.
Вторник, 25 Август 2020 22:39

От порицанието „Ни дете, ни котè“ до правото да не бъдеш майка

Татяна Коцева

Резюме: Липсата на желание за дете не е нов социален феномен, но със сигурност свободата да избираш да нямаш дете и да изразиш този избор става възможност в постмодерните общества, в които детето вече не е (икономическа) необходимост. Текстът се основава на медиен анализ по темата и по-специално на форумна дискусия в сайта BG-Mamma на тема: Какво мислите за жените, които решават да останат без деца. Наред с проявената стигма, тематичният анализ разкрива подкрепа и позитивиране на житейския избор да нямаш дете сред по-голямата част от участващите в онлайн дискусията. Темата за бездетството, проектирана като „негативна нормативност“, се преобразува в тема за преосмисляне на моделите на родителстване, на женската идентичност, на отношенията между поколенията, на смисъла на живота. Егоизмът, нарцисизмът и хедонизмът като най-силни епитети-обвинения срещу бездетните жени се преобръщат във разговор против идеализирането/фаворизирането на майчинството като пълна самоотверженост и за показване егоизма на родителската любов; темата за вездесъщието на „майчиния инстинкт“ и натиска на биологическия часовник – в тема за осъзнатото родителстване и за моделите на отглеждане, както и за признаване на родителските дефицити, темата за подчинението на общностната норма за продължение на рода – в тема за отговорност към себе си, нероденото дете, другите. 

Ключови думи: бездетство, майчинство, родителство, жени, феминизъм

 

From the Stigma “Neither Kid, nor Kitten” to the Right not to be a Mother

Tatyana Kotzeva

Abstract: The unwillingness to have a child is not a new social phenomenon, but it is certain that the freedom to choose not to have a child and to express this choice only becomes possible in postmodern societies where the child is no longer an (economic) necessity. The text is based on a media analysis on the topic and more specifically on a forum discussion in the website BG-Mamma titled “What do you think of the women who decide not to have children”. Along with the demonstrated stigma, the thematic analysis shows support and positive attitudes towards the life choice not to have a child among the majority of the participants in the online discussion. The topic of childfree life, projected as “negative normativity” turns into rethinking modes of parenting, woman’s identity, intergenerational relations and the meaning of life. The egoism, narcissism and hedonism as the strongest descriptions of blame towards childless women are being transformed into a conversation against idealising/favoring motherhood as a full dedication and unraveling the egoism of parental love; the topic of the ubiquity of the “mother’s instinct” and the pressure of the biological clock – into mindful parenting and modes of upbringing along with confessions on parental deficits; the topic of obeying the community norm for prolonging the kin – into responsibility about oneself, the unborn child, the others.

Keywords: childfree life, motherhood, parenting, women, feminism

 

Трудно е да се подхване разговор за съзнателното бездетство, тъй като това е тема табу в публичното пространство. Съзнателният избор за отказ от майчинство най-често поражда осъдителни обществени нагласи, тъй като се отъждествява с престъпване на основна норма на човешкото общежитие – нормата за продължение на човешкия род и с отхвърляне на майчинството и майчината любов като „емблема на най-човешкото в човека“ (Тодоров, 1998: 274).

Разпространеност на феномена „съзнателно бездетство“

Темата за съзнателното бездетство е част от по-общата тема за бездетството като нарастваща тенденция в съвременния свят. В немскоговорящите страни (Австрия, Германия, Швейцария) около 20% от жените остават бездетни в края на репродуктивната си възраст (Kreyenfeld and Konietzka, 2017), а в Източна Европа се наблюдава ръст на бездетството особено за жените, родени през 1970-те и 1980-те години. (Sobotka, 2017). Въпреки, че бездетството е съществувало и в предмодерните времена, както показват данните на историческата демография (Kreyenfeld and Konietzka, 2017), и липсата на желание за дете не е нов социален феномен, със сигурност свободата да избираш да нямаш дете и да изразиш този избор става възможност в постмодерните общества, в които детето вече не е (икономическа) необходимост (Beck-Gernsheim, 2002).

В западните общества социалните протести на младите поколения от края на 60-те години на миналия век, обвързани и с новите нагласи към сексуалността, семейството и контрацепцията, задават легитимацията на нови житейски стилове, вкл. и на стила „живот-свободен-от-деца“. В САЩ от края на 80-те, а по-късно и в социалните мрежи, се формират групи, изразяващи тежненията и интересите на субкултурата на съзнателно бездетните. През последните години се развиват движения и общности на щастливо необвързаните като Single Income, No Kids, Conceivable Future, I Regret Having Children.

Темата за съзнателното бездетие се разисква в масмедиите[1] и в книги на популярната психология.[2] Наред с позитивните послания за бездетството като свободен избор на житейски стил, присъстват и критики, че бездетните унищожават икономическото бъдеще на страната като намаляват консуматорите и плащащите данъци. Жените без деца се порицават като неспособни да поддържат стабилни връзки с мъжете, като имащи трудни връзки с техните семейства, погълнати от работата си, неспособни да обичат децата, с проблемна моралност и фриволни сексуални отношения (Edwards, 2016). Други изследователи отбелязват, че дори самите бездетни жени, артикулирайки мотивите да нямат деца, използват социално приемливи отговори (Houseknecht, 1987: 377; Park, 2005).

Теоретичните рамки:

Феминистката перспектива

Темата за майчинството заема централно място във феминистките изследвания, но се представя в амбивалентни прочити. Майчинството, разбирано като социален институт и като личен опит, който води до потискане и заробване на жените в домашната сфера, е теза, обединяваща феминистките от първия етап на феминисткия проект. Отказът от майчинство е част от идеята за о-съзнаване (consciousness raising) на жените, че „анатомията не е съдба“ (Бовоар, 1996) и че извоюването на автономия и права за личностно развитие на жените се осъществява извън семейството. През 70-те години на ХХ в. идеята за майчинството като робство се развива в кръга на френските феминистки (Collectif Fѐministes Rѐvolutionnaires, 1975; Delphy et al., 2012). В англоезичния феминизъм Б. Фридан (Friedan, 1963) и Ш. Файърстоун (Firestone, 1970) отхвърлят тиранията на биологическото възпроизводство и идентифицират жените като „секс-класа“ (sex-class), принудена поради биологичната си зададеност да търпи доминацията на мъжете. Прицел на феминистка критика е преди всичко майчинството като социална институция, но при някои като С. дьо Бовоар майчинството е свързано допълнително с негативни преживявания на телесността: бременност, раждане, лактация, които се разглеждат „не като празник или обогатяване, а като принизяване на тяхното [на жените] собствено Аз“ (Бовоар, 1996, т. 2: 273).

Майчинството се мисли в позитивен ракурс на втория етап в развитието на феминизма – през 70-те и 80-те години на ХХ в., когато се приема, че именно чрез майчинството жените получават автентичност и реализация. Знаменателни имена от този период са Е. Рич (Rich, 1977) и О. Лорд (Lorde, 1984), които възхваляват майчинството и връзките майки-дъщери. Именно Е. Рич прави разлика между майчинството (motherhood) като опресивна и контролирана от мъжете социална институция и майчинството (mothering) като овластяващ жените идентичностен опит.

В един друг феминистки прочит майчинството се разбира като сила, власт на продуциращото женско тяло над мъжа, пораждащо страх и подчинение. В този смисъл могат да бъдат прочетени и някои известни дистопии като “Прекрасният нов свят“ на О. Хъксли (2006) или по-съвременни фикции като „Възможност за остров“ и „Елементарни частици“ на М. Уелбек (2016), в които биологичното размножение на човешкия род става по безполов път и чрез клонинги.

В последните десетилетия се забелязва отново амбивалентност в дискурсите към майчинството като се дискутират моделите за романтизираното, перфектното и отговарящо на високи стандарти майчинство, т.нар. „майчински мит“ (“mommy myth”) (Douglas, Michaels, 2004), „интензивното майчинство“ (Hays, 1996) и „ „съгласуваното отглеждане“ (“concerted cultivation””) (Lareau, 2003). Е. Бадинтер говори за мита за майчинството и за връзката между икономическата криза, отстъплението от феминистките идеи и възраждането на идеята за дома и натурализиране на майчинството (Badinter, 1981). Н. Хюстън (2014) отбелязва, че упадъкът на култа към майчинството е продукт на западната култура, разделяща женственост и майчинство и продуцираща образите на стерилната женска красота. Защото в раждането жената е най-близко до животинското състояние и губи властта да бъде образ, огледало, гледано от мъжа. Майчинството е обременително, то е „доживотен занаят“, изискващо огромни във времето усилия, което го прави „неприемливо“, „отхвърлено“, „дистанцирано“, „възпрепятствано“, „прекъснато“ – метаморфози на майката, показани в образите на жени-творци: Камий Клодел, Симон дьо Бовоар, Лий Милър, Мерилин Монро, Джийн Сибърг и много други. Като обобщение, посочените автори се обединяват около идеята, че в основата на съвременния модел майчинство стои дилемата в избора и съгласуването на два различни типа ценности: амбиция, състезателност, доказване в професионалната сфера и отдаване и саможертване в името на децата в семейството.

Психоаналитичната перспектива

Влиянието на Фройд е огромно в оформянето на дискурса за родителството и майчинството, доколкото нормалното съзряване на жената предполага ставането ѝ на майка, а липсата на майчинство означава личностна незрялост и незавършеност (Фройд, 2015). Съществен е приносът на психоаналитици като К. Хорни, Х. Дойч, М. Клайн, Д. Уиникът, А. Милер, които разглеждат майчинството и отношението майка-дете като поредица от амбивалентни и асиметрични отношения, стоящи отвъд външно проявените и декларативни аспекти на връзките, предполагащи безусловна любов и пълна реципрочност. Х. Дойч (1997) пише за мита за „злата мащеха“ като контраобраз на самоотвержената и добродетелна майка,[3] а М. Клайн (2002) се фокусира върху амбивалентното отношение на детето към майката като обект на любов и на омраза. Д. Уиникът (2008) развива идеята за „достатъчно добрата майка“, която не само възпитава детето спрямо своите нужди, но познава и се съобразява с тези на детето, за да изгради неговия истински Аз. Според А. Милер (2018) нагаждането на детето в ранното детство към изискванията на майката/на родителите води до рушене на неговата надареност и изграждане на фалшив Аз, което му нанася рани, с травматични последствия, в зряла възраст.

Психоаналитици от юнгианската парадигма разработват идеята за сенчестата страна на образа/архетипа на майката. Според Д. Сийф (Sieff, 2019) архетипът на „мъртвата майка“ – отхвърляща, необичаща, студена, вредяща на своето дете, се приема за неестествена природа на майката в западната култура и поради това е обвит в срам и дълбоко вкоренен на несъзнателно ниво. Т. Улф, психоаналитичка от кръга на Юнг, описва четири структурни форми на женската психика – майка, амазонка, хетера и посредник (medieval woman), които могат да съответстват или не на външния свят (време, среда, социални условия). Тя поставя въпроса доколко биологическият потенциал за майчинство съвпада с психологическата структура/типаж на жената за майчинство и допълва, че майчинството като грижа към другия и психична настройка може да бъде проявено освен в брака и професията, така и в „безброй неочевидни форми на човешки отношения“ (Wolff, 1956: 6).

Във френския психоаналитичен феминизъм (Е. Сиксу, Л. Иригаре, Ю. Кръстева) женската идентичност се определя чрез съотнасянето към тялото и в този смисъл е индиректно потвърждение на майчинството за жената, без да се стига до краен есенциализъм , но и без експлицитно да се тълкува бездетието (Edwards, 2016: 53–57).

Нови психоаналитични изследвания (Tilmant, 2010; Vallée, 2005, цит. в Edwards, 2016) навлизат във феноменологията на нежеланието за дете чрез изследване на връзката майка-пораснала дъщеря и оценяват липсата на желание за дете като мотивация на несъзнавано ниво, невъзможно да бъде артикулирано като съзнателно решение. Отхвърляйки натурализирането на майчинството и обвиненията към бездетните жени в девиантност, авторките на тези изследвания интерпретират нежеланието за майчинството като валиден житейски избор.

Социологически перспективи

Темата за нежеланието за дете се вписва в дискурсите за кризата на съвременното семейство, за трудностите за формиране на стабилни партньорски отношения и честото разпадане на семейните съюзи. Бездетството е свързано и с темата за не/възможността да се изградят емоционални отношения на интимност, близост и съпричастност както между партньорите, така и между поколенията, защото детето е дългосрочна инвестиция и проект за цял живот, предполагащи усещане за сигурност и спокойствие за утрешния ден. Една отправна точка в тази насока е идеята на френския историк Ф. Ариес, който твърди, че преходът на модерното към постмодерното семейство е белязан с ерозиране на модела „детето-крал“ и установяване на модела „съпрузите-крале“ (Aries, 1980). Подобен смисъл има и изразената от А. Гидънс (Giddens, 1992) идея за прехода към т.нар „чисти отношения“ в партньорската връзка, необременени от поколенческите взаимоотношения.

Поколението на милениалите се определя като страдащо от дефицит на стабилни интимни връзки и трайни приятелства, изпитващо по-често самота и личностно затваряне вследствие потъването във виртуалната комуникация и спорадичността на живото общуване. Те се определят като „социално инфертилни“ (Lombardi, 2015), означаващо нежеланието на младите хора да създават стабилни връзки, партньорства, семейства, да отглеждат деца, за сметка на насочване на желания и амбиции към други сфери – професионална кариера, личностно развитие, свободно време.

Доколко култът към щастлив живот, „обещанието за щастие“ (Ahmed, 2010) и обречеността на съвременния човек да бъде щастлив (Брюкнер, 2002) включват семейството и децата като част от репертоара на желанията за бленувано щастлив живот на съвременните млади хора? Дали нежеланието за прокреация е част от мотивацията на децата-крале, които не искат да пораснат и да влязат в света на възрастните? В едно интервю М. Уелбек (2010) казва, че ние живеем в свят на възрастни деца, в който родителското влияние намалява, защото днес се цени младостта, а животът е едно непрекъснато остаряване. Както заключава и Е. Вале (Vallée, 2005, цит. по Edwards, 2016: 64) от интервютата с бездетни млади жени, каква по-силна съпротива от страна на поколението на дъщерите към поколението на техните майки, когато първите решават да отхвърлят опцията да станат майки, за да не заприличат на своите майки?

Желаното бездетие може да се тълкува и през ключа на постхуманизма, снемащ дихотомията „природа–култура“ и вещаещ „края на човека“, както и през идеите на т.нар. „дълбока екология“, която приоритизира природата майка и поставя човека наравно с всяко живо същество. В основата на последната залягат и идеите за отговорността на днешните поколения за това какъв дом – природа, ресурси и пр., ще оставят на бъдещите поколения и от тази гледна точка резонeн е въпросът доколко е оправдано създаването на поколение в условията на заредено с рискове и несигурности бъдеще.[4]

Продължение на идеите срещу антропоцентризма и за края на човека и на цивилизацията са антинаталистките с некрофилен привкус теории за моралната неправомерност на човешката прокреация (Benatar and Wasserman, 2015). Възможно, като контрареакция на оптимизма на биополитическия дискурс на модерността (Фуко, 1992), в рамките на който държавата упражнява контрол върху биологичното тяло – населението[5] – в съвременните постмодерни общества пролиферират множество сексуалности и идентичности, вкл. и такива, които отхвърлят прокреацията по морални съображения.

Българският контекст

Темата за бездетието като социална регулация на раждаемостта от страна на държавата има своите „български“ измерения. В българското общество, в което пронатализмът има дълбоки корени (Baloutzova, 2011) и в различни, дори насилствени форми се провежда през различни десетилетия на XX в., масово битуват предразсъдъци и негативни стереотипи към бездетните жени и двойки. В последните десетилетия дискурсът за демографската криза, акцентиращ върху бързото застаряване на населението, сериозните дефицити на работна ръка и силния натиск върху пенсионната и здравната системи, допълнително изостря публичното внимание към репродукцията. Индивидуалните решения в семейството за въздържане или отлагане на раждането на дете влизат в остър конфликт с общностния императив за продължение на семейния род и с държавния/националния интерес за осигуряване на работна сила.[6]

И докато в пронаталисткия български контекст в последните години се наблюдава все по-голяма обществена толерантност към жените, които нямат, но искат да имат деца, като държавата осигурява все повече средства за тяхното лечение в репродуктивни клиники, жените, които съзнателно правят избора и приемат живота да нямат деца, са невидима и неидентифицируема група. Логично е да предположим, че в дете-центристка и нетолерантна към нетрадиционни житейски избори среда, про- и из-говарянето на избора/решението да нямат деца, е трудно защитима в публичното пространство позиция на тези жени.[7]

Има ли, обаче, динамика в обществените нагласи към тези жени – от крайно-осъдителните и съжалителни оценки към по-толерантни и приемащи техния избор мнения? Зад какви мотиви и позиции в защита на бездетните жени могат да застанат както тези, които ги отстояват като начин на живот, така и тези, които имат/или планират да имат деца? Как може да бъде позитивиран, и в този смисъл нормализиран изборът да не бъдеш родител? Може ли една жена да бъде истински жена, ако не стане майка? Релевантен ли е този въпрос за неслучилото си бащинство при мъжа? Приоритетно ли е все още биологичното майчинство пред алтернативата на социалното родителство/осиновяване? Може ли бездетството[8] („child-free-life“) да бъде социална кауза, която да акумулира позитивна енергия за изграждането на по-човешки отношения?

Изследването

Обект на настоящето проучване е как темата за желаното бездетство се представя във виртуалните медии. В някои публикации (https://ploshtadslaveikov.com; https://webcafe.bg) темата най-вече присъства от гледна точка на стабилните предразсъдъци към тези жени и като контрапункт се дават позитивни примери за жени без деца, реализирани в творческите си професии. В сайтове с насоченост към темите за жените, семейството и децата като Майко Мила[9] и Мама Нинджа[10] трудно могат да се открият материали по темата.[11] От септември 2018 г. съществува и Фейсбук група Щастливо бездетни,[12] заявяваща се като „хумористична страница, осмиваща негативните предразсъдъци и обществени нагласи към хората, които са избрали да НЕ отглеждат деца“. Фейсбук групата има 1397 последователи (към 21.12.2019 г.). Липсата обаче на достатъчно материали за позициите на поддръжниците на каузата във Фейсбук не предразполага към обстойни анализи.

Обект на настоящия анализ е форумна дискусия на най-големия сайт BG-Mamma на тема: „Какво мислите за жените, които решават да останат без деца“.[13] Темата включва 766 поста и се разгръща за изключително кратко време от 2 седмици, като дискусионният формат на форума предполага споделянето на различни, често противоположни позиции.[14]

Тук е мястото да отбележим предимствата и недостатъците на форумните дискусии като изследователски метод (Robinson, 2001; Jowett, 2015). Към предимствата бихме отнесли: анонимността на авторството (повечето участват с псевдоними, а не с истинските си имена), което предполага по-голяма искреност на изразените мнения, възможност за допълване и уточняване на собствените позиции след изразени противоположни такива, активност и мотивираност за споделяне от страна на участниците, спонтанност и инициатива за темите от страна на участниците, изключваща предварително зададен сценарий от страна на изследователя. Към недостатъците отнасяме невъзможността за съотнасяне на изразените мнения към основни демографски характеристики като възраст, социален статус, образование. Наличието на деца би трябвало да е също съществен разграничител на изразените мнения, за което липсва експлицитна информация. Интересно е развитието на форумната дискусия в това отношение – в началните постове в изразените мнения участничките говорят неутрално (без да споменават дали имат или не деца), но постепенно наличието на деца се превръща във важен разграничител на мненията за или против съзнателното бездетство. В средата на дискусията започва открита конфронтация на мненията между двете групи като част от участничките с деца започват по-открито да изразяват условни мнения от рода на „тяхно право е, но ще съжаляват по-късно“, „ще променят по-късно решението си“. Към дефицитите на форумните дискусии също спадат и относително кратко изразените мнения, както и невъзможността да се препише представителност на изразените позиции, за да се направят по-общи изводи.

И все пак: подобни сондажи имат своя смисъл – те са лакмуси за настроенията към дадена тема, за динамиката и темпа на промяната в нагласите към тази силно стигматизирана и табуизирана тематика. Авторът и модераторът на дискусионния форум е жена, която живее в Австрия, и задава темата най-вече в културологична насока: тези жени, които познава там – на Запад, съвсем „не са нещастни и измъчвани от съжаления“ в отличие от България, където „от семейните жени се очаква да почнат да раждат и ако минат няколко години и бебе няма, се почва с едни въпроси, едно обсаждане, един натиск от бабите. Какво мислите вие“ (Sun addict).

Темата провокира дискусия и споделяне на различни гледни точки. Учудващо, силно доминира толерантното и позитивното отношение към бездетните жени и само в 22 поста са изразени експлицитно негативни мнения. Най-голямата част от постовете изразяват подкрепяща позиция, най-често формулирана в изречението „това е техен личен избор“. Зад изразеното „право на избор“ се разграничат два типа нагласи: за една част от жените това право се признава, съчетано с допълнението, че не разбират бездетните жени, доколкото тази нагласа и поведение са чужди на техния светоглед, докато за другата част от участничките правото не само се признава, но и се търсят мотивациите, които позитивират нормалността на тези жени. Първата позиция се разпознава от самите участнички като „декларирана толерантност“[15]:

Именно в това се състои цялата абсурдност на темата. Широко декларираната толерантност, хваната ръка за ръка със съденето.  ....важното е, че като жени сме признали правото си да мислим с главите си... и правото си на ИЗбор. И заставам твърдо зад това първо сами да си даваме (като жени) права, за да ги имаме един ден от цялото общество. През такъв път е преминал аборта, през такъв път ще премине и правото на жената да няма дете. (10 cent)

Стигмата

Негативните стереотипи към бездетните жени, изразени във форума, са в духа на най-често разпространените, известни и от други изследвания. Най-често срещаните осъдителни нагласи са:

- егоизъм („не осъждам тези хора, но ако е избрал да бъде егоист, да си живее“, „жени-егоистки“, „егоистично е да лишиш някой от живот, успокоявайки се, че другите раждат“, „нямам добро мнение за тях“, „егоист е ласкателно, мислят ме за ненормална“);

- съжаление („бих ги съжалявала като остареят“, „пропускат много в живота си“, „прецакани са [от живота]“, „горките, един ден ще го осъзнаят“);

- извън нормата, против природата („нормално е хората да го имат [инстинкта за дете], а не да го нямат“, „сбъркани жени“, „нямаш дете – все едно не си живял“);

- обречени на самота („липсата на деца е избор, но най-самотния и най-безмисления“, „като остареят ще съжаляват“, „водят скучен живот“);

- нестабилни и незрели в емоционален и личностен план („непораснали“,„сега не искат, но ще си променят решението“);

- презрение.

Има и няколко жени, които изразяват негативизма си с фразата „не познавам такива жени“ или реторично питат „има ли такава категория жени?“, т.е. не признават, че въобще може да има такива жени.

На фона на така очертаната форумна динамика в мненията, на основата на тематичен анализ (Braun and Clark, 2006) ще изведа основни теми, чрез които форумните участници застават в подкрепа на житейския избор да нямаш дете и чрез които позитивират разговора за съзнателното бездетство.

„Не всяка жена заслужава да бъде майка“ или да поговорим за осъзнатото родителство

Темата за нежеланието да станеш майка задава моралния въпрос: Всяка ли жена заслужава да стане майка? Отговорът предполага майчинството да се мисли не през биологическия инстинкт за размножение, а чрез осъзнаване на решението: „Жена без деца е по-достойно от жена, раждаща по задължение“ (meriditka); „Уважавам такива жени, за мен е непонятно желанието да имаш дете на всяка цена“ (звезделина георгиева). „Това са честни жени пред себе си, възхищавам им се“ (benson); „Нетолерантност към избора води до нетолерантност в отношението към детето“ (инна), „По-добре без деца отколкото зорлем майка“ (нощни очи).

Темата отваря разговора за желаните и нежеланите деца: „По-добре без деца, отколкото да родят нежелани деца, не всяка жена е способна да стане майка (нощни очи);

Толкова много хора създават деца съвсем първосигнално, без никаква мисъл в главата, обричайки и себе си и децата си на мизерно съществуване в духовен и материален план, лишено от бъдеще, лишено дори от обективни перспективи за щастие, но въпреки всичко, с някаква животинска упоритост настояват да се възпроизвеждат. (Azzy)

 

Това, че си се родил няма нищо общо с хората, които не трябва да имат деца. Всички сме свидетели на такъв тип хора. Заради тях има хиляди изоставени деца. Малтретирани, изнасилвани, дори убивани.
Не е задължително да се чувстваш лош човек, за да вземеш решението да нямаш дете. Аз пък уважавам тези хора. По- добре без дете, отколкото нещастно такова. Тук пишем за осъзнато решение.
 (Abet)

Зад твърдения като „Има хора, които не стават за родители“ (клот), „И не всеки мъж е роден за баща“ (10 cent), „Родителството се описва с много поезия , а всъщност е проза“ (roksi) стои позицията, че родителството не трябва да се разбира като природен, естествен феномен, а като осъзната отговорност и морален избор, предполагащ дългогодишна посветеност и личностно отдаване в името на детето. И именно защото ставането на родител е социална роля, морално оправдано е нежеланието да станеш такъв пред „животинската упоритост“ да се възпроизведеш „на всяка цена“. Това да имаш дете и това да бъдеш родител са две различни ситуации, т.е. биологичното ставане на родител не прави от човека родител в социален смисъл, ако биологичното родителство не прераства в отговорност и умения за грижа към друго човешко същество.

„Да се ровиш в чуждо бельо“ или темата за репродуктивния натиск

Темата за наложения от обществото репродуктивен натиск, синтезиран във осъдителното обръщение „Е, на вас какво  ви е – ни дете, ни котЕ“, излиза като ключов момент в отстояването на личностната независимост и правото да бъдеш различен. Отстояването на този натиск е признак на изключителна смелост според защитниците на съзнателното бездетство: „Повечето раждат, защото е прието“ (Irena Adur); „Няма да раждам да угодя на някакви стари разбирания“ (issy); „Това да отбиеш номера защото околните очакват е ужасяващо“ (catwalk); „Български манталитет [съществуващ от] 200 години от семейните жени да се очакват да почнат да раждат“ (EGR); „Наистина в България трябва да си много смел , за да направиш този избор и да изтърпиш всички отвратителни коментари, свързани с него“ (Харпър); „Всеки има свой вътрешен свят, за който не е длъжен да дава обяснения, нито да се чувства виновен, ако не съвпада с мнозинството“ (pasinet).

За сложния баланс между подчинението на очакванията на общността и личните желания и планове се говори в следващия пост на една обмисляща решението да не бъде майка жена, която е обвинена от някои форумистки в емоционална незрялост, един от най-често срещаните негативни стереотипи към бездетните жени:

Аз не ги разбирам тези, които на всяка цена държат да имат деца. От няколко години усещам натиск от страна на родители и роднини и рано или късно ще поддада, вероятно. Но няма да е защото аз го иска, а защото "това е нормално" и защото "така трябва". Говорих със съпругът ми – той се чувства по същия начин.
Може да съм страхлива, може и да съм егоист, но съм доволна от живота си такъв, какъвто е и ако съпругът ми ме подкрепи на 100%, никога не бих имала деца. Това е. А ако някой ден усетя, че изпускам нещо много ценно, ще си осиновя...толкова изоставени нещастничета има. А ако ме притисне и той, или ще се раделим, или ще се съглася и ще изпълня биологическата си функция, създавайки още едно такова нещастниче със студена и незаинтересована майка. (
labby)

Темата за репродуктивния натиск на общността в пронаталистко ориентираното българско общество е ключова тема за отстояването на личностния избор, когато той влиза в противоречие с общностните норми и колективните привързаности.

„Родствената връзка не е равна на автоматична и безрезервна любов“ или темата какво значи да си добра майка

Темата за това какво значи да си добър родител, добра майка се дискутира като част от мотивацията за раждане на дете. Осъждат се примери на родители, които бягат от отговорности, неглижират отглеждането на детето и го прехвърлят на бабите:

 „А дали не е възможно да се случи и обратното: жена да роди едно дете, да осъзнае, че всъщност не го иска и да го метне на бабите му или в по-лошия вариант, да го отглежда с нежелание и студенина, нанасяйки му доживотна рана?“ (Вселена)

„А какво става, ако не ти харесва да си майка? Не можеш да върнеш детето. Остава само да мъчиш себе си и него. И кому е нужно това?
Само не ми казвайте, че няма такива родителки. Дори тук в темата имаше постинг на дете, родено и отгледано от такава майка. Родствената връзка не е равна на автоматична и безрезервна любов.“ (Богиня)

В защита на желаното бездетство форумистките говорят за „другите“, нелицеприятните за публично обсъждане, аспекти на родителството – трудностите, страховете, конфликтите, негативните емоции и пр., за които майките по-трудно ще си признаят. Това се валидни основания за някои жени да се въздържат да стават родители. Така осъдителният тон, с който някои от участничките обвиняват жените, нежелаещи да стават майки, според защитниците на бездетната кауза това всъщност е маска, зад която прозират нерешените проблеми и тревожността на жените-майки. Посланието на защитниците на бездетния живот е: родителството е огромна и необратима отговорност, която изисква компетентности, с които не всяка жена може да се справи и това оправдава нежеланието някои жени да станат майки.

Тук разговорът за родителстването и родителските умения се допълва с нов ракурс: може ли темата да се обсъжда от жени, които още не са станали майки и доколко валидни са техните мнения. Една част от участничките защитават позицията за авторитета на родителстването, основано на житейския опит с техните деца, с други думи, тезата е, че трябва да скочиш във водата, за да разбереш дали можеш да плуваш. Другата част отстояват противоположна позиция – родителстването е по-широко понятие от житейския опит с деца, защото предполага не просто „естественото“ случване на отглеждането, а изграждане на знания и умения за грижа:

И доктор Спок не е раждал, но книгата му е във всяка библиотека, сигурно.
Във факултетите по педагогика не приемат само раждали майки.
Няма нужда да си бил болен от всички болести, за да си лекар, няма нужда да си футболист, за да разбираш от футбол и т.н. Много е важно да си подготвен, да си чел,  мислил и да си готов да реагираш с максимум идея и избор,  когато му дойде времето. (10 cent)

Отново, темата поляризира форумните участнички на два лагера: тези, които защитават „природността“ на родителството, „майчината любов“ и „майчиният инстинкт“, чрез които се легитимира правото на жените да изказват мнения за и против родителството, и тези, за които родителството е повече от биологичното му случване и от личния опит и се разбира като развитие на умения за грижи и съпричастности към други човешки същества.

„Готови на всичко за децата си“ или темата за родителската саможертва

Темата за отговорното майчинство продължава с дискусия около въпроса трябва ли майката да жертва всички свои потребности и интереси, за да отговори на очакванията за добра майка. Това е наложен в обществото нормативен образ на майката – безкористна, безусловно грижовна и напълно отдадена на интересите на детето. Част от форумистките оспорват образа на саможертвената майка, на тези „нормални майки, които са готови на всичко за децата си“. Според тях нездравословната алтернатива не е егоизмът, в който най-често се обвиняват жените, които не искат да станат майки. Защото жените, станали майки, също имат свои потребности и интереси, различни от тези на детето, които потребности също се нуждаят от уважение и признание от другите.

Мен друго ме дразни. Налагащото се мнение, че ако все пак харесвам и пътуванията и ресторантите и театрите и концертите, или каквото там харесвам АЗ, се смята автоматично, че нямам право на тях, щом имам дете и съм егоистка и лоша майка.
Това не са самоизключващи се понятия и ако все пак съм решила, че ще родя дете, това не означава автоматично, че трябва да си направя харакири и да забравя за себе си, а ако не го направя- ставам лоша майка. (Meriditka)

 

Да, разбира се, появата на детето носи със себе си отговорности и промяна, но в никакъв случай не означава, че трябва да отречеш себе си и да се посветиш изцяло и безвъзмездно на каузата.
И едно важно уточнение, аз не се дразня толкова заради себе си, колкото заради толкова много жени, които робуват или са в положението да им налагат подобна форма на себеотрицание и саможертва, в следствие на което неминуемо в даден момент започват проблеми и драми. (Azzy)

Оспорвайки модела на самоотвержената майка, както и модела, че жената може да се реализира само чрез децата си, защитниците на желаното бездетие застъпват мнението, че животът на бездетните жени не е живот на „несретници“, а може да бъде изживян пълноценно и щастливо:

Съжалявам и хората, които се реализират само чрез децата си – загубили собственото си лице, прехвърлящи им всичките си неосъществени мечти и амбиции и задушаващи (Инна).

И отново примерът от друга култура, където бездетството е социално приемливо:

Зълва ми е от тях (австрийка е и се отказа да бъде майка). Не задавам въпроси и не коментрам решението й- то е лично и касае само нея и съпругът й. Щастливи са, това е важното. И разполага с много неща, за които аз само мога да мечтая, защото отглеждането на децата ме ограничава в много отношения. (SaRaNia)

„Не съм се впила в детето си и го размахвам като знаме срещу собствения си житейски провал“ или за детето като собственост и инструмент

Защитниците на избора без дете оспорват нагласата на една част от родителите, които разглеждат детето като своя собственост, средство, чрез което да решават свои житейски проблеми. Това според тях е израз на родителски егоизъм: „Тези, които гледат деца, за да има кой да ги гледа на стари години са егоисти“ (chudo), „Няма по-егоистично решение от това да имаш деца“ (azaf), „Детето е съвършената форма на егоизма“ (Azzy).

Темата за децата отваря разговор и за това какви следва да бъдат отношенията между поколенията, какво дължат родителите на децата и какво – децата на родителите. Една от най-често срещаните мотивации за дете – обгрижени години в старост – се оспорва от защитниците на бездетния избор, привеждайки като примери тип собственически отношения между младите и възрастните, които резултират в междупоколенчески конфликти и неприязън:

Темата ми припомни реална случка, на която присъствах. На спирката две възрастни жени – едната гушкаше булонка и й говореше като на дете. Другата се подразни нещо явно от поведението й и и каза " Ей какви сте такива хора бе, вместо  дете да гледате вие куче..., толкова изоставени деца ...". Другата й отговори " Госпожо вие не ми казвайте какво да гледам и какво не! Кучето никога няма да ми вземе апартамента, за разлика от детето нали?" Да, децата са си конкуренция откъдето и да погледнеш, особено ако живееш вечно. (silsa)

Друг аспект на собственическото отношение, който една част от форумистките осъждат, е когато раждането на дете служи като средство за уреждане на живота /примерно с богат мъж/, след което тези жени развяват „флага на майчинството“:

Има едни жени, които забременяват и раждат за пари, но пред обществото се правят на много всеотдайни и любящи майки.
Мисля, че има нещо много сбъркано в тези жени. Тук говоря за жени, които на 25–30 години вече са решили да не се спрат пред нищо, но забременявайки и раждайки да си бетонират положението за цял живот. Любопитно ми е как ще се почувстват децата им, ако някой им разкрие най-добре пазената обществена тайна защо са се появили на бял свят. Дали да не експериментирам? (CTramell)

Изводи

Форумната дискусия за отношението към жените, които отхвърлят майчинството, разкрива разчупване на стереотипния канон към бездетните жени, присъщ на едно затворено общество със семейства с патриархални традиции, битуващи във времената на социализма. Негативните стереотипи към „те“ варират от открито неприемане, осъждане и назидание, за да бъдат вкарани бездетните в „правия път“, до неразбиране и съжаление за „безсмисления“ живот, който избират. Форумната дискусия регистрира в по-голяма степен толерантност, макар и в декларативна форма, и подкрепа, отколкото стигма. С динамиката на времето и с обновата на поколенията тенденцията на обществена толерантност към подобен житейски избор вероятно ще става все по-видима, но не по-малко вероятно е да се запази и дори втвърди отхвърлящата и табуизираща темата позиция особено в контекста на националистичната носталгия за възраждане на „традиционното семейство“ и „правото на живот“.

Това, с което форумната дискусия привлича, въпреки времевата ѝ давност, е не само динамиката в нагласите, а това как тази тема-табу „пробива“ в публичното говорене и към какви аспекти на откровен разговор за майчинството предразполага. Така разговорът е за пре-дефиниране на традиционните нагласи към родителството, разбирано като „естествен“, „природен“ феномен, случващ се на всяка цена – като социален дълг и под натиска на общността, подчинен на модела на самоотвержената майка, свръхпротективна и възприемаща детето като собственост или изцяло слята с детето, готова да жертва всичко от себе си, за да получи в отговор гаранции за обгрижени старини.

През смисловата оптика на осъзнатия избор темата за бездетството, проектирана изначално като „негативна нормативност“, се преобразува в поредица от теми за преосмисляне на моделите на родителстване, за смисъла на живота на жената и за отношенията между поколенията. Егоизмът, нарцисизмът и хедонизмът като най-силни епитети-обвинения срещу бездетните жени се преобръщат във разговор против идеализирането/фаворизирането на майчинството като пълна самоотверженост и за показване егоизма на родителската любов; темата за вездесъщието на „майчиния инстинкт“ и натиска на биологическия часовник – в тема за осъзнатото родителстване и за моделите на отглеждане, както и за признаване на родителските дефицити и страхове, темата за подчинението на общностната норма за продължение на рода – в тема за отговорността към себе си, нероденото дете, другите и в крайна сметка за отговорността към живота.

Темата за не-майчинството е и пробив в стереотипа жената да се разглежда като реализирана единствено чрез децата си (Peterson and Engwall, 2013) и, обратно, липсата на дете да се смята за неин житейски провал. В общества, където има култура на различието и на индивидуалността, жената се цени като личност сама по себе си, а не само чрез децата си. Стереотипът се проявява и в това, че като че ли по подразбиране децата създават чувството за житейска реализация у родителите, дори когато възрастните вътрешно оспорват това. Очевидно, нужен е разговор „За какво съжалявате като родител“, изискващ откритост и личностна себерефлексия. Защото разбирането на съжаленията е част от опита „майчинство“ и от безпокойствата и страховете, с които обраства отглеждането на децата в днешно време.[16]

Освен като индивидуален житейски избор и правото му да се отстоява, нежеланието за дете може да се обясни с бариерите, които поставят съвременните общества, пред подобен избор. Оспорването на саможертвения модел на майчинство може да бъде разбрано като житейска стратегия на младите поколения в условията на „втечнената модерност“ Bauman, 2000) да изживеят настоящето на максимум, да не потискат удоволствията на настоящето като отговор на очакваното ги с безпокойства и рискове бъдеще. Желанието за новост, за промяна и мобилност трудно се удържат в условия на посвещаване на детето.

„Сега“, казва Бауман, е ключовата дума на житейска стратегия, където и да се прилага и каквато и да предполага“ (Bauman 2000: 163). Максимата „докато смъртта ни раздели“, продължава Бауман, се превръща в мотото „докато трае удоволствието“, водещо до легитимиране на временните, преминаващите и преходните човешки връзки. От най-ранна възраст, допълва П. Брюкнер, на младите хора им се казва: „„Бъдете щастливи“, защото днес вече хората не правят деца, за да им предадат ценности или духовно богатство, а за да увеличат броят на щастливите по земята“ (Брюкнер, 2002: 5). Детето не може да се впише в този модел на консумеризма, защото изисква стабилност и продължителност на човешката връзка. То става обект най-често на прокрастинация или в краен вариант – на отказ.

Освен чрез потребителството като начин на живот, високите и противоречиви „културни изисквания към майчинството“ (Hays, 1996), поставящо родителите в два ценностно-конфликтни свята – семейната общност и пълното отдаване и грижа за другия и професионалната среда, изискваща преследване на индивидуалните амбиции и конкурентност, също могат да бъдат структурна бариера. Детето е и скъпа инвестиция, когато се следват моделите на „съгласувано отглеждане“ (Lareau, 2003), изискващо огромни родителски вложения в социализирането на съвременните деца, в отличие от моделите на „естественото отглеждане“ (Ненова, 2019; Димова, 2019).

Анализираните форумни дискусии и медийни материали по темата споменават, без да развиват и много други релевантни за желаното бездетство теми – за променящите се морални норми в интимните отношения между партньорите, за ролята на бащата в отглеждането и споделянето на родителските отговорности и за ролята на партньора във вземането на решение на жената да няма деца,[17] за липсата на сигурност в бъдеще, защото, както казва една от жените във форума, „децата трябва да се създават с надежда, а не с опасения“, за екологичните заплахи и уязвимостта на живота в бъдеще време, тема, придобиваща все по-голяма значимост на Запад, но уви, социално нечувствителна в българското общество. Защото заплахите от средата – замърсяване, ограничени ресурси, расизъм, насилие и пр., имат пряко отношение към блокирането на желания за дългосрочни инвестиции, каквато е детето.

Не на последно място, темата за желаното бездетство отваря и темата за грижата – какво включва грижата за другия, задължително ли е грижата за другия/детето да се осъществи чрез биологичното майчинство, за да бъде обществено призната, и как да равнопоставим и остойностим социалното майчинство чрез други форми на грижа като осиновяване и приемно родителство.

Ще завърша с разсъжденията на една от най-известните съвременни писателки Елена Феранте, в чиито романи център е сложният лабиринт от отношения между майки и дъщери. Откъсът е от романа Изгубената дъщеря:

„Защо напуснахте своите дъщери?“ – въпросът е зададен към семейна жена-писателка, която решава в един етап от живота си, когато децата са малки, да напусне семейството си и да ги остави на бащата. „Твърде много ги обичах и изглеждаше, че любовта ми към тях ще ме предпази от това да бъда себе си“, отговаря жената. „А защо се върнахте към тях?“ (което се случва по-късно). „Защото разбрах, че не съм в състояние да създам нещо, което ще бъде истински равностойно на тях“, отговаря майката. (Ferante, 2008: 117).

 

Библиография

Брюкнер, Паскал. 2002. Вечната еуфория. София: Глория Мунди.

Димова, Невена. 2019. „„Съгласувано“ детство: плурализиране на родителските грижи при семейства от центъра на София“. Социологически проблеми, 51 (1): 300–325.

Дойч, Хелене. 1997. Психология на жената. Мъдростта на майчинството. Т. 2. София: Евразия.

Дьо Бовоар, Симон. 1996. Вторият пол. Т. 1 и Т. 2. София: Колинс-5.

Енчева, Светла. 2011. „Кекс без брашно или природата като морал“. В: Миразчийска, Емилия и Кастолди, Райна (съст). Възможните майки. София: Скалино, 212–217.

Клайн, Мелани. 2002. Любов, завист, благодарност. София: Лик.

Милер, Алис. 2018. Драмата на надареното дете и търсенето на истинския аз. София: Критика и хуманизъм.

Ненова, Гергана. 2019. Разделението на труда в семейството: за границите на майчинството и бащинството. Докторска дисертация. СУ „Св. Кл. Охридски“.

Тодоров, Цветан. 1998. Живот с другите. София: Наука и изкуство.

Уелбек, Мишел. 2010. „Мишел Уелбек в търсене на любовта“. Либерален преглед (последно посетен на 21.12.2019 г.).

Уелбек, Мишел. 2016. Елементарните частици. София. Факел-Експрес.

Уиникът, Доналд. 2008. От педиатрия към психоанализа. София: Център за психосоциална подкрепа.

Фройд, Зигмунд. 2015. Психология на сексуалността. София: Колибри.    

Фуко, Мишел. 1992. Генеалогия на модерността. София: УИ „Св. Кл. Охридски“.

Хюстън, Нанси. 2014. Отражения в мъжки поглед. София: Изток-Запад.

Хъксли, Олдъс. 2006. Прекрасният нов свят. София: ФАМА.

Ahmed, Sarah. 2010. The Promise of Happiness. Durham and London: Duke University Press.

Aries, Philippe. 1980. “Two Successive Motivations for the Declining Birth Rate in the West”. Population & Development Review, 6 (4): 645–650.

Badinter, Elisabeth. 1981. The Myth of Motherhood: An Historical View of the Maternal Instinct. London: Souvenir Press.

Baloutzova, Svetla. 2011. Demography and Nation. Social Legislation and Population Policy in Bulgaria, 1918-1944. Budapest and New York: CEU Press.

Bauman, Zigmunt. 2000. Liquid Modernity. Cambridge: Polity Press.    

Beck-Gernsheim, Elisabeth. 2002. Reinventing the Family. Malden: Polity Press.

Braun, Virginia and Clarke, Victoria. 2006. “Using Thematic Analysis in Psychology”. Qualitative Research in Psychology, 3: 77–101.

Benatar, David and Wasserman, David. 2015. Debating Procreation. Is It Wrong to Reproduce? Oxford, New York: Oxford University Press.

Collectif Fѐministes Rѐvolutionnaires. 1975. Maternité esclave. Paris: Union Gѐnѐrale d’Editions.

Delphy, Christine, Plaza, Monique, and de Lesseps, Emmanuelle, Collectif. 2012. Questions féministes (1977-1980). Paris: Editions Syllepse.

Donath, Orna. 2017. Regretting Motherhood. A Study. Berkeley: North Atlantic Books.

Douglas, Susan and Michaels, Meredith. 2004. The Mommy Myth: The Idealization of Motherhood and How It Has Undermined Women. New York: Free Press.

Edwards, Natalie. 2016. Voicing Voluntary Childlessness. Narratives of Non-mothering in French. New York: Peter Lang.

Ferrante, Elena. 2008. The Lost Daughter. New York: Europa Editions.

Firestone, Shulamith. 1970. The Dialectic of Sex: The Case for Revolution. New York: Morrow.

Friedan, Betty. 1963. The Feminine Mystique. New York: ‎W. W. Norton and Co.

Giddens, Anthony. 1992. The Transformation of Intimacy. Sexuality, Love and Eroticism in Modern Societies. Stanford, California: Stanford University Press. (последно посетен на 21.12.2019 г.).

Hays, Sharon. 1996. The Cultural Contradictions of Motherhood. New Haven and London: Yale University Press.

Houseknecht, Sharon. 1987. “Voluntary Childlessness”. In: Sussman, Marvin B., Steinmetz, Suzanne K. and Peterson, Gary W. (eds.) Handbook of Marriage and the Family. New York: Plenum Press: 369–395.

Jowett, Adam. 2015. “A Case for Using Online Discussion Forums in Critical Psychological Research”. Qualitative Research in Psychology, 12 (3): 287–297.

Kotzeva, Tatyana and Dimitrova, Elitsa. 2014. “Nationalism and declining population in Bulgaria after 1990”. Comparative Population Studies, 39 (4): 767–788.

Kreyenfeld, Michaela and Konietzka, Dirk. 2017. “Analyzing Childlessness”. In: Kreyenfeld, Michaela and Konietzka, Dirk (eds.) Childlessness in Europe: Contexts, Causes, and Consequences. Springer Open, 3–16.

Lareau, Annette. 2003 Unequal Childhoods: Class, Race, and Family Life. London: University of California Press.

Lombardi, Lia. 2015. “Reproductive Technologies and “Social Infertility” in Italy: Gender Policy and Inequalities”. In: Kantsa, Venetia, Papadopoulou, Lina and Zanini, Guilia (eds.) (In)Fertile Citizens. Anthropological and Legal Challenges of Assisted Reproduction Technologies. Lesbos, Greece: (In)FERCIT: University of the Aegean, 117–130.

Lorde, Audre. 1984. Sister Outsider. Trumansburg: Crossing Press.

Park, Kristin. 2005. “Choosing Childlessness: Weber’s Typology of Action and Motives of the Voluntarily Childless”. Sociological Inquiry, 75 (3): 372–402.

Peterson, Helen and Engwall, Kristina. 2013. “Silent Bodies: Childfree Women’s Gendered and Embodied Experiences”. European Journal of Women’s Studies, 20: 376–389.

Rich, Adrienne. 1977. Of Woman Born: Motherhood as Experience and Institution. London: Virago.

Robinson, Katherine. 2001. “Unsolicited Narratives from the Internet: a Rich Source of Qualitative Data”. Qualitative Health Research, 11(5): 706–714.

Sieff, Daniela. 2019. “The Death Mother as Nature’s Shadow: Infanticide, Abondonment, and the Collective Unconscious”. Psychological Perspectives, 62 (1): 15–34.

Sobotka, Tomas. 2017. “Childlessness in Europe: Reconstructing Long-Term Trends Among Women Born in 1900-1972”. In: Kreyenfeld, Michaela and Konietzka, Dirk (eds.). Childlessness in Europe: Contexts, Causes, and Consequences. Springer Open, 17–56.

Tilmant, Isabelle. 2010. Ces femmes qui n’ont pas d’enfants: la découverte d’une autre fécondité. Brussels: De Boeck.

Vallée, Edith.2005. Pas d’enfant, dit-elle: les refus de la maternité. Paris: Imago.

Wolff, Toni. 1956. Structural Forms of the Feminine Psyche. Zurich: C.G. Jung Institute (translated by P. Watzlawik).


[1] Например сп. Time от 12.08.2013 г. е посветено на темата със заглавие: „Живот без деца. Когато да имаш всичко означава да нямаш деца“, в което се отбелязва, че раждаемостта намалява, но приходите на индустриите за деца се увеличават. Сп. New York Times Magazine публикува статии в критичен дух, в които се твърди, че „отказът от отглеждането на деца е в някаква степен симптом на изтощението на късната модерност“ – индикатор за „декаданса“, разкриващ „духа на привилегироване на настоящето пред бъдещето“.

[2] Напр. книгата Егоисти, Повърхностни и Самопогълнати: 16 писатели за решението да нямат деца (Meghan Daum, Selfish, Shallow, and Self-Absorbed: Sixteen Writers on the Decision Not to Have Kids, New York: Picador, 2015), включващи и историите на 3 мъже, за да се покаже, че темата изисква не само разговор за и между жени.

[3] В оригиналния вариант на приказката на Братя Грим Хензел и Гретел (от 1812 г.) именно биологичната майка отпъжда децата в гората, но поради обществената неприемливост образът на отхвърлящата биологична майка е заменен с този на мащехата във варианта от 1840 г. (Sieff, 2019: 17).

[4] Движения като Birthstrike и Conceivable Future, които застават зад каузата да не се създават деца заради екозаплахите.

[5] Контролът върху раждаемостта се смята за основополагаща функция на модерната държава. Още от зората на развитието на модерните общества през XVII и XVIII в. се развиват концепциите за възхвала на репродукцията с оглед развитието на икономическите ресурси на обществото (меркантилизъм, физиократи), но в края на XVIII в. Малтус сменя оптиката на оптимизма към популационния ръст с песимизъм и страх от необузданото нарастване на населението в глобален план. Малтусовият страх, провокиращ необходимостта от прилагане не само на морални задръжки, но и на такива с насилствен характер спрямо необузданата раждаемост в по-ниските страти на обществото, намира днес продължение както в апелите на крайно-десните и националистични движения за възраждане на „традиционните“ семейни ценности и стимулиране на майчинството, така и в реалните политики в някои страни (лозунгът на Орбан „Европа няма бъдеще без деца“ и политиките за стимулиране раждането само на „унгарски бебета“).

[6] Възходът на десните, ултрадесните и консервативните идеи, както и на националистичните формации за възраждане на „традиционното“ семейство, за забрана на абортите, за отхвърляне на помощта на държавата (като социални услуги) за дисфункционалните семейства и децата в риск, както и атаките срещу Истанбулската конвенция определят съвременния български контекст, в който може да се дискутира и темата за репродукцията и репродуктивните права. Водещ в обговарянето на демографската криза е етнонационалистичният дискурс, изразен както от националистични партии като ВМРО и Атака (вж. по този въпрос Kotzeva and Dimitrova, 2014), така и от политически-неутрални, но заявяващи се като родолюбиви организации, като например Движение за национална кауза (ДНК). Една от последните инициативи на ДНК е кампанията „Направи го сега“, с реклами за стимулиране на раждането на (повече) деца. Посланията на кампанията бяха остро критикувани в социалните мрежи, тъй като именно тези, към които бе насочена – младите високообразовани жени и мъже – привидяха в нейните рекламни символи – увеличените чашки на сутиена, зарадваната от внуче баба и потентния с визия на сперматозоид баща – вулгаризация на посланията към бъдещите родители.

[7] Заслуга за пробива в публичното мълчание по темата има социоложката, журналистка и активистка Светла Енчева, която в публикации (Енчева, 2011) и участие в онлайн дискусията „Не ми се обиждай, но...“ инициира смислен дебат срещу стигматизацията и стереотипите към бездетните жени.

[8] Защитниците на тази кауза настояват да не се използва термина „бездетство“, тъй като префиксът „без“ се асоциира с липса, дефицит, а да се употребява „живот-свободен-от-деца“, където бездетството се позиционира като осмислен житейски избор и отговорен начин на живот.

[9] https://maikomila.bg/. Проучването ни за 2018–2019 г. в сайта на Майко мила в рубриката „И аз съм човек“ открива само 11 статии (от общо 342), посветени на темата. Не включваме в посочената извадка материали, засягащи темата за аборта по желание, която има известно покритие с изследваната тема, но има и далеч по-други фокуси (последно посетен на 21.12.2019 г.).

[10] https://mamaninja.bg/ (последно посетен на 21.12.2019 г.).

[11] Тук ще отбележим, че извън границите на групата, която е обект на изследователски интерес, остават неомъжените, несемейните, жените без партньор, жените с различна от хетеросексуалната ориентация (лесбийки, транссексуални/трансджендър и др.). Извън групата са и бездетните жени, които имат репродуктивни проблеми и търсят начини (традиционни или чрез асистираните репродуктивни технологии) да постигнат мечтата за дете. Приема се, че тези статуси на жените нормализират и оправдават липсата на дете като временна или постоянна житейска ситуация.

[12] https://facebook.com/Щастливо-Бездетни-1038819322909378/ (последно посетен на 21.12.2019 г.).

[13] https://bg-mamma.com/?topic=439203 (последно посетен на 21.12.2019 г.).

[14] Дискусията е започната на 24.10.2009 г. и завършва на 8.11.2009 г. Въпреки времевата давност на форума, изборът ни е мотивиран от това, че е единственият намерен форум, посветен на изследваната тема с разнообразие от гледни точки. Форумът е публично достъпен и не се изисква съгласие от участниците.

[15] Всички цитати от форумната дискусия са представени без редактиране, вкл. на граматически и езикови пропуски.

[16] Полезно по тази тема е провокативното изследване на израелската социоложка Орна Донът (Donath, 2017).

[17] Бездетството е по-стигматизиращо за жените и по-малко за мъжете, тъй като следва нормата, че за жената майчинството е по-важно за цялостната й реализация, отколкото за мъжа – бащинството. Разчупването на тази патриархална норма в постмодерните общества не означава напълно отхвърляне на различния стандарт към жената и мъжа.


Биографична справка

Татяна Коцева е социолог и социален демограф, професор в Института за изследване на населението и човека – БАН. Преподава и в БСУ. Изследователските ѝ интереси са в областта на gender studies, семейни изследвания и политики, родителство, асистирана репродукция. Съставител на тематичния брой „Полифоничният потенциал на джендър изследванията“, Социологически проблеми, 2018, т. 50, кн. 2. Автор е на книгите: Младите хора и интимността в условията на социална промяна. АИ „Проф. М. Дринов“, 2007 (в съавт. с Д. Костова); Визия за демографския проблем в България след 1990 г: пронатализъм и социална политика. АИ „Проф. М. Дринов“, 2014 (в съавт. с Е. Димитрова).

Прочетена 70 пъти

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

ЗА НАС - В процес на разработване.

Новата Празничност

Този уебсайт използва бисквитки за управление на навигация и други функции. Използвайки нашия уеб сайт, вие се съгласявате, че можем да поставим тези видове бисквитки на вашето устройство.
Повече информация Съгласие Отказ