и етническа принадлежност си взаимодействат в моделите на разпределение на неплатения труд. Представени са данни от изследването „Бюджет на времето“, проведено през 2001–2002 г., които позволяват да се сравнят и анализират различията между половете в неплатения труд и в общото време за труд сред трите основни етнически групи в страната – българската, турската и ромската. Данните показват, че турските жени са най-непривилегировани по отношение на времето, прекарано в неплатен труд.

Ключови думи: теория на пресечностите, пол, етническа принадлежност, „Бюджет на времето“

Gender and Ethnicity in Unpaid Work: Results from the Time Budget Survey – 2001–2002

Gergana Nenova

Abstract: The article explores the problem of gender inequalities in unpaid (domestic) work through the perspective of the intersectionality theory. The focus is on the way the categories of gender and ethnicity interact in the patterns of distribution of unpaid work. The text presents data from the Time Budget Survey conducted in 2001–2002 which allow for the comparison and analysis of the gender differences in unpaid work and in total work time among the three main ethnic groups in the country – Bulgarian, Turkish and Roma. The data shows that Turkish women are the most disadvantaged in terms of time spent in unpaid work.

Keywords: intersectionality, gender, ethnicity, time use study

Въведение

Според Индекса за равенство на половете на Европейския институт за равенство на половете към ЕС (European Institute for Gender Equality, EIGE) през 2021 г. България заема 18-то място по равнопоставеност на половете и последно място в ЕС в областта „време“,[1] чрез която се измерват различията в участието на мъжете и жените в дейности, свързани с грижа,[2] както и свързаните с тях различия в свободното време на мъжете и жените.[3] Научните изследвания също неизменно констатират съществуването на значителни джендър неравенства в неплатения труд (Стоянова и Кирова, 2008; Hofäcker et al., 2013), както и произтичащите от това различия в свободното време на мъжете и жените в България (Ненова, 2020). Въпреки високото участие на българските жени на пазара на труда, те все още поемат преобладаваща част от така наречената „втора смяна“ (Hochschild and Machung, 2012). Тези данни очертават доста грубо измеренията на един сериозен социален проблем, тъй като, както заявява социоложката Ан Оукли, „домакинската работа остава невероятно важно ограничение за това, което жените са в състояние да правят и да станат“ (Oakley, 2005: 116).

Цел на настоящата статия е да разгледа един неизследван аспект на този проблем, а именно въпроса как категориите пол и етническа принадлежност си взаимодействат по отношение на неравенствата в неплатения (домашен) труд.[4] Предпоставките за този изследователски фокус се коренят в теорията на пресечностите, който акцентира върху взаимосвързаността на социалните категории и върху нехомогенността на всяка социална категория. Анализът на разглеждания въпрос почива върху данни от изследването „Бюджет на времето“, проведено през 2001–2002 г., в което са включени представители на трите най-многобройни етнически групи в България – българи, роми и турци. Макар да не представя актуални данни, то позволява да се направят някои важни заключения относно етническите различия в неплатения труд и начина, по който те си взаимодействат с половите различия.

Първата част на статията представя подхода на пресечностите и възможностите му за социологическо изследване на проблема за джендър неравенствата в неплатения труд. Втората част описва изследователските въпроси, както и възможностите и ограниченията на данните, а в третата част са представени резултатите от проведения анализ на данните.

Пол и етничност в теоретичната рамка на пресечностите – възможности за анализ в български контекст

В рамките на социологията на пола подходът на пресечностите е напълно институционализиран (Scarborough, 2018), а според редица автори има статут на парадигма (Hancock, 2007). Основно предимство на теорията на пресечностите и изследователския подход, който се основава върху нея, е надмогването на доминиращия преди това едноизмерния модел на неравенствата по пол и включването в анализа на множество категории на различие – пол, класа, раса, възраст, увреждане, етническа принадлежност и др. Подходът на пресечностите дава възможност за по-добро разбиране на това „как многобройните системи на неравенство влияят върху възможностите, придобивките и липсата на привилегии (disadvantages) на определени групи, както и на това как системите на неравенство се конституират взаимно“ (Scarborough, 2018: 3). Теорията на пресечностите изхожда от взаимосвързаността на социалните категории, разглеждани като социално конструирани системи, които изграждат тъканта на социалните неравенства. Целта на анализа в рамките на теорията на пресечностите е да направи видимо „взаимодействието между различните пораждащи неравенство категории, които създават специфичните форми на потисничество или овластяване“ (Agustín, 2013: 9).

В български контекст значимостта на социалните различия по линия на етническа принадлежност и пол е експлицирана в многобройни изследвания, но преобладаващо те се разглеждат поотделно и връзката между двете категории рядко се изследва систематично. В социологическата литература неравенствата между половете в България са разглеждани комплексно – по отношение както на различията в платения и неплатения труд (Стоянова и Кирова, 2008; Hofäcker et al., 2013), така и в по отношение на достъпа до образование, дискриминацията, политическото представителство и стереотипите, основани на пола (Стоилова, 2012). Изследванията на положението на жените, базирани на данни от „Бюджета на времето“ акцентират върху натовареността на жените в България с неплатен труд и разглеждат влиянието на социо-демографски фактори, като статус в заетостта и семейно положение, но не обръщат внимание на етническата принадлежност (Йорданова, 2019)

От своя страна изследванията на социалните различия по линия на етническата принадлежност също проучват многобройни техни измерения (Томова, 2011). Поради усилващата се маргинализация на ромските общности тези изследвания са фокусирани основно върху проблемите на ромската интеграция (Томова, Стойчев и Иванов, 2020). Изследванията на ромите обръщат внимание на подчинения статус на жените в ромските общности и контрола върху поведението им (Иванова и Кръстев, 2013; Томова, Стойчев и Иванов, 2020), както и на ниските нива на трудова заетост сред ромските жени на фона на жените от останалите две етнически групи (Pamporov, 2011). Сравнителни систематични изследвания на джендър неравенствата в трите основни етнически групи в България, които да обхващат и сферата на неплатения труд, обаче все още не съществуват.

В последните години в България бяха направени редица опити за прилагане на теорията на пресечностите, които доведоха до повишено внимание към пресичането на пола и етническата принадлежност и до публикуването на изследвания, които го поставят в центъра на анализ. Румяна Стоилова демонстрира как при ромските жени трудностите, свързани с това да си жена и да принадлежиш към маргинализираната ромска етническа група, водят до мултиплициране на формите и степента на неравенство (Стоилова, 2014). Изхождайки от същите теоретични позиции, Нурие Муратова твърди, че в случая на жените мюсюлманки (от турски, татарски и помашки произход) и ромските жени пресичането на половата, религиозната и етническата идентичност, расовата „другост“ и социалната изолация засилва тяхната маргинализация и изключване, което обуславя и липсата на научен интерес към тези категории жени (Муратова, 2021: 127). Нейното изследване показва начините, по които жените мюсюлманки са били както политически, така и културно маргинализирани – често описвани като несвободни и подчинени на съпрузите си (пак там: 129) и обект на асимилационни политики в социалистическа България.

Настоящата статия допринася към нововъзникващата под-област на интерсекционалистките изследвания на пола в български контекст, като разглежда въпроса за пресичането на пол и етничност в неплатения труд. В перспективата на теорията на пресечностите това пресичане се разглежда като динамично и разнопосочно взаимодействие между тези две категории и като „отворен емпиричен въпрос“ (Hancock, 2007: 251). Важно е да се посочи, че поради естеството на методологията и данните от „Бюджет на времето“ анализът ще бъде насочен само към макро-нивото на социалните неравенства, но няма как да покрие мезо-нивото на интеракциите и микро-нивото на идентичностите (Стоилова, 2014).

Изследователски въпроси и данни

Целта на изследването е да се получи една етнически диференцирана картина на натовареността с домашен труд на „жените“ – социална група, чиято нехомогенност многократно е подчертавана в рамките на теорията на пресечностите. Изследването ще потърси отговор на две групи изследователски въпроси, които разглеждат вътре-груповите (сравнение между жените и мъжете от различен етнически произход) и между-груповите (сравнение на джендър различията между етническите групи) различия.

Първата група въпроси се отнася до пресичането на пола и етническата принадлежност в домашния труд:

Какви са разликите във времето, прекарано в домашен труд, сред жените и сред мъжете от ромски, турски и български етнически произход?
Какви са джендър различията във времето, прекарано в домашен труд, сред трите етнически групи?

Втората група въпроси разглежда последствията от натрупването на джендър неравенствата в платения и неплатения труд през така нареченото „общо време за труд“ – времето, сумарно прекарано в неплатен и платен труд (Sayer et al., 2009):

Какви са различията в общото време за труд сред жените и сред мъжете от трите основни етнически групи?
Какви са джендър различията в общото време за труд в трите основни етнически групи?

Изследването „Бюджет на времето“, чиито резултати ще бъдат представени тук, следва международно утвърдена методология и има дълга изследователска традиция както в България (Стайков, 1989), така и в международен контекст (Harvey and Pentland, 2002). Изследването от 2001–2002 г. е четвъртото проведено в България от Националния статистически институт (НСИ) и използва метода на дневника, при който респондентите записват дейностите си и времето, отделяно за тях, в рамките на 24 часа. През 2001–2002 г. броят на респондентите е 7622, от които 6292 са от българския етнос, 661 от турския етнос и 513 от ромския етнос. За съжаление, разликата в методологията на проведените изследвания прави много трудно сравняването на данните с тези от „Бюджет на времето“ 2009–2010 г. Настоящите данни бяха предоставени на автора на статията в табличен вид от НСИ и (поне доколкото е известно на автора) не са публично достъпни.

Тези данни имат някои съществени ограничения, които трябва да бъдат споменати. Първото ограничение е, че суровите данни не са достъпни, така че възможностите за анализ са ограничени до описанието и сравнението им, което не дава възможност за анализ на относителната тежест на всяка променлива. Второто ограничение е, че в общата извадка респондентите са над 7-годишна възраст, което означава, че в извадката са включени и деца, така че когато в текста се говори за „мъже“ и „жени“ се визират хора над 7 години. Трето ограничение на изследването произтича от използването на демографски подход към етническата принадлежност, който е имплицитно основан върху т. нар. „статистически реализъм“, и съответно опростява тази изключително сложна социална категория (Durst, 2011). Етническата принадлежност е една от най-проблематичните и дискутирани категории в социалните науки (Dimova, 2016). Трудностите по установяване на числеността на ромската етническа група, възникващи при всяко национално преброяване и водещи до спекулации и огромни разногласия по въпроса, са симптоматични за сложността и неуловимостта на категорията етничност. Споровете около концептуализирането и измерването на етничността няма как да бъдат представени изчерпателно в рамките на тази статия, но трябва да бъде отбелязано, че съвременното разбиране гравитира около идеята, че етничността е „аспект на социалното отношение между индивиди, които се смятат за културно различни спрямо членовете на други групи, с които имат минимална интеракция“ (Eriksen, 2002, цит. от Durst, 2011, 18).

Използваният в статията подход към етничността неизбежно следва използвания от Националния статистически институт без възможност за рафинирането му. Той се базира на самоопределението на респондентите като принадлежащи към определена етническа група. Този доста груб подход води до редица проблеми, като изключване на представители на етническите малцинства, които не се самоопределят като принадлежащи към тях, хомогенизиране и заличаване на вътрешната нехомогенност на етническите групи, но същевременно дава възможност да се очертаят някои по-общи социални измерения на тяхната маргинализация.

Последното ограничение на данните идва от това, че те не са актуални, а представляват моментна снимка на състоянието на разглеждания проблем от преди 20 години. Изследването „Бюджет на времето“ е проведено и през 2009–2010 г., но публично представените резултати не включват етническата принадлежност, а актуалните възможности за използване на данните на НСИ за научни цели ги правят изключително трудно достъпни. Същевременно относителната социална обособеност на етническите малцинства, както и социалните дистанции между тях и останалата част на обществото, предполагат, че социалните им практики се променят бавно и съответно има голяма вероятност представената картина да е близка до актуалната.

Резултати

Различия във времето, прекарано в неплатен труд, по пол и етническа принадлежност

Първата стъпка от анализа е изследването на различията в неплатения труд по пол сред трите етнически групи. На Фигура 1 са показани данните за средното време, прекарано в неплатен труд, за българските, турските и ромските мъже и жени на възраст над 7 години.

Фиг. 1. Време, прекарано в неплатен труд, по пол и етническа принадлежност (средно в минути на ден) на хората над 7 години според изследването „Бюджет на времето“ 2001–2002 г. Източник: „Бюджет на времето“, НСИ, непубликувани данни.

Данните красноречиво показват, че през 2001–2002 г. жените от всички етнически групи прекарват значително повече време в неплатени дейности на дневна база, отколкото мъжете. Интересно е обаче да се отбележи, че сред жените групата на туркините се откроява като прекарваща значително повече време в неплатен труд в сравнение с българките и ромките – през 2001–2002 г. жените от турски произход са прекарвали ежедневно по пет часа и половина в неплатен труд, което е с един час повече от жените от другите две етнически групи. Според данните ромските жени са тези, които прекарват най-малко време в неплатен труд, но разликата с жените от българския етнос е само 10 минути дневно.

Категоричното открояване на жените от турския етнос по отношение на времето, прекарано в домашен труд, не се наблюдава при мъжете от турския етнос. Като цяло сред мъжете различията във времето, прекарани в неплатен труд, не са толкова ясно изразени и мъжете от турския, българския и ромския етнос прекарват в неплатени дейности между два часа и два часа и половина на ден. Най-малко време в неплатен труд прекарват ромските мъже – 30 минути по-малко на ден спрямо мъжете с български и турски етнически произход.

Вторият съществен момент в анализа на пресичането на пол и етничност на терена на домашния труд представлява съпоставката между трите етнически групи по отношение на джендър различията във времето в неплатен труд (фиг. 2)

Фиг. 2. Различия в средното време, прекарано от жените и мъжете в трите основни етнически групи над 7 години в неплатен труд в минути на ден през 2001–2002 год. Източник: „Бюджет на времето“, НСИ, непубликувани данни.

Резултатите показват, че сред турската етническа група са налице най-големи джендър различия във времето за неплатен труд, тъй като ежедневно турските мъже прекарват 2 часа и 45 минути по-малко в неплатен труд от жените със същия етнически произход, българските мъже – 2 часа по-малко спрямо жените от българския етнос, а ромските мъже – 2 часа и 20 минути по-малко в сравнение с жените от ромския етнос. Размерът на джендър различията сред турския етнос пряко кореспондира със значителната натовареност на жените от турски произход с домашен труд. Тези резултати дават основание да се заключи, че сред турския етнос в България джендър неравенствата в неплатения труд са най-силно изразени. От гледна точка на различията в участието на мъжете и жените в неплатения труд, на фона на жените от етническите малцинства тези от български произход са в своеобразно „привилегировано“ положение поради по-високото относително участие на мъжете в неплатения труд.

Представените данни дават основание да се заключи, че принадлежността към етническите малцинства и женския пол са свързани с по-висока степен на неравнопоставеност в разпределението на домашния труд в семейството Ето защо взаимодействието между категориите етническа принадлежност и пол може да се опише чрез предложеното от Румяна Стоилова понятие множествена изключеност (Стоилова, 2012), тъй като води до наслагване на предпоставки за социална изключеност и непривилигерованост.

Различия в общото време за труд по пол и етническа принадлежност

Следващата стъпка в анализа е изследването на взаимодействието на категориите етническа принадлежност и пол върху комбинираните ефекти от джендър неравенствата в платения и неплатения труд чрез проучване на т. нар. общо време за труд – тоест сумарното време, прекарано в платен и неплатен труд. Отново първата стъпка от анализа е проучване на вътре-груповите етнически различия в рамките на категориите мъже и жени, а във втората стъпка на анализ се измерват между-груповите различия чрез съпоставяне на половите различия сред трите етнически групи.

Фиг. 3. Общо време за труд по пол и етническа принадлежност (средно в минути на ден) на мъже и жени над 7 години през 2001–2002 г. Източник: „Бюджет на времето“, НСИ, непубликувани данни. Изчисленията са на автора.

Данните на Фигура 3 показват, че отново турските жени са тези, които прекарват най-много време общо в платен и неплатен труд дневно – приблизително 6 часа и половина, което е с 25 минути на ден повече от времето, прекарано от българските жени, и с цели 100 минути повече от времето, прекарано от ромските жени. Спрямо останалите две групи жени, ромските жени се открояват категорично по отношение на значително по-ниските стойности на времето, прекарано общо в платен и неплатен труд. По сходен начин, в сравнение с другите две етнически групи, ромските мъже прекарват най-малко време в труд, като тази разлика е почти 2 часа на ден.

Тези данни очевидно отразяват изключително неблагоприятното положение на ромите на пазара на труда и високите нива на безработица сред ромите и от двата пола. Според данните за трудова заетост, цитирани от Алексей Пампоров, в България през 2007 г. 65% от българските жени и 60% от турските жени са заети, а делът на заетите ромски жени е двойно по-нисък – 34%. Според същото проучване 47% от ромските мъже са заети, на фона на 69% от турските мъже и 71% от българските мъже (Pamporov, 2011).

В случая с общото време в труд също може да говорим за ефектите на множествената изключеност на жените от етническите малцинства, но нейните проявления са различни спрямо гореописаните по отношение на домашния труд. В случая с жените туркини става въпрос за високи нива на натовареност с (платен и неплатен) труд, докато при жените от ромски произход тя се проявява по обратния начин – чрез една структурна, наложена от пазара на труда невъзможност за полагане на труд, която по същество е равносилна на бедност и материални лишения.

Що се отнася до различията в общото време за труд на мъжете и жените, данните (фиг. 4) показват, че и в трите големи етнически групи мъжете прекарват между час и половина и два часа по-малко от жените на ден общо в платен и неплатен труд.

Фиг. 4. Различия в общото време между мъжете и жените с различна етническа принадлежност (в минути на ден) през 2001–2002 г. Източник: „Бюджет на времето“ 2001–2002 г., НСИ, непубликувани данни. Изчисленията са на автора.

Както и в случая с домашния труд, различията в общото време на труд са най-слабо изразени в българската етническа група (час и половина на ден) и са приблизително сходни при двете малцинствени етнически групи (почти 2 часа на ден), което също може да се интерпретира като ефект на наслагването на неравенствата по пол и етничност.

Заключение

Въз основа на данните от изследването „Бюджет на времето“ от 2001–2002 г. бяха демонстрирани възможностите за анализ на въпроса за джендър неравенствата в неплатения труд през предпоставките на теорията на пресечностите и интегрирането на категорията етническа принадлежност. Резултатите от проведените вътре-групови и между-групови сравнения позволяват да се откроят три ефекта на взаимодействието между категориите пол и етничност, които ясно показват мултиплицирането на изключеността при жените от ромския и от турския етнос. Първият ефект от пресичането на двете категории е значителната натовареност на жените от турското малцинство с домашен труд спрямо жените от български и ромски произход, която в техния случай означава и значителна обща натовареност с платен и неплатен труд. Възможна причина за този тип непривилегированост на турските жени е влиянието на ислямската религия, която предписва на жените домакински функции и предполага строги правила и ограничения върху поведението на жените в рамките на дома и семейния живот (Müftüler-Bac, 1999). Вторият тип ефект се изразява в значителните джендър различия в домашния труд сред турското и ромското етническо малцинство, които говорят и за по-голяма непривилигерованост по отношение на разпределението на труда в семействата. И накрая, като трети ефект на пресичането на пол и етническа принадлежност се откроява парадоксалната на пръв поглед ниска обща трудова натовареност (с платен и с неплатен труд) на ромските жени и мъже, произтичаща от слабата интеграция на ромския етнос на пазара на труда. Необходими са по-нататъшни изследвания с качествени и количествени методи, за да се проучи какво стои зад тези констатации и да се потърси отговор на въпроса какви видове вярвания и практики допринасят за джендър неравенствата сред турския и ромския етнос, както и как идентичността на ромските и турските жени отразява тяхното неравностойно положение едновременно в етническите общности и в българското общество.

Библиография

Иванова, Евгения и Кръстев, Велчо. 2013. Циганите/ромите в България: джендър отношения. Стара Загора: Литера принт.

Йорданова, Габриела. 2019. Бюджет на времето в постсоциалистическа България: предизвикателствата пред жените в детеродна възраст. София: Омда.

Ненова, Гергана. 2020. “Свободното време като остатък и като ценност. Джендър различия в свободното време на родителите“. Социологически проблеми, 52 (1): 186–209.

Муратова, Нурие. 2021. Жени Отвъд Архива. Невидимите истории на жените в България. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.

Стайков, Захари. 1989. Изследвания на бюджета на времето. София: Издателство на Българската академия на науките.

Стоилова, Румяна. 2012. Пол и стратификация. София: Сиела.

Стоилова, Румяна. 2014. „Множественост на социалните неравенства – жените от ромския етнос“. В: Якимова, Милена, Кабакчиева, Петя, Лякова, Марина и Димитрова, Вероника (съст.). По стъпките на другия: Сборник в чест на Майя Грекова, София: Просвета, 116–127.

Стоянова, Капка и Кирова, Алла. 2008. Джендър неравенства в платения и в неплатения труд в България. София: АИ „Проф. Марин Дринов“.

Томова, Илона. 2011. „Различни, но равни? Етническите неравенства в България“. Население, 1–2: 93–121.

Томова, Илона, Стойчев, Любомир и Иванов, Михаил. 2020. Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България – том 5: Демографски дисбаланси и социални неравенства между големите етнически групи в България. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

Agustín, Lise Rolandsen. 2013. Gender Equality, Intersectionality, and Diversity in Europe. New York: Palgrave Macmillan.

Dimova, Lilia. 2016. “At Least Three Reasons Why the ЕSS Should Measure Ethnic Identity”. Paper presented at the 3rd International ESS Conference, Lausanne (последно посетено на 01.10.2022 г.).

Durst, Judit. 2011. “‘What Makes us Gypsies, Who Knows…?!’ Ethnicity and Reproduction”. In: Stewart, Michael and Rovid, Marton (eds.) Multi-disciplinary Approaches to Romany Studies. Budapest: Central European University Press, 13–34.

Hancock, Ange-Marie. 2007. “Intersectionality as a Normative and Empirical Paradigm”. Politics & Gender, 3 (2): 248–254.

Harvey, Andrew S. and Pentland, Wendy. 2002. “Time Use Research”. In: Pentland, Wendy E., Harvey, Andrew S., Lawton, M. Powell and McColl, Mary Ann (eds.) Time Use Research in the Social Sciences. New York: Kluwer Academic Publishers.

Hochschild, Arlie and Machung, Anne. 2012. The Second Shift: Working Families and the Revolution at Home. New York: Penguin.

Hofäcker, Dirk, Stoilova, Rumiana and Riebling, Jan R. 2013. “The Gendered Division of Paid and Unpaid Work in Different Institutional Regimes: Comparing West Germany, East Germany and Bulgaria”. European sociological review, 29 (2): 192–209.

Müftüler–Bac, Meltem. 1999. “Turkish Women’s Predicament”. Women’s Studies International Forum. 22 (3): 303–315.

Oakley, Ann 2005. The Ann Oakley Reader: Gender, Women and Social Science. Bristol: Policy Press.

Pamporov, Alexey. 2011. “The Employment of Roma, Turks and Bulgarians. A Comparative Report Based on the Outcome of the Multipurpose Household Survey 2007”. In: Stewart, Michael and Rovid, Marton (eds.). Multi-disciplinary Approaches to Romany Studies. Budapest: Central European University Press, 131–153.

Sayer, Liana C., England, Paula, Bittman, Michael and Bianchi, Suzanne M. 2009. „How Long is the Second (Plus First) Shift? Gender Differences in Paid, Unpaid, and Total Work Time in Australia and the United States“. Journal of Comparative Family Studies, 40 (4): 523–545.

Scarborough, William J. 2018. “Introduction: New Developments in Gender Research: Multidimensional Frameworks, Intersectionality, and Thinking Beyond the Binary”. In: Risman, Barbara J., Froyum, Carissa and Scarborough, William (eds.). 2018. Handbook of the Sociology of Gender. Cham: Springer International Publishing, 3–18.

[1] https://eige.europa.eu/gender-equality-index/2021/country/BG

[2] Дейностите по полагане на грижи включват грижи за деца, грижи за възрастни хора или хора с увреждания, готвене и домашни дейности.

[3] Социалните дейности включват спортни, културни и развлекателни дейности; доброволчески или благотворителни дейности.

[4] В статията „неплатен труд“ и „домашен труд“ се използват като взаимнозаменяеми понятия за обозначаване на всички видове дейности, свързани с поддръжка на дома и грижа за децата. Извън обхвата на включените в тези понятия дейности остават платените форми на домашен труд (напр. труда на домашните помощнички) и неплатените форми на професионален труд (напр. доброволчески дейности). Тези два типа дейности са твърде специфични и не толкова разпространени, поради което са изключени от настоящия анализ.

Биографична справка

Гергана Ненова е преподавател в катедра Социология на Софийския университет „Св. Климент Охридски” в България. Тя е доктор по Социология и магистър по Социални изследвания на пола. Научните ѝ интереси са в областта на социология на семейството, социология на пола, изследвания на детството и социология на организациите.

Email: g.nenova[at]phls.uni-sofia.bg