.
Вторник, 25 Август 2020 22:41

Исторически реконструкции и преживяване на миналото: „прабългарите“

Евгения Троева

Резюме: Историческите възстановки набират популярност и се превръщат в специфична форма за общуване с историята, чрез която миналото се въобразява и съпреживява в съвременността. Настоящият текст представя наблюдения върху конструирани образи на „прабългарското“ в контекста на съвременните тенденции за „завръщане към корените“, за разкриване на „истинската история“ и за „патриотично“ възпитание в България.

Ключови думи: исторически възстановки, прабългари, употреби на миналото

 

Historical Reconstructions and Reliving the Past: “the Proto-Bulgarians”

Evegniya Troeva

Abstract: Historical reenactments gain popularity and gradually turn into a specific form of communicating with history, through which the past is being imagined and co-experienced in the present. The text presents some observations on constructed images of the “proto-Bulgarian” in the context of contemporary tendencies around “going back to the roots”, revealing “the real history” and “patriotic” upbringing in Bulgaria. 

Keywords: historical reenactments, proto-Bulgarians, usages of the past

 

С мотото „Преживей могъществото на своите предци!“ през май 2019 г. от Шумен стартира национална обиколка на изложбата „Историческо величие“.[1] Тя включва над 40 картини, реплики на съкровища, статуетки на владетели, както и лекции и исторически възстановки, които се представят в редица градове на страната. Изложбата е съпроводена от детски школи за обучение в стрелба с лък, бой с меч, брадва и сабя. Платната на историческа тематика са дело на художниците Румен Димитров, Мирослав Йотов, Адриян Бекяров и на Васил Горанов,[2] който в последните години създава своеобразна история на България в картини, предлагана вече и като книжно тяло, а копия на картините му се даряват на български училища. Мотото на пътуващата илюстрирана интерпретация на българската история изразява идеологията на фондация „Въздигане“, която реализира Историческия парк до с. Неофит Рилски,[3] а експонатите ѝ са част от изложбената зала на изграждащия се парк (вж. ил. 1). Начинанието има патритично мисионерски амбиции и е показателно както за тенденции в историческото реконструиране в България в началото на новото хилядолетие, така и за употребите на символния ресурс на историята, в който средновековното минало има особена тежест. Това е един от малкото периоди в българската история, които официалният исторически наратив описва като „могъщество“, а препратките към него естествено се инкорпорират в политики за конструиране на представи за континуитет, на идентичност и на самочувствие у българите в периоди на социална, политическа и морална криза. Именно конфликтното настояще е предпоставка за това хората да „избират“ минало, което да реконструират и преживяват (вж. Agnew, 2004).

Ил. 1. Галерия в Исторически парк, с. Неофит Рилски, сн. Е. Троева, 2019 г.

Репрезентирането на миналото се проявява в различни формати – артистични реконструкции, жива история, исторически фестивали и възстановки, които формират отделен сегмент от индустриите на свободното време и от културно-историческия туризъм, а популяризирането им намира благодатна среда в съвременните електронни медии и социални мрежи. Наблюдаваните явления са симптоматични и за процесите на демократизация и комерсиализация на миналото в последните десетилетия (вж. Pawleta, 2018: 16). Растящата индустрия на наследството комодифицира миналото в търговски продукти и изживявания (Graham et al., 2000). Културният туризъм същевременно е значим фактор при формирането и поддържането на националната идентичност (White and Frew, 2011). Репрезентациите на миналото са в синхрон с глобалния процес на афективен обрат (affective turn) във възприемането на историята (Agnew, 2007). Възможността да изпробват храна, дрехи, оръжия, да участват в обреди създава усещането за автентичност у присъстващите и емоционална ангажираност. Историческите възстановки обикновено се провеждат на археологически и исторически обекти, които също допринасят за усещането за автентичност и дават основание самото наследство да бъде разглеждано като афективна практика (вж. Wetherell et al., 2018). Илюзията за обективност впрочем се наблюдава както при възстановките на отминали времена, така и в институционализирания наратив за миналото. Целта на историческите репрезентации е присъстващите да изживеят емоционално и да добият лична опитност в това да са някой друг, живял преди години, като възстановчиците обикновено пресъздават общности, с които се идентифицират (срв. Pawleta, 2018: 14).

В годините след политическите промени от 1989 г. настъпва преструктуриране в представата за етногенезиса на българите,[4] като на прабългарите се отдава все по-голямо значение[5] както от историци с академично образование, така и от любители (Brunnbauer, 2006: 39, 55–56; Даскалов 2018: 449). Този „прабългаризъм“ гради идентичност върху разграничаването от идеята за славянския характер на българите, респективно дистанциране от Русия, както и от предполагаемия тюркски произход на прабългарите (Даскалов, 2010: 38, 2018: 450; Нягулов, 2010: 425–426). Същевременно разказът за националната история се диверсифицира, като академичната наука губи монопол върху интерпретацията на миналото (срв. Нягулов, 2010: 420). Разбирането, че ранносредновековните българи от VII в. не са народ в съвременния смисъл на думата (Pohl, 1998: 17) се споделя само в тесен професионален кръг. Новоизгражданият популярен образ на древните (пра)българи е за индоевропейски народ[6] с висока култура, чрез който се цели стимулиране на националното самочувствие в годините на тежък социален и политически преход (Нягулов, 2010: 426).

По примера на исторически възстановки от различни региони на България („Дни на предците“ в Плиска, „Магическа Мадара“, Прабългарски аул в Стара Загора, прабългарското селище Фанагория във Варна, спектакъла „Великите дни на България“ в Банкя, Исторически парк до с. Неофит Рилски, пътуващата изложба „Историческо величие“ и др.) настоящият текст представя наблюденията ми[7] върху конструирани образи на „прабългарското“ в контекста на съвременните тенденции за „завръщане към корените“, за разкриване на „истинската история“ и за „патриотично“ възпитание в България. Във фокуса на изследването са исторически репрезентации, чиито автори в голямата си част нямат академично историческо образование и пряка обвързаност с институциите, ангажирани с националния исторически разказ, въпреки че използват и професионална историческа експертиза. Възстановките се очертават като активно поле на визуализиране и на създаване на наратив за „автентично българското“, за „величието на предците“, част от наблюдавания подем на национализма. Един от историческите фестивали, посветен на прабългарите, започва със следните думи:

Част от тези номадски цивилизации са българите, които са пристигнали отсам Дунав и са направили държавата България. Разбира се, на тях дължим и името си, и народността си. И днес отдаваме почит към тях. Този фестивал неслучайно носи името „Дни на предците“. Нашите предци, нашите икони, ние се прекланяме пред тях и представяме пред вас техния образ такъв, какъвто смятаме, че е съществувал.

Историческите реконструкции въплъщават идеята за континуитета във времето между съвременните българи и техните далечни предци и като своеобразна машина на времето предлагат на участници и зрители да „преживеят“ пресъздавания исторически момент или епоха максимално близко. Вглеждането в реконструираната „прабългарска“ образност дава възможност да се откроят значимите за съвременния българин характеристики на „предците“ и на техния (въображаем) свят.

Държавността и владетелите като символ на „прабългарското“

Ключова роля в националния исторически наратив има основаването на държавата и свързаните с него герои, места и паметници (вж. Даскалов, 2018: 454). Като основен принос на прабългарите, по който има консенсус между любители и професионално занимаващи се със средновековна история, се изтъква държавността. Тезата има дълга историографска традиция, а опитите за нейното ревизиране в полза на славяните през 50-те и 60-те години на XX в. нямат дълготраен ефект. По думите на възстановчик от Варна: „ние [прабългарите] носим държавността, а те [славяните] – традициите, те не са номади; ние носим държавността, те – голяма част от бита“.

Ил. 2. Хан Кубрат, Двор на кирилицата, Плиска, сн. Е. Троева, 2019 г.

Изтъкването на ролята на прабългарите в българския етногенезис и държавотворчество е съпътствано с подчертаване на историческата роля на няколко български хана. С фигурата на хан Кубрат като основател на Стара Велика България началото на българската държавност се отмества по-рано във времето от обичайно сочената 681 година. В популярното въобразяване владетелят влиза с една легенда (плаващ фолклорен сюжет) за завета на хана към петте му сина, демонстриран с устойчивостта на сноп стрели/пръчки, които поотделно лесно се прекършват, но в куп остават цели. Този наратив за силата на заедността се популяризира в различни форми на историческо репрезентиране.[8] В изложбената зала на Историческия парк при с. Неофит Рилски може да се види платно, изобразяващо петте сина на хан Кубрат, опитващи се да счупят сноп стрели. Със сноп стрели в ръка е и фигурата на хана в Двора на кирилицата в гр. Плиска (вж. ил. 2). На историческия събор „Магическа Мадара“ през 2017 г. възстановчици също пресъздават сюжета за завета на хан Кубрат към петте му сина.[9] Изразената от легендата идея за (раз)единението е важна с оглед на (не)състоялото се национално обединение в началото на XX в., довело до „разпръсване“ на българите. Като ответно действие организаторите на средновековния фестивал „Магическа Мадара“ от 2017 г. насам събират пръст от „старите български земи“ и с шествие я занасят и изсипват в подножието на Мадарския конник, един от утвърдените символи на (древна) България. С този обред е положена пръст от Наги сент Миклош[10] (дн. в Румъния), от гроба на цар Самуил (остров Св. Ахил, дн. в Гърция) и от Дойран[11] (дн. в Република Северна Македония) (вж. ил. 3). Според една от участничките в похода-поклонение през лятото на 2019 г.[12] идеята на събирането на пръстта пред Мадарския конник е „да събираме българите отвсякъде“. Тя самата има намерение да се донесе пръст от делтата на Дунав, където е бил Онгъл, предполагаемият първоначален район на установяване на хан Аспарух на Балканите.

Ил. 3. Полагане на пръст от Дойран при Мадарския конник, сн. Е. Троева, 2019 г.

За презентиране на прабългарското величие при хан Тервел се използва и договореността между българския владетел и византийския император, при която България получава териториално разширение на юг от Стара планина. На античния форум в Стара Загора през 2014 г. се провежда Младежки фестивал на изкуствата „Различният поглед“, организиран от Регионалния исторически музей, Сдружението за съвременно изкуство и култура „Различният поглед“ и Прабългарската школа за оцеляване „БагаТур“, кaто се представя възстановката „Тервел в областта Загора“. Пресъздадено е тържествено посрещане на хана в града, както и моменти от военната помощ, оказана от Тервел на византийския император Юстиниан II за възстановяването му на власт. Организаторите на възстановката си поставят за цел да популяризират факта, че Тервел възпрепятства арабското нашествие на Балканите, както и неговата канонизация под името свети Тривелий Теоктист.[17] През февруари 2016 г. в София е поставена плоча в памет на хан Тервел и победата му над арабите.[18] В Историческия парк при с. Неофит Рилски Тервел е изобразен на няколко платна – в битка с арабите и като получаващ данък от византийците – с които визуално се популяризират двата основни исторически сюжета от управлението на Тервел. През 2018 г. по повод 1 300 години от победата на хан Тервел над арабската армия евродепутатът Момчил Неков подарява скулптура на хан Тервел на българското училище в Брюксел и представя пластиката на официална церемония в Европейския парламент.[19] Така с образа на хана „Спасител на Европа от арабската инвазия“ се цели генериране на символен капитал за страната в условията на миграционен натиск към европейските държави.По-различен е конструираният образ на Аспаруховия наследник на престола – хан Тервел. В последните десетилетия се популяризира определянето му като Спасител на Европа от арабското нашествие, като особено активен в това отношение бе директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров, който близо две години (2009–2011) бе и министър. Историк и политик, той налага владетеля като патрон на няколко църкви. Така в началото на XXI в. в с. Мадара е осветен храм „Св. Георги и св. Тривелий“ с изложена икона на българския владетел. Въпреки хипотетичния характер на тезата за покръстването на хан Тервел (Заимова, 2014–2015), Божидар Димитров в качеството си на министър прави опит да наложи Тервел като светец патрон и на новострояща се църква в Ахтопол, където по време на големия пожар от 1918 г. изгаря храмът „Успение Богородично“. В началото на XXI в. местни хора решават да го възстановят и полагат основите на църквата „Успение Богородично“.[16] Строежът получава неколкократна финансова помощ от държавата, като обаче, по думите на респонденти, Божидар Димитров иска да смени патрона на храма с хан Тервел. След освобождаването на Б. Димитров от Министерския съвет, храмът остава „Успение на св. Богородица“. През 2018 г. опитът за прекръстване се коментира с неудоволствие от жители на Ахтопол, а спомен за него е само иконата на св. Тервел, цар Български, изложена в храма, на която конникът Тервел пробожда чуждоземец.Идеята за „българската земя“ е особено отчетлива в репрезентирането на хан Аспарух, значима фигура в наратива за прабългарите, определян като Основателя на държавата. Обикновено той се изобразява на кон, в битка с или след победата над византийците. След вълната по създаване на мемориали, свързани с честванията на 1300-годишнината от създаването на българската държава, последното десетилетие предлага примери за своеобразно продължение на тази традиция. През 2011 г. в Стрелча е поставен паметник на хан Аспарух, в чийто постамент е вградена стъкленица с пръст от предполагаемия му гроб в Украйна (до бившето с. Вознесенка, дн. гр. Запорожие). Пръстта е подарък на гр. Стрелча от Движението за запазване на историческата памет на българите. Изработката на паметника е реализирана в Монголия от скулптури, обучавали се в България.[13] Преди няколко години в гр. Левски е създадена Алея на българските хановете, където са поставени паметници на хан Аспарух и на хан Кубрат, също с пръст от предполагаемите им гробове.[14] Хан Аспарух е представен на кон в Двора на кирилицата и в бой – на картини в Историческия парк при с. Неофит Рилски. През 2017 г. в Шумен, в залата на Мемориала 1300 години България местни възстановчици пресъздават сцената на образуване на българската държава.[15]

Историческото репрезентиране на друг от знаковите прабългарски владетели, хан Крум, най-често включва победата му над византийския император Никифор във Върбишкия проход. Възстановка на битката се провежда от членове на школа „БагаТур“ пред паметника на хан Крум в Пловдив на 25 юли 2008 г.[20] Община Върбица, шуменският клуб „Крум Страшний”, Регионалният исторически музей – Шумен, Сдружението за възстановяване и съхранение на българските традиции „Авитохол“ от Варна и клуб „Възраждане” от Търговище също организират няколко възстановки на битката.[21] През 2013 г. в реконструкцията на боя участват над 100 човека от различни клубове в страната. Битката се провежда в местността Янъ куле в прохода и е посветена на 1202 г. от сражението.[22] В Историческия парк (с. Неофит Рилски) хан Крум е изобразен на платно триумфиращ с победата си над византийците, а в Двора на кирилицата (гр. Плиска) – скулптурно и на картина – с черепа-бокал на император Никифор в ръка. С голяма популярност в общественото съзнание се ползва и наративът за строгите Крумови закони. В рамките на инициативата „Покажи българското“ художникът Евгени Кучков изрисува автобусна спирка в с. Долна Кремена с образа на хана законодател (вж. ил. 4).[23]

Ил. 4. Изображение на хан Крум, с. Долна Кремена, сн. Е. Троева, 2019 г.

„Прабългарски“ организации

С презентиране живота на прабългарите са свързани основно няколко организации на възстановчици, което е видимо и в техните названия. Тясно ангажирани с пропагандиране на елементи от културата на „прабългарите“ са членовете на старозагорската Прабългарска школа за оцеляване „БагаТур“.[24] Школата има свои символ, химн, клетва, поздрав, Фейсбук страница с календар на събития си и е добре позната на широката общественост.[25] „Багатурите“ представят спектакли на прабългарска тематика в различни градове на страната и организират скаутски детски лагери, като обучават записалите се подрастващи на боравене с лък, меч, бич, щит, на езда. Снимки с открити уроци с ученици от редица български градове са качени на Фейсбук страницата на клуба. Към „БагаТур“ е сформирана и група за танци и обичаи „Пагане“, в която се занимават момичета. Школата печели и реализира редица проекти,[26] насочени към младежите, сред които „Приобщаване на младите хора към ценностната система на древните българи чрез овладяване на уменията по системата на „БагаТур““; „Прабългарският дух е във всеки от нас“ за деца с увреждания; „Земята на древните българи – част от Европейското културно наследство“ за социализация на деца и младежи в неравностойно положение; „БагаТур – българския път за духовно и физическо изграждане“.[27] В обучението на деца и младежи се набляга не само на физическата подготовка, но и на изграждане на определени представи за „българското“ минало (Маринова, 2018). През октомври 2015 г. над Стара Загора организацията открива свой „аул“,[28] в който се провеждат тренировките и част от демонстрациите (ил. 5). На информационна табела в аула е поместен текст, позоваващ се на писмен извор, според който „праотците ни са войнствен народ“, дошъл от района на Урал.

Ил. 5. Аул на БагаТур, Ст. Загора, сн. Е. Троева, 2015 г.

Школата се ангажира с представителни „патриотични“ инициативи. Така например по време на честването на националния празник 3 март Общината в Стара Загора ежегодно организира шествие под надслов „За свободата... Да развеем българското знаме!“ от центъра на града до Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“. Шествието е водено от „най-древното знаме“ Бончук на прабългарската школа „БагаТур“, следвано от 300-метров трибагреник (Маринова, 2018). „Багатурци“ участват в клипа на песента „Никога преди“ на Б.Т.Р., в който играят прабългарски войн и хан. Песента е създадена в подкрепа на кампанията „Бъди войник“ за набиране на професионални войници за българската армия и за „повдигане на духа на българина“, по думите на Наско от Б.Т.Р. В интервю режисьорът на клипа споделя, че целта на артистичната реконструкция е „да се върнем към корените“. Посочените активности на Прабългарска школа за оцеляване „БагаТур“ я характеризират като организация, чиято дейност е насочена основно към подрастващите, които се обучават на бойни умения на „предците“ номади (пра)българи.

Докато членовете на „Багатур“ пресъздават и други исторически епохи (напр. Античност), концентрират се върху усвояване на войнски техники и представят спектаклите си по различни тържествени поводи, то участващите във варненското Сдружение за възстановяване и съхранение на българските традиции „Авитохол“ имат не само по-профилиран интерес към реконструиране на прабългарската история, но и заявка за по-голяма „автентичност“ на представяните бит и начин на живот, основно демонстрирана на средновековни фестивали, с което се приближават до характеристиките на реанакторския жанр „жива история“. „Авитохол“ е организатор на двата основни фестивала с фокус върху „прабългарското“: „Дни на предците“, провеждани ежегодно от 2012 г. в археологическия резерват Плиска,[29] и „Магическа Мадара“, която вече има четири издания, първото от които е през 2016 г.

Наблюдават се и разлики във визията на реенакторите от двата клуба. При членове на „БагаТур“ по-видимо присъствие имат кожените облекла (или техни имитации), при „Авитохол“ акцент са дрехите от естествени тъкани и реплики на специфичните за ранното средновековие коланни гарнитури (вж. ил. 6). Различията във визията се тематизират и от самите възстановчици. „Прабългаринът не е Конан Варварина“, споделя по повод външния вид реконструктор от Добрич. По-малки реенакторски групи, като членовете на „Традиция“ в Шумен и на клуба „Крум Страшний“, при представянето на прабългари също залагат на кожени дрехи и ботуши и платнени ризи (ил. 7). Новият екип на Историческия парк, който репрезентира прабългарите, носи своеобразна „средновековна униформа“ в червен цвят. При „БагаТур“ мъжете са преимуществено с бръснати глави и сплетена опашка (ил. 8). По-големи са различията в реконструирания външен вид на прабългарката. Тук могат да се откроят три условни образа – на „амазонка“ и „самодива“ (представяни от „БагаТур“) (вж. ил. 9) и на използване на характерни преимуществено за мъжете парадни дрехи и аксесоари (от представителки на „Авитохол“). Основната цел на възстановчиците е „не само дрехите да са максимално близки, но и да усетиш епохата“.

Ил. 6. Членове на „Авитохол“ от гр. Варна, Мездра, сн. Е. Троева, 2019 г.

Ил. 7. Възстановчици от Шумен, Дни на предците, Плиска, сн. Е. Троева, 2014 г.

Ил. 8. Аул на „БагаТур“, Ст. Загора, сн. Е. Троева, 2015 г.

Ил. 9. Аул на „БагаТур“, Ст. Загора, сн. Е. Троева, 2015 г.

„Прабългарските“ религия и символи

Реконструкциите на религиозните обреди на прабългарите почиват на доста свободно интерпретирана изворова база и в редица случаи предлагат визия на светилища и капища, които имат много малко или нищо общо с откритото при археологически проучвания. При възстановките могат да се наблюдават както екстраполации на обреди от българската традиционна култура (напр. Еньова буля) към прабългарските вярвания, така и повлияни от ню ейдж и неоезичеството ритуални практики. Именно те обаче са и най-въздействащи върху възприятията на зрителите. Участниците във фестивала „Магическа Мадара“ през лятото на 2019 г. се зареждат с енергия на скалата – прабългарско светилище Даул таш. По време на фестивала „Преславни дни“ (археологически резерват Преслав, 2019 г.) реенактори изпълняват огнено шоу с включени елементи на посвещение на войни от жрец, загърнат с кожи (ил. 10). В аула на „БагаТур“ в Стара Загора и в „прабългарския“ комплекс „Фанагория“ във Варна[30] посетителите могат да видят светилища, жертвеници, юрта на колобъра (жрец).

Ил. 10. Преславни дни, Преслав, сн. Е. Троева, 2019 г.

С религиозните вярвания на прабългарите се свързват и символите им в наши дни. В най-популярен символ на (древно)българското се превръща Мадарският конник, включен през 1979 г. в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, което допълнително му придава стойност в очите на българите. На плакат в подножието на скалния конник той е определен като „глобален“ символ на България. В последните години се популяризират и „прабългарски“ руни и амулети, предлагани в редица български градове като сувенири под мотото „Амулети на предците ни“. В рамките на „Дни на предците“ 2019 г. посетителите можеха да закупят прабългарски руни – късмети, изписани върху кожа (ил. 11). Сред руните, като Знакът на прабългарите се налага ипсилонът с двете хасти (вж. ил. 12), който няма еднозначно тълкувание сред историците. Той е изобразен и върху т.нар. розета от Плиска, чиито съвременни употреби трудно могат да бъдат изброени. Сред тях са бижута, гербът на гр. Плиска,[31] гербът на клуб за средновековни възстановки „Вълкашин“ и изображението върху Алманаха „История на българщината“ на продукцията „Фермата“ от 2019 г.

Ил. 11. Руни – късмети, Дни на предците, Плиска, сн. Е. Троева, 2019 г.

Ил. 12. Ипсилон с две хасти, дърворезба, Дни на предците, Плиска, сн. Е. Троева, 2014 г.

Представата за прабългарите като номадски конен народ води и до използване на конската опашка и юртата като техни символ, често репрезентирани на възстановки заедно с трикольора (вж. ил. 13 и 14). Самата идея за организиране на фестивала „Дни на предците“ е вдъхновена от събора Курултай в Унгария, представящ културата на степните народи. В България реконструкторите си поставят за цел да покажат конната традиция на (пра)българите. През юни 2013 г. в археологическия резерват в Плиска е поставена „прабългарска шатра“, която остава на мястото през летните месеци и е голяма атракция за туристите. В шатрата са изложени манекени на мъж и жена с „прабългарско облекло“, съдове, тъкани. Пред входа ѝ са забити копия с конски опашки. Поставянето на подобни шатри се превръща в традиция за Плиска през следващите години (Троева, 2017). „Ние сме си конен народ“, твърдят възстановчици, представящи прабългарите. В наратива за прабългарите реенакторите използват за тях местоимението ние, като поставят знак за равенство между тогавашните и сегашните българи. Те са желаното „ние“, в което се превръщаме при възстановката, могъщ народ от силни мъже и жени, които громят неприятели и се справят с предизвикателствата на съдбата.

Ил. 13. Комплекс Фанагория, Варна, сн. Е. Троева, 2019 г.

Ил. 14. Юрта, Плиска, сн. Е. Троева, 2014 г.

Посланията

Патриотични и националистически послания са обичайна част от предлагания на историческите фестивали исторически наратив. Така например при откриването на Историческия парк при с. Неофит Рилски през лятото на 2019 г. се продаваха, респективно носеха бели, зелени и червени тениски с изображения на владетелите Тервел и Крум и съответно с надписи „Спасителя на Европа“, „Като не щеш мира, на ти секира!“ (ил. 15). Други тениски бяха щамповани с надписите „Народът, който се изправи срещу боговете“, „Могъщество без граници“, „Заедно можем всичко“, „Във вярата е силата“. Цялостното послание на начинанието е видно от наименованието на фондацията, която го организира – „Въздигане“, и в нейния девиз – „Ти си България!“. Във варненския комплекс „Фанагория“ функционира Национален център за патриотично възпитание, физическо и духовно развитие „Аз съм българче“, там ученици получават свидетелствата си за завършен училищен клас. При историческите реконструкции често се настоява за възстановяване на ценности, които българите са притежавали, но изгубили в хода на времето. По думите на реенакторка от Шумен:

много хора не могат да осъзнаят какво сме имали и какво губим. Аз мисля, че ние сме родоначалници на всичко. Мисля, че сме били тук много преди Аспарух да дойде и да каже „тук ще бъде България“. Напротив. По-скоро тогава идваме втори път и неговите думи за мен звучат „ние се върнахме пак“...

Ил. 15. Откриване на Исторически парк, с. Неофит Рилски, сн. Е. Троева, 2019 г.

Премахвайки противоречието между автохтонистката и миграционната теза за българското начало, популярният исторически наратив „редактира“ българското миналото в желана посока, придавайки му изключителна древност и стойност. Участието във възстановките дава възможност на присъстващите да усетят „силна България“, да се пренесат в златната епоха от миналото:

И тогава са се плашели от силна България, и сега. Прекалено на хубаво място сме.... Днес [възстановката] е бягане от тази грозна действителност, която е около нас, завръщане в едно хубаво време....

Средновековните възстановки в последните десетилетия набират популярност и се превръщат в специфична форма за общуване с историята, чрез която миналото се въобразява и съпреживява в съвременността. Възможността за включване и съ-участие в „живата история“ създава усещането за автентичност у присъстващите и емоционална ангажираност. В процес на взаимодействие реенактори и зрители предоговарят и пресъздават групови и общностни идентичности, в които идеята за прабългарските корени на българите има утвърдени позиции. Същевременно фокусът върху „могъществото на предците“ изразява и чувството за загуба, за отминала златна епоха и резонира с неудовлетвореност от съвременността. В този смисъл историческите реконструкции са своеобразна активност за трансформиране на социалната реалност и проект за едно по-добро бъдеще.

 

Библиография

Богданов, Иван. 1976. Прабългари. София: Народна просвета.

Даскалов, Румен. 2010. „Митологизиране в историята: по български примери“. В: Колева, Даниела и Грозев, Костадин (съст.) История, митология, политика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 33–46.

Даскалов, Румен. 2011. Чудният свят на древните българи. София: Гутенберг.

Даскалов, Румен. 2018. Големите разкази за Българското средновековие. София: Планета-3.

Заимова, Рая. 2014–2015. „Християнинът Тервел?“. Годишник на Департамент „История“, т. 9–10: 18–42.

Маринова, Милена. 2018. „Прабългарската школа за оцеляване Бага-Тур – между художественото пресъздаване на миналото и претенциите за историческа достоверност“. Дзяло, 12 (последно посетен на 25.08.2020 г.).

Нягулов, Благовест. 2010. „Деконструкции на митове от националните истории: България и Румъния в сравнителен контекст“. В: Колева, Даниела и Грозев, Константин (съст.) История, митология, политика. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 417–436.

Рашев, Рашо. 1992. „За произхода на прабългарите“. В: Studia protobulgarica mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 23–33.

Троева, Евгения. 2017. „Историческа етнология на Плиска“. Във: Васева, Валентина (съст.) Етнологията на ХХI век – теория и практика. Сборник от конференция в памет на проф. Ст. Генчев. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 130–146.

Янкова, Венета. 2019. Историческа памет и образи на миналото. По примери от България, Унгария, Полша и Литва. София: Парадигма.

Agnew, Vanessa. 2004. „Introduction: What is Reenactment?“. Criticism, 46 (3): 327–339.

Agnew, Vanessa. 2007. “History’s Affective Turn: Historical Reenactment and its Work in the Present”. The Journal of Theory and Practice, 11: 299–312.

Brunnbauer, Ulf. 2006. “Illyrer, Veneter, Iraner, Urserben, Makedonen, Altbulgaren ... Autochthonistische und nichtslawische Herkunftsmythen unter den Südslawen”. Zeitschrift für Balkanologie, 42: 38–62.

Graham, Brian, Ashworth, Gregory John, and Turnbridge, John. 2000. A Geography of Heritage: Power, Culture and Economy. London: Arnold.

Iliev, Iliya. 1998. “The Proper Use of Ancestors”. Ethnologia Balkanica, 2: 7–17.

Pawleta, Michał. 2018. “Historical Re-enactment as a New Form of Contemporary People’s Relation to the Past”. Sprawozdania Archeologiczne, 70: 9–29.

Pohl, Walter. 1998. “Conceptions of Ethnicity in Early Medieval Studies”. In: Little, Lester and Rosenwein, Barbara (еds.) Debating the Middle Ages: Issues and Readings. Oxford, Malden: Blackwell Publishers, 13–24.

Wetherell, Margaret, Smith, Laurajane and Campbell, Gary. 2018. “Introduction: Affective Heritage Practices”. In: Smith, Laurajane, Wetherell, Margaret and Campbell, Gary. Emotion, Affective Practices and the Past in the Present. London: Routledge, 1–21.

White, Leanne and Frew, Elspeth. 2011. “Tourism and National Identities. Connections and Conceptualizations”. In: Frew, Еlspeth and White, Leanne (eds.) Tourism and National Identity: An International Perspective. New York: Routledge, 1–10.


[1] https://www.facebook.com/HistoricalArtBulgaria/, последно посетен на 9.12.2019 г.

[2] https://www.actualno.com/burgas/izlojba-pokazva-mogyshtestvoto-na-bylgarite-prez-vekovete-news_1390092.html, последно посетен на 25.11.2019 г.

[3] https://www.facebook.com/HistoricalPark.BG, последно посетен на 25.11.2019 г.

[4] По-подробно вж. у Iliev, 1998.

[5] Тази тенденция се наблюдава от 80-те години на XX в., в контекста на социалистическия национализъм (Даскалов, 2018: 491). Иронизиращ преглед на параисторически тези за древните българи вж. у Даскалов, 2011.

[6] Аргументи за нехомогенния етнически и езиков състав на прабългарите вж. у Рашев, 1992.

[7] Изследването е част от работата ми по финансирания от Фонд „Научни изследвания“ проект „Да преживеем миналото. Историческите възстановки като феномен на културата“ на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – Българска академия на науките.

[8] Научно-популярната монография Прабългари с автор Иван Богданов, публикувана през 1976 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава, носи на корицата си илюстрация на легендата за хан Кубрат и снопа пръчки (вж. Богданов, 1976).

[9] https://dariknews.bg/regioni/shumen/madara-posreshtna-drevnite-bylgari-snimkivideo-2032618, последно посетен на 6.10.2019 г.

[10] Там през 1799 г. е открито златно съкровище, което български изследователи свързват с прабългарите. Тезата е със спорен характер.

[11] В хода на Първата световна война при езерото Дойран през пролетта на 1917 г. българската армия печели победа над британската армия.

[12] Наблюденията са в рамките на проекта „Да преживеем миналото. Историческите възстановки като феномен на културата“.

[13] https://www.standartnews.com/mneniya/nosyat_prast_ot_groba_na_han_asparuh_v_balgariya-200558.html, последно посетен на 27.11.2019 г.

[14] https://www.briag.bg/otkrivat-pametnik-na-han-asparuh-v-grad-levski/, последно посетен на 27.11.2019 г.

[15] https://uniconbg.com/post/5504-han-asparuh-osnova-bulgaria-v-shumen-snimki-.html, последно посетен на 27.11.2019 г.

[16] Личен теренен материал, Ахтопол, 2018 г.

[17] http://stzagora.net/2014/09/10/, последно посетен на 4.05.2015 г.

[18] https://offnews.bg/kultura/vdigat-pametnik-na-tervel-v-sofia-623868.html, последно посетен на 11.12.2019 г.

[19] https://dariknews.bg/regioni/dobrich/postaviat-pametnik-na-han-tervel-v-bylgarskoto-uchilishte-v-briuksel-2124543, последно посетен на 28.11.2019 г.

[20] http://kafene.bg/?p=article&aid=3487, последно посетен на 6.05.2015 г.

[21] http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1121958, последно посетен на 6.05.2015 г.

[22] http://varbitsa.org/bg/useful_information/gal/811-3, последно посетен на 4.05.2015 г.

[23] https://mezdra.bg/?p=36160&fbclid=IwAR1DcfzHECYuIAyi6PrlDHuoM2ktryqn09ySuaFjGG15xmnRH9jxNGID8uU, последно посетен на 10.11. 2019 г.

[24] Подробно за нея вж. Маринова 2018 и цитираната там литература.

[25] https://facebook.com/bagatur.bg, последно посетен на 11.12.2019 г.

[26] Те са финансирани от Държавна агенция за младежта и спорта, Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, Обществен дарителски фонд – Стара Загора, Европейски младежки програми и инициативи, Европейската комисия и Национален център „Европейски младежки програми и инициативи”.

[27] http://baga-tur.com/page.php?20, последно посетен на 4.6.2015 г.

[28] Проведено съвместно с Милена Маринова наблюдение на събитието на 18 октомври 2015 г.

[29] Идеята за „Дни на предците“ идва от мащабните възстановки Курултай (народен събор) в Унгария, представящи културата на степните народи. В България намерението е да се покаже конната традиция на „предците“. За историческите възстановки в Унгария вж. Янкова, 2019.

[30] Комплексът е основан от Фондация „Царство България“ във Варна в Аспаруховия парк на общинска земя. Функционира от 2001 г., като към него има конна част. Комплексът представлява възстановка на прабългарски стан от VI–VIII в., в който са изградени няколко юрти в умален вариант. Историци и археолози са консултанти при създаването на варненската „Фанагория“.

[31] От няколко години град Плиска има свои символи – знаме, герб и значка, включващи символиката на известната розета от Плиска и надписа „Тук ще бъде България“, израз, приписван на хан Аспарух.


Биографична справка

Доц. д-р Евгения Троева работи в секция „Историческа етнология” на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – Българска академия на науките. Изследванията ѝ са фокусирани върху проблеми на религиозността, културното наследство и културната памет, идентичностите, етно-културните взаимодействия. Автор е на книгите Демоните на Родопите (2003 г.), Религия, памет, идентичност: българите мюсюлмани (2011 г.) и съавтор (с Ана Лулева и Петър Петров) на монографията Принудителният труд в България (1941–1962). Спомени на свидетели/ Zwangsarbeit in Bulgarien (1941–1962). Erinnerungen von Zeitzeugen (София, 2012 г.).

Прочетена 82 пъти

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

ЗА НАС - В процес на разработване.

Новата Празничност

Този уебсайт използва бисквитки за управление на навигация и други функции. Използвайки нашия уеб сайт, вие се съгласявате, че можем да поставим тези видове бисквитки на вашето устройство.
Повече информация Съгласие Отказ