Градска идентичност и колективна памет: случаят Белене

Едва ли има град в България, върху който да тегне толкова тежко петно от комунистическия период. Стане ли дума за Белене всеки се сеща за лагера. Въпреки това  за него в града рядко се говори макар повечето възрастни хора тук по един или друг начин са се препитавали благодарение на него. Няма политики на възпоменание, да не говорим за граждански дебат. Темата е изтласкана в колективното несъзнавано като несправедлива обида, за която месните хора несправедливо трябва да отговарят. Наред с това гр. Белене в последните години живее с мечтата за новата атомна електроцентрала - единственият „национален обект" от времето на прехода. Двусмисленият характер на този проект също буди размисли - все пак една ядрена централа не е най-доброто, което може да се случи на едно население. Вероятно еуфоричното и безрезервно хвърляне към нея има за цел да прикрие травмата от лагера, легнала върху идентичността на тази малък български град. Същевременно тази ситуация дава тласък на екологично съзнание и активизира дейността на екологични организации през последните години, особено след създаването на природен парк "Персина" през 2002 г.

Проектът продължава традициите на школите по градска антропология, провеждани вече 6 години от магистърската програма по Културна антропология, в които се съчетава преподаване и изследване с участието на студенти, докторанти и преподаватели. В центъра на работата са парадоксите, свързани с преработването на травматичното минало и търсенето на образ на града, адекватен на съвременния свят. Наред с лагера и централата тук ще влезе темата за границата, която бележи местната култура, католическата общност, миграцията и т.н.