Печат на тази страница
Вторник, 04 Декември 2018 17:13

Визуализация на съпрузи. Мачмейкингът и техниките на експертната съдбовност

Ния Нейкова

Резюме: Текстът анализира телевизионното риалити предаване „Женени от пръв поглед“ и агенцията за запознанства, която то използва в България, за да осигури експертното събиране на подходящи за семеен живот непознати. На базата на емпиричен материал от български контекст се проследява с какво мачмейкърите са различни от традиционните сватовници и какво се случва днес с идеята за любовта от пръв поглед. Мачмейкингът и предаването в частност са интерпретирани като сцена за привличане на вниманието, за координиране на типове любовно поведение и създаване на ритуални форми на любовна комуникация.

Ключови думи: „Женени от пръв поглед“, мачмейкинг, ритуалност, любов от пръв поглед, риалити любов, лайфкоучниг

 

Abstract: The text analyses the television reality show "Married at First Sight" and the dating agency it uses in Bulgaria to ensure the expertise in the meeting of complete strangers. On the basis of empirical material from the Bulgarian context, it shows how the contemporary matchmakers are different from the traditional ones and what happens today with the idea of ​​love at first sight. Matchmaking and the reality show in particular are interpreted as a scene for attracting attention, for coordinating types of love behaviour and creating ritual forms of love communication.

Keywords: “Married at First Sight”, matchmaking, rituality, love at first sight, reality love, life coaching

 

През 2016 г., в покрайнините на София, се проведе пореден семинар, посветен на търсенето на идеалната половинка, осъществен от една от най-известните организации в България, занимаваща се с така наречения лайфкоучинг. Трябва да се отбележи, че независимо от студеното време и отдалечеността от центъра, залата беше препълнена. Около 300 души, седнали и правостоящи, голяма част от тях с тефтер и химикал в ръка, бяха дошли да чуят насоките, които ще им даде експертът-гуру. Той вадеше своята „мъдрост“, от една страна, от лични преживявания с двете си вече бивши съпруги, представяни под формата на анекдоти и в популярната реторика на мъжко-женски светогледни разминавания, от друга, от някакви общи популярни научни спекулации за дясната и лявата страна на мозъка и съответно техните емоционална и интелектуална функции, и от трета, от по-общи техники за себепознание и себеуважение, които принципно организацията проповядва и на които са посветени нейните семинари, с други теми и други заглавия. Всичко това в логиката на любовта беше интерпретирано от експерта-гуру през няколко основни наставления, а именно: 1. тъй като дясната страна на мозъка се развива първа, а лявата – едва след двегодишна възраст, човек се учи на това да е във връзка преди да може да говори; 2. макар за всичко в живота да търсим да се учим, именно за връзките никой не ни обучава; 3. много хора в света страдат заради неспособността си да създават здрави естествени връзки и именно по този начин човек най-много наранява и подценява себе си; 4. хората се влюбват в представа-фантазия, а не в човек, но подобна любов бързо „угасва“, първо защото изначално сте излъгали другия, като сте се държали „като за продан“, и после, защото човек иска да е с някого като него, но самия не познава себе си; 5. от самото начало трябва да е ясно, че не се влиза във връзка с човек, а с неговите ценности, които са неговата цел в живота, а оттам и самия него; 6. съществуват „истински“ и „социални“ (наложени) ценности от типа: „Аз трябва...“, „Необходимо е...“, но е пагубно да следвате само „социалните“ ценности, защото те в крайна сметка са ценностите на другите; и накрая, 7. никой не иска да живее с нещастен човек, само щастливите хора получават това, за което мечтаят.

Неслучайно подобна логика на разсъждения завърши с практика, която да подкрепи теоретичния модел: визуализация. Всички бяха подканени да си затворят очите и, на фона на нежна музика, да си представят своята идеална половинка, да я разберат, да видят нейните ценности, да ѝ покажат мислено своите ценности и да приемат себе си и другия каквито са/е.

Както ще констатира Ева Илуз (Illouz, 2012) когато се пита в своята книга защо днес любовта „боли“ повече от всякога, изглежда, че ценността на аз-а зависи от реализирането му в любовта, свързано с оценката на другия, но и че подобна реализация може да се „научи“. И тъй като търсенето на автономност при съвременния индивидуализъм влиза в принципно противоречие с еротичното желание за свързаност, любовта хем „боли“, хем остава в дискурса единствено на „откриването“ и „задоволяването“ на себе си. В този смисъл се оказа и че някои от хората вече имат половинка, но посещават семинара заради частта с „идеалната“ половинка. Или както една жена на 32 г. ми сподели, тя е омъжена, с дете, но се надява, че подобни съвети могат да разрешат проблемите в двойката, защото спомагат да откриеш себе си.

Очевидно от огромната палитра на представите за любовта като привличане на хормонална основа, съдба, случайност, въпрос на прикрития социологически принцип на хомогамията, компенсаторно допълване на партньорите на базата на различни атрибути на „социалната им привлекателност“, калкулация на еротичните или икономическите ползи, или търсене на конкретно въплъщение на образа на Божията любов и идеал за същността на човека, логиката на семинара остава в полето на любовния пазар: хората са представени като взаимнозаменяеми, тъй като можем да заместим някого с друг, ако не ни предоставя необходимата степен на удоволствие и удовлетвореност. С дистанцията на икономическия поглед любовното желание сякаш също може да се регулира от законите на пазара, тоест от търсенето и предлагането, от оценката на риска, от дефицита или от свръхналичността.

Какво следователно се търси според лайфкоучинг съветите? – човек, който познава и обича себе си, ясно е определил своята цел и е ревнив към своите ценности. Какво се предлага? – хора, които искат да „ангажират другия със собствената си цел“. Каква е оценката на риска? – Ако се опозная и обикна, имам своята цел и своите ценности, тоест в най-общ смисъл – знам точно какво искам, ще мога да го визуализирам и да го получа, защото, както беше вече споменато, никой не иска да живее с нещастен човек и само щастливите хора получават всичко.

Но за какво ни говори този глад за експертност в любовта? Освен да преоткрием себе си, за да задържим любовта, има ли специалисти, които ще ни научат как да я намерим изначално? Или иначе казано, кои са съвременните сватовници? Какво следва да направят онези, които са се лишили от претенцията за съвършен поглед и не знаят какво да визуализират, нямат точната представа за онова „идеално“, което ще разреши любовната им мъка? На кого могат те да разчитат в свят, който обезсилва религиозната идея за промисъл, която трансцендира подобен поглед, а оттам и отговорността за съвършенството на двойката? В свят, който маргинализира като обяснителни модели също и традиционните представи за сватовничеството: социален институт, компенсаторен механизъм и отдаване на почит към родовата традиция?

Ако приемем, че, както стана въпрос по-горе, ценността на индивида днес се измерва в способността му да провокира любов у другия, то неизбежно темата за мачмейкинга (от английски език matchmaking– „сватосване“) остава актуална, макар и мотивите да са нови: не толкова продължението на рода, колкото личен успех и щастие.

Бракът – от „благословение“ към „бракуване“?

Думата „брак“ може да бъде изведена както от еврейското „барака“, което означава „благословение“ (בְּרָכָה, браха), така и метафорично от станалата популярна медийна заигравка с много по-негативната конотация „бракуване“.[1]

Копнежът за любов често се проектира на фона на многобройни статистики относно драстичното намаляване на хората, встъпили в брак, както в България, така и по-общо в Европа, рекомпозирани семейства, серийна моногамия и т.н. В днешните свръхдинамични условия на глобални промени изследователите на брака в България (вж. например Динкова, 1997; Спасовска, 2000; Коцева и Костова, 2007; Пампоров, 2009; Митев и Ковачева, 2014) говорят за нови представи, нагласи, отношение към брачната институция. Отърсвайки се от някои патриархално-традиционни характеристики, бракът изглежда става все по-мобилен и свободен, но едновременно с това и по-лабилен и конфликтен. Спецификата в България е, че проблемите, свързани с промените на семейството са допълнително детерминирани от периода на така наречения преход, от разрухата на някои изконни социални ценности и институции, от бедността и пр. Представително изследване на институт „Отворено общество” от началото на 2008 г. показва, че едва 22,6% от населението на страната смята, че бракът е обвързване за цял живот и не може да бъде прекратен, докато 73,8% не са съгласни с подобно твърдение (цит. по Пампоров, 2009). Нещо повече – дори наличието на деца, създадени по време на брака, не се счита като пречка за неговото разтрогване. Същевременно, въпреки кризата на брачната институция, семейството продължава да бъде ценност за българите и се очертава като едно от водещите условия за личното щастие. На въпроса: „Доколко следващите неща са важни във вашия живот?”, анкетираните отговарят: семейството – 98,5%, приятелите – 90,7%, работата – 88,5%, свободното време – 81,8%, религията – 51,7%, политиката – 31,4%. Според Алексей Пампоров това привидно противоречие между високата ценност на семейството и намаляването на броя на сключените бракове има социално обяснение, а именно фамилизма или ограничаването на доверието, лоялността и социалния капитал до кръга на най-близки родственици. Според него липсата на доверие към институциите и доверие на междуличностно ниво като цяло е една от основните причини за възникването на трайна социална несигурност, а оттам и търсенето на сигурност в онтологични социални структури като семейството. Като продължение на тези тенденции, проучването на Петър Емил-Митев и Сийка Ковачева от 2014 г. (Митев, Ковачева, 2014) ще покаже, че над 80% от младите българи желаят да създадат свое собствено семейство и само 5% виждат себе си в бъдещето без партньор и задължения, но това, което се променя е, че то не е непременно закрепено с брачна връзка, нито е задължително основано на партньорство между двама индивиди от различен пол и непременно с деца. Висшистите са с най-висок дял на желаещите собствено семейство с брак (69%) и този дял спада на 60% при младежите със средно образование и на 56% при тези с основно. Като съпоставят резултатите с предишни изследвания, които установяват високата степен (84%) на приемане на съвместния живот без брак като „нормално и естествено” (Митев, 2005), авторите стигат до заключението, че плановете за формата на бъдещото семейство на младите хора са по-скоро отворени и те разчитат предимно на преценката на конкретната жизнена ситуация да решат дали ще сключат брак и кога – преди или след като заживеят заедно. Предимствата на брака според младежите се свързват с повече сигурност в отношенията между партньорите и след това със сигурност спрямо децата, значително по-малко с финансова сигурност и обществен престиж.

Всичко казано дотук цели да очертае контекста, в който се появява в началото на 2015 година първият сезон в България на риалити формата „Женени от пръв поглед“. Освен, че е посрещнат със завиден зрителски интерес, в голяма степен той популяризира в страната говоренето за старата нова професия на мачмейкърите, както и представите за брака на експерти от различни области.

Шоуто започва със сключването на истински бракове между три двойки, съставени от екипа от експерти из стотици кандидати за участие. Съвместимостта на трите двойки е преценена на базата на психологически профил, а не на предварителни лични срещи между мъжете и жените. В този смисъл бракът е „на сляпо“, тъй като младоженците се виждат за пръв път пред олтара и единственият им избор остава да кажат или да не кажат „Да“ на другия (което в случая значи по-скоро да кажат или не „Да“ на експеримента), и същевременно „не е на сляпо“, доколкото разчита на експертни проучвания, които дават надеждата за висока степен на легитимност и доверие към същия този експеримент. За разлика от повечето популярни романтични филми с хепи енд, чиято кулминация е именно сватбата, тук тя е началото, след което ще се показват най-вълнуващите моменти на двойките докато са заедно. Така се изгражда и ефектът на изненадата, който да провокира зрителския интерес: предаването започва там, където вълшебните приказки свършват. Всичко това – в сбит формат на наситени преживявания, тъй като в рамките на два месеца трябва да се покажат ключови ритуални форми като първа брачна нощ, меден месец, заживяване самостоятелно, разговор за деца и т.н. На финала на шоуто двойките трябва да вземат окончателно решение дали ще продължат заедно или ще се разделят.

Може би въпросът какво е посланието на предаването: за или против брака, е просто нерелевантен, доколкото форматът предполага печалба на зрителско внимание от самото заиграване с емоциите. В този смисъл е трудно да го гледаме като морализаторско. Морализаторски е по-скоро ефектът на обговарянето на случващото се впоследствие.

Риалити любов

Тук трябва да обърнем внимание и на факта, че темата за любовта се оказва любима за световните риалити формати от последните години. Смятам, че това се дължи на нейната „универсалност“, основно качество, което търсят всички глобални продукции, за които местните културни специфики са само пречки по пътя на сюжетното форматиране. Списъкът от предавания чиято тема най-общо са връзките в риск се разраства главоломно, а много от тях могат да бъдат видени и от българските зрители по различни телевизионни канали (вж. например „90 дни до сватбата“, „Самотен баща търси съпруга", „Принцеси/принцове под прикритие“ и др.).

Изглежда, че телевизионната представа за връзки се изгражда предимно върху съвременната културна идея за прозрачност, свързана съответно с откритост и споделеност в любовта (сякаш всичко от тази интимна сфера трябва да бъде обговорено и предоставено на експертния анализ, за да може да функционира успешно). Тази прозрачност се гарантира от затвореното пространство, от камерите и от добре манипулираните ситуации: така Love Prison („Любовен затвор“) изпраща на остров хора, познаващи се единствено онлайн, за да видят дали са наистина съвместими, при Sex Box („Секс кутия“) островът се свежда до кутия и споделен сексуален опит, Neighbors With Benefits („Съседи с привилегии“) пък се концентрира върху малка суингър общност, а Adam seeks Eve („Адам търси Ева“) сякаш разделя два свята, на облеклото и на голотата, тъй като среща трима голи души в своеобразна битка на съблазняването, победителите от която ще могат да продължат своята връзка в нормалния живот – с дрехи.

Ако трябва накратко да изброим няколко от основните характеристики на всички тези предавания, които по един или по друг начин третират темата за любовта, те са следните: създаването на специални моменти за участниците във връзката, по образа на съществуващите в опита обособени етапи в любовта като първа среща, първо оставане насаме, среща с родителите и т.н.; преминаване от един статус в друг (например ставането на „принц“ или „принцеса“, придобиването на „зелена карта“ при мечтания брак в САЩ, получаването на известност и др.); „край на приказката“, свързан с разочароващи медийни скандали, обикновено по повод разкриване на истинската идентичност на участниците – платени манекенки, актьори, набирани от сайтове за кастинги, фермери, които крият сериозни връзки и са се съгласили на участие, за да рекламират бизнеса си на малкия екран, меркантилни участници, чието развитие на мечтана медийна кариера минава през подобни шоута и т.н.; финална развръзка: най-интересното от тези формати остава проследяването на развръзката впоследствие, което включва допълнителни епизоди (след три месеца, шест месеца и т.н.), а те често показват, че по-скоро медийната изява сама по себе си води до намиране на половинки, а не че самите участници вътре във формата остават заедно.

В контекста на България, предаването „Женени от пръв поглед“ също се вписа в традицията на сходни продукции, като например „(X) Милионер търси съпруга“, шоу, което определя себе си като „романтично“ и което си поставя за цел да намери съпруга на едни от най-богатите ергени в страната. В двата сезона, излъчвани досега главните герои в лицето на „ергена“ са сами по себе си емблематични фигури. Първият, Христо Сираков, е бизнесмен, публично известен с бохемския си начин на живот, а вторият, Тодор Славков – внук на бившия комунистически лидер Тодор Живков. Именно поради тази локална специфика, вместо „романтично“, предаването в България се оказва по-скоро „хумористично“. Борави предимно с властовия хумор, нещо, което идеално се вписва в представата за тези фигури като неформални лидери в страната и въплъщаващи визията за богатия мъж, заобиколен от хубави жени. Самото предаване предполага отчетлив властови модел: няколко жени по презумпция и в момента, в който видят мъжа-главен герой, безпроблемно и безрезервно се влюбват в него, дотолкова, че да влизат в битки за него и за наградата да бъдат „избрани“. Същевременно и двамата български участници в двата сезона на формата заемат една снизходително-цинична позиция. И докато в първия сезон Христо Сираков все пак най-накрая избира една от претендентките, макар и с много уговорки, че всъщност не предлага брак, а иска „да види как ще потръгнат нещата“, то при сезона с Тодор Славков краят е направо ироничен с оглед на първоначалните заявки на формата, защото той си тръгва с две жени: „Като си върна държавата, многоженството ще бъде узаконено. Затова победителки са Нанси и Алекс…“.[2] Трети действащи лица във формата са коментаторите на ставащото в студиото – своеобразни гуру-фигури на експертността в любовта, които да предвиждат бъдещето на „семейството“, такива като скандалната псевдонаучна сексоложка Наталия Кобилкина, някоя астроложка и т.н.

Като огледален образ на богатия мъж, който всички жени искат да завладеят, се явява и един друг формат, също определен като „романтично риалити“ – „Фермер търси съпруга“ (отново в два сезона в България, единият от 2011 г., а другият от 2015 г.). Тук обаче залогът е много по-проблематичен за младите участнички – не голямо богатство, а „живот на село“, който трябва да се легитимира през друга идея за лично щастие – природосъобразния начин на живот.

Може да се каже, че един от основоположниците на подобен тип телевизионно третиране на темата за любовта и брака в България е телевизионният продуцент и водещ Витомир Саръиванов, който през 2007 г., 2008 г. и 2009 г. води емблематични за жанра продукции, които отварят темата за любовта в българското ефирно пространство. Първата е „Островът на изкушението“, в което любовни двойки, поставени сред лукс и удоволствия на екзотичен остров, са подложени на редица изкушения, с цел да се провери здравината на връзката им. Презумпцията е, че, разделени един от друг, мъжът и съответно жената няма да могат да устоят на няколкото манекени и плеймейтки, които играят ролята на изкусители. Неслучайно именно Витомир Саръиванов е и главен редактор на друго подобно предаване, „Хванати в изневяра“, осигуряващо частен детектив, който да потвърди опасения за изневяра, а в замяна изисква публичен скандал пред камери и хващането на изневярата „на живо“. Успехът на „Женени от пръв поглед“ е предпоставен и от дългогодишното излъчване на предаването „Море от любов“, при което също наблюдаваме телевизионна форма на сватосване в лицето на водещата, Наталия Симеонова, която с психологично-терапевтични тактики събира/умиротворява двама души.

Няколко са основните характеристики на риалити форматите, от които не избягва и „Женени от пръв поглед“: това е продукция, в която са вложени малко средства, която се легитимира като социален експеримент и е свързана с психологическите механизми на ексхибиционизъм и воайорство, мисли се като демократичен формат, който дава достъп на всеки желаещ до „експертността в любовта“. Водещи са принципът на сериала (наблюдаваме двойка в развитие и емоционална сгъстеност на определени моменти от преживяванията ѝ) и принципът на състезанието (през цялото време има негласно съревнование между двойките, чиято възможност да останат по-дълго заедно и да преодоляват по-малко драматично препятствията на семейния живот е интерпретирана от самите участници като по-силна лична способност за любов).

Ил. 1. Извинения, прошки и обяснения в любов в предаването „Море от любов“. Източник: <http://www.potv.bg/news/p3_4721_0.html>.

Мачмейкинг. „Осведоменият избор“ на експертността или магията на романтичната любов?

Защо и как обаче днес се е стигнало до подобен тип „проиграване“ на идеята за брака и сериозната връзка? Независимо от незначителните вариации на видовете „експерти“, които са поканени да участват в датското по произход шоу „Женени от пръв поглед“ (сексолог, социолог, психолог, психиатър, свещеник, духовен водач, антрополог), те несъмнено дават един научен привкус на приключението, защото именно тяхното знание обещава да осигури фантазма за „перфектното съвпадение“. Сексологът от формата на „Женени от пръв поглед“, излъчен в САЩ Логан Левкоф дори ще заяви: „Чрез този експеримент искаме да разберем дали социалните науки могат да играят или не роля за успеваемостта при брака. Представете си възможностите, ако можехме да създадем дългосрочни отношения благодарение на тази техника“.[3] По повод казаното дотук, трбва веднага да се подчертае, че в това предаване виждаме съвсем млади, красиви и социално реализирани хора, които търсят своята идеална половинка по телевизията. Тоест не става въпрос за някаква традиционна маргинализираност, като грозота, бедност, болест, напреднала възраст, която по-често изисква чужда намеса.

В този смисъл предаването всъщност проблематизира по-скоро фигурата на съвременните мачмейкъри, които играят ключова роля в реализацията на проекта. Връзката между популяризирането на професията „мачмейкър“ и риалити форматите вече е забелязана. Очевидно и в България, първата и засега една от малкото функциониращи агенции за запознанства прави видима дейността си именно с предаването „Женени от пръв поглед“. Тук ще се опитаме да откроим няколко основни характеристики на мачмейкинга, като се облегнем на разказите в проведените интервюта с двамата мачмейкъри, участвали в шоуто „Женени от пръв поглед“.

По думите на жената, неслучайно създадената от нея и съпруга ѝ агенция е обект на интерес от страна на социолози и антрополози, тъй като е „...някаква специфична извадка за тези движения, за динамиката в обществото, която не се следи стандартно“. И според двамата интервюирани мачмейкъри медийната изява е била подходяща основа за създаване на доверие, както към професията, така и към тях в частност, но същевременно и „крайната граница“, която не биха преминали (и двамата говореха за телевизионното участие като за необходимост от компромис). Установили са, че в резултат от излъчването е имало ръст в записването на жени в тяхната програма.

Услугата мачмейкинг е съвсем нова за страната под тази съвременна форма, свързана с експертността, тоест мислена като високи постижения в определена професионална област, а не като абсолютен дълг и своеобразна социална игра на рода, близките и приятелите. Конкретната агенция стартира с този тип услуги от 2013 г. В нея всеки месец се записват по 300-350 човека, от тях половината достатъчно бързо след това търсят контакт, другата половина изчакват или изобщо не участват.

Основен въпрос, който си задавам, е дали мачмейкингът трябва да бъде интерпретиран в логиката на „осведомения избор“ на експертността, или пък през желанието за магията на романтичната любов, на онази съдбовност, която ще бъде осигурена от неочакван и необикновен контекст на професионална опитност. Усеща се едно приплъзване: да бъдеш отворен към любовта е също толкова важно, колкото и самият обект на любовта. Или казано във връзка с „Женени от пръв поглед“ – самото желание да се отвориш към идеята за встъпване в брак, готовността да се довериш на експертите, са интерпретирани като положителна, морална позиция. Евентуален провал на отношенията във връзката се възприема като лична липса на готовност, незрялост, скептицизъм към любовта.

Това беше ясно видимо по време на срещата, организирана в рамките на предаването, между трите двойки-участници в експеримента. Тъй като едната от тях вече се бе показала като „несполучлива“, другите две обвиняваха мъжа и жената, че очевидно не са се постарали достатъчно. Изглеждаше като морално дамгосване на базата на „научния принцип“, тъй като той не може да греши.

Същевременно обаче, цялото предаване оставаше обвито в идеята за едно мистериозно, дори квази-магическо преселектиране, в което ключов израз бе „любов от пръв поглед“ или именно онази вяра в съдбата, свързана с приказките и усещането за разпознаване на промисъла.

Ил. 2. Българските участници в „Островът на изкушението“. Източник: <https://web.facebook.com/pg/Острова-на-изкушението-130222940296/posts>. 

Елитарност

В мачмейкинга определено има елитарност. Първо, спрямо останалите форми на търсене на „идеалната половинка“. Подобна представа се налага поради наличието на експертност, която „проверява“ достоверността на профила на другия и предпазва от измама. Второ, на базата на желанието за „откриване на себе си“. Тук не става въпрос само да намериш подходящата половинка, но и да разбереш вътрешното си аз, да овладееш различни техники за адекватно социално поведение, да обикнеш себе си. Трето, защото е свързан с делегиране на отговорността на трета страна и лесно прекратяване на взаимоотношенията „по несъвместимост“, с вина на мачмейкъра. Четвърто, поради осланянето на специфична представа за любовта, която има своите научни доказателства и агенти и в този смисъл е проверима, манипулируема, статистически видима. И пето, елитарност поради дефицит – ако все по-малко хора встъпват в брак, то встъпването в брак е нещо, което те отличава, и в този смисъл инвестицията в него прилича на една добра инвестиция за търсещия да се самоизгради неолиберален индивид. В този смисъл мачмейкингът се представя като „услуга“, една от многото, които днес повечето хора използват, а принципно онова, което е срещу заплащане, е по-качествено. Казано с икономически термини, мачмейкингът осигурява добавена стойност към интернет платформите за запознанства, които, събирайки социодемографски данни (височина, възраст, пол, професия) и психологически данни (черти на характера, културни вкусове), ориентират актьорите само в едно рационално изчисляване относно относителните качества на другите, но не провеждат сложен експертен анализ на конфигурациите за съвместимост.

Романтична любов

Големият въпрос, който все повече онлайн платформи си поставят е как, при едни толкова рационално зададени критерии, да представят магията, която би трябвало да характеризира любовта от пръв поглед, така търсена в социалното въображаемо? Според Марчело Витали-Розати (Vitali-Rosati, 2015) има два отговора на този въпрос: 1. много от сайтовете за запознанства отново въвеждат в техните предложения елемента на случайност. Такива са например blind dates (срещите на сляпо) в Okcupid, при които алгоритъмът предлага запознанство, без да разкрива на протагонистите профила на онзи, с когото ще се видят; 2. сложността на техническия диспозитив, самият факт да не познаваме алгоритмите и мистерията, която обхваща функционирането им, създава магическо отношение към технологичната платформа.

Какво в повече обаче предлагат мачмейкърите? – Те като че ли продължават тази тенденция, за да предоставят една да я наречем институционализирана съдбовност. Днес идеята за романтична любов е много силна и изглежда именно като антипод на идеологически отхвърляния в европейската съвременност брак по сметка (в цялата му палитра на финансови облаги, възрастови или физически компенсаторни механизми). Същевременно икономиката на изобилието и свръхпредлагането, каквито например можем да видим в онлайн сайтовете за запознанства, пречи на необходимата „концентрация“, нужна, за да се открие другия и да се оставим да бъдем съблазнени от него. В този смисъл идеята на мачмейкинга е да се намери форма, която предлага на индивида фокусиране върху няколко възможности, научна застраховка за избора и магическо пълно съвпадение. А в случая с интервюираните мачмейкъри в България, те са и семейство в живота, възникнало именно като „втори опит“, след неуспешни бракове и за двамата. В този смисъл личният им живот е мобилизиран не само като пример, но и като кауза.

Разширяване на емоционалните ползи

Оказва се, че освен търсените запознанства, потребителите на мачмейкинг услугите имат много по-широки емоционални ползи, свързани предимно със социална подкрепа, която увеличава надеждата и самочувствието им (Adelman, Ahuvia, 1992). Мачмейкърът предлага успокоение, изслушване, разбиране на притесненията на клиента. Така основната роля на тези платени социални посредници се явява да намалят цената на влизането във връзка (цена на търсенето – да определят кои са потенциалните партньори сред морето от такива; цена на откриването – да се получи подробна и дълбочинна информация относно тези потенциални партньори; цена на взаимоотношенията (интеракцията), която предполага само няколко инвестиции в любовни ритуали с ограничен брой индивиди). Обикновено услугата покрива поне три оси: 1. да се запознаят помежду си хора със сходно социално и материално положение; 2. да се намери сродна душа за човек, който плаща на посредник, тъй като е особено претенциозен, или обратното, 3. има не дотам добри качества и търси посредник, за да увеличи рентабилността си.

Ил. 3. „Милионер търси съпруга“. Христо Сираков преди да избере в ефир коя ще бъде неговата съпруга. Източник: <https://www.avtora.com/hristo-sirakov-obiaviava-novata-si-jena-v-ponedelnik-v-milioner-tarsi-sapruga>.

Цялостна палитра от преживявания

Като всяка услуга, мачмейкингът предлага все повече допълнителни опции, които да осигурят цялостното преживяване. Анализираната българска агенция за запознанства предлага съвкупност от три възможности, които съответно изискват различно ниво на въвлеченост. Първата са така наречените „парти за запознанства“. Това е най-неформалният кръг на достъп до любовните услуги, при който се осигурява конкретно място и време за срещи на необвързани. Втората са „бързите срещи“ („спийддейтиг“). Тя предполага среща на публично място между мъже и жени на ротационен принцип, за по няколко минути, в които всеки може да опознае стоящия срещу него. Впоследствие всеки участник попълва своите предпочитания в специален формуляр и обозначава с кого би искал да се срещне отново. На следващия ден сватовниците обработват резултатите и изпращат писмо на всеки участник с координатите на хората, с които има съвпадение, тоест интерес за повторна среща. Предимството на този формат е възможността за среща с няколко човека на сходна възраст. Недостатък е, че основният подбор на участниците е предимно на тази база. Успехът му се обяснява с факта на спестеното време. Като илюстрация на това, както разказват специалистите от агенцията за запознанства, голяма част от участниците в спийддейтинг, почти 30%, са IT специалисти. Неслучайно запознанствата с непознати често се интерпретират като форма на дигитална детоксикация, тоест специфична тенденция хората, работещи в сферата на дигиталните технологии, да се завръщат към живите контакти офлайн, към природата.[4] Според интервюираните, в спийддейтинга понякога се оформяли групи от фенове, които ходели на всички събития. Затова се наложило и създаването на определени норми: дори и с един от участниците да си се срещал, нямаш право да се запишеш в неговата група.

И най-накрая, третата услуга е тази на „мачмейкинга“, която се счита като пряко обвързана с експертна намеса, отчита в най-голяма степен личните характеристики на всеки участник и съответно следва да има най-голяма успеваемост, защото е свързана с изготвянето на подробен психологически профил на участника от страна на професионалисти, както и с получаването на конкретни обучения за успешна връзка.

В логиката на самата агенция за запознанства тези форми най-често се съчетават и осигуряват пълнота на изживяването, като именно на партитата за запознанства и на бързите срещи експертите успяват да рекламират своите мачмейкинг услуги като едно „задълбочаване“ в процеса. Както ще сподели мъжът от агенцията за запознанства: „Всъщност идеята е, че това са три различни форми на запознанство на живо, които се допълват една-друга. Те обхващат почти всички възможни вариации на запознанства на живо. Партито е най-първото, между 200–300 човека. Без ограничения във възрастта, единственото условие е човек да е необвързан. И ги запознаваме в рамките на четири часа, веднъж месечно. Средната възраст е 34–35 г., каквото и да правим. Следващото е „бързи срещи“, които са по два-три пъти седмично, но те са вече строго профилирани по възраст, като се съобразяваме с тенденциите: и брачните тенденции в България, и очакванията на необвързаните за разликата във възрастта… Затова там са десет на десет, но пък са строго подбрани по възраст… И третата форма, върхът на пирамидата, е мачмейкинг, където са доста по-малко хора, но се занимаваме индивидуално с всеки един. Но трите форми са една цялост. Видяхме, че са една цялост и че най-добрият начин да развием целия проект е този и затова решихме и да ги обединим“. Икономическата равносметка на заниманието в България е, че като една от малкото и водещата мачмейкинг агенция в страната, след пет години начинанието вече се самоиздържа, а след още няколко години би следвало да направи възможно издържането само от тази дейност на специалистите, които работят там, тоест тяхната истинска професионализация.

Ил. 4. „Милионер търси съпруга“. Тодор Батков „си взима“ и двете финалистки. Източник: <https://lifestyle.bg/bulgarian/malak-toshko-si-vze-dve-saprugi.html>.

Конкуренцията Facebook, LinkedIn и Tinder

Светослав Димов е първият, въвел услугата спийддейтинг в България. Самият той признава, че искал да я развие още през 2005 г. – 2006 г., но едва успехът на социалните мрежи му дава куража да опита през 2010 г. и да предаде опита и дейността си на ClubR през 2013 г., за да премине към следващ проект, насочен към вече съществуващи двойки и предизвикващ ги да се забавляват повече заедно.

Големият социален капитал на мачмейкърите идва не от магически сили или от позицията им на авторитети на мнението, а най-вече от многобройните връзки, които имат с необвързани. Така те се вписват в една от най-важните теми днес, а именно тази за поддържането на социалните връзки. В нашия случай, телевизионната сцена на предаването „Женени от пръв поглед“ би могла да бъде интерпретирана като формат, подобен на вечерните партита или романтичните срещи, сцена за привличане на вниманието, за координиране на видовете социално поведение. Успешни са онези събития, от които извличаме чувство за социална солидарност. Тук можем да говорим за ритуална синхронизация на взаимоотношението, свързана с координацията на двете страни (Collins, 2004): координация на целите, стиловете на взаимоотношения, които в най-голяма степен създават усещане за свързаност (соло игра, симетрични реципрочни действия, реципрочни асиметрични действия). В този контекст, от една страна, мачмейкингът изглежда като забавна игра, в която водещият (в случая специалистите) ни поставя в режисирана в голяма степен от него ситуация, в която всеки от участниците трябва просто да се покаже като „артистичен“ и да приеме предизвикателството. За разлика от Facebook и LinkedIn, инициативата за първата стъпка, за начина на представяне и първия контакт с другия е прехвърлена на специалистите. В този смисъл се избягват редица онлайн варианти за флирт, които вече имат строга нормативност в новите медии, но и които са придобили негативна конотация или са се банализирали до степен да изгубят своята романтична аура. От друга страна, нещата обикновено се случват както при апликацията за запознанства Tinder – потенциалните участници в срещата се запознават с профила на другия и само ако и двамата изявят желание за среща, тя се осъществява. Така се спестяват неприятни чувства, като това за отхвърленост: виждаш се само с хора, които са ти казали „Да“.

Между романтичната вяра и терапевтичния етос

В заключение можем да кажем, че предаването „Женени от пръв поглед“ показва брака като принципна проява на сериозно отношение. В този смисъл самата стъпка към него е голямото начало, доказателството, че гледаш „зряло“ на нещата от живота, че си усетил, че времето за този ритуал на преход е настъпило. Акцентът е върху собственото ти израстване. Според интервюто с един от мачмейкърите: „Съвсем нормално е, няма единни правила за това как да намериш партньори, как да изградиш връзка. Съвсем нормално е да имаш една, втора, трета връзка, докато намериш това, което търсиш… Първо да намериш себе си и след това“.

Впоследствие обаче образът на брака е десакрализиран, тъй като той вече не се мисли толкова като институция и прилежащата към нея идея за преданост, а по-скоро се изчислява като степен на напасване.[5] Тъй като, както сочат цитираните вече изследвания за брака в България, младите хора гледат на тези взаимоотношения все повече като на сфера, в която да се разгръщат, изразяват и развиват, акцентът от отговорност (психологическа – свързана с обвързването, раздаващата се любов и т.н., и социална – свързана с продължението на рода, икономическата взаимозависимост, житейската подкрепа и т.н.) преминава към идеята за право (на опит и грешка, на това да останеш такъв, какъвто си и да се харесваш). Както ще отбележи Зигмунд Бауман (Baumann, 2005), любовните отношения са именно областта на човешка опитност, в която „втечнеността“ на живота се изразява в цялата ѝ сила и е изживяна по най-болезнения начин. От една страна, казва той, в един нестабилен свят, пълен с неприятни изненади, всеки един има нужда от лоялен и отдаден партньор. От друга страна обаче, всеки е уплашен от идеята да се обвърже, да не говорим за това безрезервно да се обвърже. Така желанието да се изживее истинска и дълбока любов е съчетано с противоположното искане тази любов да може да бъде отзована в даден момент. В случая с мачмейкинга, сякаш това противоречие става възможно, доколкото, ако връзката е успешна, тя запазва аурата на съдбовност, ако не е – се мисли като резултат от експертна грешка. Така мисията на сватовниците е удължена във времето, защото те стават отговорни за евентуалния неуспех.

Какво от своя страна прави риалити телевизията – помага на или наранява репутацията на мачмейкинга? – Със сигурност в България превърна във видима и обговорена професията на мачмейкърите. Но, от друга страна, представи едни нетипични, сензационни клиенти, които в крайна сметка създадоха доста негативна представа за брака, да го наречем брака по експертност. И макар през цялото време да излъчваше морални послания, тази игра беше с лош край за всички двойки. Изглежда, че експертността не роди любов.

Каква е разликата на тази експертност с онази на традиционните сватовници? При първата подборът вече изобщо не е обвързан с въпроса за семейство, за род, за имоти, а само с личните характеристики. Това се потвърждава и от наблюденията на Алексей Пампоров във връзка с кризата на брачната институция и новите семейни форми (Пампоров, 2009), според които както характеристиките на идентичността (религия, социален произход, политически възгледи), така и статусните характеристики (добро жилище, задоволителни доходи) остават на по-заден план в сравнение с емоционалните характеристики на една връзка (вярност, желание да се обсъждат проблемите, възникнали между съпрузите и добър сексуален живот). Същото се подчертава и от изследването на Петър Емил-Митев и Сийка Ковачева (Емил-Митев, Ковачева, 2014). Четирите най-важни критерии за избор на брачен партньор според респондентите в него са любов, характер, общи интереси и външността на партньора. При реалните практики на търсене на партньор, споделят също мачмейкърите с видимо чувство на разочарование, всъщност критериите за външен вид остават водещи: килограми, ръст, възраст.

А какво в крайна сметка се случва с идеята за любовта от пръв поглед? – Промисълът, съдбата, романтиката на неочаквано добрата комбинация е заменена с експертност. Авторитетът, който взима решението, който ще „визуализира“ вместо нас, е изместен от небето на земята. А това съответно прави решението му много по-лесно оспоримо. Същевременно, както видяхме, това своеобразно тривиализиране, вулгаризиране на любовта е компенсирано от мачмейкинга чрез създаването на нови ритуални форми на любовна комуникация, чрез една нова сцена, на която се играе любовта и която по свой начин се опитва да я „омагьоса“ отново.

Ил. 5. „Любов от пръв поглед“. Една от двойките на сватбената им церемония в началото на предаването. Източник: <https://www.vesti.bg/razvlechenia/lyubopitno/kakvo-se-sluchi-s-dvojkite-sled-zheneni-ot-pryv-pogled-6036964>. Ил. 6. Същата двойка веднага след предаването. Любовта вече я няма. Източник: <https://www.vesti.bg/razvlechenia/lyubopitno/kakvo-se-sluchi-s-dvojkite-sled-zheneni-ot-pryv-pogled-6036964>.

Ева Илуз твърди, че днес културният разказ за „любовта от пръв поглед“ е демистифициран на основанието, че тя е „просто“ сексуално привличане. Докато в романтичната традиция сексуалната възбуда е била сублимирана, и поради това е легитимна в сценария на „любовта от пръв поглед", днес любовта от пръв поглед се възприема като предлог за онова, което вече може да бъде признато открито, а именно сексуалното желание. Тъй като сексът вече е приемлив и необходим компонент на интимността, дори и форма на самоизразяване, неговото преживяване в културния идеал на любовта от пръв поглед е парадоксално застрашено. Това, от своя страна, предполага, че любовта и сексът сега могат да формират основите за отделни и паралелни разкази за живота (Illouz, 1997).

Всъщност тя показва едно много силно противоречие, видимо и в предаването „Женени от пръв поглед“, и в практиките на мачмийкинг агенциите в България. Съвременната ситуация предполага разнообразие и свобода на избора, резултат не само на много по-широк кръг от налични партньори, но и на проникване на потребителския манталитет в романтичните практики: вярването, че човек трябва да се ангажира само след процес на събиране на информация, нещо, което елиминира две централни преди категории – тази на „чакането/ постепенното откриване“ и тази на „трагичното“ преживяване на любовта. Това в крайна сметка довежда днес до съвместното съществуване на два еднакво силни репертоара на любовта – не само „органичния“, или онзи на любовта като силна въвлеченост, и свързан по-скоро с антропологичното понятие за дар, но и „договорния“, или онзи на любовта като работа, който се основава на същия онзи договор за обмен, стоящ в основата на капиталистическите пазари.

Традиционно това противоречие се обяснява социологически с обвързването съответно на романтичната любов, от една страна, и на брака, от друга, с коренно различни ценности. Периодът на романтичната любов – с представите за интензивност на преживяването, идеализиране на другия, силни емоции. Периодът на брака – с мисленето за ежедневието, справянето с не толкова съвършения друг, интегрирането на любовта с отговорностите на семейството и работата, считани като необходими за успешен брак и т.н.

От своя страна, Ева Илуз свързва тези напрежения със структурното противоречие между брака като институция на социалното възпроизводство и брака като единица за изразяване на емоциите на индивида. В нейната перспектива семейството е замислено като стопанска производствена единица до осемнадесети век, когато икономическата функция на брака постепенно се заменя от идеята за брака като олтар на личния живот и любовните чувства. Подобно противоречие в постмодерната култура тя обяснява като противоречие между формите съответно на „романтичната вяра“, ознаменувана в масмедиите, и, паралелно, нейната деконструкция от „терапевтичния етос“, осъществяван от различни експерти.

Такъв тип експерти са и мачмейкърите. Те предлагат един „паранаучен дискурс“, т.е. популяризирана версия на научните методи за анализ, но която вече не е насочена към общност от други експерти, макар и да остава натоварена със семиотичните и институционални белези на символна компетентност.

В предаването „Женени от пръв поглед“ видяхме точно това – романтична вяра и подкрепено от експертите разочарование. Сякаш и участниците, и експертите се съгласиха, че не следва да се търси толкова идеален партньор, колкото една перфектна връзка, която да е в унисон с трудната идентичностна работа на всеки от включените в експеримента. Деликатна работа по една демокрация на отношенията, за да могат да бъдат комуникирани нуждите и очакванията, да се уреди любовния договор и да се установят компромиси.

Според впечатленията на мачмейкърите, а и според „неуспешното“ развитие и на трите двойки в проекта, подобна демокрация като че ли се търси предимно в сексуалността, превърнала се в публично натоварен с политическа енергия полюс, една лична и социална територия, в която се играе фундаменталната свобода да се разполага със собственото тяло, но която ни прави все по-самотни.

Сгъстяването на тези две реторики за любовта, „съдбовната“ и „експертната“, и последователното им преживяване в едно няколкомесечно предаване не даде много привлекателна перспектива за полето на любовта, което винаги е имало нужда от вдъхновение, защото в крайна сметка е изисквало от индивида не да бъде себе си, а да надскочи себе си. Да намери онази цялост, която би могла да му донесе не само неговата „половинка“ (която по етимология предполага, че той не е цялостен), но още по-добре – неговото умение да обича. Отказвам да повярвам, че то се дели само на пред- и пост-консуматорски практики, свързани с романтичната утопия.

 

Библиография

Динкова, Мария. 1997. Бракът като представа, ценност и реалност. София: АССА-М.

Коцева, Татяна, Костова, Дора. 2007. Младите хора и интимността в условията на социална промяна. София: АИ „Проф. М. Дринов”.

Митев, Петър-Емил. 2005. Новите млади: Българската младеж и европейската перспектива. София: Институт за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“.

Митев, Петър-Емил, Ковачева, Сийка. 2014. Младите хора в европейска България – социологически портрет 2014. София: Фондация „Фридрих Еберт“.

Пампоров, Алексей. 2009. „Кризата на брачната институция в България, фамилизмът и новите семейни форми”. В: Фотев, Георги (съст.) Европейските ценности в днешното българско общество. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Спасовска, Лиляна. 2000. Променящият се брак в България. София: АИ „Проф. Марин Дринов“.

Ahuvia, Aaron, Adelman, Mara. 1992. “Formal intermediaries in the marriage market: A typology and review”. Journal of Marriage and the Family, 54: 452–463.

Bauman, Zygmunt. 2005. “Vivre dans la « modernité liquide” (entretien avec Zygmunt Bauman, propos recueillis par Xavier de la Vega). Sciences Humaines, 165.

Collins, Randall. 2004. Interaction Ritual Chains. Princeton: Princeton University Press.

Illouz, Eva. 2012. Why Love Hurts. A Sociological Explanation. Cambridge: Polity Press.

Illouz, Eva. 1997. Consuming the Romantic Utopia: Love and the Cultural Contradictions of Capitalism. Berkeley: University of California Press.

Vitali-Rozati, Marcello. 2014. “Les algoritmes de l’amour”. MuseMedusa: revue de littérature et d'arts modernes, 2.


[1] Виж заглавието на популярния американски филм „Бракувани“ (Just Married, 2003, режисьор: Шон Леви).

[2] „Малък Тошко си взе две съпруги“. Lifestyle.bg.11.11.2012, (последно посетен на 07.12.2018 г.).

[3] Цит. по Christelle V. “Se marier avec un inconnu c’est désormais possible à la télé”. Staragora, 11.07.2014, (последно посетен на 07.12.2018 г.).

[4] Според информация от "Поколението У: Мачмейкър – модерният сватовник". 2014, Klub Z, 4.

[5] За да бъдем изцяло коректни, трябва да отбележим присъствието на свещеник в предаването. Участието му обаче не е свързано със специфичен български контекст, а е зададено от телевизионния формат. Неговата роля на съветник остана сравнително маргинална и от значение само за една от двойките, която заявяваше религиозна принадлежност. Така или иначе, присъствието на свещеник не може да се интерпретира като сакрализиране на брака, а като една от възможните за двойките опции за неговото експертно консултиране.


Биографична справка

Ния Нейкова е доктор по културна антропология към Университет „Жан Моне“, Сент-Етиен, Франция и Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Тя е главен асистент в Института за изследване на обществата и знанието, Българска академия на науките и преподава в катедра „История и теория на културата“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Основните ѝ изследователски интереси са в областта на социално въображаемо, медии и комуникации, младежки култури, антропология на любовта.

Прочетена 947 пъти