.
Четвъртък, 08 Февруари 2018 10:05

Общински финансиращи програми за изкуство и култура. Сравнително проучване

Нели Стоева

Резюме: Общинските финансиращи програми за изкуство и култура в България са относително нов инструмент за подкрепа на културата на местно ниво. Те са опит за въвеждане на принципите на демократичност, прозрачност и равнопоставеност в управлението на културата в локален контекст.

Проучването има за обект част от съществуващите в страната общински програми за изкуство и култура, техните проблеми, предизвикателствата пред тях, както и възможностите за сътрудничество помежду им, с цел постигане на устойчиво развитие на културата на местно ниво. Обхванати са общините Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Пловдив, Русе, София, Шумен. Всички те бяха кандидати в надпреварата за Европейска столица на културата, и основно предизвикателство пред тях в момента е да превърнат конкурентните си взаимоотношения в партньорски, с оглед предстоящата подготовка на значимите международни домакинства на България.

През 2017 г. Варна бе Европейска младежка столица. През 2018 г. София е Европейска столица на спорта, като през същата година се състои и българското Председателство на Съвета на Европейския съюз. През 2019 г. Пловдив е избран за Европейска столица на културата. Текстът разглежда възможностите на общинските финансиращи програми за изкуство и култура да допринесат за успешната реализация на тези събития.

Ключови думи: култура, политики, общински финансиращи програми

 

MUNICIPAL ARTS AND CULTURE FUNDING PROGRAMMES

A Comparative Study

Nelly Stoeva

Abstract: The municipal funding programmes for arts and culture in Bulgaria are relatively new instrument for supporting culture on a local level. They are an attempt to introduce the principles of democracy, transparency and equality in local context.

The object of the study are part of the existing in the country municipal art and culture programs – their problems, the challenges they face, as well as the opportunities for collaboration between them, with a view to achieving sustainable development of culture on a local level. The study includes the municipalities of Burgas, Varna, Veliko Tarnovo, Gabrovo, Plovdiv, Rousse, Sofia and Shumen. All of them were candidates in the competition for European Capital of Culture 2019, and the main challenge they are facing now, is to transform their competitive relations into partnership, in view of the preparation of the significant international households of Bulgaria.

In 2017 Varna was the European Youth Capital. In 2018 Sofia is the European Capital of Sport, and in the same year Sofia hosts the Presidency of the Council of the EU. Plovdiv was chosen to be the European Capital of Culture in 2019. The text examines the opportunities of municipal art and culture programmes to contribute for the successful realization of these events.

Keywords: culture, policies, municipal funding programmes

 

Въведение

Проучването[1] има за обект част от съществуващите в страната общински финансиращи програми за изкуство и култура, техните проблеми, предизвикателствата пред тях, както и възможностите за сътрудничество помежду им, с цел постигане на устойчиво развитие на културата на местно ниво. Обхванати бяха общините Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Пловдив, Русе, София, Шумен. Всички те бяха кандидати в надпреварата за Европейска столица на културата и основно предизвикателство пред тях в момента е да превърнат конкурентните си взаимоотношения в партньорски, с оглед подготовката на значимите международни домакинства на България.[2]

Общинските финансиращи програми за изкуство и култура са сравнително нов инструмент за подкрепа и управление на културата на местно ниво. Те функционират на конкурсен принцип и чрез тях се финансират културни събития и продукти в общините. Регламентирани са в чл. 36 от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК),[3] и се стремят да действат в съгласие с принципите на националната културна политика, формулирани в чл. 2 от същия Закон. Въпреки че Законът постановява учредяването на общински фондове “Култура”, повечето от тях не отговарят напълно на изискванията, формулирани в чл. 36, и не разполагат с “фонд”, а разчитат единствено на ежегодна субсидия от бюджета на общината. Поради тази причина в настоящето изследване бе предпочетен терминът “програми”, вместо “фондове”.

Изследването бе проведено в периода юни – септември 2016 г. и включи документално проучване върху общински културни стратегии, общински планове за развитие, апликации за Европейска столица на културата, общински Културни календари, Правилници и регламенти на общински програми Култура, резултати от сесии по общинските програми за периода 2014 – 2016 г., анализи и изследвания върху общински културни политики, материали в местни и национални медии. В допълнение бяха проведени над 30 интервюта и консултации[4] с представители на местните власти, на независимия артистичен сектор, както и с изследователи на културата във всичките осем общини.

Събраният документален и теренен материал в рамките на проекта позволява да се изведат някои важни общи проблеми на проучваните общински финансиращи програми. Те са разгледани в първата част на текста. Втората част съдържа преглед на проучваните програми с оглед установяване на техните специфични характеристики. В третата част са изведени заключения и препоръки, отнасящи се до възможностите за ефективно и устойчиво развитие на програмите.

Общи проблеми

Общинските програми за култура безспорно са позитивно явление, но не успяват да се превърнат все още в ефективен инструмент за устойчива подкрепа на културата на местно ниво. Това може да се случи, ако бъдат допълнени с други инструменти за инфраструктурна подкрепа на местните културни организации. Изследването показа също така, че към този момент е невъзможно програмите да бъдат използвани като инструменти за сътрудничество между общините, а това има и ще има негативно отражение върху провеждането на предстоящите мащабни международни инициативи в страната.

Една от най-позитивните констатации в проучването се отнася до постоянната тенденция за развитие на разглежданите програми. Още в самия процес на изследване бяха въведени съществени изменения в правилата на програмите във Варна, Пловдив, София и Шумен. През януари 2017 г. промени са осъществени и в Русе. Предвиждат се такива промени и за Бургас и Габрово. Тези обстоятелства говорят за стремеж за по-добра адаптация на програмите спрямо местния културен живот, както и спрямо принципите на демократичност, прозрачност и равнопоставеност на различните субекти, формулирани в чл.2 от ЗЗРК.

В същото време “моментната снимка” на състоянието на програмите говори за това, че те са твърде еднотипни и не докрай съобразени с локалните специфики, което е и основание за наложените в тях промени. Това предопределя и сходните трудности и проблеми, които те срещат, и които са обобщени по-долу.

Програмите като инструмент за реализация на общински политики за култура

Инициативата Европейска столица на културата се превърна в положителен стимул за реформиране и обновление на политиките за култура в общините-кандидати:

- В някои от тях за пръв път бяха разработени стратегии за развитие на културата на местно ниво (Велико Търново, Габрово, Пловдив, Русе, София).

- Част от общините преосмислиха и промениха начина на съставяне на Културните си календари, като създадоха открита процедура за кандидатстване на конкурсен принцип (Пловдив, София).

- Повечето общини учредиха и финансиращи програми на конкурсен принцип за изкуство и култура, в подкрепа преди всичко на независими организации (Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Русе, София, Шумен. В Пловдив проектно финансиране се отпуска чрез Общинска фондация “Пловдив 2019”, за целите на подготовката на културната програма за 2019 година, когато градът ще бъде Европейска столица на културата). Необходимо е да се уточни, че в някои общини такива програми съществуваха и преди кампанията за Европейска столица на културата Първите такива възникват в края на 90те години в Русе и Шумен.

- В някои общини бяха учредени общински фондации с цел подготовка на кандидатурите, но също така и за подкрепа на местния културен живот –Общинска фондация “Русе – град на свободния дух” и Общинска фондация “Пловдив 2019”. В тази категория, макар и с по-различен статут, попада и Асоциация за развитие на София.

Всички тези стъпки бележат важен етап в развитието на местните политики за култура и съгласуването им с основните принципи на националната културна политика, формулирани в чл. 2 от Закона за закрила и развитие на културата – най-вече тези за демократизъм, децентрализация и равнопоставеност на творците и културните организации.

Разработването на местни стратегии за култура е една от най-перспективните стъпки в посока създаване на визии за развитието на културата на местно ниво, залагане на цели и приоритети, съобразени с локалния културен контекст, въвличане на местните общности в процеса на разработване и прилагане на културни политики.

В същото време обаче трябва да се отбележи, че в някои случаи тези стратегии бяха създадени с единствена цел да осигурят конкурентно предимство в процеса на кандидатстване, и след края му останаха без съществено приложение в културния живот на града. Някои от тях би следвало да бъдат ревизирани и преосмислени след приключването на кампанията. Добър пример в това отношение е Община Габрово, която се включи в програмата Пилотни градове на Agenda 21 за култура.

Една от най-често изтъкваните от респондентите препоръки се отнасяше до необходимостта от осъществяване на връзки между определените стратегически цели на културното развитие на местно ниво и съществуващите общински инструменти за прилагане на културни политики, а именно общински културни институти, общински културни календари и финансиращи програми на конкурсен принцип. Не винаги може да се открие ясно съответствие между стратегиите и програмите. Важна препоръка в това отношение е съобразяването на местните стратегии с актуалната ситуация в културния живот на общините и обвързването им със съответните финансови инструменти.

Юридически статут на програмите

Макар чл. 36 от ЗЗРК да указва учредяването на Общински фондове култура (по примера на Националния фонд), реалното им създаване среща редица пречки, свързани преди всичко с нормативни ограничения, наложени от Закона за публичните финанси и правилата на Валутния борд. Постъпленията от концесии и наеми са почти невъзможни за счетоводно отделяне. Поради това се наблюдава и многообразие от механизми за финансиране – по метода на пробата и грешката.

Това е и причината на практика нито една от програмите да няма статут на “Фонд” (което впрочем важи и за Националния фонд Култура). Тъй като не разполагат с юридическа самостоятелност, а от там и с финансова такава, те се подчиняват на правилата за функциониране на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити. В повечето случаи програмите са отделни бюджетни линии в параграф “Култура” в общинските бюджети. Именно от този статут произтичат и повечето проблеми във функционирането на тези програми, описани по-долу. Най-съществена от тях е невъзможността за набиране на приходи от различни източници, описани в ал. 2 на чл. 36 от ЗЗРРК. Добра практика при преодоляването на тези проблеми е учредяването на общинска фондация по примера на Русе (Общинска фондация “Русе – град на свободния дух”)

Една от най-важните препоръки относно бъдещето на тези програми е именно учредяването им като отделни юридически лица. Освен преодоляването на редица недостатъци на програмите, това ще даде и повече възможности и самостоятелност на тези структури, като например възможността те да кандидатстват и участват като бенефициенти по европейски и международни финансиращи програми. Това ще допринесе както за увеличаване на бюджетите им, така и за отварянето им към Европа и света.

Цели и задачи на програмите

По отношение целите и задачите на програмите бяха очертани два основни проблема:

1. Проблематичната връзка на програмите с местните културни стратегии и планове за развитие. В някои случаи не бе открита практически никаква връзка между заложените цели и приоритети в местни стратегически документи и финансиращите програми. В други случаи тази връзка присъства чисто формално – заложена в програмните документи, но не докрай приложена във формулирането на конкретни програми и тематични приоритети, както и в критериите за оценка на постъпилите проекти.

2. Липсата на проучвания, свързани със спецификите на местния културен живот и местното потребление. Всяка от проучваните общини има свой специфичен облик, свои публики, свои културни съдържания, които не се припокриват напълно с профила на културния живот в страната като цяло. Въпреки това целите и задачите на общинските финансиращи програми са в твърде висока степен сходни и не отразяват местните специфики. Често се наблюдават дори преки заемки и идентични текстове във формулировките на целите и задачите на програмите. Пределно общите формулировки често игнорират специфичния местен културен контекст и не успяват да насърчат създаването и разпространението на културно съдържание с уникален местен облик.

Този проблем може да бъде адресиран чрез реализирането на проучвания върху местния културен живот, местните организации и публики, локалните проблеми и нужди. За съжаление твърде малко програми подкрепят осъществяването на такъв тип проучвания, поради което повечето от тях изглеждат еднотипни и без специфичен профил.

Особено важен в това отношение е и стремежът към постигане на баланси в програмите – между “местно” и “вносно” културно съдържание, между създаване и разпространение (промотиране) на културна продукция, между различните изкуства, между отделните под-програми в рамките на голямата програма. В много случаи бе констатирано нарушаване на тези баланси – в посока разпространение за сметка на творчеството, приоритизиране на определени изкуства или културни форми, както и на определени под-програми за сметка на други.

Формиране на бюджетите на програмите

Разглежданите общини естествено се различават като територия, население и общински бюджети. Това в голяма степен предопределя и разликите в бюджетите на отделните програми, които варират между 20 000 лв. (Велико Търново) и 1 410 000 лв. (София). Независимо от това обаче никъде не бе установен принципен механизъм за формиране на бюджетите им, въз основа на ясни критерии и приоритети. Това оставя впечатлението за съставяне на бюджетите въз основа на случайни фактори, което до някъде обрича програмите да останат с ограничено въздействие и съмнителна ефективност.

Проблемът може да бъде преодолян чрез въвеждането на стандарт за формирането на размера на бюджета на общинските финансиращи програми за изкуство и култура. Подобен стандарт би могъл да бъде обвързан с броя на населението в дадена община, с определен процент от общия бюджет на общината или със специфични местни приоритети и задачи в областта на културата и изкуството.

Ключов дефицит в това отношение е липсата на възможности за привличане на допълнителни средства и осигуряване на разнообразни приходоизточници за програмите (в съответствие с възможностите, предвидени в чл. 36 от ЗЗРК). Решението на този проблем обаче минава през регламентирането на статута на програмите като отделни юридически лица, което ще позволи значително по-голяма гъвкавост и свобода при набирането и разпределянето на техните фондове.

Позитивен пример при формирането на бюджетите представлява регламентът в Културния календар на Пловдив, гласящ че бюджетът на Календара за всяка следваща година не може да е по-малък по размер от този за предходната година. Това осигурява устойчивост в развитието на определени инициативи и организации, но въпреки това е необходимо и обвързване с определени ръководни принципи при формирането на бюджета. Това се отнася както за бюджетите на Културните календари на общините, така и за финансиращите програми на конкурсен принцип.

Изискване за собствено финансово участие на кандидатите

Специфичен проблем в тази посока е и изискването за собствено финансово и нефинансово участие на кандидатите при формирането на бюджетите на отделните проекти. Всички разглеждани програми поставят такова условие, като собственото финансово участие варира между 10% и 50% от общата стойност на бюджета на проекта. При определянето на това изискване също не бяха установени ясни правила и критерии.

Това изискване поставя организациите в сектора в неравнопоставено положение, тъй като публичните институции (държавни и общински) разполагат със собствени бюджети, които могат да използват за осигуряването на допълнително финансиране. Това не е така обаче при неправителствените организации, които нямат бюджети, и осигуряването на съфинансиране често представлява за тях значителна трудност. Опит за решаване на този проблем е направен в Габрово, където има диференцирано изискване за съфинансиране спрямо бюджетните организации (30%) и неправителствените и частните (20%). Това диференциране обаче се оценява не особено високо от страна на част от организациите, тъй като създава предпоставки за недоразумения и конфликти между тях, както и усещане за неравнопоставеност и недоверие.

Особено затрудняващ за организациите-бенефициенти по програмите е и допълнителният натиск, който им се оказва (в повечето случаи неформално) от страна на администрацията, за предоставяне на безплатна продукция или такава на минимални цени. По този начин те се оказват под двойна принуда – от една страна да осигурят съфинансиране, от друга страна да предоставят безплатен продукт. Този проблем изисква особено внимание от администрацията на програмите.

От своя страна общините имат съществени основания за въвеждане на изискването за собствено финансово участие от кандидатите, тъй като то показва активност и лична ангажираност от страна на организациите-кандидати, и споделяне на част от риска при осъществяването на всеки проект. Въпреки това размерът на съфинансирането би следвало да бъде внимателно преосмислен във всяка една от програмите, съобразно местните специфики, и да бъде съобразен с възможностите на местните организации. Подобен ход вече е осъществен в Пловдив, където размерът на изискваното собствено участие е намален от 50% на 30%.

Оценяване на проектите. Състав на експертните комисии

Един от основните идентифицирани проблеми в проучването се отнася до състава на експертните комисии, извършващи оценка на постъпилите проектни предложения. В повечето случаи комисиите, които оценяват проектите се състоят в основната си част от общински съветници и представители на общинската администрация. Във всички комисии по проучваните програми се включват и външни, независими експерти, но техният брой в някои случаи е толкова малък, че на практика е невъзможно да повлияят върху крайните решения на комисията.

Това поставя въпроса за компетентността на оценителните комисии в сферата на културата. Липсата на достатъчно експертиза и опит може да доведе до отдаване на приоритет на проекти, които имат преди всичко масов и достъпен характер, и неглижиране на проекти с по-рисково или авангардно съдържание. Оценяването на качеството на културното съдържание изисква едновременно компетентност и независимост. От тази гледна точка е необходимо спазването на баланс в комисиите между представители на местната власт и местната администрация, от една страна, и независими експерти, от друга.

В това отношение препоръката е за по-широко прилагане на принципа “на една ръка разстояние” в оценката на проектите. Съгласно този принцип, ролята на публичните власти не е пряко да продуцират култура или да вземат решения относно съдържанието на културния живот, а да осигуряват благоприятни условия за работа на културните организации на територията на общината. Това означава на първо място осигуряване на ресурси за реализацията на културни събития и продукти, и на второ място – на механизми и процедури, които да позволяват независима, прозрачна и качествена оценка на постъпилите предложения.

Добър пример в това отношение е процедурата в Столична община, където оценката на проектните предложения се извършва от независими комисии (в зависимост от съответните програми), които Творчески съвет на програмата утвърждава. По този начин се избягва политическото въздействие върху програмата, от една страна, а от друга се осигурява качествена оценка на творческото и културно съдържание на постъпилите проекти.

Публичност и прозрачност

Въпреки че принципите на публичност и прозрачност са заложени почти навсякъде в правилниците на програмите, тяхната реализация на практика остава проблематична. Повечето от програмите нямат собствени сайтове, съобщения за обявените сесии и подкрепените проекти се публикува на сайтовете на общините, като рядко там може да бъде открита пълна и изчерпателна информация за подкрепените в миналото проекти, за мотивите и сумите, с които са подкрепени. Информация за резултатите от реализираните вече проекти почти не се среща. Позитивно изключение в това отношение е Община Габрово, на чиито сайт се публикуват резюмета и данни за всички подкрепени проекти.

Съществена липса представлява и отсъствието в публичното пространство на мотивите на експертните комисии за класирането на проектите (за одобрение или отхвърляне на проекти), както и мотивите за корекции в бюджетите на одобрените проекти. Публикуването на тези данни е от изключително значение за изграждането на отношения на взаимно доверие между администрацията и културните организации. Те биха помогнали на кандидатите да разберат по-добре целите и приоритетите на програмите, начина на прилагане на критериите за оценка, както и слабостите или качествата на собствените си проекти.

Информационни дни и обучения. Обратна връзка с бенефициентите

По-голямата част от разглежданите тук общински програми са все още млади: с по няколко издания назад в годините, с не докрай изяснени и променящи се процедури и механизми. От друга страна, този тип финансиране е новост и за културния сектор в повечето общини. Организациите нямат достатъчно опит и натрупан капацитет за справяне с административните изисквания. Това налага провеждането на информационни дни и обучения, както и осигуряването на обратна връзка от страна на кандидатите спрямо начина на функциониране на програмата.

За съжаление твърде малко общини осъзнават този проблем и полагат усилия за организирането на информационни дни и обучения. Добрите примери в това отношение са София, Варна и Габрово. От страна на респондентите към част от програмите бе отправена и критика относно липсата на подробни насоки за кандидатстване, както и възможност за въпроси и отговори в електронен формат.

Провеждането на информации и консултации и осигуряването на възможност за обратна връзка с бенефициентите след реализирането на проектите би могло да бъде от полза както на кандидатите, с оглед повишаване на капацитета им, така и на общинските администрации за усъвършенстване на процедурите и правилата, и за по-ефективното функциониране на програмите. Добър пример в това отношение е Община Габрово, където ежегодно след приключването на проектите се осъществява публична среща за обсъждане на резултатите от програмата.

Мониторинг и оценка на програмите. Набиране на данни. Архиви

Важен фактор за преценката на ефективността и ефикасността на програмите е осъществяването на мониторинг и оценка върху постигнатите резултати от подкрепените проекти. Това е свързано и с необходимостта от набиране на количествени и качествени данни относно реализираните културни продукти и събития, подкрепени с публични средства по програмите. В нито една от проучваните програми не бе установен систематичен и пълен архив на всички подкрепени и реализирани събития. Тази липса възпрепятства качествената оценка на програмите като цяло и не дава възможност да се установи до колко те успяват да постигнат своите цели.

Препоръката в това отношение е за изработване на набор от критерии (количествени и качествени), по които систематично и регулярно да се набират данни за реализираните проекти, и тези данни да бъдат публично достъпни. Реализацията на системен мониторинг върху подкрепените проекти е препоръка спрямо големите общини, като тук също важи изискването за публикуване на докладите.

Критерии за оценка

Позитивно впечатление прави, че в повечето програми критериите за оценка са публикувани и достъпни за кандидатите, като в някои случаи те са интегрирани в самите правилници на програмите. Оценяването в повечето програми се случва въз основа на оценъчни карти, в които, на базата на предварително определени критерии, се поставят точкови оценки от страна на експертните комисии.

Това е широко приета и утвърдена практика за оценяване, но проблематичното тук е, че оценките от класирането не се публикуват, обичайно се оповестяват само списъци с одобрените проекти и (в някои случаи) отпуснатите за тях суми. Позитивно е разбира се обстоятелството, че в някои програми изрично е регламентирана възможността на кандидатите да се запознаят с оценъчните карти на собствените си проекти след оповестяването на резултатите. Въпреки това обаче повечето интервюирани представители на културния сектор считат, че е важно да бъдат публикувани и класациите, придружени с мотивите на комисиите. Това ще даде възможност да се установи по какъв начин се прилагат публикуваните критерии за оценка и ще допринесе за повишаване на капацитета на кандидатите, както и прозрачността на самите програми.

Друг съществен недостатък, свързан с критериите за оценка, е степента им на обвързаност с целите и задачите на програмите и доколко отговарят на заложените в стратегически документи приоритети за културно развитие на общината. Един от респондентите посочи пример за това, че между целите на програмата е насърчаването на международния диалог, а в критериите за оценка на проектите по никакъв начин не се кредитира осигуряването на международно участие и финансиране за даден проект. За съжаление подобен проблем се открива в почти всички останали програми. С оглед преодоляването му е необходимо внимателно преосмисляне и преоценка на връзките между стратегиите за развитие на културата на местно ниво, целите на програмите и критериите за оценка на постъпилите проектни предложения.

Редукциите на бюджетите

Тъй като повечето от разглежданите програми разполагат със сравнително скромни бюджети, а постъпилите проекти са много на брой, повсеместно се наблюдава практиката за редуциране на бюджетите на одобрените проекти с цел осигуряване на възможност да бъдат подкрепени повече кандидати. Това благородно само по себе си желание често води до негативни резултати, особено в случаите с драстични редукции на бюджетите (с 50% или повече). Намаленият бюджет не позволява пълноценната реализация на дейностите по проекта и неминуемо има отражение върху качеството на осъществяваните събития и продукти. То има демотивиращо въздействие и върху подкрепените кандидати, като в някои случаи води до отказ от участие в програмата. Особено сериозен проблем тук е липсата на мотиви и насоки от страна на комисиите относно редуцираните бюджети – въпреки че практиката се наблюдава във всички програми, в нито една от тях не се установи публикуване на насоки към кандидатите кои раздели от техните бюджети са коригирани, и защо. Голяма част от организациите остават в недоумение по този въпрос и изпадат в тежко положение, тъй като редукцията на бюджета неминуемо означава и редуцирането на определени дейности или продукти, предвидени в проектното предложение.

Особено проблематична в това отношение е процедурата, която следва след обявяване на резултатите, и при коригиран от страна на комисията бюджет. Някои общини дават възможност на кандидатите да преразгледат и коригират цялостно проектите си (което е логично), но в други случаи на кандидатите се дава възможност да коригират единствено бюджетите си, а предвидените в проекта дейности влизат в договора за финансиране в непроменен вид. Това на практика означава, че бенефициентите са длъжни да реализират проектните дейности в цялост, но с много по-малък бюджет. От своя страна това създава предпоставки за формализация, некачествена реализация, а може да доведе и до злоупотреби.

Поради това настойчивата препоръка е за ограничаване на възможностите на комисиите или администрацията да редуцира съществено бюджетите на проектите. Разбира се, съществват случаи, когато в бюджетите се съдържат недопустими, необосновани или завишени разходи, и в тези случаи редукцията е наложителна, но тя не би следвало да надхвърля някакъв разумен максимум. Позитивни примери в това отношение са Русе (където в правилника е регламентирано, че бюджетите не могат да се редуцират с повече от 20%) и София (където с последните промени в Правилника е въведено условието, че проекти с над 40% редукция в бюджета няма да бъдат подкрепяни).

Годишното бюджетно планиране. Срокове

Годишното бюджетно планиране е един от най-сериозните проблеми във всички разглеждани програми. Бюджетите на общините се приемат в края на януари или по-често през месец февруари всяка година. Доскоро повечето програми се обявяваха след приемането на общинските бюджети, като процедурите по кандидатстване и оценка отнемат приблизително два месеца. Практически това означава, че реализацията на проекти не може да започне преди месец април, и първите 3-4 месеца от годината остават “празни” от културни събития по тези програми. В същото време всички общини имат изискване за отчитане на проектите най-късно до месец декември същата година. Това поставя част организациите в силен цайтнот и невъзможност за качествена реализация на събития и продукти. Особено тежко стои този проблем при организациите, кандидатстващи във втора сесия на програмите (където има такава), тъй като те разполагат с не повече от два-три месеца за реализация и отчитане на проект.

В допълнение към всичко това, годишното бюджетно планиране не позволява и реализацията на по-дългосрочни и по-мащабни проекти. Подкрепяните по тези програми проекти остават обречени да са краткосрочни и дребномащабни, още повече предвид и масовите практики за редуциране на бюджетите им.

Положителна тенденция е, че се правят опити за преодоляване на този проблем от все повече общини (София, Варна, Шумен, Пловдив, Габрово). Един от възможните начини е обявяване на сесиите в предходната година, за да се използват последните месеци на годината за осъществяване на процедурите, и финансиране на одобрените проекти след приемането на бюджета на общината. Позитивен пример в това отношение е Община Шумен, в чиито правилник е заложена възможността средствата на Фонд Култура да бъдат прехвърляни като преходен остатък в бюджета за следващата. Това дава много повече възможности за гъвкавост и ефективно планиране, както на администрацията, така и на кандидатите по програмата.

Допълваща подкрепа от общините за финансираните проекти

Финансирането на проекти през общинските програми не е единственият начин, по който общините подкрепят културните организации на своя територия. В много случаи те предоставят и допълваща подкрепа, предимно за организациите, включени в Културния календар, или тези подкрепени от финансиращата програма. Тази подкрепа се изразява в безвъзмездно или на преференциални цени предоставяне на общински пространства за реализация на културни събития (Бургас, Велико Търново, Русе), помощ при популяризацията на проектите (Велико Търново, Бургас, Габрово) и административна подкрепа в процеса на реализация (под формата на консултации).

Допълващата подкрепа има сериозно, в някои случаи решаващо значение за реализацията на подкрепените проекти. В този смисъл е препоръчително всички общини да обмислят заедно с бенефициентите и потенциалните кандидати каква допълнителна помощ биха могли да предоставят за реализацията на проектите, тъй като те не са отговорност само на бенефициентите, а и на финансиращата организация. Основната препоръка от страна на респондентите в това отношение беше осигуряването на допълнителна административна подкрепа в процеса на кандидатстване – под формата на информационни дни, обучения, консултации по отношение условията на програмата, административните изисквания за кандидатстване, попълването на формулярите и приложенията и пр.

Устойчивост

Безспорно общинските програми имат сериозно значение за развитието на културния живот на местно ниво, но ограничаващите им параметри (най-вече времевите и финансови ограничения) трудно позволяват чрез тях да се постигнат трайни и устойчиви резултати. Устойчивостта бе един от най-често посочваните проблеми от страна на респондентите. Тя се разгръща в три измерения:

- Устойчивост на организациите в НПО сектора. Тези организации не получават субсидии от бюджета, рядко разполагат със собствени пространства, екипите им са малобройни и непостоянни. Често те разчитат единствено на проекти, за да развиват дейността си. Еднократната подкрепа за краткосрочни проекти обаче, особено съчетана с честата практика за редуциране на административните разходи по проектите, не води до постигане на по-висок административен капацитет и повече възможности за развитие. Общинските финансиращи програми на конкурсен принцип не биха могли да бъдат решение на този проблем, тъй като тяхната концепция изначално е различна – те подкрепят събития и продукти, а не организации. В този смисъл е необходимо развитието на друг тип общински инструменти, които да осигуряват инфраструктурна подкрепа за определени, важни за общината неправителствени структури. Това може да се изразява в осигуряване на безвъзмездни пространства или в заплащане за минимален брой персонал. Позитивен пример в това отношение е Община Русе, където общината предоставя на Международно дружество “Елиас Канети” пространство и заплащане за минимален персонал. За съжаление, тази практика е почти уникална за страната и не бе идентифицирана никъде другаде. За постигането на устойчивост в развитието на културния живот задължително условие е съществуването на устойчиви културни организации. Общините, които си поставят такива цели, би следвало да обмислят възможността за създаването на допълнителни инструменти в тази посока.

- Устойчивост в развитието на публики. Темата за развитие на публики присъства като приоритет практически във всички финансиращи програми. В същото време обаче никъде не бяха открити изследвания и анализи на общинско ниво върху културното потребление в общността, нагласите и вкусовете на местните аудитории и т.н. Самите културни организации рядко имат конкретни данни и информация за своите публики. В този смисъл постигането на подобна цел е обречено малко или много да върви “слепешком”, без ясни и конкретни насоки кои публики и в каква насока трябва да се развиват. Механизмът на финансиращите програми за еднократна годишна подкрепа на разнородни събития в рамките на общината сам по себе си не е пригоден за постигане на устойчиво развитие на публики. Те предоставят възможност за достъп на гражданите до многообразни събития, но не и до изграждане на трайно отношение и нагласа за потребление на култура. От тази гледна точка е препоръчително отново да се помисли за създаването на друг вид инструмент, чрез който устойчивите организации да бъдат стимулирани да работят в посока развитие на публики – например специфична подкрепа за организации, които трайно работят с детски и младежки публики. Първата стъпка в един такъв процес е реализирането на проучвания върху потреблението на култура по места. Такъв тип проучвания биха могли да дадат конкретни насоки за развитие на тези политики от страна на общините, а биха били и от изключителна полза на самите културни организации при определяне на техните целеви групи.

- Устойчивост в развитието на локални тенденции и специфики в местната култура. Този проблем произтича преди всичко от липсата на проучвания на спецификите на местния културен контекст и потенциала на местните организации и публики. Поради тези липси повечето програми на практика са еднотипни и възпроизвеждат едни и същи съдържания. В това отношение е необходимо осъществяването на повече връзки с местните стратегии за културно развитие, както и по-задълбочен диалог между местния културен сектор и общинската власт.

Изолация

Проблемът за изолираното съществуване на общинските финансиращи програми има няколко измерения.

На първо място изолация на културата от останалите обществени сектори: образование, социални дейности, градоустройство, младежки дейности, интеграция и др. Този проблем не е специфичен за конкретна община, а се наблюдава и на национално ниво. Общинските финансиращи програми биха могли да допринесат за решаването му чрез насърчаване на партньорски проекти между различен тип организации, функциониращи на местно ниво.

Програмите за култура в отделните общини съществуват изолирано от останалите общински, национални и международни програми и финансиращи инструменти. В Столична община например, освен Столична програма „Култура“, функционира и Програма “Европа”, която подкрепя граждански инициативи във всички области. Проекти, свързани с развитието на културата, често са подкрепяни от Програма “Европа”, но между нея и Столична програма „Култура“ не съществуват достатъчно системни връзки (напр. обмен на информация и добри практики в процедурите и механизмите за оценка и селекция, във формулярите и критериите за оценка и пр.). Осъществяването на подобни сътрудничества би могло да доведе до синергичен ефект в постигането на техните цели.

Повечето програми включват и изискване кандидатите да бъдат регистрирани единствено на територията на съответната община. Това изискване довежда рано или късно до стагнация на програмите, особено в по-малките общини, като в тях започват да се появяват едни и същи кандидати, еднотипни проекти се репродуцират от година на година. Разбира се общините имат своето основание да въвеждат това ограничение, тъй като основна цел на програмите е подкрепа на местния културен живот, и отварянето носи рискове от “превземането на програмите от опитните писачи на проекти”, по думите на един от респондентите в проучването. Отварянето на програмите към външни организации обаче може да бъде съпроводено с изисквания за реализация на проектите на територията на общината или с насърчаване на участието на местни творци и артисти. По този начин общинските средства отново ще бъдат резервирани за местния културен живот, но ще се стимулират и иновативни и партньорски проекти, което ще обогати възможностите на местните публики. Подобни стъпки вече са предприети в програмите на Варна и Пловдив.

Международната изолация също е сред най-често посочваните проблеми на програмите. В тях твърде рядко се появяват проекти с международно участие, международно финансиране или ориентирани към международни публики. Този проблем в голяма степен се дължи отново на ограничаващите срокове и скромното финансиране. Международните проекти изискват обикновено по-дълги срокове за планиране и реализация, както и по-значително финансиране. Общинските програми биха могли да насърчават международното измерение, като се ориентират към съфинансиране на проекти, които вече са получили подкрепа от международни донори. Българските културни организации имат сериозни затруднения да кандидатстват по големи международни програми, като например „Творческа Европа“, именно поради изискването на съфинансиране, което не се предоставя от страна на български донори. Общинските програми биха могли да бъдат едно от възможните решения на този проблем. В тази посока вече работи Столична програма „Култура“ чрез програмата “Културни партньорства и копродукции”, която подкрепя организации, получили финансиране от международни източници.

Преглед на програмите

Този раздел съдържа преглед на включените в проучването общински финансиращи програми. Тъй като, както вече беше отбелязано, те имат доста сходни черти и характеристики, прегледът се спира преди всичко върху специфичните елементи на всяка една от тях. В края на раздела са включени съпоставителни графики относно бюджетите на програмите и броя подкрепяни от тях проекти в рамките на три последователни години (2014, 2015 и 2016 г.).

Бургас

Програмата за съфинансиране на културни проекти на територията на Община Бургас съществува от 2013 г., въз основа на Правилник, приет с Решение на ОбС – Бургас от 23.07.2013 г. Проекти по програмата се реализират от 2014 г. Бюджетът на програмата е неизменен от началото на съществуването й и е в размер на 43 000 лв. годишно. Таван за отделните проекти няма. Програмата има две сесии – през месец март и месец юли, в рамките на които се подкрепят между 13 и 16 проекта на година.

Кандидатстването е ограничено за организации и физически лица, регистрирани и функциониращи на територията на Община Бургас. Кандидатстването на общински и държавни организации е ограничено. В момента се обмисля отварянето на програмата за кандидатстване от страна на външни за Бургас организации. Предоставяното съфинансиране е в размер на до 70% от общата стойност на проекта, като от кандидатите се изисква да осигурят 30% от бюджета. Въведено е ограничение за брой постъпили проекти от едно лице – по един за една сесия на програмата.

Организационно-административното обслужване на Програмата се извършва от Дирекция „Култура, маркетинг и връзки с обществеността” при Община Бургас. Експертната комисия, която разглежда постъпилите проектни предложения се състои от 7 члена и се назначава със заповед на кмета на Общината. Петима от членовете на комисията са постоянни за календарната година, а двама от членовете са външни консултанти и/или експерти и се избират за всяка отделна сесия. Председател на Комисията по право е Директорът на Дирекция Култура и духовно развитие при Община Бургас. В състава влизат двама общински съветници и двама представители на държавни и/или общински културни институции от Бургас, които са част от творческия или мениджърски екип на организацията. Външните консултанти се избират от постоянния състав на комисията, по предложения, постъпили от нестопански организации в областта на културата от Бургас. Поканените за участие в комисията експерти нямат право да участват с проект в сесията, която оценяват.

Правилникът на програмата съдържа и списък от критериите, въз основа на които се изготвят оценките на постъпилите предложения. Експертните комисии изготвят Протоколи, където би следвало да се съдържат мотивите за класирането, както и тези за корекции или редукции на бюджетите на проектите, когато такива са извършвани. За съжаление Протоколите не се публикуват, а кандидатите могат да се запознаят с тях само след изрично искане.

Особеност в Правилника на Община Бургас е чл. 30, който регламентира осъществяването на качествен контрол от страна на експертната комисия върху реализираните с подкрепа на Програмата проекти. За съжаление обаче в интервютата с представители на местната администрация, на оценителните комисии и НПО сектора не бе установено такива оценки да са били реализирани на практика през трите години от съществуването на Програмата.

Общината оказва допълваща подкрепа на финансираните проекти чрез логистика, техника, помощ за популяризацията на създадените продукции, както и чрез безвъзмездно предоставяне на общински пространства (Културен център “Морско казино”, Експозиционен център “Флора”, Културен дом на нефтохимика и др.).

От страна на респондентите бе констатирана известна стагнация в Програмата, поради липсата на голям брой постъпващи проекти, както и поради повтарящото се участие на едни и същи организации. Участниците в експертни комисии, оценявали проекти на предходни сесии, единодушно посочиха като проблем това, че в сесиите постъпват проекти, които не отговарят на изискването за иновативност, а отразяват постоянната и традиционна дейност на кандидатстващите организации. Решение за този проблем се търси във възможностите за отваряне на програмата за кандидатстване от страна на външни организации, при условието проектите да се реализират на територията на Бургас и с участието на бургаски творци.

От друга страна, подчертана бе и необходимостта програмата да бъде по-широко популяризирана сред културните организации в Бургас (програмата няма собствена интернет-страница), както и да бъдат реализирани информационни дни и консултации по процеса на кандидатстване, особено с оглед изясняването на концепцията на Програмата като стимул за развитие на иновации в културата и изкуството.

Варна

От 2010 г. до 2014 г. в Община Варна функционира общинска Програма “Варна – територия на творчеството”. Програмата разполага с между 150 000 – 200 000 лв. годишно. Функционирането, резултатите и проблемите на тази програмата са анализирани от д-р Любомир Кутин (2016).

През 2014 г., във връзка с кандидатурата на Общината за Европейска столица на културата, Програмата е пре-учредена като Фонд “Култура” и започва да разпределя значително по-големи средства – между 895 000 и 1 145 000 лв. годишно. С тези средства се подкрепят между 80 и 140 проекта, разпределени в четири направления:

1. Фестивали и конкурси

2. Творчески проекти

3. Национално и международно сътрудничество

4. Публики

Фондът не е регистриран като отделно юридическо лице, финансира се единствено чрез бюджета на Общината и в частност бюджета на Дирекция “Култура и духовно развитие” – дейност 759 “Други дейности по култура”. По този начин Фондът разполага с ограничена самостоятелност и се подчинява на изискванията на второстепенен разпоредител с кредити по бюджета.

Специфична особеност при тази програма е включването в нея на финансирането за фестивали, което обичайно в други общини се подпомага чрез Културния календар. Тази особеност предопределя и липсата на ограничение на териториален принцип[5] в програмата, тъй като някои от най-утвърдените фестивали на територията на общината се организират от външни оператори. В допълнение Фонд „Култура“ – Варна има и програма за национални и европейски копродукции, която стимулира и насърчава партньорствата между културни организации от различни градове в страната и извън нея. Това прави Фонда един от най-отворените и гъвкави инструменти, в сравнение с останалите разглеждани тук програми.

Фондът се ръководи от Експертен съвет, който осъществява и оценката на постъпилите проектни предложения. Експертният съвет е в състав от 11 члена, от които 5 са постоянни, а 6 – временни. Постоянните членове включват Председателя на ПК “Култура и духовно развитие” в ОС-Варна, Директор Дирекция “Култура и духовно развитие”, двама членове на Общински съвет – Варна, и един член от състава на Обществения съвет по култура. Временните членове на Съвета са външни експерти в сферата на културата, в зависимост от програмните направления.

Оценките се извършват въз основа на набор от критерии, в зависимост от различните направления и програми. Критериите са публикувани заедно с документацията на страницата на Фонда. За съжаление и тук липсва публикуване на Протоколите от заседанията на Експертния съвет, които би следвало да съдържат мотиви за класиране и за корекции на бюджетите на одобрените проекти.

Особеност на Фонд „Култура“ – Варна е и наличието на отделна Комисия за мониторинг и оценка на реализираните проекти, което е изключително добра практика с оглед възможностите за реална оценка на постиженията и проблемите на Фонда. Тази Комисия следва да изготвя ежегодни доклади, които да представя на Експертния съвет. За съжаление обаче, тези годишни доклади не се публикуват никъде и остават само за информация на Експертния съвет. Това пречи за адекватното развитие на програмата и влиза в противоречие с принципа на прозрачност, залегнал в чл. 2 (2) от Правилника за работа на Фонд “Култура”, Община Варна. Публикуването на годишните доклади от мониторинга на Фонда биха били от полза не само за неговото развитие, но също така и за останалите общински програми в страната.

Фондът насърчава преди всичко кандидатите – неправителствени организации, и ограничава участието на общински и държавни организации. Фондът финансира частично проектите, като изискването за собствено участие в различните програми е различно и варира между 20% и 40%. Тавани за отделните проекти са определени по всяко едно от направленията. Допускат се за участие както юридически, така и физически лица. Провеждат се две сесии годишно. Организирането на информационни дни по програмата е регламентирано в Правилника. От 2016 г. е въведена възможност за електронно кандидатстване, което значително облекчава административните процедури за кандидатите. Необходимо е да се помисли също така и за възможността за електронно отчитане на проектите, като такова предложение постъпи от няколко респондента. Въведено е ограничение на броя постъпили проекти от страна на едно лице (физическо или юридическо) – до два броя.

Като цяло респондентите оценяват високо програмата, а основните препоръки се отнасят до възможностите за подкрепа на процеса на творчество (а не толкова на разпространение на готов продукт), до преосмисляне на сроковете за кандидатстване и реализация на проектите, особено що се отнася до големите фестивали. Включването на значими и утвърдени фестивали в рамките на програмата бе една от линиите на критика, тъй като не е логично те да “се явяват на препитване” всяка година, наравно с всички останали проекти. Предложението тук бе за учредяване на друг тип процедура относно тези събития, която да им даде възможност за по-адекватно планиране и програмиране в дългосрочен план. Друга препоръка в тази посока бе актуализирането на критериите в това направление съобразно препоръките от Бялата книга на фестивалите, публикувана от Българска фестивална асоциация. Остро критикувани бяха практиките за редуциране на бюджетите на проектите от страна на Експертния съвет, без при това да бъдат посочени конкретни мотиви за това. Този проблем обаче не е специфичен само за Варна. Подчертана беше необходимостта от повече диалог и откритост в отношенията между ръководството на програмата и нейните кандидати и бенефициенти.

Като проблем бе посочена и липсата на публична информация и данни относно реализираните проекти.

Велико Търново

Програма “Изкуство и култура Велико Търново” съществува от 2012 г. Първоначално стартира с бюджет от 150 000 лв., но в годините след това бюджетът й е неколкократно редуциран, за да достигне до 20 000 лв. през 2016 г. Годишно се подкрепят между 5 и 10 проекта, в рамките на една сесия, която се обявява непосредствено след приемането на бюджета на общината в началото на годината. Програмата се финансира в рамките на бюджета на Община Велико Търново – “Култура и туризъм”– “Други дейности на културата”.

Организационно-административното обслужване на програмата се извършва от дирекция “Култура и туризъм” на Община В.Търново. Участието на физически лица по програмата е ограничено, кандидатите юридически лица трябва да имат седалище на територията на Община Велико Търново. Програмата подкрепя както неправителствени и частни организации, така и структури на Община Велико Търново в областта на културата и изкуството. Предоставя се съфинансиране в размер на не повече от 60% от общия бюджет на проекта, кандидатите би следвало да осигурят собствено участие в размер на поне 40%, като половината от тях могат да бъдат нефинансов принос. Таванът за финансиране на един проект е в размер на 10 000 лв. за 2016 г. Оценяването и класирането на проектните предложения се извършва от комисия, назначена със заповед на кмета на Общината. В състава на Комисията влизат трима служители на Общинска администрация, съставът на Постоянната комисия по образование, наука и култура при ВТОбС, външни експерти, предложени от ресорния заместник-кмет.

Критериите за оценка на постъпилите по програмата проекти са разписани в нейния Правилник. На базата на тези критерии Комисията изготвя протокол с писмено становище за всяко проектно предложение. Протоколите не се публикуват, както и мотивите за класиране или изменение на бюджетите на постъпилите предложения. Позитивен елемент в Правилника е възможността за цялостно коригиране на проекта (а не само на бюджета) в случаите, когато има редукция на бюджета от страна на Експертната комисия. Друга особеност е разписаната в Правилника възможност всеки кандидат да види таблицата за оценка на своето проектно предложение, в 10-дневен срок от обявяването на резултатите. Тази възможност рядко бива експлицитно включена в правилниците на другите разглеждани общински финансиращи програми. В Правилника е изрично упомената и възможността за прехвърляне на средства между различни пера в рамките на бюджета (до 10%). Кандидатите са ограничени да участват с не повече от един проект годишно в програмата. Програмата няма собствена страница в интернет, документите се публикуват на страницата на Общината.

Според респондентите програмата е довела до обновяване в културния живот на града, като е стимулирала и появата на устойчиви иновативни събития в Културния календар на общината (проектите “Арт лято” и “Ун Бесо”). Особено позитивна практика на общината е подкрепата, която се оказва на кандидатите в популяризацията и рекламата на продуцираните събития. Ежегодно, заедно с кампанията за новото издание на програмата, в местните медии се публикуват и материали за вече реализираните проекти. Общината ползва всички свои канали и връзки с местните медии, за да популяризира проектите. Оказва се и допълнителна подкрепа на бенефициентите чрез преференциално предоставяне на общински пространства, облекчаване на режима за ползване на открити градски пространства и пр.

Специфичен проблем на програмата във Велико Търново е ниската активност за кандидатстване от страна на културните организации в общината, а от друга страна и драстичното намаление на бюджета на програмата (от 150 000 лв. на 20 000 лв.), което е без прецедент в другите проучвани програми. Допълнително задълбочаване на проблема идва и от ограничението за подкрепа на кандидати, които са били вече подкрепяни трикратно по програмата. Всичко това води до ситуация, в която дори минималният бюджет на програмата не може да бъде усвоен. Тези обстоятелства налагат сериозно преосмисляне на формата и параметрите на програмата, както и на нейните цели и приоритети. Мониторинг върху програмата не се осъществява, макар администрацията да има впечатления от реализираните проекти.

В допълнение респондентите изтъкнаха проблема със забавените плащания по одобрените проекти, кратките срокове за реализация на проектите, необходимостта от по-значително експертно участие в оценителната комисия. Посочена бе и необходимостта от по-тясна връзка между програмата и стратегията за развитие на културата в Община Велико Търново, която се оценява високо от културните организации в града.

Габрово

Програма „Култура“ на Община Габрово съществува от 2014 г., като разпределя годишно 100 000 лв. за проекти в сферата на културата и изкуството. Ежегодно се обявяват приоритетни направления в програмата. Организационно-административното обслужване на Програмата се извършва от отдел „Култура и туризъм” на Община Габрово. До момента са подкрепяни между 12 и 21 проекта годишно.

Програмата функционира съгласно Правилник за съфинансиране на проекти по Програма „Култура“ от бюджета на Община Габрово (приет с Решение на ОбС – Габрово № 33/27.02.2014 г., изм. с Решение № 12/28.01.2016 г.). Финансира се изключително от бюджета на Община Габрово, постъпления от външни източници в бюджета на Програмата не се предвиждат. Съгласно Правилника конкурсни сесии се провеждат между един и три пъти годишно, без да е упомената периодичност. Първата сесия на програмата се обявява до 20 октомври на предходната година, или до 10 февруари на същата година. Това изменение в правилника от 2016 г. е опит да се преодолеят ограниченията на годишното бюджетно планиране, и да се осигури възможност за по-равномерно времево реализиране на проектите.

Програмата няма собствена интернет страница, обявленията и резултатите се публикуват на страницата на Общината и в местните медии. Броят на проектите от един кандидат е ограничен до един в рамките на сесията. По отделните приоритети в програмата има определени тавани за бюджетите на постъпилите проекти.

Както в повечето останали програми, и тук съществува ограничение за кандидатстване само на организации и лица, регистрирани на територията на община Габрово. Съществувалото в предходни издания направление „Мобилност“ не е включено в последното издание на програмата. Това води до известно капсулиране на програмата и ограничаване на възможностите за контакти и партньорства с външни организации. С последните изменения на Правилника е допусната възможността за кандидатстване от страна на артисти на свободна практика. Приоритетно се подкрепят неправителствени организации, но държавни и общински културни институти не са недопустими кандидати. Особеност на програмата е диференцирането на изискването за съфинансиране за бюджетни организации (30%) и за всички останали (20%). Безспорно това условие има своите логически основания, тъй като бюджетните организации разполагат с повече възможности за съфинансиране, но от друга страна такова условие би могло да доведе до разделения и конфликти в културния сектор в общината.

Оценяването и класирането на проектните предложения се извършва от експертна комисия, назначена от кмета на Общината. Съставът на експертната комисия не е определен в Правилника и не е ясно дали включва преимуществено представители на местната власт и местната администрация, или външни експерти. Критериите за оценка на проектите са описани в Правилника на програмата и са публично достъпни. Протоколите от заседанията на Комисията не се публикуват, но кандидатите имат възможност да получат копие от Таблицата за оценка на своето проектно предложение в 10-дневен срок от обявяването на резултатите. Експертната комисия може да прави предложения за корекции или редукции на предложените бюджети.

Съгласно чл. 33 от Правилника текущото наблюдение и контролът по изпълнението на финансираните проекти се извършва от отдел „Култура и туризъм” на Община Габрово, а при необходимост – и от други специалисти на общинската администрация. Не се предвижда формален мониторинг съгласно предварително определени критерии за реализираните проекти. Същевременно в Габрово бе отчетена позитивната практика на ежегодно публично обсъждане на подкрепените и реализирани проекти, в съчетание с възможността за отправяне на препоръки към функционирането на програмата от страна на нейните бенефициенти. Тази практика дава възможност за ефективно развитие и усъвършенстване на програмата, в съгласие с принципите на демократичност, прозрачност и равнопоставеност. Препоръчително е въпреки това да се реализира и формален мониторинг въз основа на определени критерии, който да бъде публикуван и достъпен. Не може да не се отбележи обаче, че страницата на Община Габрово съдържа най-пълна и изчерпателна информация за реализираните проекти, в сравнение с останалите проучвани общини.

От страна на респондентите бяха отправени препоръки за по-ясно формулиране на очакваните резултати от реализирането на програмата (количествени и качествени), както и по-отчетливата й връзка с общинските стратегически документи в областта на културата. Реализацията на тези препоръки е свързана и с необходимостта от по-системно и целенасочено набиране на информация за осъществените проекти. Критики бяха отправени и към обичайната не само за тази община практика за не докрай обосновано и мотивирано редуциране на бюджетите на постъпилите проекти. И тук, както и другаде, се наблюдава парадоксът едновременно да се изисква собствен финансов принос от страна на кандидатите, но в същото време върху тях да се оказва натиск за предоставяне на безплатен продукт, което ограничава възможностите им за осигуряване на този собствен принос. Редуцирането на административни разходи и хонорари безспорно води до влошаване на качеството на проектите. Няколкократно бе подчертана необходимостта от организиране на обучения и консултации за кандидатите в процеса на подготовка на проектите, с оглед повишаване на административния им капацитет. Отправено бе и предложение за осигуряване на възможност за съфинансиране по подкрепени от европейски източници проекти. Негативно бе оценена практиката да се иска наем за общинските пространства при подкрепени по Програмата проекти, както и изискването за отчитане на собствения принос на кандидатите и непризнаването на непаричен принос.

Посочени бяха и недостатъците на проектното финансиране, което не може да осигури устойчивост в развитието на организациите и техните публики, и не дава възможност за дългосрочно планиране. Въпреки значителните средства, които се отделят за култура в града, липсата на цялостна оценка на ефектите от тези средства води до известно неудовлетворение в културните среди в общината. Един от най-позитивните установени фактори бе сериозната ангажираност и гражданска активност спрямо функционирането на тази програма в Община Габрово. 

Пловдив

За разлика от другите включени в проучването общини, Пловдив е избрал друг модел за конкурсна подкрепа на проекти в сферата на изкуството и културата. Общината няма отделна финансираща програма, а използва възможностите на Културния календар. От 2014 г. в Календара е отворен модул за кандидатстване от страна на външни организации. За последните три години Календарът разпределя между 1 230 000 лв. и 1 350 000 лв. годишно. За съжаление не бяха открити данни за това каква част от този бюджет се разпределя на конкурсен принцип. Годишно се подкрепят между 35 и 54 проекта, разделени в четири компонента:

1. Фестивали и значими събития

2. Мобилност

3. Гражданска активност

4. Книги на пловдивски автори и важни за града издания

По Компоненти 1 и 4 се обявява една сесия годишно, като за Компонент 1 тя се състои през октомври предходната година, а за Компоненти 2 и 3 комисиите заседават ежемесечно, след приемането на бюджета на общината. Въвеждането на “постоянен срок за кандидатстване” е специфично само за Пловдив и не се наблюдава в нито една от другите общини. Постоянният срок дава повече възможности на кандидатите и отразява стремежа за облекчаване на времевия натиск, констатиран във всички общински финансиращи програми.

Нормативно Календарът се регулира от Наредба за реда и условията за финансиране на инициативи в сферата на културата, част от Календара на културните събития на община Пловдив. Наредбата е приета през 2013 г., последно изменена през 2016 г.

Финансирането за Календара се осигурява от бюджета на Дирекция „Култура и културно наследство” – Дейност 759 „Други дейности по култура”. Възможности за други приходоизточници не са предвидени. С последните изменения в Наредбата е включено изрично условието бюджетът на Календара да не може да бъде по-малък от този за предходната година, което е форма на протекция върху размера на отделяните средства (чл. 5 ал. 2). Предвид практиките за драстично намаляване на ресурсите за култура, установени в някои други общини, тази стъпка от страна на Пловдивската община може да се оценява само позитивно.

Друго обстоятелство, което прави впечатление по отношение финансирането, е неравномерното разпределение на средствата – 80% от бюджета на Календара е резервиран за Компонент 1 “Фестивали и значими събития” (чл. 5, ал. 3). Тази особеност вероятно е свързана с необходимостта за подготовка на града за Европейска столица на културата през 2019 г. и амбицията за качествено представяне. В същото време обаче, с оглед пълноценното културно развитие на общината, е важно да бъдат подкрепяни и по-малки, или по-рискови инициативи, тъй като те имат своя роля в културната екосистема.

Календарът е отворен за кандидатстване от страна на всякакъв тип организации и физически лица, упражняващи свободни професии, регистрирани на територията на цялата страна, при условието събитията да се реализират на територията на Община Пловдив. Форми на текущ мониторинг и набиране на данни за реализираните проекти не са предвидени в Правилника.

Оценката и класирането на кандидатстващите за финансиране по четирите компонента се извършва от комисии, назначени със заповед на кмета на Община Пловдив. Само в комисията по оценка на Компонент 1 обаче влизат външни експерти, за подбора на които Общината обявява конкурс. Регламентът в Наредбата относно тази комисия гласи, че тя се състои от нечетен брой членове, в т.ч. председател, служители на общинската администрация, представители на общинска фондация „Пловдив 2019“ и външни експерти. (чл. 6 ал. 2). Мотив за тази формулировка е стремежът съставът и размера на комисията да бъдат съобразени с броя и профила на постъпилите проекти. Комисиите по останалите компоненти се състоят изцяло от служители на общинска администрация, като не става ясно защо е изключена възможността за външно експертно участие в тях.

Критериите за оценка на проекти по всеки един от компонентите са включени като приложения към Наредбата и са публично достъпни. Протоколите от заседанията на оценъчните комисии не се публикуват, както и мотивите за класиране и/или корекция на бюджетите на проектите. Една от съществените препоръки от страна на респондентите към Календара бе необходимостта от връзка и съобразяване на този инструмент с разработената стратегия за развитие на културата в общината. Макар формално в Наредбата да е записано, че Календарът се осъществява в съответствие с този документ, реално той не намира отражение в методиките и критериите за оценка на проекти.

Други често отбелязвани проблеми включват сроковете за кандидатстване и одобрение на проектите (които обаче вече са изменени и съобразени с препоръките чрез последните изменения в Наредбата), повсеместната практика за немотивирано редуциране на бюджетите, съчетана с невъзможността след това да бъдат ревизирани самите проекти, а не само бюджетите им. Посочена бе и липсата на гъвкавост от страна на местната администрация в случаите, когато се налагат изменения в някои параметри на одобрените проекти (напр. изместването на дата на определено събитие). Подчертана бе необходимостта от осигуряване на възможност за съфинансиране при спечелени проекти от други мащабни европейски донори (като например Програма „Творческа Европа“ на ЕК). Категорично бе очертана необходимостта от провеждане на информационни дни по програмата, особено с оглед на последните значими изменения в нея.

Друга специфика на Пловдивската ситуация е съществуването на Общинска фондация „Пловдив 2019” – структурата, подготвила кандидатурата на града за ЕСК, и отговорна за реализацията на спечелената апликация. Фондацията е реализирала вече няколко сесии за подкрепа на проекти в общината, с различна периодичност и различна тематична насоченост през годините от 2012 до сега. Тук дейността на тази Фондация няма да бъде разглеждана подробно, тъй като тя има твърде специфична насоченост към организацията на проекта Европейска столица на културата. Важен момент в това отношение е необходимостта събитието ЕСК да бъде разпознато като национално по мащаб, а не като чисто пловдивско. За съжаление, по мнение на представители на Фондацията, това все още не се случва, и, заедно с голямото закъснение на националното финансиране за проекта, поставя сериозен риск пред качествената реализация на събитието. Фондацията полага сериозни усилия в тази посока. Важно обстоятелство тук е и необходимостта от достатъчно тясна комуникация между Общината и Фондацията, с оглед осигуряването на ефективна координация между действията и финансиращите инструменти на двете структури. До голяма степен това е постигнато. Във всички действащи регламенти по програмите е уточнено, че е недопустимо двойно финансиране от Общината и Фондацията за един и същи проект. Представители на Фондацията са включени в експертните комисии по Календара със същата цел.

Важен позитивен момент са усилията на Фондацията да популяризира обявените отворени покани и да организира множество консултации, семинари, уебинари и т.н., с цел привличане на качествени проекти, но и цялостно повишаване на административния капацитет на културните организации. Необходимо е тези усилия да бъдат подкрепени и следвани и на общинско ниво, във връзка с Календара, където също бе установена липсата на достатъчно опит и административен капацитет от страна на участниците. Бяха отправени препоръки за разработване на подробни насоки за кандидатстване по Календара, както и осигуряване на възможност за онлайн консултации в процеса на кандидатстване.

Фондацията предоставя и една от малкото възможности за съфинансиране на проекти на български организации по Програма „Творческа Европа“ на ЕК, за съжаление обаче недостатъчно използвана. В интервютата някои респонденти отправиха критики и към критериите за оценка на проектите, тъй като те не отразяват фактори, свързани с международни участия и партньорства. Като цяло един от най-сериозно очертаващите се проблеми пред всички разглеждани програми е международната изолация – от външно финансиране, външни участници и външни публики за културните събития в общините. 

Русе

Общинската Програма „Култура“ на Община Русе е една от най-старите в страната и съществува от 1997 г., нормативно регламентирана след приемането на ЗЗРК през 2000 г. Бюджетът е устойчив в последните три години – в рамките на 52 000 лв., като в миналото е достигал до 90 000 лв. Организационно-административното обслужване на програмата се извършва от отдел „Култура” на Община Русе. Годишно се подкрепят 24-25 проекта, което е около една четвърт от постъпващите.

Нормативната регламентация е уредена в Правила за реда и условията за финансиране на проекти в областта на изкуството и културата от бюджета на Община Русе, приети от Общински съвет – Русе. Програмата се финансира в рамките на бюджета на Община Русе – “Култура” – “Други дейности по културата”, параграф 1098 – “Други некласифицирани разходи”. Източници извън бюджета на общината не се предвиждат.

Сесии по програмата се провеждат веднъж годишно – след приемане бюджета на общината. Програмата е отворена към всякакъв вид културни организации, регистрирани на територията на общината, и изключва кандидатите – физически лица. За разлика от повечето останали програми, тук се допускат проекти, свързани с научни изследвания, документални издания, публикации, анализи в областта на изкуството и културата. Програмата приоритизира гражданските организации, но тези с публично финансиране не са недопустими кандидати.

Максималната сума, за която може да кандидатства един проект, е 3 000 лв., което е доста нисък таван, в сравнение с останалите разглеждани програми. Програмата финансира до 70% от общата стойност на проекта. В същото време обаче в Правилата изрично е записано, че финансирането на проект е в размер на не по-малко от 80% от исканата сума, което означава, че комисията не може да редуцира бюджетите на проектите с повече от 20%. Това е изключително ефективно решение на проблема с безпринципното коригиране на бюджетите, констатиран във всички останали програми – практика, която е горещо препоръчителна за всяка една от тях.

Оценяването на проектите се извършва от комисия, назначена от кмета на Общината, в състав: трима служители на Общинска администрация, съставът на Постоянната комисия по култура и религиозни въпроси при ОбС, един външен експерт, предложен от ресорния заместник кмет (чл. 14 ал. 2). Прави впечатление, че това е една от програмите, където в оценъчните комисии са включени минимален брой външни експерти, при значителен брой представители на местната власт. Това само по себе си е предпоставка за недоверие към програмата, тъй като експертното участие е ограничено, а политическото – твърде широко. Критериите за оценка са разписани в Правилата (чл. 18) и са публично достъпни. Протоколите от заседанията обаче не се публикуват, както и мотивите за класиране и/или коригиране на бюджетите на одобрените проекти. Кандидатите имат възможност да се запознаят с таблиците за оценка на своето проектно предложение в 10-дневен срок след обявяване на резултатите. Една организация може да кандидатства с един проект в рамките на една обявена сесия.

Програмата няма собствен сайт в интернет, документи и резултати се публикуват на страницата на общината. Текущото наблюдение и контролът по изпълнението и отчитането на финансираните проекти се извършва от Общинския отдел “Култура”. Формален мониторинг и набиране на данни и архив за реализираните проекти не се предвижда.

В допълнение към Общинската програма, в Русе функционира и Общинска фондация “Русе – град на свободния дух”, която също предоставя финансиране за проекти в областта на културата и изкуството. Програмата съществува от 2013 г., като се регламентира от Правила за реда и условията за финансиране на местни инициативи в Община Русе чрез Фондация “Русе – град на свободния дух”. Програмата на Фондацията подкрепя проекти в различни области: развитие на гражданското общество, наука, образование, култура и изкуство, развитие на културен туризъм, изобретения и високи технологии. Фондацията има възможност да набира приходи и извън ежегодно предоставяната общинска субсидия. Съгласно отчетите, публикувани на страницата й, тези приходи ежегодно нарастват. Това е изключително добър пример за използването на възможностите на отделно учредено юридическо лице в посока преодоляване на проблемите на общинските финансиращи програми – най-вече възможността за осигуряване на допълнителни приходоизточници, както и преодоляването на ограниченията на годишното бюджетно планиране, сковаващо всички действия на общинските програми.

Програмата се обявява веднъж годишно, и подкрепя между 10 и 20 проекта. Размерът на бюджета й не е публично достъпен. Критериите за оценка са разписани в Правилата (чл. 14), но съставът на оценителните комисии не е регламентиран. Протоколите от заседанията и мотивите на комисиите не се публикуват. Процедура по мониторинг не е предвидена, но бенефициентите са задължени да предоставят отчет, съдържащ доказателства за постигнати индикатори – количествени и качествени (чл. 25). Тавани за бюджетите на отделните проекти не са определени, няма и задължително изискване за собствено финансово участие на кандидатите.

В съдържателно и концептуално отношение не бе идентифициран специфичен профил на тази програма, който да я отличава съществено от общинската. В интервютата с респонденти от града също не бе очертана значима разлика между целите на двете програми. Това поставя въпроса за необходимостта от оразличаване и специфично фокусиране на Програмата на Фондацията спрямо общинската.

В мненията на респондентите прави впечатление високата оценка на административния капацитет на организациите на територията на Русе, което вероятно се дължи на дългия период на съществуване на програмата и натрупания опит. Този фактор допринася вероятно и за високия брой кандидати по общинската програма (около 100 кандидатстващи проекта годишно), който значително надвишава кандидатурите в съпоставими общини. Именно това е и предпоставка за една от основните препоръки, отправени към тази програма – за увеличаване на нейния бюджет, който не е бил променян през последните три години. Високо се оценява и допълнителната подкрепа, която общината предоставя за финансираните проекти под формата на безплатно предоставяне на общински пространства, както и издръжката на две щатни бройки за МД “Елиас Канети”, което е почти уникална за страната практика. Отново на същото Дружество се дължат и многобройните международни контакти и партньорски проекти, които се случват на територията на Русе. Като основна трудност се очертава липсата на програма за вътрешна мобилност, поради което се оказва изключително трудно да се осигури българско участие в международните събития, организирани от Дружеството.

Основните критики, отправени от респондентите, се отнасят до съмненията в прекомерна политизация на програмата, най-вече поради състава на оценъчната комисия. Отсъствието на независими експерти в комисията води до приоритизиране и подкрепа предимно на “репрезентативни”, “масови” проекти, за сметка на по-иновативни и творчески инициативи.

Една от ключовите препоръки се отнася до увеличаване на цялостния бюджет на програмата, както и до ревизиране на твърде ниския таван от 3 000 лв. на проект, което е силно ограничаващо, още повече при невъзможността да се кандидатства с повече от един проект в сесия. Друг специфичен момент за Русе е необходимостта от преосмисляне на връзките и сътрудничествата между двете програми – общинската и тази на Фондацията, както и по-тясното им обвързване със стратегическите цели за развитие на културата в общината, разписани в актуализирания Стратегически план за култура. 

София

Програма за подкрепа на изкуство и култура на територията на София съществува от 2007 г. под името “Меценатска програма”. От 2009 г. наименованието й се променя на Столична програма „Култура”. Бюджетът за последните три години е непроменен, в размер на 1 410 000 лв. годишно, разпределен в 5 направления, обединяващи 11 програми.

Годишно се подкрепят между 135 и 153 проекта, постъпващи от юридически и физически лица, регистрирани на територията на Столична община. В рамките на годината се провеждат две сесии, като втората е само за програма “Външна и вътрешна мобилност”. Първата сесия се обявява през септември предходната година, като приключва до декември, и договори с одобрените кандидати се сключват непосредствено след приемане на общинския бюджет. Това позволява реализацията на проектите да започне още през месец февруари, за да може да има по-равномерно разпределение на събитията във времето, както и да се даде възможност на кандидатите за реализация на по-дългосрочни проекти.

Столична програма “Култура” е една от най-бързо развиващите се общински програми, призната за водеща от повечето от останалите проучвани общини. Програмата безспорно е претърпяла съществено развитие и промени от възникването си през 2007 г., както в съдържателно отношение, така и от гледна точка на правила, процедури и механизми за участие и разпределение на средствата. Стремежът на програмата е да бъде преди всичко инструмент за реализация на стратегията за развитие на културата “София – творческа столица 2013 – 2023 г.”.

Нормативно се регулира от Правила за работа на Столична програма “Култура”, приети с решение на Общински съвет и последно коригирани през 2016 г. Програмата разполага със собствен сайт, както и със система за електронно кандидатстване и отчитане, единствена и водеща в цялата страна практика. В последните три години ежегодно се организират обучения за кандидатите, както и за експертите, включени в оценъчните комисии. Това обстоятелство съществено допринася за развитието на административния капацитет на кандидатите, повечето от които не срещат трудности да се справят с административните процедури и с електронното кандидатстване.

С промените на Правилата от 2016 г. е премахнат тавана за финансиране на отделните проекти по различните програми и е въведено ограничението на възможността на комисиите да редуцират бюджетите на проектите с повече от 40%, което допринася за по-пълноценната реализация на проектните предложения. Приоритетно се финансират проекти на неправителствени организации, но частните и публичните не са недопустими кандидати. Въведено е ограничение за кандидатстване от страна на един кандидат до един проект в програма и два в рамките на календарната година.

Програмата се ръководи от Творчески съвет, съставен от 20 души: 5 представители на СОС, 2 представители на общинска администрация, 13 представители на организации в сферата на културата, на академичните среди и независимия сектор. Функциите на Творческия съвет са подробно разписани в чл. 6 от Правилата, но основната и съществена разлика, в сравнение с останалите общински програми, се състои в това, че Творческият съвет не оценява пряко постъпилите проектни предложения. Те се оценяват от изцяло независими експертни комисии, различни за всяка една от програмите. Това позволява реално осъществяване на принципа “на една ръка разстояние” и независимост на решенията на експертите от политически и административни фактори. Програмата няма статут на отделно юридическо лице, финансирането й е изключително от бюджета на СО, и не се предвиждат алтернативни приходоизточници. Предоставя се финансиране до 80% (90% за програма “Историческо наследство, социализация на недвижими културни ценности”), като собственото участие на кандидата следва да бъде минимум 20%, половината от които могат да бъдат нефинансов принос. От 2016 г. е въведено изискване за счетоводно отчитане и на собствения принос на кандидатите. Специален приоритет на последното издание на програмата за 2017 г. е културната програма на българското Председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

По Столична програма “Култура” се извършва и регулярен мониторинг на реализираните проекти.

Друга съществена препоръка, свързана и с увеличения брой постъпващи проекти по програмата, е за увеличаване на бюджета й, и по-равномерно разпределение на средствата между различните програми. В момента те варират между 30 000 лв. и 290 000 лв., което е достатъчно показателно само по себе си. Програмата се нуждае и от повече популяризация, особено относно някои нейни направления и под-програми като например “Външна и вътрешна мобилност” или “Нематериално културно наследство и културни традиции на столицата”. Позитивно въздействие би имало отварянето на програмата за кандидати от други общини, както и за съвместни проекти на артисти и културни оператори от различни общини в страната.

Особено важна препоръка, свързана с адекватното приложение на принципа на прозрачност, е публикуването на мотивите на комисиите за класиране на проектите, както и за корекциите, нанесени в бюджетите на проектите. 

Шумен

Общински фонд “Култура” в Шумен е учреден през 1998 г., нормативно регламентиран през 2000 г., след приемането на ЗЗРК. Дейността му се регулира от Правилник за устройството и дейността на Общински фонд Култура, приет с решение на ОС – Шумен, последно актуализиран през 2016 г.

Фондът е на бюджетна сметка на разпореждане на кмета на Община Шумен – със статут на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. През последните три години Фондът разполага с бюджет от 50 000 лв. годишно, които се разпределят съгласно ежегодно определяни приоритети между 33 и 52 проекта. Специфично за този Фонд, в сравнение с останалите, е регламентираната в Правилника възможност за придобиване на недвижими имоти и вещи от страна на Фонда (чл. 5), както и възможността за набиране на средства от източници, различни от общинския бюджет (чл. 8), включително дарения, завещания, спонсорство, наеми от недвижими културни ценности – общинска собственост, лихви и др. Това е единственият общински Фонд, който предвижда такава възможност (тук изключваме общинските фондации в Пловдив и Русе, които имат друг статут), като по този начин най-пълно се съобразява с регламентите на чл. 36 от ЗЗРК. Средствата от Общински фонд „Култура” се планират и постъпват като бюджетен кредит в дейност „Други дейности по култура”. (чл. 9). Друга уникална особеност на Фонда в Шумен е това, че остатъкът от средствата за годината е преходен и се използва за следващата година (чл. 11), с което се преодоляват значителна част от ограниченията на годишното бюджетно планиране, свързани със зануляването на сметките в края на годината. Фондът подкрепя проучвания и научни изследвания в областта на културата – област, която би следвало да бъде застъпена сред приоритетите на всички програми.

Органи на управление на Фонда са Управителен съвет и Контролен съвет. Управителният съвет е и структурата, която осъществява оценката на постъпилите проекти. Той се състои от Председател и 8 члена (чл. 14), като Председател по право е ресорният заместник-кмет. Членове на УС са Председателят на Постоянната Комисия по култура в ОС, представители на организации и институции в сферата на културата в общината, както и дейци на културата. Този състав осигурява относителна независимост от преки политически въздействия върху решенията за подкрепа на постъпили проекти. От своя страна, Контролният съвет е натоварен с функции по контрол на набирането и управлението на средства от Общински фонд Култура. Той се състои от Председател и двама члена, представители на Общински съвет и общинската администрация.

Допустими кандидати по сесиите на фонда са юридически и физически лица (без ограничение), регистрирани на територията на Община Шумен. Изисква се осигуряване на съфинансиране от страна на кандидатите в размер на 20% от бюджета на проекта. Една организация може да кандидатства само с един проект в сесия. Няма ограничения за тавани на бюджетите на постъпилите проекти. Фондът не разполага със собствен сайт, обявите се публикуват на страницата на Общината. Негативно впечатление прави факта, че там не могат да се открият резултатите от отминалите сесии, както и от осъществените проекти.

Процедури за мониторинг на реализираните проекти и набиране на данни не са предвидени. Като цяло програмата присъства доста оскъдно в интернет пространството. С тези обстоятелства са свързани и основните препоръки към нея – популяризация и разпространение на информацията, още повече, че с последните изменения на правилника й са въведени иновативни елементи, които биха представлявали интерес и за други общини. Отчитането на резултатите и постиженията на програмата като цяло е важен аспект, който трябва да бъде застъпен не само в тази програма, но и във всички останали. Необходима е работа върху подобряване на административния капацитет както на кандидатите, така и на администраторите на програмата. Разбира се увеличението на бюджета на програмата също е сред препоръките, предвид бюджетите на този тип програми в съпоставими общини. 

***

Графиките в Приложение 3 позволяват да се направи нагледно сравнение между бюджетите и броя подкрепяни проекти в проучваните програми.

Основното, което прави впечатление в графиките, са драстичните разлики в бюджетите на разглежданите програми, откъдето произтичат и разликите в броя на годишно подкрепяните проекти, както и в средните суми за финансиран проект. Тези разлики, разбира се, са неминуеми, предвид различията между разглежданите общини – по отношение на територия, население, бюджети, културни специфики и т.н. В същото време обаче е важно отново да се подчертае необходимостта от изработване на ясни критерии за определяне на общинските субсидии, с които се финансират програмите.

Заключения и препоръки

Въпреки всички идентифицирани проблеми и трудности пред общинските финансиращи програми, като цяло се налага заключението, че те са обнадеждаващ и стимулиращ инструмент за подкрепа на културата и изкуството на местно ниво. В много общини появата на тези програми бележи първата същинска реформа в управлението на културата на местно ниво. Това е така, понеже в повечето общини функционират преди всичко остарелите инструменти и механизми, наследени от епохата на социализма: Културните календари и нереформираните общински културни институции. Появата на програмите на конкурсен принцип бележи няколко важни промени:

- Стимулиране на иновативността и качеството. Програмите се стремят да подкрепят преди всичко нетипични, нетрадиционни културни проекти, които биха могли да доведат до появата на нови тенденции и нагласи в културния живот на общините. Поддържането на високо качество на културния продукт е винаги сред техните приоритети. Тези качества на финансиращите програми изпъкват особено силно при съпоставката с Културните календари на общините, където с години наред се репродуцират еднотипни събития.

- Осигуряването на по-голямо многообразие и богатство в културните програми на общините. За голяма част от публиките в тези общини функционирането на тези програми е почти единствената възможност да се запознаят с различни и необичайни форми на културно изразяване.

- Програмите стимулират конкуренцията между културните оператори на местно ниво, което води до стремеж за повишаване на качеството на предлаганите съдържания.

- Всички проучвани програми се стремят да спазват конкурсното начало, откритите и публични процедури, осигуряването на равнопоставеност на кандидатите. Този стремеж е особено отчетлив отново на фона на Културните календари, където обичайно няма ясни и публични процедури, подкрепят се едни и същи организации, липсва яснота какви са условията за включване или изключване на дадено събитие, липсва конкурсна процедура, липсват и формулирани цели и задачи. От тази гледна точка появата на конкурсните програми е значителна стъпка напред в процеса на демократизация на управлението на културата на местно ниво.

- Допринасят за практическото реализиране на принципа на децентрализация в управлението на културата, като се стремят да подкрепят преди всичко местни творци и културни организации. По този начин те оказват съпротива срещу тенденциите на съсредоточаване на културния живот и големите културни събития в няколко големи центъра на страната.

- Задават норма за комуникация между администрация и културни организации, каквато не е съществувала до този момент. В някои градове (Бургас, Габрово) инициирането на програмите става основание за обединение на неправителствения сектор и стартиране на продуктивна комуникация с публичните власти относно стратегическите цели за развитие на културата на местно ниво. Този процес е допълнен и от стремежа за постоянно развитие и усъвършенстване на програмите. Това е видно в множеството промени, които се внасят почти ежегодно в правилата и регламентите на програмите с цел съобразяването им с локалния контекст.

Всички тези фактори говорят ясно за необходимостта от поддържането и укрепването на общинските финансиращи програми, тъй като те имат сериозно значение за местните културни общности. Идентифицираните в първата част на този текст проблеми и предложения за решения са ориентирани именно в тази посока.

Препоръки по отношение отделните конкретни проблеми и трудности в оперативната работа на програмите са дадени в съответните раздели в първата част на текста. Тук ще бъдат формулирани генерални препоръки относно действието на програмите като цяло.

Първата препоръка се отнася до изработването на общи минимални стандарти и изисквания за функционирането на програмите. Тези стандарти следва да включват следните елементи:

- Преосмисляне на юридическата форма, под която съществуват програмите и обмисляне на възможността за учредяването им като отделни юридически лица (по примера на Общинска Фондация “Русе – град на свободния дух” или Общинска фондация “Пловдив 2019”). Това ще им позволи да функционират като същински фондове и ще им даде много повече възможности за осигуряване на допълнителни приходоизточници, отвъд общинската субсидия. В допълнение тази форма на регистрация ще позволи и избягването на редица трудности, наложени в момента от изискванията спрямо второстепенните разпоредители с бюджетни кредити.

- Въвеждане на правила и критерии за формирането на общинската субсидия за програмите. В момента бюджетите на тези програми варират силно, а от там и броя и качеството на подкрепените от тях проекти. Критериите могат да бъдат обвързани с броя население на територията на съответната община, с процент от общия бюджет на общината (или процент от бюджета за култура), както и с броя и спецификата на функциониращите на територията на общината културни организации.

- Въвеждане на стандарт за експертно участие в оценителните комисии. Като пример за добра практика тук може да се посочи опитът на Столична община, където оценката на постъпилите проекти се осъществява от изцяло независими експертни комисии, които не включват представители на Общински съвет или общинска администрация. Този модел би следвало да бъде приложен и в останалите програми в по-големите общини. За по-малките общини той може да не е подходящ, но дори и там би следвало да бъде въведено задължително минимално участие на независими експерти в оценителните комисии.

- Преосмисляне на изискването за собствено финансово участие на кандидатите, както и за отчитането на това финансово участие, в зависимост от техния статут. Стандартът тук би следвало да е ориентиран около ограничаването на размера на това участие до не повече от 30% и евентуалното му диференциране спрямо типа кандидатстваща организация.

- Въвеждане на стандарт за публичност и прозрачност, който да включва изискване за публикуване на мотивите на оценителните комисии за класиране на постъпилите проекти, както и за внесените корекции в бюджетите на одобрените проекти. Тук влиза и необходимостта от системно набиране и публикуване на информация за подкрепените с публични средства проекти, както и периодичното осъществяване и публикуване на мониторингови доклади върху реализацията на проектите и функционирането на програмата като цяло. Необходимо е и въвеждане на стандарт за поддържане на изчерпателни архиви на програмите и подкрепените проекти.

- Повишаване на капацитета на общинската администрация, която управлява оперативно програмите, както и осигуряване на обучения и изчерпателна информация за кандидатите и бенефициентите в процеса на реализация на проектите

- Въвеждане на ограничения във възможностите на оценителните комисии да редуцират бюджетите на постъпилите проекти. Над 30% редукция в бюджета на даден проект би следвало да е недопустима, с оглед възможностите за качествената му реализация.

- Регламентиране на допълващата подкрепа, която общините осигуряват за финансираните по програмите проекти (преференциално ползване на общински пространства – на открито и закрито, осигуряване на подкрепа при популяризацията на реализиращите се проекти, административна подкрепа).

Втората обща препоръка се отнася до възможностите за сътрудничество между общинските програми, както и между тях и националните и международни такива. Възможните посоки на такова сътрудничество са в няколко посоки:

- Премахване на териториалното ограничение за кандидатстване по програмите и отварянето им към организации, регистрирани на територията на други общини.

- Иницииране на програми за вътрешна мобилност в страната, което значително ще подобри възможностите за представяне на многообразен културен продукт и осигуряването на повече достъп на местните публики до продукция, създадена на територията на различни общини в страната

- Иницииране на програми за копродукции, по примера на съществуващата във Варна, които да осигуряват възможност на творци и артисти от различни населени места да реализират съвместни проекти

- Въвеждането на модул за подкрепа на проекти, които вече са спечелили финансиране по европейски и международни програми. Това ще позволи ефективното стимулиране на международното сътрудничество, ще даде на организациите повече възможности за кандидатстване по различни програми, а за публиките ще осигури достъп до ново и различно културно съдържание

- Създаването на съвместна (между-общинска) платформа за популяризация и комуникация на програмите. В момента много малко от тях имат собствени сайтове, информацията се публикува на сайтовете на общините, често е трудно откриваема или недостъпна. Съвместната платформа ще осигури както по-добри възможности за информиране на кандидатите, така и повече възможности за популяризация и видимост на общинските програми.

 

Приложения

 
Приложение 1: Респонденти и консултанти по проекта

Амелия Гешева, Община Пловдив, заместник-кмет

Антоанета Димчева, Бургас

Антоанета Янкабакова, ИМКА, Габрово

Виктор Янков, Фондация “Отворени изкуства”, Пловдив

Владимир Илиев, Федерация “Алтернативно кино”, Русе

Галин Попов, независимо арт-пространство ТАМ, Велико Търново

Гергана Димитрова, ОСАИК “36 маймуни”, София

Десислава Георгиева, Община Варна, Дирекция “Култура и духовно развитие”

Елена Димитрова, Артгрупа “Дупини”, Велико Търново

Емил Миразчиев, Сдружение Изкуство днес, Пловдив

Ива Съйкова, Галерия “Орловска 10”, Габрово

Ива Чавдарова, Община Русе, отдел “Култура”

Иглика Пеева, Сдружение “Артистисимо”, Русе

Калина Вагенщайн, Фондация “АртОфис”, София

Красимира Кръстанова, Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”

Лиляна Стоянова, Община Бургас, отдел “Култура”

Любомир Кутин, изследовател, Варна

Людмила Кутиева, Културен център “Морско казино”, Бургас

Маргарита Доровска, Дом на хумора и сатирата, Габрово, директор

Мариана Проданова, Сдружение Регионален ресурсен център за култура “Фабриката”

Найден Косев, Община Шумен, заместник-кмет

Невена Добрева, Варна

Нела Рачевиц, Община Габрово, заместник-кмет

Нелина Църова, Община Велико Търново, Дирекция "Култура, туризъм и международни дейности", директор

Петя Колева, Интеркултура консулт, София

Петя Стойкова, Сдружение “Танц БГ”, Бургас

Проф.Пенка Ангелова, Международно сдружение “Елиас Канети”, Русе

Радослава Балевска, Община Габрово, отдел “Култура”

Румяна Каишева, Културен център на СУ „Св. Климент Охридски”

Светлана Куюмджиева, Общинска фондация “Пловдив 2019”, артистичен директор

Светлозара Христова, RADAR Festival Beyond Music, Варна

Стефка Цанева, Фондация “Отворени изкуства”, Пловдив

 

Приложение 2: Нормативни и стратегически документи

Културна стратегия на Община Пловдив (2014 – 2024), <http://www.plovdiv.bg/wp-content/uploads/2014/08/културна-стратегия-Община-Пловдив-2014-2024.pdf>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Наредба за реда и условията за финансиране на инициативи в сферата на културата, част от календара на културните събития на Община Пловдив, <http://www.plovdiv.bg/item/culture/наредба-за-реда-и-условията-за-финанси/>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Насоки за кандидатстване по направленията на Общински фонд “Култура” на Община Варна – 2016 г., <http://fund.varnaculture.bg/>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Общински план за развитие на Община Варна за периода 2014 – 2020 г., <http://www.varna.bg/bg/articles/8645/Общински_план_за_развитие_на_Община_Варна_за_периода_2014-2020_г..html>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Общински план за развитие 2014 – 2020 на Община Шумен, <http://www.shumen.bg/doc/1404283.pdf>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Общински план за развитие, Община Бургас, 2014 – 2020, <http://www.burgas.bg/bg/info/index/835>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Правила за работа на Експертната комисия за управление на целевите средства по чл. 13 от Правилник за условията, реда и критериите за предоставяне на финансови средства за съфинансиране на културни проекти на територията на Община Бургас, <www.burgas.bg/uploads/f3415305b913d8cb8724a9e4905db05d.docx>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Правила за работа на Столична програма Култура, <https://kultura.sofia.bg/section-2-pravila.html>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Правилник за работата на Програма „Култура“ на Община Русе за финансиране на проекти в областта на изкуството и културата, <http://obs.ruse-bg.eu/vajno/6762/>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Правилник за работа на фонд “Култура” на Община Варна, <http://fund.varnaculture.bg/>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Правила за реда и условията на финансиране на местни инициативи в Община Русе чрез Фондация “Русе – град на свободния дух”, <http://free-spirit-city.eu/uploads/wysiwyg/files/Правила за финансиране на местни инициативи.pdf>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Правила за реда и условията за съфинансиране на проекти в областта на изкуството и културата от бюджета на Община Велико Търново, <https://www.veliko-tarnovo.bg/media//filer/.../programa-izkustvo-i-kultura-2016.doc>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Правила за реда и условията за финансиране на проекти в областта на изкуството и културата от бюджета на Община Русе, <http://www.ruse-bg.eu/uploads/files/Kultura/Finansirane%20na%20hud%20proekti/PRAVILA_PROEKTI_2014.pdf>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Правилник за съфинансиране на проекти по Програма „Култура“ от бюджета на Община Габрово, <http://www.gabrovo.bg/files/OBS/np/p280116.pdf>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Правилник за условията, реда и критериите за предоставяне на финансови средства за съфинансиране на културни проекти на територията на Община Бургас, <http://www.burgas.bg/uploads/623da7886d95f6a8a36a94f6dc32a5a5.pdf>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Правилник за устройството и дейността на Общински фонд Култура – Шумен, <http://www.shumen.bg/decisions/12791.pdf>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Правилник за устройството и дейността на Общински фонд Култура – Шумен (от 2016 г.), <http://www.shumen.bg/doc/160407.pdf>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Програма за финансиране на творчески проекти „Варна – територия на творчеството”, 2013, <http://varnaculture.bg/funding_and_training_bg_2.php?page=news_show&newsID=739&nsID=10>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Столична програма Култура – Съдържателен обхват, параметри за кандидатстване, изпълнение и отчитане на Програмата за 2017 г., <https://kultura.sofia.bg/section-3-sydyrzhatelen_obhvat_z.html>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Стратегически план за култура Русе 2020, <https://www.ruse-bg.eu/uploads/files/Strategii i Otcheti/Стратегически_план_за_култура_Русе_2020_Актуализиран.pdf>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Стратегия за развитие на културата в Община Велико Търново (2014 – 2024), <https://www.veliko-tarnovo.bg/media/filer/2013/10/31/proekt-kulturna-strategia-veliko-turnovo.pdf>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Стратегия за развитие на културата в Община Габрово (2014 – 2024), <http://gabrovo.bg/files/str-kultura.pdf>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

Стратегия за развитие на културата в София “София – творческа столица 2013 – 2023”, <http://www.sofiacouncil.bg/content/docs/c_f25606.pdf>, (последно посещение: 20.09.2017 г.).

 

Приложение 3: Графики

 

Библиография

Кутин, Любомир. 2016. “Финансирането на проекти във Варна”, март 2016, <http://lykutin.blogspot.bg/2016_03_01_archive.html>.

Други източници

Ангелова, Пенка, Корнажева, Мими, Станчева, Боряна, Собаджиева, Румяна, Чавдарова, Ива, Кутин, Любомир. 2013. Политологични и културологични аргументи в контекста на кандидатурата на Русе за Европейска столица на културата, Научни трудове на Русенския университет, том 52, серия 5.2.

Вълковски, Юрий и Стоева, Нели. 2010. Културният календар на София: проблеми и перспективи, София.

Вълковски, Юрий, Стоева, Нели, Каишева, Румяна. 2009. Столична програма Култура – публики и артистично качество, София.

Георгиев, Момчил. 2009. Анализ на Столична програма Култура за 2008 г., София.

Георгиев, Момчил. 2016. “Точки на пресичане в културата: местни власти, граждански сектор, европейски програми”, София, <http://www.npage.org/activities/root/images/activities/300/doklad_momchil_final.pdf>

Кутин, Любомир. 2012. Анализ и проект за програма за кандидатурата на Шумен за Европейска столица на културата, Шумен.

Ландри, Чарлз и колектив. 1997. Културната политика в България, София.

Лъскова, Розалина. 2015. “Икономическо проучване на публичната подкрепа за културни проекти, в частност – фестивали, на национално и общинско ниво”, БФА, <http://www.bfa.bg/common/images/src/file/Doklad_finansirane_Festivali_2_2.pdf>.


[1] Проучването е проведено в рамките на проект “Разработване на механизъм за сътрудничество между общините и независимия артистичен сектор в светлината на добри европейски практики”, реализиран от Фондация Арт Офис, и подкрепен от Програма “Европа” на Столична община. Проектът се осъществи в партньорство с Общински културен институт Дом на културата Красно село и Културния център на СУ „Св. Климент Охридски”. Проведено е от екип в състав Нели Стоева и Румяна Каишева. Автор на текста е Нели Стоева.

[2] През 2017 г. Варна бе Европейска младежка столица; през 2018 г. София е Европейска столица на спорта, като през същата година се състои и българското Председателство на Съвета на Европейския съюз; през 2019 г. Пловдив е избран за Европейска столица на културата.

[3] Закон за закрила и развитие на културата, обн. ДВ бр. 50 от 01.06.1999 г.

[4] Авторът отправя специална благодарност към всички респонденти и консултанти на настоящето изследване. Списък на имената им е даден в Приложение 1.

[5] Важно е да се отбележи, че въпреки липсата на такова ограничение, програмата поставя изискване за провеждане на предвидените в проектите събития на територията на Община Варна.


Биографична справка

Нели Стоева е главен асистент в Катедра История и теория на културата, Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Преподавала е дисциплините Политики за култура и Развитие на публики в Софийски университет и Националната академия за театрално и филмово изкуство, София. Работила е като експерт за Национален фонд „Култура” към Министерство на културата и като координатор проекти в Театър 199 „Валентин Стойчев”. Участвала е в редица изследователски и приложни проекти в полето на културната политика, мениджмънта на културата, картографирането на културния сектор, гражданското участие в политиките, оценката на финансиращи програми в областта на изкуството и културата и др.

Прочетена 1082 пъти

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

Новата Празничност