.
Събота, 05 Март 2022 22:40

Джипка ТВ: културни измерения на живите включвания на Бойко Борисов във Фейсбук

Владислав Петков

Резюме: В статията са разгледани взаимодействията между политиката и културата, като се анализира както формата, така и съдържанието на избрани включвания „на живо“ от профила на Бойко Борисов във Фейсбук. Поставен е акцент върху включванията от края на май 2019 г., които предхождаха изборите за Европейски парламент и стават повод за нарицателното „Джипка ТВ“. В анализа е направен опит да се определят както различните културни ресурси, които Борисов (и неговият екип) използват в тази видео комуникация във Фейсбук, така и как те конструират в определен политически дискурс личността на Бойко Борисов, водената от него партия и обществото като цяло. Търсен е отговор на въпроса доколко използването на похвати от популярната култура и други културни практики затвърждава популистки по своя характер дискурс.

Ключови думи: политика, култура, популизъм, Бойко Борисов

Jeep TV: Cultural Dimensions of Live Video Streamings of Boyko Borisov in Facebook

Vladislav Petkov

Abstract: The paper explores the interplay between politics and culture, analysing the form and the content of selected Facebook live streams of the former Bulgarian prime minister Boyko Borissov, with focus on videos from the end of May 2019, shortly prior to the elections of the European parliament. This set of videos inspired the name ‘Jeep/SUV TV’. In this analysis we explore different cultural resources, which Borissov (and his team) utilise in their Facebook communication, but also how they construct the persona of Boyko Borissov in a certain political discourse. The analysis also looks at to what extend utilising popular culture and other cultural practices reconfirms a populist political discourse.

Keywords: politics, culture, populism, Boyko Borisov

 

На 28 май 2018 г. профилът на Бойко Борисов във Фейсбук прави живо включване със заглавие „Инспекция на ремонта на АМ „Тракия“ (Видео 1). Това 4-минутно видео предшества с близо година интензивните Фейсбук включвания на тогавашния министър-председател, които ще станат фолклорно известни като „Джипка ТВ“. Едновременно с това видеото загатва формата и съдържанието на тази (политико-)медийна програма. С ниско качество (пикселирана и нестабилна картина, шумове) и привидно спонтанно съдържание видеото, въпреки своята краткост, успява да разкаже цяла история в няколко части. В първата част, която условно можем да наречем „Контекст“ (0:00–0:38), виждаме Бойко Борисов да разглежда свършената работа по магистралата. Самият той дава старт на втората част – завръзката (00:39–1:10) – с израза „Така, и какво пра‘йме сега?“. В тази част неизвестен на публиката човек дава отчет за свършеното и какво предстои, като напрежението в разказа се създава от вметката „ако има пари държавата“. Следва съспенс (1:10–2:21), в който Бойко Борисов води преговори за срокове, задава допълнителни въпроси, разхожда се, оглежда пътя – привидно размишлява дали да даде обещание за поисканите пари. Развръзката идва с изреченото от него „Добре“, последвано от нареждания. Следват разговори и за други инфраструктурни теми, а видеото завършва със своеобразен епилог (от 3:56): докато се здрависва с околните, Бойко Борисов казва „Не се мотайте повече, а отивайте да работите“, след което се отправя към джипа си.

Този пример е ясна илюстрация за това как политиката, персонифицирана в случая от лидера на Политическа партия ГЕРБ и дългогодишен премиер на България Бойко Борисов, черпи ресурси от сферата на културата, за да конструира и комуникира себе си в публичното пространство. Разбира се, това разделение на политика и култура е до голяма степен условно, доколкото „[к]ултурата е в същината си политическа“ (Дичев, 2019: 9). И обратно, политиката е всъщност част от културата, когато мислим първата в антропологичния ѝ смисъл като споделена система, уреждаща съвместното човешко живеене. Но погледнато така, именно културата е тази, която създава правила и очаквания за това какво представлява политиката (Вебер, 2016) и как последната се разграничава от и взаимодейства с други културни проявления като забавлението (Van Zoonen, 2004), популярната култура (Street и др., 2013), митовете (Kelsey, 2017) и/или ежедневните дигитални практики (Kaufmann and Jeandesboz, 2016).

В тази статия ще обърнем внимание именно на тези взаимодействия, като ще разгледаме както формата, така и съдържанието на избрани Фейсбук включвания „на живо“ от профила на Бойко Борисов с акцент върху тези от края на май 2019 г., които предхождат изборите за Европейски парламент и които митологизират джипа на Борисов, ведно с него самия. В анализа си ще се опитаме да определим както различните културни ресурси, които Борисов (и неговият екип) използват в своята видео комуникация във Фейсбук, така и как те конструират в определен политически дискурс личността на Бойко Борисов, водената от него партия и обществото като цяло. Ще проверим и доколко използването на похвати от популярната култура и други културни практики затвърждава този популистки по своя характер дискурс. Преди всичко това обаче, ще започнем с някои ключови теоретични рамки, които ще ни бъдат полезни за последващия интердисциплинарен анализ.

Популизъм и социално-медийни репрезентации

Дали Бойко Борисов е популист е интересен и не напълно безспорен въпрос. Чуждестранни изследователи, работещи по темата за популизма, не го разглеждат или въобще споменават като пример за популистки лидер, така както правят с други държавни лидери като Виктор Орбан в Унгария и Реджеб Ердоган в Турция или партии на власт като „Сириза“ в Гърция и „Подемос“ в Испания (вж. напр. Rosanvallon, 2020). ГЕРБ обаче е определена като популистка партия в специално изследване за The Guardian (Lewis et al., 2018), консултирано от водещия изследовател Кас Муде. В България, Анна Кръстева също определя Борисов като популист, макар и в категорията „мек популизъм“ (Кръстева, 2013). Точен отговор на този въпрос би могъл да се даде само при безспорна дефиниция за понятието популизъм, с каквато обаче не разполагаме. Обратно, дефинирането на популизма остава едно от най-големите предизвикателства за политическите и социалните науки, а нарастващият интерес към темата и големият брой научни трудове по-скоро ни отдалечават от унифицирано разбиране за този феномен.

Условно, господстващите подходи към разбирането на популизма, могат да се разделят в три групи.[1] В първата група попадат изследователите, които разглеждат популизма през идейна или идеологическа призма – ярък пример е споменатият вече Кас Муде, който определя феномена като тънка (thin-centered) идеология (Mudde, 2007: 23), т. е. като идеология, която дава само частични отговори на въпросите по социалното и икономическото управление. В останалите случаи тя прави заемки от плътни (thick) идеологии. Изследователският подход в този случай е ограничен до анализ на партийни програми, манифести и речи (такъв е случаят и със споменатото изследване на The Guardian), за да се откроят популистки идеологически концепти. Друга група изследователи разглеждат популизма като политическа стратегия и насочват усилията си в изследването на организацията на популистки политически субекти, т. е. на технологията за увличането и мобилизирането на последователи и особено за връзката им с популисткия лидер (напр. Weyland, 1996). В тази група попадат и изследователите, които проучват популистките стратегии в социалните мрежи, водени от виждането, че последните предоставят възможност за непосредствена връзка между лидер и последователи (Bracciale и др., 2021). Третият подход за изследване на популизма е дискурсивният и негов основен теоретик е Ернесто Лаклау. Лаклау премества фокуса от съдържанието на популизма върху неговата логика и предлага да мислим за него като политически практики, които не изразяват някаква съществуваща природа на социални единици, а я конституират в движение (Laclau, 2005а: 33). Такова конституиране може да се случи само в рамките на определен политически дискурс.

Макар много различни, всички тези подходи имат и сходства, сред които основното е, че популизмът разделя обществото на „народ“, от една страна, и „елити“, от друга, често заедно с някакви чужди на народа „други“ (Moffitt, 2016: 34). Но според дискурсивния подход, предложен от Лаклау, „народът“ не е предварително и социологически установен като социална група, а бива конструиран в рамките на самия популистки дискурс (Laclau, 2005а: 48). Това дава възможност „народът“ да се предефинира с течение на времето, което пък ни дава основание да говорим за популизъм и след като популистки политически субект получи достъп до власт и я упражнява продължително време. Тъй като властимащият автоматично става част от политическия елит, овластеният популист губи символичната си роля на „част от народа“ в дихтомията народ–елит. Но чрез динамичен популистки дискурс, който преартикулира вътрешни обществени граници (internal frontier по Лаклау) и преконструира „народът“ и неговите „други“, тази роля може да бъде запазена или по-скоро преизмисляна. Такъв е именно случаят с Бойко Борисов, който управлява близо 12 години, но не престава да се ползва от популисткия си ореол.

Намирам дискурсивния подход за привлекателен и по друга причина. Според Лаклау и Шантал Муф дискурсът не се ограничава до текст, а включва както лингвистични, така и нелингвистични елементи, които се позиционират във връзка едни с други в рамките на дискурс и стават част от мрежа от значения (Laclau and Mouffe, 1985: 105–114). За двамата автори впрочем, всеки обект е по принцип конституиран в рамките на дискурс, независимо от своето битие в реалността – те дават пример със земетресение, което съществува обективно и отвъд нашата воля, но дали ще го опишем като природен феномен, или като израз на Божия гняв, ще зависи от дискурсивното поле, което ще му даде значение (пак там: 108). Така всеки обект, конституиран в рамките на популистки дискурс, независимо дали е текстови или не, става годен обект за изследване. Дискурсивният анализ, следователно, отваря вратата за инструментариума на различни науки, включително културни и антропологични изследвания, които могат да дадат плътност и значително да помогнат за разбирането на популизма (в тази посока и Maly, 2018: 8). Доколкото популисткият дискурс не се ограничава в рамките на политиката, изследването му също не може и не трябва да остава само в рамките на политологията. Това е особено полезен подход при изследването на живите Фейсбук включвания на Бойко Борисов, които освен текстово, следва да се анализират като форма и в определен контекст. Така могат да се идентифицират различни по вид културни ресурси, които Борисов черпи, за да конструира своя политически, и потенциално популистки, дискурс.

 Дискурсивният подход, предложен от Лаклау и Муф, има сходства с начина, по който Стюарт Хол – основно вълнуващ се от медиите – обяснява формирането на значения. Близостта в техните виждания не е случайна, а се дължи на работата на Мишел Фуко, към която авторите реферират. Обектите в реалността, казва Хол, не носят свое вътрешно значение – значението се „конструира, произвежда“ (Hall, 1997: 24). Това производство на значения се случва постоянно във всяко наше взаимодействие, но особено интензивно в масовите медии. Думите, звуците, жестовете, дрехите и други начини на изразяване са все преносители на значения, защото „работят като символи, които заместват или репрезентират (т. е. символизират) значенията, които искаме да предадем“ (пак там: 5). Едновременно с това, Хол ни напомня, че никога няма „абсолютно или финално фиксиране на значение“ (пак там), което ще означава и че значението, което някой иска да предаде чрез различни знаци, не задължително ще бъде значението, което другите ще произведат от тези знаци (вж. също Hall, 1980). Тези основни рамки са полезни и важни за нашето изследване от една страна, защото ни дават основание да бъдем смели в анализа на репрезентациите във видеата на Бойко Борисов, но от друга страна, защото ни напомнят да бъдем предпазливи в заключенията си спрямо начина, по който публиката от своя страна (ре-)конструира тяхното значение.

Контекст

Всеизвестна е специалната връзка на политиците с медиите. Печатните медии се инструментализират политически за създаването на националната държава (Андерсън, 1998), нацисткият режим разчита на високоговорителят и радиото, за да стигат хитлеровите речи до всеки гражданин на Райха, а телевизията, съвместяваща реч, звук и картина, променя правилата на играта: телевизионният дебат между претендентите за американски президент Джон Ф. Кенеди и Ричард Никсън на 26 септември 1960 г. се сочи като вододелен момент в политическата история. Гледан от над 70 милиона души, дебатът обръща хода на политическата кампания само за нощ и в крайна сметка осигурява победа за по-харизматичния и убедителен Кенеди (слушалите дебата по радиото посочват за победител Никсън, но те са по-малко от телевизионните зрители). С новото хилядолетие интернет постепенно става част от ежедневието и ражда социалните медии, които дават нови възможности на полиците в борбата им за доверието (или поне вниманието) на гражданите. Според редица изследователи социалните медии са особено благодатен медиум за популистки лидери: поради директна и лична/интимна връзка с хората, заобикаляне на традиционните пазачи на информация, възможност за фокусиране върху лидера (Marincea and Skolkay, 2021: 4) и широкоразпространена поляризация, която предлага благоприятна среда за конструиране на „ние“ срещу „тях“ (Bracciale и др., 2021: 2). Фейсбук е от особен интерес, защото остава най-използваната социална медия в световен мащаб, в Европа и в България, където води с огромна преднина пред другите социални медии (97% дял според Statista и Statcounter). Именно Фейсбук дава и най-големи възможности за профилиране и таргетиране на потребители, както показаха разкритията за дейността на „Кеймбридж аналитика“ по повод на референдума във Великобритания за излизане от Европейския съюз и изборите в САЩ през 2016 г.

Веднага трябва да кажем, че случаят с присъствието на Бойко Борисов във Фейсбук е далеч от високотехнологичните стратегии за използването на големите набори от данни (big data). Едно от първите неща, което прави впечатление за това присъствие е, че то се случва от личен Фейсбук профил, а не от страница, каквато е обикновената практика за известни личности с голям брой последователи. Това решение ограничава множество функционалности като спонсориране на съдържание, достъп до аналитични данни за успеха на публикации, както и нива на достъп и отчетност, когато множество хора управляват страницата. Фейсбук потребителите могат да следят профила, но не и да го „харесат“, каквато опция съществува за Фейсбук страниците. Дали профилът във Фейсбук е мислен като начин за доближаване на фигурата Бойко Борисов до хората (страницата внася известна институционализация), или е случайно решение, можем само да гадаем. Профилът е верифициран от Фейсбук като уверение, че това е автентично присъствие на съответната публична фигура (визуализира се със синьо тикче до името).

Бойко Борисов прави своя дебют във Фейсбук през август 2013 г. (Дарик, 2013). Оттогава е натрупал 312 711 последователи.[2] Това е в пъти повече от акаунтите на Борисов в Инстаграм (37 900 последователи) и Туитър (99 9000 последователи), които се ползват по-малко интензивно. Туитър профилът поства почти изцяло на английски и очевидно е насочен към международната публика. Профилът на Борисов във Фейсбук е близо десет пъти по-популярен от официалния профил на ръководената от него политическа партия ГЕРБ. Той се представя значително по-добре от почти всички политически лидери, с изключение на Слави Трифонов, чиято страница във Фейсбук има двойно повече последователи.

Фиг. 1. Брой последователи (със закръгляне) на партии и партийни лидери във Фейсбук към януари 2022 г.

Въпреки добрата си позиция в политическото Фейсбук поле, Борисов не е сред най-популярните български личности в платформата: значително го задминават фигури от популярната култура и спорта.

Фиг. 2. Брой последователи (със закръгляне) на популярни български страници и профили във Фейсбук към януари 2022 г.

От създаването си до януари 2022 г. профилът на Бойко Борисов във Фейсбук е публикувал над 2600 видеа. Първото публикувано видео е от 14 май 2014 г. и представлява поздрав от симпатизанти на ГЕРБ в Канада по повод предстоящите избори за членове на Европейския парламент (Видео 2). Следващото качено видео е през 2015 г., когато започва по-интензивно използване на профила за споделяне на видео съдържание. Първоначално видеата са добре заснети и обработени като пресматериали за медийни цели. На този етап излъчването на живо все още не е технически възможно във Фейсбук.

Фейсбук представя опцията за живо излъчване на видео съдържание през август 2015 г., като първоначално тя е достъпна само за знаменитости в САЩ, а в следващата близо година постепенно се въвежда за всички потребители. Бизнес целта на платформата е да ограничи видео съдържанието от други източници и да насърчи консумирането на видео, генерирано във Фейсбук. Заявени са и социални цели за непосредствена комуникация между Фейсбук потребителите, които са насърчавани да излъчват по всякога време, например когато „просто се мотаете с приятелите“ (Hern, 2017). От друга страна, рекламата на живото излъчване включва договори с големи медийни компании, които се ангажират да създават видео съдържание във Фейсбук, докато това така и не става масова практика сред обикновените потребители.

Първото видео излъчване на живо в профила на Бойко Борисов се случва сравнително скоро след като опцията става универсално достъпна – на 8 май 2016 г. живо включване предава среща на Борисов с журналисти при посещението му в котелско село (Видео 3). Но живите включвания остават по-скоро изключение до март 2017 г., когато Борисов е в предизборна кампания за парламентарни избори. Този период изобилства от живи предавания, включително множество излъчени в цялост предизборни срещи на Борисов в различни части на страната. По това време се появяват и видеата тип „инспекция“, които ще бъдат развити по-късно: така на 22 март 2017 г., четири дни преди изборите, Борисов инспектира на живо обходния път на Габрово (Видео 4).

Прави впечатление, че видео активността на Борисов е винаги обусловена от политическия контекст. Самото му появяване във Фейсбук се случва през протестното лято на 2013 г., когато ГЕРБ е временно в опозиция, а Фейсбук се доказва като полезен инструмент за протестна мобилизация. Изборите през март 2016 г. бележат засилена активност с живи предавания, а през май 2019 г. – когато в ефир влиза „джипката“ – ГЕРБ е не просто в предизборна кампания за Европейски парламент, но е и разтресена от скандали, станали известни като „Апартаментгейт“. След като му се налага да се освободи и разграничи от видни партийци като Цецка Цачева и Цветан Цветанов, Борисов силно се нуждае от изборна победа, която най-малкото символно да затвърди доминантната позиция на партията му.

Ил. 1. Иронична обява за продажба на джипа на Борисов, интернет фолклор.

Джипката като символ

В деня на парламентарните избори на 27 март 2017 г. живо излъчване от Фейсбук профила на Бойко Борисов показва как той гласува в изборна секция в Банкя. На 12-минутното видео виждаме как Борисов пристига с шофиран от него ретро Мерцедес от 1968 г., за който е говорил дни преди това в медиите (Offnews, 2017). Мерцедесът се коментира на отиване към и на връщане от избирателната секция. След като потвърждава пред журналистка, че автомобилът е негов, в края на видео излъчването Борисов се качва и го подкарва на фона на аплодисменти (Видео 5). Това е първото живо излъчване, в което виждаме как Борисов шофира сам. Видеото е гледано над 411 000 пъти и е сред най-популярните видеа на профила. Появата с мерцедеса предизвиква силен медиен интерес, като никоя медия не пропуска да отбележи, че самият Борисов шофира автомобилът.

След изборите през 2017 г. продължават да се правят живи включвания както от посещения и инспекции на Борисов в страната, така и от срещи, форуми и конференции в страната и чужбина. В края на април 2019 г. живите включвания от различни части на страната започват да стават по-чести и кулминират в своеобразен маратон, в който за шест дни – от 17-ти до 23-ти май – от профила има 24 живи включвания от различни части на страната: автомагистралите „Хемус“ и „Струма“, пътят Плевен–Ловеч, Стара Загора, Пазарджик, Поморие, Бургас, Варна, Шумен и др.

В първото видео от 17.05.2019 г. (Видео 6) за пръв път в живо включване от автомобила виждаме Борисов на шофьорското място. Той шофира по неасфалтираната още нова отсечка на автомагистрала „Хемус“ до Боаза, т. е. офроуд. Близо 12-минутното видео ни превежда през почти целия участък, като кадрите са съпроводени от спорадични монолози на Борисов, който хвали напредъка, обяснява ползите (според него участъкът щял да съкрати пътя с половин час) и добавя политически коментари („а държавният дълг намалява“).

Десет от 24-те видеа по време на този видео маратон са заснети от джипа, като в още няколко излъчването започва или завършва с идване от или отиване към автомобила. По време на излъчванията в джипа се появяват тогавашните министри Николай Нанков (регионално развитие), Владислав Горанов (финанси) и Томислав Дончев (зам.-премиер), както и кметовете на Пазарджик (Тодор Попов), Бургас (Димитър Николов) и Варна (Иван Портних). На 23 май в джипа се качва и министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас, когото Бойко Борисов посреща с живо Фейсбук излъчване и кани в колата си с думите „Кáчи се да те возим тука у България. Колана си слóжи само, коланчето“ (Видео 7). Освен, че в него и около него се снима, автомобилът става и тема за разговор – така например при посещение на храм „Св. Прокопиий Варненски“ във Варна на 21 май 2019 г., Борисов се обръща към митрополит Йоан с думите „Éла ти да пипнеш колата […] на мене попа не ми пречи, че я е пипнал“ (Видео 8, 59:30). В края на същото видео, на тръгване, Борисов целува ръката и кръста на митрополита с думите „Дядо владика […] да си ми жив и здрав“, след което се прекръства.

Интензивното присъствие на автомобила в тези видео излъчвания ни води към извода, че ефектът е търсен, а не случаен. Само в рамките на дни Борисов успява да превърне джипа в свой „гимик“, какъвто според Ивайло Дичев политиците търсят по заемка от сериалите – това е „повтарящ се детайл, по който разпознаваме съответното действащо лице“ (Дичев, 2019: 97). Този детайл ще е винаги символно натоварен и ще ни казва нещо за начина, по който героят бива конструиран, за неговия характер, мотивация, травма или друга образоопределяща черта. Или това ще е елемент-означаващо; репрезентация, която – по Стюарт Хол – има своето означаемо отвъд материалното битие на автомобила.

Но да започнем с материалното. Както не малко медии са отбелязвали, става въпрос за Toyota „Секвоя“ – „дължината ѝ е над 5 метра, а широчината и височината ѝ са около 2 метра“ (Флагман, 2020). Това е много обемен автомобил, който привлича погледа и добавя пространствено продължение към тялото на Борисов. Това усещане е подсилено от факта, че той шофира сам, прави го много често и с голяма увереност. В този смисъл джипът може да се мисли като съвременна владетелска украса, с която владетели символизират физически статуса си: като обемните дрехи и короните, които визуално правят тялото по-голямо, отколкото е. Този властови символизъм е силен, но в известен разрез с популисткия дискурс, който би трябвало да конструира Борисов като човек от народа, вместо да го отделя от него.

От друга страна, отказът на Борисов да ползва шофьор до някаква степен приближава образът му до народа. В него има известен бунт срещу привилегията на властта да се ползва от чужди услуги за всекидневни дейности. То обаче има и други символни измерения. Едното е широко коментираната в медийното пространство метафора, че Борисов управлява държавата така, както управлява автомобила си. Тази метафора носи допълнителни наслоявания на власт, доколкото в един автомобил фигурата на властта е именно шофьорът, който взима крайните решения за движението. Борисов, съответно, не се отказва от възможността да решава кога и как ще управлява автомобила (и държавата). Буквално и преносно той държи кормилото: хванал го е сам с двете си ръце, подобно на Наполеон, който сам поставя короната на главата си в показен акт на власт. Но и чисто сценографски фигурата на Борисов на шофьорското място центрира погледа и интереса, като не оставя капка съмнение кой е протагонистът в историята, която ни се предлага. Той е абсолютен ситуационен център, независимо кой друг е в автомобила и какво се случва извън него. Не на последно място, решението да шофира сам затвърждава дългогодишно градения имидж на Борисов като хипермъжкар – бодигард, пожарникар, каратист, футболист, генерал, с кариера в силовото МВР. В социалното въображение шофирането (и то на голям автомобил) е мъжка работа, а нещо не-мъжко има в това да те возят.

Натоварен с толкова символика, автомобилът постепенно придобива сакралност. Да се возиш в него е знак за статус и приближението ти към лидера. Пространството получава особена важност, надхвърляща физическото и рационалното. Това не е просто служебен автомобил, който по стечение на обстоятелствата превозва премиерът, а хронотоп, обрасъл със символика и станал част от личното пространство на Борисов. Това прави възможността да се надниква вътре особено вълнуваща. Молбата към варненския митрополит да докосне колата и по този начин да я благослови затвърждава джипа като сакрален за Борисов. Отдавна е известна специалната връзка на Борисов с християнството, която бива препотвърждавана и от Фейсбук видеата му, многократно показващи интеракциите му с църковни служители (напр. в Смолян през декември 2016 г., Видео 9). Суеверията му също са обсъждани и документирани в медиите, като носенето на червен конец и небръсненето в понеделник. Поради това е лесно да се предположи, че не е съвпадение фактът, че „Секвоя“ е както моделът на Toyota, който Борисов кара, така и името на вилата в резиденция „Бояна“, която той обитава, докато е премиер. Колата е продължение на дома му, а домът му е съкровено пространство (по-късно ще се появяват снимките на заспалия Борисов от същата вила „Секвоя“, които ще разомагьосат тази сакралност). Мистичната роля на джипката носи обещанието, че където тя отиде, хубави неща се случват. Това има своето рационално обяснение (Борисов често обещава пари по време на своите пътувания), но самият премиер носи и благословията си: той се сбогува с тълпата с думите „Добре, да сте ми живи и здрави“ (Видео 7, 4:20), а момиче от срещналите се с него казва, че снимката не е толкова важна, по-важно ѝ е да усети топлината му (Видео 8, 1:00:55).

Автомобилът на Борисов е бърз, мощен и високопроходим, наричан „всъдеход“ в някои медии. Както вече споменахме, във Видео 6 нагледно виждаме възможностите на джипа да се движи отвъд асфалтиран път. Това, заедно с онлайн включванията от различни части на страната в кратки периоди от време, създава усещането, че Борисов може бързо да стигне до всяко кътче на страната. Джипът влиза в ролята на ханската конница, която е призвана да пази територията и до обсега на която се простира държавата. Така чрез въобразените възможности на джипа, Борисов свързва държавата в едно цяло тяло, благодарение и на пътищата и магистралите, станали значка на неговото управление. Именно те позволяват на джипа му да се появява в различни точки на страната, като така премиерът поставя акцент на инфраструктурните си проекти. Тези тъкмо посещения, наричани често „инспекция“ в текстовете, придружаващи видеата му във Фейсбук, оставят впечатление за изненадващ и постоянен контрол на течащата на различни места в страната работа. Прочее, желанието си да се позиционира като представител и защитник на провинцията, Борисов декларира още в най-първото си живо включване през 2016 г., когато в разговор с журналисти казва:

Аз съм дошъл, неделя, почивен ден. Какво по-хубаво да си поработиш, да си видиш хората в неделя. Да чуеш и да видиш и другата България. Тя не е само на жълтите павета с 1520 души, където мислят, че светът се върти около тях (Видео 3, 2:27).

Това се превръща в кредо на неговите живи включвания, които са преимуществено извън София. В този смисъл, джипът на Борисов става олицетворение на възможността той да се появи на всяко място и по всяко време. В реалността, нито едното, нито другото е съвсем вярно. В своите Фейсбук включвания Борисов посещава преимуществено населени места, управлявани от кметове на ГЕРБ. Колкото до изненадващите инспекции, събралите се служители, медии и симпатизанти не оставят съмнение, че те са предварително планирани и комуникирани.

Ил. 2. Скрийншот от списъкът с видеа, публикувани на профила на Бойко Борисов във фейсбук в края на май 2019 г.

Форма и жанр

Фейсбук включванията на Бойко Борисов представляват непозната до този момент форма на политическата и популярната култура и е трудно да се категоризират жанрово. От друга страна, причисляването им в конкретен жанр може да помогне в тяхното анализиране, но и в начина, по който се консумират от публиката. Тя има определени очаквания, свързани с конвенциите на конкретен жанр: тези конвенции представляват „сбор от правила или кодове, означаващи и знаци, потенциални комбинации от знаци и връзките между тях“ (Gledhill, 1997: 351). Ще използваме предложена от Кристин Гледхил схема (пак там), за да анализираме Фейсбук включванията на Борисов откъм формат, засегнати теми, локации, наративни модели, вид герои и сюжетни линии. В този анализ ще се ограничим до 24-те видеа, излъчени между 17 и 23 май 2019 г.

Форматът е гъвкав и представлява видео включвания на живо без допълнителна монтажна работа, с вариращо времетраене между 1:32 (Видео 10) и 1:01:30 (Видео 8). Освен с различна продължителност, те са непостоянни и по време, като се появяват в различни части на деня (включително по няколко на ден) и без предварително обявяване. Темите са различни и са до голяма степен предопределени от локацията на съответното включване, но в общи линии наблягат на инфраструктурните и икономическите постижения на управлението на Борисов в различни части на страната и като цяло. Локациите са също различни (с малки изключения всяко видео е на нова локация), като преобладава интериорът на джипа на Борисов, на фона на инфраструктурни проекти (строежи и машини са често в кадър), градски пейзаж (Пазарджик, Варна), заводи (Шумен, Стара Загора, Пазарджик). Откъм герои видеата са основно центрирани около личността на Бойко Борисов, който нормативно и символно е основен протагонист на живите включвания и политическия процес въобще. Негови приближени министри са често в кадър, заедно с кметовете на посещаваните населени места (вж. по-горе). Имаме възможност да видим местни отговорници на обекти, шефове на фабрики и обикновени работници (напр. Видео 11, 5:50 – запознаваме се с Тодор от Поморие, работещ по обходния път на града). В кадър влизат и отдадени симпатизанти на ГЕРБ, които скандират или ръкопляскат в подкрепа (Видео 12, 0:10) и се снимат с премиера, а понякога ползват случая да благодарят: в това отношение изпъква сцена с бивша учителка на Владимир Горанов, която изказва благодарност за отпуснати за училището ѝ целеви средства (Видео 12, 14:42). Колкото до сюжетните линии, основният конфликт в рамките на интензивния предизборен период през май 2019 г. е с Корнелия Нинова и БСП, които се споменават многократно. Например, докато се снима със симпатизанти във Варна, Борисов казва: „Ей това Корнела не може да ми вземе. Ако може и това да го напра‘й, ама не може“ (Видео 8, 1:00:30). Съвпадащ донякъде с враговете от БСП е конфликтът с предходните управляващи, който Борисов продължава да поддържа, въпреки двумандатното си управление: на предположението на Томислав Дончев, че някои от критиците на управлението на ГЕРБ вероятно не знаят какво е „диверсификация“ Борисов отговаря „Със сигурност не знаят, щот не са я направѝли“ (Видео 13, 22:10). В същото видео виждаме и конфликта на Борисов с природата, която той си поставя за цел да опитоми: „Не, не, вижте. Истинско удоволствие ми доставя ей така на голи поляни, къдет‘ няма нищо… и след това като си го открием“. Но добавя и политическа конфронтация: „Ей това е мъката им, затова бушуват“ (Видео 13, 34:05). В друго включване с удивление отбелязва как машините „дояждат“ планината (Видео 6, 5:00), след като е възкликнал „Магистрала през планината!“.

Този преглед безспорно доближава поредицата от включвания „Джипка ТВ“ до жанра на политическата драма. Но въпреки безспорната драматизация и производство на сцени и сюжети, действието все пак се развива в реалността и включва истински хора. Обратно, политическият сериал създава по правило фиктивна реалност, с измислени герои и сюжетни линии. В този смисъл, включванията се доближават повече до риалити формат, като се вземе предвид, че риалити предаванията също до голяма степен се развиват по предварително начертан сценарий (Klecker, 2020: 224). Фактът, че включванията се случват в истинско време, което изключва възможността за монтаж и допълнително сюжетиране, от своя страна, доближава поредицата до влоговете (видео дневници), в които персонажи показват части от ежедневието си онлайн. Освен в приликите си с жанрове на популярната култура, живите Фейсбук включвания на Борисов показват близост и с политически формати като брифинга и пресконференцията (срещите с медиите остават редовна „рубрика“ в много от видеата).

В крайна сметка трябва да заключим, че говорим за нова и хибридна жанрова форма, какъвто извод прави и Адриана Боливар, изследвайки жанрово добре известното телевизионно предаване „Aló Presidente“ на бившия венецуелски президент Уго Чавес (Bolivar, 2003). Именно с този формат включванията на Борисов показват не малко близости – откъм гъвкавост, цели, променливи локации, персонажи/гости, неограничени възможности за формиране на политическия дискурс, централната роля на политика в дирижирането на шоуто, а до известна степен и с възможността за директен контакт с „народа“. Последното е по-силно застъпено в програмата на Чавес (големи порции от предаването са отделени за телефонни разговори със зрители, които споделят вижданията и проблемите си), но намира своите измерения във включванията на Борисов. Той, също както и Чавес, има последна дума за продължителността на включването – така например в края на едно от Фейсбук включванията го виждаме да дава знак с ръка и да прошепва „Стига“, след което излъчването приключва (Видео 6, 11:40).

Трябва да отбележим и една съществена разлика между двата формата – докато Чавес ангажира ресурса на националните радио и телевизия (Боливар цитира данни, според които един епизод струва най-малко 150 000 долара, пак там: 93), продукцията на Борисов е особено нискобюджетна и в някакъв смисъл нискокачествена. Картината е на моменти силно пикселирана, по правило нестабилна, а разговорът не винаги се чува, заглушаван от шума на автомобила или от духащ вятър. Включването понякога започва ситуационно от „никъде“ и без нарация за това къде се намираме, кой е наоколо. Имената на някои от героите, с които се срещаме по пътя (напр. отговорници на обекти), така и не разбираме. Не са представяни и някои от по-известните лица, които обаче не задължително са познати на масовата публика (кметове на градове, а и министри).

Тези на пръв поглед недостатъци стават запазена марка на живите включвания на Борисов и дават допълнителна дълбочина на жанра. Безспорно е, че с малко инвестиция в техника може да се обезпечи много по-добра картина или звук. Но техническите несъвършенства на видеата ги правят някак близки за зрителя, по „народно“ обикновени. Несъвършенствата в сценария пък оставят впечатлението за неподготвено, спонтанно и автентично съдържание. Сякаш магически сме попаднали в колата на най-силния мъж в държавата, а той дори може да не знае, че сме там. Липсата на анонси, ориентация и постоянна и/или гладка нарация замъглява границите между живота и режисираното предаване и се опитва да ни убеди, че случващото се в и около джипката е част от неподправения живот. В този смисъл, форматът капитализира ресурсите на дигиталната култура „направи си сам“, наред с множеството заемки от популярната култура откъм инсцениране, драматизиране, символи, конфликти, герои и сюжети, а резултатът е популярно-политически хибрид.

Ил 3. Скрийншот от живо включване на Бойко Борисов, интеракция с работници.

Историята на героя

Вече обърнахме внимание, че Бойко Борисов е безспорен протагонист на разказа, който ни се предлага от „Джипка ТВ“. В него е центрирано действието, от неговите думи се формира дискурса, а от неговите решения – движението (в пряк и преносен смисъл). Той е главен герой в собствения си виртуален спектакъл, но и в спектакъла на обществения живот. От тази гледна точка е интересно да погледнем неговите пътувания и история през призмата на „пътешествието на героя“.

Пътешествието на героя е концепция, развита от изследователя на митовете Джоузеф Кембъл, който откроява универсална формула (мономит), разглеждайки различни по произход митове. Според Кембъл мономитът представлява увеличение на формулата, залегнала в ритуалите на преход: отделяне – инициация – завръщане. Героят отпътува от познатото си ежедневие в свят на чудеса, където се сблъсква със свръхестествени противникови сили и печели убедителна победа. Той се завръща от мистериозното си приключение променен (Campbell, 2004: 28). За всеки от трите етапа, Кембъл отличава различни подетапи, като не всички тях открива във всеки мит.

Публично известно е, че Джордж Лукас внимателно е следвал формулата, описана от Кембъл, при създаването на „Междузвездни войни“. Умишлено или по естествен път, мономитът намира своето проявление в почти всяка история в сферата на културата, била тя разказана под формата на книга или филм (Sadri, 2020). Това не е защото всяка история трябва да следва формулата, идентифицирана от Кембъл, а „по-скоро защото има структури, към които нашите традиции в разказването на истории са склонни да се придържат и към които съответно ние сме привикнали и възприемчиви“ (пак там: 13).

Нека вземем за пример посещението на Бойко Борисов в Стара Загора на 18 май 2019 г. (Видео 14). Това е от живите включвания, които ни превеждат през конкретна завръзка/проблем, който намира своето решение благодарение, разбира се, на главния герой. Проблемът касае останали частни улици в приватизиран завод, сега индустриална зона с над 80 бизнеса. Собственикът на улиците създава проблеми, поради което държавата се ангажира да финансира изкупуването им от общината, за да се подпомогне развитието на индустриалната зона.

В първата част на историята Бойко Борисов се отзовава на молбата на кмета на Стара Загора и пристига на място, напускайки своето пространствено и професионално ежедневие. „Повикът за приключение“ е специфично идентифициран елемент от първия етап на мономита (Campbell, 2004: 28). Такъв елемент е и „пресичането на прага“, който в случая на Борисов се случва именно с джипа, към чиято сакрална функция (вж. по-горе) трябва да добавим и възможността да пътува между светове.

Във втората част на историята (в която се развива и самото видео) виждаме Борисов в един нов и непознат свят, илюстрирано и от интереса, с който разпитва за мястото, на което се намира. Премеждия продължават да се срещат: все още текат преговори за парите (дали ще са 480 или 500 хил. лв.), предстои да се вземе и решение на Министерски съвет, медиите задават въпроси за потенциалното затваряне на ТЕЦ „Марица“. В тези премеждия Борисов не е сам, а е съпровождан от верни съюзници.[3] В крайна сметка решението е намерено, победата осигурена.

В третата част (след видеото) Борисов ще се завърне към своя живот, но физическото завръщане не е най-важното за последния етап от мономита. Това е трансофрмацията. През призмата на мономита би се очаквало, че преборил предизвикателствата, героят ще пребори и себе си и ще премине от едно свое битие в друго, ще намери нова идентичност, ще порасне. Кембъл дори описва процеса като смърт и прераждане, след които героят вече е владетел на двата свята: на магичния и ежедневния. В конкретно разглежданото видео, по ирония на съдбата, гражданка, която моли за автограф, пожелава на Борисов никога да не се променя. Той отговаря: „Аз искам да съм различен, но не мога, то не е лесно да се променяш на стари години“ (Видео 14, 17:31).

Правилата на популярната култура обаче са други и касаят внимателното балансиране на повторението (познати и комфортни, дори клиширани конвенции) и различието. Така ни се дава възможност да изпитваме наслада от познатото, но и да се въодушевим от новото. Защото „като цяло не искаме да гледаме един и същ филм или телевизионна програма отново и отново“ (Gledhill, 1997: 355). Такава промяна, която може да балансира иначе повтарящите се сюжети, се крие именно в трансформацията на героя. Дори ситуационните комедии или драматичните сериали с едноепизодни сюжети отвеждат главните си герои през арка на развитие. Борисов обратно, настоява да бъде същият, като реториката на партията му залага на „стабилност“ и по дефиниция изключва трансформации. Нещо повече, дори в иначе интимния характер на Фейсбук включванията от колата му, Борисов остава недостъпен и някак еднопластов. Не го виждаме в друга роля от тази на премиер: емоциите му се свеждат до положителни – по повод инфраструктура и заводи; и отрицателни – по повод критиките от политическите опоненти и раздразнение от някои журналистически въпроси. Подмятания за личния живот на министрите му никой не си позволява да прави по негов адрес (напр. Владислав Горанов към Николай Нанков: „Сега отиваме към Асеновград, може да видим някоя булченска рокля, ти си ерген още“, Видео 15, 3:40).

Това е именно клопката на популярната култура. Веднъж започнал да черпиш от ресурсите ѝ, в публиката ти се създават очаквания да преживяват това, което им се предлага, както преживяват популярната култура – в баланс на познатото и новото, с ясна развръзка и трансформация на героя. Така влизаме в конфликт с политическото, което пък би следвало да е последователно и постоянно. Естетизацията на политиката (по Дичев, 2019: 94–102) има своите граници.

Деконструиране и заключения

В анализа си на Фейсбук включванията на Бойко Борисов, особено през май 2019 г., открихме множество заемки от популярната и дигиталната култура, както и множество (потенциално) закодирани смисли в символа на джипа. Установихме, че по форма и съдържание включванията представляват един нов, хибриден популярно-политически жанр, който крие много потенциал да въздейства, но и крие своите ограничения. Но как в крайна сметка различни социални групи и профили граждани декодират и реконструират значения, няма да знаем с точност. Моята теренна работа (основно в Бургас през зимата на 2020 г.) не даде достатъчно отговори на този въпрос, доколкото никой от респондентите ми не беше гледал онлайн включванията на Борисов, нито последвал профила му. Всички обаче знаеха за тях, както и наименованието „Джипка ТВ“.

В този смисъл се развива и интернет фолклора, който роди самото наименование „Джипка ТВ“ и множество колажи, шеги и карикатури, препращащи към джипа. Във вечерта на парламентарните избори през ноември 2021 г. в интернет пространството се появи шеговита обява за продажба на джипа. Макар и присмехулна и иронична, шегата даде ясен знак, че символното свързване на управлението на държавата с управлението на джипа е било успешно реконструирано от публиката. Шегите за джипа станаха муниции в ръцете на политическите опоненти – от трибуната на Народното събрание Тошко Йорданов („Има такъв народ“) нарече Борисов „Джипко Бибитков“ (това роди едноименна Фейсбук страница), към джипката реферира и Мустафа Карадайъ (ДПС). Смехотворен или критичен, образът на джипа се е загнездил трайно в общественото въображение и успешно се е превърнал в символ на едно управление.

По оценка на журналисти и анализатори интензивните Фейсбук включвания на Борисов през май 2019 г. спасяват имиджа на ГЕРБ, които печелят изборите въпреки политическата криза, причинена от „Апартаментгейт“ (вж. напр. Милчева, 2021). Резултатите наистина са по-добри от очакваното, макар да е практически невъзможно да се определи до каква степен те са повлияни от активността на Борисов във Фейсбук. Трябва да отбележим и друго – по-голямата част от двайсетте и четири видеа от май 2019 г. имат сравнително ограничен онлайн обхват, с под 30 000 гледания. Пет видеа регистрират около 40 000 гледания, едно е с малко над 60 000 и само едно (посрещането на Алексис Ципрас) надхвърля 100 000 гледания. Видео с под 30 000 гледания не е достатъчно да създаде културен феномен (какъвто наблюдаваме с фолклоризирането на джипа), нито да спечели избори. Това означава, че по-голямата част от хората (включително интервюираните от мен) са разбрали за джипа не в непосредствената си интеракция с профила на Борисов във Фейсбук, а по преразказ на медиите. Следователно, цялата видео продукция във Фейсбук има по-голям успех в определянето на дневния ред на традиционните медии, отколкото в заобикалянето им и директното достигане до „хората“. Такава, впрочем, беше и стратегията на Доналд Тръмп, чиито среднощни туитове често определяха дневния ред на медиите на сутрина.

Накрая остава да се опитаме да отговорим и на въпроса дали живите включвания на Бойко Борисов се разполагат в и едновременно с това конструират популистки дискурс. Отговорът не би бил автоматичен – не всеки политик, посягащ към популярната култура и по този начин естетизиращ политиката, е популист (Дичев, 2019: 95). По форма и жанр, Фейсбук включванията, както установихме, са умилително аматьорски и поставят Борисов в позицията на обикновен ползвател на Фейсбук. Символно натовареният джип е амбивалентно събирателен образ – от една страна, свързва властта с провинцията, от друга, я държи зад стъклата; от една страна, Борисов го управлява сам в знак на отказ от привилегии, а от друга, остава скъпа и лъскава придобивка. Тази амбивалентност обаче не изключва популисткия дискурс – тъкмо обратното, прави го по-вероятен. За да конструира народа и да обедини исканията на различни социални групи, които може и да са противоречиви помежду си, популисткият лидер трябва до голяма степен да се изпразни от съдържание, да се превърне в празно означаващо (Laclau, 2005b). Това дава възможност на различни социални групи и профили от хора да се идентифицират с Борисов и/или с неговия джип, по различни причини, които може и да са в противоречие.

В крайна сметка анализът на видео съдържанието успешно представя Борисов като човек от народа. Това се дължи на начина, по който описва политическите си опоненти (не само в лицето на БСП и Корнелия Нинова, но и на хората на „жълтите павета“, споменато повече от веднъж) и по който разговаря с „обикновените“ хора. Макар и за секунда да не губи статус и да предизвика колебание кой е „началникът“, Борисов успява да създаде връзка с хората, които среща, да ги похвали и благослови, идентифицирайки себе си с тях и обратното. Добавяйки към това неполирания му маниер на говорене (с натъртено некнижновни ударения, непълно произнасяни думи), споменатите вече форма и жанр на излъчванията му във Фейсбук и по-широкия политически контекст, следва да заключим, че Борисов успешно конструира „народа“ в популистки дискурс срещу опоненти и елити. Най-впечатляващото е, че от последните успява да изключи себе си, въпреки шеметната си политическа кариера и близо десетгодишно управление.

 

Библиография

Андерсън, Бенедикт. 1998. Въобразените общности. Размишления върху произхода и разпространението на национализма. София: Критика и хуманизъм.

Вебер, Макс. 2016. Политиката като призвание. Науката като призвание. София: Рива.

Дичев, Ивайло. 2019. Културни сцени на политическото. София: Просвета.

Кръстева, Анна. 2013. Българският популизъм: щрихи към портрета (последно посетен на 09.10.2022 г.).

Bolivar, Adriana. 2003 “Nuevos géneros discursivos en la política: el caso de Aló Presidente”. En: Berardi, Leda (ed.) Análisis Crítico del Discurso. Perspectivas Latinoamericanas. Santiago: Frasis Editores, 85–109.

Bracciale, Roberta, Andretta, Massimiliano and Martella, Antonio. 2021. “Does Populism go Viral? How Italian Leaders Engage Citizens through Social Media”. Information, Communication and Society, 24(10): 1477–1494.

Campbell, Joseph. 2004. The Hero with a Thousand Faces (Commemorative Edition). Princeton and Oxford: Princeton University Press.

Gledhill, Christine. 1997. “Genre and Gender: The Case of Soap Opera”. In: Hall, Stuart (ed.) Representation: Cultural Representations and Signifying Practices. London: Sage, 337–387.

Hall, Stuart. 1980. “Encoding/Decoding”. In: Hall, Stuart (ed.) Culture, Media, Language. New York: Routledge, 117–128.

Hall, Stuart. 1997. “The Work of Representation”. In: Hall, Stuart (ed.) Representation: Cultural Representations and Signifying Practices. London: Sage, 13–65.

Kaufmann, Mаrelie and Jeandesboz, Julien. 2017. “Politics and ‘the Digital’: From Singularity to Specificity”. European Journal of Social Theory, 20 (3): 309–328.

Kelsey, Darren. 2017. Media and Affective Mythologies. Discourse, Archetypes and Ideology in Contemporary Politics. London: Palgrave Macmillan.

Klecker, Cornelia. 2020. “Trump as the ‘Kardashian of Politics’? Daniel J. Boorstin’s ‘Pseudo-Event’ and the Rise of Donald Trump”. The Journal of American Culture, 43 (3): 215–231.

Laclau, Ernesto. 2005a. “Populism: What’s in a Name?”. In: Panizza, Francisco (ed.) Populism and the Mirror of Democracy. New York and London: Verso, 32–50.

Laclau, Ernesto. 2005b. On Populist Reason. London: Verso.

Laclau, Ernesto and Mouffe, Chantal. 1985. Hegemony and Socialist Strategy. Towards a Radical Democratic Politics. New York and London: Verso.

Maly, Ico. 2018. “Populism as a Mediatized Communicative Relation: The Birth of Algorithmic Populism”. Tilburg Papers in Culture Studies, paper 213, (последно посетен на 09.10.2022 г.).

Marincea, Adina and Skolkay, Andrej. 2021. “Populism and Social Media: A Comparative Analysis of Populists’ Shared Content and Networks on Facebook”. Demos (последно посетен на 09.10.2022 г.).

Moffitt, Benjamin. 2016. The Global Rise of Populism: Performance, Political Style, and Representation. Stanford: Stanford University Press.

Mudde, Cas. 2007. Populist Radical Right Parties in Europe. Cambridge: Cambridge University Press.

Rosanvallon, Pierre. 2020. El siglo del populismo. Barcelona: Galaxia Gutenberg.

Sadri, Houman. 2020. Reconfiguring the Hero’s Journey. The Monomyth in Contemporary Popular Culture. Goteborg University (последно посетен на 09.10.2022 г.).

Street, John, Inthorn, Sanna and Scott, Martin. 2013. From Entertainment to Citizenship. Politics and Popular Culture Manchester: Manchester University Press.

de la Torre, Carlos, et al. 2019. Routledge Handbook of Global Populism. New York: Routledge.

Van Zoonen, Liesbet. 2004. Entertaining the Citizen. When Politics and Popular Culture Converge. Lanham: Rowman & Littlefield.

Weyland, Kurt. 1996. “Neo-Populism and Neo-Liberalism in Latin America: Unexpected Affinities”. Studies in Comparative International Development, 32 (3): 3–31.

Медийни публикации

Дарик. 2013. „Бойко Борисов вече с профил във "Фейсбук"“. Дарик, 27.08.2013 (последно посетен на 12.02.2022 г.)

Милчева, Емилия. 2021. „България през 21 век: държава в джипка“. Дойче веле, 1.02.2021 (последно посетен на 12.02.2022 г.)

Флагман. 2020. „Как джипката се превърна в нарицателно и какви са колите на премиера Бойко Борисов“. Флагман, 2.10.2020 (последно посетен на 12.02.2022 г.).

Hern, Alex. 2017. “Facebook Live is Changing the World – But not in the Way it Hoped”. The Guardian, 5.01.2017 (последно посетен на 12.02.2022 г.).

Lewis, Paul, Clarke, Seán, Barr, Caelainn, Holder, Josh and Kommenda, Niko (2018). “Revealed: one in Four Europeans Vote Populist”. The Guardian, 20.11.2018 (последно посетен на 12.02.2022 г.).

Offnews. 2017. „Борисов живее с 1 500 лв. на месец и има Мерцедес в гаража в Банкя“. Offnews, 24.03.2017 (последно посетен на 12.02.2022 г.).

Емпиричен материал

(всички видеа са посетени последно на 09.01.2022 г.)

Видео 1: 28.05.2018 г., „Инспекция на ремонта на АМ „Тракия“

Видео 2: 14.05.2014 г., „Благодаря ви от сърце, приятели от Канада…“

Видео 3: 08.05.2016 г., „с. Ябланово, Котелско“

Видео 4: 22.03.2017 г., „Постигнахме 3,6% икономически растеж…“

Видео 5: 27.03.2017 г., „Гласувах за стабилна, предвидима…“

Видео 6: 17.05.2019 г., без текст

Видео 7: 22.05.2019 г., „Посрещане на премиера на Гърция Алексис Ципрас“

Видео 8: 21.05.2019 г., „Посещение във Варна…“

Видео 9, 20.12.2016 г., „Днес пускаме за движение обходния път на Смолян…“

Видео 10, 17.05.2019 г., „Инспекция на новия етап от строежа на АМ Хемус…“

Видео 11, 20.05.2019 г., „Стартира изграждането на обходния път на Поморие“

Видео 12, 17.05.2019 г., „Всичките тези пари, които се влагат в строителството…“

Видео 13, 20.05.2019 г., „Инспекция на разширението на газопреносната мрежа…“

Видео 14, 18.05.2019 г., „На следващото заседание на Министерски съвет…“

Видео 15, 20.05.2019, г. „Инспекция на реконструкцията на пътя Пловдив-…“


[1] Предложеното тройно деление на подходите за изследване на популизма се поддържа от Карлос де ла Торе и др. (de la Torre, 2019), но не е безспорно. Така например Бенджамин Мофит прави четворно деление, като предлага и свой пети подход (Moffitt, 2016). Според мен два от идентифицираните от него подходи се вписват в дискурсивния подход.

[2] Тук и навсякъде другаде, където не е посочено друго, данните са актуални към 9 януари 2022 г.

[3] Иронично, Борисов впоследствие ще освободи двама от редовните си сподвижници в джипа – министрите Владислав Горанов и Николай Нанков – като ги уличи като близки до ДПС.


Биографична справка

Владислав Петков е докторант в докторска програма „Културна антропология“ в катедра „История и теория на културата“, Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Преди това е завършил специалност „Право“ през 2012 г. и „Културна антропология” през 2016 г. в същия университет. Изследователските му интереси включват политическа и куиър антропология, популизъм и популярна култура.

Прочетена 104 пъти

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

ЗА НАС - В процес на разработване.

Новата Празничност

Този уебсайт използва бисквитки за управление на навигация и други функции. Използвайки нашия уеб сайт, вие се съгласявате, че можем да поставим тези видове бисквитки на вашето устройство.
Повече информация Съгласие Отказ