В България има над половин милион панелни и стоманобетонни жилища, чието външно обновяване (по-известно като „саниране") е обект на държавна политика отгоре и на частна и бизнес инициатива отдолу. В тази взаимосвързаност може да се съзре или конфликт, или съучастие. Конфликтът е по-дълбок, отколкото изглежда, защото държавата предвижда най-вече нормативно регулиране на процеса, а финансовата тежест се поема от собствениците, обединени от етажната собственост. Всичко това е вписано едновременно в рамките на европейското и на националното законодателство и в бъдеще време се основава на цял комплекс от законови и подзаконови актове. Липсата на съучастие има своите визуални резултати в градското пространство - особено в неговата периферия. Настоящият текст е посветен именно на тази липса и нейните белези, опитвайки се да представи социалните и естетически ефекти от „санирането", характерни за постсоциалистическото индивидуално постигане на по-добро жилищно състояние, увеличаващо интензитета си през последното десетилетие.

Причините за това масовизиране на външното полагане на топлоизолация могат да се търсят в няколко посоки: на първо място е може би икономическата - повишаване (или намаляване) на финансовите възможности на домакинствата (повишаване на възможността за еднократно влагане на по-голям капитал в ремонтни дейности или намаляване на възможността за непрекъснато плащане на растящите разходи за отопление); предприсъединителните преговори на Република България за членство в ЕС и последвалите мерки в национален план¹. Вероятно може да се говори и за някакъв моден импулс, свързан с разбиранията за европеизация, което е от основно значение за разглеждането на проблема в социално и естетическо отношение.

Професия „алпинист" в създадения от нея контекст.
Сн. Яна Гергова

„Санирането"² би следвало да е благоприятствано от централизирана икономическа рамка, известна като Програма REECL³, която по същество е кредитен механизъм, предоставящ възможност за пълно или частично покриване на разходите по изолацията. Този механизъм е вплетен в бизнес сектора чрез предлагане едновременно на извършване на услугата и осигуряване на финансирането чрез посредничество за т.нар. кредит „Енергийна ефективност". Същевременно голяма част от дейността остава извън всякакви централизирани рамки и е индивидуално организирана и финансирана. Съществуват множество малки бригади за полагане на изолация, а голяма част от собствениците са недоверчиви към получаване и отчитане на кредит и предпочитат сами да платят необходимите средства⁴. Рядко се забелязва и кооперирането на собственици на жилища, които са избрали по-евтиния и по-ефективния начин за изолация, а именно на по-голяма от техния апартамент площ.

Последното наблюдение подчертава развитието на сложен процес на индивидуално справяне с жилищната среда, водещ началото си от раждането на панелните квартали. 

„Санирането": причини

„Санирането" е ново визуално, но не и социално явление. Външното реорганизиране на жилището е нормално и не е привличало вниманието, докато самото жилище не става част от едно по-голямо и общо пространство, каквото са жилищните блокове. Собственикът е свободен да променя, достроява, дори разрушава къщата си, но когато говорим за апартамент, вписан в структурата на общ ансамбъл, подобни действия се смятат за конфликтни по отношение на останалите съ-собственици.

В България панелните блокове и респективно квартали (и комплекси) се свързват с периода на социализма и се осмислят като неразрушими негови „паметници" (за разлика от монументите, които изчезват в първите години след падането на режима). В този план е сложният процес на едновременното им символно неглижиране и физическо реорганизиране. С появата на възможността за избор на място на обитаване се задълбочава и социалната диференциация не само според квартала, но и според типа жилище. В панелните блокове от самото им създаване живеят най-вече преселници от по-малки селища, а след освобождаването на пазара на жилища, в тях остават по-несъстоятелните. Оттук идва и основната социална необходимост от външна промяна на обитаваното пространство и приближаването му към възприеманите като по-елитни нови „кооперации", отличаващи се визуално с по-ярките си в цветово и архитектурно-композиционно отношение фасади. В този смисъл промяната, изпълнена чрез „санирането" е визуализираният стремеж към друг желан, но непридобит социален статус.

Този феномен е типологично противоположен на друг, реализирал подобни визуални ефекти - остъкляването на терасите. И в двата случая става въпрос за ненапълно осъществен преход от едно място на обитаване към друго, но във втория не-осъществяването е по-скоро на битово и психологическо равнище. Остъкляването, или внедряването, на терасите е част от цялостния процес на превръщане на апартамента в „собствен дом, отговарящ на практическите нужди и естетическите потребности и разбирания на обитателя му" (Иванова 2006: 18), свикнал с организацията на традиционната къща и неуспяващ да побере представите си за дом в панелния апартамент. Ако последваме идеята за справянето с тази липса на приемственост, санирането може да се тълкува в плана на присвояване на пространството: отоплената част се обитава най-пълноценно и функционално. Малкото пространство на панелния апартамент трябва да бъде изцяло усвоено, за да задоволи нуждите на собственика му. Тази тенденция е подчинена и на икономически фактори като поскъпването на средствата за отопление, особено на най-типичното за „панелките" парно.

Пренебрегване на нефункционалните пространства в полагането на външна топлоизолация.
Сн. Лина Гергова

В обратна посока „санирането" отразява и задоволява носталгията по загубеното социалистическо „топло и евтино", опитвайки се да го възстанови. Във всеки случай, полагането на топлоизолация е преходен момент от постсоциалистическото усвояване на пространството - между панелния топлофициран блок и новата разчупена „кооперация".

Ако се върнем към остъкляването на тераси, трябва да откроим една важна разлика в социалното осмисляне на този феномен и на „санирането": докато остъкляването се смята за „просташко", „селско" и пр. (от гледна точка на неприспособимостта на новия „гражданин" към градското жилище⁵), то „санирането" не се интерпретира в такива посоки. Това се дължи на комплекс от фактори, обединяващ съвременните демографски процеси, изразяващи се в скрития и неорганизиран механичен прираст и разбирането за повишаването на „енергийната ефективност" като европеизираща мярка - и съответно като маркер за европеизация. 

„Санирането": ефекти

Въпреки че възникването на панелните жилищни сгради има по-скоро практическо предназначение - бърз строеж и голяма вместимост, т.е. голям брой домакинства, те не биха могли да бъдат изцяло лишени и разграничени от архитектурното изкуство. Първоначално са били осмисляни от самите проектанти като единен архитектурен „ансамбъл", който, макар че се състои от отделени вътре в него жилищни помещения, има съвсем едностилово и цялостно външно решение.

Поради различни индивидуални причини масово разпространено днес е разнообразното „саниране" на всяка отделна жилищна единица (апартамент), елемент от цялото (панелния блок), в крайна сметка водещо до разностилие, което може да се определи с приетия в изкуството термин „еклектика"⁶. Безразборното и неконтролирано „саниране" на жилищните сгради би могло да се възприеме като една своебразна абстрактна еклектика, привържениците на която не се придържат към заключението, че за да е естетично направеното от тях, или в случая жилището, в което живеят, те трябва да се съобразят с излъчването и стила на общата „творба" (жилищната сграда), а вземат предвид единствено теорията, че „санирането" на тяхната „част" би могла да има практическа функция - факт, който в голяма степен е отхвърлен от специалистите в областта⁷. В този смисъл е много важно да се установи дали това е резултат от естетическия вкус на съвременния гражданин или е по-скоро вследствие на неговите разбирания за „свое" и „чуждо"⁸. Осмислянето на апартамента като собствено пространство⁹ („моят дом е моята крепост") често му придава и черти, които са характерни за ситуираната самостоятелно жилищна архитектура - къщата. Това се постига и на формално равнище чрез добавянето на нетипични блокови архитектурни елементи като козирки над терасите, прозорците и „санираните" площи, парапети с колонади, перманентни сенници и дострояването на допълнителни стаи извън очертанията на собствеността. По този начин апартаментът губи характеристиките си на част от блок и приема функциите и белезите на самостоятелна архитектурна единица. Съвременният блок на формално равнище може лесно да се съотнесе със селото.

Специфично фасадно оформяне с колонада и допълнителни украсителни елементи.
Сн. Безумности

Разнообразие от допълнителни архитектурни елементи, изпълнени с разнообразни материали.
Сн. Лина Гергова

Завършило и започнало дострояване на апартамент извън очертанията му.
Сн. Лина Гергова

Ако се възприеме, че шареното „саниране" на сградите е резултат на художествения вкус и авангардното мислене на собствениците, които биха могли да бъдат обозначени с термина „творци", то несъмнено това води до заключението, че явлението е една от проекциите на все по-развиващото се масово течение в културата, наречено „кич". Този термин в случая би могъл да се използва както в буквален, така и в преносен смисъл. Преведен буквално, означава „боклук" и определя изкуството, което представлява проява на лош вкус или упадъчен вариант на даден стил. С термина „кич" може да се обозначи и всяко произведение, което претендира да има нещо общо с изкуството, но всъщност само имитира формата и функцията на автентичното, без да има неговото качество. Това произведение е комерсиално и само подражава на оригиналния стил. Съобразно това панелните блокове могат да се възприемат като „кич" още в същността на своето първоначално създаване, но биха могли и да бъдат превърнати в кич. Със „санирането" всяко домакинство се стреми да се доближи до желаното жилище, но всъщност се постига единствено имитация, благодарение на разпокъсаността на архитектурната цялост. Получава се една парцелирана фасада в резултат на пречупените възгледи и естетически възприятия на индивидуалния собственик, които се изразяват в различните цветове, текстури и материали, използвани при поставените изолации¹⁰.

Полагане на външна топлоизолация в нарушение на композицията на основата.
Сн. Яна Гергова

Разбира се, съществуват и случаи, при които изборът на фасадно оформление не е единствено спрямо вкусовете на собственика, а зависи и от неговите възможности, тъй като има голяма вариативност в цените на предлаганите материали, използвани при полагането на външна топлоизолация и мазилка, като обикновено цветът е един от ценообразуващите фактори¹¹.

Тук достигаме до въведеното в заглавието сравнение на „санираните" панелни блокове с произведение на Хундертвасер¹², което в социален план се свързва, от една страна, с преодоляване на социалистическата еднотипност (и равенство) и прехвърляне в постсоциалистическата проява на различност на всички нива, а от друга - с ограничените възможности на обитателите на периферията да нарушат тази всеобхватна еднаквост.

Постсоциалистическият Хундертвасер
Сн. Яна Гергова 

Вж. Национална програма за обновяване на жилищните сгради в Република България. Според тази програма приоритет са панелните жилищни сгради в големите градове в страната (около 360 000).  В текста „саниране" ще бъде използвано в кавички, защото в действителност означава цялостно обновяване на жилището, вкл. ефективна топло-, хидро- и шумоизолация, подмяна на електрическата и ВиК инсталация, на външната дограма и др., но в разговорния (и медийния) език под „саниране" се има предвид почти само външна топлоизолация на жилището, вероятно защото това е най-видимата страна на процеса. 

Residential Energy Efficiency Credit Line (REECL) е програма за кредитиране на енергийната ефективност в дома, подкрепена от Европейската комисия, Международната банка за възстановяване и развитие и Агенцията за енергийна ефективност на Република България, разполагаща с бюджет от около 50 млн. евро Заключенията, свързани с нагласата на собствениците на жилища, се основават на проучвания върху интернет форуми, в които се дискутират различните възможности и опит в „санирането".   Блокът (и на практика панелният блок) в масовото съзнание е признак на градскост. В много села точно преди или при обявяването им за градове се строят малки панелни комплекси. В други, особено където има военно или друго крупно производство или поделения (Ведраре, Карловско, Труд, Пловдивско, и пр.), наличието на панелни квартали придава градски облик и издига авторитета им на локално ниво.

6. Терминът „еклектика" (гр. εκλέγω - избирам, отбирам) в изкуството и архитектурата означава смесване на различни стилове и използване на елементи от различни периоди в едно произведение.

7. Вж. интервю с Ангел Минев.

8."Боли ме шпека, ако реша мога да направя цвета на санировката на жилището MИ зелен на карамбозови точици, и по никакъв начин няма да дам отчет на никого за нищо. Който не го кефи да се спасява." (Приказка за щастливите тераски по красивите панелки, он-лайн форум, посетен на 26 ноември 2009)

9."Не съм съглсен с това да искам разрешение от съседа дали да санирам. Все пак жилището е частна собственност. Както не могат да ми кажат какъв ремонт да направя вътре, така мисля, че не могат да кажат и дали да санирам. Винаги ще се намери някой съсед, който няма пари да си санира, да ми направи "мръсно". Българинът е завистливо семе. А колкото до цветовете, пак е въпорс на личен вкус и който има малко в главата, ще се съобрази с цвета на блока какъвто е." (Приказка за щастливите тераски по красивите панелки, он-лайн форум, посетен на 26 ноември 2009)

10."Аз пък подкрепям различните цветове и текстури на външните изолации, защото панелните ни блокове са ужасно грозни така или иначе. Не казвам, че като се постигне яката шарения, сградите започват да заприличват на Хундертвасер творения, но определено загатват някакъв такъв дух. Аз лично съм си харесал един-два нашарени по този начин блокове." (Безумности, блог, посетен на 26 ноември 2009)

"Ахъм, точно такава шареност ни трябва, ама тука, по незнайни причини, хората все едно ги е страх от цветовете. Или пък се ползват някви убити. Твърде често се боядисва в бледо жълто, резеда или някакво ужасно мръсно кафеникаво червено." (Безумности, блог, посетен на 26 ноември 2009)

11.Трябва да се отбележи и че много често собствениците се съобразяват с първоначалния замисъл и се опитват да постигнат цвета на основата, но това само намалява видимостта на направените подобрения.

12.Фриденсрайх (Стовасер) Хундертвасер (1928-2000) е австрийски художник, скулптор и архитект, чието творчество се характеризира с разностилие, преплитане на различни по вид цветни мозайки, гладки пана и грапави плоскости. Той акцентира върху кривите линии, асиметричните очертания и многообразието от цветове.