.
Сряда, 28 Юли 2021 11:24

Патриотичните култове и виртуалните следи на тангра-национализма

Галина Гончарова

Резюме: Изследването намира изходната си точка в метафората „тангра-национализъм“ като неформално, събирателно понятие за появилите се в последните десет години, множество български сайтове, форуми и блогове, посветени на духовността или религията на „истинските патриоти“. Последните се разделят в няколко основни групи според използваните репрезентативни стратегии и типа общност от съмишленици, която създават: „светилища“, „мисии“, „поклоннически витрини“ и „ордени“. Съответно „светилищата“ се определят като опити за „побългаряване“ на маргинални или алтернативни религиозни култове (култът към „Анастасия“ в Русия, дъновизъм, паганизъм и др.), а „мисиите“ като еднолични проекти за нравствено усъвършенстване без отработена система за обгрижване на „адептите“. По отношение на библиотеките вниманието се фокусира върху трансформирането на връзката религия – национализъм в религиозно-патриотична култура и силния просветителски заряд, докато при „ордените“ се извежда на преден план „отбраната“ на (пра)българската духовност. Въз основа на тази свободна типология се анализира влиянието на ню ейдж и жанра на фентъзито, модернизирането на историческия канон и генеалогичните утопии на „родното”, езотеричните дейци в контекста на демократичния преход. Разглежда се проблема за изграждането на дублираща институциите социална мрежа за усвояване на алтернативни на официалните символни ресурси, за които остава отворен въпросът доколко наследяват/копират „националния идеализъм“ на 1930-те или възпроизвеждат резистентни ню ейдж тоталитарни проекти от близкото минало.

Ключови думи: национализъм, тангра, прабългари, ню ейдж, духовност

Patriotic Cults and Virtual Traces of Tangra-Nationalism

Galina Goncharova

Abstract: The study finds its starting point in the metaphor of “Tangra-nationalism” as an informal concept that encompasses the emergence of many Bulgarian websites, forums and blogs in the last ten years dedicated to the spiritual practices or the religion of the “true patriots”. They are divided into several main groups according to their representative strategies and the types of communities they create: “sanctuaries”, “missions”, “worship windows” and “orders”. Accordingly, “sanctuaries” are defined as attempts to “bulgarize” marginal or alternative religious cults (the cult of “Anastasia” in Russia, Dunovism, paganism, etc.) and “mission” as personal projects for moral improvement that lack a unified system of care for the “adepts”. With regard to libraries, attention is focused on transforming the relationship between religion and nationalism into a religious–patriotic culture with a strong educational character, while the “orders” bring to the fore the “defence” of (proto)Bulgarian spirituality. Based on this tentative typology, the influence of “New Age” and the genre of fantasy is analysed in conjunction with the modernization of the historical canon and the genealogical utopias of the “native”, esoteric agencies in the context of the democratic transition. The text also deals with the problem of the construction of a social network that duplicates institutions and absorbs alternative symbolic resources, for which the question whether they inherit/copy the “national idealism” of the 1930’s or reproduce resistant New Age totalitarian projects from the recent past remains.

Keywords: nationalism, Тangra, Proto Bulgarians, New Age, spirituality

 

Въведение

Според известния историк и филолог Веселин Бешевлиев рунният надпис от Плиска е „единственият оригинален документ за съществуването на култа към бог Тангра по българските земи“ (Бешевлиев, 1981: 52). Тази очебийна оскъдност на сведения и доказателства за „автентично” езическо и мистично наследство не се явява пречка за многобройни мистификации около „изконната“ (пра)българска религия в различни националистични сайтове в интернет. Независимо дали става въпрос за пара-политически организации, ню ейдж формации, неформални сдружения и движения с „духовни“ цели, всички те претендират да бъдат подчертано нова и атрактивна алтернатива на официалните културни политики на европейската принадлежност, демократизацията, глобализацията и мигрантската мобилност. „Тангра“ е не просто име на древно езическо божество, разчитано в строго определена дискурсивна среда, а свръхоборотно кодово означение в родното виртуално пространство, което отключва както визуализации на паганистични утопии, така и горещи дискусии върху религиозните съдържания и ценностни ориентации на националното чувство. То модерира трудно проследими мрежи и сътрудничества на скинари, друидисти, „инженери” на нови цивилизации или просто „истински български патриоти“. Затова и предлаганият текст намира изходната си точка в една метафора и няколко „избързващи“ обобщения. На първо място тангра-национализмът е реторическа фигура, която идва да подскаже сложното сечение между екзистенциалното преживяване на принадлежност към „автентични“ и „древни“ традиции и популяризирането (в групи и обединения) на езотерични, антиглобалистки, крайнодесни и/или расистки модели на обществено развитие. В същото време тя пределно ясно указва намерението да се анализират репрезентации в интернет на религиозното/религиозността от гледна точка на „(зло)употребите на българските национализми“ и да се разгледат такива теми като влиянието на ню ейдж, глада за исторически императиви и митологии на българското, окултното наследство на прехода и др. На второ място настоящото изследване предпоставя, че асоциациите, които поддържат националистичните сайтове привличат млади хора или най-малкото се идентифицират като носители на младежки идеологии. Младежта е едновременно метафоричен конструкт и адресат на емоционални и радикални послания за промяна на съществуващия социален ред и/или деец на лично и колективно спасение в „родолюбиви“ (религиозни) утопии.

Не на последно място обвързването на съвременните патриотизми с мистичното преживяване на идентичността чертае широк кръг от въпроси около афективните корпуси на национализма въобще и експанзията на българския национализъм към алтернативни и атрактивни културни форми в частност. Проиграването на оригинални, експресивни и комерсиални подходи за привличането на публики и съмишленици в най-общия случай размива границите между онлайн и офлайн активности, преминавайки в опити за създаване на особен тип календари и системи от празници и ритуални събития.

Изследването като цяло, е проведено в периода 2009–2013 г. за целите на проекта Предизвикателства на национализмите.[1] Съответно то се фокусира главно върху сайтове и блогове, видими и активни във въпросния период, част от които обаче започват да функционират много по-рано и са претърпели най-различни промени – от смяна на сървъра до смяна на името. Понастоящем повечето от тях са „мигрирали“ към социалните мрежи или са с обновени електронни платформи, а други са престанали да съществуват. Техните метаморфози заедно с новите „продължения“ или „попълнения“ в интернет също са отчасти обект на интерес за настоящия текст, доколкото подсказват една нова ситуация на производство и консумация на патриотични послания и прабългарска символика. Все пак те остават в много по-малка степен на фокус поради необходимостта от доста по-сложен и обемен анализ, изискващ натрупването на повече контексти, технологични компетенции и допълнителни източници. В този смисъл, не само метафорично, но и реално, изследването търси и „върви“ по виртуалните следи и електронни формати на тангра-национализма, без да ги обхваща и интерпретира в цялост. В същото време то си поставя въпроса за генеалогията и хронологията на (пост)модерния патриотизъм, откривайки пряка връзка между разочарованието от т. нар. демократичен преход, усвояването на социалистическото езотерично наследство и първата голяма вълна на дигитални национализми, вдъхновени от езическа България.

Тангра-национализмът от птичи поглед: самоопределения, легитимации, ритуализации

Сред огромното количество коментари за Преброяване 2011 в интернет особено впечатление прави един призив да се отбележи в анкетата на потребителите в графата за вероизповедание „Тангризъм“ с цел да се докаже „че древният български дух е жив, за да пребъде през поколенията“.[2] На фона на преобладаващото недоволство на анкетираните от изискването на излишна информация, той изглежда като изолиране от баналната медийна реалност на „неуредената държава“, неограничения достъп до личните данни и разсекретяването на скандални факти за политически персони. Но дори бегло проследяване на очертаните от него смислови полета в електронното пространство показва, че той не само е адресиран към устойчиви публики и пазари (референти), но и се изживява като мощен протест срещу същата тази реалност.

Сайтът, който отправя призива, съдържа текстове с препратки към Движение „Воини на Тангра” – едно от най-старите и известни виртуални места посветено на подобна тематика, предлагащо според визитката му в Уикипедия – „реабилитацията на предхристиянската вяра на българите“, както и обстойно разглеждане на философията на „бунта против съвременния свят” на Юлиус Евола.[3] На свой ред „воините“ предлагат линк към тренировъчната школа „Багатур“ и основанията за нейното създаване: „Реалността на съвремието отнема на подрастващите досега с природата, нормалната физическа активност и здравия хранителен режим. Свидетели сме на духовна и демографска разруха, болести и лутанията на човешкия социум от най-крехка детска възраст“.[4]

Патетично заявената критичност към родното настояще е на само удобен подстъп за навлизането в територията на електронния национализъм, но и устойчива реторическа позиция в концептуалната рамка на „духовността“, която съединява и легитимира различни интерпретативни схеми за разбиране и тълкуване на проявленията на българското битие. „Духовността“ се полага едновременно като дълбок инстинкт/интуиция, научна рационалност и мистично откровение за случващото се както в локален, така и в световен контекст. Именно тя свързва (с линкове и не само) багатури и еколози, скинари и антикомунисти, историци и друиди, осъществявайки с лекота един преход между религия и просветен/просвещаващ патриотизъм и позволявайки неограничени оригинални тълкувания на символи от различен контекст и порядък. Благодарение на нея става възможно превключването от един културен код към друг, като например наслагването на нацистки свастики, келтски руни и родопски шевици в общ символ. Така сайтът Древна България е жива (с авторски права за 2009–2016 г. на Даниел Василев Илиев) още във „въведението” обещава да докаже, че „България е била винаги държава на духа, където свободата е свещено право“. В рамките на петнадесет различни рубрики същият се опитва да представи едва ли не цялата материална и духовна история на нацията – от религията, през крепостите и оръжията, до обичаите и „изделията, използвани в бита“. Те са анонсирани на първа страница с впечатляваща поредица от картинки. В средата е разположена розетата от Плиска със знака на рода Дуло в центъра, а около нея в кръг по часовниковата страна са подредени колелото на живота, знамето и гербът на републиката, букви от глаголицата, нестинарски огън, кукерска маска, средновековен воин и крепостна кула.

 

Ил. 1. Древна България е жива, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

От страница, посветена на Елбетицата научаваме, че „българският слънчев двоен кръст“ е „най-древното изображение на слънчевия календар“, което има централно място във всички религии по света и което трябва да бъде интерпретирано „съобразно изследванията на Божидар Димитров и Елена Блаватска“.[5]

„Духовността“ е единственият инструмент както за лично и колективно спасение, така и за дълбоко, морално и критично разбиране на съвременната (българска) реалност. В изброяването на причините за неуспехите на прехода – корупцията във/на властта, засилването на социалните разлики между бедни и богати, несигурността на материалния живот, рефлексията на „тангрианците“ достига до краен брой причини и разконспирира действието на универсални принципи на злото, въплътени в едни и същи исторически агенти. Неуспехите се приписват на нашествията в културното пространство на американски или европейски фондации, на опасни секти и „техники за промиване на мозъка”, на цигани и турци, гейове, феминистки и т. н. Те най-често се оказват част от световния заговор (на евреи и масони) за унищожаване на „великата българска цивилизация“, чиито цели и средства са достояние само на „духовно просветените” или озарените от идеала на етническата цялост и чистота на общественото тяло. За разлика от класическите експертни и/или медийни анализи, „разрояващи“ контекстите на актуалните социални проблеми, духовната експертиза проследява повтарящи се исторически цикли и персонажи. С лекота се редополагат събития и личности от различни времена и епохи. Така колаж на Бойко Борисов (с ореол и приветстващ военизирано множество на фона на католическа катедрала), публикуван на сайта на воините (и на сайта на „ДНЕС“ – Движение за национално обединение и спасение), разкрива „топлата връзка“ на българския премиер с големите диктатури/диктатори в световната история.[6]

Ил. 2. “Ето Ви Я Боко-Диктатурата!“. Източник: Форум на Движение “Воини на Тагнра”, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

Отказът от толерантност към евреи, турци и цигани се мотивира с грижата за чистота на българския език,[7] а действията на граждански активисти препращат към организирането на убийството на ген. Луков.[8] По този начин се създава усещането за особена ориентация в историческата динамика на колективното съществуване, която безпогрешно назовава и разпознава враговете и героите на грижата за общото благо. На другия полюс на обречената на „разруха“ от „чуждия свят“ родна действителност се разполагат патриотичните морални елити, които от Аспарух, през Левски и Ботев, ген. Луков и Димитър Списаревски до Национално движение „Лъв“ и Български Национален Съюз (БНС), пренасят през поколенията ценностните образци на великото и славно минало, спасявайки и подсигурявайки бъдещето на нацията. В блог, посветен на „Тенгриянството – изначалната българска истина“ (с последна активност от 2012 г.), може да се прочете статия с многозначителното заглавие „Левски в Крайните времена”, довършваща популярната сентенция на апостола за времето със следното пророчество/апел: „Времето преобърна българския народ и Българската държава, сега ние него да преобърнем, за да възлезем във вечността, и родим лъвът, който ще снеме печатите от Книгата на живота“.[9]

Смело може да се каже, че синтезът на наука, мистика и родолюбие, предлаган от „тенгриянството“ слепва ксенофобски и утопични дискурси, търсейки признание на изтласкани в периферията на настоящето и офлайн публичността модели на обществено развитие. Периодически се появяват различни „преработки“ и дискусии върху „Философия на родината“ на Янко Янев. Те противопоставят „родното пространство“, в което „почива душата на нацията“, на „родината на либерал-демократичната интелигенция“ и „модерната цивилизация…, зададена от противниците на нациите – глобалистите“.[10]

Във връзка с приведените цитати, позоваването на десни автори от междувоенния период не е случайно. Под шапката на (наред с) „духовността“ и нейните производни „традицията“, „истината за произхода“, „мъдростта“ и т. н., основна легитимационна стратегия на описваната „система на мислене“ е генеалогията на патриотичните организации, в която централно място заемат неформалните младежки обединения за защита на българската кауза от 30-те и 40-те години на XX в. като Съюз на бойците, Родна защита, Кубрат, Отец Паисий, Съюз на Българските Национални Легиони (СБНЛ) и др. Най-голямата и досега националистична електронна платформа – Български Националистически Форум, има за подзаглавие името на известната организация на Асен Кантарджиев – Ратници за напредъка на българщината. В страниците, отделени за история, Българският национален съюз (БНС) обръща специално внимание на емблематични събития и личности, сред които създателят на СБНЛ – Любен Костов, многозначително припомняйки неговия призив към бъдещите генерации: „да не скъпят силите си в борбата за осъществяване на нашите идеали още от 1930 година за национално-мощна и социално-справедлива България”.[11]

Последното самоопределение, което се натрапва на непредубедения читател на националистични сайтове, е младежкото и футуристично измерение на отстояваната идеология. Както в „мирния“, така и във войнстващия си вариант, той въвежда поколенческа реторика. Ако „Багатур“ си поставя за цел чрез общуването с природата да запознае „подрастващите“ с „психотерапията на бъдещето“, то Елтимир от Движение „Воини на Тангра“ провъзгласява скинарите за „новите багаини“ или „онези родолюбиви младежи, които имат смелостта да се опълчат срещу чуждоплеменната окупация в България“. На свой ред амбицията на БНС да бъде обединителен център на различните националистични групи проличава и от последователно налагания пределно широк термин – „Българска младеж“. На стария сайт на организацията той се отрупва с най-разнообразни предикати като – „златна“, „обединена“, „истинска“, „утрешна“ и т. н., които трябва да потвърдят представата за високия енергиен заряд и жизнеспособност на родолюбието.[12] На новия му актуализиран вариант изрично се уточнява: „Нашето основно ядро са младежите, но в редиците ни има хора от различни поколения“.[13] Така утопията за новия социален ред, основан на пълното съвпадение между етнически и етически корективи, намира въплъщение в биологичния ритъм на промяната и приемствеността с далечните във времето, но морално и патриотично изрядни предшественици. „Кафканът“ Мико Вълчев (1947–2015), който нашумява със своята „българска расова теория“ и се разграничава от „провалилите се“ националистични движения (както заявява и в предаването на Мартин Карбовски „Отечествен фронт“ от 11.12.2010 г.) призовава от името на Свещения съюз на българските националисти именно децата да станат „истински арийски воини“ и да се борят „за свободата си и наследството на своите предци“.[14] Редакторите на сайта на Българско национално движение „Лъв“, основано в средата на 2018 г., изрично подчертават, че в него „преобладават младите и образовани хора“. Така „младежта“ затваря цикъла от самоопределения на тангра-национализма, завършвайки генеалогията на патриотизма и гарантирайки пребъдването на „духовните“, „българските“ ценности и традиции.

Именно младежта изтегля багаините и кафканите от онлайн в офлайн пространството в отговор на нуждата от повече привлекателни колективни форми на практикуване на националистичния (религиозен) светоглед. Така истински пищен култ се изгражда около личността на ген. Луков. Той се преекспонира като безусловен авторитет на съвременните поколения „родолюбци“. От приблизително 2001 г. датата на смъртта му се отбелязва тържествено с факелно шествие в София от различни младежки формации. Големите тeнгриански сайтове и блогове буквално заливат читателите си с отзиви, коментари, клипове и снимки за провеждането на събитието. Всички възрасти са въвлечени в прославата на величавото българско минало. Вече са факт дори такива иновации в презентациите на прабългарския култ като организиране на пиршества и молитви от пенсионери в чест на бог Тангра в парк за забавления.[15]

Както въпросната церемония, така и Луковмарш, са безспорно примери за конструирането на изобретени традиции и празници, ако следваме прословутата концепция на Ерик Хобсбом (Hobsbawm, 2009 [1983]). В духа на съвременните изследвания на паганистични култове и движения, техните дейци могат да се разглеждат като „автентични, локални, персонални и колективни идентичности, изправящи се пред хегемонистичните, пан-регионални и глобализиращи сили в един период на особени предизвикателства в Европа“ (Rountree, 2015: 1).

Доколко обаче подобно конструиране следва логиката на приобщаване към определен религиозен или мистичен култ или надделява търсенето на признание на маргинални експертни, политически и/или комерсиални интереси? Доколко устойчиви и хомогенни са подобни общности и съответно какви се техните собствени уникални „идиоми на изразяване“ и инструменти за маркиране на значими събития и моменти? Кой и какво стои зад най-устойчивите концептуални и организационни матрици на тангра-национализма?

Воини и колобри: електронните и културни формати на патриотизма

В Българския националистически форум особено впечатление прави един постинг, достъпен през 2011 г., по повод бъдещето на националистичните обединения. Авторът му изказва недоволството си от факта, че въпреки широките възможности за пропаганда, предоставяни от интернет, те все още нямат своята „трибуна“, силни лидери и общосподелими платформи. Той изтъква примера на Левски, който без да разполага с медии и преследван от турската власт, успява да изгради здрава и сплотена общност от съмишленици.[16]

Отвъд патетичния си тон, коментарът показва целенасоченото търсене на оптимални – събиращи най-много публика, технологии за предлагането на патриотични-и-духовни директиви. В същото време апелът за „централизация“ на силите подсказва наличието на твърде разнообразни и разпръснати „визитки“ и колективни биографии на национализма в електронното пространство. Ако допуснем като основен критерий репрезентативните техники за приобщаване към българската духовност и фокусираме вниманието си върху съотношението – религия-национализъм, те могат напълно условно и игрово да се разделят на четири големи категории – патриотични светилища, мисии, ордени и поклоннически витрини. Тези категории не са зададени от конкретните модели на/за патриотични сайтове или блогове, а са концептуален инструмент за прокарване на стилови и съдържателни разлики в стратегиите за популяризиране на псевдо-научни или езотерични послания за развитието на българското общество. Те са една от многото възможни класификации на мистичния национализъм в мрежата, които без да имат претенции за представителност, помагат да се откроят важни форми и реторики на алтернативната религиозност и социалния протест в/към съществуването в постсоциалистически или глобалистки контекст. Разбира се, те не могат да бъдат отделяни от офлайн активностите – ритуални събирания, празници, публични/медийни изяви на реалните личности и обединения, които също имат своят принос за изграждането на желаната атрактивна концепция и визия.

В първата категория – на „светилищата“ попадат побългарени мистични, хуманистични и екологични проекти, които предоставят както виртуално, така и физическо пространство за просветление и съхраняване на българския дух/духовност. Те обещават най-вече спасение от язвите на консуматорското общество – егоистичното преследване на власт и материални облаги, отчуждението и липсата на грижа към социално слабите, безотговорното изтощаване на природните ресурси, затварянето в пагубния за здравето икономически цикъл на химическите отрови и генномодифицираните храни и др. Не става въпрос обаче за механично пренасяне на родна почва, а за постепенно проясняване на смисъла на българското битие във виртуалното движение към изначалния топос на духовността или за една сложна процедура по заличаване и размиване на опозицията – локално–универсално. (Псевдо)научни аргументи – исторически, археологически, географски, теологически – се разпределят в различни „серии“ и рубрики, за да докажат общочовешкото значение и свещения/мистичен характер на националната съдба. Така на 21 март 2006 г. се създава Българска Родна Партия (БРП), която си поставя за цел популяризирането на изграждането на „родови имения” или екологични селища, съобразени с местните традиции. Учредителното събрание на БРП носи елементите на религиозен празник и се открива с българския химн, изпълнен от „хора, събрани от всички кътчета на Родината“. Думата е взета най-напред от „хералдика“ Христо Танев, който разяснява подробно символиката на герба на новата асоциация – шестлистна детелина. След него „ученият“ Живко Желев призовава към обединение на гражданските сдружения в страната, съществуващи от началото на демократичния преход, а известният редактор на вестник Феномен, Кубрат Томов изнася лекция за ерата на зеления водолей и особената мисия на българския народ за ценностното обновление на човечеството (Радуловски, 2006: 5).

Партията сумира опита на три сдружения, основани през 2004 г., и съответно три електронни формата – форумите „Звънтящи кедри“ (София), „Стоте дъба“ и „Жив дом“, като само последният има най-продължителна активност – приблизително до 2007 г., така че вече единствено медийните съобщения за учредителното събрание напомнят за нейното (съмнително) съществуване. Докато уставът на организацията я представя като политическо цяло на „лица, обединени от идеите на екохуманизма“ и лобиращи за „възраждането на България“, и въвеждане в конституцията на „правото на Родина“ (правото на всеки гражданин да притежава пожизнено участък от земя в размер 1–2 хектара) (Устав на Българската Родна Партия, 2006: 3), главният експерт на Дирекцията по вероизповеданията Георги Кръстев я определя като нарушение на конституцията и Закона на вероизповеданията (Иванова, 2006). Всъщност тя обслужва култа към Анастасия, създаден от руския писател Владимир Мегре,[17] миксирайки го с елементи от дъновизма и „родния” паганизъм. Във форума на „Жив дом“, освен песни от Учителя, се обсъждат такива любопитни факти като експедицията „Тангра“, която чрез събиране и обработка на генетични данни от Афганистан и Таджикистан доказва, че Памир е прародината на българите. Не по-малък ентусиазъм предизвикват „Египетските Цилиндри на Силата или Цилиндрите на Тангра“, които по уверенията на потребителите на форума „стимулират целия организъм (…) и лекуват болести, устойчиви на традиционните методи“.[18] И отново, ако Атанас Панчев на пресконференция в БТА отрича каквато и да било връзка с чужди секти, то в редактирания от него вестник Родово имение (орган на движението, който излиза и в електронен вариант) той открито призовава към следване на примера на Анастасия в съзвучие с наследството (посланията) на Ванга и Петър Дънов. Особено впечатляващо е и педантичното подреждане на материалите на вестника в три отделни тематични кръга – българска история и литература, дъновизъм и екологично съобразен живот (в еко-селищата). Така в коледния брой на първа страница са поместени едно до друго честитка по случай 130 години от освобождението на София от турско робство, поетичен благослов за новата година, призоваващ в „дивото греховно време“ да се пренесе „родов корен в паметта“ и анонс за изнесена лекция под заглавие „Медитация за навлизане в свещеното пространство на сърцето“.

Ил. 3. Корица на една от най-популярните книги на Владимир Мегре в превод на български. Източник: Store.bg (последно посетено на 25.05.2021 г.).

Подобно съзнателно смесване на националистични и мистични кодове се наблюдава и при други „светилища“, които макар и в по-малка степен, демонстрират съпричастност към темата за „старата“, „монголска“ религия/цивилизация. Такъв например е сайтът на движението „Zeitgeist Bulgaria“. Става въпрос за група млади хора, открито ангажирани с Проект „Венера” – организация за развиване на ресурсно–базирана икономика и обществено–благотворителни технологии в планетарното пространство. За тях тенгрианството, наред с богомилството или теософията на Елена Блаватска, е едно от многото трансцендентни обяснения на „планетарния“ и „гражданския живот“, които са задължителна стъпка в „езотеричната подготвеност“ за „заниманията“ с „устройството на бъдещето общество“. Сайтът към момента не може да бъде разгледан в мрежата, като следи от него се откриват само в съобщение за сбирка на движението на 30.10.2010 г. в блог на Art Hostel (под съобщението е даден линк към него)[19] и на страница във Фейсбук с оскъдно, но съответстващо на целите на движението, съдържание.

За разлика от патриотичните „светилища“, които отвъд своите интернет-форми могат да бъдат причислени към т. нар. нови религиозни движения и имат обособени култови пространства, една друга категория на електронните визитки на тангра-национализмът – „мисиите“, не разполагат с отработена система за обгрижване на адептите. Те функционират благодарение на усилията на свръх-активен ментор или „шаман“ с малка група от „последователи“ (обикновено не повече от 10 потребителя), които продуцират огромно количество агитационни електронни материали и чието монологично, херметично говорене заглушава „членската маса“. Такива ментори са създателите и модераторите на гореспоменатия „Тангра бди”, както и един от пионерите на тангризма (в мрежата) – Елтимир – Ангел Грънчаров (1959–2013) от движението „Воини на Тангра“ (понастоящем с форум и страница във Фейсбук, поддържани от негови съмишленици), чийто случай заслужава специално изследване. В желанието си за радикална промяна, той минава отвъд всякакви класически политически и социални категории: „Движение “Воини на Тангра“ е замислено и организирано като арена за свободни действия с цел възраждане на българския дух. (…) Движение „Воини на Тангра“ изгражда информационна среда, различна от официалната. (...) Целта и средствата за нейното постигане изключват борба за спечелване на избори, опити за влизане в Парламента, домогване до постове. (…) Да внесе в света Идеята–Сила, това е задачата на Движение „Воини на Тангра“. Да помогнем за разпалването на Факел, който не може да бъде угасен.”[20]

Наред с екзалтацията от визията за новата онтология на родолюбието, както безусловно засвидетелстват прозвищата и имената на формациите, на преден план е изведена прабългарската „чувствителност“/чувствителността към прабългарското. Докато при „светилищата“ престижността или привлекателността на култа се гради върху обобщаването на духовния опит едва ли не на цялото човечество и респективно смесването на езически и нео-християнски елементи, при „мисиите“ съществува само една „праведна вяра“ – тенгрианството, която се изповядва като откровение и фундамент на „новото дясно” политическо съзнание. „Тангра“ не е просто „припомнено“ от древни времена, „непроницателно“ забравено божество, а „семантема“ на всички възможни значения на българската духовност, на всички артикулирания на трансцедентния патриотичен опит: „Те – светогледът и Вярата се съдържат само в две думи: Тангра и България!“. Тангра е коректив на религиозността въобще – Елтимир изисква от потенциалните си съмишленици, когато пристъпват прага на църква, джамия или синагога, винаги да удържат образа на божеството в съзнанието си.[21]

Ил. 4. „Тангра – това е Небето“. Източник: Движение „Воини на Тангра“.

„Мисиите” усвояват много по-целенасочено и ефективно от „светилищата“ интернет пространството и дори можем да кажем, че с малки изключения, те не разкриват и не анонсират своите офлайн активности. Но подобно на своите не-виртуални аналози, те експанзират и приобщават, препотвърждавайки на всяка стъпка в чужда територия изходните си основания и тотална отдаденост на избраната кауза. Твърдото ядро на тангризма или условно да го наречем паганистичната култ-овост не се разтваря в „универсалните измерения на българската култура“, а „се превърта“ отново и отново като любим клип пред неп(р)осветената публика. Както „светилищата“, така и „мисиите“ разчитат на организационни матрици на тайните общества – един от малкото линкове на Движение „Воини на Тангра“ в оригиналния вариант на сайта, препраща към X-NET или българския портал за конспирация и уфология, а „Тангра бди“ – към сайта на БНС.

В сравнение със „светилищата“ и „мисиите“, при „поклонническите витрини“ връзката религия-национализъм се трансформира в религиозно-патриотична култура. Тяхна запазена марка е просвещенският патос по отношение на българското минало, разбирано като поредица от знаци и следи на велика цивилизация. Те са може би най-разпространената форма на шовинистичните настроения в интернет и варират от лични страници и блогове, фокусирани върху научни „открития“ и „новости“ (от областта на археологията, теологията, историята и др.) до големи уебстраници като „Страница за прабългарите“ на проф. Иван Танев Иванов. Те включват снимки, книги, статии, медийни материали, „картотекирани“ по раздели, актуални политически новини и коментари (тази рубрика не е задължителна) и не на последно място богата мрежа от линкове към допълнителни информационни ресурси.

„Витрините“ могат също така да се разделят на две групи – магазини и библиотеки, в зависимост от степента на комерсиализация, т. е. дали рекламират търговски дейности и продукти или предоставят безвъзмездно текстови и визуални материали. Така „магазинът“ http://feng-shui-orenda.com отговаря на „нужди във всички аспекти на енергийния дизайн“. Последният се базира върху фън-шуй – „наука с прабългарския произход“, практикувана заедно с „геомантията“ от „колобрите“, владеещи „радиестезични методи при търсене на вода и при строеж“. Не по-малко атрактивна и с разнообразно съдържание е „библиотеката“ на Спас Мавров, която също залага на знанието за/на колобрите. Тя експонира серия от най-различни авторски произведения – скулптури, пластики и икони (част от които собственост на частни колекции и галерии), книги и доклади от конференции, графики и поезия. Спас Мавров твърди, че е един от последните ученици и тълкуватели на традиция на колобрите – свещениците на Тангра, които водят началото си от „аристократичните родове“, избити от цар Борис I и съхраняват през вековете мистичното си учение като го кодират в приказки и го предават на „избрани от небето“, достойни хора.

Видео 1. Спас Мавров - Колобърски свещенознания за Тангризма.

Оттук почти всички публикации на сайта, както и книгите и докладите, са посветени на автентичните „български духовни практики“ и съответно изясняват ключови въпроси на тенгрианството като четирите сили на душата (Южен, Северен, Източен и Западен Джил), степените на посвещение на колобъра (гарван, орел и сокол) и/или свещените места (Царевец, Мадара, Рупите, Царичина и др.).

И при двата сайта е видимо усилието да се постигне една неопаганистична естетика и атмосфера, която едновременно да осъвремени и разшири древните значения на българското. Така „собствениците“ на магазина се ориентират за целта към художествени вариации на тема елбетица – и в логото, и в страниците на сайта, докато Спас Мавров разчита на сензационни заглавия.

Ил. 5. Фън-шуй и древна везба. Източник: Оренда Дизайн ЕООД.

Ил. 6. Посвещения в Тангризма. Източник: <http://www.iskri.net/articles.php?lng=bg&pg=30>.

Силна тяга към завоеванията и наследството на предците (и езическата древност) демонстрират и патриотичните „ордени“, които подобно на библиотеките разглеждат интереса към прабългарските култове като вид инициация в света на живеещите „националния светоглед“. Но при тях утопията на отбраната (на националните ценности и чувства) се привежда в действие и образно казано, коефициентът на реалност е много по-висок. Най-представителни от тях са „Багатур“ и БНС. В първоначалния си вариант, тоест в първите години от своето съществуване, те се доближават много до идеята за дисциплиниращи организации, култивиращи физическа и душевна сила, любов към родината и боен дух, напомняйки поне на пръв поглед патриотичните организации от междувоенния период. Те имат строга йерархия, силен харизматичен лидер (баща и син Гънчеви – за школата и Боян Расате – за съюза) и кодифицирана система за общуване и изяви – характерни символи, начин на обличане, места за събиране и др. Дори програмният текст на БНС – „Кои сме ние“ директно говори за „Орден на вричащите се във вярност към родината, непримиримост към враговете на България и другарство към своите съратници“. По подобен начин всеки член при влизането в „Багатур“ трябва да положи клетва – „послание към собствената личност, към околните и към вселената” и да усвои точно определен набор от „прабългарски“ думи и „термини“ като числата до десет, имената на месеците и дните от седмицата. Независимо, че в единия случай става въпрос за упражняване на спортна, а в другия – на политическа дейност, и двете формации са насочени към младежката аудитория, разполагат със солидни организационни структури, стабилна членска маса, сериозен достъп до медиите и имат добра видимост в публичното пространство. В същото време те се различават по отношение на рефлексията върху религията/ролята на религията в системата от патриотични ценности. Школата претендира да бъде коректив на усъвършенстването, както на тялото, така и на душата, което намира израз в оформлението и терминологичния апарат на сайта на „багатурите“. „Идейната платформа“ на организацията е представена с колонка от пет лого-та – дух, мисъл, слово, път и ред. При кликване върху тях се отварят страници, които имат кант с името на школата, (изписано с глаголическия аз-ъ) и щампи на т. нар „талисман“ – „заимстван от коронованата, седем лъчева фибула, ползвана от предците по нашите земи” (Сантулова, б. д.).

Докато „Багатур“ развива успешно комерсиално предприятие върху основата на клубна (суб)култура с езотерични елементи – към момента школата поддържа огромно ветрило от дейности като възстановки, демонстрации, тиймбилдинги, участия в киноспектакли и др., БНС изгражда партийни структури под формата на спонтанно и неформално младежко движение. Силно политизираното патриотично послание – съюзът защитава дясна, „антиправителствена“, „антимакедонистка“, „антиамериканска“ и т. н. позиция, свива сегмента на религиозното до негатив на етническата солидарност. От „често задаваните въпроси“ (в сайта) става ясно, че знакът на Тангра – прабългарската йота е нищо повече от традиция и символ на дълголетието на българската държава: „Религията не определя човека. Важни са произхода и самосъзнанието“.[22] Това обаче не пречи този знак да бъде отпечатван върху обществени сгради и всевъзможни артикули и аксесоари и да бъде главен маркер за членство или споделяне на идеологията на Съюза.

В разгръщането на оригинални и атрактивни интерпретации и визуализации на почитта към древното и славно минало, употребите на историята и фентъзито (в най-широк смисъл) заемат особено място и по някакъв начин обединяват светилищата, мисиите, ордените и поклонническите витрини. Научни експедиции, археологически открития и оригинални конструкции от рода на „сакралната кодировка Аспарух“ атакуват или присвояват изгубилия свежест официален канон на българското величие. Историята се експлоатира като пластичен наратив на родното, който непрекъснато може да бъде разширяван, променян и допълван с „пренебрегнати факти“ и „духовни значения“, без строга периодизация и без задължително съгласуване с признати авторитети. Този наратив на свой ред стъпва върху фентъзито, което набавя експресивност и реалност на патриотичната утопия. В електронната си книга Кръгове Елтимир разсъждава върху пътищата за спасение на българската нация в контекста на планетарната война между „добрините с различни знаци“, а в дискусия във форума на БНС от 2005 г. тангристите наричат себе си – вейдъри, а християните – джедаи. През 2004 г., след провеждането на първата ларп-игра в България се сформира кланът Дуло. Ангелина Илиева открива в неговия „ролеви облик“ любопитен „фентъзи светоглед с елементи от българската история“ и проследява побългаряването на персонажите от „Властелинът на пръстените“ – елфите стават самодиви, орките – караконджули и т.н. Тя смята, че в създаването на „облика“ са замесени хора от школата „Багатур“ (Илиева, 2012). Своеобразно доказателство за подобно предположение са клиповете и снимките на събитията на школата в стил „Властелинът на пръстените“, които обичайно показват въоръжени с мечове, прабългарски воини, в кожени дрехи и на коне, устремно препускащи към далечината на фона на залязващо или изгряващо слънце.

Ил. 7. „Багатур разпъва юртата на Авитохол“, Дума, 11.01.2011 г., бр. 8, (последно посетено на 05.06.2021 г.).

Така историческите и фантастични/фентъзи герои и събития укрепват връзката между религия и патриотизъм, създавайки илюзията за съществуването на алтернативни духовни елити, единствено способни да проникнат в тайните на българското битие.

Ню ейдж модели, празнични календари, (суб)културни и политически пазарни ниши.

Употребите на историята и фентъзито на свой ред поставят проблема за (не)сводимостта на тангра-национализма до религиозен култ и алтернативна конфесия. Ако той трябва да се описва в термините на социалните науки, без да се изпуска теологическия момент, се налагат няколко важни уточнения. Например напълно неефективно се оказва класическото понятие за религията като система от социални, нормативни вярвания и „начин на живот” (Weber, 2005: 21–26). На първи план е изведена не устойчивата, регламентирана споделеност на трансцедентен хоризонт, а изговарянето на този хоризонт в категориите на локалното, етническото, родовото, които на свой ред подлежат на (ре)интерпретация. Това, което артикулират „адептите” не е и преимуществено персоналния досег с отвъдното, който трябва да бъде доведен до знанието на колкото се може повече хора, а „духовни” компетенции и референции към едновременно подразбиращ се и постоянно обновяващ се корпус от символи, знаци, семантични ядра. Оттук като че ли по-релевантно и продуктивно е сравнението с ню ейдж модели и практики. Обикновено те се свързват с процесите на десекуларизация и се характеризират с еклектизъм, холизъм и антидогматизъм, оперирайки с неограничен набор от „научни факти”, опростени философски схеми, езотерични и източни култове, медитативни техники, паралели между езически и християнски вярвания. Както отбелязва Айлин Баркър, „етикетът“ ню ейдж се използва относително неутрално и е истинско предизвикателство да се направят разграничения в „тази твърде объркана и аморфна” област (Баркър, 1997: 4–7). Всъщност неговите анализатори смятат, че той трябва да се разглежда по-скоро като „комплекс от спиритуалности, които възникват на основата на плуралистичното секуларно общество” и които създават мощни пазари/мрежи именно благодарение на отвореността към потенциално всяка претенция за съприкосновение с мистична реалност (Hanegraaf, 2000).

Тангра-национализмът безспорно изпитва влиянието на ню ейдж движението. Най-напред по отношение на еклектизма при изграждане на престижния в световен мащаб образ на българското. Духовните значения на етническия корен във всичките му разновидности – индоевропейци, прабългари, келти и т. н., се разпростират във времето и пространството подобно на карта на непозната местност, където отделните места за първи път се свързват помежду си, получавайки имена и право на история. За Елтимир, северноамериканските индианци – наследници на древните маи са „най-добрите пазители на тайните на вътрешното тенгрианство, които са усвоили благодарение на срещата си с прабългарите „някъде из Азия“.[23]

На второ място доктриналната база на „светилищата“ и „мисиите“ директно присвоява типичните за ню ейдж движението теософски/антропософски концепции и алтернативни медицински и еко-терапии. Най-показателен е случаят с „Жив дом“ и култът към Анастасия. По сходен начин идейната платформа на „Багатур предлага „психотерапия на бъдещето“, стъпвайки върху учението за Ин и Ян, овладяването на чакрите, „здравия хранителен режим“ и тибетската мъдрост.[24]

Ню ейдж влиянията и използването на езотерични схеми рядко се признават директно, както в случая на БРП, но именно те стабилизират концептуалната рамка на национализма. Всяко напускане на сферата на рационалното и прагматичното знание, всяко придаване на мистично или митологично значение на историческите ситуации намира оправдание в духовната и/или виртуална принадлежност към изгубения, (морално) съвършен свят на прабългарите и прадедите. Последната едновременно набавя морални основания на политическия и културно-реформистки устрем на тенгрианството и размива границите между различни културни традиции. Така се изгражда мощно алиби срещу евентуални обвинения в расизъм или шовинизъм чрез разтварянето на омразите и нетолерантността в знак за принадлежност към експертна общност с алтернативно знание за разпределението и упражняването на властта в социума. На сайта „Тангра бди“ спокойно „съжителстват“ статии за ведическа литература и „духовната култура на индийската цивилизация“[25] и стихотворения на „българския скинар“ Иван Митев – Шегор Расате (1973–2008).[26]

Това двойно дъно на духовността повдига въпроса за „откровеността“ и на другите самоопределения на тангра-национализма, така както преимуществено се разгръщат в мрежата от сайтове и блогове с най-голяма активност приблизително до края на предишното десетилетие. На пръв поглед генеалогичното му позициониране спрямо патриотичните организации от 1930-те и 1940-те години изглежда напълно издържано и аналогиите очевидни: утопии за изгубения рай на историческото величие, завръщането към/в езическата прародина, критичност към либералната партийна система, национал-социалистката идеология. Но (не)съзнателно провокираното откриване на типологични сходства между два различни контекста отключва серии от интерпретативни кодове, които придават нови значения на актуални случвания. По този начин демократичният преход се оказва на една и съща семантична ос с втората национална катастрофа, глобализацията препраща към Ньойския договор, болшевишката революция – към изборните успехи на БСП. Респективно „непоносимостта“ към малцинствата започва да се привижда като доблестна съпротива срещу асимилационната политика на близки и далечни съседи през войните, а сътрудничествата със скинари препращат към старите корпоративистки лозунги за „социална солидарност“. Както при БНС, в определени случаи прабългарската религия и/или символика отстъпва място на младежки идеологии, които съчетават критика към политическото статукво, радикални десни послания и аспирации към публичната власт, изработвайки свой речник на речта на омразата.

Неслучайно една от по-актуалните публикации на сайта предупреждава за искане от прокуратурата за забрана на Съюза. Обновяването, смяната на името и формата, и премахването на немалко тангра-националистични сайтове също може да се обясни със санкционирането на езика на омразата или със злоупотребите с мистицизма. Ако има „изход“ от виртуалните територии на тангра-национализма, то това са мистичната „секта“ или политическата партия с крайна (националистична) идеология, чиято идентичност се дестабилизира, (авто)цензурира и „руши“, не само отвън, но и отвътре. Така на сайта „Родово имение  Изворче““, който функционира от 2012 г. и очевидно наследява форумите, свързани с БРП (лансирайки “проект за самоподдържаща се екосистема от гора, езеро, овощни дървета, зеленчуци, билки и животни”), прабългарската древност и религия не се тематизират по никакъв начин, докато позоваванията върху книгите на Владимир Мегре и препратките към безусловните езотерични авторитети на Беинса Дуно (Дънов) и Карлос Кастанеда са изведени на преден план. В съвсем друг регистър, но също далеч от тангрианските утопии, авторът на статия във форума на националистите, разглеждаща в ретроспектива патриотичните организации, си пожелава за в бъдеще национализмът „да остане в зоната на основните политически сили и да не се допуска неговата повторна маргинализация“.[27]

Последните два примера са емблематични и за актуалните тенденции в развитието на патриотичните култове, които като цяло все повече се ориентират към по-широко ветрило от духовни алтернативи, електронни формати и офлайн активности. Както убедително показва Иво Страхилов, в България се наблюдава „бум на възстановките и заниманията с миналото“, при който траките са не по-малко убедителна и вълнуваща духовна алтернатива на „порочната действителност“ от прабългарите. Планинската богиня, орфиците и сатирите на бог Дионис са също толкова респектиращи и вълнуващи като Слънчевия Бог, колобрите и багаините (Страхилов, 2017). В актуалните спектакли и инициативи на „Багатур“ траките са герои/участници наравно с прабългарите.

Друга важна тенденция е разширяването и фрагментирането на политическото поле на верността към древните/старите български традиции. В посоката, зададена от автора на цитираната публикация, „патриотите“ вече не просто се организират в партии, но са и част от властта, образувайки сложна мрежа от конкуренции и сътрудничества. Обединения и сайтове сменят лидери, визия и позиция в публичността. Още преди 10 години всеизвестният водач на БНС е изключен от Съюза и на сайта на организацията убедително се демонстрира колко Расате „е вреден за българския национализъм“. Създават се и нови патриотични формати с поредната заявка да извършат „необходимите драстични промени на българското общество и държава“ както утвърждава (сайтът на) Национално движение „Лъв“.[28]

На другият полюс на политизацията е превръщането на изконната прабългарска идентичност в артикул, аксесоар или предприятие с комерсиална цел. Наред с доказателства за арийския произход на българите в скромната рубрика „Малко история“ уебсайтът „Розета“ предлага розетата от Плиска, изработена в най-разнообразни форми и материали – медальони, гривни, обици, тениски, значки, магнити и др. От сайта на БНС може да бъде поръчана както тениска с българската йота, така и лепенките „Нетолерантен“, „Стани от нас“, „Когато правото се превърне в безправие“, „Шипка“ и др. Нашумялата писателка Розмари де Мео, която „работи с оренда“ и холистични модели за самоусъвършенстване, създава цяла (суб)културна индустрия. Тя провежда курсове и семинари по древна магия, сред които най-популярния е „наричане на вода“, и продава (на сайта, носещ нейното име) продукти, „свързани със запазването на българщината“ – от авторски книги, през икони и графични портрети върху дърво на Ботев и Левски, до мартеници и хлопки.

Ил. 8. „И нека реченото да бъде сторено!“. Източник: Наричане, сайтът на Розмари Де Мео. 

Последната тенденция на развитие на патриотичните култове е засилването на ритуалността и празничността в офлайн пространството. Почти всички от цитираните по-нови сайтове представят и отразяват български празници и изобретяват собствени такива. Тук няма да се спираме върху възстановките на сакралното „минало на прадедите“, които са отделна и огромна тема, предизвикваща достатъчно изследователски интерес. Отделно от тях заслужава специално внимание развиването на един нов фолклор и празнични календари. Членовете на „Багатур“ взимат участие в мъжките хора на Водици, коледуват през януари и отбелязват „новата година по старобългарския календар“.[29] Стопаните на родови имения празнуват с еднакъв ентусиазъм раждането на дете, Еньовден и 10-годишния юбилей от „първия жив дом, превърнат в райска градина“. Те дори обновяват сайта едновременно с пролетното почистване.[30]

Но може би най-яркият пример за новата патриотична празничност е Луковмарш, който обаче има богата и дълга история. Той е илюстративен за усилието на създателите и последователите на патриотични култове да конструират, ако не паралелен на официалния, празничен календар, то поне матрица за широко споделими ритуални актове и събирания със силен емоционален заряд и възможност за излаз/изход от разочароващия свят на застиналите гротескни форми на провалилия се демократичен преход. Активният и понастоящем сайт на Луковмарш дава ясна представа за начина, по който в течение на годините той се налага като най-важен, мащабен и устойчив празник/ритуал на националистите от цялата страна. Така ако първото шествие през 2004 г. просто възпоменава „убитият от комунистически терористи“, генерал с панихида в църквата Св. София, то през 2007 г. Боян Расате в речта си разобличава „младежта манипулирана от мултикултурата на САЩ и Европейския съюз“. През 2012 г. с марша се почита и паметта на великия апостол Васил Левски, докато през 2013 г. се констатира, че „младите български националисти показаха своето желание да се проявят като достойни наследници на великите ни предци“.[31] Паралелно на усложняването на идеологическите послания, се разраства и корпусът от правила и аксесоари – от  носенето на знамена под ъгъл 45 градуса до обличането на топли дрехи, заедно с възможността да се закупят фланелка, яка, значка и т. н. с логото на събитието. Постоянни опорни точки за популяризирането на марша обаче си остават – извеждането на приемствеността между поколенията, отстояващи националистичен светоглед, отчитането на нарастващия брой участници и акцентирането върху спазването на безупречна дисциплина и ред. В този си „пригледен“ вариант маршът се противопоставя на лишените от тържественост и униформеност цветни ЛГБТИ прояви и гей паради. По парадоксален начин той запазва първоначалната си свързаност с изключващата всякаква вариативност и спонтанност църковна служба (първите маршове се организират около панихидите в чест на ген. Луков, на които присъстват стари български легионери и офицери) и ярко контрастира със секуларната, антисистемна карнавалност на „недаващите власт на омразата“. Неслучайно участниците в анти-Луковмарш са идентифицирани като „дегенерати с изкривени от злоба муцуни“, защитаващи, „доказано вредни практики, унищожаващи устоите на обществото“.[32] Макар и да не препраща по сценарий към паганистични учения и/или вярвания, налице е въдворяването на младежта в една нова националистическа ритуалност и празничност, която трябва да надделее над „злобата на деня“ и да кодифицира значенията и проявленията на „родолюбието“.

Ил. 9. Източник: Луковмарш 2016 – равносметката, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

Дигиталната култова среда на (тангра)национализма

Ако се опитаме да направим груба генеалогия и история на тангра-национализма в контекста на развитието на патриотичните култове като цяло, то няма как да не откроим водещата роля на поколението на прехода в противоречие с налаганата представа за младежкия характер на национализма. Въпреки безспорното „членство” на млади хора – не само членовете на БНС, но и голяма част от създателите и сътрудници на блогове и сайтове са на видима възраст между 18 и 25 години, прави впечатление първо, че това са едни и същи хора, и второ, че те усвояват образци от „ветераните” в областта, които са социализирани в периода преди 1989 г. Така в много от представените електронни платформи се коментират биографиите и тестовете на вече покойните кафканът Мико Вълчев, Иван Митев – Шегор Расате и Елтимир – Ангел Грънчаров.

Елтимир, роден през 1959 г., има сериозно конспиративно минало. През 1978 г. той е осъден за разпространяване в Ботевград на позиви срещу властта. През 1998 г. той натрупва организационен опит и в Независимото дружество за защита на правата на човека, ръководено от Илия Минев като същата година създава и Движение „Воини на Тангра“. Тази безупречна дисидентска биография, обаче не пречи из мрежата да циркулират твърдения, че е бил член на прословутата руска секта „Висарион“, която оказва влияние и върху култа към Анастасия, а връзките му с езотерични кръгове са повече от очевидни с оглед на предоставяните от него на сайта на „воините“ мистични и окултни свидетелства за световен заговор.

Друг ветеран – багатурът Райчо Гънчев е роден през 1953 г. Бивш офицер и „ловен водач, включително на членове на висшата номенклатура преди 1989 г.“ (Сантулова, б. д.). Преди школата той учредява през 2001 г. „Гражданско обединение за България Бранъ“, популяризирано от видния член на „Целокупна България“, почитател на Ванга и редактор на списание за „духовна култура и хармоничен начин на живот“ – „Усури“, Йото Пацов. Един от неговите издатели е Стефан Калайджиев, дъновист, член на БРП и дългогодишен пропагандатор в интернет на каузата на „Балканската Атлантида“. Накрая трябва да се спомене и че семейството на Гънчев и Грънчаров поддържат неформални контакти (пак там).

Така описаните езотерични кръгове могат да се разглеждат като представителни за първата вълна на тангра-национализма в интернет, която тръгва от края на 1990-те години, но наследява и поддържа антикомунистическата площадна реторика, откровенията на окултната литература – от Рудолф Щайнер до вестник Феномен и не на последно място „епохата Людмила Живкова“ с въвличането на социалистическата номенклатура в теософски, дъновистки и въобще езотерични вярвания и практики. Факт е, че зад Стефан Калайджиев и „родовите имения” застава сдружение „Рьорих“, а баща и син Гънчеви признават в интервю как са искали да направят заместител на пионерската организация и не крият носталгиите си по „1300 години България“ и асамблеята „Знаме на мира“ (пак там).

Втората вълна на патриотичните култове, която се застъпва с първата и набира скорост покрай навлизането в ежедневието на младите хора на блоговете, YouTube и Facebook, както показахме, разчита на богат визуален материал и (ин)директно възпроизвежда схеми и клишета, наложени от поколението на прехода – като се започне от Луковмарш, апели от рода на „хвърлете феса и ибрика“ и се завърши със симпатии към нацистки лозунги и приобщаване към „новите багаини“ на Елтимир. Тя се датира трудно и създава и „обикаля“ хардкор националистичните блогове в един условен период между 2008 г. и 2012 г. Ако същата трябва да бъде характеризирана накратко, при нея се наблюдава засилване на офлайн активността и речта на омразата и дублиране на сайтовете със страници в социалните мрежи. Класическият пример тук е „Тангра бди“ и сайтът на Луковмарш.

Третата вълна, ако въобще може да се говори за такава, следва представените по-горе тенденции на политизация, комерсиализация и ритуализация на патриотичния дискурс, които са налице и при най-ранните употреби на националистична реторика, но в последните години видимо се засилват. Тя малко или много заплашва да помете и без това нестабилното сакрално поле на тангра-национализма, свеждайки го до политически проекти, холистични терапии, изобретени празници и комерсиални практики. Ако през 2004 г. Кланът Дуло е „боен клуб“ за ларп-игри, който залага на последователния интерес към историята и познаването на фентъзи литературата, то през 2019 г. участниците в популярното телевизионно предаване „Игри на волята“ едва ли си задават въпроси защо са разпределени в три отбора на „прабългари“, „траки“ и „славяни“.

***

Направеният дотук анализ ясно показва вариативността на (тангра)национализма при изобретяването на духовни традиции, които да отговорят на точно определени организационни матрици и опити за установяване на „символно господство” върху неофициалните и неинституционализирани версии на родната действителност. Става въпрос за създаване на „култова среда” (Campbell, 2002), която от високите етажи на комунистическата власт още преди 1989-та г. започва да снизхожда към неудовлетворените от идеологическата стерилност на режима, а в периода на прехода се демократизира с бързи темпове и се възползва от предимствата на интернет технологиите, превръщайки се в зона за аматьорски митологизации и комерсиализации на съпротивата срещу „отвореното общество”. С годините вариативността само нараства, доколкото тя произтича най-напред от възможностите, които предоставя мрежата за визуализация и свободно движение на/в едно междинно пространство между роли и идентичности, експертни/научни и лаически дискурси, идеологически платформи и моралистични клишета. Ако цитираме и допълним Иво Страхилов, достъпността и множествеността на електронните платформи улесняват „включването на обикновените хора в културни дебати и индустрии не просто като пасивни потребители, но и като равностойни и активни участници, съ-автори и съ-изпълнители“ (Страхилов, 2017), а също и радикализиращи се дейци на квази-религиозни утопии.

Легитимирането на менторства по вектора на мистичността и древността обаче предполага не по-малко възможности за изобретяване на традиции и електронни формати. Както ирационалният опит, така и крайно отдалечените във времето човешки общества в еднаква степен са трудно обозрими и верифицируеми и в исторически, и в теологичен план, което безспорно дава тласък на роенето на смели хипотези и въображаеми светове. В необятното виртуално поле на тангра-национализма, което се колебае между исторически и митологични разкази, езотерични системи за духовно развитие и патриотични екзалтации, (само)трансцендирането на българина/българското има безброй варианти, успехи и провали, и е само на един екран или прозорец разстояние.

 

Библиография

Баркър, Айлийн. 1997. Новите религиозни движения. София: Литавра.

Бешевлиев, Веселин. 1981. Прабългарски епиграфски паметници. София: Издателство на Отечествения фронт.

Радуловски, Владимир. 2006. „За Учредителното събрание на Българската Родна Партия“, Родово имение, 14 (23), 3–9 април 2006 г., стр. 5, (последно посетено на 20.05.2021 г.).

Иванова, Златина. 2006. „Руската секта „Анастасия“ си постави за цел да влезе в българския Парламент“, Двери на православието, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

Илиева, Ангелина. 2012. „ЛАРП-играчите – клубове и кланове“, LiterNet, 20.07.2012 г., 7 (152),  (последно посетено на 20.05.2021 г.).

Методиева, Юлиана. 2017. „Патриотарска идеология, мачистки тормоз над различните, анти-либерализъм и вкус към факелни шествия“, Политически изследвания, 1–2: 122–133.

Устав на Българската Родна Партия, Родово имение, 10 (19), 6–12 март 2006 г., стр. 3, 5, (последно посетено на 20.05.2021 г.).

Христова, Милка. 2007. „Кратък сравнителен анализ между екоови общини и община на единната вяра на Висарион“, LiterNet, 02.12.2007 г., 12 (97), (последно посетено на 20.05.2021 г.).

Сантулова, Цветелина. б. д. „Багатур“, В: Предизвикателствата на национализмите. Академична лига за Югоизточна Европа (последно посетено на 02.04.2017 г.).

Страхилов, Иво. 2017. „Траките отвръщат на удара: антично наследство и култура на участието“, Семинар_BG, 14 (последно посетено на 20.05.2021 г.)

Rountree, Кathryn (ed). 2015. Contemporary Pagan and Native Faith Movements in Europe: Colonialist and Nationalist Impulses. New York: Berghahn Books.

Campbell, Colin. 2002. “The Cult, the Cultic Milieu and Secularization”. In: Kaplan, Jeffrey and Loow, Helene (eds.) The Cultic milieu: Oppositional Subcultures in an Age of Globalization. Chicago & London: University of Chicago Press.

Hanegraaf, Wouter. 2000. “New Age Religion and Secularization”, Numen, 3 (47): 288–312.

Hobsbawm, Eric (2009 [1983]). “Introduction: Inventing Traditions”. In: Hobsbawm, Eric and Ranger, Terence (eds.) The Invention of Tradition. Cambridge: Cambridge University Press, 1–14.

Weber, Max. 2005. Wirtschaft und Gesellschaft. Religiöse Gemeinschaften. Tübingen: Mohr (Paul Siebeck).


[1] Проект „Предизвикателствата на национализмите“, реализиран от Академична лига за Югоизточна Европа с подкрепата на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа. Част от това изследване е публикувано на вече неактивния сайт на проекта: „Тангра национализмът: новите интернет религии“, (последно посетено на 02.03.2017 г.).

[2]Преброяване 2011 – реабилитация на тангризма“, Тангра бди, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[3]Идея на национализма“, Движение „Воини на Тангра“, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[4] Обосновка, Багатур, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[5]Слънчевият български двоен кръст“, Древна България е жива, 13.09.2009 г., (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[6] Същият колаж циркулира в мрежата със снимка на американски президент Барак Обама.

[7]А дали са достойни за буквара“, Тангра бди (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[8] Луковмарш, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[9]Левски в Крайните времена“, Тенгриянството – изначалната Българска Истина, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[10]Философия на родината“, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[11]Съюз на българските национални легиони“, Български националистически форум, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[12] Младеж, Български Национален Съюз, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[13]Кои сме ние“, Български национален съюз, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[14]За българчетата – Мико Вълчев“, Свещен съюз на българските националисти, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[15] Става въпрос за пенсионер от село Баня, който заедно със свои приятели моли божеството да помага на всички българи да обичат красотата. Вж. „Пенсионери от панагюрско село се молят на бог Тангра“, България днес, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[16]Бъдещето на национализма“, Българският националистически форум (последно посетено на 03.03.2011 г.).

[17] Името на форума българския форум „Звънтящи кедри“ директно препраща към една от най-популярните книги на Мегре „Звънтящите кедри на Русия“.

[18] По-подробно за Българска родна партия и форумите, свързани с нея, вж. в Христова, 2007.

[19] <https://arthostel.blogspot.com/2010/> (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[20]За Движението Воини на Тангра“, Български Националистически Форум, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[21]Основания“, Движение „Воини на Тангра“,  (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[22] Често задавани въпроси, Български Национален Съюз, https://bgns.net (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[23] „Тенгриянство и Саракт“, Движение „Воини на Тангра“, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[24] <http://oldsite.baga-tur.com/> (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[25]Ведическата Литература (Шастри) – автор Ивайло Костов“, Тангра бди, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[26]Пет години от смъртта на Иван Митев“, Тангра бди, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[27]Българският национализъм 19892019 ретроспекция и перспективи“, Български Националистически Форум, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[28] Национално Движение Лъв, (последно посетено на 12.02.2020 г.).         

[29] Новини, Багатур, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[30] Вж. Новини, Родово имение „Изворче“, (последно посетено на 12.02.2020 г.).

[31] За историята и идеологията на Луковмарш вж. по-подробно Методиева, 2017: 128–130.

[32]Луковмарш 2016 – равносметката“, Луковмарш (последно посетено на 12.02.2020 г.).


Биографична справка

Галина Гончарова има докторат в областта на науките за културата и е доцент в катедра История и теория на културата на Софийския университет „Св. Климент ОХридски“. Тя е била стипендиант на Център за академични изследвания – София и е участвала в големи международни проекти и мрежи. Главните ѝ академични интереси са в полето на българската съвременна история, устната история, младежките култури и социологията на религията. Гончарова има множество публикации върху смъртта при социализма, генерационните дискурси и религиозните практики в България. Автор е на монографиите Политики на „поколението“. Генерационни деления в България през втората половина на XIX и началото на XX век (УИ „Св. Климент Охридски“, 2018) и Хроники на замогването и модернизацията в Царство България. Историята на Александър Тенев (ИИБМ и Сиела, 2021). Понастоящем работи върху проект, посветен на поколенческите модели на неформалната грижа.

Прочетена 60 пъти

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

ЗА НАС - В процес на разработване.

Новата Празничност

Този уебсайт използва бисквитки за управление на навигация и други функции. Използвайки нашия уеб сайт, вие се съгласявате, че можем да поставим тези видове бисквитки на вашето устройство.
Повече информация Съгласие Отказ