.
Събота, 05 Март 2022 22:46

Фестивални флуктуации между поп и фолк на „Пирин фолк“ сцената

Лозанка Пейчева

Резюме: Изследването се фокусира върху музикалния фестивал „Пирин фолк“, който се провежда ежегодно в гр. Сандански. Една от целите на фестивала, като комплексен културен феномен, е да издигне статута на новосъздадените авторски песни в народен дух и да ги трансформира в доминиращи форми на развлекателната популярна култура. Статията е разделена на три части. Първата предлага кратък историографски преглед на етапите (периодите) в развитието на фестивала. Втората част показва някои особености на „Пирин фолк“ музиката – един характерен регионален жанр, свързан с етнографската и географска област Македония. Последният раздел се фокусира върху разногласията по нееднократно поставяните и дискутирани въпроси за характера на фестивала и за фолклорната основа на фестивалната продукция – теми, които се очертават като една от основните разделителни линии, ясно очертана във фестивалните дискурсивни практики през годините.

Ключови думи: фестивал, „Пирин фолк“ музика, популярна култура

Festival Fluctuations between Pop and Folk on the “Pirin Folk” Scene

Lozanka Peycheva 

Abstract: The research focuses on the Pirin Folk Music Festival, which is held annually in Sandanski. One of the goals of the festival as a complex cultural phenomenon is to raise the status of the newly created original songs in the folk spirit and to transform them into dominant forms of entertainment popular culture. The article is divided into three parts. The first offers a brief historiographical overview of the stages (periods) in the development of the festival. The second part shows some features of Pirin folk music – a characteristic regional genre associated with the ethnographic and geographical area of ​​Macedonia. The last section focuses on the disagreements on the repeatedly raised and discussed issues of the nature of the festival and the folklore basis of the festival production – topics that emerge as one of the main dividing lines clearly outlined in festival discursive practices over the years.

Keywords: festival, Pirin folk music, popular culture

 

Въведение: дефиниране на фестивала

Фестивалът „Пирин фолк“, стартирал в началото на 1990-те с идеята да бъде сцена за представяне на новокомпозирани авторски песни на фолклорна основа, се утвърди като феномен на популярната култура в България. През годините фестивалът изгражда своя публика, партньори, мрежи и се разраства като фестивална индустрия. Със своите артистични и културни избори „Пирин фолк“ фестивалът играе важна роля в популяризирането на традиционни и новосъздадени авторски песни в народен дух (Димов, 2001: 102; 2013).

В изложението се търсят отговори на различни въпроси: Каква е „идентификационната карта“ на фестивала „Пирин фолк“? Как се променя фестивалът през годините? Каква е спецификата на „Пирин фолк“ музикалната продукция? Кои са основните теми, свързани с продукцията на „Пирин фолк“, на които се посвещават серия дискусионни поредици през изминалите фестивални години?

Историята на фестивала „Пирин фолк“ започва през 1992 г. С името „Пирин фолк“ съществува от 1993 г., когато е учреден от Община Сандански и Радио-Телевизионен център в Благоевград и се провежда в гр. Сандански, в Югозападна България (Пиринска Македония). Фестивалът има конкурсен характер, жури оценява авторските песни и отличава автори и изпълнители. „Пирин фолк“ се организира ежегодно в три последователни дни през летния сезон (обикновено в края на август или в началото на септември). През 2021 г. се проведе 29-то издание на фестивала.

Доминиращият музикален жанр, който се представя на фестивалната сцена, са авторските песни в народен дух (Пейчева, 2019). Според Венцислав Димов „Пирин фолк е фестивал на песента, на нейните автори и изпълнители, на нейните публики и почитатели“ (Димов, 2013: 86).

Публиката, която се консолидира по време на фестивалните музикални вечери на сцената в Летния театър в Сандански, е ограничена от капацитета на мястото (местата в театъра са за около 1800 човека). По време на фестивалния сезон „Пирин фолк“ привлича публика от различни райони на България за концертните изпълнения в Летния театър. С провеждането си през летните месеци фестивалът осигурява летни ваканционни възможности за своите публики. Фестивалната публика не се свежда само до конкретния град. Медийната аудитория на „Пирин фолк“ е многохилядна, защото фестивалът се излъчва директно по няколко медийни канала. През годините ефир на фестивала дават авторитетни национални медии: Българската национална телевизия с директни излъчвания от сцената в Сандански, Българското национално радио, националното „Дарик радио“ (Димов, 2013: 86). На пресконференцията в Сандански през 2017 г. директорът на фестивала Ненчо Касъмов разкрива броя на фестивалната онлайн аудитория: „Това е фестивал, който има изява не само в България. Снощи примерно са го гледали над 150 000 души в Интернет – в YouTube и във Facebook, което не е малко“ (Пейчева, 2017б). По време на и извън фестивалния сезон фестивалът използва различни форми за популяризация и комуникация с публиката на национално и интернационално равнище (вестници, телевизии, радио, нови медийни технологии – от интернет до смартфон апликации и др.).

Според Правилника на Фестивала за 2020 г. (Чл. 2) „Основната цел на Фестивала е съхраняване и обогатяване на фолклорната традиция на Пиринска област и културно-историческото наследство на град Сандански и региона“ (Пирин фолк Сандански, 2020).

Кратка историография на фестивала „Пирин фолк“

Какъв е пътят на „Пирин фолк“ фестивала в културната история на съвременна България? Как се променя фестивалът през годините? Кои са фигурите, които изпълняват функцията на лидери в развитието на фестивалния процес? Какви идеи, възгледи, стратегии и политики са следвали, какви нови неща са създавали във фестивалната история?

Предлаганият тук кратък преглед на етапите (периодите) в развитието на фестивала през годините позволява по-бърза ориентация в случването на неговата почти тридесетгодишна история. Етапите в това кратко припомняне на основните моменти от създаването на фестивала са очертани като обусловени от управлението, осъществявано от главните субекти, които менажират, стимулират, налагат и реализират фестивалното развитие. Профилът на фестивалните директори и формираните около тях екипи (като възраст, професионална биография, умения да менажират фестивала, обем на техните отговорности и др.) е различен през годините.

В историята на „Пирин фолк“ ясно се очертават няколко поредни периода на развитие, които разкриват как с годините се променя обликът на фестивала и съвсем естествено отразяват променящите се исторически контексти на кризисните времена, в които живеят съвременните поколения. Тези основни периоди се различават според провежданите политики на управление и развитие на фестивала.

1) 1992–1993 – начало на фестивалния фолк в България

Иван Георгиев определя началото на „Пирин фолк“ с израза „Един извор и два старта – през 1992 и 1993 г.“ (Георгиев, 2012: 14). Раздвояване на фестивала има и през 2001 г., когато се провеждат две издания на „Пирин фолк“: „Пирин фолк – оригиналът“ в Сандански и „Пирин фолк“ в Благоевград.

На 3 юли 1992 г. е проведено първото стартово издание на фестивала за авторски песни на пиринска/македонска фолклорна основа с еднократно название „Пирин фест“ в гр. Сандански. „Пирин фест“ е иницииран от идеолога и първосъздателя на „фестивалния фолк“ в България Никола Ваклинов, ръководената от него фолк-група „Пирина“, няколко изпълнители – негови съмишленици и Издателска къща „Унисон РТМ“, по-късно – „РТМ“. В началото главен организатор е Радио Благоевград, а Телевизионният център в Благоевград и община Сандански са съорганизатори. Особено внимание се обръща на сценичния репертоар, който по това време включва: „авторски песни на фолклорна основа, характерни за Пиринския край“; „авторски песни на фолклорна основа с пиринска звучност“ (пак там: 7; 13).

Очакваното в началото на юли (3 юли) 1993 г. фестивалът „Пирин фест“ не се провежда. През същото лято общинските власти на град Сандански трансформират името на фестивала от „Пирин фест“ в „Пирин фолк“ В началото на септември се провежда второто издание на фестивала, но вече регистриран от Кметството на община Сандански под марката „Пирин фолк“. Радио „Благоевград“ предоставя „възмездно“ музикалната продукция от провалилия се на 3 юли „Пирин фест 1993“ за нуждите на новорегистрирания от кметството фестивал „Пирин фолк“. Тиражът на издадените касети с фестивалните песни е в рекордните за българския музикален пазар по това време 200 хиляди екземпляра (Издател „Unison RTM“) (пак там: 15–16).

Ранните пионери в създаването на фестивала „Пирин фолк“ са група ентусиасти, начело с Никола Ваклинов (композитор и цигулар), с помощта на Радио „Благоевград“ и община Сандански. Според Катя Кирянова: „Кольо Ваклинов е основател. Това е Богът, нашият. Той създаде „Пирин фолк“. Изключително талантлив. Продължава да твори. Прави прекрасни шлагерни песни. [...] Много талантлив. Прекрасен“ (Пейчева, 2017а).

От 1994 г. до днес, следвайки и развивайки модела на „Пирин фест“, фестивалът „Пирин фолк“ се провежда в гр. Сандански без организационното участие на Никола Ваклинов.

2) 1994–2000 – „тоталитарен период в управлението на фестивала“

За този етап, определян от критични коментатори като „тоталитарен период в управлението на фестивала“, организацията и управлението са изцяло поети от фирма „Симекс“, като за директор на фестивала е назначен Павел Крондев (Георгиев, 2012: 16). Така окачественият управленски модел на тоталитарно господство несъмнено допринася за разгаряне на страсти, конфронтации, силни раздори и разломи във фестивалните отношения, ситуирани на различни равнища в разглеждания етап.

Фирма „Симекс“ сериозно се намесва в музикалните дела на фестивала: започва деспотично и произволно сама да селектира и да решава кои песни да участват и кои да не участват; започва да допуска на фестивалната сцена песни с поп звучене (изпълнени от звездите на българската попмузика: Лили Иванова, Дует „Ритон“, Панайот Панайотов и др.); според слуховете започва да разпределя награди под масата (Балтаджиев, 2012), което създава подмолно неравенство между участниците в конкурса и разпалва вражди и недоволства. Същевременно този период се запомня със „скритата-нескрита война между певците, набрали широка популярност от предишното издание, и утвърдени звезди на попмузиката, поканени от „Симекс“ с цел да се покаже друго ниво“ (Георгиев, 2012: 16).

Критиките на двойствеността и парадоксите на управленския принос на фирма „Симекс“ не са непременно зложелателни. Отношението към управленската политика не се свежда само до упреци заради нейните управленски резултати. Бисер Балтаджиев (един от отявлените критици в онлайн пространството, активист във Фейсбук групата „Да си върнем Пирин фолк“), отделя специално внимание на управленските приноси, които одобрява, като поставя ударение върху дълготрайните явления, считани за забележителни: „Фирма „Симекс“ продължаваше да съсипва санданския „Пирин фолк“. Въпреки това обаче, през годините на нейния тоталитаризъм фестивалът създаде десетки хитове и имена. [...] Кариерите на Илия Луков, Иван Дяков и Янко Неделчев започнаха именно от сцената на Летния театър в Сандански. И не само техните“ (Балтаджиев, 2012).

Накратко, през тези години според Иван Георгиев „Постепенно започва да се подменя идеята на регламента за македонска звучност на песните, като започва да преобладава „естрадното“ звучене, независимо, че самите звезди на попмузиката вече не участват така масово, както през 1994 г.“ (Георгиев, 2012: 20).

През този период журито на фестивала е оглавявано от фолклориста проф. Тодор Ив. Живков.

3) 2001–2008 – „период на фестивален попфолк кич и екстравагантност“

В еволюцията на „Пирин фолк“ идва времето на телевизия „МSAT“ от Варна и „големите риби“ на поп-фолк бизнеса в България – музикалните компании „Пайнер“ и „Ара аудио видео“, когато настъпва следващо транспониране на фестивала в историографски план. Ръководният организационен екип е в състав: Йордан Йорданов – изпълнителен директор, Петра Димитрова – директор, а от страна на кметството – Валентин Пензов. През 2004 г. на мястото на Петра Димитрова за директор на фестивала е назначена Боби Станчева, а през 2005 г. за директор е назначена Ваня Тенева (пак там: 22–23).

За някои критици това е „период на фестивален попфолк кич и екстравагантност“ (пак там: 23), „ориенталски кич“, „чалга фест“ (Балтаджиев, 2012). Организатори са телевизия „MSAT“ от Варна, Община Сандански, продуцентските компании „Пайнер“ и „Ара“. През този период се добавят нови критерии във връзка с избора на репертоар и аранжиране на фестивалните програми: „В стилово отношение започват все по-отчетливо да се „бият“ две противоположности – традицията и актуалното. Това важи както за песните, така и за имиджа на изпълнителите“ (Георгиев, 2012: 23).

Дона Бюканън отбелязва, че някои от артистите, които са участвали на фестивалната сцена на „Пирин Фолк“, „са спонсорирани от богати, мощни местни фирми или предприемачи, някои от които също са свързани с регионални политически организации“ (Buchanan, 2006: 443). Наистина фолк-поп звездите в България често се свързват с прослойка от представители на криминалния бизнес и сивата икономика, която интензивно се развива в България през разглеждания период. Една от певиците в жанра коментира: „Ако нямаш мутра (представител на новата и заможна висша класа на мафиотите (Buchanan, 2006: 442)) зад гърба си, не можеш да пееш” (Пейчева, 2019: 363).

4) 2009–2015 – период на фестивална балканизация

 Процесите на интернационализация на фестивала ускорено се развиват в периода на неговата балканизация. Профилът на фестивала се променя, когато участници от балканските страни започват да се представят на официалната сцена на „Пирин фолк“.

„Пирин фолк“ е наречен „Балканският фестивал на авторска песен с етно елементи от Балканите“ (според регламента на фестивала, както настоява В. Пензов на пресконференцията след фестивала през 2013 г. (Пейчева, 2013)). За един от представителите на фестивалните фенове, отнасящ се критично към управлението на „Пирин фолк“, в музикалните програми се вижда отсъствие на широко разпознаваеми имена, изява на „никому неизвестни певачи и певачки от света и у нас“ (Балтаджиев, 2012). Организатор е Община Сандански, назначеният от общината директор е Валентин Пензов (Георгиев, 2012: 23). В публични коментари за този фестивален етап се отправя остра критика по отношение на фестивалната продукция: „От естрадни величия през попфолк гърли стигнахме до никому неизвестни певачи и певачки от света и у нас. Утвърдени наши изпълнители в този жанр пак останаха пренебрегнати. Както се казва: „старата песен на нов глас“. Този път старата песен я запя новият директор на феста Валентин Пензов“ (Балтаджиев, 2012).

През този период фестивалното жури се води от композитора проф. Стефан Драгостинов. Награди връчва и журналистическо жури.

5) От 2016 г. до днес – „(въз)връщането към корените“

От 2016 г. до днес се въвеждат нови инициативи в развитието на фестивала, сред които се откроява стартирането на „Детски Пирин фолк“ (2017 г.). По покана на Кирил Котев, кмет на Сандански, от 2016 г. цялостната организация на Фестивала „Пирин фолк“ е поверена на „Ди Ен Кей Медия Груп“ ООД – собственик на музикални телевизии „Фен Фолк ТВ“ и „BG Music Channel“. Директор на Фестивала е един от собствениците на медийната компания – Ненчо Касъмов, който работи в екип със своя брат Виктор Касъмов.

През тези години се дава заявка за нов профил на фестивала с фокус върху корените и традициите. Амбицията на организаторите се заключава в това да свържат прекъснатата нишка на фестивала с пионерската концепция на неговите първосъздатели и подчертават, че оттук насетне „„Пирин фолк“ има ново лице, младежко лице“. В информационните и рекламни кампании се обяснява, че „(въз)връщането към корените“ ще бъде новият фестивален дух, който ще присъства на фестивалната сцена. Стремежът на организаторите е фестивалът да се завърне към първоначалния си замисъл – фестивалният репертоар да поддържа чувството за пиринска автентичност, за приемственост с идеите на първосъздателите на фестивала, за общностна солидарност. На пресконференцията след фестивала през 2017 г. фестивалният директор Ненчо Касъмов отбеляза: „Видя се на 25-годишното издание, че дойдоха много хора – изпълнители, които в годините бяха игнорирани. Не бяха тука. Показаха го за тези три дена със своите песни, с които са допринесли за фестивала“ (Пейчева, 2017б).

При провеждането на първия „Детски Пирин фолк“ през 2017 г. Катя Кирянова открива в него надежда за обновление на фестивала: „За „Пирин фолк“ дойде този път Възраждане. На 25-тата година намерихме едни необработени диамантчета, които ще шлифоваме през идните години и ще имаме нови фолклорни идоли. Нови певци. От тези деца аз чух, че има белязани от Бога да бъдат певци. Просто им е дадено това свише. И дано не спират да пеят“ (Пейчева, 2017а).

През този период председатели на фестивалното жури са: диригентът доц. Георги Петков, а от 2019 г. нататък – етномузикологът проф. Венцислав Димов.

От дистанцията на времето може да се каже, че фестивалът „Пирин фолк“ преминава през редица трудности през годините, има своите спадове и обрати, преодолява разнородни противоречия и кризи от организационен, финансов и артистичен характер, но продължава да се развива, за да се превърне в традиция и да се утвърди като авторитетна сцена за представяне и популяризиране на съвременни авторски песни в народен дух. Венцислав Димов, един от малкото анализатори на „Пирин фолк“ в научни текстове, отбелязва още в края на 1990-те, че фестивалът „надскача регионалните рамки и става национален факт, шумно рекламирано от националните масмедии движение за нова българска песен“ (Димов, 2001: 38). По-късно същият автор отбелязва, че фестивалът, вече балкански, е с изградено име и популярност и привлича многохилядна публика със своята продукция. Той е утвърден модел за представяне и промотиране на различни творчески и артистични идеи и проекти; за разгръщане на устойчиви развитийни стратегии за фестивала, между които коопериране с творци от различни Балкански държави (Димов, 2013). Медийният профил на фестивала е една от ключовите му характеристики. Този профил се променя през годините: преминава от рупора на регионалните медии и музикалната индустрия; през национални медии (Димов, 2001: 82, 102) – става един от музикалните конкурси, излъчван от Българска национална телевизия, която му е съорганизатор (Попова, 2015: 220); за да се реализира през последните години като развлекателно съдържание, разпространявано от консорциум електронни медии, партньорски на тях радиа, телевизии и онлайн платформи. Днес „Пирин фолк“ е фестивал, устойчиво ситуиран в сферата на шоу бизнеса и развлекателната индустрия.

Основни характеристики на „Пирин фолк“ музиката – един характерен регионален жанр, свързан с Пиринска Македония

Наред с историята, другата важна променлива, която определя облика на „Пирин фолк“ фестивала, са фестивалните музикални жанрове. Фестивалът е създаден, за да промотира композирането на нови авторски песни в народен дух, свързани с македонския музикално-фолклорен диалект. Убеждение, споделяно от любители на фестивала, е, че традиционната звучност на македонските градски песни е в сърцето на фестивалната идентичност. Твърди се, че първото издание на фестивала е създадено с единствената цел „да популяризира новата авторска песен на фолклорна основа, характерна за Пиринския край“ (Балтаджиев, 2012).

Фестивалът „Пирин фолк“ популяризира песни със силни поп елементи, но фестивалната продукция е отворена за фолклор с пиринско-македонско звучене. Песните, базирани на фолклор или „фолклорната основа“ на песните, са идейни и естетически опорни конструкции за създателите-пионери на фестивала, както и за някои от участниците във фестивалните издания. Те твърдят, че „фолклорната основа“ на новосъздадените авторски песни за фестивалната сцена на „Пирин фолк“ може да се мисли само във връзка с традиционната македонска песен. Според устното свидетелство на Катя Кирянова: „Македонската е богата музика, която отразява живота, любовта и родолюбието на този край, и бурните времена с комитаджиите (революционери), с войводите (водачи). Богатството на македонската песен е в темата, в звука, в ритъма. Именно богатството е, че този район е наистина рай. [...] Прекрасни са македонските песни“ (Пейчева, 2017а). Що се отнася до фестивалната „Пирин фолк“ музика, тя се възприема от колективното съзнание като популярна, развлекателна съвременна „авторска“, „поп-народна“, „музика за народа“. В определен смисъл „Пирин фолк“ музиката донякъде се припокрива и се ползва с репутацията на македонските песни, защото в множество конкретни случаи реинтерпретира характерни за тях теми, метроритмични модели, мелодични образи.

Какъв е музикалният репертоар, включен на „Пирин фолк“ сцената?

Доминантните песенни жанрове, които са представяни на фестивалната сцена в Сандански, могат да се класифицират в следните условни категории: 1) стари фолклорни песни в нови аранжименти; 2) новокомпозирани фолкпоп и попфолк песни.

В Правилника на „Международния фестивал за нова авторска песен и изпълнителско изкуство на песни от македонската фолклорна област „Пирин фолк“, Сандански 2020“ е записано, че „Музикален химн на Фестивала е песента „Добре дошли в Сандански, приятели“ (Чл. 2) (Пирин фолк Сандански, 2020) с автори композиторът Димитър Динев и текстописецът Катя Ерменкова.

Основният източник на инспирация за развиване на „Пирин фолк“ фестивалните програми е преди всичко традиционната музика от македонската етнографска област, както и в отделни случаи – традиционната музика от други етнографски области на България (Шоплук, Мизия, Добруджа, Тракия, Родопите, Странджа). В допълнение към тези източници през годините различните директори на фестивала и многобройните участници със своите оригинални индивидуални артистични проекти се стремят да интерпретират различни популярни музикални стилове, които промотират развлечение.

Дона Бюкянан обособява „Пирин фолк музиката“ като втори голям етнопоп жанр, който се развива едновременно и конкурентно с попфолка (Buchanan, 2006: 437). „Пирин фолк“ музиката е събирателно единство, в което се включват всички песни, представени на фестивалната сцена в Сандански.

Фестивалът „Пирин фолк“ стартира като място за авторски песни в народен дух с корени в македонския музикално-фолклорен диалект, преминава през периоди на иновативни инициативи (смесване на различни жанрове и стилови форми), за да се върне при корените в своите фестивални програми от 2016 г. до днес. През годините има еволюция на фестивалните програми.

На първото издание през 1992 г. изпълнителите на сцената са съпровождани от вокална формация и оркестъра на фолклорна група „Пирина“ (Георгиев, 2012: 13). През първите години има фестивален оркестър „Пирин фолк“ с диригент Димитър Динев, който съпровожда певците на сцената. Димитър Динев, наричан „една от легендите на фолка“, автор на музиката на песента „Добре дошли в Сандански, приятели“, превърната в музикална емблема на фестивала, очертава началните моменти от фестивалното развитие: „През първите години на сцената имаше оркестър, който свиреше на живо. Години наред беше така. Имаше го. И се предаваше и трите вечери на живо. И оркестърът свиреше. Голям оркестър, професионален – от 12 души. Към радиото и телевизията в София. На живо. И аз бях диригент. И отделно – автор. Това беше през първите години“ (цит. по Пейчева, 2019: 360).

Развитийните промени, съпътствали продуцираната и представяна на фестивалната сцена „Пирин фолк“ музика през годините, водят до натрупване на позитивен и негативен опит, понякога свързан с успехи и постижения, понякога – с пропадания и застой. Самата „Пирин фолк“ музика е съвременно звуково явление в процес на постоянно развитие, което може да бъде мислено като принадлежащо към попкултурата. Тази музика може да бъде свързана с поредица от дискусии, поддържани през годините, по повод различните управленски политики, които създават фестивалната история заедно с другите действащи лица на фестивалната сцена.

Дискусии върху фестивалната музикална продукция: за „фолклорната основа“ на фестивалната музикална продукция

Фестивалът „Пирин фолк“ се организира като събитие с различни йерархични нива и с вертикална структура на управление. През годините критично се дискутират различни теми, свързани с основните отличителни характеристики на фестивала и йерархичните отношения, които структурират продукцията на „Пирин фолк“. Била съм свидетел на доста полемични ситуации, където на дискурсивно ниво се обменят мнения и се проблематизират различни теми: възникналите трайни несъответствия между названието на фестивала и подбора на фестивален репертоар; разминаванията между оценките на журито и преценките на участници в конкурсната програма и публиката; напреженията между участващите във фестивала певци от поп- и от фолк- сцената; споровете между фестивалните власти и фестивалния народ и др.

Настоящият текст проследява една от основните линии на конфронтация, ясно очертана през годините: между фестивалните власти (тази категория включва различни социални актьори: фестивален директор, общински власти, патрони, спонсори и др.) и фестивалния народ (социалните актьори в тази категория са: творческите екипи от фестивалната сцена, публика, фенове, Фейсбук групи (например Фейсбук групата „Да си върнем Пирин фолк“), участници в други онлайн форуми и др.). Въвеждането на техническите термини „фестивални власти“ и „фестивален народ“ има за цел да покаже поляризацията на техните мнения, които могат да бъдат лесно отграничени. През годините представители на тези две страни нерядко обсъждат теми, по които техните разсъждения и мнения си противоречат, особено когато артикулират своите позиции относно характера на фестивала и „фолклорната основа“ на фестивалната продукция. При споровете между двете групи твърде често се актуализират силови отношения, разгръщани по линията власт–съпротива.

Може да се предположи, че за фестивалния народ „Пирин фолк“ е популярен (а не икономически) развлекателен форум за споделяне на общи ценности и изживявания, където обект на творческо претворяване и фестивализация са локалните фолклорни музикални традиции от Пиринската етнографска област (това е закодирано в името на фестивала). Колкото до фестивалните власти, може да се предположи, че за тях „Пирин фолк“ е платформа за прокарване на културни политики, практика за специфична социална ангажираност, комуникационна стратегия за развитие, реализирана чрез комерсиален и печеливш проект. В този контекст фолклорната музика се оказва ресурс, който се превръща в икономически продукт на фестивалната индустрия, предлаган на пазара като културно развлечение. Музикалната продукция от фестивалната сцена привлича в града хора, които са любители на „Пирин фолк“ музиката; стимулира емоции и изживявания сред публиката; чрез фестивалната сцена се комерсиализират и популяризират местни, национални и наднационални музикални стилове.

В серия дискусионни поредици през изминалите фестивални години основен фокус за обсъждане са властовите (силовите) отношения в управлението на фестивала и налаганите от фестивалните власти промени в облика на фестивала през различните етапи от неговото развитие. Някои от тези промени срещат съпротива сред фестивалния народ и вместо да печели популярност, фестивалът възбужда остри критики сред любители на „Пирин фолк“ движението. На публично ниво са обговаряни в режим на конфронтация непримирими тези, ставали проблематични в един или друг момент от фестивалната история: промените в начина, по който се организира фестивалът; каква да бъде фестивалната рамка; какъв е характерът на „Пирин фолк“ и др. Творци и журналисти критично се вглеждат във и проблематизират характера на фестивала, поставяйки въпроса за неговата „фолклорна основа“, като базова характеристика, претендираща за изначалност (в смисъл на първичност).

Като абстракция дискурсивният конструкт „фолклорна основа“, със свойствените за него трудно изразими дълбини и висоти, в контекста на фестивала функционира като място за противопоставяне между различни гледни точки. Как се възприема и интерпретира „фолклорната основа“ във връзка с фестивалната „Пирин фолк“ продукция?

Най-общо казано, изразът „фолклорна основа“ изразява нещо, което е с корени в народните традиции, свързани с етнографския и географски район Македония и без съмнение съществува в колективната памет. Така разгледана, фолклорната основа може да се интерпретира метафорично като праизвор; в музикален план тя е звуков код, който се интегрира в изграждането на идентичността и все още не е погълнат от забравата. Търсенето, преоткриването и разпознаването на фолклорната основа на „Пирин фолк“ музиката е свързано с регионалните македонски народни песни, които се отличават със собствен колорит и за които е вярно казаното по друг повод от Ан-Мари Тиес: „Народната песен с нейните корени в дълбините на традицията се сочи като доказателство за неотменимата специфика на националния дух“ (Tиес, 2011: 180). „Фолклорната основа“ на „Пирин фолк“ музиката е запазена дотолкова, доколкото продължава да се възпроизвежда и така да артикулира по специфичен начин индивидуалната и колективната идентичност.

 Фестивалните дискурси за „фолклорна основа“ на фестивалната продукция на „Пирин фолк“, във всички разновидности на техните форми, създават дискурсивни конструкции на конкуриращи се идеологически и естетически оценъчни мнения. Журналистката Калина Николова от Радио „Романтика“ енергично се противопоставя на заплахата от загуба на „фолклорната основа“ в облика на фестивала: „Този фестивал е на сърцето ми вече пета година. [...] Фестивалът се казва „Пирин фолк“. Това са песните на Пирина. [...] Нека всичко да бъде адаптирано на фолклорна основа, а не просто фолклорната основа да изчезне. [...] Този фестивал трябва да остане на фолклорна основа. Това е изначално важно. Освен музиката, която вие тук представяте на фолклорна основа, изключително важно е и изпълнителят да пее на фолклорна основа“ (Пейчева, 2013). Това емоционално откровение внушава, че „фолклорната основа“ е колкото инструмент, който може да се използва за означител на географско-етнографската идентичност на фестивала, толкова е и едно от средствата за запазване на самосъзнанието за това кой си, откъде идваш и как се свързваш със своите духовни корени.

Темата за „фолклорната основа“ на фестивалната продукция излиза на преден план във фестивалните дискусии и намира отзвук във всеки от очертаните етапи в историята на „Пирин фолк“. Непрекъснатото говорене за цялостната политика, свързана с корените и „фолклорната основа“ на фестивалния репертоар, се представя като отговорност на фестивалните власти, които налагат своите интереси и разбирания за фестивалните програми, за да популяризират различни музикални стилове. Наистина, в последните шест издания се налагат фолкпоп жанровете, свързани с „фолклорната основа“, характерна за македонската етнографска и географска област. Не е така обаче в етапите, когато фестивалът се управлява от директорите Павел Крондев и Валентин Пензов – през тези години фестивалните власти промотират попфолк жанрове и певци от естрадната и поп сцената. Именно това коментира в критичен регистър Катя Кирянова: „Моята препоръка към творците и организаторите за напред е [...] да се придържаме към основната идея на фестивала да правим авторски песни на македонска основа. Ние имаме кристален непресъхващ извор, автентичен фолклор, който не сме използвали достатъчно през годините. Мисля, че това е вярната посока“ (цит. по Георгиев, 2012: 116).

Тенденцията към утвърждаване на балканското и етнопоп звучене, проявявана в периода на управление на фестивала от телевизия „МСАТ“ и музикалните компании „Пайнер“ и „Ара“ (от 2001 г. до 2008 г.), продължава да се развива и в годините когато фестивален директор е Валентин Пензов (от 2009 г. до 2015 г.). Това не се приема добре от любителите на „Пирин фолк“ движението и те подлагат на силна критика промяната в характера на фестивалната продукция. Неслучайно на пресконференцията в гр. Сандански след провеждането на фестивала през 2013 г. остро се поставят въпроси за начина на управление, характера и рамката на фестивала; за фестивалната програма, промотираща предимно поп вместо фолк музика; за растящото отсъствие на „фолклорната основа“ в представяния музикален репертоар.

Така например, музикантът Сашко Велковски от Република Северна Македония, сравнявайки „Пирин фолк“ с фестивали във Вардарска Македония, подчертава, че фестивалният репертоар трябва да съответства на характера на фестивала, за да не се създава хаос и за да няма объркване сред участниците. Той поставя ключов въпрос за концептуалната мъгла с характера на фестивала и неясния облик на „Пирин фолк“: „Какъв е характерът на вашия фестивал? [...] Тук се включват много елементи, това ни обърква и ние не знаем какво да правим, какви песни да носим на фестивала“ (Пейчева, 2013). Повдигнатите въпроси за нововъведените елементи, които не могат да бъдат установени и дефинирани, говорят за липса на общо правило, което може да бъде посочено като ориентир и образец за създаване на подходящи за фестивала песни. Търсенето на необходимите яснота и ред във фестивалните програми препраща към разбирането, че фестивалният репертоар е в действителност неотделим от характера и строго специфичния контекст на фестивала и следва да бъде в диапазона, определен от наименованието на фестивала – „Пирин фолк“. Затова е важно да се търсят и намират подходящи форми и модели, които да свързват характера на фестивала и фестивалните песни, схванати според смисловото им единство.

В конкретния случай Сашко Велковски получава отговор от Валентин Пензов, фестивален директор по това време, който, без да изразява гледната си точка и да отстоява открито собственото си мнение по засегнатата спорна тема, се позовава върху нормативен документ. В този конкретен случай виждаме, че Пензов предпочита да говори като администратор и затова, възправен пред неудобните въпроси и съмнения, коментира профила на фестивала, отразен в неговия правилник: „В регламента на фестивала е отразено, че нашият фестивал е „Балканският фестивал на авторска песен с етно елементи от Балканите“. [...] Изразът „етно елементи от Балканите“ показва, че трябва да кореспондира с фолклорна основа от други, съседни държави“ (Пейчева, 2013).

Подобно разбиране за разцепване и промяна на „фолклорната основа“ на „Пирин фолк“ продукцията се вижда в свободата, с която отделни изпълнители подбират своя репертоар за участие във фестивалните програми. Изразител на тази свобода е певицата Вили Рай, която участва в дискусията и артикулира своето разбиране за експериментите, свързани с хибридизациите и фрагментациите на полето на музиката: „Аз обичам експериментите, дори да ме критикувате. [...] Музиката е еклектика. Всеки има своята гледна точка, но нека има място за всички и организаторите са го регламентирали. С етно елементи. Дали това ще е в ритъма – този етноелемент, дали ще е в мелодията, дали ще е в начина на изпяване, в певеца, дали ще бъде елемент в аранжимента [...]. Рамката абсолютно неуместно според мен се слага. Тъй като в световен мащаб хората се опитват да се обединяват“ (Пейчева, 2013). Към това откровение се добавят следните думи на тогавашния председател на фестивалното жури (Стефан Драгостинов), който изразява своите схващания за балканската култура и представя рамката на фестивала по следния начин: „Въпросът [...] „какви са рамките“ на фестивала е страшно интересен. Аз ще ви кажа какви са рамките – това е нашата балканска култура. И ние стъпваме дълбоко на нея. На тоя огромен, страшно интересен балкански етнос. [...] Значи, имаме границата на нашия духовен, многоезичен, дълголетен етнос и границата на нашата съвременна Европа. Там сме ние вътре“ (Пейчева, 2013). Тук Драгостинов очертава аргументите си, като се опира на странното и семантично мъгляво понятие „балкански етнос“, което, панорамно погледнато, несъмнено носи отпечатъка на трудната за дефиниране специфичност на балканската култура, но, приложено към „фестивалните рамки“, не е свързано изцяло с „фолклорната основа“ на фестивалната „Пирин фолк“ музика. В конкретния случай използването и привилегироването на понятието „балкански етнос“ води до отклонение спрямо дебата за отсъстващата „фолклорна основа“ във фестивалния репертоар и до изместване на дискусията в друга посока.

Както беше показано, темите за характера на фестивала, неговите рамки и „фолклорната основа“ на фестивалния репертоар, включени в конкретни ситуации на дебат или на изобличаване, са сред основните мотиви на критиците срещу налаганата от фестивалните власти политика по отношение на музикалната продукция с марка „Пирин фолк“. Всичките властови асиметрии и напрежения между фестивалните власти и фестивалния народ, изразени в нестихващите през годините спорове и обществени дискусии във връзка с отчуждаването от македоно-пиринските традиции и липсващата „фолклорна основа“, могат да се интерпретират като един от най-сериозните проблеми в управлението на фестивалната музикална продукция. Все пак, изложените спорове и разногласия по нееднократно поставяните и дискутирани въпроси около тематиката за характера на фестивала и за „фолклорната основа“ на фестивалната продукция не са неуместни или безполезни. Несъмнено тези разногласия и свързаният с тях патос възбуждат поляризирани реакции, но същевременно допринасят по свой начин за практикуване на аргументиране с емпатия, за плурализация на обществената връзка и стимулират случващите се промени в рамките на фестивала.

Заключение

В края на това проучване може да се обобщи, че през близо 30-годишната си история (през 2022 г. предстои 30-то издание) „Пирин фолк“ устойчиво се вписва във фестивалните традиции и практики на съвременна България. Зародил се като идея в края на 1980-те (в последните години на държавния социализъм в България), фестивалът започва да се реализира в ранните години на постсоциалистическия преход. Може да се каже, че в различните си аспекти (организационни, икономически, творчески, естетически, вписване в публичното пространство и медийната индустрия) като идеи и практики на тези, които го осъществяват, фестивалът илюстрира „практическите“ възгледи за музикалния фестивал като културна индустрия в постсоциалистическа България. В развитието на фестивала „Пирин фолк“ се отразяват важни политики, икономически динамики и социокултурни процеси: смяна на командно-административния с демократичен управленски модел в културата; либерализация на медии и музикална индустрия; дерегулация и подчиняване на пазарните механизми. Изведените етапи в развитието на „Пирин фолк“ разкриват специфични властови борби, напрежения и противоречия в полето на културата. В началото фестивалът е замислен от музиканти и локални медийни и творчески фигури от Югозападна България. След това е приватизиран от частна компания, зад която сякаш прозират политически и партийни интереси. Следва период, през който друга частна медийна групировка реализира фестивала като витрина на етнопоп индустрията – тогава на фестивалната арена се кръстосват интереси на най-големите медийни издателски групировки, свързани с етнопоп музиката в България. Връщайки се формално под управлението на местната власт, през следващите години „Пирин фолк“ продължава да успоредява две развойни линии – едната е утвърждаването му като национално събитие, излъчвано от национални медии в праймтайма и таргетирано чрез дигитални медийни платформи към българите в чужбина; втората линия е превръщането на фестивала във форум на културна индустрия, прекрачващ границите на националното като репертоар и на фолклорно-музикалното като стил. Симбиозата между тези две линии може да се види върху политическия екран на България през второто десетилетие на ХХ век – проекцията показва как фестивалът съчетава културни послания и политики на българския национализъм и балканския регионализъм; събира на една сцена музикални кодове на традиционното и локалното с музикални знаци на популярно-музикалното и глобалното. През последния очертан период във фестивалната политика надделява властта на един медийно-издателски консорциум за регионална музика, който обаче конструира и развива „Пирин фолк“ като манифестация на локалните традиции (зад тази промяна могат да се разчетат както политически интереси на местната власт, която е съорганизатор на фестивала, така и икономически интереси на неговите продуценти да развиват пазарната ниша на българската фолклорна медийна музика).

В различните дискурси, свързани с „Пирин фолк“ (музикантски, журналистически, на любителите експерти и др.), разгръщани главно в социалните мрежи, се отразяват позициите на „виртуалните (дигитални, уеб-, кибер-) граждани“ (Дичев, 2009: 82) по знакови сблъсъци на културния фронт, при които локалната етнопоп музика е маркер (Димов, 2020): народна музика (чист фолклор) срещу чалга; поп (естрада) срещу попфолк; фолклор срещу естрада; локален фолклор срещу балкански постфолклор.

Смяната на доминантите в тези дискурси, историята на властовите борби за фестивала, хронологията на неговото реализиране като пазарна организация и институция за културна и медийна индустрия сочат, че „Пирин фолк“ е както музикално събитие, така и екран на социокултурни и властови отношения, които илюстрират динамиката на политическото в съвременна България.

 

Библиография

Георгиев, Иван. 2012. 20 години Пирин фолк. София: БГ Къмпани.

Димов, Венцислав. 2001. Етнопопбумът. София: Българско музикознание. Изследвания.

Димов, Венцислав. 2013. „Да конструираш, като изпееш: за един балкански музикален фестивал“. В: Янакиев, Александър, Леви, Клер, Йорданов, Николай (съст.) Изкуствата, пазарът, публиките. София: Институт за изследване на изкуствата, 82–92.

Димов, Венцислав. 2020. „Етнопоп музика и власт на Балканите (как една хибридна музика става мека сила и културните войни: медийно-антропологически прочити)“. В: Пейчева, Лозанка (съст.) Меката власт на популярната музика в медиите. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Дичев, Ивайло. 2009. Граждани отвъд местата? Нови мобилности, нови граници, нови форми на обитаване. София: Просвета.

Пейчева, Лозанка. 2019. ‘Народният дух’ в авторските песни от България. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Попова, Жана. 2015. Жанрове и форми на забавлението в телевизията. София: Издателство Полиграфюг АД.

Тиес, Ан-Мари. 2011. Създаването на националните идентичности. Европа XVIII-XIX век. София: Кралица МАБ.

Buchanan, Donna A. 2006. Performing Democracy: Bulgarian Music and Musicians in Transition. Chicago: The University of Chicago Press.

Теренни материали

Пейчева, Лозанка (теренни бележки). 2013. Пресконференция, Сандански (теренни бележки за фестивала). Аудиозапис. Август 2013. (личен архив).

Пейчева, Лозанка (интервюиращ). 2017а. Интервю с Катя Кирянова (поетеса), Сандански. Аудиозапис. Август 2017. (личен архив).

 Пейчева, Лозанка (теренни бележки). 2017б. Пресконференция, Сандански (теренни бележки за фестивала). Аудиозапис. Август 2017. (личен архив).

Интернет ресурси

Александър Александров-Алекс. 2017. „Ненчо Касъмов: Махаме естрадните песни от „Пирин фолк“ Сандански“. Интервю за в-к Минаха години. 31.07.2017 г.

Бисер Балтаджиев. 2012. „Отворено писмо до медиите по повод целенасоченото унищожаване на фестивала „Пирин фолк““. Струма, 08.03.2012 г. (последно посетен на 1.09.2021 г.).

Пирин фолк Сандански. 2020. „Правилник“. Пирин фолк Сандански. (последно посетен на 1.09.2021 г.). 


Биографична справка

Лозанка Пейчева е професор, доктор на изкуствознанието в Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, Българска академия на науките, София. Преподава в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“, Пловдив. Имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Прочетена 80 пъти

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

ЗА НАС - В процес на разработване.

Новата Празничност

Този уебсайт използва бисквитки за управление на навигация и други функции. Използвайки нашия уеб сайт, вие се съгласявате, че можем да поставим тези видове бисквитки на вашето устройство.
Повече информация Съгласие Отказ