Дори и в кварталите на града, където няма дворове, хората се опитват да създадат пространства, които да им позволяват да прекарват повече време навън. Това най-често са само няколко пейки с маса, които обаче сякаш заместват хола и каненето на гости.

За да се придаде уют и автентичност на мястото, може да се използват какви ли не средства. Например „произведение на изкуството" за украса или стар телевизор за стол.

Понякога холовете в градината имат дори ток, за да се гледа телевизия или дори да се направи купон с музика. Тук до скоро е имало стар телевизор, който някой е откраднал. 

Съществуват дори места, където „холът" е завзел целия заден двор на кооперацията. Беседката е оградена и достъпът до нея е ограничен. Този заден двор прилича на вилно място с тента, столчета, пейки и дори камина, дърва и украса. Иззидана е и малка стена зад камината и се поддържа поляна с градина, която също е зад оградата. Това е „общият хол" на тази кооперация. 

Изглежда хората все повече се опитват да пренесат живота си навън, като си построят лично място в публичното пространство. Статутът на това място винаги остава особен, защото уж всеки е добре дошъл, но само ако спазва „правилата" на създателите. Към тези места се проявява особено чувство на принадлежност, особено ако те са непосредствено под прозорците на създателите. В крайна сметка тези публични пространства се оказват до голяма степен частни и новодошлите рядко могат да се възползват от тях.