.
Петък, 17 Юни 2022 15:47

Популизъм и пандемия – парадоксът на COVID-19

Светлин Тачев

Резюме: Коронавирусът породи сериозни противоречия в обществата по целия свят. Това е трета голяма криза през новото хилядолетие. Световната икономическата криза, а после и кризата с мигрантите, породиха обществени разломи, които доведоха до вълна от популистки настроени политици. Успя ли пандемията да спре популистите или точно обратното – засили още повече техните позиции?

Ключови думи: коронавирус, популизъм

 

Populism and Pandemic – The Paradox of COVID-19

Svetlin Tachev

Abstract: The coronavirus has caused serious controversy in societies around the world. This is the third major crisis in the new millennium. The world economic crisis, and then the migrant crisis, created social upheavals that led to a wave of populist politicians. Did the pandemic stop the populists, or did it intensify their positions? 

Key words: coronavirus, populism

 

Кризата с коронавируса изправи човечеството пред изпитание. Във времена на трудности политическите формации и лидери имаха нелеката задача да се справят с икономическите и социални последствия от вируса. В началото на пандемията, заплахата временно сплоти обществата, а политическите различия бяха до някаква степен притъпени. Популистката вълна, която набра скорост в Европа и САЩ през второто десетилетие на XXI в., сякаш се разби в бреговете на коронавируса. COVID-19 събуди нуждата от отговорност пред необходимостта за радикални действия и послания.

Противоречията временно изчезнаха, за да се разгорят отново, загърбвайки ситуационната солидарност. Рестриктивните мерки за справяне с вируса породиха обществени напрежения и ескалация на социалната динамика. Ограниченията за придвижване, повишаването на безработицата, затварянето на бизнеси, фалити и липса на възможност за изплащане на задължения избиха в протестни мобилизации в Европа и САЩ. Тълпи от хора се противопоставяха на наложените мерки и искаха нормализирането на обществените процеси отпреди пандемията.

COVID-19 бързо ни пренесе в нова реалност, отвъд старата нормалност. Възходът на постистината, чрез своите алтернативни разкази, нанесе сериозни удари върху доверието в традиционната наука. Политическата сфера се смеси със здравната. Формираха се нови политически разломи и борби. Коронавирусът стана поредната криза от началото на новото хилядолетие. Финансовият колапс от 2008 г. и кризата с мигрантите доведоха до възход на популистки партии и лидери. Какво се случи обаче с популистите в условията на COVID-19 и как им подейства коронакризата? По-скоро загубиха или по-скоро спечелиха от нея?

Коронавирус и популисти

В своя статия от началото на 2021 г. Евгений Дайнов прогнозира залез на популистите. Според него „синхронизмът между падането на Тръмп и ареста на Навални издава, че авторитарният популизъм е в отстъпление“ (Дайнов, 2021), но и предупреждава, че все пак популистките лидери „няма да се дадат без съпротива“ (пак там). Дайнов е на мнение, че това е краят на периода, в който се смяташе, че популизмът е хегемонен в западните общества. Безспорно през 2020 г. се случиха две важни световни събития – изборите в САЩ и Брекзит. Те завършват процес, който започна през 2016 г. и който може да се окачестви като консервативна революция или пък – като „консервативна контрареволюция“, както пишат Иван Кръстев и Стивън Холмс в книгата си Имитация и демокрация. Как Западът спечели Студената война, но загуби себе си (Кръстев и Холмс, 2020). Популистката вълна, която обхвана западните демокрации, изглеждаше, че набира сила и че няма да се спре докато не събори старите елити. Тръмп прокара нов курс на управление, но пандемията изигра важна роля за загубата му на президентските избори. Брекзит пък най-после се състоя. Притесненията, че могат да последват още „екзити“ от ЕС, на този етап се оказват неоснователни, въпреки че партии от ранга на „Алтернатива за Германия“ заложиха на курс към излизане на Германия от Съюза.

Пандемията безспорно забави популистите, но като че ли все още е рано да се говори за залез. Коронавирусът ги удари по две направления, както отбелязва и Светослав Терзиев (2020). Първо, миграцията вече не беше на дневен ред. Наложените локдауни заради COVID-19 затвориха държавните граници и сведоха свободното придвижване на хора до много ниски нива. Второ, в началото на коронакризата част от популистите на власт бързо се провалиха в превенцията със заразата. Доналд Тръмп, Жаир Болсонаро и Борис Джонсън омаловажиха COVID-19 и това имаше своите последствия. САЩ все още продължават да държат първото място по смъртност и Тръмп закономерно не спечели втори мандат. Бразилия беше на прага на хуманитарна катастрофа и е втора в света по брой на починали. Във Великобритания бързонарастващият брой на заразени и починали принуди Борис Джонсън да обърне курса от изграждане на стаден имунитет към налагане на тежки рестрикции за овладяване на пандемията.

Не всички управляващи популисти обаче приеха курса на отхвърляне и на омаловажаване на COVID-19. Според Брет Майер (Meyer, 2020) от Института за глобална промяна „Тони Блеър“ от 17 идентифицирани лидери, класифицирани и според типа популизъм, който изразяват (културен, социално-икономически и анти-статуквото), само петима (Александър Лукашенко, Жаир Болсонаро, Андрес Мануел Лопес Обрадор, Даниел Ортега и Доналд Тръмп) са неглижирали заплахата от коронавирус. Нещо повече, анализът установява, че останалите 12 са я приели сериозно. Майер дори идентифицира и два типа борба с коронавируса – либерален и нелиберален. В групата на сериозно приелите пандемията попада и Бойко Борисов. Заедно с Андрей Бабиш и Джузепе Конте, българският премиер е сред лидерите, които са отговорили на кризата с либерални мерки. Не така стоят нещата при Виктор Орбан, Матеуш Моравецки, Родриго Дутерте и т. н. Унгарският премиер временно управляваше с декрети. Неговият полски колега беше критикуван, че заедно с рестрикциите, прокарва и крайно консервативни закони – като този за забрана на абортите. Президентът на Филипините стигна дотам да дава големи правомощия на полицията, за да се справя с всеки, който е смятан за заплаха.

В голямата си част популистите на власт се отнесоха сериозно към пандемията, което се отчита и от изследванията на общественото мнение. По време и след първата вълна в голяма степен гражданите на тези страни смятаха, че правителствата им се справят със заразата. Изключения правят държави като САЩ, където Доналд Тръмп дълго време неглижираше COVID-19. Според изследване на Якуб Уондрис и Кас Муде (Wondreys and Mudde, 2022) обаче, извършено сред 31 крайнодесни партии в Европейския съюз, европейските популисти не са били ударени от коронавируса, така както Тръмп и Болсонаро.           

Големият Ковид парадокс

В САЩ в средата на април 2020 г. избухнаха първите протести срещу мерките за справяне с коронавируса. Мичиган стана арена на протести. Организатори бяха „Мичиганският свободен фонд“ и „Мичиганската консервативна коалиция“. В демонстрациите участие взеха обаче и крайно десни формации като „Горди момчета“ и въоръжени паравоенни милиции. Последваха протести и в останалите щати. По-късно протестното недоволство се прехвърли и отвъд океана – в Европа, а след това и в страни на останалите континенти. В Германия участие взеха движения като „Граждани на Райха“, но и опозиционни партии като „Алтернатива за Германия“. В Италия – партия „Нова сила“. В Унгария организатор бе партия „Движение наше отечество“. В Австрия – опозиционната „Партия на Свободата“. В Румъния протестите се водеха от националистическия „Алианс за обединение на румънците“. В България – „Възраждане“. В Словакия – Народна партия „Наша Словакия“. Почти няма държава на Стария континент, в която да не се е провела демонстрация срещу мерките за борба с коронавируса. На места протестите преминаха в бунтове и безредици. В края на януари 2021 г. в Нидерландия, заради налагането на вечерен час, дни наред имаше улични сблъсъци, които разтресоха местните жители.

В повечето случаи протестите срещу „затварянето“ се водеха и продължават да се водят от привърженици на национал-популистки формации. Този факт води след себе си до един парадокс – привържениците на националистически и консервативни идеи всъщност станаха основна сила в борбата за свобода. Якуб Уондрис и Кас Муде (пак там) отбелязват, че настроенията на крайнодесните партии се различават според положението, в което се намират – дали са управляващи или пък опозиция. Сред вторите са формации, които първо са критикували правителствата, че не вземат бързи решения и не се справят със ситуацията с кризата, а после – че се опитват да наложат антидемократични модели на управление.

Какво е обяснението, че крайната десница стана основен изразител на стремежите за свобода и противник на строгите мерки? Причините са много и различни – от трупане на симпатии и поддръжници до конспиративни теории, които пасват идеално на техния профил. Основното обяснение обаче е много по-дълбоко. Привържениците на авторитарни режими и силна ръка на управление в Европа са израснали и възпитани в духа на либералната демокрация и европейските ценности, които така гневно отхвърлят.  

В търсене на нови примери

Повечето управляващи популистки лидери се отнесоха сериозно с коронавируса, което ги принуди да спрат да използват политиката на отхвърляне. Системният подход на управление на кризата обаче доведе до разминаване между популистите и поддръжниците на популистката реторика. Владимир Путин дълго време бе спряган, че има близки връзки с някои европейски популистки партии. Противопоставянето на либерализма и либералната демокрация бяха общи приоритети, но не така се случи с пандемията от коронавирус. Руската федерация бързо затегна мерките, страната първа произведе ваксина срещу заразата, а Александър Дугин (2020), близък до властта, чертаеше бъдещите авторитарни общества. Това бе сериозен удар за национал-популистите, които започнаха да търсят друга опора. Намериха я в държави, които отказваха да наложат рестрикции. Те станаха символ на „анти-Ковид“ настроенията. Властта в Швеция дълго време поддържаше тезата, че ще гради стаден имунитет, без да налага почти никакви мерки. Моделът ѝ стана символ на протестните настроения, дори в САЩ. Кас Муде (Mudde, 2020) пише в своя статия, че се е изненадал, когато е видял плакат с надпис „Бъди като Швеция“ на протест в Минесота, тъй като шведският икономически модел е изключително социален и противоречив в САЩ. В крайна сметка здравните власти и там се принудиха да наложат мерки, защото нещата започнаха да излизат извън контрол. Беларус беше втората държава в Европа, която дълго време неглижираше вируса. В страната не бяха забранени масовите мероприятия, а Александър Лукашенко заяви още в началото на април 2020 г., че чрез коронавируса глобалните играчи преразпределят света без война. В края на годината обаче самият той отчете, че ситуацията в Беларус също не е много добра и дори наложи временни рестрикции относно влизането във и излизането от страната. Най-куриозният пример на скептиците безспорно беше Танзания и президентът ѝ Джон Магуфули, който вярваше, че е елиминирал болестта чрез масови молитви. Магуфули стана известен с клип, в който развенчава надеждността на тестовете за отчитане на коронавирусната инфекция – чрез сок от папая. Президентът на Танзания дълго време отричаше, че има проблем с COVID-19 в страната, но след смъртта на вицепрезидента на Занзибар Сейф Шариф Хамад и началника на президентската канцеларията Джон Киджази, се принуди да признае, че и африканската държава е засегната. Малко по-късно самият той почина, въпреки че официалната информация не споменава коронавирус. Смъртта му пък засили съмненията сред скептиците, че е ликвидиран нарочно.

Задава ли се нов тип популизъм?

Крайностите в общественото отношение към пандемията варираха от „пълно затваряне“ до „всичко е лъжа“. Дезинформационната война придоби размери, които поставиха традиционната наука под съмнение. Фалшивите новини се разраснаха с бързи темпове из социалните мрежи, което генерира дезинформационна пандемия. Недоверието в политическата системата само ги задълбочи. Породи се ожесточен сблъсък между истината и постистината, изразявайки се в два разказа – „системен“ и „алтернативен“. Протестният микс от крайнодесни, антиваксъри и привърженици на конспирациите възприеха втория. Възможно ли е обаче да говорим за нов тип популизъм?

Според Кас Муде и Кристобал Ровира Калтвасер (Mudde and Kaltwasser, 2017) популизмът разглежда обществото като „два хомогенни и антагонистични лагера“, „чистият народ“ срещу „корумпирания елит“ (пак там: 6). Според тази идеология „политиката трябва да изразява volonté générale (общата воля) на народа“ (пак там: 6). Световната икономическа криза (2008 г.) и бежанската криза (2015 г.) доведоха до възход на популистите в Европа, които се възползваха от разочарованията на хората, техните страхове и желания за промяна. Появата на Доналд Тръмп и Брекзит засилиха този курс и белязаха второто десетилетие на XXI в. с процес на подмяна на традиционните либерални елити.

В условията на пандемия обаче реториката на популистите не се различава особено – отново има битка между „елит“ и „народ“, но на арената на медицината. Според тях елитите имат разнородни цели – намаляване на човешката популация, чипиране, Нов световен ред или обикновено богатеене на гърба на обикновения човек, който за пореден път е натиснат от корупцията. Затова на практика имаме популизъм, който е ситуационен и който вероятно ще приключи заедно със самата пандемия.

Защо ситуационен? COVID-19 ни вкара в алтернативна реалност. Коронавирусът видоизмени целия ни живот, в който политиката, икономиката и всичко свързано с живота ни, се завъртя около него. На практика историята в момента се движи в два „коловоза“ – на коронакризата и на са света извън нея. Те обаче са взаимосвързани, което дава шанс на популистки формации да се възползват от обществените противоречия за COVID-19, от икономическите страхове, но и също така и от страховете за загуба на свобода и човешки права. Засега главно на улицата.

Заключение

Пандемията от COVID-19 е поредната криза през XXI в., която оказва влияние върху света. Състоянието на несигурност и страх разпалиха поредните политически битки. Коронакризата забави популистите. Заради затваряне на границите миграцията беше ограничена, а някои популисти се провалиха в борбата с вируса още в самото начало. Други действаха системно и успяха да получат подкрепа от гражданите.

Временното съгласие с елитите обаче беше краткосрочно. Икономическите последици изкараха хиляди хора по улиците. Получи се разминаване между популисти и популистки настроени привърженици. Потърсиха се нови модели за подражание.

От недоволството срещу мерките се възползваха национал-популистите, които заедно с  антиваксъри и привърженици на конспирациите, образуваха микс, който прерасна в нов вид ситуационен популизъм. Той обаче все още не успява да надскочи уличните демонстрации. Вероятно този нов ситуационен популизъм ще изчезне, заедно и със самия вирус, но дотогава не трябва да се подценява.

Библиография

Дайнов, Евгений. 2021. „Залезът на популистите“. Дойче веле, 31.01.2021 (последно посетено на 14.02.2022 г.).

Дугин, Александър. 2020. „Постглобалният ред е неизбежен“. Гласове, 10.09.2020 (последно посетено на 14.02.2022 г.).

Кръстев, Иван, Холмс, Стивън. 2020. Имитация и демокрация. Как Западът спечели Студената война, но загуби себе си. София: Обсидиан.

Терзиев, Светослав. 2020. „Коронавирусът удари големите популисти“. Сега, 01.11.2020 (последно посетено на 14.02.2022 г.).

Meyer, Brett. 2020. Pandemic Populism: An Analysis of Populist Leaders’ Responses to Covid-19. Tony Blair Institute for Global Change (последно посетено на 14.02.2022 г.).

Mudde, Cas. 2020. “The ‘Anti-Lockdown’ Protests are about More than Just Quarantines”, The Guardian (последно посетено на 14.02.2022 г.).

Mudde, Cas, Kaltwasser, Cristóbal Rovira. 2017. Populism: A Very Short Introduction. New York: Oxford University Press.

Wondreys, Jakub and Mudde, Cas. 2022. “Victims of the Pandemic? European Far-Right Parties and COVID-19”. Nationalities Papers, 50 (1): 86–103.


Биографична справка

Светлин Тачев е доктор по политология от СУ „Св. Климент Охридски“. Постдокторант към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като изследовател в социологическа агенция „Галъп интернешънъл болкан“.

svetlin_tachev[at]abv.bg

Прочетена 26 пъти

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

ЗА НАС - В процес на разработване.

Новата Празничност

Този уебсайт използва бисквитки за управление на навигация и други функции. Използвайки нашия уеб сайт, вие се съгласявате, че можем да поставим тези видове бисквитки на вашето устройство.
Повече информация Съгласие Отказ