Работници поставят фибро-оптични кабели наKDN в Найроби. фото: http://www.theeastafrican.co.ke
Защо кабелът е толкова интересен обект за наблюдение и анализ? В развитите индустриални страни, където свързаността е доста по-висока от останалия свят, градовете са дори по-гъсто оплетени в кабелни магистрали и разклонения. Но там тези мрежи остават невидими за редовите граждани и случайните фланьори в резултат на дългосрочни проекти и стратегически инвестиции. Само в градове като София и Букурещ човек може да види по улиците тази мрежа от снопове стихийно пълзящи нерви, отскубнали се от удържащите сили на планирането. Само тук може да се наблюдава тази наивна, директна визуализация на фигурата на коренището (rhizome), в която Дельоз и Гатари виждат образа на съвременния капитализъм. Има някаква природна естественост в тези стихийно развиващи се мрежи, някаква безсрамна прямота в начина, по който преодоляват разстояния, ъгли и препятствия, „без задръжки". Ако в „развития свят" комуникационните мрежи могат да се визуализират единствено от компютърнo приложение от типа на AutoCAD, което превръща цифрови стойности в графики, то кабелите тук са като експресивна рисунка с перо и туш - без твърди стойности, свободен израз на ефимерна комплексност.
визуализация на мрежа на Акамаи в Лондон, от http://www.telco2.net
Красимир Терзиев.Археологически обект (2008) акрил/пл., 46/65 cm
Окабеляването в своята най-дива форма е проект появил се в родното градско пространство с разпространението на кабелна телевизия и интернет през периода на прехода. Разбира се, електропроводите и телефонните жици, опасващи улиците са от много по-отдавна - белег на постъпателните вълни на модернизация, започнала в първата половина на века и триумфираща във втората, при социалистическата власт (по слогана на Ленин „електрификация + съветска власт = комунизъм"). Но ако електрификацията и телефонизацията са проекти на една силна държава с централизирано планиране, то окабеляването през 90-те е стихиен проект, сякаш стремящ се по мълниеносен начин да запълни липсата на свързаност на страната със света отвъд. Да си „прокараш" телефонен пост в условията на „соца" изискваше голямо тичане и връзки в пощенските структури, а до края на 90-те изискваше и сериозни рушвети. Да си „пуснеш кабелна или интернет" след 89-та, напротив, е просто въпрос на избор на един от дузините законни и незаконни доставчици, светкавично сключване на договор, и „момчетата" вече са на адрес, оглеждайки стълбове, блокове, шахти и други опорни точки, по които да „пуснат кабела". Тези свободно „изстреляни" прави между две произволни точки в пространството са символ на освободения от централизиран контрол пост-социалистически град.
Красимир Терзиев. Untittled (Digging Deep) (2008) acrillics/canvas, 46/65 cm
Кабелите визуализират и едни други промени в социалните свързаности. Тези, за които говорят анализаторите на глобализацията и информационното общество: близките, формалните връзки в групата - семейство, род, квартал, град - са отслабени и вече не толкова важни, а далечните, неформалните връзки са придобили повече тежест. В тази геометрия твърдото градско пространство, материалната архитектура може да се види като традиционната среда на обществена организация, основана в траенето, традициите, планирането и контрола, докато кабелите са носители на новите гъвкави надтериториални, надматериални връзки. Те отричат, коментират и надграждат архитектурата. Архитектурата като нагънатост на градското пространство е пречка за разпространението на кабелите и бива атакувана по безмилостен начин от всички, въвлечени в икономиката на окабеляването. В тази битка за контрол над градското пространство, архитектурата е в много по-неизгодна позиция. Тя е тромава, статична (въпреки усилията на новата архитектура в България да гони скорост на развитие и „начупеност" на пространството, близки до невъзможното) и има ясен автор. Кабелите се движат бързо, почти анонимно, гъвкави са, и биват адаптирани във всякакви „трудни"ситуации. Постоянно биват вадени от шахти, полагани отново, прокарвани по, около и през стени, пускани свободно по земята или по стълбове. Геометрията на окабеляването изцяло доминира над геометрията на градското планиране и архитектура. Под краката ни, на улици и тротоари, по фасади и покриви, кабелите чертаят геометрия, която със своята сложност и многопластовост е отвъд възможностите за рационално планиране.
Отговорните за архитектурата са малко и проследими. Участниците в окабеляването са много и на най-различни равнища: от собственици и наематели на жилища, ВиК и електрификационни дружества, до знайни и незнайни доставчици на комуникация и инфраструктура.
Не е ясно как новата икономика на безжичното свързване ще промени статуквото, но битката изглежда за дълго е в полза на окабеляването.
Красимир Терзиев. Cosmic Junk (2008) acrillics/canvas, 46/65 cm
