Периодично избухващите дебати за един или друг комунистически паметник в България носят в себе си и информация за това с какво и как помним разнообразните форми, свързани с наследството от комунистическия период в България, но така също това как и какво „помнят“ самите паметници – като наслоения от идеологически инициативи и политически стратегии, като репрезентации на исторически събития и личности, като свидетелстващи за настъпилите с тях и около тях социокултурни промени. Каква памет носят в себе си паметниците от периода преди 1989 г. днес, какво помнят и как го помнят, какво споделят и как го казват?

Настоящият брой на Семинар_BG е посветен на изпълнената с противоречия тема за монументалните репрезентации от епохата на комунизма – от гледна точка на това как те свидетелстват за промените в обществената памет в продължение на няколко десетилетия, какво „помнят“ и как репрезентират паметта за все още евфемистично наричаното „близко минало“. Статиите в броя представят различни аспекти и функции на паметниците преди 1989 г., дебатите за съхраняване или разрушаване след края на комунизма, променените и постоянно променящи се подстъпи за тяхното помнене и интерпретация, проекциите, които те имат върху публичното пространство, локалната памет и популярната култура след 1989 г.

Броят включва текстове, изнесени като доклади по време на Международната конференция „Heroic Art and Socialist Realism. Memory and Representations of the Socialist Past in Bulgaria“, организирана през март 2016 г. в София в рамките на международния проект „Heroes We Love. Ideology, Identity and Socialist Art in New Europe“, подпомогнат финансово от програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия.

Николай Вуков и Светла Казаларска, съставители

Корица: Пантеон на загиналите в антифашистката борба – гр. Варна. Снимка: Линда Ферари, 2009 (Архив на Лука Понкироли); дизайн на корицата: Владислав Петков