Първоначално е било ясно: терминът "субкултура" е въведен в социологията на отклоняващото се поведение, за да оспори господстващата тогава теория за "престъпната личност". През 70-те години на миналия век в Бирмингам, в известния Център за съвременни културологични изследвания (CCCS) субкултурите се интерпретират от неомарксистки позиции като форма на младежка съпротива срещу господстващите ценности на буржоазното общество. Критиците на субкултурната теория на младежкия символен бунт посочват с право, че класово-ориентираният подход е валиден за първите десетилетия след войната, но не и за по-късните субкултури. Развитието на пост-субкултурната теория от 90-те години насетне решително преосмисля подхода към младежките култури, преповтаряйки мантрата за „фрагментарността, постоянната промяна и флуидността" на постмодерния сват.

      Без претенции да обхванат изцяло българския субкултурен пейзаж, текстовете в този брой на Семинар БГ търсят актуалното днес понятие за субкултура. Какво представляват и какво изразяват днешните младежки култури? Съпротива или потребление? Общности ли са или  колективен израз на индивидуализъм? Дали дисциплинират или предлагат колективно пространство, където да се развиват индивидуалните различия и индивидуалната свобода?

      Какво се случва с традиционните субкултури когато те се влеят във виртуалното пространство? И как комуникацията през интернет променя формите на свързване и идентификация с групата? Четиринадесетте текста в броя са повод да помислим за това.

  Даниела Колева, Валентина Георгиева, съставители

Броят се издава с финансовата подкрепа на програма "Идеи" на МОМН.