Печат на тази страница
Вторник, 04 Декември 2018 17:17

Мобилните приложения за запознанства: новият Купидон в телефона

Росица Болгурова

Резюме: Статията представя изследване на мобилните приложения за запознанства – как те се използват и интерпретират в процеса на търсене на партньор. Отправна точка са изследванията на Даниел Милър върху социалните медии и изводът му, че значението и влиянието им се определя както от намеренията на създателите, така и от практиките на потребителите. Теренното изследване включва двадесет и пет полу-структурирани интервюта и наблюдение върху използването на приложението Тиндър у нас. Наблюдава се нормализиране на търсенето на партньор чрез подобни посредници и това повдига въпроси за бъдещето на този тип общуване и ключови елементи като себепредставянето и установяването на доверие.

Ключови думи: мобилни приложения, търсене на партньор, дигитални мрежи, онлайн флирт

 

Abstract: The article presents a study on dating applications – how they are used and interpreted in the process of searching for a partner. A starting point for the study is Daniel Miller’s work on social media and his conclusion that their importance and impact are determined both by the creators’ intentions and the users’ practices. The fieldwork conducted for this study includes twenty five semi structured interviews and observation of the use of Tinder in Bulgaria. It can be noted that the search for a partner through such intermediaries is normalized and this raises questions about the future of this type of communication and key elements such as self-representation and establishment of trust.

Keywords: mobile applications, partner search, digital networks, online flirt

 

В края на 90-те години на ХХ век поп песента „Иронично“ (Ironic) на канадската певица Аланис Морисет става популярна в цял свят. Тийнейджърите от поколението Х, които тогава гледат MTV денонощно, страдат заедно с певицата заради дъжд в деня на сватбата или заради красивата съпруга на чудесен нов познат. Двадесет години по-късно, през 2015 г., Морисет изпълнява осъвременена версия на песента си[1] с текст, посветен на „трудностите“ в живота на милениълс (Мillennials), поколението обсебено от социалните мрежи и приложенията в мобилните си телефони. В рефрена вече се пее за новото „най-страшно“ в любовта: „It’s like swiping left on your future soul mate (Като да плъзнеш наляво бъдещата си сродна душа)”. Само преди пет години този израз би бил неразбираем, а днес изобразеното действие се е превърнало в символ на интимните отношения между хората – потенциални „сродни души“ се swipe-ват, или приплъзват, наляво и надясно по екрана на телефона в мобилни приложения за запознанства.

Мобилните приложения за запознанства, обект на това изследване, са програми за смарт телефони, които чрез различни механизми на работа дават възможност да се търси партньор. Те предизвикват интерес както с бързия ръст на употребата им (Smith and Anderson, 2016), така и с прогнозата за развитието им. Според изследвания във Великобритания, ако през 50-те години на XX век 70% от двойките са се срещали на танци (Jack, 2016), то през 2040 г. се очаква 17% процента от двойките да се срещат онлайн (eHarmony, 2013). Освен като нова технология със значителен потребителски потенциал, мобилните приложения за запознанства се възприемат и като нов културен феномен. Според американското издание Vanity Fair мобилните приложения за запознанства са причина за апокалипсис на романтичните връзки в САЩ и край на обвързването, за сметка на безкрайна поредица от необвързващи срещи за една вечер (Sales, 2015). Forbes съобщава за социална революция в Индия, задвижена от едно от водещите приложения – Тиндър (Groves, 2016), а в Китай се говори за сексуална революция, предизвикана от употребата на китайските еквиваленти за запознанства (Wang, 2015). The Guardian определя настоящето като „техносексуална“ епоха и също обявява края на романтичната любов (Chamorro-Premuzic, 2014).

На този фон, предметът на изследването е да се проучи употребата на мобилни приложения за запознанства у нас. Целта е да се изследват културните нагласи или как се възприемат подобни платформи, как се използват и каква е ролята им в социалните взаимодействия. Изходна позиция е тезата, утвърдена от интернет етнографа Даниъл Милър, че последиците от употребата на социални медии са резултат както от намеренията на създателите, отразени в дизайна на платформите, така и от представите и действията на потребителите. В изследването си Tales from Facebook Милър твърди:

„…няма такова нещо като Фейсбук. Думата Фейсбук обозначава платформата за социална мрежа (social networking facility), създадена в САЩ. Но това, което дадено население използва на базата на тази платформа, бързо се развива в свой собствен местен културен жанр и очаквания, различни от другаде.“ (Miller, 2011: 159)

По аналогия, можем да си зададем въпроса какъв е жанрът на употреба на мобилните приложения за запознанства у нас, дали търсенето на срещи онлайн все още е табу, или новата мобилна технология ще промени съществуващите порядки, както се твърди за други страни.

Основната част от анализирания емпиричен материал се състои от първичната информация, събрана чрез двайсет и пет полуструктурирани интервюта и неформални разговори, проведени през април и май 2016 г. Респондентите са десет жени и петнайсет мъже, на възраст от 21 до 42 години, а периодът, през който са ползвали приложения за запознанства варира от 2 седмици до 3 години. Всички респонденти имат опит с приложението Тиндър, а някои и с други приложения за запознанства. Анализирани са и вторични материали свързани с публичното представяне на мобилните приложения както в традиционни медии, така и в социални мрежи и форуми.

Телефон все ни свързва

Мобилните приложения за запознанства са техническо нововъведение в дългата поредица от посредници за намиране на партньор, съществували както в традиционен, така и в модерен контекст. Мобилните приложения съчетават в себе си характеристиките на мобилния телефон и на интернет, две технологии със значителна роля в междуличностните отношения.

Времето, когато чрез мобилния телефон може единствено да се говори и да се изпращат кратки съобщения, е отминало и той вече е поле на нови взаимодействия като есемес флиртове, постоянна грижа и/или контрол, както и крайни форми на интимност, например „разширена среща, в която към физическата среща се добавят множество комуникационни практики през мобилния телефон“ (Нейкова, 2015: 61). Всъщност търсенето на запознанства чрез телефона започва още с телефонните барове за необвързани от 80-те и 90-те години в САЩ и Великобритания. Подобни места престават да съществуват след появата на мобилните телефони, но отразяват две важни идеи: първият контакт с непознати е поле за техническа намеса с цел улеснение, заради социални „бариери“ като страха от отхвърляне; и също така, техниката съкращава времето за търсене и увеличава обема на възможностите.

Мобилният телефон като продължение на тялото (Нейкова, 2015: 20) има още по-голям потенциал от стационарния телефон за участие в интимните взаимоотношения. През 2003 г. във Франция е създадена Проксидейтинг (Proxidating), първата софтуерна програма за мобилни телефони, която позволява търсенето на партньори. Потребителите задават критерии за търсене и получават сигнал при съвпадение с друг потребител като услугата е възможна благодарение на Bluetooth връзка между мобилни телефони в рамките на 15–20 метра.

Ил. 1. Смартфон потребители, глобално, 2005 г. – 2015 г. Източник: Аllen, 2016, (последно посетен на 16.06.2017 г.).

Този първи опит за използване на телефона за идентифициране и намиране на партньор остава неуспешен. Но последвалото развитие на техническите възможности на мобилния телефон прави възможно той да обхваща все повече дейности и да се превръща във все по-универсален команден център на ежедневието, „нещо като дистанционно управление за живота на хората“ (Бен-Зеев, 2005: 38). Въвеждането на смарт телефоните[2] с мултисензорен екран, и конкретно на iPhone през 2007 г., води до огромен ръст на потребителите на смарт телефони през последните пет години (от 500 милиона потребители през 2010 г. до над 2,5 милиарда през 2015 г., вж. Ил. 1.), (Аllen, 2016).

Ръстът на потреблението на смарт телефони е пряко свързан с развитието на икономиката на мобилните приложения, чиято цел е да не остане човешка дейност, която да не бъде опосредена през телефона. Още през 2009 г. списание NewScientist ни приветства в „Страната на ап-овете“ (от англ. – аppland) и формулира новия човешки фантазъм – да бъдем най-виртуално подобрения (virtually enhanced) човек на света чрез набора от приложения, инсталирани на телефона ни (Fisher, 2009). Прогнозите за развитие на пазара на мобилни приложения са за постоянно увеличаващ се ръст и приходи и е важно да се отбележи, че именно приложенията за запознанства са категорията, в която се очаква най-голям ръст за периода 2015–2019 г. (Juniper Research Тeam, 2015).

Освен телефонна функция от ново поколение, мобилните приложения за запознанства са и следващ етап на развитие на онлайн сайтовете за запознанства. Подобни сайтове възникват от ранните години на Интернет и в първоначалния си вид са електронна версия на вестникарските обяви за търсене на партньор, публикувани в пресата още в края на XVII век (Kennedy, 2010). Интернет сайтовете за запознанства не успяват да си изградят напълно положителен образ, свързват се с отчаяние, липса на социални умения и възможности за измама. Дори когато една трета от сключилите брак американски двойки са се срещнали онлайн (Magid, 2013), заглавията в медиите продължават да свързват това с табу: „Все още ли онлайн срещите са табу?“ (Keating, 2013). Въпреки социалната стигма, комерсиалният потенциал на предлагането на подобни услуги води до разрастване на пазара, за да се стигне и до възможността да се търси съвпадение по всякакви демографски и лайфстайл параметри (като татуировка http://tattoosingles.de/), до съвпадение по ДНК (http://www.genepartner.com/) или хороскоп (http://www.astralfeeling.com/ ).

Първото успешно мобилно приложение за запознанства също е с конкретна насоченост и е създадено през 2009 г. в САЩ. Грайндър се представя като най-голямата в света социална мрежа за гей мъже, която „е заменила гей бара и онлайн сайтовете за срещи като най-добрият начин за гей мъжете да срещнат правилния човек, в правилния момент, на правилното място“ (Grinder Press Kit, 2015). За разлика от предшественика си Проксидейтинг, Грайндър добавя GPS географско позициониране на участниците в процеса на търсене. Успехът на Грайндър се отдава на това, че помага за намирането на партньор тук и сега. Според Мойра Вайгел (Weigel, 2016), изследовател в сферата на любовта и интимното, популярността на най-използваните приложения се дължи на начина, по който те успяват да пресъздават в дигитален вариант офлайн посредниците за търсене на партньори. В САЩ за гей общността това са гей баровете, фитнес салоните и обществените бани, където кодовете на поведение включват именно демонстрирането и оценяването на външността, което е и процесът, заложен в дизайна на Грайндър.

През 2012 г. успехът на Грайндър вече е насочил много внимание и ресурси към развиването на мобилни приложения за срещи. През същата година е представено приложението Тиндър, което бързо се превръща в лидер сред хетеросексуалните потребители (вж. Ил. 2. за ръста на пазарния дял на Тиндър (червената линия)). По данни от май 2016 г. Тиндър има потребители в 196 страни по света, над 10 милиарда съвпадения между хора, които взаимно са се харесали, по 26 милиона съвпадения на ден и по 1.4 милиарда реакции на харесване или нехаресване (swipes) на ден.

Ил. 2. Мобилни приложения за запознанства – пазарни дялове в САЩ (Devon, 2015).

Също като предшественика си Грайндър, Тиндър позволява на потребителя да си създаде профил (снимки и кратък текст) чрез профила си във Фейсбук и да зададе критерии за търсене. Тези критерии са разстояние, пол и възрастово ограничение. Резултатът от търсенето се представя под формата на поредица от профили на потребители, които могат да се разглеждат един по един, а на всеки показан профил човек трябва да реагира със swipe (от английски, плъзване, отмятане, но също метене, забърсване), надясно или наляво, съответно за харесване или нехаресване. Но освен този изключително лесен начин за използване на приложението, друг аспект на технологията се смята за ключов за успеха му – от процеса на първия контакт между двама души е премахнат риска от отхвърляне. Оценяването на профилите остава анонимно, тоест няма как потребител да разбере кой е видял профила му и не го е харесал, а програмата дава възможност само на хора, които взаимно са се харесали да започнат да общуват чрез съобщения.

Ил. 3. Потребителският интерфейс на Тиндър.

Според една от версиите за името Tinder (от английски, лесно запалим материал), то е произлязло като реакция на друга възможност – Tender (от английски, нежен, но също и търг) (Brown, 2015). Логото на приложението е стилизиран пламък, препратка към устойчиви метафори като „любовна искра“, или „огънят/пламъците на любовта“, използвани както от популярната култура, така и от високото изкуство. Октавио Пас, цитиран от Зигмунт Бауман (Bauman, 1998), пише през 1993 г. есето „Двойният пламък: любов и еротизъм“ и използва за основна метафора огъня, за да разгледа връзката между секс, еротика и любов. В основата е първичният огън на секса, поддържан от силата на природата, над него се издига червеният пламък на еротичното, а най-отгоре проблясва деликатният син пламък на любовта.

Какви пламъци се опитва да запали Тиндър? На сайта си Тиндър е определен като „начина хората да се срещат. Като в истинския живот е, но е по-хубаво“, а девизът му е „Срещни интересни хора наблизо”. В публичните си изяви представителите на Тиндър оспорват категоризирането на приложението като hookup app (Hancock, 2015), т.е. приложение за бързи срещи за секс, а настояват на възможността да се намери подходящ човек за всяко търсене и хора, с които заедно да се изгради по-добър живот (според изказване на техническия директор в Mobile Love Industries, 2015).

Рекламното видео на Тиндър, актуално през май 2016 г., показва млада жена от Ню Йорк, която отива на ваканция в Европа. Още преди да тръгне, благодарение на платената функция на приложението, се запознава с младеж, с когото се забавлява в Лондон, но нещата не се получават и тя му затръшва вратата. На път за Париж, момичето отново използва приложението и намира нова, по-успешна среща, но идва време да продължи към Истанбул. Там вече не използва приложението и е сама и тъжна. Но младежът от Париж я изненадва като идва при нея и заедно с него ваканцията продължава щастливо. Накрая я виждаме обратно в нюйоркски офис, доволна да си спомня за отпуската си. Освен чрез подобни реклами, Тиндър се промотира и чрез историите на реалните потребители – на сайта му има специална секция, посветена на двойките, които са се събрали благодарение на приложението, а всички потребители са поканени да споделят и своето запознанство.

От горните примери се вижда, че създателите на Тиндър се опитват да свържат приложението с ключови елементи от представата за романтична любов, като среща в „най-романтичния град“ или романтична изненада от кавалера, който се притичва на помощ. Според, Гидънс (Giddens, 1992) важна част от идеала за романтична любов е идеята за споделен път в живота или създаването на съвместен живот, което е и целта, за която говори техническият директор на Тиндър. Отзивите от потребители на сайта също са само от двойки, а не например от потребител, който ползва платената версия на приложението, срещнал е поредица прекрасни партньори на различни места и е на път за следващата дестинация. От гледна точка на доходността – тема, която ще обсъдим по-подробно в следващата част – историята на пътешественика е по-добрият вариант за собствениците на Тиндър, отколкото всички истории на хора, които вече са се събрали и нямат повече нужда от приложението (поне на теория). Изборът как да се промотира приложението отразява какво според създателите на Тиндър мотивира потребителите, а и какво е социално-приемливото представяне на целите на приложението, а именно създаването на двойка. Краят на рекламата е отворен и не знаем какво е развитието след това, именно тази отвореност към интерпретации е може би едно от най-съществените качества на приложението. Идеалът за създаване на двойка, публикуваща усмихнатите си снимки, мотивира също толкова, колкото и процеса на търсенето на подходящия партньор.

Друга приказна метафора за Тиндър е Тиндърела, (Tinderella от Tinder и Cinderella, от английски, Пепеляшка), пародийно анимационно видео с препратки към филма за Пепеляшка на Дисни. Видеото е създадено от комедийния сайт CollegeHumour (колежански хумор) и към средата на 2016 г. е гледано над 8 милиона пъти в YouTube от публикуването си в началото на 2014 г. Главната героиня Тиндърела си организира среща чрез Тиндър с младежа Принстън, а на сутринта, след прекараната заедно нощ, Тиндърела си тръгва, докато той все още спи и „двамата живели щастливо до края на дните си, защото никога повече не се видели“ (CollegeHumour, 2014). „Победителят“ в ситуацията изглежда Тиндърела, която си тръгва, без да се обърне назад, и в такъв прочит използването на Тиндър би могло да се определи като ресурс за постфеминизма – жената може да има „мъжко“ сексуално поведение и в същото време да се възползва от привилегиите на това да е „принцеса“ и да е привлекателна (Gerhard, 2005: 37).

В многократно цитираната в медиите и обсъждана статия на Vanity Fair, посветена на Тиндър (Sales, 2015), подобна теза е отхвърлена. Статията е базирана на повече от 50 интервюта с жени и мъже и основното ѝ твърдение е, че благодарение на Тиндър мъжете успяват да намерят сексуални партньори много по-лесно, което намалява мотивацията им да се обвързват за по-дълго или по-сериозно, и от това страдат жените. Според един от респондентите, цитиран в статията, жените дори не могат да се оплачат от това, че мъжете се интересуват само от телата им, защото няма да изглеждат достатъчно постфеминистки. Според статията половото неравенство е все още твърде силно и то в по-голяма степен в личните отношения, отколкото в публичната сфера. Статията на Сейлс предизвиква бурни реакции, както от страна на Тиндър, които обвиняват представянето за едностранчиво, така и от множество други коментатори с разнопосочни позиции. В духа на конспиративното, се стига и до предположението, че цялата ситуация всъщност е рекламен трик от страна на Тиндър с цел предизвикване на публичен интерес (Hancock, 2015). Независимо от разликите в позициите, наложеният модел на публично обсъждане на приложението е, че то е приложение за бързи срещи – изходна позиция, която е или потвърждавана, или поставяна под въпрос.

Алгоритми за любов

Ще разгледаме и два аспекта, които не са видима част от потребителския опит: как функционира Тиндър технически и комерсиално. Основно постижение на Тиндър е лесният за употреба потребителски интерфейс. Поредицата от профили, които човек вижда, изглежда като множество, подредено на случаен принцип, и резултат единствено от зададените критерии за пол, възраст и отдалеченост. В действителност Тиндър, а и останалите подобни мобилни приложения, използват алгоритми с редица променливи, за да се определи в каква поредност, колко, и какви профили вижда всеки потребител. Тоест, ако двама потребители на едно и също физическо място зададат едни и същи критерии за търсене, ще получат различни резултати, тъй като те се определят и от употребата им дотогава, от това колко са харесвани от другите потребители, и от информацията във Фейсбук профилите им. Алгоритмите на Тиндър не са публично достъпни, но са обект на интерес както от страна на медиите (Scott, 2016), така и на индивидуални потребители (например в сайта www.quora.com), включително и на един от респондентите на това изследване. Според интервю с изпълнителния директор на Тиндър:

„Ние наблюдаваме вашето поведение и оптимизираме кого да ви показваме в зависимост от това на кого казвате да и на кого не... Взимаме предвид всичко това (възраст, общи приятели, интереси), за да дадем по-добри предложения за в бъдеще“ (Yuri, 2014: 1).

С други думи, приложението има собствена логика на функциониране, чиито цели могат да бъдат в различни посоки: оптимизиране на потребителското преживяване, но също и на желаното поведение (повече активност), както и на стойността на потребителите – така, както я оценява фирмата. Приходите на Тиндър са от платената услуга, а в бъдеще и чрез приходи от реклама (AdvertisingAge, 2016).

Друг комерсиално и стратегически интересен аспект е, че Тиндър не е самостоятелен бизнес, а част от IAC, медийна и интернет компания, листвана на фондовата борса NASDAQ, която притежава над 150 търговски марки в различни категории, включително подразделението MatchGroup, в което влизат 45 бранда за онлайн запознанства. Сред тях са както мобилни приложения, така и водещи сайтове като www.match.com. Това означава, че Тиндър може да се развива в не толкова пряка зависимост от собствената си доходност и например да експериментира с вариации на функционалности и алгоритми. В същото време, дори на сайта на собствениците IAC (www.iac.com), Тиндър се представя като „един от най-бързо развиващите се социални стартъпи (startup) и мобилни приложения за всички времена... създаден, за да се адресират социалните и физически бариери за създаването на нови приятелства и връзки“. Грайндър е класически стартъп, започнат от предприемачи-визионери в гараж, докато в случая на Тиндър това е по-скоро съзнателно избрано позициониране, което осигурява символните ресурси на стартъп статуса като нова култура на работа и социален живот, все по-важна за младите хора. Ако до преди няколко години най-добрите зрелостници са искали да работят в големи корпорации, то през последните години най-престижно е да основат или да работят в стартъп (Robehmed, 2013). Съвременните младежки елити не само работят в стартъпи, но организират и целия си живот чрез приложенията в телефоните си, създадени от други стартъп компании.

Тиндър у нас

Както обсъдихме при представянето на мобилните приложения за запознанства, те са ясно позиционирани като средство за търсене на нови хора с цел, която може да варира, но попада в сферата на интимните взаимоотношения. Тъй като става дума за мобилно приложение, за да се използва, то трябва първо да се потърси и инсталира на смарт телефон. За сравнение, ако говорим за уебсайт, човек би могъл да попадне там и без конкретно намерение, сърфирайки от линк на линк. При Тиндър, процесът между решението за ползване и реалната употреба е максимално скъсен и улеснен, но зависи от осъзнато намерение. В тази част от изложението се представя какви са въпросните намерения и съответните им резултати според проведеното теренно изследване.

Първият контакт с Тиндър често идва през медиите и социалните мрежи – видян е в сериал или Youtube канал, следен от респондентите. Друг основен източник са приятелите, които вече имат опит с приложението, и често идват от или живеят в чужбина. За трета част от респондентите следенето на новостите в информационните технологии и изпробването им е свързано с професионалните им задължения.

За повечето респонденти това не е и първата онлайн технология, която използват, за да си търсят партньор. Предишни връзки и бракове са се случили през чат програми от края на 90-те като mIRC, ICQ, Скайп, сайтове за запознанства като sladur.com,[3] тематични форуми (напр. за Хари Потър), Фейсбук, както и други приложения, навлезли преди Тиндър, като Грайндър и ОК Кюпид.

Защо хората решават да си свалят приложението и да започнат да го използват? Най-често споделяните причини се свързват с интереса към новите технологии. Можем да разчетем тези твърдения по различни начини: от една страна, като начин да се омаловажи личния интерес към функцията на приложението за сметка на новостта му, от друга страна, като проява на FOMO (fear of missing out), понятие, свързвано с поведението в социалните медии и дефинирано като страх, че другите имат приятни преживявания, от които субектът е изключен (Przybylski et al., 2013: 184). По-интересното е, че да имаш Тиндър, особено ако си от „пионерите“, може да е признак за дигитален престиж, а неговата употреба да е по необходимост, доколкото поддържа този статут на известна елитарност. Когато приложението вече се използва масово, тенденцията се обръща и „елитите“ излизат, за да търсят следващото ново предложение.

Пряко свързана е и втората легитимация на употребата на Тиндър, която самите респонденти обозначават като „социален експеримент“ и описват като изследователски интерес към новата технология. И в този случай, не първичната функция на приложението е определена като водеща, а дори обратното – привлекателна е например възможността да се комуникира с хора, които никога не биха представлявали реален интерес, единствено с цел онлайн забавление. С други думи, Тиндър се използва като сцена, която дава възможност за влизане в роля и разиграване на въображаеми идентичности, без да се търси преминаване от онлайн в офлайн пространството. В изследването си на онлайн любовните отношения от 90-те години Аарон Бен-Зеев (2005) обяснява очарованието на интернет пространството именно с възможността за изиграването на неограничен набор и вид роли. Анонимността, характерна за първия етап от развитието на интернет комуникациите, и неограничените възможности за въображението, които тя дава, са много по-малка част от web 2.0 и Тиндър (който разчита на не-анонимността на потребителите си чрез връзката с Фейсбук), но, въпреки това, тенденцията, наблюдавана от Бен-Зеев, е все още валидна.

Макар, че има хора, които определят употребата си като конкретно насочена към търсенето на партньор, като главна причина за употреба на Тиндър се определя не самотата, понятие използвано само от един респодент, а скуката, изтъкната като причина от всички. Това, от една страна, е свързано с факта, че мобилният телефон с различните си приложения отдавна е основният източник на развлечение в ежедневието им. Използването на Тиндър само по себе си изглежда игрово безопасно, тъй като човек никога не разбира от колко потребители е отхвърлен, нито се налага да общува с някого, когото не е харесал. Като цяло респондентите подхождат към приложението по-скоро със скептицизъм и критичност, като причините за това са напълно разнопосочни. Например, за едни е твърде лесно да бъдат намерени (идентифицирани заради връзката с Фейсбук), за други е твърде трудно да намерят подходящ човек заради малкото представена информация в профилите на потребителите. Тези и подобни изказвания отразяват двойствеността на участието в мрежа – търсим, но не искаме да ни намира всеки; искаме да има много възможности за нас, но ние да сме единствените избрани от ответната страна.

Забавлението и играта, които потребителите свързват с Тиндър са разнородни. За хората във връзка употребата на приложението може да е повече свързана с дефинирането на съществуващите взаимоотношения и собствената независимост, отколкото с влизането в отношения с нови хора. Използването на приложението е в голяма степен насочено и към себеоценка (според броя харесвания) или към себеусъвършенстване, когато се използва като „уред за тренировки” по флирт. В стереотип се е превърнал образът на момичетата, които си броят съвпаденията, но дори след като са харесали някого, не разговарят с него. Разбира се, съществува и образът на мъжа, който брои съвпадения (както предшественикът му от друго поколение е броял телефонни номера в малкото си черно тефтерче) и споделяйки ги се социализира с приятелите си и изгражда образа на успешен любовник. Разликата е, че новата технология пази архив от образи и съобщения, които удостоверяват разказа.

Самият процес на използване на приложението се сравнява с „люпенето на семки“ и „цъкането“ на игра в телефона, в която се събират точки и се минават нива. За един предизвикателството е „превъртането“ на всички профили, за друг – намирането на най-странния човек. В момент на съвпадение самото приложение подканва потребителите да продължават да играят (Keep Playing) като разглеждат и оценяват профили. Липсата на очевидна логика на подреждане на профилите създава усещането, че следващият профил ще е още по-интересен. В принципите на геймифицирането, това се определя като нефиксирано поощряване (Deterding, 2012), тоест играчът не знае кога ще получи „награда“ и винаги е мотивиран да види следващата карта. Така самият процес на използване на технологията става обект на желание и носи едновременно удоволствие и желание за „още“.

Едно от съществените нововъведения на Тиндър и другите приложения, използващи геолокация, е новият подход към територията, който позволяват. Телефон, въоръжен с Тиндър, се превръща в уред за нов тип превземане на територии. Човек се озовава на ново място и иска да срещне нови потенциални партньори – ако разчита на среща лице в лице възможностите са ограничени от поредица въпросителни – къде да отиде, колко човека ще има там, с колко от тях ще може да се заприказва и с колко ще се харесат взаимно. С Тиндър целият този процес на търсене се съкращава, ускорява и до голяма степен улеснява. Приложението се сравнява с компас, който целенасочено извлича от физическото пространство необходимата информация. Така, то е също толкова важно и в позната територия, където търсещият поглед постоянно преминава от реалната във виртуалната среда. Собственото зрение е допълнено от „очите“ на Тиндър, настроен да търси в минимален периметър. Интересът ни е привлечен от човек, когото виждаме, но благодарение на Тиндър (а още повече и с други специализирани приложения) можем да разберем ключова информация като това дали си пасваме по сексуална ориентация или други интереси преди да установим контакт.

Един от основните аспекти при използването на Тиндър е себепредставянето. В предишното поколение сайтове за запознанства и други онлайн канали за търсене на партньори анонимността е водещ фактор за създаване и развиване на онлайн персони. Тиндър има претенцията за по-достоверно представяне заради задължителната връзка с Фейсбук, което обаче не изключва напълно възможността за измислени профили.

При създаването на собствен профил потребителите имат различни подходи според целите си, но повечето се опитват да представят цялостна картина за себе си, която отразява начина им на живот, социално-икономическия им статус, хобита и интереси. Възприети са правила за типовете снимки, които да се включат, които се следват от голяма част от потребителите. Респондентите лесно разграничават различни основни стилове на представяне на другите – „кифли“/„батки“/„чалгаджии“/„градски тип хора“/„хипстъри“/„арт“/„чужденци“ и т.н – като всеки от тях се характеризира с няколко разпознаваеми елемента.

Общуването в Тиндър също протича разнопосочно, но едно от установените правила е от приложението да се премине в друг (обикновено онлайн) канал като Фейсбук или Вайбър. Макар че Тиндър може да доведе до приятелски отношения, които се развиват само онлайн, използването на приложението предполага, според респондентите, прехвърляне на общуването и в реална среда. Преобладаващото мнение е, че до среща лице в лице не се стига много лесно, а тя е определяща за развитието на взаимоотношенията.

При повечето ключова роля за случването на срещата има цялостният онлайн образ и присъствие на другия човек. Разглежда се и се анализира цялата Фейсбук активност, резултати от търсене в Гугъл и т.н. Многократно в разговорите за Тиндър автоматично генерирани индикации за статус на човека (дали е онлайн или не) или за получаване на съобщение (seen или кога последно са били онлайн) са коментирани като съществена част от комуникацията, а също и като причина за избора на един или друг канал за продължаване на комуникацията. Виртуална сянка е термин използван от Уилямс (Williams, 2009), за да се обозначи съвкупността от дигитални следи, свързани с конкретен човек. Те може да са резултат както на съзнателни собствени или на други хора действия (напр. постове, имейли), така и автоматично генерирани индикации за действия (напр. seen/видяно, когато се получи съобщение).

Изборът на комуникационен канал, в който да продължи общуването след Тиндър, не е продукт само на технически разлики, а има социално и емоционално значение. Мирка Мадиану и Даниел Милър (Madianou and Miller, 2012) развиват теория за полимедия, според която, когато комуникацията се разслоява в различни канали, механизмът, по който става това е смислово и културно натоварен. За някои хора да се сприятелят с нов човек във Фейсбук е по-трудно, отколкото да споделят телефонния си номер. За други е точно обратното и телефонният номер все още е най-личната информация, въпреки че на Фейсбук страницата си може да са поствали изключително активно и отворено.

Основни изводи

Мобилните приложения за запознанства са сравнително нова технология и изследването на употребата на Тиндър е поглед върху навлизането им в полето на интимното. Според прогнозите подобни приложения ще разширяват обхвата си и ще станат норма в търсенето на партньор за все повече хора и това определя значимостта на проследяването на развитието на тази нова сценография в личните взаимоотношения.

Анализът на резултатите от проведеното теренно изследване води до няколко основни извода. Както се наблюдава и при други социални медии, мобилните приложения за запознанства се използват по много и различни начини, насочени както към себе си, така и към другите. Социалното въображаемо за Тиндър удържа едновременно както романтичната представа за търсената сродна душа, така и образа на каталог за поръчка на бърз секс. Позициониран като „истинския живот, но по-добър“, Тиндър е това желано пространство, в което срещаме само хора, които ни харесват, а другите просто изчезват.

Успехът на Тиндър да привлече милиони хора по света помага и за нормализирането на търсенето на запознанства и любов чрез посредничеството на технологиите. Да имаш най-новото приложение в телефона си е много повече знак за престиж отколкото за отчаянието, свързвано със сайтовете за запознанства. А умният телефон постоянно разширява обсега на функциите си на команден център на ежедневието ни.

Тиндър привлича с една желана представа, насочена към себе си – „няма да ме отхвърлят“, и с втора, насочена към другия – „правилният човек може да се намери“. Самият процес на използване на приложението също е ключов за успеха му – Тиндър сам по себе си може да е игра с различни цели, но отделени, и понякога по-важни, от търсенето на партньор.

Мобилните приложения за запознанства размиват границата между реално и виртуално. Преди тази граница е оставала малко по-ясна – когато човек излиза от вкъщи, компютърът остава на бюрото. Телефонът, който е „винаги в ръката“, издърпва необходимата информация от пространството около нас и променя взаимодействието ни с околната среда. „Тук“ и „сега“ се разслоява, така че паралелно да могат да се случват многобройни взаимодействия, едновременно онлайн и офлайн. Въпросът към бъдещето не е дали мобилните приложения ще сложат край на романтичните отношения, а дали подобни отношения ще са възможни само с хора, филтрирани през приложенията в телефона ни. В същността си това е въпрос за основата, на която ще се изгражда доверие в интимно отношение и за това дали достъпът до дигиталната сянка на човека ще е решаващ.

И ако телефоните отдавна свързват и делят гласовете на влюбените, то през мобилните приложения свързването е между дигиталните следи на двама души. Онлайн срещата лишава всички останали сетива освен зрението, но предоставя повече или по-малко богат архив, създаден от и за човека в интернет пространството. „Калибрирането“ на дигиталната ни съвкупна идентичност най-вероятно ще става все по-ценно умение и важна потребителска услуга, а решението какво от дигиталния архив да запазим и какво да изтрием (ако можем) прави паметта съзнателен избор и задължение.

 

Библиография

Бен-Зеев, Аарон. 2005. Любовта онлайн. София: Лик.

Нейкова, Ния. 2015. Мобилни фантасмагории. София: Фондация „Медийна демокрация“.

Advertising Age. 2016. Tinder Forecasts Rise in Paid Subscribers, Ad Revenue. 3 юни, (последно посетен на 16.06.2016 г.).

Allen, Robert. 2016. “9 Global Internet Trends to Inform your 2017 Strategy – Key Insights from KPCB’s latest report”. Smart Insights, 23.11.2016 (9 Global Internet Trends for 2016 – Key Insights from KPCB’s Latest Report), (последно посетен на 16.06.2017 г.).

Bauman, Zygmunt. 1998. “On Postmodern Uses of Sex”. Theory, Culture and Society, 15(3), 19–33.

Brown, Morgan. 2015. “Tinder. What Ignited Tinder’s Explosive Grouth”. Growth Studies (What Ignited Tinder’s Explosive Growth? ), (последно посетен на 16.06.2016 г.).

Chamorro-Premuzic, Tomas. 2014. “The Tinder Effect: Psychology of Dating in the Technosexual Era”. The Guardian, 17.02.2014, (последно посетен на 16.06.2016 г.).

CollegeHumour. 2014. Tinderella: a Modern Fairy Tale, YouTube (последно посетен на 16.06.2016 г.).

Deterding, Sebastian. 2012. “Gamification: Designing for Motivation”. Interactions, 19 (4), 14–17.

Devon. 2015. Range Marketing (Zero to 100 Real Quick: What we can Learn from Tinder?), (последно посетен на 16.06.2016 г.).

eHarmony. 2013. Love & Harmony (Over 50% of Couples will Meet Online by 2031), (последно посетен на 16.06.2016 г.).

Fisher, Richard. 2009. “Appland: How Smartphones are Transforming our Lives”. NewScientist, 19.08.2009, (последно посетен на 16.06.2016 г.).

Gerhard, Jane. 2005. “Carrie Bradshaw’s Queer Postfeminism”. Feminist Media Studies, 5 (1).

Giddens, Anthony. 1992. The Transformation of Intimacy. Cambridge: Polity Press.

Grinder Press Kit. 2015, (последно посетен на 16.06.2016 г.).

Groves, Don. 2016. “Tinder Helps Fuel a Social Revolution in India”. Forbes, 04.02.2016, (последно посетен на 06.06.2018 г.).

Hancock, Lucy. 2015. “Why is Tinder Trying so Hard to Kill its own Boner?”. Vice, 14.08.2015, (последно посетен на 16.06.2016 г.).

Jack, Ian. 2016. “Dance Halls were the Tinder of their Day”. The Guardian, 23.01.2016, (последно посетен на 16.06.2016 г.).

Juniper Research Тeam. 2015. App Revenues to Reach $99bn Annually by 2019, (последно посетен на 16.06.2016 г.).

Keating, Jenna. 2013. “Finding Love Online – is it Still a Taboo?”. The Independent, 20.11.2013, (последно посетен на 16.06.2016 г.).

Kennedy, Maev. 2010. “Finding your Valentine – 17th Century Style”. The Guardian, 12.02.2010, (последно посетен на 16.06.2016 г.).

Madianou, Mirca, Miller, Daniel. 2012. Migration and New Media: Transnational Families and Polymedia. Milton Park, Abingdon, Oxon; New York, NY: Routledge.

Magid, Larry. 2013. “A Third of Recently Married Couples Met Online and They're More Satisfied and Less Likely To Split-Up”. Forbes,03.06. 2013, (последно посетен на 16.06.2016 г.).

Miller, Daniel. 2011. Tales from Facebook. Cambridge: Polity Press.

Mobile Love Industries. 2015, (последно посетен на 16.06.2016 г.).

Przybylski, Andrew K., Murayama, Kou, DeHaan, Cody R., Gladwell, Valerie. 2013. ”Motivational, Emotional, and Behavioral Correlates of Fear of Missing Out”. Computers in Human Behavior, 29 (4).

Robehmed, Natalie. 2013. “Why Recent Grads Are Swarming Startups”. Forbes, 03.06.2013, (последно посетен на 16.06.2016 г.).

Sales, Nancy J. 2015. “Tinder and the dawn of the “Dating Apocalypse””. Vanity Fair. 09.2015, (последно посетен на 16.06.2016 г.).

Scott, Ellen. 2016. “How does Tinder Actually Work?”. Metro, 27.02.2016, (последно посетен на 16.06.2016 г.).

Smith, Aaron, Anderson, Maeve. 2016. “5 Facts About Online Dating”. Factank, Pew Research Center, 29.02.2016, (последно посетен на 16.06.2016 г.).

Wang, William. 2015. “China’s Sexual Revolution: Traditions Die As Love Goes Digital”. The Star, 19.10.2015, (последно посетен на 16.06.2016 г.).

Weigel, Moira. 2016. “Why isn’t There a Grindr for Straight People?”. The Guardian, 22.05.2016, (последно посетен на 16.06.2016 г.).

Williams, Ian. 2008. “Digital Universe Continues To Expand”. www.v3.co.uk, 13.03.2008. <https://www.v3.co.uk/v3-uk/news/1991552/digital-universe-continues-expand>, (последно посетен на 16.06.2016 г.).

Yuri, Carrie. 2014. “Turning Desire into an App: 5 Questions for Sean Rad, CEO of Tinder”. The Huffington Post, 04 .07.2014, (последно посетен на 16.06.2016 г.).


[1] Новата версия е изпята в The Late Late Show, телевизионна програма в САЩ, a видеото е гледано над 11 милиона пъти в YouTube от ноември 2015 до май 2016 г..

[2] Най общо, мобилни телефони с операционна система подобна на тази на персоналните компютри.

[3] Български сайт за запознанства, пуснат през 2000. Към момента има почти 500 000 потребители, 127 онлайн, 10.06.2016, <https://bg.wikipedia.org/wiki/Sladur.com>, (последно посетен на 16.06.2017 г.).


Биографична справка

Росица Болгурова е докторант по културна антропология към катедра „История и теория на културата“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Основните ѝ интереси са в областта на медийните изследвания, бизнес антропологията и комерсиализирането на културни практики.

Прочетена 1717 пъти