.
Вторник, 04 Декември 2018 17:17

Болница за любов

Валентина Георгиева

Резюме: Текстът предлага прочит на българския сериал „Откраднат живот“ през призмата на представените в него любовни двойки и модели на поведение. В дългата версия на фабулата, която се разгръща чрез премеждията на главните герои, виждаме четири модела на любовна връзка: любовта, основана на безкомпромисна искреност, любовта, скрепена от вярност и достойнство, любовта като паразитираща симбиоза и любовта като взаимно преследване. В кратката версия на отделните епизоди има и още няколко образа на невъзможната любов, на любовта, съпроводена с насилие, социално неприемливата любов на еднополовите двойки.

Ключови думи: любовни двойки, модели на любовни връзки, български сериали

 

Abstract: The text offers a reading of the Bulgarian series “Stolen Life” through the prism of the represented couples and patterns of amorous behaviour. In the long version of the plot, which unfolds the adventures of the main characters, we see four patterns of love: love based on uncompromising sincerity, love affixed to allegiance and dignity, love as a parasitic symbiosis, and love as a mutual persecution. In the short version of the individual episodes, we see a few more images of the impossible love, of love, accompanied by violence, the socially unacceptable love of same-sex couples.

Keywords: love couples, models of love relationship, Bulgarian series

 

„В гимназията имах близка приятелка и впоследствие разбрах, че не я усещам само като приятелка. Тогава на момента ми беше трудно да си го призная пред самата себе си. След време попаднах на сериал, който показваше връзката между жени. И тогава нещата ми се подредиха в главата. (…) За мен беше много важно да видя пример пред себе си, да разбера, че мислите, които се блъскат в главата ми и автоматично отхвърлям, не са нещо абсурдно. Може и да не е толкова добро, колкото личен пример, но дори и един филм може да помогне и да те спаси от чувството да знаеш, че в теб става нещо важно, но не разбираш точно какво. Няма рецепта за откриването пред себе си или пред другите и затова, особено за младите хора, е добре да знаят, че може да има различни варианти.“

(Откъс от интервю, включено в сборника Смелостта да бъдеш. 2017. София: Младежка ЛГБТ организация „Действие“ и Black Flamingo Publishing, 12)

Откъси като горния могат да ни подскажат как зрителите четат телевизията – дали тя служи за забавление или ни информира и образова. В цитирания случай един сериал помага на зрителката да „подреди“ мислите в главата си, показва й какво е неясното и объркващо любовно чувство, което тя изпитва, и как тя би могла да бъде себе си. Любовните модели, видени по телевизията, могат да „обясняват“, а също да имат и терапевтичен ефект – „един филм може да помогне и да те спаси“.

„Да информира, образова и забавлява“ – така първият генерален директор на BBC Джон Рийт определя мисията на обществената медия през далечната 1927 г. и това изречение стои на сайта на телевизията и до днес като заявяване на ценностите, към които се стреми. За разлика от обществените медии, търговските (или комерсиални) телевизионни канали нямат задължението да работят с „обществена мисия“. Те са свободни да определят сами какви продукти да предлагат и с какво съдържание, ръководени от логиката на търсенето, предлагането и конкуренцията на пазара. Производството на съдържание при тях не е подчинено на императиви като „обществена мисия“, което може да се определи също и като особен вид инженерство с оглед на някаква социално желана цел.

Така описаната двуполюсна картина на медийното производство, за щастие, е опровергана от редица конкретни примери, сближаващи двете крайности. Аз ще се спра на един специфично телевизионен жанр – сериалите – който можем да срещнем и в двата вида медии, обществени и частни.

Без съмнение една от основните цели на създателите на сериали е да забавляват зрителската аудитория, да я задържат пред телевизора за възможно най-дълго време. Като прекъсват развитието на фабулата в най-напрегнатия момент, като създават очаквания за следващия епизод, като сервират на зрителя неподозирани обрати, сериалите отговарят на изискванията за един успешен комерсиален продукт. В същото време те могат да предлагат ролеви модели чрез герои, истории и коментар към тях. А това в крайна сметка може пряко или косвено да допринесе за някаква социално желана цел. Под социално желана цел можем да разбираме информираност на обществото за здравето, за полезни и вредни навици като начини на хранене или пък тютюнопушене и безотговорно шофиране, за повишаване на чувствителността към насилието, за сближаване на социалните дистанции, толерантност и разбиране към различните. И така, двете основни цели в производството на медии – комерсиалната и социалната – не са непримирими.

В настоящия текст ще разгледам един конкретен пример, който, според хипотезата ми, изпълнява и двете цели: той едновременно забавлява зрителската аудитория, като я задържа пред телевизора за възможно най-дълго време, и предлага модели на мислене и поведение, които допринасят за сближаване на разделенията в обществото. Това е сериалът на продуцентската компания Дрийм тийм филмс „Откраднат живот“, излъчван по Нова телевизия. От премиерата му на 8 март 2016 г. до края на 2017 г. са излъчени четири сезона или общо 190 епизода. През януари 2018 г. започват снимките на пети сезон, чийто първи епизод е излъчен на 27 февруари. В сериала участват над 700 актьори, с които работи екип от шестима режисьори и четирима продуценти (<https://nova.bg/otkradnatjivot/about>). Според данните на Нилсен Атмосфиър България, предоставени от Нова телевизия, рейтингът на „Откраднат живот“ е 9,9%, или като дял от аудиторията сериалът достига до 29,2% от всички зрители във времето на излъчването му (данните са за периода януари-ноември 2017 г., Антонова, 2017). Пийпълметричните данни, както и продължителността на сериала, показват, че продукцията е изпълнила комерсиалната си цел – той продължава да задържа интереса на зрителите.

Като жанрово определение „Откраднат живот“ е медицински сериал. Също като в американските продукции „Спешно отделение“ и „Анатомията на Грей“, основа на разказа са взаимоотношенията между лекарите в един екип (главните действащи лица във филма), допълвани от кратките истории на пациентите, преминаващи през отделението.

Ако основната сюжетна линия се развива бавно през епизодите и сезоните, то в противовес на нея всяка кратка история добива завършек и носи поука в рамките на една или максимум две серии. Тъкмо като епизодични герои в сериала се появяват носителите на социалната цел на продукцията – онези, към които в обществото има традиционни предразсъдъци, като роми, бедни и неуки хора, хора с различна сексуална ориентация и полова идентичност, пациенти с болести и зависимости.

Както в основната сюжетна линия, така и в епизодите, главна тема е любовта. И понеже щастливата любов е твърде обикновена, за да се създава напрежение, в сериала от любовта боли. Налага се героите да бъдат лекувани от любов, за да получат кратките – но не по-малко драматични – мигове на искреност и щастие.

Ил. 1. Героите на любовните интриги в "Откраднат живот". Източник: NOVA.

„Уви, от всичко четено и чуто, не помня аз любовният поток да е протичал гладко и спокойно …“[1]

„Дългият период“ в протичането на любовния поток ще бъде илюстриран тук с историите на четири двойки главни герои в сериала. Перипетиите на любовта при тях се разгръщат в продължение поне на един или два сезона, а една от двойките удържа вниманието на зрителите през всички пет сезона.

Романтичната, но забранена любов на младите доктор Александър Василев и доктор Биляна Захариева е най-вълнуващото в първи сезон. Във втори сезон те вече са съпруг и съпруга, които преживяват загубата на нероденото си бебе. След като се „излекуват“ от тази травма чрез потъване в работа, в трети сезон те заминават в емиграция. Тяхната любов е любов от пръв поглед, спонтанна и неуместна. Когато се запознават, Биляна е в сериозна връзка, а Александър е новодошъл в екипа на болницата и рискува да загуби всичко, ако „открадне“ любимата на сина на началника. Колкото повече ограничения се поставят пред любовта им, толкова по-силна става тя. Сключват брак тайно от близките си, но държат безкомпромисно на искреността помежду си. „В любовта не трябва да се лъже,“ казва доктор Захариева на свой пациент, но с това формулира кредото на своята връзка (сезон 1, епизод 29). Първото изпитание пред тях е да накарат колегите и роднините си да приемат любовта им и това е централната сюжетна линия в първи сезон. След преодоляването му следва друго, по-голямо изпитание. Те са въвлечени в мрежа от тежки тайни, лъжи и интриги, с които живеят родителите им (втори сезон). Оставайки непримирими с лъжата (дори „щадящата“ лъжа, с която твърдим, че предпазваме близките си), те се изправят един срещу друг. В порив на безкомпромисно следване на моралните си устои Александър едва не губи любовта на Биляна. Но и тази травма е излекувана и в трети сезон те са възнаградени с обещанието за родителство – в навечерието на заминаването им за Лондон Биляна показва на Александър положителен тест за бременност. След трети сезон младите доктор Василев и Захариева отпадат от основната сюжетна линия, но в тяхно отсъствие се разкриват нови тайни. Появяват се нови герои – д-р Тасев и д-р Добрева, също любовна двойка, която предлага множество обрати в сюжетната линия.

Поколението на родителите е представено от две семейни двойки – Генадиеви и Захариеви. Любовта на семейство Генадиеви се римува с вярност и достойнство. Професор Иван Генадиев е дългогодишен директор на болницата, а съпругата му Евгения работи в общината, където следи за доброто му име и за запазването на поста му. На пръв поглед те са здраво семейство, издържало на изпитанията на времето и постигнало много успехи, благодарение на таланта на съпруга и предаността на съпругата. Става ясно, обаче, че отношенията им са по-скоро от вида „спасител-жертва“. След като разбира за тайната, която съпругът й е пазел от нея цял живот, Евгения загубва лоялността си към него и става причина за поредица от административни проверки, които разклащат поста му. Грехът на съпруга ѝ е, че е сменил роденото от нея болно бебе със здравото дете на друга родилка, която издъхва същата нощ в същото родилно. Като, разбира се, е пазил всичко това в тайна за доброто на жена си. Тайната го разяжда отвътре, подклажда чувство за вина, изкривява любовта му към Евгения в омраза към нея. В края на първи сезон зрителите стават свидетели на неговия вътрешен диалог:

„Симптоматика на чувството за вина: няма лечение, коварна болест. Заболелите трябва да се научат да живеят с нея, както и с хроничната умора, която разяжда желанието за живот. Нощ като хиляди други. Наблюдавам спящата си съпруга. Понякога си мисля, че я мразя. Толкова съвършена и чиста изглежда в незнанието си. И толкова жестока в благородството си.“ (Сезон 1, епизод 38).

След разкриването на тайната Евгения се превръща от закриляна крехка жертва в отмъстителка, която с „истините си“ наранява и други случайни жертви. Тя атакува съпруга си директно, но с това косвено подлага на емоционален тормоз приятели, колеги, двамата си сина (биологичния и отгледания от нея). В епизод на умопомрачение го наръгва с нож, а след това изчезва безследно и се укрива две седмици в гората като отшелник. След завръщането си не се примирява със ситуацията и продължава да таи неудовлетворение, да подклажда интриги. Достойният и уважаван лекар и ръководител на болницата професор Иван Генадиев се оказва лош баща, който никога не се научава да обича „чуждото“ дете, а се държи с него като наставник; неверен съпруг, който някога много отдавна е скрепил тайната за сменените деца с изневяра със съучастничката му доктор Кръстева, но не е успял да запази в тайна самата изневяра; понякога немарлив лекар, по чиято вина още в първи сезон загива родилка; и корумпиран директор, сключил съмнителни договори за публично-частни партньорства, които докарват в личните му сметки шестцифрени суми, за които не знае дори съпругата му. Всичко това той успява да постигне благодарение на едно свое качество – умението да пази тайни. Впрочем тъкмо това качество е много ценено от сценаристите на сериали. То позволява фабулата в драматичните семейни саги да се разгръща много бавно и с неочаквани обрати.

Друго важно качество на героите в сериалите е умението да лъжеш убедително и да плетеш козни и интриги. Майсторите на лъжите в „Откраднат живот“ са семейство Захариеви. Виолета Захариева е красива, стилно облечена, богата и властна жена – тя е основният бизнес партньор в нечистите сделки на професора. Всъщност тя урежда всичко, а от директора на болницата се иска само благосклонно да прикрива дейността им с авторитета и достойнството си. Освен умението да оцелява в трудния свят на бизнеса с медицински консумативи, където сделките са скрепени с изнудване или размяна на подозрителни услуги, Виолета притежава таланта да държи в подчинение неверния си съпруг – доцент Петър Захариев, гинеколог. Патологичната симбиоза между двамата се е развила до съвършенство с дългите години на брака. Тяхната любов е като паразитиращо увивно растение – вплетени един в друг, те не могат да живеят без да се хранят с лъжи и омраза. В първи сезон Виолета иска да съсипе Петър заради многобройните му любовни завоевания сред сестринския състав. Тя го държи на каишка и не пропуска да му спретне зловещо наказание за всяка простъпка. На свой ред съпругът ѝ е овладял до съвършенство изкуството на малките лъжи („Извинявай за снощи, имах една плацента прерия, за която трябваше да се погрижа.“, или „Наложи се да отида да консултирам един колега в Пета градска, проблемни близнаци.“). Изневерите се превръщат за него от дългогодишен навик в капан. Още в началото на сериала той се влюбва в младата доктор Стилянова, негова специализантка. С развитието на връзката им той ѝ признава, че едва сега, на 53 години, е открил какво е любов и се чувства истински жив и окрилен. Стилянова му ражда дете, което успяват да запазят в тайна от Виолета. Но сега пък Захариев е решен да съсипе жена си. Във втори сезон той насъсква журналисти срещу нея, които публикуват съмнителна информация за нечистите ѝ сделки. В продължение на четири месеца Виолета е подложена на ежедневна очерняща кампания в медиите. Тъй като се страхува да не загуби състоянието си, тя прехвърля парите от офшорките на името на Петър, след което се развежда с него. Тъкмо когато си мисли, че я е „заковал“, Петър открива, че Виолета е болна от рак. Злата и властна жена се превръща в жертва, а лъжливият съпруг се колебае дали да играе ролята на спасител или пък на убиец. Спасителка се оказва Стилянова – третият човек във връзката. В трети сезон двете развиват връзка на доверие помежду си, Виолета дори плете терлички и шапчица за бебето Пешко. Излишен се оказва Петър Захариев, забравил да се върне от конференция в Тайланд: „Нали знаеш как е на конференциите – скучни доклади и стари професори. Но се наложи да остана още една седмица. Промениха програмата, а професор Х. много държи да присъствам на лекцията му.“ (Сезон 3, епизод 11). След връщането си заварва съпругата си отчуждена, а любовницата си – на прага на нова любов. След като Галя Стилянова се отказва от мимолетното си увлечение, тримата продължават да съжителстват в продуктивна симбиоза. В трети и четвърти сезон старите вражди между Виолета и Петър Захариеви са загърбени, Галя е пълноправен член на семейството. И тримата заедно се борят за кариерно израстване, сделки, пари и влияние.

Още една любовна двойка поддържа зрителския интерес във всички пет излъчени досега сезона – между младия доктор Калин Генадиев и пиарката на болницата Наталия. Първоначално Наталия е влюбена в Александър Василев, а Генадиев живее с Биляна Захариева. Четиримата са приятели и често излизат заедно да разпуснат след тежък ден. Любовта на Василев и Захариева разваля приятелството им. И докато Наталия лесно се отърсва от преживяното разочарование, Калин Генадиев дълго не може да се справи със собственическите си чувства. Той нарича Биляна „доктор Моя“ (сезон 1, епизод 25), „Тя е моя годеница, но той [Василев] сега я ползва.“ (сезон 1, епизод 24). След като Биляна го напуска, Калин е изпълнен с гняв и обвинения. С Наталия се подкрепят, продължават да излизат и от време на време спят заедно, като приятели за секс. И Калин, и Наталия са персонажи, които търпят сериозно развитие с напредването на фабулата. Психологическата драма изисква от тях да грешат, да падат, да се сблъскват с травми и изпитания и да излизат от тях по-зрели и по-добри. В гнева си от загубата на Биляна, както и след като се разбира, че не е биологичен син на сем. Генадиеви, Калин губи посока и решава да замине за Африка с мисия на „Лекари без граници“.

Наталия пък има неочаквана среща с майката, която я е изоставила като дете, и с по-малката си сестра Ана. Става така, че Наталия се решава да дари бъбрек на Ана. Въпреки успешната трансплантация, Ана развива инфекция и умира. Гневът на майката се излива върху Наталия. Тъкмо по време на този травматичен епизод Наталия намира подкрепа у Калин и те стават двойка. Трети сезон държи зрителя в напрежението от техните събирания и раздели. Интересните обрати се дължат на различното им разбиране за връзката им. Наталия е готова да влезе в сериозна връзка, тя вече е казала „Обичам те!“, за което впоследствие съжалява и от което бяга. А Калин смята, че те са приятели: „Ние двамата с теб сме единаци. Защо трябва да разваляме цялото това хубаво нещо между нас и да го превръщаме в някаква тъпа връзка, която ще свърши след една година? Със сигурност не искам да те губя. В момента аз имам нужда от това приятелство между нас.“ (сезон 3, епизод 9). Любовта на Наталия и Калин прилича на игра на гоненица – ту тя гони него, ту той – нея. Познато, нали? На това разчитат и сценаристите на сериала, пресъздавайки една стереотипна версия за перипетиите на любовта преди брака. Впрочем Наталия и Калин стигат до сватба. Е, първият опит се проваля, но пък вторият е успешен. На прага да поемат по пътя на емиграцията (Калин има договор за работа в Канада, където е специализирал няколко месеца в паузата между четвърти и пети сезон), двойката е изправена пред ново, много сериозно изпитание.

С развитието на действието във всеки един от сезоните на сериала се появяват нови главни герои, а някои от старите си тръгват. Двойка са също доктор Мазов и доктор Хинова, чиято любов е едновременно токсична и комична. Младата доктор Вяра Добрева (от трети сезон) и новият директор доцент Виктор Банков (от четвърти сезон) стават жертви на любовта с влизането си в болницата. „Тая болница има доста богат вътрешен живот“, споделя новодошлият доктор Борис Тасев с доктор Стилянова, сам поддал се на увлечението си по нея (сезон 3, епизод 12). „Пламенната“ д-р Зорница Огнянова се появява в четвърти сезон, за да се превърне в основна притегателна сила за зрителски интерес. Измъчвана и изоставена от смелия реформатор-директор, който не е наясно с чувствата си към нея, след заминаването му, д-р Огнянова покорява сърцата на двама братя. И дълбоко се измъчва за това, че е сама. Опасно красива е Ива Фотева – младата съпруга на новия собственик на болницата. Когато основна тема е любовта, от която боли, обратите и перипетиите са очаквани и лесно предвидими, а сюжетната линия – потенциално безкрайна. „Не помня аз любовният поток да е протичал гладко и спокойно …“

„Уви, Амур и с вързани очи, към нас успява път да различи…“[2]

Неочаквана, мимолетна, сляпа, непозволена – любовта присъства в отделните епизоди с различни лица. Кратките истории на пациентите, които се развиват в рамките на един или максимум два епизода, също предоставят модели за мислене на любовните взаимоотношения. Според първоначалната хипотеза, кратките истории изпълняват социалната функция на сериала да информира и да образова. Чрез тях зрителите научават за някои често срещани заболявания и вредни навици, като фино се прокрадват търговските наименования на хранителни добавки или лекарства без рецепта, които могат да ни помогнат в такива случаи. Покрай боледуването на Виолета Захариева и предприетата от нея благотворителна кампания разбираме важността от профилактика за рак на гърдата. При срещата на Калин Генадиев с ХИВ-позитивна пациентка разбираме как може да се предаде вируса на лекар и колко време отнема, за да се прояви той в тестовете на заразения. Кога да ваксинираме дъщеря си срещу папилома вирус... Още много са примерите за медицинско ограмотяване със средствата на сериала, но тук ще се съсредоточа върху историите за любов.

Любовта, от която боли в буквалния смисъл, е представена в две кратки истории на пациентки, станали жертви на домашно насилие. В първия случай жената е известна бизнес дама, която ръководи успешна фирма за обувки. Мъжът ѝ обаче не може да се примири да бъде в сянката ѝ и излива агресията си върху нея. Пациентката се опитва да прикрие причината за травмите, а лекарите откриват и стари счупвания. Въпреки разговорите с Биляна, жертвата избира да не подава жалба и си тръгва със съпруга си, който ѝ подарява пътешествие в чужбина за извинение. Във втория случай бременна жена губи плода вследствие на домашно насилие. Лекарите са шокирани от жестокостта, с която е нанесен побоят. Въпреки опасенията на жертвата, лекарите подават сигнал и издействат ограничителна заповед. Съпругът – бивш полицай с подчертано агресивно поведение към жените в лекарския екип (д-р Стилянова) – открива стрелба в болницата. Историята, разказана в сериала, подозрително напомня на два реални случая на жени, загинали от домашно насилие през 2017 г. Трети случай разказва история за многократно изнасилване в брака, като подсилва тезата, че подобни актове трябва да бъдат криминализирани. Развръзката – поне в сериала – е подаване на сигнал до правоохранителните органи и издействане на защита за пациентката.

Под формата на кратки истории с пациенти, сериалът разработва позитивни послания, които целят да преодолеят негативни стереотипи и сближаване на дистанцията с хора в неравностойно положение. В един от епизодите се запознаваме с момиченце с Даун и борбата на нейната майка за приемането ѝ в обществото: „Искам да променям системата, да руша предразсъдъците на хората.“, казва тя (сезон 2, епизод 25). Друга история ни среща с баща и син от ромски произход и виждаме как Калин Генадиев надмогва предразсъдъците си спрямо тях и помага на момчето.

Още в първи сезон сериалът ни среща с транс момче, който е приет със спукана киста на яйчника вследствие на прием на самоназначени трансполови хормони (сезон 1, епизод 29). Пациентът се сблъсква с подчертано грубо отношение от страна на лекуващия лекар, доцент Петър Захариев („Даниел ли си, Даниела ли си, к’во си? Изрод!“) и с подигравателните подмятания на сестрите („Докторке, траверсът в другата стая иска да Ви каже нещо.“). Но среща разбиране и подкрепа от младата доктор Захариева, която му помага да се възстанови, а също и да изчисти любовните си взаимоотношения с момичето, което го е довело в болницата. И двете гледни точки – отвращението и разбирането, са представени чрез поведението на различни герои от филма. В четвърти сезон в болницата постъпва транс жена, която получава добро отношение от персонала, разбиране и грижа от доктор Добрева. В тази история ролите са обърнати – пациентката помага на лекарката да разбере себе си и да потърси утеха за самотата си в авантюра с друго момиче.

Невъзможната любов е често разработвана тема за кратки истории. Гюлтен и Христо пристигат в болницата силно разтревожени, че Господ ги е наказал за престъплението от любов, което са извършили. Гюлтен е била обещана за жена на Исмаил, момче от нейната вяра. Но бяга от къщи, за да се омъжи за Христо, в когото е влюбена, но който е от друга вяра. Христо е с опасност за живота и Гюлтен събира в реанимацията поп и имам и заедно с тях се моли за живота му. Историята е коментирана с умиление от сестринския състав: „Никой Бог не наказва любовта.“ (сезон 1, епизод 26). Румен и Джулия са непълнолетни влюбени, които са докарани в спешното след опит за съвместно самоубийство. Оказва се, че богатото семейство на момичето (строителни предприемачи, ползващи се със специални протекции пред директора на болницата) не одобрява връзката ѝ със сина на бедни и посредствени, според тях, хора (които пристигат в болницата с автомобил Фолксваген Голф). Към модерните Ромео и Жулиета лекари и сестри се отнасят радушно, но ги обсипват с шеги и закачки.

С много драматизъм е разработена историята на Деси и Валя – еднополова двойка, която отглежда дъщеричка на име Ива (сезон 2, епизод 14). Деси е биологичната майка на детето и страда от нелечима наследствена болест. Тя постъпва в болницата с остри симптоми и се налага спешна операция. Нейната партньорка Валя няма родителски права над детето и рискува да загуби момиченцето, ако биологичната майка не оцелее след критичната операция. По щастлива случайност в болницата Валя среща Наталия, с която са стари приятелки. Наталия ѝ помага да получи информация за състоянието на партньорката си, да се види с нея насаме. Наталия въвлича в историята и Калин Генадиев, който е лекуващ лекар на Деси. Първоначално Калин реагира много остро в разговора насаме с Наталия: „Наталия, моля те, имам достатъчно проблеми, за да се занимавам с две лесбийки и тяхната сърцераздирателна история!“, „Виж, аз нямам нищо против, всеки да си го живее, както го разбира. Обаче това с детето – не! Това е малко в повече. (…) Няма какво да учиш едно дете, че това да имаш две майки е нормално.“. Наталия се опитва да разклати негативните му предразсъдъци, но получава само подигравателна усмивка. Все пак Калин се съгласява да помогне на двете жени да осъществят плана си. А планът е следният: Деси (биологичната майка) ще сключи фиктивен брак със свой приятел преди операцията. Така новият ѝ съпруг ще има родителски права над Ива и тя няма да отиде в дом в случай, че операцията не е успешна. Така, ако Деси си отиде от този свят, след година Валя ще подаде молба за осиновяване и фиктивният баща ще ѝ отстъпи родителството на Ива.

Планът е абсурден и отчаян, но Наталия постига невъзможното – убеждава Калин да допусне в реанимацията бъдещия съпруг и служебното лице, което ще сключи брака. Свидетели ще бъдат Валя и самият Калин. „Младоженецът“ обаче не се появява и в последния момент Калин се решава да изпълни неговата роля. На невярващия поглед на Наталия отвръща сприхаво: „Айде, давайте по-бързо, докато не съм се отказал.“.

По време на самата операция Калин е вече в отбранителна роля – той защитава двойката от злобните коментари на колегата си доктор Владов: „Това сега майката ли е или бащата на детето? Представяш ли си да те отгледат лесбийки! Извратена работа.“. Калин: „Тебе не са ли те гледали майка ти и баба ти, бе! Аре млъквай и си гледай в полето! Нищо не правиш!“.

Операцията завършва успешно, но ден по-късно Деси умира. За Калин новината е много тежка: „Аз съм вдовец, с дете!“. Първоначално изпада в истерия, а после се разплаква. В много трогателна сцена двамата с Валя съобщават на Ива новината за смъртта на мама Деси. Историята пречупва Калин. В следващата серия Ива му подарява своя детска рисунка, на която го е изобразила като ангел, заедно с мама Деси. Два епизода по-късно Калин заминава за Судан с „Лекари без граница“ и взима със себе си рисунката на Ива по време на мисията. След завръщането си в България Калин отново се среща с Ива и мама Валя. Той помага на детето да се справи с негативните стереотипи срещу майките ѝ, с които то се сблъсква в училище (сезон 2, епизод 26). Обичта на детето и благодарността на майката му помагат да се отърси от вътрешния си гняв и да намери доброто в себе си (сезон 2, епизод 29).

Историята на една трудно приемана от обществото любов е представена в много позитивна светлина от сериала. Но дали с това филмът помага за преодоляването на негативните предразсъдъци спрямо еднополовите двойки? Включването на такива герои в сериала и позитивното им отразяване не винаги има положителен ефект. Дори и при най-добрите намерения на сценаристи и продуценти да създадат добър образ на различието или на хората в неравностойна позиция, показването им в продукти на популярната култура или в медийни репрезентации не винаги води след себе си позитивна промяна. От една страна, то може да е неубедително или пък едностранчиво, и така да остави зрителите безразлични и те да запазят негативните си стереотипи. От друга, то може да втвърди или дори да засили предварително съществуващите нагласи. Показването на една конфликтна социална тема само по себе си не може да доведе до разрешаването ѝ.

„Изследователите на медиите, в това число и аз самият, по разбираеми причини се колебаят дали да окачествят като политически напредък все по-честата поява на гей мъже и жени лесбийки по телевизията. Нарастващата културна видимост съвсем не означава, че публичните политики на дискриминация ще бъдат отхвърлени, нито че враждебността към гей хората е изчезнала.“ (Becker, 2013: 136)

Културната видимост само би могла евентуално да допринесе за повишаването на чувствителността към проблема. Дали образите от екрана ще ни накарат да се замислим, ще ни оставят скептични, или ще ни вдъхнат оптимизъм е въпрос на много тънки разграничения.

Колкото до „Откраднат живот“, не можем да отречем едно достойнство на сериала – в него конфликтните теми са представени от различни гледни точки. Когато някой от епизодите разработва проблем, за който в обществото има полемики, различните герои в сериала заемат някоя от съществуващите позиции и стават изразители или на преобладаващото мнение, или на малцинствената гледна точка, а понякога са в ролята на помирителя. Така например възрастните лекари с по-консервативни възгледи могат да се окажат в сблъсък с по-младите, които по-лесно приемат различието. Сестрите неволно изпускат иронични коментари или сплетничат. Доктор Владов заема доминантната позиция на отхвърляне на хомосексуалните двойки, а Наталия ги защитава. Калин преминава от стереотипната негативна версия, отхвърляща непознатото, към запознанство, разбиране, съпричастност и в крайна сметка въвличане в съдбата на двете майки и детето. „И тъй като тези разнообразни и понякога противоречиви мнения се изразяват от добре познати и дори любими герои, зрителите могат да бъдат по-склонни да обмислят позиции, които се различават от техните собствени” (Pearson, 2013: 214). Сериалът не изключва възраженията и позволява промяна на мнението у героите.

Като цяло „Откраднат живот“ е сериал с либерално послание – социалната му цел е да сближава позициите и да преодолява дистанциите. В него обаче намират място и по-традиционни възгледи. Безспорен е авторитетът на по-възрастните и техните консервативни представи не са поставени на изпитание. Фабулата на сериала с нейната основна сюжетна линия и кратки истории на пациентите се превръща в нещо като дискусионен форум или място за среща на различните убеждения, вярвания, културни позиции. Сериалът по-скоро поставя като тема и предлага коментар към утвърдените вярвания в дадена култура, в случая тази на съвременна България, отколкото ги предизвиква. Не са рядкост позоваванията и на реални събития, но във фокуса на вниманието остават представите за любовта и различните ѝ превъплъщения.

И не на последно място, основната цел на телевизионните сценаристи и продуценти не е образованието, социалната справедливост или социалната промяна. По-скоро целта е да се запазят пред телевизора колкото е възможно повече зрители за колкото е възможно по-дълго време. Създателите на „Откраднат живот“ създават успешен търговски продукт за забавление. За да бъде успешен, той борави със стереотипи – познатото, разпространеното, приетото. Ако иска да запази привлекателността си, телевизионният продукт не трябва да накърнява чувствата на потенциалните зрители. В същото време някои зрители са особено чувствителни и критични към стереотипите и затова сценаристите са изправени пред предизвикателството да създадат по-разнообразен свят от герои. Оставайки си комерсиален продукт, сериалът предлага коментар, променя гледната точка, информира и образова публиката си.

 

Библиография

Антонова, Весислава. 2017. „Голямото завръщане на сериалите“.  Капитал, 31.12.2017, (последно посетен на 10.02.2018 г.).

Becker, Ron. 2013. „Glee / House Hunters International: Gay Narratives”, In: Thompson, Ethan and Mittell, Jason (eds.). How to Watch Television. New York and London: New York University Press, 130–138.

Pearson, Roberta. 2013. „Star Trek: Serialized Ideology”, In: Thompson, Ethan and Mittell, Jason (eds.). How to Watch Television. New York and London: New York University Press, 213–222.


[1] Шекспир, Уилям. 1997. (1594–1596). Сън в лятна нощ, Първо действие, първа сцена. прев. Валери Петров.

[2] Шекспир, Уилям. 1997. (1595). Ромео и Жулиета, Първо действие, първа сцена. прев. Валери Петров.


Биографична справка

Доц. д-р Валентина Георгиева, е културолог, преподавател в катедра „История и теория на културата“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на книгата „Множества на несъгласните“ (2017 г.). Основните ѝ изследователски интереси са в областта на съвременните социални движения и антропологичните изследвания на младежките култури. 

Прочетена 607 пъти

Съдържание на брой 17

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

Новата Празничност

Този уебсайт използва бисквитки за управление на навигация и други функции. Използвайки нашия уеб сайт, вие се съгласявате, че можем да поставим тези видове бисквитки на вашето устройство.
Повече информация Съгласие Отказ